РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
17 февруари 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „F1-LIVE“ — По-ранна фигуративна марка на Общността и по-ранни национални и международни словни марки „F1“ и „F1 Formula 1“ — Отхвърляне на възражението от апелативния състав — Относителни основания за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑10/09
Formula One Licensing BV, установено в Ротердам (Нидерландия), за което се явяват адв. B. Klingberg и адв. K. Sandberg, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
встъпила страна в производството пред Общия съд, допусната да замени Racing-Live SAS — другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, е
Global Sports Media Ltd, установено в Hamilton (Бермуда), за което се явяват първоначално адв. T. de Haan и адв. J.-J. Evrard, и впоследствие адв. T. de Haan, avocats,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 16 октомври 2008 г. (преписка R 7/2008‑1) относно производство по възражение между Racing-Live SAS и Formula One Licensing BV,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г-жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н N. Wahl (докладчик), съдии,
секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд [понастоящем Общият съд] на 14 януари 2009 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 30 март 2009 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 10 април 2009 г.,
след съдебното заседание от 10 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 13 април 2004 г. Racing-Live SAS подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 16, 38 и 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 16: „Списания, брошури, книги, като всички тези стоки са свързани с областта на „Формула 1“;
– клас 38: „Комуникации и разпространение чрез компютърни терминали на книги, списания и вестници, като всички тези услуги са свързани с областта на „Формула 1“;
– клас 41: „Онлайн публикуване на електронни книги и периодични издания; информационни услуги в областта на развлеченията; организиране на конкурси в интернет; резервация на места за представления; онлайн игри; като всички тези услуги са свързани с областта на „Формула 1“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 5/2005 от 31 януари 2005 г.
5 На 2 май 2005 г. жалбоподателят Formula One Licensing BV подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка, като се позовава на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009).
6 Възражението се основава на следните по-ранни регистрации:
– три регистрации на словния знак „F1“: за този знак има международна регистрация на марка под № 732134 от 20 декември 1999 г. с действие в Дания, Германия, Испания, Франция, Италия и Унгария за стоки и услуги от класове 16, 38 и 41, която обхваща именно стоките и услугите, посочени в заявената марка, регистрация в Германия на марка под № 30007412 от 10 май 2000 г. за услуги от клас 41, съответстваща на следното описание: „организиране на спортни прояви“, както и регистрация в Обединеното кралство под № 2277746D от 13 август 2001 г., за стоки и услуги от клас 16 („хартия, карти, картон, печатарски прибори, картини и чертежи; каталози) и клас 38 („телекомуникационни услуги; предаване на данни, образи и звук с помощта на компютърни терминали и мрежи“);
– фигуративна марка на Общността под № 631531, регистрирана на 19 май 2003 г., за стоки и услуги от класове 16, 38 и 41 по отношение именно стоките и услугите, посочени в заявената марка, възпроизведена по-долу:
7 Възражението се основава на всички стоки и услуги, обхванати от по-ранните марки, и е насочено срещу всички стоки и услуги, обозначени от заявената марка.
8 Жалбоподателят изтъква в подкрепа на възражението повишения отличителен характер на всичките притежавани от него марки, придобит чрез многогодишно използване във връзка с различни стоки и услуги.
9 С решение от 17 октомври 2007 г. отделът по споровете на СХВП отхвърля заявката за марка на Общността, като се основава само на по-ранната международна регистрация на марка под № 732134. Отделът по споровете установява, че съществува сходство или идентичност на стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, и средна степен на сходство между конфликтните знаци, и вследствие на това — вероятност от объркване между конфликтните марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
10 На 14 декември 2007 г. встъпилата страна подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
11 С решение от 16 октомври 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав отменя решението на отдела по споровете. Апелативният състав счита, че дори да съществува идентичност или сходство между разглежданите стоки и услуги, липсва вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между заявената марка и марките, притежавани от жалбоподателя, тъй като между конфликтните знаци съществуват очевидни разлики. По-нататък апелативният състав приема, че съответните потребители, сред които попадат обикновени потребители и специалисти, възприемат комбинацията от буквата „f“ и цифрата „1“ като родово обозначение за определена категория състезателни автомобили, а оттам и за състезания, в които участват такива автомобили. От това апелативният състав прави извод, че репутацията на по-ранните марки обхваща само елемента „f 1“ от марката, регистрирана под номер 631531.
