РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
12 юли 2019 година(*)
„Държавни помощи — Схема за помощ, приведена в действие от Франция в периода 1994—2008 г. — Субсидии за инвестиции, предоставени от регион Ил дьо Франс — Решение, с което схемата за помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Предимство — Избирателност — Член 107, параграф 1 ДФЕС —Задължение за мотивиране — Понятия „съществуваща помощ“ и „нова помощ“ — Член 108 ДФЕС— Член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент (ЕС) 2015/1589“
По дело T‑292/17
Région Île-de-France (Франция), за който се явява J.‑P. Hordies, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Armati, Цв. Георгиева-Кечмар и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2017/1470 на Комисията от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стр. 24),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius и U. Öberg (докладчик), съдии,
секретар: L. Ramette, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 октомври 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
I. Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят Région Île-de-France е публично образование, учредено като юридическо лице, което има финансова самостоятелност по силата на Loi no 76‑394, du 6 mai 1976, portant création et organisation de la Région d’Île-de-France (Закон № 76‑394 от 6 май 1976 г. за създаване и организация на регион Ил дьо Франс) (JORF от 7 май 1976 г., стр. 2741). Съгласно член 6 от този закон регионът по-специално е натоварен с определяне на регионалната политика относно пътното движение и превоза на пътници на неговата територия, както и с осигуряването на прилагането на тази политика.
2 Член 17 от Закон № 76‑394 е предвиждал по-специално следното:
„Регионалният съвет приема решения, с които урежда въпросите, които са от компетентността на [Р]егиона […]“.
3 На 20 октомври 1994 г. Conseil régional d’Île-de-France (регионалeн съвет на Ил дьо Франс) приема решение CR 34‑94 относно помощта за подобряване на обществените автомобилни транспортни услуги, извършвани от частни предприятия или чрез публично управление, с цел да се продължи действието на набор от мерки за помощ, въведени по-рано в полза на посочените предприятия. През 1998 г. и 2001 г. са приети съответно две решения, а именно решение CR 44‑98 и решение CR 47‑01 (наричани по-нататък, заедно с решение CR 34‑94, „спорните решения“), които предхождат отмяната на разглежданата схема за помощи през 2008 г.
4 В приложение на спорните решения жалбоподателят предоставя финансови помощи на местните публични органи на неговата територия, които са сключили договори за експлоатация на редовни автобусни линии с частни предприятия за редовен обществен автомобилен транспорт или обслужват такива линии пряко чрез публично управление (наричани по-нататък „съответните публични органи“). Впоследствие съответните публични органи са прехвърляли тези помощи на посочените предприятия за транспорт (наричани по-нататък „крайните получатели“).
5 В рамките на схемата за помощ, въведена със спорните решения (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“), посочените помощи са били предоставени под формата на субсидии за инвестиции (наричани по-нататък „спорните субсидии“) и са били предназначени за насърчаване на придобиването на нови превозни средства и монтирането от страна на крайните получатели на ново оборудване на превозните средства с оглед подобряване на предлагането на обществен транспорт и справяне с отрицателните външни последици, свързани с особено натовареното пътно движение на територията на Региона.
6 Според френските органи 135 предприятия са се ползвали от разглежданата схема за помощ в периода 1994—2008 г. Рамката за използването на помощите е била определена с допълнителни споразумения към договорите за експлоатация, сключени между съответните публични органи и крайните получатели. Допълнителните споразумения са били заверени от председателя на регионалния съвет на Ил дьо Франс и са съдържали подробно описание на задълженията на крайните получатели в замяна на плащането на помощите.
7 На 17 октомври 2008 г. до Европейската комисия е подадена административна жалба във връзка със схемите за помощ, за които се счита, че са неправомерни и които се състоят от мерки за подкрепа, въведени в полза на някои предприятия за автобусен транспорт в периода 1994—2008 г. от Региона на неговата територия, а от 2008 г. нататък — от транспортния синдикат на Ил дьо Франс (STIF, Франция) на същата територия.
8 С писмо от 11 март 2014 г. Комисията уведомява Френската република за своето решение за започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. С публикуването на това решение в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 141, 2014 г., стр. 38) Комисията приканва заинтересованите лица да представят становищата си относно спорните мерки.
9 На 30 април 2014 г. Френската република представя становището си на Комисията. Всички становища на заинтересованите страни, сред които e и жалбоподателят, са предоставени на Френската република, която не ги коментира.
