РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

11 декември 2013 година(*)

„Клауза за подсъдност — Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации, допринасящи за създаването на европейско изследователско пространство и иновации (2002—2006 г.) — Договори Dicoems и Cocoon — Несъответствие на част от декларираните разходи с договорните условия — Прекратяване на договори — Възстановяване на част от платените суми — Обезщетение за вреди — Насрещен иск — Извъндоговорна отговорност — Неоснователно обогатяване — Жалба за отмяна — Акт, който не подлежи на обжалване — Актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях — Дебитно известие — Недопустимост“

По дело T‑116/11

Association médicale européenne (EMA), установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват A. Franchi и L. Picciano, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват S. Delaude и F. Moro, в качеството на представители, подпомагани от D. Gullo, avocat,

ответник,

с предмет, от една страна, главно искане, първо, за възстановяване на разходите, направени за изпълнение на договор № 507126 относно проект Cocoon и на договор № 507760 относно проект Dicoems, сключени съответно на 7 и 19 декември 2003 г. между Комисията и жалбоподателя, второ, за установяване на незаконосъобразността на решението на Комисията за прекратяване на посочените договори, трето, за отмяна на съответното дебитно известие и четвърто, за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, както и от друга страна, искане при условията на евентуалност, основано на извъндоговорната отговорност на Комисията,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: N. J. Forwood, председател, F. Dehousse (докладчик) и J. Schwarcz, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1.     Договорна уредба

1        Член 166, параграф 1 ЕО предвижда приемане на многогодишна рамкова програма, обхващаща всички европейски действия в областта на научните изследвания и технологичното развитие.

2        В обхвата на рамковата програма, приета с Решение № 1513/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година относно шестата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрации, допринасящи за създаването на европейско изследователско пространство и иновации (2002—2006 г.) (ОВ L 232, стр. 1), са сключени договор № 507126 относно проекта Cocoon (наричан по-нататък „договорът Cocoon“) и договор № 507760 относно проекта Dicoems (наричан по-нататък „договорът Dicoems“), съответно на 7 и 19 декември 2003 г. от Комисията на Европейските общности, от една страна, и от координаторите и участниците в проектите, включително от жалбоподателя, Association médicale européenne (EMA), от друга.

3        Участието на жалбоподателя и на другите селекционирани образувания в изследователските проекти протича в рамките на консорциуми, учредени съгласно разпоредбите на договорите Cocoon и Dicoems и включващи, от една страна, координатор, на който са възложени специални задачи от административно и управленчески естество, и от друга страна, другите участници в проекта.

4        Член 5 от договора Cocoon установява максимално европейско финансово участие в размер на 6,7 милиона евро. Договорът, чийто общ срок на действие е 42 месеца, предвижда в член 6, че проектът е разделен на четири отчетни периода. Както личи от тази разпоредба и от формулярите C, приложени към жалбата, първият период обхваща времето от 1 януари до 31 декември 2004 г., вторият — от 2 януари до 31 декември 2005 г., третият — от 1 януари до 31 декември 2006 г., и четвъртият — от 1 януари до 30 юни 2007 г.

5        Член 5 от договора Dicoems установява максимално европейско финансово участие в размер на 2 милиона евро. Общият срок на договора е 30 месеца, като съгласно член 6 от него този срок е разделен на три отчетни периода. Съгласно посочената разпоредба и формулярите C, приложени към жалбата, първият период обхваща времето от 1 януари до 30 юни 2004 г., вторият — от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2005 г., и третият — от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2006 г.

6        Съгласно член 7 от двата договора за всеки отчетен период консорциумите изпращат на Комисията в определен срок доклади за извършената дейност, за напредъка в изпълнението на проектите, за използването на ресурсите, както и „формуляр „C‑Financial Statement“, изготвен и изпратен от всеки съдоговорител, относно разходите, които са направени в рамките на изпълнението на договорите и чието възстановяване се иска.

7        За всеки един от проектите е предвидено предварително финансиране, като редът и условията за предоставяне на финансовата помощ са уредени по-специално в член 8 от договора Cocoon и в член 8 от договора Dicoems. Съгласно член 8, параграф 2, буква d) от разглежданите договори всички плащания, извършени в края на отчетен период, придружени от одиторска заверка, се считат за окончателни, освен ако не се установи друго в рамките на одит или проверка, евентуално извършени съгласно член II.29 от общите условия, съдържащи се в приложение II към посочените договори (наричани по-нататък „общите условия“).

8        Член 12 от договорите Cocoon и Dicoems предвижда, че спрямо тези договори се прилага белгийското право.

9        Член 13 от посочените договори предвижда клауза за подсъдност, която уточнява, че единствено Общият съд е компетентен при спорове между Комисията и договарящите страни, отнасящи се до валидността, тълкуването и прилагането на посочените договори.

10      Общите условия, които съгласно член 14 от тези договори са неразделна част от тях, съдържат първа част, отнасяща се по-специално до изпълнението на разглежданите проекти, прекратяването на договорите и отговорността (точки II.2—II.18), втора част, отнасяща се до финансовите разпоредби и до проверките, одитите, възстановяванията и санкциите (точки II.19—II.31), и трета част, отнасяща се до правата на интелектуална собственост (точки II.32—II.36).

11      Точка II.6 от общите условия предвижда възможност за използване на подизпълнители за второстепенни услуги, които не представляват същността на проекта. За да се приемат за допустими разходите, свързани с договор за подизпълнение, трябва да са изпълнение определени условия.

12      Точка II.7, параграф 1 от общите условия предвижда, че докладите се представят на Комисията в срок от 45 дни след края на релевантните периоди. Точка II.7, параграф 2 пояснява, че за всеки отчетен период консорциумът представя докладите, предвидени в договорите (по-специално докладите за дейността и за управлението), които включват по-конкретно формулярите C с финансови декларации, представени от съдоговорителите за всеки период.

13      Точка II.8, параграф 3 от общите условия предвижда, че Комисията поема задължение да оцени представените доклади в срок от 45 дни, считано от представянето им. Липсата на отговор на Комисията в този срок не се счита за одобряване. Комисията може да отхвърли докладите дори след срока за плащане, установен в договора. Точка II.8, параграф 4 предвижда, че одобряването на докладите не води до освобождаване от одити и проверки, извършвани съгласно точка II.29.

14      Точка II.16 от общите условия излага хипотезите, при които участието на съдоговорител в договора маже да бъде прекратено.

15      Точка II.16, параграф 1 от общите условия гласи, че ако съдоговорител не изпълни договорните си задължения, Комисията нарежда на консорциума да намери подходящо решение в срок до 30 дни и при липса на задоволително решение в този срок Комисията прекратява участието на съответния съдоговорител в договора.

16      Точка II.16, параграф 2 от общите условия предвижда, че Комисията може да прекрати участието на съдоговорител незабавно, когато:

„a)      съдоговорителят е допуснал, умишлено или по непредпазливост, „нередност“ при изпълнението на договора;

b)      съдоговорителят е нарушил основните етични принципи, посочени в правила за участие [rules for participation]“.

17      Точка II.1, параграф 11 от общите условия определя понятието „нередност“ като „всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността или нарушение на договорно задължение, което произтича от действие или бездействие от страна на съдоговорител, нарушава Общия бюджет на Общностите или бюджетите, управлявани от тях, като това води до неоправдан разход“.

18      Точка II.16, параграф 8 от общите условия предвижда, че когато проектът се изпълнява от консорциума, Комисията издава нареждане за събиране на вземания (recovery order), насочено срещу съдоговорителя нарушител, или отправя до същия искане, с препис до консорциума, да прехвърли на последния сумата, която дължи на Комисията, в срок от 30 дни. Ако не последва изпълнение от страна на съдоговорителя, Комисията издава нареждане за събиране на вземания за всички дължими от него суми. Някои разпоредби от договора (по-специално точки II.29, II.30 и II.31, които се отнасят до проверките, одитите и възстановяванията) продължават да се прилагат спрямо съдоговорителя нарушител след прекратяване на неговото участие, както и спрямо съдоговорителите — в случай на прекратяване на договора.

19      Точка II.19, параграф 1 от общите условия определя допустимите разходи, които подлежат на финансиране, и гласи следното:

„Допустимите разходи за изпълнение на проекта трябва да отговарят на следните условия:

a)      да са действителни, икономически обосновани и необходими за изпълнението на проекта;

b)      да бъдат определени в съответствие с обичайните счетоводни принципи на съдоговорителя;

c)      да бъдат направени през срока на изпълнение на проекта, така както той е определен в член 4, параграф 2 […];

d)      да бъдат записани в счетоводството на съдоговорителя, който ги е направил, най-късно до датата на изготвяне на одиторската заверка, предвидена в член II.26. Счетоводните процедури, използвани за записване на разходите и приходите, трябва да съответстват на счетоводните правила на държавата, в която е установен съдоговорителя, и да позволяват пряко съпоставяне на разходите и приходите, направени при изпълнението на проекта и съвкупните декларации за цялостната дейност на съдоговорителя […]“.

20      Точка II.19, параграф 2, букви a)—h) от общите условия сочи осем категории недопустими разходи. Точка II.19, параграф 2, буква i) добавя, че са недопустими всички разходи, които не отговарят на условията, установени в параграф 1.

21      Точки II.20 и II.21 от общите условия определят два вида допустими разходи при условията, предвидени в точка II.19, а именно, първо, преките разходи, които могат да бъдат пряко отнесени към проектите, и второ, непреките разходи, които не могат да бъдат пряко отнесени към проектите, но могат да бъдат установени и обосновани от счетоводната система на съдоговорителя като извършени във връзка с преките разходи.

22      За целите на декларирането на разходите, направени за реализирането на проектите и за изпълнението на съответните договори, точка II.22 от общите условия предвижда три модела за отчитане на разходите (cost reporting models), включващи модела за допълнителните разходи (additional cost model), който може да се използва от нетърговските организации и публичноправните или частноправните сдружения с нестопанска цел или от международните организации, които не разполагат със счетоводна система, позволяваща да се разграничи каква част от разходите им (преки или непреки) са направени за изпълнението на проектите.

23      Точка II.20, параграф 2 от общите условия предвижда, че съдоговорителите, които използват модела за допълнителните разходи, могат да декларират във връзка с проекта само преките разходи, допълващи периодичните им разходи. Тази точка предвижда и следното:

„Преките разходи за персонал са ограничени до действителните разходи за членовете на персонала, назначени да работят по проекта, когато съдоговорителят е сключил с тях:

временен договор за работа по проекти RTD на Общността;

временен договор за завършване на докторантура;

договор, който зависи изцяло или отчасти от външно финансиране, което допълва нормалното текущо финансиране от страна на съдоговорителя. В този случай от разходите, които се отнасят към този договор, се изключват всички разходи, обхванати от нормалното текущо финансиране“.

24      Точка II.26 от общите условия предвижда изготвяне на одиторски заверки от външен одитор. Тази разпоредба посочва, in fine, че извършената от външни одитори заверка не намалява с нищо отговорността на договарящите съгласно договора, нито правата, предоставени на Европейския съюз от точка II.29 от общите условия.

25      Съгласно II.27 от общите условия сумите, предоставени на координатора като авансовите плащания за сметка на консорциума, остават собственост на Съюза.

26      Точка II.28, параграф 1 от общите условия предвижда, че доколкото от проверките и одитите не следва друго, размерът на окончателното плащане на съдоговорителя се приема въз основа на докладите, предвидени в точка II.7, които са одобрени от Комисията.

27      Точка II.29 от общите условия се отнася до проверките и одитите, които могат да се извършват спрямо съдоговорителите. Тази точка гласи следното:

„1. Във всеки момент от срока на договора и до изтичането на пет години след приключването на проекта Комисията може да организира одити, които да се извършват било от ревизори, които са учени или технически специалисти, било от външни одитори, било от самите служби на Комисията, включително от OLAF. Тези одити могат да обхващат научни, финансови, технологични или други аспекти (включително счетоводните принципи и управлението), свързани с надлежното изпълнение на проекта и на договора. Всички тези одити трябва да бъдат извършени в съответствие с принципа на поверителност. Установяването на евентуално дължими на Комисията суми в резултат от заключението по тези одити може да доведе до възстановяване съгласно предвиденото в член II.31.

[…]

2. Съдоговорителите са длъжни да предоставят на Комисията всички подробни данни, които последната е поискала, за да провери правилното управление и изпълнение на договора.

3. Съдоговорителите са длъжни да съхраняват оригинала или, в изключителни надлежно обосновани случаи, заверени преписи на всички свързани с договора документи до изтичането на пет години след приключването на проекта. При поискване тези документи се предоставят на Комисията при извършване на предвиден в договора одит.

[…]“.

28      Точка II.31, параграф 1 от общите условия предвижда възстановяване на Комисията на сумите, които са недължимо предоставени на съдоговорителите или на суми, чието възстановяване е обосновано съгласно договора. Точка II.31, параграф 5 предвижда, че в съответствие с член 256 ЕО Комисията може да приеме решение, представляващо изпълнително основание, с което се установява задължение за определена сума в тежест на субекти, различни от държавите.

29      Точка II.32 от общите условия предвижда, че определеното в точка II.1, параграф 14 от посочените общи условия ноу-хау („knowledge“), отнасящо се до резултатите от разглежданите проекти, както и до свързаните с тях права, е собственост на съдоговорителите на Комисията, допринесли за получаването му.

2.     Белгийско право

30      Член 1134 от белгийския граждански кодекс предвижда, че „Сключените в съответствие със закона договори имат сила на закон за тези, които са ги сключили“ (първа алинея), и че договорите „могат да бъдат прекратявани, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона“ (втора алинея).

31      Член 1134, трета алинея предвижда, че договорите трябва да се изпълняват добросъвестно. Член 1135 от същия кодекс предвижда, че „договорите пораждат не само задължение за изпълнение на изрично предвиденото в тях, но и всички последици, които поради естеството им произтичат от закона, обичаите в практиката или справедливостта“, и следователно също изразява принципа на добросъвестно изпълнение на договорите.

32      При спор по изпълнението на договор тежестта на доказване се урежда от разпоредбите на член 1315 от белгийския граждански кодекс, съгласно който:

„Страната, която иска изпълнение на задължение, трябва да го докаже.

