РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

9 септември 2020 година(*)

„Езиков режим — Обявление за конкурс на общо основание за назначаване на администратори в областта на одита — Езикови познания — Ограничаването на избора на втория език за конкурса до немски, английски и френски — Език за комуникация — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване — Интерес на службата — Пропорционалност“

По дело T‑437/16

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

жалбоподател,

подпомагана от

Кралство Испания, за което се явява L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват G. Gattinara и D. Milanowska, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане по член 263 ДФЕС за отмяна на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/322/16 за съставяне на списъци с резерви за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5/AD 7) (ОВ C 171 A, 2016 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, D. Gratsias (докладчик) и М. Кънчева, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 декември 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        На 12 май 2016 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) — създадена с Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските Общности, на Сметната палата, на Икономическия и Социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година (ОВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247) — публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/322/16 за съставяне на списъци с резерви за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5/AD 7) (ОВ C 171 A, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното обявление“). В обявлението се уточнява, че от въпросните списъци институциите на Европейския съюз — „предимно Европейската комисия в Брюксел и Европейската сметна палата в Люксембург“ — ще назначават на работа нови членове на публичната служба на Съюза.

2        В уводната част от обжалваното обявление също така се посочва, че то заедно с Общите правила, уреждащи конкурсите на общо основание, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз от 27 февруари 2015 г. (ОВ C 70 A, 2015 г., стр. 1, наричани по-нататък „Общите правила“), съставляват правнообвързващата рамка, уреждаща процедурата за подбор. Уточнява се обаче също, че приложение II към Общите правила, озаглавено „Общи насоки на Колегиума на административните ръководители относно използването на езици в конкурсите на EPSO“, не се прилага за въпросната процедура за подбор, а се заменя с разпоредбите от приложение II към обжалваното обявление.

3        Точка 1.3 от Общите правила съдържа раздел, озаглавен „Езикови познания“, в който се посочва следното:

„В зависимост от съответния конкурс трябва да докажете владеенето на официални езици на [Европейския съюз] […]. По правило е необходимо задълбочено владеене [ниво C1 от Общата европейска референтна рамка за езиците (ОЕРР)] на един официален език на [Съюза] и задоволително владеене (ниво B2 от ОЕРР) на друг официален език на [Съюза], но в обявлението за конкурса може да са посочени по-строги изисквания (такъв е случаят по-специално при лингвистичните профили). Освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго, изборът на втори език обикновено се свежда до английски, немски или френски език […].

Съгласно дългогодишната практика в институциите на [Съюза] езиците, използвани за вътрешна комуникация, са основно английски, немски и френски. Тези три езика са и най-често необходимите при външната комуникация и обработването на преписките.

Възможностите за избор на втория език, които се посочват за целите на всеки конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители да бъдат незабавно оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа. В противен случай има опасност ефективното функциониране на институциите да бъде сериозно нарушено.

С цел равно третиране на всички кандидати всеки кандидат — дори първият му официален език да е един от тези три езика — е длъжен да положи някои тестове на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика. Оценяването на специфичните компетенции по този начин позволява на институциите на [Съюза] да преценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, поставяйки ги в среда, сходна с тази, в която ще работят. Посоченото по-горе не засяга възможността по-късно да бъде изучаван трети работен език съгласно член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица […]“.

4        В частта от обжалваното обявление, озаглавена „Отговарям ли на условията за кандидатстване?“ — където се определят условията, на които трябва да отговарят заинтересованите лица към момента на валидиране на тяхната кандидатура — в специалните условия за допустимост се изисква „владее[не на] един от 24‑те официални езика на [Съюза] поне на ниво С1 [от ОЕРР] (минимално изискване)“, като този език е определен като „език 1“ за конкурса, и „владее[не на] английски, немски или френски език поне на ниво В2 [от ОЕРР] (минимално изискване)“. Този втори език, определен като „език 2“ за конкурса, задължително трябва да бъде различен от езика, избран от кандидата като език 1.

5        Направено е също така уточнението, че „[ф]ормулярът за кандидатстване се попълва на английски, немски или френски език“.

6        В същата част от обжалваното обявление се посочва, че „[и]збраният […] втори език трябва да бъде английски, немски или френски“, че „[т]ова са основните работни езици на институциите на [Съюза] и [че] в интерес на службата новопостъпилите служители трябва да бъдат незабавно оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа на поне един от тях“. В това отношение кандидатите са приканени да се запознаят с приложение II към обжалваното обявление, озаглавено „Обосновка относно езиковия режим на настоящата процедура на подбор“, „[з]а допълнителна информация относно езиците, изисквани за този конкурс“.

7        Приложение II към обжалваното обявление съдържа уводна част с шест алинеи, следвана от три точки, които са озаглавени, първата — „Обосновка относно избора на езици за всяка процедура за подбор“, втората — „Критерии за избора на езици за всяка процедура за подбор“, и третата — „Езици за комуникация“.

8        Уводната част от приложение II към обжалваното обявление е формулирана по следния начин:

„Този конкурс е специализиран конкурс, който се провежда с цел наемане на работа на администратори в областта на одита. Изискванията, посочени в [частта] „ОТГОВАРЯМ ЛИ НА УСЛОВИЯТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ?“ от настоящото обявление за конкурс, са в съответствие с основните изисквания на институциите на [Съюза] за специализирани умения, опит и знания и са съобразени с необходимостта новопостъпилите служители да могат да работят ефективно, по-специално с други членове на персонала.

По тази причина от кандидатите се изисква да изберат втория си език за конкурса от ограничен брой официални езици на [Съюза]. Това изискване се дължи също така на бюджетни и оперативни ограничения, както и на естеството на използваните от EPSO методи за подбор, описани в точки 1, 2 и 3 по-долу. Езиковите изисквания за настоящия конкурс са одобрени от управителния съвет на EPSO, който отчита тези фактори и други специфични изисквания, свързани с естеството на служебните задължения или с конкретните нужди на заинтересованите институции на [Съюза].

Основната цел на настоящия конкурс е да се състави списък от администратори, които могат да бъдат наети на работа от Европейската комисия. Ограничен брой администратори могат да бъдат наети на работа в Европейската сметна палата. След като администраторите бъдат наети на работа, от съществено значение е те да бъдат оперативни веднага и да могат да общуват със своите колеги и ръководители. С оглед на критериите за използването на езици в процедурите за подбор на [Съюза], изложени в точка 2 по-долу, институциите на [Съюза] считат, че английският, немският и френският език са най-подходящите втори езици за целите на настоящия конкурс.

Като се има предвид фактът, че английският, немският език и френският език са най-често използваните от персонала на институциите на [Съюза] езици за устно общуване, превод и административна комуникация, кандидатите трябва да посочат поне един от тези езици сред владените от тях два задължителни езика.

Освен това доброто владеене на английски, немски или френски език се счита за имащо съществено значение за анализирането на ситуацията на обектите на одитите, за изготвянето на презентации, за провеждането на обсъждания и за изготвянето на доклади, за да се постигнат ефективно сътрудничество и ефективен обмен на информация със службите, които се одитират, и със съответните органи.

Кандидатите трябва да използват своя втори език за конкурса (английски, немски или френски) при попълването на електронните формуляри за кандидатстване, а EPSO трябва да използва тези езици при общ[ата комуникация] с кандидатите, които са подали валидни формуляри за кандидатстване, както и за някои тестове, описани в точка 3“.

9        Точка 1 от приложение II към обжалваното обявление, озаглавена „Обосновка относно избора на езици за всяка процедура за подбор“, гласи следното:

„Институциите на [Съюза] смятат, че решението относно специфичния езиков режим на всяка отделна процедура за подбор, и по-специално всяко ограничаване на избора на езици, трябва да бъде взето въз основа на следните съображения:

i)      Изискване новите служители да бъдат незабавно оперативни

Новопостъпилите служители трябва да бъдат незабавно оперативни и да са в състояние да изпълняват задълженията, за които са наети. Поради това EPSO трябва да гарантира, че издържалите конкурса кандидати владеят на подходящо ниво комбинация от езици, която ще им позволи да изпълняват ефективно служебните си задължения, и по-специално, че тези кандидати са в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа със своите колеги и ръководители.

Следователно може да бъде обосновано някои тестове да бъдат организирани на ограничен брой работни езици, за да се гарантира, че всички кандидати могат да работят поне на един от тези езици, независимо какъв е техният първи официален език. Ако това не бъде направено, ще възникне сериозен риск значителен брой успешно издържали конкурса кандидати да не бъдат в състояние в разумен срок да изпълняват задачите, за които са наети на работа. Освен това ще бъде пренебрегнат очевидният факт, че кандидатстващите за работа в публичната служба на [Съюза] лица желаят да се присъединят към международна организация, която трябва да използва работни езици, за да функционира правилно и да изпълнява задачите, възложени ѝ по силата на Договорите за [Съюза].

ii)      Естество на процедурата за подбор

В някои случаи ограничаването на езиците, които кандидатите могат да изберат, може да бъде обосновано от естеството на процедурата за подбор.