12 По отношение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 апелативният състав счита, че макар по-ранната фигуративна марка да създава образ, който се свързва с водеща технология, изключителност и лукс, същият се предава единствено чрез елемента „f 1“ под формата на лого „F 1“. Малко потребители обаче придавали отличителен характер на съкращението „F 1“, освен когато е придружено от посоченото лого. В това отношение апелативният състав констатира, че нито един елемент от заявената марка не напомня на потребителите за това лого, поради което чрез заявената марка няма да се стигне до неправомерно възползване от по-ранните марки, няма да се опетни репутацията им, нито пък ще се позволи на притежателя ѝ да извлече неоснователно полза от положителния имидж на тези марки.
Производство и искания на страните
13 На 14 януари 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
14 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски,
– да осъди встъпилата страна да заплати разноските, направени в рамките на производството пред СХВП.
15 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16 С факс от 8 юни 2010 г. Racing-Live и Global Sports Media Ltd уведомяват Общия съд, че първото дружество е прехвърлило заявената марка („F 1-LIVE“) на Global Sports Media и искат последното да бъде допуснато — като нов притежател на посочената марка — да замести първоначалния ѝ притежател в настоящото производство. Като взема предвид изявлението на СХВП в съдебното заседание, че не възразява срещу това искане за заместване, Общият съд го уважава и отразява това в протокола от заседанието.
От правна страна
1. По допустимостта на документите, представени за първи път пред Общия съд
17 СХВП и встъпилата страна изтъкват в самото начало, че приложения А 6—А 10 към жалбата не са представени в хода на административното производство пред СХВП, поради което трябва да се обявят за недопустими.
18 Според постоянната съдебна практика целта на обжалването пред Общия съд е да се упражни контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави по смисъла на член 63 от Регламент №º40/94 (понастоящем член 65 от Регламент № 207/2009), така че задачата на Общия съд в това отношение не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Фактите, които са изтъкнати пред Общия съд, без да са посочени преди това пред отделите на СХВП, могат да засегнат законосъобразността на такова решение само ако СХВП е била длъжна да ги вземе предвид служебно (решение на Общия съд от 13 юли 2004 г. по дело Samar/СХВП — Grotto (GAS STATION), T‑115/03, Recueil, стр. II‑2939, точка 13 и решение на Общия съд от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, Recueil, стр. II‑4891, точка 19).
19 В настоящия случай приложения A 6—A 10 представляват материали, които не са посочени преди това пред СХВП, поради което те трябва да се обявят за недопустими, без да се преценява доказателствената им сила и без да се разглеждат други доводи на страните в това отношение (вж. в този смисъл Решение по дело ARTHUR ET FELICIE, посочено по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).
2. По съществото на спора
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания, изведени съответно от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и от нарушение на член 8, параграф 5 от същия регламент.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
21 Жалбоподателят счита по същество, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранните марки, които се ползват с много добра репутация.
22 Най-напред жалбоподателят изтъква, че апелативният състав не взел предвид факта, че в голямата си част разглежданите стоки и услуги са идентични, а в останалата част — много сходни. На следващо място апелативният състав погрешно предположил, че когато комбинацията от буквата „f“ и цифрата „1“ е изписана с обикновен шрифт, потребителите нямало да я възприемат като марка, тъй като посочената комбинация имала родов и описателен характер и била напълно лишена от отличителен характер. Освен това, като се има предвид, че елементът „f 1“ бил доминиращ в оспорената марка, съществувало голямо сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение между по-ранните словни марки и заявената марка, а следователно и вероятност от объркване, дори ако по-ранните марки имат едва слаб отличителен характер. На последно място налице била и вероятност от объркване между заявената марка и фигуративната марка на Общността „F 1 Formula 1“, чийто отличителен характер бил особено силен.
23 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
24 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която по-ранната марка е защитена.