Обратно, страната, която твърди, че е освободена от задължение, трябва да докаже плащането или друго обстоятелство, което води до погасяване на задължението ѝ“.

33      Член 1341 от белгийския граждански кодекс предвижда по отношение на доказването, че „всяко обстоятелство, което се отнася до сума или стойност, надвишаваща 375 EUR, трябва да се установи с нотариален акт или подпис, включително по отношение на обикновен влог“. Тази разпоредба пояснява, че „със свидетелски показания не може да се оспорва и допълва съдържанието на актовете, нито да се установяват твърдените изявления, които предхождат, съпътстват или следват актовете, дори когато става въпрос за сума или стойност, по-малка от 375 EUR“. Същата разпоредба добавя:

„Това не засяга разпоредбите на търговските закони“.

34      Съгласно член 1347 от този кодекс:

„Горепосочените правила не се прилагат, когато е налице начално писмено доказателство.

Така се нарича всеки писмен акт, изходящ от страната, срещу която е насочено искането, или от представляваната от нея страна, който прави вероятно твърдяното обстоятелство“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

35      Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел по белгийското право, установено в Брюксел (Белгия).

36      Той твърди, че е участвал в проекта Dicoems за сума от 166 410,50 EUR и в проекта Cocoon — за сума от 260 756,53 EUR или общо 427 167,03 EUR. Жалбоподателят твърди, че е получил сумата от 176 167,87 EUR и че следователно има вземане за още 250 999,16 EUR в рамките на двата проекта.

37      Вследствие на фалита на координатора в рамките на договора Dicoems жалбоподателят е определен за координатор по този договор, считано от 19 януари 2007 г. В рамките на договора Cocoon координаторът, който е бил заличен от търговския регистър, е бил заменен от друг.

38      С писмо от 12 февруари 2009 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е решила да го подложи на одит съгласно точка II.29 от общите условия, за да провери надлежното изпълнение на договорите Dicoems и Cocoon от гледна точка на счетоводната отчетност и на финансирането. Одитът е извършен на 3 и 4 март и на 7 април 2009 г.

39      С писмо от 19 май 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя проектодоклад за одит (наричан по-нататък „проектодоклада за одит“), като го приканва да изложи съображенията си в тридесетдневен срок от получаването на писмото.

40      С писмо от 18 юни 2009 г. жалбоподателят иска от Комисията продължаване на срока за представяне на горепосоченото становище с четири месеца, като изтъква по-специално преместване, извършено през 2004 г., и необходимостта да извърши пълен преглед на релевантната документация, както и да потърси полезни и/или липсващи доказателства.

41      С писмо от 23 юни 2009 г. Комисията предоставя на жалбоподателя допълнителен тридесетдневен срок, за да представи становището си, като обяснява, че първоначално поисканото от жалбоподателя продължаване на срока с четири месеца е нелогично, тъй като съгласно точка II.29, параграф 3 от общите условия съдоговорителите са длъжни да съхраняват оригинала (или в определени случаи заверени преписи) на всички свързани с договорите документи до изтичането на пет години след приключването на проектите и доколкото съгласно същата разпоредба тези документи се предоставят на Комисията при поискване в рамките на евентуална одитна процедура.

42      Комисията освен това пояснява, че съгласно разпоредбите на точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия допустимите разходи, направени за изпълнението на проектите, трябва да бъдат записани в счетоводството на съдоговорителя най-късно до датата на изготвяне на одиторската заверка, предвидена в член II.26 от посочените общи условия. Така Комисията отбелязва, че на практика жалбоподателят е трябвало вече да разполага с цялата документация, свързана с направените разходи, в деня на извършване на одита в неговите помещения.

43      С електронни съобщения от 3 и 6 юли 2009 г. жалбоподателят посочва, че документите се намират в Италия и че по отношение на договора Cocoon е необходимо съдебно разрешение. Той иска от Комисията преписи от договорите Dicoems и Cocoon, включително пълно описание на съответните проекти и на задълженията на съдоговорителите, както и препис от декларациите за разходи, представени от координаторите на проектите, като обяснява, че иска да провери дали документацията, с която разполага Комисията, съответства на тази, която той ѝ е изпратил.

44      С електронно съобщение от 10 юли 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя препис от договорите и от съответните приложения към тях, както и от получената финансовата документация, отнасяща се до жалбоподателя.

45      С писмо от 19 август 2009 г. жалбоподателят изпраща на Комисията становището си относно проектодоклада за одит, както и относно документите.

46      На 30 септември 2009 г. Комисията уведомява жалбоподателя за приключването на одита и му изпраща окончателния доклад от одита (наричан по-нататък „окончателният одитен доклад“).

47      В рамките на окончателния одитен доклад Комисията приема, че жалбоподателят е нарушил договорните разпоредби и е допуснал значителни нередности, по смисъла на точка II.1, параграф 11 от общите условия, при изпълнението на договорите Dicoems и Cocoon. Тя отбелязва по-специално липсата на възможност за проследяване на разходите, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, в счетоводната му документация, липсата на оригинали (или на заверени копия — в допустимите случаи) на документите, свързани с изпълнението на договорите, обстоятелството, че определени разходи, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, не са действителни и не съответстват на отнасящите се до проектите удостоверителни документи, факта, че подписвайки изпратената на Комисията финансова документация, жалбоподателят е удостоверил обстоятелства, които не съответстват на действителността, що се отнася до направените разходи и удостоверенията за тях, и факта, че договорите за подизпълнение са били сключени в нарушение на договорните разпоредби. Поради това Комисията приема, че искането на жалбоподателя за възстановяване на сумата от 329 140,69 EUR като допустими разходи следва да се отхвърли за сумата от 315 739,99 EUR, и заключава, че е необходимо участието на жалбоподателя в проектите да се прекрати в приложение на точка II.16 от общите условия.

48      На 3 декември 2009 г. е проведена среща между жалбоподателя и Комисията.

49      С електронно съобщение от 11 януари 2010 г. Комисията отговаря на доводите на жалбоподателя и му посочва, че непознаването от негова страна на финансовите и счетоводните разпоредби, уреждащи договорите Dicoems и Cocoon, в никакъв случай не може да го освободи от отговорността му за нередностите, които е допуснал.

50      С писмо от 20 януари 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че възнамерява да прекрати участието му в проектите Dicoems и Cocoon в съответствие с точка II.16, параграф 2 от общите условия и с оглед на това да поиска възстановяване на недължимо получените суми в общ размер от 165 302,15 EUR, което съответства на сума от 121 261,06 EUR за проекта Cocoon и сума от 44 041,09 EUR за проекта Dicoems.

51      С писмо от 24 февруари 2010 г. жалбоподателят представя становището си относно писмото на Комисията от 20 януари 2010 г.

52      С писмо от 21 април 2010 г. Комисията отговаря на това становище.

53      Освен това с писма от 24 февруари, 3 и 10 май 2010 г., жалбоподателят подава молба за достъп до кореспонденцията между Комисията и другите членове на консорциумите на двата проекта. На 1 юли 2010 г. е проведена среща между представителите на жалбоподателя и на Комисията. На 9 юли 2010 г. жалбоподателят ограничава списъка на документите, до които иска да получи достъп. Поисканите документи са му предоставени на 5 август 2010 г.

54      С писмо от 15 септември 2010 г. жалбоподателят изпраща на Комисията становище по окончателния одитен доклад.

55      На 22 октомври 2010 г. Комисията отговаря на становището му, като заключава, след нов анализ на разходите, чието възстановяване иска жалбоподателят, и на мотивите за недопустимост на тези разходи по смисъла на разпоредбите на договора, че представените обстоятелства и доводи не могат да поставят под въпрос изводите, формулирани в края на одитната процедура.

56      С писмо от 4 ноември 2010 г. жалбоподателят иска да му се предостави нов срок, за да отговори на писмото от 22 октомври.

57      С писмо от 5 ноември 2010 г. Комисията съобщава на жалбоподателя, че участието му в проектите Cocoon и Dicoems е прекратено на основание точка II.16, параграф 2 от общите условия поради посочените в писмото от 20 януари 2010 г. причини. Комисията посочва също така, че в приложение на точка II.16, параграф 8 от общите условия ще пристъпи към възстановяване, чрез дебитно известие, не сумата от 164 080,03 EUR, недължимо изплатена на жалбоподателя (или 121 098,51 EUR, отнасящи се до договора Cocoon, и 42 981,52 EUR, отнасящи се до договора Dicoems).

58      На 1 декември 2010 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман за лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът отхвърля тази жалба на 1 февруари 2011 г.

59      На 7 декември 2010 г. жалбоподателят изпраща окончателно становище, като иска по-специално спиране на възстановяването на сумата, посочена в писмото от 5 ноември 2010 г., до произнасянето на решението на омбудсмана.

60      На 13 декември 2010 г. Комисията изпраща до жалбоподателя дебитно известие за сумата от 164 080,03 EUR (наричано по-нататък „дебитното известие“), като уточнява по отношение на всеки договор сумата, която се счита за допустима, вече платените суми и сумата, която трябва да се възстанови.

 Производство и искания на страните

61      На 21 февруари 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Молбата за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 5 ноември 2010 г. за прекратяване на договорите, свързани с проектите Cocoon и Dicoems, и за спиране на изпълнението на дебитно известие, подадена от жалбоподателя в секретариата на Общия съд с отделен акт на 7 март 2011 г., е отхвърлена с Определение на председателя на Общия съд от 18 ноември 2011 г. по дело EMA/Комисия (T‑116/11 R).

62      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от процедурния му правилник Общият съд решава да покани страните да отговорят на някои въпроси и да представят определени документи.

63      В съдебното заседание от 27 февруари 2013 г. страните представят своите становища и отговорите на поставените им от Общия съд въпроси.

64      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        като главно искане:

–        да установи и да обяви, че жалбоподателят е изпълнил правилно договорните си задължения съгласно договори Dicoems и Cocoon и че следователно той има право на възстановяване на разходите, направени за изпълнението на тези договори, както следват от изпратените на Комисията формуляри C, включително формуляр C във връзка с четвъртия период от договора Cocoon,

–        да установи и да обяви незаконосъобразността на решението на Комисията за прекратяване на посочените договори, съдържащо се в писмото от 5 ноември 2010 г.,

–        вследствие на това да обяви, че претенцията на Комисията за възстановяване на сумата от 164 080,10 EUR е неоснователна и следователно да отмени дебитното известие посредством издаване на съответно кредитно известие, или във всеки случай да обяви незаконосъобразността на това дебитно известие,

–        да съди Комисията да плати останалите дължими на жалбоподателя суми въз основа на изпратените на Комисията формуляри C, възлизащи на 250 999,16 EUR,

–        да осъди Комисията да му плати обезщетение, определено по справедливост, за вредата, която бил понесъл поради липсата на контрол от нейна страна,

–        при условията на евентуалност:

–        да установи отговорността на Комисията за неоснователно обогатяване и за незаконосъобразни действия,

–        вследствие на това да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи в рамките на настоящото производство,

–        във всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

65      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима и неоснователна,

–        да отхвърли искането за обезщетение като недопустимо и неоснователно,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

66      В рамките на своята дуплика Комисията предявява насрещен иск. Тя иска от Общия съд да потвърди дебитно известие и прекратяването на участието на жалбоподателя в договорите и вследствие на това да осъди жалбоподателя да възстанови сумата от 164 080,03 EUR заедно с лихви съгласно точка II.31, параграф 2 от общите условия.

 От правна страна

1.     Предварителни бележки

67      На първо място, следва да се посочи, че на 20 юли 2011 г. жалбоподателят е представил, освен репликата, и писмо, което е приложено към преписката и на което Комисията е поканена да отговори в дупликата си. В посоченото писмо от 20 юли 2011 г. жалбоподателят се оплаква от това, че писмената защита на Комисията съдържа много препратки към доводи и документи, свързани с обезпечителното производство, което е отделно производство. Това според него създава объркване и води до непряко увеличаване на броя на страниците на писмената защита, като по този начин се надвишава броят страници, определен в указанията към страните.

68      Общият съд отбелязва, че само по себе си това обстоятелство не е правно основание и че от него не следват никакви доводи по отношение на исканията по жалбата. Ето защо, ако се предположи, че става въпрос за довод, изтъкнат в подкрепа на настоящата жалба, той следва да се отхвърли като неотносим.

69      Освен това и във всички случаи следва да се отбележи, че Комисията повтаря доводите от обезпечителното производство в главното производство по самостоятелен и независим начин, а не само чрез препращане. Ето защо те не могат да доведат до увеличение на броя на страниците, установен от указанията към страните. Впрочем посочените доводи са развити цялостно и структурирано. Последно, свързаните с тези доводи документи са посочени ясно в писмената защита, като липсва каквато и да било възможност за объркване, и са приложени отново към дупликата.

70      Ето защо във всички случаи този довод трябва да се отхвърли.

71      На второ място, от жалбата, и по-специално от четвъртото искане, следва, че жалбоподателят иска по същество отмяна на дебитното известие, което цели възстановяване на разглежданите суми от страна на жалбоподателя.

72      В това отношение следва да се припомни, че приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 288 ДФЕС, чиято отмяна може да се иска съгласно член 263 ДФЕС (вж. Определение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. по дело Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, T‑353/10, Сборник, стр. II‑7213, точка 24 и цитираната съдебна практика).

73      В настоящия случай обаче с издаденото от нея дебитно известие, което препраща към писмото ѝ от 5 ноември 2010 г., Комисията иска от жалбоподателя да плати парично задължение, по отношение на което се счита за кредитор и което включва платените суми, съответстващи на разходите, които тя е обявила за недопустими съгласно разглежданите договори и не е приела. По този начин Комисията продължава да действа в контекста на договорите и се основава по-специално на разпоредбите на точка II.29, параграф 1 във връзка с точка II.31 от общите условия.

74      Следователно дебитното известие се вписва в контекста на договорите, които обвързват Комисията и жалбоподателя, доколкото то има за предмет погасяване на основано на договорните клаузи вземане и доколкото с него Комисията цели да упражни права, които черпи от разпоредбите на посочените договори, които я обвързват с жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 юни 2010 г. по дело CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, Сборник, стр. II‑2431, точка 53, Определение на Общия съд от 31 август 2011 г. по дело IEM/Комисия, T‑435/10, точка 44 и Определение на Общия по дело Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, точка 72 по-горе, точка 26).

