Language of document :

Жалба, подадена на 7 юни 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Европейска комисия

(Дело C-357/21 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)

Други страни в производството: KM, Европейска комисия, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да уважи жалбата и да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) от 24 март 2021 г., T-374/20, KM/Комисия,

да реши делото по същество и да отхвърли като неоснователна жалбата в първоинстанционното производство,

да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в рамките на производството по обжалване и на първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Съветът изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

В рамките на първото основание Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото във връзка с обстоятелството, че при отпускането на наследствена пенсия съгласно член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица преживелият съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак преди прекратяването на служебното правоотношение, и преживелият съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак след прекратяване на служебното правоотношение, били третирани различно. Общият съд обаче не преценил съпоставимостта на въпросните хипотези въз основа на всички характеризиращи ги белези, по-специално въз основа на съответната правна уредба, като вземе предвид предмета и целта на въпросната мярка на Съюза. Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като установил, че датата на сключване на брака е единственото обстоятелство, въз основа на което се определя дали следва да се прилага член 18 или член 20 от приложение VIII от Правилника, въпреки че различното третиране е обосновано поради основната фактическа и правна разлика между правното положение на длъжностно лице, което се намира в служебно правоотношение по член 35 от Правилника, и бивше длъжностно лице.

Съветът изтъква второто и третото основание при условията на евентуалност.

В рамките на второто основание Съветът твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото, що се отнася до обхвата на упражнявания от Общия съд съдебен контрол върху приетите от законодателя на Съюза решения. Общият съд се позовал на наличието на „обикновено“ право на преценка на законодателя на Съюза, което водело до задължението да се извърши контрол дали не е неразумно законодателят на Съюза да счита въведеното различно третиране за подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел. При това Общият съд не взел предвид обстоятелството, че Съдът предоставя на законодателя на Съюза широка свобода на преценка при упражняването на предоставените му правомощия в областите, в които неговите действия изискват приемането на решения както с политически, така и с икономически или социален характер и в които той трябва да извърши комплексни преценки и анализи, какъвто е случаят при уредбата на система за социална сигурност. Следователно въпросът не бил дали приета в такава област мярка била единствената възможна или най-добрата възможна мярка. Всъщност тази мярка била незаконосъобразна само ако е явно неподходяща за постигането на преследваната от компетентните институции цел. Като разширил обхвата на контрола, разглеждайки не само въпроса дали въпросната мярка е явно неподходяща, Общият съд заменил преценката на законодателя със своята собствена и по този начин надхвърлил границите на упражнявания от него контрол за законосъобразност.

В рамките на третото основание Съветът изтъква, че Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото при разглеждането на обосноваността на различното третиране. При разглеждането на този въпрос Общият съд на първо място допуснал грешка при прилагането на правото при определянето на обхвата на упражнявания от него контрол върху приетите от законодателя решения. На следващо място, Общият съд не взел в предвид съдебната практика съгласно която жалбоподателят в първоинстанционното производство бил длъжен да представи доказателство за несъвместимостта на дадена правна разпоредба с първичното право, а институциите, които са автори на акта, не следвало да доказват неговата законосъобразност. Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като разгледал обосноваността на различното третиране въз основа на съдебната практика, съгласно която не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове накърняваща целите на ДФЕС мярка, и като достигнал до извода, че с член 20 от приложение VIII към Правилника била въведена обща и необорима презумпция за измама спрямо браковете с продължителност под пет години. От това в крайна сметка следвало, че в настоящия случай била ирелевантна споменатата в обжалваното решение възможност да се представят обективни доказателства, за да се обори презумпцията за измама, тъй като в член 20 от приложение VIII към Правилника не била установена презумпция за измама или за липсата на измама във връзка с брака.

В рамките на четвъртото основание Съдът на последно място твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото и че не е изпълнено задължението за мотивиране, що се отнася до изводите на Общия съд относно нарушението на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст. В обжалваното решение Общият съд алтернативно се позовавал на възрастта на преживелия съпруг, на възрастта на длъжностното лице или на бившето длъжностно лице и така не се съобразил със задължението си за мотивиране. На следващо място, констатацията за особено неблагоприятните последици за лица на определена възраст или от определена възрастова група зависела по-специално от доказателството, че разглежданата разпоредба има неблагоприятни последици за значително по-висок дял лица на определена възраст в сравнение с лица на друга възраст; в настоящия случай обаче такова доказателство не било представено. Дори да се приемело, че било налице такова различно третиране, което косвено се основавало на възрастта на бившето длъжностно лице при сключването на брака, Общият съд в крайна сметка не разгледал въпроса дали посоченото различно третиране въпреки това било в съответствие с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права1 и отговаряло на критериите по член 52, параграф 1 от Хартата.

____________

1     Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 391).