10 На 21 юни 2016 г. Комисията получава съвместна бележка от четири от седемте заинтересовани страни, чиято цел е да уточни позицията им вследствие от приемането на решение от 6 октомври 2015 г., Комисия/Andersen (C‑303/13 P, EU:C:2015:647). На 9 ноември 2016 г. Регионът допълва становището си.
11 На 2 февруари 2017 г. Комисията приема обжалваното решение и приключва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и приема Решение (ЕС) 2017/1470 относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
12 В обжалваното решение Комисията счита по-специално че спорните субсидии, предоставени от жалбоподателя на основание на разглежданата схема за помощ в периода 1994—2008 г., съставляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Доколкото търговията между държавите членки не е засегната до степен, която да противоречи на общия интерес, Комисията приема, че посочената схема е съвместима с общия пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС. В замяна на това тя прави извод, че тъй като за тези помощи не е било отправено уведомление и те е трябвало да бъдат квалифицирани като „нови помощи“, разглежданата схема за помощ е била неправомерно приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.
13 Диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
Схемата за помощ, неправомерно приведена в действие от [Френската република] в периода 1994—2008 г. под формата на субсидии за инвестиции, предоставяни от регион Ил дьо Франс в рамките на решенията CR 34‑94, CR 44‑98 и CR 47‑01, е съвместима с вътрешния пазар.
[…]
Член 4
Адресат на настоящото решение е Френската република“.
II. Производство пред националните съдилища
14 През май 2004 г. Syndicat autonome des transporteurs de voyageurs (Независимият синдикат на превозвачите на пътници, наричан по-нататък „SATV“) подава искане до председателя на регионалния съвет на Ил дьо Франс да отмени спорните решения. В следствие от отхвърлянето на това искане, на 17 юни 2004 г. SATV сезира Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж, Франция) с жалба за отмяна срещу решението на председателя на регионалния съвет на Ил дьо Франс.
15 С решение № 0417015 от 10 юли 2008 г. Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) уважава жалбата на SATV и разпорежда на жалбоподателя да представи на регионалния съвет на Ил дьо Франс ново решение, тъй като разглежданата схема за помощ не е била съобщена на Комисията. Освен това Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) разпорежда на жалбоподателя да оттегли спорните решения.
16 В хода на производството, в рамките на което обжалва това съдебно решение, Регионът приема решение CR 80‑08 от 16 октомври 2008 г. за оттегляне на спорните решения.
17 С решение № 08PA 04753 от 12 юли 2010 г. Cour administrative d’appel de Paris (Административен апелативен съд Париж, Франция) потвърждава решение № 0417015 от 10 юли 2008 г. на Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж). Регионът подава касационна жалба срещу решението на Cour administrative d’appel de Paris (Административен апелативен съд Париж) пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция). С решение № 343440 от 23 юли 2012 г. Conseil d’État (Държавен съвет) отхвърля тази жалба и посочва, че обстоятелството, че пазарът на редовния обществен транспорт на пътници на територията на Региона е затворен за конкуренти, било ирелевантно за квалификацията на спорните субсидии като държавни помощи, тъй като крайните получатели действали и на други пазари, които са отворени за конкуренцията.
18 Вследствие от отхвърлянето на 27 ноември 2015 г. от страна на Cour administrative d’appel de Paris (Административен апелативен съд Париж) на няколко молби на трети лица за отмяна, крайните получатели подали тези молби, подават касационни жалби пред Conseil d’État (Държавен съвет), производствата по които са висящи към момента на подаване на настоящата жалба.
19 В резултат от нова жалба, подадена от SATV на 27 октомври 2008 г., с решение № 0817138 от 4 юни 2013 г. Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) разпорежда на Региона да издаде изпълнителни листове, с които се дава възможност за възстановяване на спорните субсидии. На 27 ноември 2015 г. с решение № 13PA 03172 Cour administrative d’appel de Paris (Административен апелативен съд Париж) отхвърля жалбата на Региона срещу това решение. Регионът подава касационна жалба пред Conseil d’État (Държавен съвет), производството по която е висящо към датата на подаване на настоящата жалба.
III. Производството и исканията на страните
20 На 16 май 2017 г. на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд, с която се цели частична отмяна на обжалваното решение.
21 Жалбоподателят моли Общия съд:
– – да обяви жалбата за допустима,
– да отмени обжалваното решение, доколкото в него Комисията е квалифицирала разглежданата схема за помощ като „държавна помощ“,
– да осъди Комисията да плати съдебните разноски.