25 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да помислят, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Според същата практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
26 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените от тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. Решение на Общия съд от 22 януари 2009 г. по дело Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сборник, стр. II‑43, точка 42 и цитираната съдебна практика).
27 В точка 27 от обжалваното решение апелативният състав приема, че в настоящия случай съответните потребители съответстват на средните потребители в Европейския съюз и че конфликтните марки следователно следва да се разгледат по отношение на тези потребители. Този извод, който впрочем не е оспорен от страните, трябва да се приеме с оглед на естеството на заявените стоки и услуги.
28 На следващо място, що се отнася до сходството между разглежданите стоки и услуги, достатъчно е да се констатира, че в точки 25 и 26 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че по отношение на продажбата на печатни изделия и комуникациите чрез интернет (тоест стоките и услугите от класове 16 и 38) дейностите на встъпилата страна били идентични на тези на жалбоподателя, както и че услугите по онлайн публикации и онлайн развлечения в областта на „Формула 1“ (тоест услугите от клас 41) били много сходни на услугите, предлагани от жалбоподателя.
29 От това следва, че апелативният състав не е пропуснал да прецени степента на сходство между разглежданите стоки и услуги. Ето защо изтъкнатото от жалбоподателя твърдение за нарушение в това отношение трябва да се отхвърли като неоснователно.
30 Накрая жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, че не съществува голямо сходство между разглежданите знаци, нито вероятност от объркване.
– По сравнението на конфликтните знаци и възприемането им от съответните потребители
31 Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между разглежданите знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).
32 Преценката на сходството между две марки не може да се сведе до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се извършва, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не изключва вероятността цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (Решение на Съда по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 42 и Решение на Съда от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано в Сборника точка 42). Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката да са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава (Решение по дело Nestlé/СХВП, посочено по-горе, точка 43).
33 Извън обичайния случай обаче, в който средният потребител възприема марката като едно цяло, и въпреки обстоятелството, че цялостното впечатление може да бъде доминирано от един или няколко компонента на комбинирана марка, съвсем не е изключено в особени случаи по-ранна марка, използвана от трето лице в съставен знак, който съдържа наименованието на предприятието на това трето лице, да запази самостоятелна отличителна позиция в съставения знак, без обаче да бъде доминиращият в него елемент. В такава хипотеза направеното от съставения знак цялостно впечатление може да накара съответните потребители да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат най-малкото от икономически свързани предприятия, в който случай следва да се приеме наличието на вероятност от объркване(Решение на Съда от 6 октомври 2005 г. по дело Medion, C‑120/04, Recueil, стр. I‑8551, точки 30 и 31).
34 В настоящия случай следва да се констатира, че заявената марка е комбинирана, доколкото е съставена от два словни елемента, а именно „f 1“ и „live“, разделени от тире и от няколко фигуративни елемента. Двата словни елемента са разположени в правоъгълник с тъмен цвят, в центъра на който има фигура, представляваща кръг, изобразен с постепенно преливане от бял до черен цвят. Елементът „f 1“ е изобразен в бяло в горния ляв ъгъл на правоъгълника, докато елементът „live“ е възпроизведен с черни букви с бял контур в средата на дясната част на правоъгълника.
35 По-ранните марки, на които се основава възражението, са фигуративната марка на Общността „F 1 Formula 1“ и международните и национални словни марки „F 1“.
36 С оглед сравнението на спорните знаци жалбоподателят представя различни доводи, насочени към това да се признае, че елементът „f 1“ представлява доминиращият елемент на заявената марка. Жалбоподателят добавя и че съкращението „F 1“, изписано с обикновен шрифт, е регистрирано в няколко страни. По-нататък той оспорва преценката на апелативния състав, че посоченото съкращение имало едва слаб отличителен характер и че съответните потребители не възприемали комбинацията от буквата „f“ и от цифрата „1“ като марка.
37 Предвид влиянието на въпроса за доминиращия елемент върху преценката на сходството на конфликтните знаци тези доводи следва да се разгледат, преди да се пристъпи към сравнението на тези знаци.