75      Поради това, тъй като дебитно известие се вписва в контекста на договорите, четвъртото искане по жалбата, с което се цели неговата отмяна или обявяването му за незаконосъобразно, трябва да се приеме за недопустимо. Ето защо свързаните с него доводи следва да се отхвърлят като доводи, изтъкнати в подкрепа на недопустимо искане. Впрочем, дори да де предположи, че искането за отмяна на дебитното известие би могло да се измени в искане за възстановяване на разглежданите суми в приложение на практиката на Общия съд (вж. Определение по дело Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, точка 72 по-горе, точки 34 и 35 и цитираната съдебна практика), следва да се констатира, че във всички случаи правните основания, изтъкнати срещу дебитното известие, съвпадат с тези, изтъкнати в подкрепа на искането за възстановяване.

76      В жалбата си, основана на членове 268, 272 и 340 ДФЕС, жалбоподателят изтъква пет правни основания. Първите четири са посочени в рамките на главното искане, а петото, което се отнася до отговорността на Комисията за неоснователно обогатяване и за неправомерни действия — в рамките на искането, предявено при условията на евентуалност.

2.     По главното искане, основано на първите четири правни основания

77      Жалбоподателят изтъква четири правни основания. Първото е изведено от нарушение на точки II.19, II.20, II.21 и II.25 от общите условия. Второто е изведено от нарушение от страна на Комисията на задължението за упражняване на контрол, на принципа на добросъвестност и на принципа на лоялно сътрудничество при изпълнението на договорите. Третото правно основание е изведено от нарушение от страна на Комисията на принципите на добра администрация и пропорционалност, а четвъртото правно основание — от нарушение на правото на защита и от липса на мотиви.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на точки II.19, II.20, II.21 и II.25 от общите условия

78      Следва да се разгледа най-напред искането на жалбоподателя във връзка със сумата, отнасяща се до четвъртия период от проекта Cocoon, която не му е била изплатена и не се обхваща от одита. На следващо място жалбоподателят се оплаква по същество от липсата на избор на модел за разходите, от това, че не са били приети за допустими фактурираните разходи, все още неплатени, изтъква оплаквания относно преките разходи за персонала, относно непреките разходи за персонала и на накрая — във връзка с несъгласуваността на окончателния одитен доклад, които следва да се разгледат последователно.

 По искането за възстановяване, отнасящо се до четвъртия период

79      Най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателят включва в искането за възстановяване сумата от 98 030,42 EUR за четвъртия период от проекта Cocoon. Той поддържа, че съгласно окончателния одитен доклад Комисията е разполагала с подробна информация относно разходите и че той не е забавял предаването на документи. Жалбоподателят добавя в отговорите си по процесуално-организационните действия, че предвиденият в точка II.29 от общите условия петгодишен срок е изтекъл и че вече не е възможно извършване на одит.

80      Общият съд установява, че сумата, съответстваща на четвъртия период, който обхваща времето от 1 януари до 30 юни 2007 г., не е била платена на жалбоподателя и не е била предмет на одит. Всъщност от отговорите на поставените от Общия съд писмени въпроси личи, че отнасящите се до този период финансови документи понастоящем се проверяват от Комисията.

81      Следва да се припомни, че макар приложимите в случая договорни разпоредби да не изискват извършването на одит, видно от член 8, параграф 2 от договорите и от точка II.28, параграф 1 от общите условия, размерът на окончателното плащане на съдоговорителя се приема въз основа на докладите, предвидени в точка II.7, които са одобрени от Комисията. Освен това съгласно точка II.8, параграф 3 от общите условия липсата на отговор на Комисията не се счита за одобрение на разглежданите доклади.

82      В настоящия случай следва да се отбележи, че независимо от това, кой носи отговорност за късното представяне на документацията относно четвъртия период на договора Cocoon, Комисията не се е произнесла относно допустимостта на тези суми и не е одобрила отчетите, свързани с четвъртия период. Сам по себе си фактът, че Комисията не е отправила упреци по отношение на тези суми, не е достатъчен, за да се приеме, че тя ги е одобрила и че съответните им размери подлежат на възстановяване.

83      Освен това изтъкнатият от жалбоподателя петгодишен давностен срок, считано от приключването на проекта, посочен в точка II.29 от общите условия, не е релевантен, тъй като се отнася до възможността да се извърши одит или проверка, а не до одобрението от страна на Комисията на финансовите отчети.

84      Накрая, жалбоподателят не се позовава на какъвто и да било документ или удостоверение относно посочената от него сума и разходите, свързани с въпросния четвърти период.

85      Поради това искането на жалбоподателя относно сумата от 98 030,42 EUR за четвъртия период от договора Cocoon, която Комисията не е отхвърлила и чийто размер и основателност не са доказани от жалбоподателя, трябва да се отхвърли като недопустимо.

 По оплакването, изведено от липсата на избор на модел за разходите

86      Жалбоподателят подчертава, че в качеството си на сдружение с нестопанска цел той е бил длъжен да избере модела за допълнителните разходи. В конкретния случай той избрал този модел, тъй като счетоводната му отчетност не му позволявала да обособи преките разходи, но допускала идентифицирането на допълнителните разходи, направени за проекта. Така според него тази система била „задължителен избор“.

87      Следва да се отбележи липсата на спор относно факта, че жалбоподателят е избрал модела за допълнителните разходи в съответствие с точка II.22, параграф 3 от общите условия.

88      Обстоятелството, че този избор е бил задължителен с оглед на счетоводната му система, представлява само изпълнение на договорните условия, които той е приел. Ето защо жалбоподателят не може да се оплаква за това, че е трябвало да избере модела за допълнителните разходи.

89      Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По оплакването, че е не са били приети за допустими фактурираните и все още неплатени разходи

90      Жалбоподателят поддържа, че разходите за персонала, включени в счетоводната му отчетност, съответстват на плащания, които вече са направени и са удостоверени с фактури, издадени от консултантите, и със справките за изработените часове, и че става въпрос за допустими разходи дори ако фактурите още не се платени. Да се изисква движение на парични средства, противоречало на точка II.19, параграф 2 от общите условия и представлявало дискриминация с оглед на приложимите счетоводни правила.

91      Следва да се отбележи, че точка II.19, параграф 1 от общите условия предвижда по същество, че за да са допустими, разходите трябва да отговарят на няколко изисквания. По-конкретно те трябва да са направени през срока на изпълнението на проекта, с изключение на разходите, свързани с изготвянето на окончателния доклад (точка II.19, параграф 1, буква c), и трябва да са отразени в счетоводната отчетност на съдоговорителя, който ги е направил, най-късно до датата на изготвянето на одиторска заверка, предвидена в точка II.26 от общите условия. Счетоводните процедури, използвани за записване на разходите и приходите, трябва да съответстват на счетоводните правила на държавата, в която е установен съдоговорителят, както и да позволяват пряко съпоставяне на разходите и приходите, направени при изпълнението на проекта, и съвкупните декларации за цялостната дейност на съдоговорителя (точка II.19, параграф 1, буква d).

92      В настоящия случай от окончателния одитен доклад произтича, че някои разходи не са били отразени в счетоводните книги на жалбоподателя, представени по време на одита, и че тези разходи освен това не са били направени от жалбоподателя, който използва касово счетоводство. Това заключение се поддържа по отношение на осчетоводяването на финансовите декларации, представени на 19 август 2009 г.

93      Общият съд отбелязва, че в писмото си от 19 август 2009 г., изпратено до Комисията, жалбоподателят отрича твърдението, че използва „касово“ счетоводство. Пред Общия съд обаче, а и по време на съдебното заседание жалбоподателят посочва, че той използва такъв вид „касово“ счетоводство и че това е отразено в протокола от съдебното заседание. С други думи, той осчетоводява своите приходи и разходи съответно в момента на постъпване на приходи и в момента на действителното плащане на задълженията.

94      От представените на 19 август 2009 г. документи обаче личи, че някои разходи за персонала са включени във формулярите C като такива, които „трябва да се платят“.

95      Следователно тези все още неплатени разходи не могат да се считат за осчетоводени от жалбоподателя в рамките на касовото му счетоводство.

96      Ето защо Комисията правилно е извела от това заключението, че някои разходи не се били понесени от жалбоподателя и че те не са били отразени в счетоводната му отчетност до датата на изготвянето на одиторската заверка, както изисква точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия.

97      Следователно жалбоподателят не е доказал неоснователността на констатациите на Комисията относно неизпълнението на счетоводните изисквания, установени с договорните разпоредби, приложими в областта на допустимите разходи, и по-специално с точка II.19, параграф 1 от общите условия.

98      Доводите, изтъкнати от жалбоподателя, не влияят върху това заключение.

99      Жалбоподателят всъщност поддържа, че разглежданите разходи се отнасят до действителни разходи, които не са прекомерни. Този довод обаче не отговаря на упрека на Комисията относно липсата на отразяване в счетоводната му отчетност.

100    Освен това жалбоподателят поддържа, че изискването да е налице движение на парични средства, противоречи на точка II.19, параграф 2 от общите условия. Следва да се припомни, че точка II.19, параграф 2, букви a)—h) посочва осем категории недопустими разходи. Точка II.19, параграф 2, буква i) добавя, че са недопустими всички разходи, които не отговарят на условията, установени в параграф 1. Доколкото в настоящия случай основателно е прието, че разходите не отговарят на някои от условията, установени с точка II.19, параграф 1 от общите условия (точка 97 по-горе), доводът на жалбоподателя следва де се отхвърли въз основа на точка II.19, параграф 2, буква i) от общите условия.

101    На последно място, според жалбоподателя фактът, че само действително платените разходи могат да се считат за допустими, представлява дискриминация, основана на приложимите счетоводни правила.

102    Този довод обаче също трябва да бъде отхвърлен. В случая Комисията всъщност просто е приложила договорните разпоредби относно условията за допустимост на разходите, като е взела предвид използваните от жалбоподателя счетоводни правила, които в конкретния случай предполагат, че все още неплатените разходи не могат да се считат за осчетоводени и следователно не могат да се приемат за допустими. Впрочем, както личи от преписката, и по-специално от писмото на Комисията от 22 октомври 2010 г., авансовите плащания, платени на жалбоподателя, са можели да покрият разходите, които той е направил за изпълнението на съответните проекти.

103    Освен това съгласно постоянната съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по аналогия Решение на Съда от 8 септември 2011 г. по дело Rosado Santana, C‑177/10, Сборник, стр. I‑7907, точка 65). Следователно, дори да се предположи, че спрямо търговските дружества, за които се прилагат различни счетоводни правила, ще намерят приложение договорни разпоредби, различни от прилаганите спрямо жалбоподателя, както той твърди, това не би противоречало на принципа на недопускане на недискриминация.

104    Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

 По оплакването, свързано с преките разходи за персонала.

105    Жалбоподателят твърди, че е представил доказателства за съществуването на трудови договори по отношение на персонала, нает в рамките на проектите Cocoon и Dicoems, чрез писмени декларации относно престациите и получените суми, чрез фактури, издадени от консултантите, и клетвени декларации. Според него разходите за персонала следователно е трябвало да бъдат приети дори при липса на писмени договори, тъй като белгийското право допуска договори, сключени в устна форма.

106    Трябва да се отбележи, че липсва спор относно обстоятелството, че белгийското право допуска устни договори. Комисията сама признава това в рамките на одита (точка 43 от окончателния одитен доклад), както и в писмото си от 22 октомври 2010 г., адресирано до жалбоподателя.

107    Освен това точка II.20, параграф 2 от общите условия предвижда по-специално, че преките разходи за персонала трябва да се ограничат до действителните разходи за членовете на персонала, назначени да работят по проекта, когато съдоговорителят е сключил договор с тях.

108    Така тази разпоредба предвижда наличието на договори, но и писмената им форма.

109    В настоящия случай, в рамките на състезателната процедура, с писмо от 19 август 2009 г. жалбоподателят е изпратил до Комисията документи, отнасящи се до няколко лица в рамките на проектите Cocoon и Dicoems.

110    Най-напред следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията е разгледала така представените ѝ документи и ги е взела предвид в рамките на одита. Всъщност становището на жалбоподателя от 19 август 2009 г. е посочено изрично в окончателния одитен доклад. Както личи по-специално от стр. 2 и 42 от посочения доклад, това становище е било разгледано внимателно и при необходимост, каквато е била налице например по отношение на преките разходи за пътувания и свързаните с тях непреки разходи, заключенията на одита са били преразгледани и изменени, а допустимите суми — преизчислени. Така точка 12 от окончателния одитен доклад обобщава становището от 19 август (точка 42 от окончателния одитен доклад) и излага причините, поради които съдържащата се в него информация е била взета или не предвид, при това по отношение на двата договора и за всяка категория разходи.

111    На следващо място следва да се провери дали с оглед на представените от жалбоподателя документи съществуването на договори между него и лицата, до които се отнасят договорите Cocoon и Dicoems, е трябвало да бъде установено в рамките на одита и дали свързаните с това разходи за персонала е трябвало да бъдат приети за допустими, по отношение и на двата договора.

112    В това отношение следва да се припомни, че жалбоподателят е този, който трябва да докаже основателността на своето искане от правна и от фактическа страна, да посочи и при оспорване да докаже, че разходите, чието възстановяване претендира, са допустими за финансиране от Съюза с оглед на приложимите норми в тази област (Решение на Общия съд от 25 април 2012 г. по дело Movimondo Onlus/Комисия, T‑329/05, точка 31).

–       По разходите за персонал, претендирани в рамките на договора Cocoon

113    В рамките на договора Cocoon на 19 август 2009 г. жалбоподателят изпраща до Комисията документи, отнасящи се до девет лица.

114    На първо място, по отношение на едно от тези лица (S. G.) разходите за пътни, които единствено са обхванати от искането, са обявени за допустими, както подчертава Комисията в отговор на писмен въпрос на Общия съд, и не се поставят под въпрос в настоящия случай.

115    На второ място, по отношение на пет от тези лица (J. M., M. D., H‑L. Y., I. A. и L. P.) са представени само техните автобиографии. Наличието на договор обаче не може да се приема само на тази основа и следователно по отношение на тези лица не е доказан погрешният характер на констатациите в одита.