22 Комисията моли Общия съд:
– като главно искане, да обяви жалбата за недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
IV. От правна страна
1. По допустимостта
23 Без да прави възражение за недопустимост с отделен акт на основание на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията иска жалбата да се обяви за недопустима, тъй като жалбоподателят нямал процесуална легитимация и правен интерес.
24 Жалбоподателят посочва, че макар да не е адресат на обжалваното решение, е допустимо да подаде настоящата жалба, тъй като той има както процесуална легитимация, така и правен интерес да обжалва разглежданото решение.
25 В това отношение следва да се напомни, че съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2015 г., Brouillard/Съд, T‑420/13, непубликувано, EU:T:2015:633, т. 18).
26 При обстоятелствата в разглеждания случай Общият съд счита, че от съображения за процесуална икономия следва да разгледа най-напред основателността на жалбата, без да се произнася предварително по нейната допустимост.
2. По същество
27 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество две основания. Първото основание е нарушение на член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 249, 2015 г., стр. 9), доколкото в обжалваното решение Комисията била приела неправилно, че посочените помощи, предоставени в периода 1994—2008 г. на основание на разглежданата схема за помощ, са били нови помощи, които поради липсата на уведомяване са били неправомерно приведени в действие. Второто основание е нарушение на задължението за мотивиране, тъй като в рамките на преценката си за квалифицирането на спорните субсидии като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията не е мотивирала в достатъчна степен защо тези субсидии са били избирателни и защо са предоставяли недължимо икономическо предимство на крайните ползватели.
28 В това отношение следва да се посочи, че в рамките на своите искания жалбоподателят изрично моли Общия съд да отмени обжалваното решение, доколкото в него Комисията установява, че спорните субсидии съставляват схема на държавна помощ.
29 Все пак наименованието на основанията, приведени в подкрепа на настоящата жалба, не позволява да се презумира, че те целят да поставят под въпрос квалифицирането на спорните субсидии като държавни помощи.
30 Всъщност от наименованието на изтъкнатите основания се установява, че с второто се цели единствено да бъде прието за установено, че обжалваното решение е опорочено от недостатъчни мотиви, що се отнася до квалификацията на спорните субсидии като държавни помощи, а с първото основание се цели единствено да се оспори направената в това решение преценка от страна на Комисията относно обстоятелството, че разглежданата схема за помощ е нова.
31 Все пак от текста на жалбата следва ясно, че в рамките на второто основание, което несъмнено е формулирано като нарушение единствено на задължението за мотивиране, всъщност жалбоподателят упреква също така Комисията, че е направила извод, че критериите за избирателност и за предимство са били изпълнени в настоящия случай. Следователно с това основание жалбоподателят цели както да се приеме за установено нарушение на задължението за мотивиране, така и да се постави под въпрос законосъобразността по същество на обжалваното решение с оглед на това, че спорните субсидии не съставляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
32 Освен това както от изтъкнатите от жалбоподателя доводи в писменото му становище, така и от доводите, които излага в съдебното заседание, следва, че искането за частична отмяна на обжалваното решение не цели само да постави под въпрос квалифицирането на спорните субсидии като държавни помощи, но също така и да оспори обстоятелството, че разглежданата схема за помощ е нова. При тези условия следва да се приеме, че първото основание, изведено от нарушение на член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент 2015/1589, е относимо с оглед на обосновката на това искане.
33 С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме за установено, че изложените основания са в подкрепа на искането на жалбоподателя за частична отмяна на обжалваното решение, тъй като, от една страна, не е налице държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, разглежданата схема за помощ е неправилно квалифицирана като нова схема за помощ.
34 Освен това следва да се напомни, че липсата или непълнотата на мотивите е основание за отмяна, с което се цели да се установи съществено процесуално нарушение и което съответно изисква само по себе си отделен анализ на извода за неправилност на мотивите на обжалваното решение, чиято проверка е част от проверката за правилност на това решение (вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67 и от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C‑66/02, EU:C:2005:768, т. 26).
35 От това следва, че второто основание, доколкото цели по-специално да се установи нарушение на задължението за мотивиране и грешка в преценката на Комисията, що се отнася до квалифицирането на спорните субсидии като държавна помощ, трябва да се разгледа преди първото основание, което се отнася само до законосъобразността по същество на обжалваното решение.
