РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
21 септември 2017 година(*)
„Обжалване — Картели — Италиански производители на арматурна стомана — Фиксиране на цените, както и ограничаване на и контрол върху производството и продажбите — Нарушение на член 65 ВС — Отмяна на първоначалното решение от Общия съд на Европейския съюз — Решение, прието повторно на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 — Липса на ново изложение на възраженията — Непровеждане на устно изслушване след отмяната на първоначалното решение — Забава на производството пред Общия съд“
По дело C‑85/15 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 19 февруари 2015 г.,
Feralpi Holding SpA, установено в Бреша (Италия), за което се явяват G. M. Roberti и I. Perego, avvocati,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейска комисия, за която се явяват L. Malferrari и P. Rossi, в качеството на представители, подпомагани от M. Moretto, avvocato, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: E. Juhász, председател на състава, C. Vajda (докладчик) и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 октомври 2016 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 декември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Feralpi Holding SpA (наричано по-нататък „Feralpi“) иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия (T‑70/10, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2014:1031), с което последният е отхвърлил жалбата на Feralpi за отмяна на Решение C(2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно нарушение на член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане, наричано по-нататък „решението от 30 септември 2009 г.“), в редакцията му, изменена с Решение C(2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г. (наричано по-нататък „решението за изменение“) (решението от 30 септември 2009 г. в редакцията след решението за изменение, наричано по-нататък „спорното решение“).
Обстоятелствата по спора и спорното решение
2 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 16—21 от обжалваното съдебно решение:
„16 В съответствие с член 47 ВС от октомври до декември 2000 г. Комисията извършва проверки на италиански предприятия, производители на арматурна стомана, и на сдружение на италиански металургични предприятия [Federacciai]. Тя им изпраща и искания за предоставяне на информация съгласно член 47 ВС […]
17 На 26 март 2002 г. Комисията образува административното производство и излага възражения на основание член 36 ВС (наричано по-нататък „изложението на възраженията“) […] [Feralpi] представя писмено становище по изложението на възраженията. На 13 юни 2002 г. е проведено устно изслушване […]
18 На 12 август 2002 г. Комисията отправя допълнителни възражения (наричани по-нататък „изложението на допълнителните възражения“) до адресатите на изложението на възраженията […] В изложението на допълнителните възражения, прието на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО и 82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), Комисията пояснява позицията си относно продължаването на производството след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС. На съответните предприятия е предоставен срок за представяне на становище и на 30 септември 2002 г. е проведено второ устно изслушване в присъствието на представителите на държавите членки […] [Feralpi] отговаря на изложението на допълнителните възражения на 13 септември 2002 г.
19 В края на производството Комисията приема Решение C(2002) 5087 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член 65 ВС (Дело COMP/37.956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „решението от 2002 г.“), в което констатира, че предприятията, адресати на това решение, са участвали в единно, съставно и продължено нарушение (картел) на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали, което има за цел или резултат фиксирането на цени, а впоследствие и съгласуваното ограничаване на или контрол върху производството или продажбите в противоречие с член 65, параграф 1 ВС […] С това решение Комисията налага на [Feralpi] глоба в размер на 10,25 милиона евро.
20 На 4 март 2003 г. [Feralpi] подава пред Общия съд жалба срещу решението от 2002 г. Последното е отменено с решение на Общия съд от 25 октомври 2007 г., Feralpi Siderurgica/Комисия (T‑77/03, [непубликувано, EU:T:2007:319]). Общият съд отбелязва, че като се има предвид по-специално че в решението от 2002 г. не са посочени член 3 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17, то се основава единствено на член 65, параграфи 4 и 5 ВС […] След като срокът на действие на тези разпоредби е изтекъл на 23 юли 2002 г. и те вече не са били в сила към момента на приемане на решението от 2002 г., Комисията не може да черпи от тях правомощия, за да установява нарушение на член 65, параграф 1 ВС и да налага глоби на предприятията, участвали в посоченото нарушение […]
21 С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията уведомява [Feralpi] и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме отново решение, като промени правното основание спрямо избраното за решението от 2002 г. Освен това тя уточнява, че поради ограничения обхват на решение [от 25 октомври 2007 г.,] Feralpi Siderurgica/Комисия [(T‑77/03, непубликувано, EU:T:2007:319)], повторно приетото решение ще се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения. На засегнатите предприятия е предоставен срок, в който да представят становище […] Feralpi отговоря на това писмо на 31 юли 2008 г. След писмото от 30 юни 2008 г. са отправени няколко искания за предоставяне на информация, на които [Feralpi] е отговорило“.
