Language of document :

Жалба, подадена на 2 юни 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Европейска комисия

(Дело C-341/21 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и B. Mongin)

Друга страна в производството: KM, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Комисията моли Съда,

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) от 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Комисия‚

да отхвърли жалбата,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство,

да осъди ответника да заплати разноските в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Комисията изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

В рамките на първото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото във връзка с критериите за преценката на законосъобразността на приетите от законодателя решения и че не е изпълнено задължението за мотивиране. Общият съд се отклонил от принципа, съгласно който преценката на законосъобразността на правен акт на Съюза от гледна точка на основните права не можела да се гради върху твърдения, основани на последиците от правния акт в конкретния случай; незаконосъобразността на разпоредба от Правилника за длъжностните лица не можела да се основава на „непропорционалността“ на решението на законодателя; Общият съд нарушил принципите, установени в решение от 19 декември 2019 г., C-460/18 P1 , като не взел предвид всички обстоятелства, характеризиращи двете хипотези, които следва да се подложат на сравнение.

В рамките на второто основание Комисията изтъква, че е допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на принципа за недопускане на дискриминация, съгласно който хипотезите, посочени в членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника, са сходни. Моментът на сключването на брака не бил единственият критерий, по който се различават членове 18 и 20 от приложение VIII. Разликата се основавала на редица обстоятелства, които Общият съд отказал да вземе в предвид; Общият съд трябвало да вземе предвид целта на условието за минимална продължителност на брака по членове 18 и 20 от приложение VIII, като при това щели да проличат разликите между тях; същият извод важал и за дискриминацията, основана на възраст.

В заключение, в рамките на третото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права2 и че са налице редица нарушения на задължението за мотивиране. От една страна, била допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, съгласно който последиците от смъртта на длъжностното лице за преживелия съпруг не следва да се различават в зависимост от обстоятелството дали бракът е сключен преди или след прекратяването на служебното правоотношение; от друга страна, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото при тълкуването на целта за предотвратяване на измами и не изпълнил задължението за мотивиране.

____________

1     Решение от 19 декември 2019 г., HK/Комисия, ECLI:EU:C:2019:1119.

2     Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 391).