1. По второто основание: нарушение на задължението за мотивиране и грешка в преценката при квалифицирането на спорните субсидии от гледна точка на член 107, параграф 1 ДФЕС
1) По нарушението на задължението за мотивиране
36 На първо място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви, тъй като Комисията се била задоволила с това да посочи в него, че de facto с разглежданата схема за помощ е направен подбор между икономическите оператори в сектора на редовния автобусен обществен транспорт и този икономически сектор е поставен в по-благоприятно положение по отношение на останалите сектори. Въпросът за избирателния характер на помощите бил предмет само на три съображения от обжалваното решение (а именно съображения 222—224 от това решение).
37 На второ място, жалбоподателят счита, че недостатъчните мотиви, които са характерни за обжалваното решение, сочат, че Комисията не е доказала защо крайните получатели са разполагали със специфични възможности вследствие от предоставянето на спорните субсидии в рамките на разглежданата схема за помощ. По-специално, Комисията не е анализирала начина, по който тези субсидии са позволили на крайните получатели да намалят последиците от разходите, които следва да понесат, и следователно да им предоставят икономическо предимство.
38 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. По-специално, тя счита, че обжалваното решение съдържа подробни обяснения както относно съществуването на икономическо предимство, така и относно избирателния характер на това предимство. Тя уточнява, че доколкото оспорваните решения не описват подробно какъвто и да е ключов параметър относно амортизационните отчисления на полученото предимство, тя е направила надлежен извод за съществуването на недължимо икономическо предимство в полза на крайните получатели.
39 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 296, втора алинея ДФЕС правните актове са мотивирани. Освен това съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва задължението на администрацията да мотивира своите решения.
40 Съгласно постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, така че, от една страна, да дадат възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност, а от друга страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано или не (вж. решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 278).
41 Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 279).
42 Все пак, макар Комисията да не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, тя трябва да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. в този смисъл решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 280).
43 Що се отнася до квалифицирането на дадена мярка като помощ, задължението за мотивиране изисква да се посочат съображенията, поради които Комисията приема, че разглежданата мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 13 юни 2000 г., EPAC/Комисия, T‑204/97 и T‑270/97, EU:T:2000:148, т. 36).
44 В това отношение, първо, трябва да се приеме за установено, че преди да направи извод за съществуването на икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията е отговорила на доводите на френските органи и на заинтересованите страни, които е припомнила в съображение 198 от обжалваното решение и с които се цели да се установи, че помощите са били предоставени от жалбоподателя като насрещна престация на изпълнението на задължения за предоставяне на обществена услуга и не са можели да предоставят подобно предимство на крайните получатели съгласно условията, посочени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 87—94).
45 По-специално, в съображения 201—207 от обжалваното решение Комисията посочва причините, поради които счита, че спорните субсидии не са целели да компенсират задълженията за обществена услуга, а са се включили във вече въведения договорен механизъм между предприятията за редовен обществен транспорт на територията на Региона и съответните публични органи с цел да се стимулират инвестициите. Тя уточнява, че обстоятелството, че предимството, предоставено чрез тези субсидии, може да бъде коригирано от евентуални амортизационни отчисления на сумите, изплатени от същите тези органи на крайните ползватели, с цел да се компенсират техните задължения за предоставяне на обществена услуга, не е релевантно за целите на подобен анализ.
46 С оглед на подробната преценка, направена от Комисията в обжалваното решение във връзка с това дали спорните субсидии предоставят предимство на крайните потребители, тази институция не може да бъде упрекната, че в конкретния случай не е предоставила достатъчно мотиви за целите на проверката дали този критерий е задоволен.
47 Второ, що се отнася до критерия относно избирателния характер на спорните субсидии и относно изложените в обжалваното решение мотиви във връзка с този критерий, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията трябва да представи доказателства, че разглежданата мярка въвежда разграничения между предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на тази мярка (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 62 и цитираната съдебна практика).
48 В това отношение в съображения 222 и 223 от обжалваното решение, от една страна, Комисията е посочила, че спорните субсидии засягат само частните предприятия за обществен транспорт, с които съответните публични органи са сключили договор за експлоатация, поради което субсидиите са засягали само сектора на редовния обществен автомобилен транспорт на територията на Региона. От друга страна, Комисията е установила, че преди предоставяне на субсидиите е бил направен подбор между предприятията в този сектор, за да се определят тези, които са били натоварени с изпълнението на задълженията за предоставяне на обществената услуга на територията на жалбоподателя.