116    На трето място, по отношение на председателя на сдружението жалбоподател (V. C.) са представени неговата автобиографията и фактури. Трябва обаче да се отбележи, че претендираните разходи са обявени за недопустими и с мотива че не са били осчетоводени до изготвянето на одиторската заверка в съответствие с точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия. В представения от жалбоподателя формуляр C сумите действително са посочени като такива, които „трябва да се платят“.

117    Ето защо, без да е необходимо произнасяне по въпроса за съществуването на договор, следва да се приеме, че отнасящите се до това лице суми, чието възстановяване се претендира, основателно са били обявени за недопустими.

118    На четвърто място, по отношение на други две лица (L. S. и F. M.) жалбоподателят е представил, освен автобиографиите, и клетвени декларации, в които е посочено естеството на предоставените услуги в рамките на проекта Cocoon, съответната часова ставка, броят на отработените часове, както и съответните фактури или сметки за хонорари. Впрочем от материалите по преписката личи, че някои от така фактурираните суми са били платени на въпросните лица и са осчетоводени. Освен това не се оспорва изпълнението на проекта.

119    В този контекст, който се характеризира с факта, че нито договорът Cocoon, нито белгийското право изисква писмена форма на договорите, следва да се приеме, че взети заедно, подобни документи представляват съвкупност от обстоятелства, която може да докаже съществуването на договор по смисъла на точка II.20 от общите условия.

120    В това отношение, обратно на поддържаното от Комисията, тази разпоредба не предвижда особени форми. По-конкретно, текстът на тази разпоредба не изисква писмен договор, както признава Комисията по време на съдебното заседание.

121    Освен това член 1347 от белгийския граждански кодекс допуска доказване чрез писмен акт, изходящ от страната, срещу която е насочено искането, който прави вероятно твърдяното обстоятелство. Предоставените от жалбоподателя удостоверения представляват такива начални писмени доказателства по смисъла на посочения член от този кодекс, които, взети заедно, правят вероятно съществуването на договор между жалбоподателя и въпросните две лица.

122    Следователно в рамките на одита неправилно е констатирана липса на договор между жалбоподателя и тези две лица, въпреки документите, представени в рамките на състезателната процедура.

123    Доводите на Комисията не обезсилват този извод. Всъщност Комисията поддържа в отговор на писмените въпроси на Общия съд, че член 1347 от белгийския граждански кодекс не е релевантен, тъй като не става въпрос за доказване на съществуването на парично задължение, а на договор, сключен във форма, съответстваща на изискванията на точка II.20 от общите условия.

124    Както бе припомнено по-горе обаче (точка 120 по-горе), точка II.20 от общите условия предвижда изискване за договор, без да уточнява неговата форма.

125    Впрочем член 1347 от белгийския граждански кодекс се намира в раздел II, който се отнася до свидетелските показания и който се съдържа в глава VI, озаглавена „Доказване на задълженията и изпълнението“, която от своя страна е част от дял III, озаглавен „Договори и договорни задължения изобщо“. Следователно член 1347 от посочения кодекс е релевантен в настоящия случай.

126    Комисията поддържа, че член 1347 от белгийския граждански кодекс не е приложим, тъй като се отнася до писмени актове, произхождащи от страната, срещу която е насочено искането (длъжникът). Според Комисията обаче жалбоподателят е длъжникът, докато фактурите и клетвените декларации произхождат не от самия него, а от негови сътрудници, за които се твърди, че са кредитори на жалбоподателя.

127    В настоящия случай обаче става въпрос за определянето на допустимите разходи за персонала. Следователно актовете, представи от жалбоподателя, са релевантни, за да се докаже съществуването на договор, какъвто изисква точка II.20 от общите условия.

128    Ето защо доводите на Комисията, изтъкнати в рамките на отговорите на писмените въпроси на Общия съд, трябва да се отхвърлят.

129    От това следва, че с оглед на документите, представени в рамките на състезателната процедура, е трябвало да се приеме съществуването на договор по смисъла на точка II.20 от общите условия, що се отнася до случаите на L. S. и на F. M., обратно на установеното от одита в това отношение.

130    Следователно трябва да се провери дали свързаните с тези две лица разходи за персонала не са недопустими по други причини, различни от липсата на договор.

131    На първо място, що се отнася до L. S., в одита се посочва, че поисканите и отхвърлени разходи възлизат в рамките на първия период (от 1 януари до 31 декември 2004 г.) на 6 000 EUR (168 часа при часова ставка от 35,71 EUR). От одита личи още, освен липсата на договор, че счетоводното записване на сумите е правилно, че съществуват справки за изработените часове, но че разходите не съответстват на сумите и на периодите, посочени във фактурите.

132    От приложенията към адресираното до Комисията писмо от 19 август 2009 г. произтича, че в клетвената си декларация от 14 август 2009 г. L. S. удостоверява, че е предоставял интелектуални услуги на жалбоподателя в рамките на проекта Cocoon от 1 януари 2004 г. до „31 юни 2007 г.“ с предмет административно обслужване и контакти за организиране на различни срещи във връзка с проекта. Посочени са часова ставка от 50 EUR, както и общият размер на неговото възнаграждение, възлизащ на 4 500 EUR, фактуриран с три сметки за хонорари от 1 януари 2006 г., 27 декември 2006 г. и 25 юни 2007 г. Посочено е, че плащанията на 1 500, 2 000и 1 000 EUR са извършени съответно на 2 януари 2006 г., 18 януари 2007 г. и 25 юни 2007 г.

133    Жалбоподателят също така предоставя на Комисията сметки за хонорари на L. S., удостоверяващи часова ставка от 30 EUR, от 1 януари 2006 г. (1 500 EUR) и от 27 декември 2006 г. (2 000 EUR) във връзка с проекта Cocoon.

134    В една справка за изработените часове е указана часова ставка от 30 EUR и са посочени сметките за хонорари от 1 януари и 27 декември 2006 г.

135    Освен тома сумата от 3 500 EUR е включена във формулярите C, които са изпратени до Комисията на 19 август 2009 г. във връзка с третия период, като платена. Впрочем в писмото си от 22 октомври 2010 г. Комисията приема, че посочената сума от 3 500 EUR е била платена и осчетоводена.

136    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в рамките на състезателната процедура, довела до окончателния одитен доклад, жалбоподателят е представил удостоверения, които доказват, че по отношение на сумата от 3 500 EUR отнасящите се до L. S. декларирани разходи за персонала съответстват на действително предоставени услуги за целите на проекта, които са платени и осчетоводени във връзка с третия период. По този начин жалбоподателят е доказал съществуването на действителни разходи за членовете на персонала, назначени да работят по проекта, в размер от 3 500 EUR, които разходи трябва да се приемат за допустими по смисъла на членове II.19 и II.20 от общите условия.

137    С оглед на така припомнените обстоятелства в настоящия случай (точки 132—136 по-горе) доводите на Комисията за несъответствия на суми и периоди, установени между документите, представени по време на одита, и тези, представени на 19 август 2009 г., тоест преди приключването на одита на 30 септември 2009 г., не са достатъчни, за да може посочената сума от 3 500 EUR да се приеме за недопустима.

138    Всъщност Общият съд установява, че сумата от 3 500 EUR е платена и осчетоводена. Това се потвърждава от изпратените до Комисията сметки за хонорари от 1 януари 2006 г. за сумата от 1 500 EUR и от 27 декември 2006 г. за сумата от 2 000 EUR, в които се посочва часова ставка от 30 EUR. Различната часова ставка, посочена в клетвената декларация и в сметки за хонорари, е резултат от грешка при изготвянето на клетвената декларация, което личи от отговора на жалбоподателя на писмен въпрос на Общия съд, като приложима е именно часовата ставка от 30 EUR.

139    Обстоятелствата по настоящия случай се различават от тези, които са разгледани в решението на Общия съд от 2 октомври 2012 г. по дело ELE.SI.A/Комисия (T‑312/10, точки 113 и 114), изтъкнато по време на съдебното заседание. Всъщност по това дело жалбоподателят не е доказал действителния и допустим характер на съответните разходи нито в хода на проверката, нито по време на състезателната процедура.

140    Поради това в случая на L. S. трябва да се приеме, че в одита е допусната грешка, доколкото е посочено, че липсва договор, и доколкото разходите за персонала в размер на 3 500 EUR са приети за недопустими.

141    На второ място, що се отнася до F. M., в одита се посочва, че поисканите и отхвърлени разходи възлизат на 6 540 EUR (174 часа при часова ставка от 37,59 EUR) по отношение на втория период и на 1 224 EUR (27,20 часа при часова ставка от 50 EUR) по отношение на третия период. От одита личи още, освен липсата на договор, осчетоводяване на сума от 6 540 EUR, липсата на справки за изработени часове и на суми, които не съответстват на фактурите (стр. 22 от окончателния одитен доклад).

142    От приложенията към адресираното до Комисията писмо от 19 август 2009 г. произтича, че в клетвената си декларация от 14 август 2009 г. F. M. удостоверява, че е предоставял интелектуални услуги на жалбоподателя в рамките на проекта Cocoon от 1 януари 2004 г. до „31 юни 2006 г.“ с предмет контрол на правните аспекти на проекта. Посочена е часова ставка от 37,50 EUR, както и обстоятелството, че услугите са предоставяни на доброволни начала, с изключение на дейностите, които надхвърлят пет дни.

143    Приложена е и сметка за хонорари от 30 април 2006 г., в която е посочена сума от 4 481,28 EUR за проекта Cocoon, съответстваща на 119,5 часа при часова ставка от 37,50 EUR, за периода от януари 2004 г. до декември 2005 г.

144    Различни документи показват, че сумата от 4 481,28 EUR, която е записана в счетоводните книги, е била фактурирана и платена във връзка с втория период.

145    Общият съд установява най-напред, че разходите, които съответстват на третия период (1 224 EUR), не са нито доказани, нито осчетоводени преди издаването на одиторска заверка, както посочва Комисията в отговор на писмените въпроси на Общия съд.

146    Жалбоподателят не представя никакви доказателства за действителността на посочените разходи, свързани с третия период, нито за тяхното осчетоводяване.

147    Следователно тези разходи правилно не са били обявени за допустими.

148    Що се отнася до разходите, съответстващи на втория период, следва да се отбележи, че сумата от 4 481,28 EUR е била платена и осчетоводена. Това се потвърждава от изпратената до Комисията сметка за хонорари от 30 април 2006 г. Освен това в писмото си от 22 октомври 2010 г. Комисията приема, че сумата от 4 481,28 EUR е била платена и осчетоводена.

149    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в рамките на състезателната процедура преди приключването на одита жалбоподателят е представил удостоверения, които са от естество да докажат, че разходите за персонал в размер на 4 481,28 EUR, които е декларирал по отношение на F. M., съответстват на действително предоставени услуги за целите на проекта, които са платени и осчетоводени във връзка с втория период. По този начин жалбоподателят е доказал съществуването на действителни разходи за членовете на персонала, назначени да работят по проекта Cocoon, в размер от 4 481,28 EUR, които разходи трябва да се приемат за допустими по смисъла на точки II.19 и II.20 от общите условия.

150    С оглед на така припомнените обстоятелства в настоящия случай (точки 142—144 по-горе) доводът на Комисията за несъответствие между поисканите суми и тези, които са отбелязани във фактурите, не е достатъчен, за да се приеме, че сумата от 4 481,28 EUR не е била допустима. В това отношение, както бе посочено по-горе (точка 139), настоящото положение се отличава от разгледаното в Решение по дело ELE.SI.A/Комисия, изтъкнато по време на съдебното заседание, доколкото по това дело жалбоподателят не е доказал действителния и допустим характер на съответните разходи нито в хода на проверката, нито по време на състезателната процедура.

151    Поради това в случая на F. M. трябва да се приеме, че в одита е допусната грешка, доколкото е посочено, че липсва договор, и доколкото разходите за персонала в размер на 4 481,28 EUR са приети за недопустими.

–       По разходите за персонала, претендирани в рамките на договора Dicoems

152    В рамките на договора Dicoems на 19 август 2009 г. жалбоподателят изпраща до Комисията документи, отнасящи се до девет лица.

153    На първо място, по отношение на пет от тези лица (F. G., S. R., F. S., N. A. и M. R.) жалбоподателят подчертава, че е представил договори за сътрудничество за предоставените услуги. Той подчертава, че тези разходи за персонал неправилно са били приети за недопустими, с мотива че те са свързани с договори за подизпълнение, които не са предварително одобрени от Комисията.

154    Безспорно е, че са съществували договори за сътрудничество, сключени между жалбоподателя и неговите консултанти за услуги в рамките на договора Dicoems.

155    Трябва обаче да се отбележи, че в рамките на одита отнасящите се до тези лица разходи са били приети за недопустими и по други съображения, освен липсата на договор. Така, окончателният одитен доклад сочи, че тези разходи не са били осчетоводени. Освен това от одита произтича също, че не са били изпълнени необходимите условия, за да могат тези лица да се считат за вътрешни консултанти, че отнасящите се до тях разходи следователно трябва да се разглеждат като разходи за подизпълнение и че условията, предвидени в тази област, не са били изпълнени.

156    Общият съд констатира, че от представените от жалбоподателя на 19 август 2009 г. документи произтича, че отнасящите се до тези лица разходи не са били осчетоводени, което съответства на установеното в рамките на одита. Всъщност въпросните суми са включени във формуляр C като все още неплатени (to be paid).

157    Следователно сама по себе си тази констатация е достатъчна, за да се приеме, че отнасящите се до тези лица разходи основателно са обявени за недопустими в окончателния одитен доклад поради липса на осчетоводяване.

158    Ето защо следва да се приеме, че тези разходи са недопустими, без да е необходимо да се разглежда доводът на жалбоподателя за неправилност на констатациите в одита по отношение на подизпълнението.

159    Накрая, доводът на жалбоподателя, че разглежданите суми са били удостоверени като допустими от независим одитор, не може да обезсили този извод.