В съответствие с член 27 от Правилника за длъжностните лица EPSO използва конкурси на общо основание, даващи възможност да се оценят уменията на кандидатите и да се предвиди с по-голяма точност дали кандидатите ще бъдат в състояние да изпълняват задълженията си.

Моделът „Център за оценяване“ е метод за подбор, при който кандидатите се оценяват по стандартизиран начин въз основа на различни сценарии под наблюдението на няколко членове на конкурсната комисия. При оценяването се използват рамка на компетенциите, предварително изготвена от органите по назначаването, общ метод на оценяване и съвместно вземане на решения.

Оценяването на специфичните умения по този начин позволява на институциите на [Съюза] да преценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, поставяйки ги в среда, сходна с тази, в която ще работят. Значителни по обем научни изследвания са показали, че моделът „Център за оценяване“, при който се прави симулация на реални работни ситуации, е най-добрият метод за преценяване на работата в реални условия. Ето защо този модел се използва в целия свят. Като се имат предвид продължителността на кариерното развитие и мобилността в рамките на институциите, този начин на оценяване е от основно значение, особено при подбора на служители на постоянен договор.

За да се гарантират оценяването на кандидатите на равни начала и тяхната способност да осъществяват контакт директно с оценителите и останалите кандидати, участващи в съответното упражнение, кандидатите се оценяват заедно в група, в която се използва общ език. За тази цел, освен ако моделът „Център за оценяване“ не се използва в конкурс с един основен език, е необходимо тестовете по модела „Център за оценяване“ задължително да се организират на ограничен брой езици.

iii)      Бюджетни и оперативни ограничения

Управителният съвет на EPSO смята по няколко причини, че би било непрактично етапът „Център за оценяване“ на даден конкурс да се организира на всички официални езици на [Съюза].

На първо място, подобен подход би имал много сериозни последици, свързани с ресурсите, правейки невъзможно за институциите на [Съюза] да наемат персонал за своите нужди при настоящата бюджетна рамка. Освен това такъв подход няма да бъде икономически оправдан от гледна точка на европейските данъкоплатци.

На второ място, провеждането на изпитите по модела „Център за оценяване“ на всички официални езици би изисквало значителен брой устни преводачи да работят по конкурсите на EPSO, както и използването на подходящи помещения, оборудвани с кабини за устен превод.

На трето място, ще е необходим много по-голям брой членове на конкурсните комисии, които владеят различните езици, използвани от кандидатите“.

10      Съгласно точка 2 от приложение II към обжалваното обявление, озаглавена „Критерии за избора на езици за всяка процедура за подбор“:

„Ако от кандидатите се изисква да изберат от ограничен брой официални езици на Съюза, управителният съвет на EPSO трябва да определи за всеки отделен случай езиците, които да бъдат използвани за отделните конкурси на общо основание, като вземе предвид следното:

i)      всякакви специфични вътрешни правила относно използването на езици в съответната(ите) институция(и) или органи;

ii)      специфичните изисквания, свързани с естеството на служебните задължения и конкретните нужди на съответната(ите) институция(и);

iii)      езиците, които най-често се използват в съответната(ите) институция(и), определени въз основа на:

–        обявеното и доказаното владеене на езици на равнище B2 или по-високо от [ОЕРР] от активно заетите служители на [Съюза] на постоянен договор;

–        най-често срещаните целеви езици, на които се превеждат документите, предназначени за вътрешно ползване в институциите на [Съюза];

–        най-често срещаните изходни езици, от които се превеждат изготвяните в институциите на [Съюза] документи, предназначени за използване извън тях;

iv)      езиците, които се използват за административна комуникация в рамките на съответната(ите) институция(и)“.

11      Накрая, в точка 3 от приложение II към обжалваното обявление, озаглавена „Езици за комуникация“, се посочва следното:

„В настоящия раздел са описани общите правила за използването на езици за комуникация между EPSO и потенциалните кандидати. Други специфични изисквания могат да бъдат установени във всяко обявление за конкурс.

EPSO взема предвид правото на кандидатите като граждани на [Съюза] да общуват на своя майчин език. Освен това EPSO признава, че кандидатите, валидирали кандидатурите си, са потенциални членове на публичната служба на [Съюза] и се ползват от правата и задълженията, наложени им от Правилника за длъжностните лица. Ето защо институциите на [Съюза] считат, че EPSO следва, когато е възможно, да общува с кандидатите и да им предоставя информация относно техните кандидатури на всички официални езици на [Съюза]. За тази цел постоянното съдържание на уебсайта на EPSO, обявленията за конкурси и общите правила, уреждащи конкурсите на общо основание, ще се публикуват на всички официални езици.

Езиците, на които се попълва електронният формуляр за кандидатстване, се посочват във всяко обявление за конкурс. Указанията за попълването на формуляра за кандидатстване трябва да се предоставят на всички официални езици. Тези разпоредби ще важат през преходния период, който е необходим за създаването на процедура за подаване на първоначални електронни кандидатури на всички официални езици.

За да бъде общуването бързо и ефикасно, след валидирането на първоначалната кандидатура общата комуникация на EPSO с всички кандидати ще се извършва на ограничен брой официални езици на [Съюза]. Това ще бъде първият или вторият език на кандидата, както е посочено в съответното обявление за конкурс.

Кандидатите могат да се свързват с EPSO на всеки един от официалните езици на [Съюза], но за да може EPSO да обработва техните запитвания по-ефективно, кандидатите се насърчават да използват ограничен брой езици, за които служителите на EPSO са в състояние да осигурят незабавно езиково покритие, без да е необходимо да се прибягва до писмен превод.

Някои тестове също могат да се държат на ограничен брой официални езици на [Съюза], за да се гарантира, че кандидатите притежават изискваното равнище на езикови умения за участие във фазата на оценяване на конкурсите на общо основание. Езиците на различните тестове ще се посочват във всяко обявление за конкурс.

Институциите на [Съюза] смятат, че по този начин се осигурява справедлив и подходящ баланс между интересите на службата и принципа на многоезичието и недискриминацията по език. Задължението кандидатите да изберат втори език, който е различен от първия (обикновено майчиния език или език, който владеят на равностойно ниво), гарантира, че съпоставянето на кандидатите може да се извърши на равни начала […]“.

12      В точка 1 от частта от обжалваното обявление, озаглавена „Как ще протече подборът?“, се посочва, че тестовете с въпроси с избор между няколко отговора, които се провеждат на компютър — а именно, тестовете по словесно-логическо мислене, математико-логическо мислене и абстрактно мислене — и съставляват първия етап от съответната процедура за подбор, се организират на избрания от всеки кандидат език като първи език за конкурса.

13      Освен това, съгласно точка 3 от посочената част, след „подбора по квалификации“ — съставляващ вторият етап от конкурса, за който се отнася обжалваното обявление — кандидатите, получили най-високите общи резултати ще бъдат поканени да се явят на езика, избран от тях като втори език за конкурса, на изпитите по модела „Център за оценяване“, а именно последния конкурсен етап, съдържащ различни тестове, с които се цели да се оценят различни компетенции на кандидатите.

II.    Производство и искания на страните

14      Италианската република подава разглежданата жалба в секретариата на Общия съд на 5 август 2016 г.

15      На 15 септември 2016 г. Общият съд постановява решение Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495). С това решение Общият съд отменя обявления за конкурси на общо основание — а именно, EPSO/AD/276/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори (ОВ C 74 A, 2014 г., стр. 4) и EPSO/AD/294/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори в областта на защита на данните (ОВ C 391 A, 2014 г., стр. 1) — с довода, че ограничаването до немски, английски и френски, от една страна, на избора на втория език за тези конкурси, и от друга страна, на езиците за комуникация между EPSO и кандидатите, съставлява необоснована езикова дискриминация.

16      На 19 октомври 2016 г., Европейската комисия представя писмената си защита.

17      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 8 ноември 2016 г., Кралство Испания иска да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република. С решение от 9 декември 2016 г. председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването. Кралство Испания представя писменото си становище при встъпване на 15 февруари 2017 г.

18      На 25 ноември 2016 г. Комисията подава жалба до Съда срещу решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495), по която е образувано дело под номер C‑621/16 P.

19      Писмената реплика и писмената дуплика по настоящото дело са представени съответно на 5 декември 2016 г. и 20 февруари 2017 г.