49 Поради това в съображение 224 от обжалваното решение Комисията е направила извод, че избирателният характер на разглежданата схема за помощ е можел да се наблюдава както на равнището на съответния сектор, така и в неговите рамки между предприятията, на които са предоставени спорните субсидии, и предприятията, които са изключени от посочената схема.
50 От това следва, че Комисията е предоставила достатъчно подробни обяснения, за да позволи на жалбоподателя да разбере причините, поради които тя счита, че спорните субсидии са осъществявали разграничение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 47 по-горе, между крайните получатели и предприятията, които се намират от гледна точка на целта, преследвана със спорните решения, във сходно фактическо и правно положение с това на посочените получатели.
51 При тези условия жалбоподателят не може да упрекне Комисията, че е нарушила задължението за мотивиране в рамките на своята преценка относно избирателния характер на разглежданата схема за помощ, от една страна, и на недължимото икономическо предимство, предоставено на крайните потребители, от друга страна.
2) По грешката в преценката при квалифицирането на спорните субсидии като държавни помощи от гледна точка на член 107, параграф 1 ДФЕС, и по-специално на критериите за икономическо предимство и за избирателен характер
1) По основателността на преценката относно икономическото предимство
52 Според жалбоподателя Комисията е приела неправилно в обжалваното решение, че критерият относно икономическото предимство, предвиден в член 107, параграф 1 ДФЕС, е бил удовлетворен. По-специално, Комисията не е уточнила кои са били конкретните задължения на крайните получатели и как спорните субсидии са позволили намаляване на тези задължения и съответно предоставянето на икономическо предимство.
53 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Според нея спорните решения не предоставят основните параметри, свързани с евентуална амортизация на икономическото предимство, получено от крайните потребители. Следователно с право тя е направила извод, че помощите, предоставени на основание на разглежданата схема за помощ, предоставят недължимо икономическо предимство на крайните получатели с оглед на изложените в съображение 209 от обжалваното решение съображения, и по-специално на обстоятелството, че при прочита на спорните решения нищо не навежда на мисълта, че спорните субсидии са били правилно амортизирани.
54 В това отношение най-напред следва да се посочи, че в съображение 207 от обжалваното решение Комисията е посочила, че доколкото спорните субсидии са целели да покрият част от разходите за инвестиции, които обикновено се поемат от предприятията за редовен обществен транспорт, предоставяйки тези субсидии, жалбоподателят е освободил финансови възможности за крайните получатели, които съответно са можели да използват собствените си средства за други цели.
55 Елементите на анализа, подробно изложени в съображение 207 от обжалваното решение, са достатъчни за отхвърляне на довода на жалбоподателя, съгласно който Комисията не е обяснила защо спорните субсидии позволяват облекчаване на задълженията на крайните получатели.
56 Тъй като жалбоподателят не е изложил какъвто и да е друг довод или доказателство с оглед на това да оспори преценката на Комисията в обжалваното решение относно предвидения в член 107, параграф 1 ДФЕС критерий за икономическото предимство и впрочем се е задоволил с това да твърди, че тази преценка е неправилна, не следва да се поставя под въпрос основателността на направената в обжалваното решение преценка относно съществуването на икономическо предимство.
2) По основателността на преценката относно избирателността
57 Жалбоподателят оспорва, че спорните субсидии имат избирателен характер. В това отношение той посочва, че не е разполагал с каквото и да било право на преценка относно предоставянето на тези субсидии. Според него всички оператори, които извършват дейност на пазара на редовен превоз на пътници, са можели да получат тези субсидии, като представят единствено преписка с документи, при условие че са сключили договор за експлоатация с някой от съответните публични органи. От 150-те оператори, които осъществяват редовен обществен транспорт на неговата територия, повече от 130 оператори са се ползвали от помощите, предоставени на основание на разглежданата схема за помощ.
58 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. По-специално, тя посочва, че както самият жалбоподател е признал, някои предприятия, които упражняват дейността си на пазара за редовен обществен транспорт на пътници на Ил дьо Франс, са били изключени от кръга на крайните получатели. Обстоятелството, че голям брой предприятия са можели да се ползват от спорните субсидии, не било достатъчно, за да се постави под въпрос избирателният характер на спорните субсидии.