160    Всъщност трябва да се отбележи, че съгласно член 8, параграф 2, буква d) от разглежданите договори всички плащания, извършени в края на отчетен период, придружени от одиторска заверка, се считат за окончателни, освен ако не се установи друго в рамките на одит или проверка, евентуално извършени съгласно член II.29 от общите условия. Освен това в точка II.26 in fine е пояснено, че извършената от външни одитори заверка не намалява с нищо отговорността на договарящите съгласно договора, нито правата, предоставени на Европейския съюз от точка II.29 от общите условия. Съгласно точка II.29, параграф 1 от общите условия във всеки момент от срока на договора и до изтичането на пет години след приключването на проекта Комисията може да извършва одити. Тези одити могат да обхващат научни, финансови, технически или други аспекти, като например принципите на счетоводство и управление, свързани с надлежното изпълнение на проекта и на договора. От това следва, че представянето на външни одиторски заверки, които удостоверяват допустимостта на всички декларирани от жалбоподателя допълнителни разходи, не лишава Комисията от възможността да наложи нов одит, след който да постави под въпрос допустимостта на разходите, декларирани от жалбоподателя (Решение на Общия съд от 17 октомври 2012 г. по дело Fondation IDIAP/Комисия, T‑286/10, точки 80—84).

161    Следователно жалбоподателят не доказва неправилността на това, че отнасящите се до консултантите разходи за персонал са били счетени за недопустими.

162    На второ място, по отношение на председателя на сдружението жалбоподател (V. C.) одитът показва, че претендираните разходи са обявени за недопустими, с мотива че не съществува договор и че тези разходи не са били осчетоводени до изготвянето на одиторската заверка в съответствие с точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия.

163    Общият съд констатира най-напред, че трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, съгласно който от него не може да се изисква да сключи трудов договор с председателя си, тъй като това би означавало последният да подпише договор сам със себе си. Достатъчно е да се констатира, че в конкретния случай председателят на жалбоподателя е действал като отделен правен субект, както подчертава Комисията, което се потвърждава от адресираните до жалбоподателя сметки за хонорари.

164    На следващо място Общият съд отбелязва, че от документите, изпратени на 19 август 2009 г. от жалбоподателя до Комисията, произтича, че с изключение на сума от 3 250 EUR, отнасяща се до първия период от договора Dicoems, всички разглеждани суми са включени във формуляр C като такива, които „трябва да се платят“.

165    Ето защо тези суми, които не са осчетоводени преди момента на одиторска заверка, основателно са били приети за недопустими (точки 90—104 по-горе). Документите, които жалбоподателят е представил в това отношение, не установяват неправилност на тези констатации.

166    За сметка на това по отношение на сумата от 3 250 EUR следва да се констатира, че тя е посочена като платена в документа относно разходите, свързани с V. C., както и във формуляр C относно първия период, изпратен на Комисията на 19 август 2009 г. по време на състезателната процедура.

167    Освен това тази сума съответства на сумата, фактурирана със сметката за хонорари от 16 март 2004 г., посочена като „Консултантски услуги за проекта Dicoems“. Тази сметка за хонорари посочва също броя на отработените часове за месец (12 часа през януари 2004 г., 12 през февруари 2004 г. и 12,1 часа през март 2004 г.) и часовата ставка (90 EUR).

168    Освен това справка за извършената работа показва, че хонорарите на V. C. обхващат времето за подготовка и участие в срещите и за представяне на проекта в рамките на различни конференции.

169    Следва също така да се отбележи, че в рамките на одита тази сума е била приета за осчетоводена във връзка с първия период на договора Dicoems (обхващащ времето от 1 януари до 30 юни 2004 г.) и като съответстваща на представената фактура (линия 1 от таблицата на стр. 23 от окончателния одитен доклад). Освен това следва да се приема, че тези разходи са били осчетоводени във връзка с първия период и следователно най-късно до момента на изготвяне на одиторската заверка от 2 август 2004 г. (вж. приложение 3 към окончателния одитен доклад, стр. 65) в съответствие с точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия.

170    Ето защо следва да се приеме, че въпреки липсата на писмен договор подобни документи, взети заедно, представляват съвкупност от обстоятелства, която може да докаже, от една страна, съществуването на договор между жалбоподателя и неговия председател и да установи, от друга страна, че отнасящите се до V. C разходи за персонал в размер на 3 250 EUR съответстват на услуги, които са направени за целите на проекта Dicoems във връзка с първия период и които са платени и осчетоводени. По този начин жалбоподателят доказва съществуването на действителни разходи за членовете на персонала, назначени да работят по проекта Dicoems, в размер на 3 250 EUR, които е трябвало да бъдат приети за допустими по смисъла на точки II.19 и II.20 от общите условия.

171    С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че в одита е допусната грешка, доколкото е посочено, че липсва договор и доколкото отнасящите се до V. C разходи за персонал в размер на 3 500 EUR са приети за недопустими.

172    На трето място, окончателният одитен доклад посочва, че разходите за персонал са недопустими по отношение на едно друго лице (E. C.). Освен липсата на договор по смисъла на точка II.20, параграф 2 от общите условия окончателният одитен доклад посочва и обстоятелството, че не са изпълнени условията по договор за вътрешни (in-house) консултантски услуги по смисъла на член 6.1.1 от Ръководството по финансови въпроси във връзка с непреки дейности по шестата рамкова програма. Окончателният одитен доклад добавя, че отнасящите се до E. C. разходи е трябвало да се считат за разходи за подизпълнение, които не изпълняват изискванията, установени в точка II.6 от общите условия.

173    Жалбоподателят обаче не е доказал, че констатациите на одита са погрешни в това отношение. Всъщност той не оспорва по никакъв начин неизпълнението на условията по договор за вътрешни консултантски услуги, нито че отнасящите се до E. C. разходи е трябвало да се считат за разходи за подизпълнение, които обаче не изпълняват изискванията, установени в точка II.6 от общите условия.

174    Ето защо трябва да се отхвърли искането на жалбоподателя, отнасящо се до E. C., без да е необходимо да се разглежда въпросът за съществуването на договор по смисъла на точка II.20.2 от общите условия.

175    На четвърто място, по отношение на друго лице (J. G.) одитът посочва, освен липсата на договор, и други съображения за недопустимост. По-конкретно се подчертава липсата на указания относно евентуално понесените разходи и липсата на отразяване на последните в счетоводните книги на жалбоподателя преди издаването на одиторската заверка, посочена в точка II.19, параграф 1, буква d) от общите условия. Освен това в одита се изтъква несъответствие на искането за възстановяване, представено в рамките на проекта Dicoems, с факта, че J. G. е посочен като постоянен член на персонала по проекта Cocoon.

176    Жалбоподателят не оспорва констатациите на одита в това отношение, и по-конкретно несъответствието на искането за възстановяване с факта, че това лице е посочено като постоянен член на персонала по проекта Cocoon. Жалбоподателят следователно не е доказал неправилност на констатациите на одита.

177    Поради това искането му относно тези разходи за персонал трябва да се отхвърли, независимо от въпроса дали съществува договор.

178    На пето, последно място, по отношение на L. S., в одита се посочва, че поисканите и отхвърлени разходи във връзка с това лице възлизат на 4 000 EUR (127 часа при часова ставка от 31,50 EUR) по отношение на първия период и на 3 500 EUR (116 часа при часова ставка от 30,17 EUR) по отношение на втория период. Като единствен мотив за недопустимост одитът посочва липсата на договор по смисъла на точка II.20, параграф 2 от общите условия.

179    От приложенията към адресираното до Комисията писмо от 19 август 2009 г. произтича, че в клетвената си декларация от 14 август 2009 г. L. S. удостоверява, че е предоставял интелектуални услуги на жалбоподателя в рамките на проекта Cocoon от 1 януари 2004 г. до 31 юни 2006 г. с предмет административно обслужване и контакти за организиране на различни срещи във връзка с проекта. Посочена е часова ставка от 50 EUR, както е посочен и общият размер на неговото възнаграждение, възлизащ на 7 500 EUR, разделени съгласно приложените сметки за хонорари.

180    Жалбоподателят също представя сметки за хонорари на L. S., в които се посочва часова ставка от 30 EUR, от 2 януари 2004 г. (1 500 EUR), от 1 март 2004 г. (520 EUR), от 1 юни 2004 г. (2 000 EUR) и от 30 юни 2004 г. (3 480 EUR), или за обща сума от 7 500 EUR.

181    Приложена е и справка за изработените часове, в която е посочена часова ставка от 30 EUR, както и документ, в който е посочено, че фактурираните суми са платени. Под формата на таблица този документ уточнява, че първите три сметки за хонорари се отнасят до първия период, а тази от 30 юни 2004 г. — до втория период, като общата сума е 7 500 EUR.

182    Освен това от представените на 19 август 2009 г. формуляри C личи, че са били платени сумите от 4 000 EUR и 3 500 EUR, отнасящи се съответно до първия и до втория период, като общата сума от 7 500 EUR съответства на фактурираната сума.

183    Впрочем, изпълнението на проекта не се оспорва.

184    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в рамките на състезателната процедура преди приключването на одита жалбоподателят е представил удостоверения, които са от естество да докажат съществуването на договор по смисъла на точка II.20 от общите условия. Този извод не може да се обезсили от обстоятелството, че в клетвената декларация е посочена часова ставка от 50 EUR, докато в сметките за хонорари тази ставка е посочена в размер от 30 EUR, което се дължи на грешка, както уточнява жалбоподателят в отговор на писмен въпрос на Общия съд.

185    По отношение на разглежданите суми следва да се отбележи, че общата сума съответства на сметки за хонорари и на формулярите C е че е осчетоводена.

186    От представената от жалбоподателя справка за изработените часове обаче следва, че сметка за хонорари за 1500 EUR от 2 януари 2004 г., отнасяща се до първия период на проекта Dicoems, съответства на часове, отработени през декември, като не е уточнена годината. Несъмнено обаче става въпрос за месец декември на 2003 г., тъй като първият период на проекта Dicoems обхваща времето от 1 януари до 30 юни 2004 г. Точка II.19, параграф 1, буква c) от общите условия обаче предвижда, че разходите са допустими, ако са направени през времето на изпълнение на проекта. Следователно сумата от 1 500 EUR, съответстваща на отработените часове през декември 2003 г., или преди началото на изпълнението на проекта Dicoems, не е допустима.

187    От това следва, че жалбоподателят е доказвал по отношение на сумата от 6 000 EUR, че отнасящите се до L. S. разходи за персонала съответстват на действително предоставени услуги за целите на проекта, които са платени и надлежно осчетоводени и следователно представляват действителни разходи за персонал, които трябва да се приемат за допустими по смисъла на точки II.19 и II.20 от общите условия.

188    С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че в одита е допусната грешка доколкото е посочено, че липсва договор и доколкото отнасящите се до L. S. разходи за персонал в размер на 6 000 EUR са приети за недопустими.

189    С оглед на гореизложеното доводите на жалбоподателя, че разходите за персонал е трябвало да бъдат приети за допустими, трябва да се уважат по отношение на сумите от 3 500 EUR за L. S. и 4 481,28 EUR за F. M. в рамките на договора Cocoon, както и по отношение на сумите от 3 250 EUR за V. C. и 6 000 EUR за L. S. в рамките на договора Dicoems.

190    Ето защо искането трябва да се уважи по отношение на преките разходи за персонал в размер на 7 981,28 EUR за договора Cocoon и на 9 250 EUR за договора Dicoems, а именно общ размер от 17 231,28 EUR. Искането трябва да се отхвърли в останалата му част.

 По оплакването, свързано с непреките разходи

191    Жалбоподателят поддържа, че обявяването на по-голямата част от преките разходи за недопустими неправилно е довело до пропорционално намаляване на допустимите непреки разходи.

192    В това отношение следва да се припомни, че съгласно точка II.22, параграф 1, трето тире от общите условия в рамките на модела за допълнителните разходи непреките разходи се оценяват на 20 % от преките допълнителни разходи, като се изваждат разходите за подизпълнение.

193    Както вече бе установено обаче (точки 189 и 190 по-горе), окончателният одитен доклад трябва да се приеме за грешен по отношение на изчисляването на преките разходи за персонал в размер на 7 981,28 EUR за договора Cocoon и 9 250 EUR за договора Dicoems.

194    От това следва, че изчисляването на непреките разходи следва да се преразгледа, за да се вземе надлежно предвид увеличаването на допустимите преки разходи, като се извадят разходите за подизпълнение.

 По оплакването за несъгласуваност на окончателния одитен доклад

195    Жалбоподателят поддържа, че окончателният одитен доклад е несъгласуван и че същият не уточнява ясно основанието за приемането на някои разходи за допустими. Според жалбоподателя някои разходи за персонал са приети за допустими, въпреки че определени трудови договори са приети за недействителни или за несъществуващи.

196    Общият съд отбелязва, че съгласно окончателния одитен доклад някои разходи са били приети за допустими, тъй като са били осчетоводени и доказани в достатъчна степен. Например в точка 5.3.3 от окончателния одитен доклад (стр. 28 от посочения доклад) е посочено, че сумата от 250 EUR, претендирана във връзка с втория период на договора Cocoon, съответства на направените разходи за одиторската заверка относно първия период и че същата сума е била платена и осчетоводена. Поради това тя е допустима, за разлика от сумата, съответстваща на разходите за одиторската заверка относно втория период, която не е осчетоводена. Същите съображения са приложени по отношение на договора Dicoems.

197    По същия начин точка 5.4.3 от окончателния одитен доклад (стр. 31 от посочения доклад) обяснява защо някои преки разходи, които са свързани с проекта, надлежно обосновани и осчетоводени от жалбоподателя, са били приети за допустими в рамките на проекта Cocoon, въпреки че жалбоподателят не е поискал възстановяването им.

198    Следва да се констатира, че в одита са изложени съображенията, поради които някои разходи са приети за допустими. Жалбоподателят не доказва и не излага доводи за това в какво се изразява несъгласуваността на тази констатация с определянето на други разходи за недопустими. Устните становища на жалбоподателя в това отношение не обезсилват този извод.

199    От това следа, че оплакването за несъгласуваност на окончателния одитен доклад трябва да се отхвърли.

 Заключение по първото правно основание

200    От гореизложеното следва, че първото правно основание трябва да се уважи, доколкото се отнася до преките разходи за персонал в размер на 17 231,28 EUR, които е трябвало да бъдат приети за допустими, и до свързаните с тях непреки разходи, които произтичат от изпълнението на договорите. В останалата си част то трябва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушение от страна на Комисията на задължението за упражняване на контрол, на принципа на добросъвестност и на принципа на лоялно сътрудничество при изпълнението на договорите

201    Жалбоподателят изтъква нарушение на задължението за надзор и се позовава в това отношение на определени договорни разпоредби. Той твърди, че не са били изпълнени условията за незабавно прекратяване на договора. Освен това жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на добросъвестност и на лоялно сътрудничество по белгийското право. Той претендира и справедливо обезщетение за вредите, които е понесъл поради липсата на контрол от страна на Комисията.

