Language of document : ECLI:EU:F:2011:135

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


13 септември 2011 година


Дело F‑68/10


Thorsten Behnke

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура по оценка и повишение за 2009 г. — Мотиви на становището на Съвместния комитет за оценяване и повишаване — Явна грешка в преценката“

Предмет:      Жалба, подадена въз основа на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106 а от него, с която г‑н Behnke иска отмяна на решенията на Комисията, по силата на които той е класиран в група по успех II в рамките на процедурата по оценяване, обхващаща периода между 1 януари и 31 декември 2008 г., и да му се предоставят 5 точки за повишаване въз основа на процедурата за повишение за 2009 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Комисията следва да понесе освен собствените си съдебни разноски и една четвърта от разноските, направени от жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба

(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Съвместна комисия по оценяване — Становище

(член 43 от Правилника на длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид

(членове 43 и 45 от Правилника на длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Необходима съгласуваност между описателните коментари и цифровото оценяване

(член 43 от Правилника на длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Формално определяне на целите

(член 43 от Правилника на длъжностните лица)

1.      Без да се засягат възраженията за незаконосъобразност и разбира се, правните основания, свързани с обществения ред, промяна в основанието на спора, а следователно и недопустимост поради неспазване на правилото за съгласуваност обикновено са налице само ако жалбоподателят, който, като критикува в жалбата, подадена от него по административен ред, единствено формалната валидност на акта с неблагоприятни последици, включително и неговите процесуални аспекти, изтъква в подадената по съдебен ред жалба правни основания по същество или в обратния случай — след като в подадената по административен ред жалба оспорва само законосъобразността по същество на акта с неблагоприятни последици, жалбоподателят подава жалба по съдебен ред, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта, включително и с неговите процесуални аспекти.

Длъжностно лице, което в своята административна жалба не е повдигнало възражение относно законосъобразността по същество, не може да се позовава за първи път в своята съдебна жалба на формална нередовност на неговия доклад за развитие на кариерата.

(вж. точки 32 и 33)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Решение от 1 юли 2010 г. по дело Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 120

2.      Задължението на съвместния комитет за оценяване да изрази становище относно съдържанието на доклада за развитие на кариерата, представлява съществено формално изискване. Все пак Общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, приети от Комисията, не предвиждат формална процедура за гласуване в рамките на този комитет. Освен това между решение, взето с мнозинство, и решение, взето с единодушие, може да бъде открита единствено чисто семантична разлика. Въпреки това приемането на становище от посочения комитет с мнозинство не освобождава този комитет от присъщото му задължение за мотивиране. Член 8, параграф 4 от тези общи разпоредби за прилагане предвижда, че дори и приетите с единодушие становища трябва да съдържат мотиви относно заключенията от диспозитива.

Следователно, когато дадено становище е формулирано по стандартен начин, без в него да се съдържа позоваване на аспекти, свързани с конкретното положение на длъжностното лице, това становище не е мотивирано.

При все това нарушенията на процесуалните правила, по-конкретно тези, които се отнасят до изготвянето на доклад за развитие на кариерата, представляват съществени нередности, които могат да опорочат валидността на подобен доклад, при условие че длъжностното лице докаже, че посоченият доклад би имал различно съдържание, ако тези нарушения не cа допуснати.

(вж. точки 38—42)


Позоваване на:

Съд на Европейския съюз — Решение от 22 декември 2008 г. по дело Gordon/Комисия, C‑198/07 P, точки 71—75

Общ съд — Решение от 9 март 1999 г. по дело Hubert/Комисия, T‑212/97, точка 53 и цитираната съдебна практика

3.      В рамките на Комисията съществува връзка на тясна зависимост между доклада за развитие на кариерата, в който се определя нивото на ефективност, и последващото решение за предоставяне на точки за повишаване дори когато органът по назначаването разполага с широка свобода на преценка в процеса на повишаване при определяне на точния брой точки за повишаване. В този смисъл процедурата за оценяване и процедурата за повишаване в Комисията са неотделими една от друга. В тази връзка е допустимо при оценяване на заслугите на дадено длъжностно лице, посоченият орган да може да отчита скорошното повишение на дадено длъжностно лице.

Освен това с оглед преценка заслугите на дадено длъжностно лице администрацията е задължена да вземе предвид сложните условия, при които той е упражнявал своите функции, и по-специално факта, че неговият отдел е разполагал с по-малко персонал, отколкото е било предвидено при определяне на подлежащите на изпълнение от това длъжностно лице задачи.

(вж. точки 52, 56 и 62)


Позоваване на:

Общ съд — Решение от 31 януари 2007 г. по дело Aldershoff/Комисия, T‑236/05, точка 85 и сл.

Съд на публичната служба — Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Semeraro/Комисия, точка 56; Решение от 23 февруари 2010 г. по дело Faria/СХВП, F‑7/09, точка 53

4.      Целта на описателните коментари, които се съдържат в доклада за развитие на кариерата, е да се обосноват аналитичните преценки, направени в доклада. Тези коментари служат за основа при изготвянето на оценката и позволяват на длъжностното лице да разбере защо е оценено по този начин. Следователно предвид основополагащото значение, което коментарите имат при изготвянето на доклада за развитие на кариерата, те трябва да бъдат в съответствие с поставените оценки, в смисъл че атестирането трябва да се разглежда като цифров или аналитичен израз на коментарите. Предвид много широкото право на преценка, признато на оценяващите при вземане на решенията относно работата на лицата, които следва да атестират, евентуалната несъгласуваност на доклада за развитие на кариерата все пак може да обоснове неговата отмяна само ако несъгласуваността е явна.

(вж. точка 78)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Решение от 13 декември 2007 г. по дело Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, точки 109 и 110

5.      Съгласно разпоредбите на член 5 от Общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, приети от Комисията, оценката на ефикасността на дадено длъжностно лице има за цел да се прецени доколко са изпълнени целите, които са били възложени. От същите тези разпоредби следва, че целите трябва да бъдат определени като хипотеза на нормалните условия на работа. Когато администрацията реши да основе оценяването на своите длъжностни лица на надлежно формализирани цели, документът, в който се уточняват възложените на дадено длъжностно лице цели, е основен елемент в оценката на работата на длъжностното лице.

(вж. точка 79)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Решение от 10 ноември 2009 г. по дело N/Парламент, F‑93/08, точка 64