3 В решението от 30 септември 2009 г. Комисията приема по-специално че Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), трябва да се тълкува в смисъл, че ѝ позволява след 23 юли 2002 г. да установява и санкционира картелите в секторите, попадащи в приложното поле ratione materiae и ratione temporis на Договора за ЕОВС. Комисията посочва, че това решение е прието в съответствие с процесуалните норми на Договора за ЕО, както и на посочения регламент, и че материалноправните разпоредби, които вече не са в сила към момента на приемане на даден акт, могат да бъдат приложени съгласно принципите, уреждащи последователността в действието на нормите във времето, стига да бъде приложен общият принцип на lex mitior.
4 В член 1 от посоченото решение се установява по-специално че Feralpi е нарушило член 65, параграф 1 ВС, като от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. е участвало, в сектора на арматурната стомана на пръти или кангали, в продължено съглашение и/или съгласувани практики, имащи за цел и/или резултат фиксирането на цените и ограничаването на и/или контрола върху производството или продажбите на общия пазар. С член 2 от същото решение Комисията налага на Feralpi глоба в размер на 10,25 милиона евро.
5 С писма, изпратени между 20 и 23 ноември 2009 г., осем от единадесетте дружества, адресати на решението от 30 септември 2009 г., сред които е и Feralpi, уведомяват Комисията, че приложението към това решение, както е връчено на адресатите, не съдържа таблиците, онагледяващи ценовите разлики.
6 На 8 декември 2009 г. Комисията приема решението за изменение, като са добавени липсващите таблици в приложението към него и са поправени номерираните препратки към тези таблици в осем бележки под линия.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
7 На 19 февруари 2010 г. Feralpi подава в секретариата на Общия съд жалба, с която, от една страна, иска от Общия съд да постанови подходящи мерки, за да се провери дали в производството за приемане на спорното решение е бил спазен принципът на колегиалност, и от друга — да отмени последното решение.
8 В подкрепа на жалбата си Feralpi представя седем основания: първо, нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на колегиалност, както и нередовност в процедурата по повторно приемане на решението от 2002 г., второ, неподходящо правно основание за спорното решение, трето, нарушение на правото на защита и на принципите на добра администрация, пропорционалност и равни процесуални възможности, четвърто, нарушение на критериите за подвеждане под отговорност, неправилна преценка на фактите и липса на разследване и мотиви, пето, неправилно определяне на съответния пазар, шесто, неправилна преценка на фактите, нарушение на член 65 ВС, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на член 296 ДФЕС и седмо, неправилно определяне на размера на глобата.
9 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на Feralpi.
Искания на страните пред Съда
10 С жалбата си Feralpi моли Съда:
– да отмени изцяло или частично обжалваното съдебно решение, доколкото с него е отхвърлена жалбата му по дело T‑70/10, и вследствие на това:
– да отмени изцяло или частично спорното решение,
– и/или да отмени или поне да намали размера на глобата, която му е наложена със спорното решение,
– при условията на евентуалност да отмени изцяло или частично обжалваното съдебно решение, доколкото с него е отхвърлена жалбата му по дело T‑70/10, и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по същество с оглед на дадените от Съда указания,
– при всички положения да намали размера на глобата, наложена му със спорното решение, поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд и
– да осъди Комисията да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.
11 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Feralpi да заплати съдебните разноски.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
12 Устната фаза на производството приключва на 8 декември 2016 г. след представяне на заключението на генералния адвокат. С писмо от 27 януари 2017 г., получено в същия ден в секретариата на Съда, Комисията моли Съда да постанови възобновяване на устната фаза на производството и да добави към преписката изложените в искането ѝ фактически обстоятелства и приложените към последното документи.
13 В подкрепа на искането си Комисията изтъква по същество, че Съдът не разполага с достатъчно данни относно фактическите обстоятелства по устните изслушвания от 13 юни и 30 септември 2002 г., на които генералният адвокат основава заключението си, като тези обстоятелства не са били конкретно разисквани от страните.
14 Член 83 от Процедурния правилник на Съда позволява на последния във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните.
15 Следва все пак да се припомни, че предметът на жалбата по принцип се определя от представените от страните основания и доводи. В случая страните са имали възможност в достатъчна степен да обсъдят тези основания и доводи в писмените си становища и в хода на проведеното на 20 октомври 2016 г. общо съдебно заседание по дела C‑85/15 P—C‑89/15 P.