20      На 20 януари 2017 г., от една страна, Общият съд приканва страните да вземат отношение по релевантността за настоящото дело на висящото дело пред Съда, образувано под номер C‑621/16 P, и по евентуалното спиране на производството по настоящото дело въз основа на член 69 от Процедурния правилник на Общия съд до постановяване на решението на Съда по посоченото по-горе дело. От друга страна, Общият съд иска от страните да представят своите становища по евентуалното съединяване на настоящото дело и дела T‑401/16, Испания/Комисия, и T‑443/16, Италия/Комисия, за целите на устната фаза на производството или на съдебния акт, с който се слага край на производството, въз основа на член 68 от Процедурния правилник. Страните изпълняват тези искания в определения срок.

21      С решение на председателя на пети състав на Общия съд от 21 февруари 2017 г. производството по настоящото е спряно до постановяване на решението по дело C‑621/16 P.

22      На 26 март 2019 г. Съдът постановява решения Испания/Парламент (C‑377/16, EU:C:2019:249) и Комисия/Италия (C‑621/16 P, EU:C:2019:251). С първото от тях Съдът отменя поканата за изразяване на интерес „Договорно наети служители — функционална група I — Шофьори (М/Ж) — EP/CAST/S/16/2016“, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 14 април 2016 г. (ОВ C 131 A, 2016 г., стр. 1), и базата данни, създадена съгласно същата покана за изразяване на интерес, по-специално с довода, че Европейският парламент не е доказал, че ограничаването до немски, английски и френски, от една страна, на избора на втория език за въпросната процедура за подбор, и от друга страна, на езиците за комуникация между Парламента и кандидатите, е обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала. С второто решение Съдът отхвърля жалбата, подадена от Комисията срещу решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495). След произнасянето на последното решение производството по настоящото дело е възобновено.

23      На 3 април 2019 г. страните са приканени да представят на Общия съд становищата си по изводите, които трябва да се направят за настоящото дело от произнасянето на решения от 26 март 2019 г., Испания/Парламент (C‑377/16, EU:C:2019:249), и от 26 март 2019 г., Комисия/Италия (C‑621/16 P, EU:C:2019:251). Страните изпълняват искането в определения срок.

24      След промяна в съставите на Общия съд, въз основа на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

25      По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, от една страна, приканва страните да представят някои документи, което те правят в определения срок, а от друга страна, писмено им поставя въпроси, на които те да отговорят в съдебното заседание.

26      С решение на председателя на девети състав на Общия съд от 6 ноември 2019 г. настоящото дело и дело T‑443/16, Италия/Комисия, са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 68, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник.

27      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд писмено и устно въпроси са изслушани в съдебното заседание на 5 декември 2019 г.

28      С определение от 27 януари 2020 г. председателят на девети състав на Общия съд възобновява устната фаза производството по настоящото дело и по дело T‑443/16, Италия/Комисия, на основание член 113, параграф 2, буква а) от Процедурния правилник.

29      С решение на председателя на девети състав на Общия съд от 11 февруари 2020 г., след изслушване на страните, настоящото дело и дело T‑443/16, Италия/Комисия, са разделени в съответствие с член 68, параграф 3 от Процедурния правилник.

30      С решение от 8 март 2020 г. председателят на девети състав на Общия съд приключва устната фаза на производството по настоящото дело.

31      Италианската република иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното обявление,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

33      Кралство Испания иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното обявление,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

34      В подкрепа на жалбата си Италианската република изтъква седем основания, изведени, първото, от нарушение на членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС и 266 ДФЕС, второто, от нарушение на член 342 ДФЕС и членове 1 и 6 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен (наричан по-нататък „Регламент № 1“), третото, от нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС, член 18 ДФЕС, член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), членове 1 и 6 от Регламент № 1, член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, втория алинея, и член 28, буква е) от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника, четвъртото, от нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС и принципа на защита на оправданите правни очаквания, петото, от злоупотреба с власт и нарушение на „материалноправни норми, неразделно свързани с естеството и целта на обявленията за конкурси“, по-специално на член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, втория алинея, член 28, буква е), член 34, параграф 3 и член 45, параграф 1 от Правилника, и на принципа на пропорционалност, шестото, от нарушение на член 18 ДФЕС и член 24, четвърта алинея ДФЕС, член 22 от Хартата, член 2 от Регламент № 1 и член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника, и седмото, от нарушение на член 296, втория алинея ДФЕС, членове 1 и 6 от Регламент № 1, член 1г, параграфи 1 и 6 и член 28, буква е) от Правилника, член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника и принципа на пропорционалност, както и от „изопачаване на фактите“.

35      Налага се констатацията, че с тези основания Италианската република по същество оспорва законосъобразността на два компонента от езиковия режим на конкурса, за който се отнася обжалваното обявление. Тя съответно оспорва, от една страна, разпоредбите от обжалваното обявление, които ограничават до немски, английски и френски избора на втория език за този конкурс, и от друга страна, разпоредбите от същото обявление, посветени на езиците, които могат да бъдат използвани в кореспонденцията между кандидатите в конкурса и EPSO.

36      В самото начало трябва да се отбележи, че тъй като съгласно обжалваното обявление някои изпити се провеждат на езика, избран от кандидатите като втори език за разглеждания конкурс, евентуалната незаконосъобразност на ограничаването на избора на този втори език непременно би довела до незаконосъобразност на организирането на всички изпити в конкурса.

37      Поради това последователно трябва да се разгледа законосъобразността на посочените два компонента от обжалваното обявление предвид изтъкнатите основания и изложените доводи от страните.

1.      Законосъобразността на ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление

38      На компонента от обжалваното обявление, отнасящ се за ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за разглеждания конкурс, по същество са посветени третото и седмото основание, изтъкнати от Италианската република.

39      С третото основание се твърди, че с ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс се нарушават член 6, параграф 3 ДЕС, член 18 ДФЕС, член 22 от Хартата, членове 1 и 6 от Регламент № 1, член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, втора алинея и член 28, буква е) от Правилника, както и член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника. В рамките на това основание Италианската република по-специално твърди, че такова ограничаване съставлява езикова дискриминация и че съображенията, изложени в това отношение в обжалваното обявление, не могат да докажат наличието на реални нужди, които конкретно да го обосноват.

40      Седмото основание е изведено от нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, членове 1 и 6 от Регламент № 1, член 1г, параграфи 1 и 6 и член 28, буква е) от Правилника, член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника и принципа на пропорционалност, както и от „изопачаване на фактите“. В рамките на това основание Италианската република твърди по-специално, че в обжалваното обявление липсват мотиви или че то е недостатъчно мотивирано, като същевременно отбелязва, че единствено причини, свързани със специфичните изисквания на службата, могат да обосноват езикова дискриминация.

41      Кралство Испания подкрепя доводите на Италианската република.

42      От изложеното в точки 39 и 40 по-горе следва, че с посочените основания, които трябва да бъдат разгледани заедно, Италианската република по същество твърди, че не е изпълнено задължението за мотивиране, и предвид различните разпоредби, на които се позовава, оспорва правилността на съображенията, изложени в обжалваното обявление за ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за разглеждания конкурс.

1.      Мотивите на обжалваното обявление 

43      Най-напред, що се отнася до евентуалната липса на мотиви или непълнота на мотивите в обжалваното обявление, твърдени в рамките на седмото основание, Комисията отхвърля доводите на Италианската република. По-специално, според нея обосновката на ограничаването до немски, английски и френски на избора на втория език за разглеждания конкурс е била надлежно предоставена в приложение II към същото обявление и се потвърждава от фактическите елементи, изложени в приложенията към писмената защита. В това отношение тя впрочем припомня, че според съдебната практика, тъй като обжалваното обявление е акт с общо приложение, мотивите му могат да се ограничат до посочване, от една страна, на „цялостното положение“, довело до приемането на въпросния акт, и от друга страна, на „общите цели“, които той възнамерява да постигне.

44      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на решенията представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на съображенията, тъй като тя спада към материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на акта представляват формален израз на съображенията, на които той се основава. Ако тези съображения съдържат грешки, последните засягат материалната законосъобразност на съответния акт, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 79 и цитираната съдебна практика, и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 49 и цитираната съдебна практика).

45      В разглеждания случай — както следва от възпроизведените в точки 6—11 по-горе доводи, изложени в частта от обжалваното обявление, озаглавена „Отговарям ли на условията за кандидатстване?“, и в приложение II към същото обявление — въпросното обявление наистина съдържа мотиви за обосноваване на ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс. По-конкретно, там се посочва, че решението за това ограничаване е взето с оглед на критериите, определени в точка 2 от приложение II към същото обявление (вж. т. 10 по-горе), и че ограничението почива на три съображения, а именно, първо, необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, второ, естеството на процедурата за подбор, и трето, бюджетните и оперативните ограничения. Тези съображения са обявени в уводната част на посоченото приложение (вж. т. 8 по-горе) и са описани по-подробно в точка 1, подточки i)—iii) от него (вж. т. 9 по-горе). Следователно не може да се твърди, че авторът на това обявление, а именно EPSO, не е изпълнил задължението за мотивиране. Въпросът за правилността на тези мотиви е отделен и ще бъде разгледан по по-нататък.