38 Трябва да се констатира, че в обжалваното решение апелативният състав приема, на първо място, че съответните потребители възприемат комбинацията от буквата „f“ и от цифрата „1“ като съкращение от „formula 1“, което обичайно обозначава определена категория спортни автомобили, а оттам и състезанията с тези автомобили (точка 33 от обжалваното решение). На второ място, апелативният състав приема, че съответните потребители могат да възприемат елемента „f 1“ от марката на Общността, регистрирана под номер 631531, като представляващ марката, която жалбоподателят използва във връзка с търговските си дейности в областта на автомобилните състезания „Формула 1“ (точка 34 от обжалваното решение). От това апелативният състав заключава, че следва да се прави разграничение между елемента „f 1“ като проста комбинация от буква и цифра и знака „F 1“ като лого (точка 35 от обжалваното решение).
39 Този извод трябва да бъде подкрепен.
40 На първо място, от доказателствата към преписката следва, че през последните десет години жалбоподателят е рекламирал единствено фигуративната марка на Общността под № 631531, както и че при предоставянето на лицензии той придава особено значение на логото „F 1“, като установява задължителни насоки и инструкции относно дизайна, с които иска да гарантира последователност в използването на марката.
41 Спазването на тези стриктни правила е позволило на жалбоподателя да осигури последователното възприемане от страна на съответните потребители на елемента „f 1“ като представляващ логото „F 1“.
42 Трябва все пак да се констатира, че жалбоподателят не е наложил правила относно използването на елемента „f 1“, в смисъл, различен от логото „F 1“, както това е направено при международната регистрация на марка под № 732134. Безспорно е обаче, че елементът „f 1“ винаги е използван от жалбоподателя или от притежателите на лицензия в комбинация с логото „F 1“ (освен в случаите, когато логото не може да се възпроизведе поради самото естество на използвания начин за комуникация).
43 На второ място, както личи от представените от жалбоподателя доказателства, и по-специално от едно обществено допитване, направено в Германия, и от показанията на един свидетел, широкият кръг потребители познава „F 1“ като обичайно съкращение от „Формула 1“, което обозначава категория състезателни автомобили, а оттам и състезанията с участието на тези автомобили. Освен това изразът „Формула 1“ се използва като родов за обозначаване на определен моторен спорт, който потребителите не биха свързали специално със състезанията, организирани от групата, към която принадлежи жалбоподателят, а с по-горната категория на моторните състезания изобщо. Всъщност не съществува друга подходяща дума или израз за обозначаване на този тип спорт.
44 Трябва да се отбележи и че жалбоподателят не оспорва заключението на апелативния състав, според което изразът „Формула 1“ е обичайно използван в ежедневния език и обозначава състезателни автомобили, а оттам и състезания с автомобили, а „F 1“ е добре познато съкращение на този израз. На следващо място представените от жалбоподателя доказателства, и по-специално материалите, приложени към показанията на посочения в предходната точка свидетел, също показват, че съкращението „F 1“ може да се използва в описателен контекст. Следователно съкращението „F 1“ е също толкова родов израз колкото „Формула 1“.
45 При това положение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика като цяло потребителите не биха счели един описателен елемент, който е част от комбинирана марка, за отличителен и доминиращ елемент по отношение на цялостното впечатление, създадено от марката (вж. Решение на Общия съд от 27 ноември 2007 г. по дело Gateway/СХВП — Fujitsu Siemens Computers (ACTIVY Media Gateway), T‑434/05, непубликувано в Сборника, точка 47 и цитираната съдебна практика).
46 Освен това не може само поради факта че по-ранната словна марка има национална или международна регистрация, да се изключи възможността същата да е в голяма степен описателна или с други думи, да има едва слаб вътрешноприсъщ отличителен характер по отношение на заявените стоки и услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 октомври 2009 г. по дело Deutsche Rockwool Mineralwoll/СХВП — Redrock Construction (REDROCK), T‑146/08, непубликувано в Сборника, точка 51 и цитираната съдебна практика).
47 В този контекст следва да се припомни, че валидността на международна или национална марка, в случая на тази на жалбоподателя, не може да се поставя под въпрос в рамките на процедура по регистрация на марка на Общността, а само в рамките на процедура за обявяване на недействителност в съответната държава членка (вж. Решение на Общия съд от 12 ноември 2008 г., Shaker/СХВП — Limiñana y Botella (Limoncello della Costiera Amalfitana shaker), T‑7/04, Сборник, стр. II‑3085, точка 26 и цитираната съдебна практика).