16 Поради това, след като изслуша генералния адвокат, Съдът приема, че не следва да възобновява устната фаза на производството.
По жалбата пред Съда
17 В подкрепа на жалбата си пред Съда Feralpi представя шест основания: първо, нарушение на принципа на колегиалност, второ, нарушение на правото на защита, на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., на член 10 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), както и липса на мотиви, трето, нарушение на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) поради прекомерната продължителност на административното производство, както и липса на мотиви, четвърто, нарушение на член 65, параграф 1 ВС, на принципите относно тежестта на доказване, на принципа на презумпцията за невиновност, както и изопачаване на фактите и липса на мотиви, пето, нарушение на членове 23 и 31 от Регламент № 1/2003, на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), на принципите на равно третиране и на пропорционалност, както и липса на мотиви, и шесто, прекомерна продължителност на производството пред Общия съд.
По второто основание
Доводи на страните
18 По второто основание, което следва да бъде разгледано първо, Feralpi поддържа, че като е приел, че не е било необходимо да се изготвя ново изложение на възраженията преди приемането на спорното решение, Общият съд e нарушил правото му на защита, гарантирано в член 10 от Регламент № 773/2004. Доколкото заинтересованите предприятия имали право да бъдат изслушани — както се потвърждавало от писмото на Комисията от 30 юни 2008 г., с което тя ги приканвала да представят становище — Комисията трябвало да спази всички предвидени в Регламент № 773/2004 процесуални етапи, а именно връчването на ново изложение на възраженията и възможността на предприятията да упражнят правото си на достъп до преписката или по искане от тяхна страна — да бъдат изслушани.
19 Според Комисията Общият съд с основание е приел, че порокът, засягащ законосъобразността на решението от 2002 г., е възникнал към датата на приемането на това решение, като не е засегната валидността на подготвителните актове, поради което отмяната на това решение не изисква издаването на ново изложение на възраженията преди приемането на спорното решение. Тази институция отбелязва, че промяната на правното основание относно правомощието ѝ да налага глоби не се е отразило по никакъв начин на положението на Feralpi и че последното е имало възможност в отговор на изложението на допълнителните възражения да представи становището си както по горната граница на глобата, която Комисията може да наложи, така и по правното основание за това.
20 Що се отнася до писмото от 30 юни 2008 г., в точка 140 от обжалваното съдебно решение Общият съд признавал, че в него се уточнявало, че според Комисията не било необходимо да се приема ново изложение на възраженията. За сметка на това той не отчел факта, че това писмо замествало същинското изложение на възраженията. Общият съд с основание приел, че след като отмяната на решението от 2002 г. не засяга валидността на изложението на възраженията и на изложението на допълнителните възражения, по които съответните предприятия имали възможност да се произнесат, с посоченото писмо Комисията може само да уведоми страните за намерението си да приеме повторно това решение с ново правно основание.
21 Освен това цитираното от Общия съд решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582), било релевантно в случая, тъй като делото, по което е постановено, се отнасяло до установяването на процесуално нарушение, което било допуснато на етапа на приемане на съответното решение на Комисията и не довело до невалидност на процесуалните актове.
22 Комисията застъпва също така тезата, че изложението на допълнителните възражения е валидно. Както приел Общият съд в точка 135 от обжалваното съдебно решение, това изложение се основавало на релевантните процесуални норми на Договора за ЕО, в сила към онзи момент, поради което валидността му не била засегната от отмяната на решението от 2002 г.
Съображения на Съда
23 По същество Feralpi упреква Общия съд за това, че не е приел, че Комисията е нарушила задължението си да спази всички предвидени в Регламент № 773/2004 процесуални етапи, включително връчването на съответните предприятия на ново изложение на възраженията съгласно член 10 от този регламент и възможността на Feralpi да упражни правото си преди приемането на спорното решение да участва в изслушване заедно с органите на държавите членки в областта на конкуренцията.
24 В това отношение следва да се припомни, че в хода на производството, в което е прието решението от 2002 г., на 26 март 2002 г. на основание член 36 ВС Комисията изпраща на съответните предприятия, включително на Feralpi, изложението на възраженията. Устното изслушване по него е проведено на 13 юни 2002 г. След изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, на 12 август 2002 г. Комисията изпраща на посочените предприятия изложение на допълнителните възражения на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 17, в което изяснява позицията си относно тази промяна на правната уредба и приканва предприятията да изразят становището си по допълнителните възражения. На 30 септември 2002 г. е проведено устно изслушване в присъствието на представителите на държавите членки.