59 В това отношение следва да се посочи, както самият жалбоподател е приел в писменото си становище, че предоставянето на спорните субсидии е зависело от сключването на договор за експлоатация между крайните получатели и съответните публични органи.
60 От това следва, че предприятията, установени в други държави членки или в други региони на Франция, не са отговаряли на условията за предоставяне на спорните субсидии и че единствено предприятията, които извършват дейност на пазара на редовен транспорт на пътници и упражняват дейността си на територията на жалбоподателя, са можели да се ползват от оборудването, което е било субсидирано чрез помощите, предоставено на основание на разглежданата схема за помощ. По-специално, само тези предприятия са можели да използват субсидираното по този начин оборудване в други части на Съюза и на френската територия, където са можели да бъдат в конкуренция с оператори, осъществяващи обществен транспорт, които не са се ползвали от същите помощи.
61 Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателя, следва да се счита, че макар голяма част от предприятията, които упражняват дейност по редовен обществен автомобилен транспорт на пътници на територията на Региона, са можели да се ползват от спорните субсидии, разглежданата схема за помощ е съдържала разграничения, които са можели да поставят в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които са се намирали от гледна точка на целта на тази схема в сходно фактическо и правно положение.
62 При тези условия следва да се направи извод, че доводите на жалбоподателя не позволяват да се постави под въпрос преценката на Комисията в обжалваното решение относно избирателния характер на спорните субсидии.
63 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя във връзка с преценката на Комисията в обжалваното решение относно избирателния характер на спорната схема, поради което второто основание трябва да се отхвърли изцяло.
2. По първото основание: нарушение на член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент 2015/1589, доколкото разглежданата схема за помощ е била квалифицирана неправилно като нова
64 Жалбоподателят посочва, че разглежданата схема за помощ е съществуваща на основание член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589, тъй като възможността съответните публични органи да предоставят субсидии на предприятията за обществен автомобилен транспорт на пътници, е въведена с член 19 от Décret № 49‑1473, du 14 novembre 1949, relatif à la coordination et à l’harmonisation des transports ferroviaires et routiers (Указ № 49‑1473 от 14 ноември 1949 г. относно координирането и хармонизирането на железопътния и сухопътния транспорт) (JORF от 15 ноември 1949 г., стр. 11104, наричан по-нататък „Указът от 1949 г.“), преди влизането в сила на Договора за създаване на Европейската икономическа общност (понастоящем Договор за функционирането на ЕС) във Франция на 1 януари 1958 г.
65 Освен това жалбоподателят поддържа, че доколкото в обжалваното решение не е направен никакъв конкретен извод относно датата на въвеждане на разглежданата схема за помощ, Комисията не може да отхвърли възможността посочената схема да е била въведена на пазар, който първоначално е бил затворен за конкуренцията, и поради това да съставлява съществуваща схема за помощ на основание на член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589.
66 Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че разглежданата схема за помощ е била въведена с разпоредбите на Указа от 1949 г., Комисията напомня, че в съображение 236 от обжалваното решение е направила извод, че посочените разпоредби не определят нито един от основните параметри на разглежданата схема за помощ, а именно нейния срок, бюджет, получатели, допустимите за субсидиране активи и процента на субсидията, а освен това посоченият указ не учредява никакво право за получаване на субсидии.
67 Освен това, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно датата, от която спорните субсидии са можели да засегнат конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията поддържа, както е приел Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) в решение № 0417015 от 10 юли 2008 г., че крайните получатели са осъществявали дейност едновременно на пазара на редовен превоз на пътници и на пазара на случаен превоз на пътници. Пазарът на случаен превоз на пътници обаче вече е бил либерализиран през 1979 г. От това следвало, че разглежданата схема за помощи е можела да засегне конкуренцията между държавите членки на този пазар, независимо кога е била въведена, доколкото датата на въвеждането ѝ попада в периода 1979—2008 г.
68 На първо място следва да се провери дали, както поддържа жалбоподателя, разглежданата схема за помощ е била въведена с Указа от 1949 г. преди влизането в сила на Договора за създаване на Европейската икономическа общност във Франция и съответно е съставлявала съществуваща помощ н основание член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589.
