Жалба, подадена на 20 януари 2017 г. — Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest)/Комисия

(Дело T-39/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest) (Брест, Франция) (представител: J. Vanden Eynde, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви жалбата за допустима и основателна, и вследствие на това,

да отмени решението на Европейската комисия от 22 ноември 2016 г. (C (2016) 7755 окончателен), с цел да уважи първоначалното искане на жалбоподателя, тоест: „Най-напред, долуподписаните желаят да получат на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията, пълното копие на въпросника и на отговорите, на които Комисията се позовава в своето Становище 2016/C 302/03, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 19 август 2016 г.“.

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от по-висшия обществен интерес от оповестяването на събраната информация. Така Комисията погрешно е приела, че жалбоподателят не е доказал подобен по-висш обществен интерес, въпреки, че същият се доказва с европейските договори, тоест член 10, параграф 3 и член 11, параграф 2 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“ ), а също и член 15, параграф 1 и член 298, параграф 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ ДФЕС “), както и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз („ Хартата“).

Второто основание е изведено от предимството на европейските договори и на Хартата спрямо Регламент № 1049/2001. Жалбоподателят счита, че посоченият регламент, внасящ законови ограничения на принципите на прозрачност, участие и откритост, трябва да се тълкува и прилага по много ограничителен начин, като се отчита хронологията на приемането на законовите текстове и на Хартата. Така той счита, че ответникът, от една страна, не е трябвало да приложи общата презумпция, според която е налице накърняване на целите на разследването, доколкото в случая ставало въпрос за трансверсално разследване, и от друга страна, е трябвало да констатира, че държавите членки не са поискали тази защита.

Третото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 2 и член 42 от Хартата, които гарантират достъпа до документите, засягащи една от заинтересованите страни.

Четвъртото основание е изведено от нарушението на Европейската конвенция за правата на човека, която налага равен достъп до документите в рамките на съдебен или административен спор, за да се гарантира правото на защита на заинтересованите страни, по-конкретно членове 6 и 13 от Конвенцията.

____________