25 След отмяната на решението от 2002 г., с писмо от 30 юни 2008 г. Комисията уведомява Feralpi и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме повторно това решение, като използва Регламент № 1/2003 за правно основание и се съобрази с предвидените в него процесуални норми.
26 С оглед на това развитие на производството следва да се провери дали, противно на заключението на Общия съд в точка 142 от обжалваното съдебно решение, Комисията е била длъжна след отмяната на решението от 2002 г. да възобнови производството и да приеме ново изложение на възраженията, както и да проведе ново устно изслушване.
27 Съгласно постоянната съдебна практика процесуалноправните норми по принцип се прилагат от деня на влизането им в сила (решения от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 75 и цитираната съдебна практика, от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 88 и от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45), дори в производство, което е образувано преди тази дата, но все още е висящо след нея (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 47).
28 Тъй като в случая спорното решение е прието на основание член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, производството, в което е прието това решение, е трябвало да бъде проведено в съответствие с този регламент, както и с Регламент № 773/2004, правно основание за който е Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 90), независимо че производството е образувано преди влизането в сила на Регламент № 1/2003.
29 Съгласно член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004, тълкуван във връзка с член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, за чието прилагане е приет, преди да приеме решение на основание по-специално член 7 от последния регламент, Комисията връчва на съответните страни изложение на възраженията, като им дава възможност да я информират за становището си в определения от нея срок.
30 Както обаче Общият съд отбелязва по същество в точки 136 и 137 от обжалваното съдебно решение, в случая Комисията вече е изпратила на съответните предприятия изложение на възраженията и изложение на допълнителните възражения и със спорното решение Feralpi не е подведено под отговорност за нови деяния спрямо посочените в изложенията, нито се въвеждат съществени изменения по отношение на доказателствата за нарушенията, в които то е обвинено. Освен това, както подчертава генералният адвокат в точка 53 от заключението си, няма голяма разлика от гледна точка на съдържанието между изложението на възраженията, прието в съответствие с правилата на Договора за ЕОВС, и това, прието съгласно правилата на Регламент № 17 и Регламент № 1/2003. Следователно не се е налагало да бъде изпратено ново изложение на възраженията.
31 В това отношение Общият съд правилно се позовава на точка 73 от решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582), в която се припомня, че отмяната на акт на Съюза не засяга неминуемо подготвителните актове, тъй като производството, в което трябва да бъде заместен отмененият акт, по принцип се възобновява от конкретния етап, на който е допуснато нарушението.
32 Всъщност, както констатира Общият съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение, решението от 2002 г. е отменено, тъй като Комисията не е имала правомощие да го приеме на основание разпоредбите на Договора за ЕОВС, който вече не е бил в сила към момента на приемане на това решение, поради което именно в този момент е допуснато нарушението. Следователно тази отмяна не засяга изложението на възраженията, нито изложението на допълнителните възражения.
33 Противно на твърдението на Feralpi, цитираната в точка 31 от настоящото решение съдебна практика не е станала неприложима в случая вследствие на промяната на правното основание за налагане на глобите, тъй като последиците от тази промяна на правното основание вече са били предвидени в подготвителните актове. Всъщност, както следва от точки 18 и 138 от обжалваното съдебно решение, в изложението на допълнителните възражения, прието на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 17, Комисията е уведомила Feralpi за последиците, които според нея ще произтекат от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, и Feralpi е имало възможност изрази становище по този въпрос.
34 Освен това не е оспорено обстоятелството, че тези последици не са били по-различни вследствие на отмяната на Регламент № 17 и влизането в сила на Регламент № 1/2003, някои разпоредби от който служат за правно основание на спорното решение. При всички положения, както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, член 34, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и член 19 от Регламент № 773/2004 предвиждат, в качеството им на преходни разпоредби, че процесуалните действия, предприети съгласно съответно Регламент № 17 и Регламент (ЕО) № 2842/98 на Комисията от 22 декември 1998 година относно изслушването на страните в някои производства съгласно членове [81] и [82] от Договора за ЕО (ОВ L 354, 1998 г., стр. 18), запазват правните си последици за целите на прилагането на първите регламенти.
35 Следва също така да бъде отхвърлен доводът на Feralpi, че отмяната на решението от 2002 г. поради правното му основание неминуемо засяга изложението на допълнителните възражения в частта му относно правното основание, на което Комисията смята да приеме това решение. Всъщност е достатъчно да се припомни, че решението от 2002 г. се основава единствено на член 65, параграфи 4 и 5 ВС, а посоченото изложение се основава на Регламент № 17.