2.      Правилността на съображенията, изложени в обжалваното обявление, за ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за разглеждания конкурс 

1)      Наличието на дискриминация 

46      Италианската република твърди, че принципът на многоезичието, закрилян с член 22 от Хартата, не позволява изборът на втория език за конкурс да бъде ограничаван до малък брой официални езици, а напротив, предполага кандидатите да имат възможност въз основа на него да изберат който и да било официален език. Според нея, макар от някои разпоредби от Правилника, по-специално член 1, параграф 1, буква е) и приложение III към него действително да следва, че е възможно да се въвеждат ограничения за избора на втория език, тези ограничения изобщо не можели да бъдат нормата за всички конкурси.

47      Комисията от своя страна счита по-специално че тъй като езиковото ограничаване, предвидено в обжалваното обявление, се отнася само за втория език, който кандидатите трябва да изберат в разглеждания конкурс, за да участват по-специално в изпитите по модела „Център за оценяване“, а не за майчиния език или за декларирания от тях първи език, който може да се използва за тестовете с въпроси с избор между няколко отговора, провеждани на компютър, това ограничаване не води до езикова дискриминация.

48      В това отношение трябва да се припомни, че в член 1 от Регламент № 1 се предвижда следното:

„Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски“.

49      Трябва да се отбележи също, както се припомня в точка 67 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), че макар в член 1 от Регламент № 1 изрично да се посочва кои са работните езици на институциите на Съюза, в член 6 от него се предвижда, че последните могат да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим, установен с този регламент, в съответните си вътрешни правилници. В същата точка от това решение Съдът впрочем констатира, че институциите, за които се отнасят разглежданите по това дело обявления за конкурс, не са определили във вътрешните си правилници въз основа на член 6 от посочения регламент реда и условията за прилагане на този езиков режим.

50      В това отношение веднага се налага констатацията, че въз основа на данните от материалите по настоящото дело не може да бъде доказано, че институциите, за които се отнася обжалваното обявление, до публикуването му са приели във вътрешните си правилници разпоредби с цел определяне на реда и условията за прилагане на общия езиков режим, установен с Регламент № 1, в съответствие с член 6 от него. Напротив, според Комисията „никоя институция никога не е приемала такъв правилник“.

51      Освен това, в член 1г, параграф 1 от Правилника се посочва, че при прилагането на последния се забранява всякаква дискриминация, включително и езикова дискриминация. Съгласно член 1г, параграф 6, първо изречение от Правилника „[к]ато се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала“.

52      Освен това в член 28, буква е) от Правилника се предвижда, че длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза. Макар в тази разпоредба да се уточнява, че от кандидата се изисква задоволително владеене на друг език „в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения“, в нея не са посочени критериите, които могат да се вземат предвид, за да се ограничи изборът на този език измежду посочените в член 1 от Регламент № 1 официални езици (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 85 и цитираната съдебна практика, и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 55 и цитираната съдебна практика).

53      Такива критерии не произтичат и от член 27 от Правилника, в чиято първа алинея, без да се отбелязват езиковите познания, се посочва, че „[н]азначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз“ и че „[н]е се запазват длъжности за граждани на определени държави членки“. Аналогично е положението във втората алинея от този член, където само се обявява, че „[п]ринципът на равенство на гражданите на Съюза позволява на всяка институция да приеме подходящи мерки, след като установи значителна липса на баланс между гражданите на различни държави членки сред длъжностните лица, което не е оправдано от обективни критерии“, като по-специално се уточнява, че „[т]ези подходящи мерки трябва да бъдат обосновани и не могат да доведат до критерии за назначаване, различни от тези, основаващи се на качествата“.

54      Накрая, съгласно член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника, в обявлението за конкурс могат да се посочат изискванията за владеене на език, ако има такива, предвид особения характер на длъжностите, които подлежат на заемане. От тази разпоредба обаче не произтича общо разрешение изборът на втория език за конкурс да се ограничава до малък брой официални езици сред посочените в член 1 от Регламент № 1 (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 86 и цитираната съдебна практика, и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 56 и цитираната съдебна практика).

55      От всички тези съображения следва, че ограничаването на избора на втория език на кандидатите в конкурс до малък брой езици, изключващо другите официални езици, съставлява езикова дискриминация, която по принцип е забранена съгласно член 1г, параграф 1 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 66). Очевидно е всъщност, че с такова ограничаване някои потенциални кандидати — а именно тези, които владеят задоволително поне един от посочените езици — са поставени в по-благоприятно положение, тъй като те могат да участват в конкурса и съответно да бъдат назначени на работа като длъжностни лица или служители на Съюза, докато други, които нямат такива познания, са изключени от него (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 91 и цитираната съдебна практика, и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 57 и цитираната съдебна практика).

56      Предходното заключение не може да се обори с доводите, изложени от Комисията.

57      На първо място, твърдението, че ограничаването на избора на втория език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, не съставлява езикова дискриминация, „тъй като ограничаването на използването на езика в конкурса не се отнася за майчиния език или първия език на кандидатите, а само за втория език, който те трябва да изберат“, трябва да се отхвърли като несъстоятелно. Всъщност обхватът на посочената в член 1г, параграф 1 от Правилника забрана за езикова дискриминация, не се свежда до използването на майчиния език на лицата, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, или на декларирания първи език в рамките на конкурс за назначаване на длъжностни лица или служители на Съюза.

58      На второ място, трябва да се отхвърли твърдението на Комисията, че тъй като кандидатите могат да използват своя майчин език за тестовете с въпроси с избор между няколко отговора, които се провеждат на компютър, езикът на изпитите по модела „Център за оценяване“ задължително трябвало да бъде различен. Всъщност никоя разпоредба от обжалваното обявление не позволява да се приеме, че кандидатите непременно ще се явят на тестовете с въпроси с избор между няколко отговора, които се провеждат на компютър, на техния основен език (който по принцип е техният майчин език), а още по-малко, че са длъжни да го направят. съответно няма никаква пречка кандидатът, чийто майчин език е немски, английски или френски и който също така задълбочено владее друг от тези три езика, да декларира последния език като негов първи език за конкурса и след това да се яви на другите изпити, предвидени в обжалваното обявление, на основния си език. Очевидно е съответно, че кандидат, чийто основен език не е никой от трите посочени по-горе езика, няма да може да направи сходен избор. Примерът на тест за словесно-логическо мислене, представен от Комисията, не може да обори тази преценка, тъй като само въз основа на този документ не може да се изключи възможността задълбоченото владеене, а дори и перфектното владеене на език, различен от основния език, да позволи на съответния кандидат да издържи успешно този вид тест.

59      Освен това, действително, съгласно точка 94 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), целта на институциите да се осигурят услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, може да се постигне по-добре, когато на кандидатите е разрешено да се представят в процедурата по подбор на майчиния си език или на втория език, който те смятат, че владеят най-добре. Противно на това, което следва от писмените изявления на Комисията, посоченото решение обаче не позволява да се заключи, че всяко ограничаване на избора на втория език на кандидатите би било обосновано, при условие че кандидатите могат да изберат между езиците, предлагани в обжалваното обявление, този, който владеят най-добре след майчиния си език. Всъщност нищо не изключва възможността вторият език, който кандидатите „смятат, че владеят най-добре“, по смисъла на точка 94 от посоченото по-горе решение, да бъде език, различен от немски, английски или френски (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 95 и цитираната съдебна практика, и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 62 и цитираната съдебна практика).

60      Същевременно съгласно съдебната практика от всички посочени по-горе разпоредби следва, че е възможно интересът на службата да съставлява законосъобразна цел, която може да се вземе предвид. По-специално, макар в член 1г, параграф 1 от Правилника действително да се забранява всякаква езикова дискриминация, в параграф 6, първо изречение същевременно се предвижда, че ограничения на тази забрана са възможни, при условие да са „обоснован[и] с обективни и разумни съображения“ и да са подчинени на „законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала“ (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 89).

61      Ето защо пределите на широкото правомощие за преценка, с което институциите на Съюза разполагат при организирането на службите си, а също и EPSO — ако, както в разглеждания случай, упражнява предоставени ѝ от тези институции правомощия — са императивно очертани с член 1г от Правилника, така че разликите в третирането, основани на езика, които следват от ограничаване на езиковия режим на конкурс до малък брой официални езици, могат да бъдат допуснати само ако такова ограничаване е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 90 и цитираната съдебна практика).