69 Указът от 1949 г. е предвиждал следното:
„Член 2
Услугите за превоз на пътници, които са предмет на мерките за координиране и хармонизиране посредством прилагане на разпоредбите на член 7 от Закона от 5 юли 1949 г., са следните:
[…]
2. Автомобилните услуги за обществен превоз на пътници, изброени по-долу […]:
Услугите за редовен превоз, както и тези за сезонен и периодичен превоз […];
Услугите за случаен превоз, т.е. тези, които макар да се предоставят по заявка на клиента, отговарят на общи нужди на обществеността, като се подновяват в определени периоди всяка година […]
Член 19
Местен орган може да субсидира услуга за автомобилен превоз, като сключи с предприятие договор, в който се определят задълженията, наложени на предприятието в допълнение към произтичащите от правилника му за експлоатация.
Тарифата, установена съгласно този договор, трябва да е в съответствие с всички правила, които се съдържат в предходните членове“.
70 Що се отнася до въпроса дали спорните субсидии се основават на Указа от 1949 г., първо, следва да се уточни, че редът и условията за предоставяне на субсидиите, предвидени в Указа от 1949 г., се различават от тези относно помощите, предвидени в решение CR 34‑94. Както правилно посочва Комисията, в рамките на решение CR 34‑94 субсидиите за инвестиции са били предоставени от Региона на местните публични органи, преди да бъдат изплатени на крайните получатели. Подобен механизъм за прехвърляне на средства не е съществувал в рамките на Указа от 1949 г.
71 Второ, съгласно решение № 343440 от 23 юли 2012 г. на Conseil d’État (Държавен съвет) субсидиите, предоставени на основание на решение CR 34‑94, са имали за цел единствено да улеснят придобиването на оборудване от предприятията за обществен транспорт на Ил дьо Франс, без разглежданата схема за помощи да има за предмет или за последица да наложи като насрещна престация тарифни задължения на крайните получатели. Случаят не е бил такъв с член 19 от Указа от 1949 г., който принципно е предвиждал възможността за местните френски органи да сключват договори за субсидии със същите тези предприятия, като същевременно е целял осъществяване на контрол върху прилаганите тарифи. В този смисъл член 11 от посочения указ е гласял, че „за услугите, по отношение на които е сключен договор с местен орган, тарифите са определени […] в съответствие с договора, сключен между предприятието и органа, който изплаща субсидията“.
72 Трето, в спорните решения не се е съдържало никакво позоваване на Указа от 1949 г. В тези решения се споменавали единствено Code général des collectivités territoriales (Общият кодекс за местното самоуправление), Loi no 82‑1153, du 30 décembre 1982, d’orientation des transports intérieurs (Закон № 82‑1153 от 30 декември 1982 г. за насоките във вътрешния транспорт) (JORF от 31декември 1982 г., стр. 4004) и няколко по-ранни решения и укази, приети в съответствие с националното право, сред които не фигурира Указът от 1949 г.
73 Четвърто, спорните решения са били част от специфична правна уредба относно организацията на транспорта в Ил дьо Франс, която е била конкретизирана за първи път в Ordonnance no 59‑151, du 7 janvier 1959, relative à l’organisation des transports de voyageurs dans la région parisienne (Наредба № 59‑151 от 7 януари 1959 г. относно организацията на превоза на пътници в парижкия регион) (JORF от 10 януари 1959 г., стр. 696), близо десет години след приемането на Указа от 1949 г.
74 От гореизложените съображения следва, че Указът от 1949 г. не съставлява правното основание на разглежданата схема за помощ.
75 При тези условия следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не е представил пред Общия съд достатъчно доказателства, които да сочат, че разглежданата схема за помощи трябва да бъде квалифицирана като съществуваща на основание на член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589.
76 На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданата схема за помощ трябва да се квалифицира като съществуваща на основание на член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика понятието „еволюция на вътрешния пазар“, което се съдържа в тази разпоредба, може да се разбира като позоваващо се на изменение на икономическия и правния контекст в отрасъла, до който се отнася разглежданата мярка. Подобно изменение може в частност да произтича от либерализацията на пазар, първоначално затворен за конкуренцията (вж. по аналогия решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 188).
77 От това следва, че схема за помощ, въведена на пазар, който първоначално е бил затворен за конкуренцията, трябва да се счита за съществуваща схема за помощ при либерализирането на този пазар (решение от 15 юни 2000 г., Alzetta и др./Комисия, T‑298/97, T‑312/97, T‑313/97, T‑315/97, T‑600/97—T‑607/97, T‑1/98, T‑3/98—T‑6/98 и T‑23/98, EU:T:2000:151, т. 143).