202    На първо място, жалбоподателят изтъква някои разпоредби от общите условия и твърди, че Комисията е нарушила задължението си да упражнява надзор по време на етапа на изпълнение на проектите Cocoon и Dicoems.

203    Трябва да се отбележи, че съгласно точка II.3, параграф 4, буква a) от общите условия Комисията осъществява надзор върху изпълнението на проектите в научен, финансов и технически аспект.

204    Нито един от доводите на жалбоподателя обаче не доказва, че в конкретния случай Комисията е нарушила някое от договорните си задължения за упражняване на контрол.

205    Всъщност точка II.8 от общите условия предвижда, че Комисията трябва да оцени представените ѝ доклади в срок от 45 дни, считано от представянето им. При все това по отношение на докладите за управлението, и по-специално на финансовите документи, предвидени в точка II.7, параграф 2, буква b), точка II.8, параграф 3 предвижда, че липсата на отговор на Комисията в този срок не предполага одобряване на тези документи и Комисията може да ги отхвърли дори след срока за плащане. Ето защо в настоящия случай липсата на намеса на Комисията по време на фазата на изпълнение на проектите не противоречи на тази договорна разпоредба.

206    Освен това точка II.28, параграф 8 от общите условия дава възможност на Комисията да спре плащанията, ако не приеме финансовите декларации или ако е налице нередност, но не възлага никакво задължение на Комисията в това отношение.

207    Поради това твърдението на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да се намеси по-бързо и да поиска от него да отстрани счетоводните нередност преди приключването на проектите и извършването на одита, не намира основание в нито една от приложимите договорни клаузи в настоящия случай.

208    Впрочем, както подчертава Комисията, фактът, че тя е организирала процедура за счетоводен и финансов одит, позволила да се открият разглежданите нередности в настоящия случай, доказва изпълнението от нейна страна на задължението ѝ да упражни контрол в приложение на точка II.29 от общите условия, която предвижда, че Комисията може да извърши одит във всеки момент и до изтичането на пет години след приключването на проекта.

209    Твърдението, че Комисията е трябвало да бъде по-внимателна, тъй като е знаела за фалита на координатора на проекта Dicoems и за наличието на измами, не обезсилва този извод и следва да се отхвърли, наред с другото, поради липса на връзка с нередностите, допуснати от жалбоподателя.

210    От това следва, че оплакването, изведено от неизпълнение на договорните разпоредби поради липса на надзор, трябва да се отхвърли.

211    На второ място, жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай не са били изпълнени условията за незабавно прекратяване по точка II.16, параграф 2 от общите условия. Според него Комисията е трябвало да започне предвидената в точка II.16, параграф 1 от общите условия състезателна фаза, преди да развали договора. По този начин тя нарушила договорните разпоредби, както и принципите на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и на лоялно сътрудничество.

212    Следва да се припомни, че съгласно точка II.16, параграф 2 от общите условия Комисията може да прекрати незабавно участието на съдоговорител в договора, когато последният е допуснал, умишлено или по непредпазливост, нередност при изпълнението на договора (точка II.16, параграф 2, буква a) или е нарушил етичните правила, посочени в правилата за участие (точка II.16, параграф 2, буква b).

213    Понятието „нередност“ е определен в точка II.1, параграф 11 от общите условия като „всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността или нарушение на договорно задължение, което произтича от действие или бездействие от страна на съдоговорител, нарушава Общия бюджет на Общностите или бюджетите, управлявани от тях, като води до неоправдан разход“.

214    В настоящия случай вече бе установено, в рамките на първото правно основание, че жалбоподателят е допуснал нередности, които са отбелязани в окончателния одитен доклад, и че тези нередности съответстват на даденото в точка II.1, параграф 11 от общите условия определение.

215    Всъщност одитът установява по-специално липсата на възможност за проследяване на определени разходи, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, в счетоводната му документация, липсата на оригинали (или на заверени копия — в допустимите случаи) на документите, свързани с изпълнението на договорите, обстоятелството, че определени разходи, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, не са действителни и не съответстват на отнасящите се до проектите удостоверителни документи, факта, че подписвайки изпратената на Комисията финансова документация, жалбоподателят е удостоверил обстоятелства, които не съответстват на действителността, що се отнася до някои от направените разходи и удостоверенията за тях, и факта, че договорите за подизпълнение са били сключени в нарушение на договорните разпоредби (точка 1.4, стр. 10 и 11 от окончателния одитен доклад).

216    Впрочем нарушението от страна на жалбоподателя на договорните му задължения, и по-специално на точка II.19 и сл. от общите условия, имат отражение върху бюджета на Съюза, доколкото европейското участие в бюджета на проектите Cocoon и Dicoems се основава на допустимостта на декларираните разходи от страна на съдоговорителя, в случая от жалбоподателя, и на изпълнението на договорните задължения.

217    Освен това, както подчертава Комисията, точка II.16, параграф 2 от общите условия не предполага непременно наличието на измамни намерения на жалбоподателя, за да се пристъпи към незабавно прекратяване на договора.

218    В допълнение към това, обратно на твърденията в репликата на жалбоподателя, обстоятелството, че според него посочените нередности могат да се установят само след одит, не означава, че тези нередности са незначителни. Във всички случаи установеното в точка II.1, параграф 11 от общите условия определение за нередност не предвижда степен на значимост (Решение по дело ELE.SI.A/Комисия, точка 139 по-горе, точка 107). Ето защо не е налице противоречие, когато се приема, че в настоящия случай допуснатите нередности обосновават незабавното прекратяване на договора по отношение на жалбоподателя в съответствие с точка II.16, параграф 2 от общите условия.

219    Следователно изискванията по точка II.16, параграф 2 от общите условия са били изпълнени в настоящия случай. Фактът, че някои от отхвърлените при одита суми трябва да се приемат за допустими (точка 200 по-горе), не обезсилва това заключение.

220    Ето защо Комисията не е нарушила приложимите договорни разпоредби, като е прекратила участието на жалбоподателя, без да проведе състезателната процедура, предвидена в точка II.16, параграф 1 от общите условия.

221    На трето място, жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на принципите на добросъвестност и на лоялно сътрудничество.

222    Следва да се припомни, че съгласно член 1134, трета алинея от белгийския граждански кодекс договорите трябва да се изпълняват добросъвестно, а член 1135 от същия кодекс предвижда, че „договорите пораждат не само задължение за изпълнение на изрично предвиденото в тях, но и всички последици, които поради естеството им произтичат от закона, обичаите в практиката или справедливостта“.

223    При все това, от една страна, обстоятелството, че Комисията не е формулирала коментари или критики относно финансовите декларации на жалбоподателя, е без значение за задълженията на последния съгласно договора (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 май 2001 г. по дело Toditec/Комисия, T‑68/99, Recueil, стр. II‑1443, точка 98).

224    От друга страна, както подчертава Комисията, обстоятелството, че тя не е започнала диалог с жалбоподателя за отстраняването на финансовите и счетоводните нередности и че не е обърнала внимание на координаторите на проектите или на жалбоподателя, се обяснява с факта, че за установяването на разглежданите нередности е била необходима процедура за финансов и счетоводен одит.

225    В това отношение от констатациите в окончателния одитен доклад, и по-специално от установените счетоводни нередности (липса на възможност за проследяване на разходите, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, несъответствие между претендираните разходи и представената документация, недопустимост на определени разходи, които неправилно са били обявени за допустими), произтича, че разглежданите нередности са могли да бъдат установени само при внимателна проверка чрез счетоводен и финансов одит.

226    Изтъкнатите в репликата на жалбоподателя доводи, че Комисията е знаела за фалита на координатора на проекта Dicoems, който е бил разследван, и за наличието на измами, така че тя е трябвало да бъзе по-внимателна, не обезсилват това заключение, още повече че както бе посочено в точка 209 по-горе, тези обстоятелства не са свързани с допуснатите от жалбоподателя нередности, разглеждани в настоящия случай. Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, задължението на Комисията да упражнява надзор, не е лишено от смисъл дори когато проверките се извършват в края на програмата, доколкото подобни проверки позволяват на Комисията именно да провери дали договорните задължения са изпълнени от съдоговорителите.

227    От това следва, че оплакването, изведено от нарушение на принципите на добросъвестност и на лоялно сътрудничество, трябва да бъде отхвърлено.

228    На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че липсата на контрол от страна на Комисията му е причинила вреда, тъй като сумите са били приети за недопустими, въпреки че отстраняването на нередностите е било възможно преди приключването на одита, ако те са били оспорени своевременно. Жалбоподателят претендира справедливо обезщетение за предоставените услуги в рамките на шестата рамкова програма. При условията на евентуалност жалбоподателят се позовава на неоснователно обогатяване.

229    Запитан по време на съдебното заседание, жалбоподателят посочва, че настоящото искане се вписва в контекста на договорните отношения и че доводът, изведен от неоснователно обогатяване, съвпада с петото правно основание (точки 281—290 по-долу), което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

230    Следва да се припомни, че в областта на договорната отговорност член 1142 от белгийския граждански кодекс, който се съдържа в дял III от книга ІІІ, озаглавен „Договори и договорни задължения изобщо“, предвижда, че „при нарушение на задължение за действие или бездействие длъжникът дължи обезщетение“.

231    Освен това съгласно член 1147 от белгийския граждански кодекс, „когато е необходимо, длъжникът се осъжда да плати обезщетение при неизпълнение на задължение или при забавено изпълнение, освен ако докаже, че неизпълнението се дължи на външни фактори, за които той не носи отговорност, и че не е действал недобросъвестно“.

232    От това следва, че за да се присъди обезщетение за вреда, произтичаща от договорните отношения, трябва да са изпълнени три условия, а именно неизпълнение на договора, настъпване на вреда и причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредата.

233    В настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че както бе установено по-горе, Комисията не е нарушила нито задължението си да упражни надзор, така както е предвидено в разпоредбите на разглежданите договори, нито принципа на добросъвестност при изпълнението на договора или принципа на лоялно сътрудничество, изтъкнати от жалбоподателя (точки 201—227 по-горе).

234    Следователно първото условие не е изпълнено.

235    Впрочем жалбоподателят поддържа, че проектите са били изпълнени и че е предоставил услуги, във връзка с които са направени разходи. Този довод обаче трябва да се отхвърли.

236    Всъщност, доколкото жалбоподателят се основава на договорната отговорност, следва да се припомни, че не е достатъчно да се докаже, че един проект е реализиран, за да се обоснове предоставянето на конкретна субсидия. Бенефициерът на помощта трябва в допълнение да представи доказателство, че е направил декларираните разходи съгласно определените за предоставянето на съответната помощ условия, като само надлежно обоснованите разходи могат да се приемат за допустими. Задължението му да спазва определените финансови условия, представлява дори едно от съществените му задължения и поради това то обуславя предоставянето на финансова помощ от Съюза (Решение на Общия съд от 22 май 2007 г. по дело Комисия/IIC, T‑500/04, Сборник, стр. II‑1443, точка 94 и Решение на Общия съд от 17 октомври 2012 г. по дело Комисия/EU Research Projects, T‑220/10, точка 29).

237    В настоящия случай обаче, както бе установено по-горе, жалбоподателя не е изпълнил всички финансови и счетоводни задължения (точка 200 по-горе).

238    При тези обстоятелства искането за договорно обезщетение следва да се отхвърли.

239    Доколкото жалбоподателят се позовава на неоснователно обогатяване, следва да се направи препращане към съображенията, изложени в рамките на първата част от петото правно основание (точки 281—290 по-долу).

240    На последно място, що се отнася до доводите, с които се цели отмяна на дебитно известие, те следва да се отхвърлят като изтъкнати в подкрепа на недопустимо искане (точка 75 по-горе).

241    От гореизложеното следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 По третото правно основание, изведено от нарушение от страна на Комисията на принципите на добра администрация и пропорционалност

242    Жалбоподателя изтъква два оплаквания в подкрепа на това правно основание, едното изведено от нарушение на принципа на добра администрация, а другото — от нарушение на принципа на пропорционалност.

243    Жалбоподателят пояснява, че това правно основание е изтъкнато в подкрепа на третото и на четвъртото искане. Доколкото с посоченото правно основание се цели отмяната на дебитното известие, то трябва да се отхвърли като изтъкнато в подкрепа на недопустимо искане (точка 75 по-горе). Поради това по-нататък то е разгледано като изтъкнато в подкрепа на третото искане, насочено срещу решението за прекратяване на разглежданите договори, и на четвъртото искане, насочено срещу искането на Комисията за възстановяване.

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

244    Жалбоподателят се позовава на задължението на Комисията да разгледа внимателно, безпристрастно и с дължимата грижа всички релевантни обстоятелства. На първо място, той се оплаква от липсата на контрол от страна на Комисията през фазата на изпълнение на договорите. Той изтъква в това отношение мълчаливото приемана от страна на Комисията на фазата на изпълнение на договорите, въпреки неговите искания за намеса на длъжностните лица на Комисията срещу някои нередности, допуснати от координатора на един от двата спорни проекта, и въпреки писмата му до Комисията. Жалбоподателят подчертава също така, че след фалита на координатора на проекта Dicoems изпълнението на този проект е продължило 18 месеца без координатор. На второ място, жалбоподателят се оплаква от липсата на срещи преди окончателния одитен доклад. На трето място, той изтъква, че не са били взети предвид документите, представени на 19 август 2009 г.

245    Следва да се припомни, че по отношение на правните субекти институциите на Съюза имат задължения, които произтичат от общия принцип на добра администрация, само в рамките на административните им отговорности. За сметка на това, когато правоотношението между Комисията и жалбоподателя очевидно е с договорен характер, последният може да упреква тази институция само за нарушения на разпоредбите на договора или за нарушения на приложимото за договора право (Решение на Общия съд от 3 юни 2009 г. по дело Комисия/Burie Onderzoek en advies, T‑179/06, непубликувано в Сборника, точка 118 и Определение на Общия съд от 8 февруари 2010 г. по дело Alisei/Комисия, T‑481/08, Сборник, стр. II‑117, точки 95 и 96).