62      С оглед на гореизложеното, след като ограничаването на избора на втория език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, съставлява езикова дискриминация, която по принцип е забранена съгласно член 1г, параграф 1 от Правилника (вж. т. 55 по-горе), трябва да се провери дали с ограничаването на този избор до немски, английски и френски език EPSO е нарушила член 1г от Правилника, установявайки необоснована дискриминация.

2)      Наличието на обосновка за спорната дискриминация

63      Италианската република счита най-напред, че езиковите способности на кандидатите не спадат към компетенциите, посочени в член 27, първа алинея от Правилника, поради което оценяването на последните чрез изпитите в конкурс, за да бъде ефикасно и недискриминиращо, не трябва да бъде повлияно по решаващ начин от тези способности. Ограничаване на избора на втория език в конкурс съответно предполага да бъдат адекватно изложени и мотивирани специалните нужди, които конкретно го обосновават, в смисъл че трябва да се установи връзка между втория език и конкретната функция, която трябва да се изпълнява от кандидатите, издържали съответния конкурс.

64      В настоящия случай разнообразието на функциите, които кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, ще трябва да изпълняват, предполагало да бъдат назначени лица, разполагащи с разнообразни езикови компетенции. Всъщност според Италианската република поради обширните рамки на одита върху управлението от държавите членки на структурните фондове е очевидно, че изпълнението на функции от този вид изисква възможно най-широко владеене на езиците на Съюза.

65      Съображенията, съдържащи се в обжалваното обявление, за да се обоснове спорното ограничаване, впрочем не били свързани нито с подлежащите на изпълнение конкретни задачи, нито със специфичните изисквания на службата.

66      На първо място, Италианската република съответно твърди, че съображението относно необходимостта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни не е изискване, което може да обоснове толкова сериозна езикова дискриминация. Всъщност такава цел не трябвало да се изтъква общо и теоретично, а трябвало да се направи връзка между нея и конкретните функции, които трябва да се изпълняват. Следователно ограничения на езиковия режим за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, били допустими само ако е доказано, че без тях новоназначените длъжностни лица изобщо не биха могли да работят.

67      Що се отнася до отбелязването, направено в обжалваното обявление, на изискванията за вътрешна комуникация, в това обявление по никакъв начин не било показано защо тази комуникация да е от съществено значение за изпълнението на конкретните задачи, с които ще бъдат натоварени издържалите конкурса новоназначени лица, нито защо тя непременно трябва да протича на немски, английски или френски език. Според Италианската република такива изисквания не могат да се представят като вид предварително заложена универсална ценност, която винаги и във всяка хипотеза може да обоснове ограничаване на основните права. Освен това нямало никакви доказателства, че трите въпросни езика са езиците, които се използват най-много във вътрешната комуникация на институциите на Съюза.

68      На второ място, що се отнася до съображението относно естеството на процедурата за подбор, Италианската република твърди, че сам по себе си такъв довод не може да обоснове езикова дискриминация в такъв мащаб. В обжалваното обявление освен това не се излагали причините, поради които единствено употребата на немски, английски и френски език може да осигури максимална ефективност на тази процедура.

69      На трето и последно място, що се отнася до съображението относно бюджетните и оперативните ограничения, Италианската република счита, че изисквания от финансово естество сами по себе си изобщо не могат да обосноват дискриминация, засягаща основно право. Във всички случаи, в приложение II към обжалваното обявление не се посочвало какви биха били разходите за различна система, нито защо само една система, основана на трите зададени в разглеждания случай езика, а не например на три други езика, да е съвместима с бюджетните изисквания.

70      От своя страна Комисията подчертава, че широкото право на преценка, с което разполагат институциите на Съюза по отношение на политиката за персонала, им позволява да определят интереса на службата и компетенциите, с които трябва да разполагат новоназначените лица по член 27, първа алинея от Правилника, но също да фиксират целите, които могат да обосноват езиково ограничение по член 1г, параграф 6, първо изречение от Правилника.

71      В настоящия случай съгласно обжалваното обявление интересът на службата се изразявал в необходимостта да се осигури ефикасното функциониране на институциите, за които се отнася това обявление, а именно на Комисията и на Европейската сметна палата, чрез назначаване на незабавно оперативен персонал, който благодарение на владеенето на един от оперативните езици, би могъл лесно да се интегрира в нова и международна работна среда.

72      Ето защо според Комисията ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс до немски, английски и френски се основава на обективни елементи, а именно използването на тези три езика като оперативни езици в двете институции, посочени в точка 71 по-горе. В подкрепа на това твърдение заедно с писмената си защита Комисията представя поредица от доказателства, а именно, от една страна, различни документи, приети от нея и от Сметната палата, и от друга страна, статистически данни, удостоверяващи конкретната степен на разпространение на тези три езика сред персонала, натоварен с одиторски функции в посочените институции.

73      Освен това според Комисията не може да се приеме, че целта на конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, се изразява единствено в проверка на компетенциите на кандидатите и че целта да се провери способността им да се изразяват на език, различен от техния майчин език, e напълно второстепенна. Напротив, от съществено значение било да се гарантират условията за ефикасна вътрешна комуникация, като се следи всяко длъжностно лице да владее в достатъчна степен един от трите езика, служещи за оперативни езици вътре в съответните институции. Поради това кандидат, който не може да общува на един от тези три езика, нямало как да стане длъжностно лице „със способности […], отговарящи на най-високите стандарти“ по смисъла на член 27 от Правилника.

74      Комисията освен това посочва, че подходът на Италианската република, според който вторият език за разглеждания конкурс трябвало да може да се избира измежду всички официални езици, би довел до значителен финансов разход. В работен контекст, в който ясно преобладават немският, английският и френският език, този разход впрочем щял да бъде явно неоправдан.

75      Такъв подход също така не отчитал спецификата на изпитите по модела „Център за оценяване“. Според Комисията, тъй като е малко вероятно членовете на конкурсната комисия да владеят всички официални езици на Съюза, би се наложило кандидатите да се изразяват с помощта на устни преводачи, което би се оказало напълно абсурдно предвид целта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни.

76      Освен това, според Комисията въпросните три езика са чуждите езици, които са най-изучавани в държавите членки и най-познати в Европа, както и езиците, чието изучаване гражданите на Съюза считат за най-полезно. Това по-специално следвало от различни доказателства, представени от тази институция с писмената ѝ защита.

77      В писмената реплика Италианската република отхвърля по-специално релевантността на доказателствата, представени от Комисията с писмената ѝ защита.

78      В писмената дуплика Комисията поддържа доводите си и подчертава по-специално че представените от нея доказателства показват правилността им.

79      От своя страна Кралство Испания по същество посочва, че с разглеждания конкурс се цели да се назначат администратори в областта на одита, които ще изпълняват своите функции, свързани с всички сектори на дейност на Съюза, в държавите членки и в други трети страни. То съответно счита, че издържалите конкурса кандидати трябва да разполагат с възможно най-широк набор от езикови познания. Що се отнася до представените от Комисията доказателства, Кралство Испания ги квалифицира като непълни, тъй като не отразяват нито положението във всички институции, нито това в институциите, за които се отнася обжалваното обявление.

1)      Съображенията, изложени в обжалваното обявление

80      Най-напред трябва да се припомни, че в процедурите за подбор на персонал институциите разполагат с широко право на преценка, за да определят интереса на службата, както и квалификациите и качествата на кандидатите, които да се вземат предвид. Не е изключена съответно възможността интересът на службата да изисква назначените лица да имат специфични езикови познания. Следователно особеният характер на задачите, които трябва да бъдат изпълнявани, може да обоснове назначаване по-специално въз основа на задълбочени познания по конкретен език (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика).

81      Институцията, която е ограничила езиковия режим в дадена процедура за подбор до малък брой официални езици на Съюза, обаче следва да докаже, че такова ограничение действително може да отговори на реални нужди, свързани с функциите, които назначените лица ще трябва да изпълняват. Освен това всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да бъде пропорционално на този интерес и да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат съображенията за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му (вж. решения от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 69 и цитираната съдебна практика, и от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 93 и цитираната съдебна практика).

82      В този контекст съдът на Съюза трябва да извърши анализ in concreto на нормите, уреждащи езиковия режим на конкурси като този, за който се отнася обжалваното обявление, тъй като само въз основа на такъв анализ могат да се установят езиковите познания, които институциите обективно могат да изискват в интерес на службата в хипотезата на особени функции, и съответно дали евентуално ограничаване на избора на езиците, които могат да бъдат използвани за участие в този конкурс, е обективно обосновано и пропорционално спрямо реалните нужди на службата (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 94).

83      По-специално, съдът на Съюза трябва не само да провери фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 104 и цитираната съдебна практика).