78 Все пак в съответствие с член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589 датата за либерализиране на дадена дейност от правото на Съюза трябва да бъде взета предвид единствено с цел да се изключи възможността след тази дата мярка, която не е представлявала помощ преди либерализирането, да бъде квалифицирана след това като съществуваща помощ (вж. по аналогия решение от 16 януари 2018 г., EDF/Комисия, T‑747/15, EU:T:2018:6, т. 369).
79 В настоящия случай от обжалваното решение, и по-специално от съображение 18, буква a) и съображения 19, 183 и 186 от това решение следва, че според Комисията разглежданата схема за помощи е била въведена през 1994 г. и отменена през 2008 г., като последицата от това е, че първоначалната система за помощи от 1979 г. трябва да се счита за схема за помощ, различна от тази, въведена с решение CR 34‑94 и следващите.
80 В това отношение следва да се напомни, че Loi no 93‑122, du 29 janvier 1993, relative à la prévention de la corruption et à la transparence de la vie économique et des procédures publiques (Закон № 93‑122 от 29 януари 1993 г. за предотвратяване на корупцията и за прозрачност на икономическия живот и на публичните процедури) (JORF от 30 януари 1993 г., стр. 1588), с който се осъществява либерализирането на пазара на редовен превоз на пътници на цялата френска територия, с изключение на територията на Региона, е приет през 1993 г., тоест преди датата на влизане в сила на решение CR 34‑94, и че съгласно анализа на Комисията в обжалваното решение последната посочена дата съвпада с датата на въвеждане на разглежданата схема за помощ.
81 С оглед на тези обстоятелства Комисията основателно е приела в обжалваното решение, че крайните получатели са можели от 1994 г. нататък да използват оборудването, финансирано чрез спорните субсидии, на други пазари на редовен превоз на пътници, които са били отворени за конкуренцията, и следователно че посочените субсидии са можели да засегнат конкуренцията и търговията между държавите членки, считано от тази дата.
82 В това отношение следва да се подчертае, че изводът на Комисията, че що се отнася до този период, всички предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС критерии са били изпълнени, е в съответствие с анализа, който се съдържа в решенията на националните съдилища, а именно по-специално в решение № 0417015 от 10 юли 2008 г. на Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) и в решение № 08PA 04753 от 12 юли 2010 г. на Cour administrative d’appel de Paris (Административен апелативен съд Париж), цитирани по-конкретно в съображение 226 от обжалваното решение.
83 Освен това, макар, както твърдят жалбоподателите, Комисията да е допуснала грешка, като е приела, че разглежданата схема за помощи е била въведена едва през 1994 г., тази грешка сама по себе си не е достатъчна, за да се обори изводът, че разглежданата схема трябва да се счита за нова схема за помощ. Всъщност от съображения 226 и 237 от обжалваното решение следва, че дори да се приеме, че е налице хипотезата, в която разглежданата схема за помощи е трябвало да се счита за въведена през 1979 г. или най-късно през 1994 г., когато пазарът на редовен превоз на пътници все още е бил затворен за конкуренцията, крайните получатели са можели да използват оборудването, финансирано частично от Региона в рамките на дейности по случаен превоз, които са били отворени за конкуренцията.
84 В настоящия случай жалбоподателят не е представил каквото и да било доказателство, с което да се установи, че пазарът на случаен превоз не е бил част от осъществяваната между държавите членки търговия през периода, предхождащ въвеждането на разглежданата схема за помощ, или по време на нейното въвеждане. Той единствено е посочил в съдебното заседание, че този пазар е бил второстепенен по отношение на този на редовния обществен превоз на пътници.
85 Cour administrative d’appel de Paris(Административен апелативен съд Париж) вече е наблегнал на релевантността на пазара на случаен превоз на пътници в своето решение № 15PA 00385 от 27 ноември 2015 г. Така, именно основавайки се на решенията на националните съдилища, Комисията приема, че трябва да се счита, че от самото си приемане разглежданата схема за помощи засяга търговията между държавите членки и конкуренцията и че отхвърля нейното квалифициране като съществуваща помощ на основание на член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589.
86 С оглед на гореизложеното следва да се приеме за установено, че Комисията не е нарушила член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент 2015/1589.
87 Следователно първото основание трябва да се отхвърли, както и цялата жалба.
По съдебните разноски
88 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
89 В настоящия случай, тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да се осъди да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от нея искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Région Île-de-France понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2019 година.
Подписи
Съдържание