36 Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 142 от обжалваното съдебно решение е заключил, че Комисията не е била длъжна да приеме ново изложение на възраженията.
37 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, съгласно член 12 от Регламент № 773/2004 Комисията трябва да предостави на страните, до които е адресирала изложението на възраженията, възможност да развият доводите си в устно становище, ако те са поискали това в писмените си становища. Ето защо, след като, видно от точка 32 от настоящото решение, отмяната на решението от 2002 г. не се отразява на изложението на възраженията и изложението на допълнителните възражения, следва да се провери дали Комисията е дала възможност на посочените страни — както е била длъжна да направи — да развият доводите си в хода на устно изслушване, проведено съгласно процесуалните изисквания на регламенти № 1/2003 и № 773/2004.
38 В това отношение е важно да се отбележи, че в рамките на процесуалния режим, установен с Регламент № 1/2003 и изяснен в Регламент № 773/2004, член 14, параграф 3 от последния регламент предвижда, че органите на държавите членки в областта на конкуренцията са поканени да участват в устното изслушване, което се провежда след приемане на изложението на възраженията по искане на адресатите на последното.
39 Що се отнася обаче до устните изслушвания, проведени през 2002 г., представителите на държавите членки не са участвали в това от 13 юни 2002 г., тъй като участието им не е било предвидено в действащия тогава Договор за ЕОВС. Безспорно е, че в хода на това изслушване се обсъжда случаят по същество, а именно поведението, за което Комисията упреква предприятията, адресати на изложението на възраженията. Това следва по-специално от точки 379—382 от спорното решение и намира потвърждение в точка 148 от решения на Общия съд от 9 декември 2014 г., Alfa Acciai/Комисия (T‑85/10, непубликувано, EU:T:2014:1037) и от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (T‑92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032).
40 За сметка на това в хода на устното изслушване от 30 септември 2002 г., на което представителите на държавите членки са поканени в съответствие с вече приложимите правила на Договора за ЕО, и по-конкретно съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 2842/98, се обсъжда предметът на изложението на допълнителните възражения, а именно правните последици от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС за по-нататъшния ход на производството. Това следва, от една страна, от споменатото изложение, в което адресатите са изрично приканени да изразят становището си по посочените допълнителни възражения. От друга страна, в точка 382 от спорното решение Комисията посочва, че не е сметнала за необходимо да провежда повторно устното изслушване от 13 юни 2002 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 17 и Регламент № 1/2003, тъй като това изслушване, в което не са участвали представители на държавите членки, е проведено в съответствие с приложимите към онзи момент правила на Договора за ЕОВС. Освен това в хода на общото съдебно заседание по дела C‑85/15 P—C‑89/15 P в отговор на въпрос на Съда Комисията потвърждава, че в изложението на допълнителните възражения не се разглеждат отново нито фактите, нито доказателствата по делото.
41 Следователно в настоящия случай представителите на държавите членки не са участвали в устно изслушване по съществото на случая, а единствено в изслушване относно правните последици от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС.
42 При все това съгласно съдебната практика, припомнена в точки 27 и 28 от настоящото решение, когато Комисията приема решение на основание Регламент № 1/2003, производството по приемане на това решение трябва да бъде проведено в съответствие с процесуалните норми на този регламент, дори и да е било образувано преди влизането в сила на последния.
43 Ето защо съгласно членове 12 и 14 от Регламент № 773/2004 Комисията е била длъжна, преди да приеме спорното решение, да даде на страните възможност да развият доводите си в хода на устно изслушване, на което са поканени органите на държавите членки в областта на конкуренцията. Поради това не би могло да се приеме, че устното изслушване от 13 юни 2002 г., на което е обсъден случаят по същество, отговаря на процесуалните изисквания относно приемането на решение на основание Регламент № 1/2003.
44 Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 142 от обжалваното съдебно решение е счел, че Комисията не е била длъжна, преди да приеме спорното решение, да организира ново изслушване, тъй като съответните предприятия вече са имали възможност да представят устни становища по време на изслушванията от 13 юни и 30 септември 2002 г.
45 Както подчертава генералният адвокат в точки 56 и 57 от заключението си, в производството по регламенти № 1/2003 и № 773/2004 е от голяма важност провеждането по искане на съответните страни на устно изслушване, на което съгласно член 14, параграф 3 от втория регламент са поканени органите на държавите членки в областта на конкуренцията, поради което пропускът да бъде проведено такова изслушване представлява съществено процесуално нарушение.