246    В настоящия случай договорният характер на разглеждания спор е несъмнен и е приет от самия жалбоподател.

247    Доводите на жалбоподателя, че Комисията има специални функции и правомощия в рамките на изпълнението на разглежданите договори, трябва да се отхвърлят.

248    В това отношение жалбоподателят се позовава на Решение № 1513/2002. Член 6.1 от това решение предвижда, че „Комисията трябва последователно и систематично да наблюдава с помощта на независими квалифицирани експерти прилагането на шестата рамкова програма и специфичните програми към нея“. Точка 2 от приложение III към същото решение също предвижда, че „Комисията ще изпълнява изследователските дейности по начин, осигуряващ защитата на финансовите интереси на Общността, упражнявайки ефективен контрол, а в случаите при констатиране на нередности — чрез налагане на възпиращи и пропорционални санкции“.

249    Освен това в отговор на писмен въпрос от страна на Общия съд жалбоподателят посочва правомощието на Комисията да извършва одити, правомощието ѝ за едностранно прекратяване на договори или правомощието ѝ да възстанови оспорените суми чрез дебитно известие. По този начин жалбоподателят изтъква наличието на правомощия, спадащи към административната компетентност на Комисията.

250    Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, обаче не променят с нищо договорния характер на настоящия спор и факта, че в конкретния случай Комисията е действала в изпълнение на разглежданите договори, без да упражнява правомощия на публичен орган, с които разполага, когато действа в качеството си на административен орган (вж. също в този смисъл Определение на Съда от 31 март 2011 г. по дело Mauerhofer/Комисия, C‑433/10 P, непубликувано в Сборника, точка 83 и Определение на Общия съд от 10 април 2008 г. по дело Imelios/Комисия, T‑97/07, непубликувано в Сборника, точка 28).

251    Ето защо жалбоподателят може да упреква Комисията само за нарушения на договорните разпоредби или на приложимия за договора закон.

252    В настоящия случай обаче жалбоподателя изтъква в подкрепа на оплакването си за нарушение на принципа на добра администрация неизпълнения на задължения, изразяващи се в това, че не е упражнен контрол по време на фазата на изпълнение на договорите и че не са проведени срещи преди окончателния одитен доклад. Дори да се приемат за установени, такива нарушения обаче не се отразяват на задълженията на жалбоподателя по разглежданите договори и на прекратяването на тези договори в настоящия случай (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 13 юни 2012 г. по дело Insula/Комисия, T‑246/09, точка 274).

253    Ето защо тези доводи трябва да се приемат за неотносими в контекста на настоящия случай.

254    Освен това и във всички случаи, доколкото жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на добра администрация с оглед да постигне обявяване на незаконосъобразност на прекратяването на разглежданите договори (трето искане), следва да се припомни, както бе констатирано по-горе, че посоченото прекратяване е съобразено с приложимите договорни разпоредби, както и с принципите на добросъвестност и лоялно сътрудничество (точки 211—227 по-горе). Изтъкнатите от жалбоподателя доводи в подкрепа на настоящото оплакване не могат да обезсилят тези констатации.

255    Освен това доводът, че не са взети предвид документите, представени на 19 август 2009 г., също трябва да се отхвърли. Всъщност, от една страна, тези документи са взети предвид от Комисията (точка 110 по-горе). От друга стана, жалбоподателят не установява защо твърдените нарушения от страна на Комисията в това отношение биха имали различни последици от тези, които вече бяха установени в рамките на първото правно основание (точка 200 по-горе).

256    На последно място, доколкото жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на добра администрация с оглед да постигне обявяване на искането на Комисията за възстановяване за неоснователно (четвърто искане), жалбоподателят не установява защо твърдените нарушения от страна на Комисията в това отношение биха имали различни последици от тези, които вече бяха установени в рамките на първото правно основание (точка 200 по-горе).

257    От всичко изложено по-горе следва, че оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, трябва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

258    Жалбоподателят поддържа, че взетите от Комисията мерки, и по-специално решението да прекрати незабавно договора, нарушават принципа на пропорционалност с оглед на изцяло счетоводния характер на твърдените нередности.

259    Следва да се припомни, че предвиденият в член 5 ДЕС принцип на пропорционалност се прилага за всички видове действия на Съюза, независимо дали имат договорен характер или не (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 25 май 2004 г. по дело Distilleria Palma/Комисия, T‑154/01, Recueil, стр. II‑1493, точка 44). Този принцип изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваните цели (вж. по аналогия Решение на Съда от 17 май 1984 г. по дело Denkavit Nederland, 15/83, Recueil, стр. 2171, точка 25 и Решение на Общия съд от 12 октомври 1999 г. по дело Conserve Italia/Комисия, T‑216/96, Recueil, стр. II‑3139, точка 101).

260    В настоящия случай от окончателния одитен доклад следва, че нередностите, за които се упреква жалбоподателят, са много и от различно естество. По-конкретно, в окончателния одитен доклад се констатира липсата на възможност за проследяване на разходите, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, в счетоводната му документация, както и липсата на оригинали (или на заверени копия — в допустимите случаи) на документите, свързани с изпълнението на договорите. В посочения доклад се отбелязва също, че определени разходи, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, не са действителни и не съответстват на отнасящите се до проектите удостоверителни документи. В окончателния одитен доклад се посочва още, че подписвайки изпратената на Комисията финансова документация, жалбоподателят е удостоверил обстоятелства, които не съответстват на действителността, що се отнася до направените разходи и до удостоверенията за тях. В този доклад се установява и че договорите за подизпълнение са били сключени в нарушение на договорните разпоредби.

261    Тези констатации в окончателния одитен доклад бяха приети за неправилни по отношение на част от преките разходи за персонал, които е трябвало да бъдат приети за допустими, в размер на 17 231,28 EUR и по отношение на свързаните с тях непреки разходи, произтичащи от изпълнението на договора (точка 200 по-горе).

262    Това обаче не променя обстоятелството, че констатациите на окончателния одитен доклад са обосновани в останалата им част.

263    При все това следва да се припомни, че задължението на Комисията да следи за доброто финансово управление на средствата на Съюза в съответствие с член 317 ДФЕС и необходимостта от борба с измамите във връзка с финансирането от Съюза придават основно значение на задълженията, свързани с финансовите условия (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 17 юни 2010 г. по дело CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, Сборник, стр. II‑2431, точка 126 и цитираната съдебна практика). Следователно в случая задължението жалбоподателя да изпълнява задълженията си, по‑специално по отношение на проследяването на разходите и предоставянето на документи, удостоверяващи направените разходи, представлява един от основните му ангажименти, целящ да предостави на Комисията необходимата информация, за да провери дали съответните помощи са били използвани в съответствие с разпоредбите на договора.

264    Ето защо Комисията правилно е приела, че жалбоподателят е допуснал значителни нередности, които могат да засегнат финансовите интереси на Съюза по смисъла на точка II.1, параграф 11 от общите условия при изпълнението на договорите Dicoems и Cocoon.

265    От това следва, че взетите от Комисията мерки, и по-специално решението да прекрати незабавно договора в приложение на точка I.16, параграф 2 от общите условия, което впрочем представлява изпълнение на релевантните договорни разпоредби, както бе установено по-горе (точки 211—220), не нарушават принципа на пропорционалност.

266    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

267    Поради това третото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита и от липса на мотиви.

268    Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на правото на защита, а в репликата се позовава на липса на мотиви. В отговор на писмен въпрос той посочва, че това правно основание е изтъкнато в подкрепа на третото и на четвъртото искане. Доколкото с посоченото правно основание се цели отмяната на дебитното известие, то трябва да се отхвърли като изтъкнато в подкрепа на недопустимо искане (точка 75 по-горе).

–       По оплакването, изведено от нарушение на правото на защита

269    Жалбоподателят поддържа, на първо място, че не е могъл да изрази надлежно становището си по време на одита или след проектодоклада за одит и на второ място, че срещите от 3 декември 2009 г. и 1 юли 2010 г. във връзка с окончателния одитен доклад били проведени при отсъствието на длъжностните лица, извършили одита.

270    Следва най-напред да се отбележи, че жалбоподателят не се позовава на нарушение на конкретна разпоредба от разглежданите договори, нито на нарушение на разпоредба от приложимото за тези договори право.

271    На следващо място, дори да се допусне, че приложимото за договора право предполага наличието на договорно задължение на Комисията в това отношение, жалбоподателят не установява защо последиците биха били различни от тези, които вече бяха установени (точка 200 по-горе).

272    На последно място, във всички случаи от обстоятелствата по настоящия случай следва, че това оплакване е неоснователно. Всъщност, както личи от посочените по-горе елементи от преписката (точки 37—46 по-горе), жалбоподателят е имал възможност да представи надлежно становището си относно проектодоклада за одит, по-конкретно с писмото от 19 август 2009 г., което — обратно на твърденията на жалбоподателя — е било взето предвид от Комисията в рамките на окончателния одитен доклад (точка 110 по-горе). Сам по себе си фактът, че исканията му не са били уважени изцяло, не означава, че тези документи не са били разгледани от Комисията. Освен това след окончателния одитен доклад жалбоподателят е водил обширна кореспонденция с Комисията (точки 47—59 по-горе).

273    Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

274    В репликата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила мотиви относно това защо не е взела предвид допълнителните документи и не е посочила причината, поради която отчетените от нея суми се различават от тези, които са осчетоводени от него.

275    Без да е необходимо произнасяне по въпроса за допустимостта на това изтъкнато в репликата оплакване, достатъчно е да се отбележи, че това задължение е наложено на Комисията по силата на член 296 ДФЕС. То се отнася обаче само до едностранните актове на тази институция. Ето защо Комисията няма такова задължение по силата на договора, който я обвързва с жалбоподателя. Следователно това задължение може евентуално да ангажира само извъндоговорната отговорност на Общността (вж. в този смисъл Решение по дело Distilleria Palma/Комисия, точка 259 по-горе, точка 46). Нито от жалбата обаче, нито от отговорите му на поставените от Общия съд въпроси не личи намерение на жалбоподателя да постави под въпрос извъндоговорната отговорност на Съюза в това отношение.

276    Освен това и при всички случаи, жалбоподателят не установява защо последиците от подобно нарушение биха били различни от тези, които вече бяха установени (точка 200 по-горе).

277    Ето защо това оплакване, а следователно и настоящето правно основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

 Заключение по главното искане

278    С оглед на всичко, изложено по-горе, главното искане трябва да се уважи частично. Установено е, че допустимите разходи, които Комисията трябва да възстанови по смисъла на спорните договори, включват и преките разходи за персонал в размер на 17 231,28 EUR, както и свързаните с тях непреки разходи, произтичащи от изпълнението на договорите.

279    Главното искане трябва да се отхвърли в останалата му част, без да е необходимо назначаване на допълнителна експертиза, предложена от жалбоподателя по време на съдебното заседание.

3.     По искането, представено при условията на евентуалност, което се основава на петото правно основание

280    Жалбоподателят изтъква пето правно основание в подкрепа на искането, което представя при условията на евентуалност, за осъждане на Комисията да му плати обезщетение за вредата, която той твърди, че е понесъл. Това правно основание цели да се установи отговорността на Комисията, от една страна, за неоснователно обогатяване и от друга страна, за неправомерни действия.

 По първата част, изведена от неоснователно обогатяване

281    В рамките на първата част от настоящото правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е ползвала научните резултати от разглежданите проекти, и с оглед на прекратяването на договорите той се позовава на неоснователно обогатяване.

282    Следва да се припомни, че искът за неоснователно обогатяване, както е предвиден в повечето национални правни системи, не включва условие за наличие на противоправно или виновно поведение на ответника. От друга страна, за да бъде искът уважен, е необходимо да няма валидно правно основание за това обогатяване. Това условие не е изпълнено, когато обогатяването черпи основанието си от договорни задължения (Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, Сборник, стр. I‑9761, точки 45 и 46).

283    В настоящия случай, както подчертава Комисията, твърдяното предимство, което тя получила, се основава на договорните отношения между страните.

284    От това следва, че евентуалното обогатяване на Комисията или обедняване на жалбоподателя не може да се квалифицира като неоснователно, доколкото то произтича от установените договорни отношения.

285    Впрочем фактът, че разглежданите договори са били прекратени с писмо на Комисията от 5 ноември 2010 г., както подчертава жалбоподателят, не променя този извод.

286    Всъщност действителният предмет на настоящото искане представлява искане за обезщетение, основано на договорните отношения, въпреки посоченото прекратяване. Освен това от разглежданите договори личи, че някои договорни разпоредби запазват действието си по отношение на жалбоподателя дори след прекратяването на договорите, по-конкретно точки II.29, II.30 и II.31 относно одита, обезщетението и възстановяването на недължимо платените суми.

287    На последно място, във всички случаи жалбоподателят няма основания да твърди, че Комисията се е обогатила поради тези договори.

288    Всъщност съгласно точка II.27 от общите условия сумите, предоставени на координатора за сметка на консорциума, остават собственост на Съюза.

289    Освен това съгласно текста на точка II.32 от общите условия във връзка с точка II.1, параграф 14 от същите общи условия резултатите от разглежданите проекти, както и свързаните с тях права принадлежат само на съдоговорителите на Комисията, допринесли за получаването им (вж. също в този смисъл Решение по дело Insula/Комисия, точка 252 по-горе, точка 264).

290    Следователно първата част от петото правно основание следва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от виновна отговорност на Комисията

291    Жалбоподателят твърди, че в рамките на друг проект за финансиране от Съюза (Pasodoble) Комисията изпратила писмо чрез началника на отдел на Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA) на 16 април 2010 г., или веднага след счетоводните проверки, до координатора на този друг проект, в което го предупреждава относно оперативните възможности на жалбоподателя и му препоръчва да разпредели на последния само част от предварителното финансиране. Жалбоподателят твърди, че това писмо представлява неправомерно действие от страна на Комисията, на която REA била подчинена, от което последвали имуществени и неимуществени вреди.