84      Както следва от точка 8 по-горе, в уводната част на приложение II към обжалваното обявление се посочва, че целта на разглеждания конкурс е да се формира резерв от администратори в областта на одита, които евентуално да бъдат назначени от Комисията, а „ограничен брой“ и от Сметната палата. Що се отнася до ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс до немски, английски и френски, там се уточнява, че решението за него е взето с оглед на критериите, определени в точка 2 от посоченото приложение (вж. т. 10 по-горе), и въз основа на три съображения, а именно, първо, необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, второ, естеството на процедурата за подбор, и трето, бюджетните и оперативните ограничения (вж. т. 45 по-горе).

85      Що се отнася, най-напред, до съображението относно бюджетните и оперативните ограничения, трябва да се отбележи, че така както е формулирано в точка 1, подточка iii) от приложение II към обжалваното обявление това съображение най-много може да послужи за обосноваване in abstracto на ограничаване на броя на езиците, които е възможно да се изберат като втори език за разглеждания конкурс. То обаче не позволява да се определи какъв точно трябва да бъде броят на тези езици, нито да се обясни защо някои езици трябва да се включат, а други да се изключат.

86      Освен това, поради общия характер на формулировката, използвана в точка 1 от приложение II към обжалваното обявление, съображението относно бюджетните и оперативните ограничения може да се отнесе не само към разглежданата конкурсна процедура, но и към която и да било друга конкурсна процедура, организирана от EPSO. Въпросното съображение съответно не съдържа никаква насока за конкретните бюджетни и оперативни ограничения, пред които са изправени EPSO или службите, за които се отнася обжалваното обявление, и които да обосновават в този конкретен случай ограничаване на избора на втория език за разглеждания конкурс само до някои езици. Комисията също така не представя конкретни доказателства за предимствата, които би имал езиковият режим, предвиден в обжалваното обявление, от гледна точка на точка на бюджетните и оперативните ресурси, и за последиците, до които би довело прилагането на различна система.

87      Във всички случаи трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика дискриминация не може да бъде оправдана със съображения от бюджетен характер (вж. решение от 1 март 2012 г., O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 66 и цитираната съдебна практика). Освен това от съществуващата съдебна практика не следва, че целта за намаляване на разходите на институциите на Съюза сама по себе си може да представлява цел от общ интерес, призната от Съюза.

88      Поради това съображението относно бюджетните и оперативните ограничения, така както е изложено в точка 1, подточка iii) от приложение II към обжалваното обявление, само по себе си не може да обоснове спорната дискриминация.

89      Аналогични изводи се налагат по отношение на съображението, изложено в точка 1, подточка ii) от приложение II към обжалваното обявление, относно естеството на процедурата за подбор, и по-специално спецификата на изпитите по модела „Център за оценяване“. Всъщност, аналогично на съображението относно бюджетните и оперативните ограничения, поради общата си формулировка въпросното съображение може да се отнесе към която и да било конкурсна процедура и не позволява да се обоснове изборът на трите езика, зададени в конкретната рамка на разглеждания конкурс. Комисията не дава и никакви конкретни насоки в това отношение. По-специално, представените от нея статистически данни за основния език, избран от кандидатите в проведени между 2010 г. и 2012 г. конкурси, са ирелевантни за преценката на изискванията, свързани с избора на втория език в рамките на разглеждания конкурс. Същото се отнася за данните относно втория език, избран от кандидатите в проведени през 2005 г. конкурси, тоест към момент, предхождащ реформата на конкурсните процедури на EPSO, довела до въвеждане на изпитите по модела „Център за оценяване“.

90      Що се отнася освен това до обхвата на посоченото съображение, трябва да се отбележи, както ясно следва от точка 1, подточка ii) от приложение II към обжалваното обявление, че преценката на различните компетенции на кандидатите в рамките на центъра за оценяване „позволява на институциите на [Съюза] да преценят способността [им] да бъдат незабавно оперативни, поставяйки ги в среда, сходна с тази, в която ще работят“. Оказва се съответно, че поради формулировката му съображението относно естеството на процедурата за подбор се свързва на практика с това относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни. Тази констатация не се оспорва от Комисията, която в писмените си изявления посочва, че въпросното съображение представлява „допълнителен елемент“, отразяващ избора на институциите на метод за подбор, който се изразява в симулиране на истинска работна среда и е фокусиран върху способностите на кандидатите да взаимодействат в международен контекст. Трябва освен това да се констатира, че представената от Комисията програма на EPSO за прилагане на реформата на конкурсните процедури от 11 септември 2008 г., служи преди всичко за илюстриране на факта, че целта за назначаване на персонал, който може да бъде незабавно оперативен, е пряко свързана с тази реформа.

91      От гореизложеното следва, че нито съображението относно бюджетните и оперативните ограничения, нито това относно естеството на процедурата за подбор могат сами по себе си, или взети заедно, да обосноват ограничаването, извършено с обжалваното обявление, на избирания от кандидатите втори език за разглеждания конкурс, най-вече тъй като тези съображения не позволяват да се установи защо този избор трябва да се прави единствено между трите езика, зададени в разглеждания случай, а именно немски, английски и френски, при изключване на останалите официални езици на Съюза. Съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни може обаче евентуално да се окаже годно да обоснове ограничаване до тези три конкретни езика (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 106 и цитираната съдебна практика).

92      Първостепенното значение на това съображение също така се потвърждава от Общите правила, където в точка 1.3 се посочва, че „[в]ъзможностите за избор на втория език, които се посочват за целите на всеки конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители да бъдат незабавно оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа“.

93      Що се отнася до съдържанието на съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, от уводната част и от точка 1, подточка i) от приложение II към обжалваното обявление следва, че за да могат да бъдат счетени за незабавно оперативни, кандидатите в разглеждания конкурс трябва да „владеят на подходящо ниво комбинация от езици, която ще им позволи да изпълняват ефективно служебните си задължения, и по-специално […] да общуват ефикасно във всекидневната си работа със своите колеги и ръководители“ (вж. т. 9 по-горе). Така „[к]ато се има предвид фактът, че английският, немският език и френският език са най-често използваните от персонала на институциите на [Съюза] езици за устно общуване, превод и административна комуникация, кандидатите трябва да посочат поне един от тези езици сред владените от тях два задължителни езика“. Освен това, „доброто владеене на английски, немски или френски език се счита за имащо съществено значение за анализирането на ситуацията на обектите на одитите, за изготвянето на презентации, за провеждането на обсъждания и за изготвянето на доклади, за да се постигнат ефективно сътрудничество и ефективен обмен на информация със службите, които се одитират, и със съответните органи“ (вж. т. 8 по-горе).

94      В това отношение трябва да се отбележи, че предвид припомнената в точки 80 и 81 по-горе съдебна практика доводите, изложени в точка 93 по-горе, макар да показват, че службата има интерес новоназначените лица да могат да изпълняват задачите си и да общуват ефикасно от момента на встъпването си в длъжност, сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че въпросните функции — а именно тези на администратор в областта на одита в институциите, за които се отнася обжалваното обявление — изискват конкретно владеенето на немски, английски или френски език, но не и на другите официални езици на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 72).

95      Тази констатация не може да се оспори с включеното в обжалваното обявление описание на функциите, които издържалите конкурса назначени кандидати ще трябва да изпълняват.

96      Всъщност съгласно приложение I към обжалваното обявление, озаглавено „Естество на служебните задължения“, работата на издържалите конкурса по-специално включва „добро разбиране и познаване на бизнес процесите на одитираните субекти“, „извършване на одити на изпълнението, съответствието и съотношението качество/разходи в широк спектър от области на политиката и бизнес процеси на [Съюза]“, „валидиране на одитните констатации съвместно с одитирания субект“, „съобщаване на одитните констатации, рисковете и препоръките чрез ясни и кратки проектодоклади и окончателни доклади“ и „предоставяне на съвети и консултантски услуги по искане от страна на ръководството“. От уводната част от приложение II към обжалваното обявление също така следва, че съответните функции включват „анализиране[…] на ситуацията на обектите на одитите“, подготовка „на презентации, […] обсъждания и […] доклади“, както и „сътрудничество и […] обмен на информация със службите, които се одитират, и със съответните органи“. Освен това в частта от обжалваното обявление, озаглавена „Какви задачи ще трябва да изпълнявам?“, се посочва, че „[п]о време на тяхната кариера на одиторите може да бъде възложено да извършват одити в различни държави от [Съюза] и трети държави“.

97      Както Комисията уточнява в хода на съдебното заседание в отговор на процесуално-организационно действие, под „одитиран субект“ трябва да се разбират структури като агенциите на Съюза, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) или пък други институции, докато под „одитирана служба“ трябва да се разбират службите на различните генерални дирекции на Комисията. Понятието „съответен орган“ пък се отнасяло за бюджетните органи, а именно Съветът на Европейския съюз и Парламентът.