46 Ако не е спазено предвиденото в Регламент № 773/2004 право на участие в такова изслушване, не е необходимо предприятието, чиито права са нарушени по този начин, да доказва, че това нарушение може да има последици в негов ущърб за хода на производството и за съдържанието на спорното решение.
47 Следователно посоченото производство неминуемо е опорочено независимо от евентуалните вредоносни последици, които могат да настъпят за Feralpi вследствие на такова нарушение (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑553/10 P и C‑554/10 P, EU:C:2012:682, т. 46—52 и от 9 юни 2016 г., CEPSA/Комисия, C‑608/13 P, EU:C:2016:414, т. 36).
48 От посоченото по-горе следва, че е налице второто изтъкнато от Feralpi основание и поради това обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат първото, третото, четвъртото и петото основание за обжалване.
По шестото основание
Доводи на страните
49 По шестото основание Feralpi твърди, че Общият съд е нарушил правото му да бъде изслушано в разумен срок, както се предвижда в член 47 от Хартата, тъй като производството пред Общия съд е продължило четири години и десет месеца, като са изтекли три години и четири месеца между края на писмената фаза на производството и съдебното заседание.
50 По отношение на сложността на делото Feralpi смята, че Общият съд вече е бил запознат с въпросите, които поставя делото, по което е постановено обжалваното съдебно решение, по-конкретно предвид факта, че съдията-докладчик по делото е същият като в това, по което е постановено решение от 25 октомври 2007 г., Feralpi Siderurgica/Комисия (T‑77/03, непубликувано, EU:T:2007:319), представените от Feralpi основания не се отличават с особена сложност, изтъкнатите в деветте жалби срещу спорното решение основания се припокриват и Общият съд е извършил само едно процесуално-организационно действие, като е поставил въпрос на Комисията относно един аспект на спора.
51 Страните не били отговорни с поведението си за продължителността на производството, тъй като на Feralpi и Комисията бил предоставен съответно допълнителен срок от един месец и петнадесет дни за представянето на писмено становище.
52 Като се има предвид, че са изтекли повече от четиринадесет години между извършените от Комисията проверки през 2000 г. и обявяването на обжалваното съдебно решение, по съображения за процесуална икономия и въпреки подхода, възприет от Съда в решение от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), Feralpi иска още на етапа на решението на Съда да му бъде присъдено обезщетение за вредите, претърпени вследствие на неспазването на разумния срок за провеждане на производството. При условията на евентуалност то иска от Съда да установи, че Общият съд е нарушил член 47, втора алинея от Хартата, което било достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти.
53 Комисията иска да бъде отхвърлено това основание.
Съображения на Съда
54 Що се отнася до искането на Feralpi Съдът или да му присъди обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло вследствие на нарушение от страна на Общия съд на член 47, втора алинея от Хартата, или да установи наличието на такова нарушение, следва да се припомни, че когато съдът на Съюза наруши задължението си по тази разпоредба да се произнася в разумен срок по заведените пред него дела, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита. Ето защо искането за обезщетение за вредите, настъпили в резултат от неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се предявява пряко пред Съда с жалбата срещу решението на Общия съд, а трябва да се предяви пред самия Общ съд. Сезиран с искане за обезщетение, Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнесе по него в състав, различен от този, разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за прекомерна (решение от 9 юни 2016 г., Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, C‑617/13 P, EU:C:2016:416, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
55 Следователно трябва да се приеме, че не е налице шестото изтъкнато от Feralpi основание.
По жалбата пред Общия съд
56 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
57 В конкретния случай Съдът разполага с необходимите данни, за да постанови окончателно решение по жалбата за отмяна на спорното решение, подадена от Feralpi пред Общия съд.
58 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че по съображенията, изложени в точки 23—47 от настоящото решение, спорното решение трябва да бъде отменено в частта относно Feralpi поради съществено процесуално нарушение.
По съдебните разноски
59 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
60 Член 138, параграф 1 от този правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Feralpi печели делото по жалбата срещу решението на Общия съд и жалбата пред Общия съд е уважена, в съответствие с исканията му Комисията следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Feralpi както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия (T‑70/10, непубликувано, EU:T:2014:1031).
2) Отменя Решение C(2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно нарушение на член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), в редакцията му, изменена с Решение C(2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., в частта относно Feralpi Holding SpA.
3) Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Feralpi Holding SpA както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.
Подписи