48 Все пак това не променя обстоятелството, че СХВП е била длъжна да провери по какъв начин съответните потребители възприемат елемента „f 1“ в заявената марка.
49 Поради тези съображения и с оглед на представените доказателства следва да се заключи, че съответните потребители не възприемат елемента „f 1“ в заявената марка като отличителен елемент, а като такъв, който изпълнява описателни функции.
50 Следователно апелативният състав основателно е приел, че елементът „f 1“ в обикновен шрифт има само слаб отличителен характер по отношение на заявените стоки и услуги и че евентуалната репутация на фигуративната марка на Общността, използвана в Съюза, е свързана главно със самото лого.
51 Решение по дело Medion, точка 33 по-горе, на което се позовава жалбоподателят в съдебното заседание, е неотносимо към настоящото дело. В случая трябва да се констатира, че знакът „F 1“ няма самостоятелна отличителна функция в заявената марка, като се има предвид, че — както вече бе установено по-горе — съответните потребители възприемат елемента „f 1“ като описателен елемент на посочената марка.
52 Поради това доводите на жалбоподателя, че елементът „f 1“ има особено силен отличителен характер и че изписан със стандартен шрифт този елемент се ползва със същата репутация като тази на логото, трябва да се отхвърлят като неоснователни. Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, реалното използване на по-ранните национални и международни словни марки не може да се изведе от представените доказателства, които се отнасят до логото „F 1“.
– По сравнението на заявената марка с по-ранните национални и международни словни марки „F 1“
53 В настоящия случай по-ранните национални и международни марки са словни, съставени от елемента „f 1“, докато заявената марка е комбинирана (вж. точка 34 по-горе).
54 В това отношение следва да се отбележи, че между разглежданите знаци има определено сходство поради общия и за двата знака елемент „f 1“. Те обаче се различават във визуално отношение поради своята дължина, наличието на думата „live“ и с оглед обстоятелството, че заявената марка съдържа фигуративен елемент.
55 Следва да се отбележи, че във фонетично отношение заявената марка се състои от две думи, а по-ранните — само от една. Налага се изводът, че добавянето в заявената марка на още една дума, която е ясно очертана, в известна степен неутрализира общия елемент „f 1“. Все пак, тъй като и двата конфликтни знака съдържат елемента „f 1“, които се произнася пръв в заявената марка, апелативният състав основателно е приел, че съществува определена степен на сходство във фонетично отношение.
56 В концептуално отношение следва да се отбележи, че по-ранната марка обозначава особен вид състезателни автомобили, а именно автомобилите от „Формула 1“, и може да се възприеме също като имплицитно отнасяща се за състезанията от „Формула 1“. Заявената марка носи същото послание, но добавянето на думата „live“, която напомня за репортаж или предаване на живо на определено събитие, я прави по-богата в концептуално отношение от по-ранната марка. Поради това, макар словният елемент „f 1“ да предполага известно сходство на конфликтните знаци в концептуално отношение, степента на това сходство остава ниска.
57 Като се има предвид, че потребителите няма да свържат съдържащия се в заявената марка елемент „f 1“ с жалбоподателя, тъй като по навик свързват с него само логото „F 1 Formula 1“, а не знака, който е изписан с обикновен шрифт и тъй като потребителите ще възприемат „F 1“, изписано с обикновен шрифт, като съкращение от „Formula 1“ [„Формула 1“], тоест като описателно означение, следва подобно на апелативния състав да се констатира, че не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.
58 Следователно заявената марка трябва да се сравни с фигуративната марка на Общността „F 1 Formula 1“ на жалбоподателя.