98      Само от описанието на функциите, посочени в обжалваното обявление, се оказва невъзможно да се установи по какъв начин всеки от трите езика, до които е ограничен изборът на втория език за разглеждания конкурс, би позволил на издържалите конкурса назначени кандидати да бъдат незабавно оперативни. По-специално, с нищо в това обявление не може да се докаже, че тези три езика действително се използват при изпълнението на задачите, изброени в приложение I, или пък при подготовката на презентации, провеждането на обсъждания и изготвянето на доклади, които дейности са отбелязани в уводната част на приложение II. От това обявление също така изобщо не следва, че посочените по-горе три езика трябва действително да се използват в отношенията на администраторите, натоварени с одиторските функции, с одитираните субекти или служби и съответните органи.

99      Освен това многообразието на посочените в обжалваното обявление задачи — включващи не само операции по вътрешен одит, но и командировки в различни държавите членки и трети страни, при това „в широк спектър от области на политиката и бизнес процеси на [Съюза]“ — по-скоро сочи, без да се изключва възможността владеенето на конкретен език да се окаже абсолютно необходимо, че назначаването на персонал с разнообразни езикови профили би било от полза за функционирането на службата.

100    Следователно, дори да се разгледа предвид описанието на функциите, съдържащо се в обжалваното обявление, съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, предвид неговата неясна и обща формулировка и при липса в обжалваното обявление на конкретни данни, които могат да го подкрепят, то не може да обоснове ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс единствено до немски, английски и френски.

101    При това положение трябва да се провери дали с различните доказателства, представени от Комисията във връзка с това съображение, предвид функционалните особености на подлежащите на заемане длъжности може да се докаже, че разглежданото ограничаване е обективно и разумно обосновано с необходимостта издържалите разглеждания конкурс кандидати да бъдат незабавно оперативни.

2)      Представените от Комисията доказателства

i)      Предварителни бележки

102    Комисията представя поредица от доказателства, една част от които е свързана със собственото ѝ функциониране, а друга се отнася за функционирането на Сметната палата. С тези доказателства тя иска да покаже, че немският, английският и френският език заемат преобладаващо място както вътре в нейните служби, така и в службите на Сметната палата, което означавало, че за да бъдат незабавно оперативни, новоназначените лица трябвало да владеят задоволително поне един от тези три езика. Комисията освен това представя и някои данни, от които било видно, че въпросните три езика са чуждите езици, които са най-изучавани в държавите членки и най-познати в Европа.

103    Тъй като според Италианската република разглежданата процедура за подбор засяга всички институции, по повод на доказателствата относно Комисията и Сметната палата трябва да се отбележи, че съгласно обжалваното обявление „основната“ цел на разглежданата процедура за подбор е да се съставят списъци с резерви за назначаване на администратори в областта на одита, от които „институциите на [Съюза] — предимно [Комисията] в Брюксел и [Сметната] палата в Люксембург“, ще назначават нови членове на публичната служба на Съюза (вж. т. 1 и 8 по-горе).

104    Макар че използваната формулировка в обжалваното обявление, изглежда, не изключва възможността за назначаване във всички институции на Съюза, това не променя факта, че двете институции, за които основно се отнася това обявление, са Комисията и Сметната палата. Освен това, в отговор на процесуално-организационно действие, в хода на съдебното заседание Комисията посочва, че макар назначаване от други институции да е възможно, за него все пак е нужно предварително споразумение между целевата институция, посочена в обявлението за конкурс, и институцията, която възнамерява да назначи съответното лице. Съгласно дадените от Комисията разяснения в настоящия случай обаче тази хипотеза остава второстепенна, тъй като само четирима от общо 72-ма издържали разглеждания конкурс кандидати са били назначени от други работодатели, а именно трима от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и един от ЕСВД.

105    С оглед на току-що изложеното, доказателствата, представени от Комисията относно собственото ѝ функциониране и това на Сметната палата, трябва да се вземат предвид и да се обсъди релевантността им за разрешаването на настоящия спор.

ii)    Доказателствата, свързани с функционирането на Комисията

–       Доказателствата, свързани с вътрешната практика на Комисията в областта на езиците

106    Комисията представя набор от документи, от които било видно, че немският, английският и френският са „оперативните“ езици или работните езици, използвани от нейните служби.

107    Първо, сред тях е Съобщение SEC(2000) 2071/6 на председателя на Комисията от 29 ноември 2000 г., посветено на опростяването на процеса на вземане на решения от същата институция, и извадка от протокола от 1502-ото заседание на Комисията от 29 ноември 2000 г., изготвен на 6 декември 2000 г. с референтен номер PV(2002) 1502 и съдържащ одобрение на това съобщение от колегиума на членовете.

108    Второ, Комисията представя своя Процедурен правилник (C(2000) 3614) (ОВ L 308, 2000 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 216), в действащата му редакция към момента на публикуване на обжалваното обявление, и Правилата за прилагането му, приложени към нейното Решение C(2010) 1200 окончателен от 24 февруари 2010 година за изменение на нейния процедурен правилник. Тя освен това представя и документ, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“ и който тя квалифицира като „установени от [нейния] председател норми за приемане на решенията на Комисията“. Според Комисията съгласно тези „норми“ „всеки проект на решение, който ще бъде представен на колегиума за вземане на решение писмено, устно или чрез оправомощаване, трябва да бъде съставен на английски, френски и немски език“.

109    Освен това в отговор на процесуално-организационни действия Комисията представя също някои документи за прилагането на „нормите“, съдържащи се в посочения в точка 108 по-горе документ, и Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен от 20 декември 2006 г., посветено на „писмения превод в Комисията“ и съдържащо приложение, в което се излагат „Нормите за писмен превод след 2006 г.“.

110    Италианската република оспорва релевантността на тези документи, като по същество счита, че те засягат единствено функционирането на колегиума на членовете на Комисията, без по какъвто и да било начин да показват, че немският, английският и френският се използват като оперативни езици от нейните служби. Освен това в хода на съдебното заседание тя твърди, че Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен трябва да се счита за ново обстоятелство и съответно да бъде отхвърлено поради късното му представяне.

111    В отговор Комисията отбелязва, че документите, посочени в точки 107—109 по-горе, се прилагат за изготвянето на всеки проект на акт, подлежащ на одобрение от нея, което непременно означавало, че „именно [нейните] служби […] изготвят този проект“. Всъщност, тъй като въз основа на Правилата за прилагане на Процедурния правилник председателят на Комисията въвел норми, съгласно които оперативните езици — а именно „езиците, на които проектите на актове трябва да бъде представени на колегиума за одобрение“ — са английски, френски и немски, тези норми имали „неизбежно отражение върху работата на службите, които трябва да съставят тези документи, използвайки посочените езици“. Освен това, що се отнася до съобщението, посочено в точка 109 по-горе, Комисията твърди в хода на съдебното заседание, че то позволява да се допълни нейният отговор на процесуално-организационните действия, разпоредени ѝ от Общия съд, поради което същото не трябва да се отхвърля поради представяне със закъснение.

112    В това отношение най-напред трябва да се отбележи, що се отнася до Съобщение SEC(2000) 2071/6, че Комисията се позовава на точка 2.2 от този документ, в която според нея броят на „работните езици“ се ограничава на три.

113    Трябва обаче да се констатира, че със Съобщение SEC(2000) 2071/6 по същество се цели да се направи оценка на различните видове процедури по вземане на решение от колегиума на членовете на Комисията, които са предвидени в нейния процедурен правилник в действащата му редакция към момента на издаване на това съобщение, и да се предложи опростяването им. Именно в такъв контекст и като се отбелязва един конкретен вид процедура, а именно писмената процедура, в точка 2.2 от въпросното съобщение се посочва, че „документите трябва да бъдат разпространени на трите работни езика на Комисията“, без впрочем те да се изброяват. Само по себе си това отбелязване, макар и да съдържа израза „работни езици“, обаче не е достатъчно, за да се докаже, че немският, английският и френският са езиците, които действително се използват от всички служби на Комисията в ежедневната им работа.

114    Освен това обхватът на това отбелязване е нюансиран от други пасажи от Съобщение SEC(2000) 2071/6.

115    Така, от една страна, от точка 2.2 от Съобщение SEC(2000) 2071/6 следва, че в процедурата с оправомощаване — посредством която Комисията може да оправомощи един или повече от своите членове да вземат решения от нейно име и под нейна отговорност — текстът на решението, което трябва да се приеме, „се представя само на един работен език и/или в редакциите му, които са автентични“.