292    Следва да се припомни, че Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256) дава на Комисията правомощие да учредява изпълнителни агенции и да им възлага определени задачи във връзка с управлението на една или повече програми на Общността. Докато Комисията продължава да изпълнява задачите, предполагащи дискреционна власт, която може да отразява политически избор, на агенцията може да се възложи да управлява фазите от осъществяването на проекта, да приема инструментите на изпълнение на бюджета и след упълномощаване от Комисията — да извършва всички необходими действия по осъществяване на програмата на Общността, и по-специално дейностите по възлагане на поръчките и насочване на субсидиите (член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент № 58/2003).

293    Освен това член 4, параграф 2 от Регламент № 58/2003 предвижда, че изпълнителната агенция е юридическо лице. Съгласно член 21 от посочения регламент договорната отговорност на изпълнителната агенция се урежда от закона, приложим за договора, а в рамките на извъндоговорната си отговорност тя е длъжна съгласно общите правни принципи в държавите членки да изплати обезщетение за всяка щета, нанесена от нея или от нейните служители при и във връзка с изпълнение на техните задачи. Споровете по съответните обезщетения се уреждат от Съда на Европейския съюз. Впрочем съгласно член 22 от същия регламент за всеки акт на изпълнителна агенция, засягащ трето лице, Комисията може да бъде сезирана за контрол на законността от всяко лице, пряко и индивидуално засегнато, както и от държава членка. Административната жалба се разглежда от Комисията, чието решение може да се обжалва пред Съда.

294    В изпълнение на посочения Регламент № 58/2003 Комисията е учредила REA с Решение 2008/46/ЕО от 14 декември 2007 година за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания за управлението на определени области от специалните програми на Общността „Хора“, „Капацитети“ и „Сътрудничество“ в сферата на изследователската дейност (ОВ L 11, 2008 г., стр. 9).

295    Член 1 от Решение 2008/46 предвижда, че статутът на REA се урежда от Регламент № 58/2003.

296    От това следва, че REA е юридическо лице. Освен това от съвместния прочит на Решение 2008/46 и член 21 от Регламент № 58/2003 следва, че в областта на извъндоговорната отговорност REA е длъжна да поправи вредите, причинени от нея или от нейните служители при и във връзка с изпълнение на техните задачи.

297    Впрочем от Решение 2008/46 следва, че на REA е възложено по-специално управлението на фазите от специалните проекти в контекста на реализиране на определени области от програмите „Хора“, „Капацитети“ и „Сътрудничество“, управлението на работната програма, приета от Комисията, както и на необходимите за това проверки. REA отговаря също така за приемането на инструментите за изпълнение на бюджета по отношение на приходите и разходите и за изпълнението на всички необходими операции за управление на въпросните програми, по-специално на тези, свързани с отпускането на субсидии и възлагането на поръчки (член 4, параграф 1 от Решение 2008/46)

298    В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че писмото, изпратено от началника на отдел на REA до координатора на друг проект, ангажира отговорността на Комисията.

299    Трябва обаче да се констатира, че това писмо от 16 април 2010 г. е написано на бланка на REA и е подписано от началника на отдела на REA, която е юридическо лице. Освен това е безспорно, че това писмо е от компетентността на REA, която изпълнява задачи по управление и изпълнение на бюджета, и по-специално задачи във връзка с отпускане на субсидии и възлагане на поръчки. На последно място, в областта на извъндоговорната отговорност REA е длъжна да поправи вредите, причинени от нея или от нейните служители при и във връзка с изпълнение на техните задачи (точка 296 по-горе).

300    От гореизложеното следва, обратно на твърденията на жалбоподателя, че не може да се приеме, че това писмо е изпратено от Комисията и че тя носи отговорност за него (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 10 ноември 2011 г. по дело Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA, C‑626/10 P, непубликувано в Сборника, точки 27—30 и 52—55 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Sogelma/AER, T‑411/06, Сборник, стр. II‑2771, точки 50—57).

301    Този извод не се обезсилва от твърдението на жалбоподателя, впрочем недоказано, според което изложените в посоченото писмо обстоятелства били „очевидно“ предложени от длъжностни лица на Комисията. Всъщност, макар REA да е била уведомена от Комисията за резултатите от одита, отговорността за писмото от 16 април 2010 г. продължава да е изцяло на REA.

302    Поради това посоченото писмо, което изхожда от REA, не може да ангажира отговорността на Комисията и втората част на настоящото правно основание, насочена срещу Комисията, е недопустима.

303    Във всички случаи, дори отговорността за това писмо да се носи от Комисията, следва да се припомни, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на поправяне на претърпяна вреда на основание член 340, втора алинея ДФЕС зависят от наличието на група условия във връзка с незаконосъобразността на твърдените действия на институциите, настъпването на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между тези действия и твърдяната вреда (вж. по-специално по аналогия Решение от 29 септември 1982 г. по дело Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, Recueil, стр. 3057, точка 16 и Решение от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 106). Доколкото трите условия за отговорността трябва да са изпълнени кумулативно, обстоятелството, че едно от тях не е налице, е достатъчно за отхвърляне на иск за обезщетение (вж. Решение на Съда от 18 март 2010 г. по дело Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, Сборник, стр. I‑2259, точка 41).

304    В настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал наличието на незаконосъобразни виновни действия във връзка с писмото от 16 април 2010 г. Всъщност авторът на това писмо посочва, че съмненията му относно оперативните възможности на жалбоподателя за изпълнение на възложените му задачи в рамките на проекта са се потвърдили след извършен от Комисията счетоводен одит. В този контекст той препоръчва на координатора да предостави на жалбоподателя само част от предварителното финансиране, а останалата част да бъде предоставена само след като жалбоподателят започне да изпълнява дейностите си по задоволителен начин в съответствие с предвиденото в описанието на задачите. Освен това авторът на писмото си запазва правото да извърши проверка в помещенията на жалбоподателя по всяко време, за да се увери, че направените от последния разходи действително могат да бъдат установени и допустими.

305    С тези си действия авторът на писмото действа в рамките на своите задължения по управление на бюджета и жалбоподателят не доказва, че по този начин той е нарушил някоя правна норма или че е допуснал каквато и да било нередност. Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, съдържанието на това писмо не изглежда клеветническо, тъй като, макар част от разходите за персонал да са приети неправилно за недопустими, окончателният одитен доклад основателно заключава, че са налице нередности, обосноваващи прекратяването на договорите Cocoon и Dicoems.

306    От това следва, че втората част на настоящото правно основание във всички случаи е недопустимо.

307    Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по искането на жалбоподателя Комисията да предостави документи, които да позволят да се оцени вредата, която той твърди, че е претърпял поради изпращането на това писмо.

 Заключение по искането, представено при условията на евентуалност

308    С оглед на гореизложеното искането, представено при условията на евентуалност, трябва да се отхвърли.

4.     По насрещния иск на Комисията

309    Комисията поддържа, че прекратяването на договорите Dicoems и Cocoon и издаването на дебитно известие са извършени изцяло в съответствие с приложимите договорни разпоредби. В дупликата си тя най-напред предявява насрещен иск за осъждане на жалбоподателя да ѝ възстанови сумата от 164 080,03 EUR, посочена в дебитно известие, заедно с лихвите за забава, предвидени в точка II.31, параграф 2 от общите условия. На второ място, Комисията иска да потвърди прекратяването на участието на жалбоподателя в проектите Dicoems и Cocoon, визирано в писмото от 5 ноември 2010 г.

310    Следва да се припомни, че когато е сезиран в рамките на клауза за подсъдност, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото за договора национално материално право (Решение на Съда от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 4), в настоящия случай — белгийското право, уреждащо разглежданите договори по силата на член 12 от всеки един от двата договора.

311    За сметка на това съгласно общопризнатия принцип на правото, че всяка юрисдикция прилага собствените си процесуални норми, компетентността, както и допустимостта на исканията се разглеждат само въз основа на правото на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Комисия/Zoubek, точка 310 по-горе, точка 10 и Решение но Общия съд от 13 юни 2012 г. по дело Insula/Комисия, T‑110/10, точки 29 и 30).

312    В настоящия случай насрещният иск на Комисията е предявен в рамките на дупликата.

313    Следва обаче да се припомни, че член 48 от Процедурния правилник не допуска въвеждане на нови правни основания в хода на производството.

314    Освен това съгласно съдебната практика, макар член 48, параграф 2 от Процедурния правилник да допуска при определени обстоятелства представяне на нови правни основания в хода на производството, тази разпоредба обаче в никакъв случай не може да бъде тълкувана в смисъл, че разрешава страната да изменя самия предмет на спора в хода на производството (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 14 октомври 1987 г. по дело Комисия/Дания, 278/85, Recueil, стр. 4069, точки 37 и 38 и Решение на Общия съд от 18 септември 1992 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑28/90, Recueil, стр. II‑2285, точка 43).

315    Член 48 от Процедурния правилник не прави разграничение според това дали става въпрос за ищеца, или за жалбоподателя, или за длъжника.

316    Освен това Съдът вече се е произнасял въз основа на разпоредбата от процедурния му правилник, която не допуска въвеждане на нови основания в хода на производството, като е приел за недопустими възражения за недопустимост или основания, които са представени за първи път в дупликата и които не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството (Решение на Съда от 5 ноември 2002 г. по дело Комисия/Белгия, C‑471/98, Recueil, стр. I‑9681, точки 42 и 43 и Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Люксембург, C‑519/03, Recueil, стр. I‑3067, точки 22 и 23).

317    В настоящия случай предявеният в рамките на дупликата обратен иск е нов по отношение на исканията, изтъкнати от Комисията в рамките на нейната защита. Всъщност този иск цели, на първо място, да се осъди жалбоподателят да възстанови на Комисията сумата от 164 080,03 EUR, посочена в дебитно известие, заедно с лихви за забава и на второ място, да се потвърди прекратяването на участието на жалбоподателя в проектите Dicoems и Cocoon.

318    Макар прекратяването на участието на жалбоподателя в договорите да е потвърдено ipso facto с решението по настоящата жалба, искането за възстановяване заедно с лихви за забава представлява допълнително искане, в стадия на дупликата, по отношение на исканията, изтъкнати в рамките на защитата. Впрочем, както пояснява Комисията по време на съдебното заседание, този насрещен иск добавя към писмената защита молба за получаване на изпълнителен титул.

319    Следователно, доколкото включва искане за възстановяване заедно с лихви за забава, насрещният иск може да се счита за ново искане, което изменя предмета на исканията, посочени в писмената защита, като го разширява.

320    Запитана от страна на Общия съд, Комисията изтъква, че в системата на Съюза от правни способи за защита компетентността за произнасяне по исковата молба или жалбата обуславя компетентността за произнасяне по всеки предявен в същото производство насрещен иск, който произтича от същия акт или от същото обстоятелство, представляващо предмет на жалбата (Определение на Съда от 27 май 2004 г. по дело Комисия/IAMA Consulting, C‑517/03, непубликувано в Сборника, точка 17). В настоящия случай обаче не се оспорва компетентността на Общия съд да се произнесе по насрещния иск на Комисията. Този довод не обезсилва заключението, че в настоящия случай насрещният иск представлява ново искане, което разширява предмета на исканията, изтъкнати в рамките на защитата.

321    Впрочем, обратно на твърденията на Комисията, принципите на зачитане на състезателния характер на производството и на правото на защита предполагат подобно искане да се предяви в рамките на писмената защита, дори когато, както в настоящия случай, насрещният иск възпроизвежда искането за възстановяване, съдържащо се в дебитно известие.

322    Ето защо такова искане трябва да се счита за несвоевременно предявено и следователно за недопустимо по смисъла на член 48 от Процедурния правилник.

323    На последно място, следва да се добави, че посочената несвоевременност на искането не пречи на Комисията да възстанови разглежданите суми в приложение на член 299 ДФЕС, съгласно който актовете, които налагат парично задължение за субекти, различни от държавите, имат изпълнителна сила. Всъщност, както впрочем предвижда точка II.31, параграф 5 от общите условия, Комисията винаги може да приеме решение, представляващо изпълнително основание по смисъла на тази разпоредба по силата на член 79, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1) (вж. в този смисъл и по аналогия Решение от 13 юни 2012 г. по дело Insula/Комисия, T‑246/09, точка 252 по-горе, точки 95—99), след което изпълнителното основание се прилага към решението от страна на компетентния национален орган.

324    От това следва, че предявеният от Комисията насрещен иск е недопустим.

 По съдебните разноски

325    По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, както в настоящия случай.

326    При тези обстоятелства всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски, включително разноските по обезпечителното производство по дело T‑116/11 R.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Уважава жалбата на Association médicale européenne (EMA) в частта, която се отнася до възстановяване на преките разходи за персонал по договорите Cocoon и Dicoems в размер на 17 231,28 EUR, както и на свързаните с тях непреки разходи, произтичащи от изпълнението на договорите.

2)      Отхвърля жалбата на EMA в останалата ѝ част.

3)      Отхвърля насрещния иск на Европейската комисия.

4)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, включително разноските по обезпечителното производство по дело T‑116/11 R.

Forwood Dehousse Schwarcz

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2013 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

1.  Договорна уредба

2.  Белгийско право

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  Предварителни бележки

2.  По главното искане, основано на първите четири правни основания

По първото правно основание, изведено от нарушение на точки II.19, II.20, II.21 и II.25 от общите условия

По искането за възстановяване, отнасящо се до четвъртия период

По оплакването, изведено от липсата на избор на модел за разходите

По оплакването, че е не са били приети за допустими фактурираните и все още неплатени разходи

По оплакването, свързано с преките разходи за персонала.

–  По разходите за персонал, претендирани в рамките на договора Cocoon

–  По разходите за персонала, претендирани в рамките на договора Dicoems

По оплакването, свързано с непреките разходи

По оплакването за несъгласуваност на окончателния одитен доклад

Заключение по първото правно основание

По второто правно основание, изведено от нарушение от страна на Комисията на задължението за упражняване на контрол, на принципа на добросъвестност и на принципа на лоялно сътрудничество при изпълнението на договорите

По третото правно основание, изведено от нарушение от страна на Комисията на принципите на добра администрация и пропорционалност

–  По оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

–  По оплакването, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита и от липса на мотиви.

–  По оплакването, изведено от нарушение на правото на защита

–  По оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

Заключение по главното искане

3.  По искането, представено при условията на евентуалност, което се основава на петото правно основание

По първата част, изведена от неоснователно обогатяване

По втората част, изведена от виновна отговорност на Комисията

Заключение по искането, представено при условията на евентуалност

4.  По насрещния иск на Комисията

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.