– По сравнението между заявената марка и по-ранната фигуративна марка на Общността „F 1 Formula 1“
59 Както основателно установява апелативният състав, между заявената марка и по-ранната фигуративна марка на Общността „F 1 Formula 1“ съществуват очевидни разлики от гледна точка на общото оформление. В заявената марка буквата „f“ и цифрата „1“ са изправени и отделени, докато в посочената по-ранна мярка те са наклонени надясно и са изписани по такъв начин, че пространството между тях създава формата на цифровия елемент. Освен това тези два елемента са изобразени с много контрастни цветове. В дясната страна на марката има постепенно избледняващи линии, които вероятно изобразяват скоростта. Следователно трябва да се приеме, че между разглежданите марки няма никакво сходство във визуално отношение.
60 Във фонетично и концептуално отношение резултатът от проверката е същият, както при проверката във връзка със словния знак „F 1“ (вж. точки 55 и 56 по-горе), което показва известна степен на сходство от фонетична и концептуална гледна точка.
61 В рамките на общата преценка на вероятността от объркване, с оглед на липсата на визуално сходство и на обстоятелството, че сходството във фонетичен и концептуален план е само ограничено, в настоящия случай е достатъчно да се констатира, че апелативният състав основателно е приел, че не съществува вероятност от объркване между спорните знаци, тъй като съответните потребители няма да объркат заявената марка с тази на жалбоподателя. В това отношение трябва да се подчертае, че възприемането от потребителите на знака „F 1“ като родово понятие гарантира, че последните ще приемат заявената марка за свързана с „Формула 1“, но поради съвсем различното ѝ оформление, няма да я свържат с дейностите на жалбоподателя.
62 С оглед на гореизложеното първото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
63 Според жалбоподателя апелативният състав неправилно е отхвърлил довода, че общият елемент, а именно „f 1“, е достатъчен за създаването на връзка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 между конфликтните знаци в очите на потребителите. Следователно апелативният състав пропуснал да провери и дали чрез заявената марка може да се извлече неоснователно полза от отличителния характер и от репутацията на по-ранните марки и така да увреди притежателя им.
64 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
65 От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 е видно, че неговото прилагане се подчинява на три условия, а именно: първо, идентичност или сходство на конфликтните марки, второ, добрата репутация на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на възражението, и трето, наличие на риск, че с използването без основателна причина на заявената марка би се извлякла неоснователно полза от отличителния характер или от реномето на по-ранната марка или то би ги увредило. Тези три условия са кумулативни и липсата на някое от тях е достатъчна, за да направи неприложима посочената разпоредба (Решение на Общия съд от 25 май 2005 г. по дело Spa Monopole/СХВП — Spa-Finders Travel Arrangements (SPA-FINDERS), T‑67/04, Recueil, стр. II‑1825, точка 30).
66 Необходимо е да се припомни също, че съгласно съдебната практика, когато са налице нарушенията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, те са последица от определена степен на сходство между конфликтните марки, поради което съответните потребители свързват тези марки, т.е. правят връзка между тях, дори да не ги объркват (вж. по аналогия Решение на Съда от 27 ноември 2008 г. по дело Intel Corporation, C‑252/07, Сборник, стр. І‑8823, точка 30 и цитираната съдебна практика).
67 Както личи от точка 66 от обжалваното решение, знакът, чието използване и евентуално репутация жалбоподателят доказва, е само този, който е регистриран като марка на Общността под № 631531, а именно логото. Ето защо първият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали разглежданите фигуративни марки са идентични или сходни. Всъщност отличителният характер и репутацията на знака се дължат на виртуалното преливане между буквата „f“ и цифрата „1“, изобразени в много контрастни цветове. Само присъствието на буквата „f“ и цифрата „1“ в заявената марка без съответен отличителен характер не е достатъчно, за да се приеме, че съществува връзка между разглежданите марки. Поради това въпреки известно сходство във фонетично и концептуално отношение трябва да се потвърди заключението на апелативния състав, че нито един от елементите на заявената марка не напомня на потребителите за логото „F 1“, тъй като конфликтните знаци не могат да се приемат за сходни.
68 Като се има предвид, че едното от посочените в точка 65 по-горе три кумулативни условия не е изпълнено, не е необходимо да се проверява дали в случая е изпълнено третото условие за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
69 От това следва, че и второто правно основание трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
70 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва той да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Formula One Licensing BV да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Wahl |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2011 година.
Подписи