116    От друга страна, точка 5.2 от Съобщение SEC(2000) 2071/6, озаглавена „Опростяване на езиковия режим“, разкрива ролята на генерална дирекция (ГД) „Писмени преводи“ на Комисията, която „участва всячески в процеса“ по вземане на решения. Там по-специално се уточнява, че „една от основните причини за забавяне при започването или приключването на писмените процедури и на процедурите с оправомощаване е получаването на писмените преводи, включително на редактираните документи от юрист-лингвистите“, което правело своевременното предаване на съответните документи на ГД „Писмени преводи“ абсолютно необходимо.

117    С оглед на гореизложеното, Съобщение SEC(2000) 2071/6 не позволява да се направят полезни изводи за действителното използване на немски, английски и френски език в ежедневната работа на службите на Комисията, нито a fortiori при изпълнението на функциите, посочени в обжалваното обявление.

118    Тази констатация не може да се обори с другите документи, с оглед на които Комисията иска да се анализира Съобщение SEC(2000) 2071/6, а именно нейният процедурен правилник, правилата за прилагане му и документът, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“ (вж. т. 108 по-горе).

119    Що се отнася до Процедурния правилник на Комисията, важно е веднага да се отбележи, че той не съдържа разпоредби нито относно езиците, които трябва да бъдат използвани от посочените в глава I от него органи — а именно членовете на Комисията, действащи колективно, и нейните председател и генерален секретар — нито относно работните езици, които трябва да бъдат използвани от службите на тази институция, посочени в глава II от него. Само в член 17 от Процедурния правилник, посветен на заверката на приетите от Комисията актове, се посочва единствено че тя се извършва „на езика или езиците, чиито текстове са автентични“, тоест съгласно параграф 5 от същия член „всички официални езици на [Съюза] […] в случай на актове с общо приложение, както и езикът или езиците на тези, до които [актовете] са адресирани, в другите случаи“.

120    Според дадените от Комисията разяснения в хода на съдебното заседание трябва същевременно да се имат предвид членове 6 и 12—14 от нейния процедурен правилник и правилата за прилагане на тези членове. Впрочем според нея именно въз основа на тези правила е изготвен документът, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“.

121    В член 6, параграф 1 от Процедурния правилник на Комисията се посочва, че „[п]редседателят приема дневния ред на всяко заседание на Комисията“, а в параграф 4, че „[д]невният ред и необходимите документи се раздават на членовете на Комисията, както е предвидено в съответствие с правилата за прилагане“.

122    Що се отнася до членове 12—14 от Процедурния правилник на Комисията, те се отнасят за процедурите по вземане на решение, различни от устната процедура по член 8, и с тях съответно се уреждат писмената процедура, процедурата с оправомощаване и процедурата с делегиране. Що се отнася по-специално до писмената процедура, в член 12, параграф 2 от Процедурния правилник се посочва, че „проектът на текста се раздава в писмен вид на всички членове на Комисията, както е предвидено от нея в съответствие с правилата за прилагане“.

123    Всички разпоредби от Процедурния правилник на Комисията, посочени в точка 122 по-горе, са изяснени с правилата за прилагане на този правилник от 24 февруари 2010.

124    По-конкретно в параграф 6‑4, озаглавен „Депозиране и разпространение на документите и езиков режим“, от правилата за прилагане на член 6 от Процедурния правилник на Комисията се предвижда следното:

„6‑4.3 Документите, които трябва да се разгледат на заседание на Комисията, се раздават на членовете на Комисията:

–        на езиците, определени от председателя, предвид минималните нужди на членовете на Комисията

–        и на езика или езиците, необходим(и) по-специално за влизането в сила на акта и за уведомяването на адресатите му за него

[…]

6‑4.5 За официалното предаване на другите общностни институции и/или публикуването в [Официален вестник]  текстовете трябва да бъдат на разположение на всички официални езици.

6‑4.6 Председателят преценява всяко положение, когато не са изпълнени условията, определени [в параграф] […] 6‑4.3, първо тире, по-горе. Според обстоятелства той може да реши да отложи разглеждането на въпроса за дневния ред на следващо заседание.

Отлагането е задължително, ако към момента на приемане на акта той не е на разположение на езика или езиците, необходим(и) по-специално за неговото влизане в сила и за уведомяването на адресатите му за него“.

125    Освен това в параграф 12‑13, озаглавен „Езиков режим за писмените процедури“, от правилата за прилагане на член 12 от Процедурния правилник на Комисията се посочва следното:

„12‑13.1 Документите, разглеждани по писмена процедура, се раздават на членовете на Комисията:

–        на езиците, определени от председателя предвид минималните нужди на членовете на Комисията. Председателят преценява всяко извънредно положение (например големи кризи, природни бедствия или други особени положения), когато не е възможно документите да бъдат на разположение на тези езици поради надлежно обосновани причини,

–        и на езика или езиците, необходим(и) по-специално за влизането в сила на акта или за уведомяването на адресатите му за него

[…]

12‑13.3 За официалното предаване на другите общностни институции и/или публикуването в [Официален вестник]  текстовете трябва да бъдат на разположение на всички официални езици“.

126    Освен това, що се отнася до правилата за прилагане, които са общи за членове 13 и 14 от Процедурния правилник на Комисията, в параграф 13/14‑4, озаглавен „Езиков режим при оправомощаване или делегиране“, се посочва следното:

„13/14‑4.1 За упражняването на дадените правомощия, според случая, документите трябва да са на разположение на следните езици:

–        езика или езиците, необходим(и) за влизането в сила на акта;

–        езика или езиците, необходим(и) за уведомяването за акта на неговите адресати;

–        езика или езиците, определен(и) от председателя предвид минималните нужди на членовете на Комисията, или отговарящ(и) на нуждите, свързани с приемането на акта, в другите случаи

[…]

13/14‑4.3 За официалното предаване на другите общностни институции и/или публикуването в [Официален вестник]  текстовете трябва да бъдат на разположение на всички официални езици“.

127    Що се отнася накрая до документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, според Комисията, с него се цели главно да се изяснят подробно разпоредбите от правилата за прилагане на нейния процедурен правилник, възпроизведени в точки 124—126 по-горе. В този документ се отбелязва по-специално употребата на „процедурни езици“, което понятие съгласно доводите на Комисията трябва да се разглежда като обозначаващо езиците, служещи за разбирането на съдържанието на проект на акт с оглед на приемането му от колегиума на нейните членове или евентуално от орган с делегирани правомощия. От този документ следва, че „процедурните езици“ са немски, английски и френски и че употребата им варира според вида процедура по приемане.

128    Така, що се отнася до устните и писмените процедури, в документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, се посочва, че проект на акт и евентуалните приложения към него се предоставят на членовете на Комисията на трите процедурни езика, а при необходимост на езика или езиците, необходими за влизането в сила на съответния акт или за уведомяването за него. Там също така се уточнява, че след приемането на такъв акт текстовете на другите езици, които евентуално са необходими за публикуването или предаването на други институции на Съюза, трябва да се изготвят възможно най-бързо.

129    Що се отнася до процедурите с оправомощаване или делегиране, от документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, следва, че органът с делегирани правомощия може да допусне приемането на акт въз основа само на един процедурен език, но текстовете на другия или другите езици, необходими за влизането в сила на този акт или за уведомяването за него, трябва евентуално също да бъдат подсигурени. Освен това, също както при устните и писмените процедури, във въпросния документ се посочва, че текстовете на другите езици, които евентуално са необходими за публикуването или предаването на други институции на Съюза, трябва да се изготвят възможно най-бързо.

130    В документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, освен това се предвижда, че при определени условия председателят на Комисията може да предостави — за конкретен случай или постоянно — дерогации относно броя на процедурните езици, които трябва да бъдат използвани за започването на процедура по приемане или както за започването на такава процедура, така и за приемането на акта.

131    Що се отнася по-специално до постоянните дерогации, в документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, се уточнява, че те могат да се предоставят за някои повтарящи се преписки посредством официални бележки от генералния секретар или кабинета на председателя. За илюстрация във въпросния документ се отбелязват дерогациите, предоставени за решения или съобщения, приемани по-специално чрез писмена процедура в множество области, а именно приемането на ограничителни мерки въз основа на член 29 ДЕС, инструментът за стабилност, външните отношения, индивидуалните решения в областта на държавните помощи, мерките за изпълнение в областта на картелите, на злоупотребите с господстващо положение и на концентрациите, и накрая подписването на рамкови договори с международни организации.

132    В това отношение трябва да се отбележи, че взети в тяхната цялост документите, посочени в точки 107 и 108 по-горе, не могат да се разглеждат като ред и условия за прилагане — в Процедурния правилник на Комисията — на общия езиков режим, установен с Регламент № 1, по смисъла на член 6 от последния. Както уточнява Комисията в отговорите си на процесуално-организационните действия, разпоредени ѝ от Общия съд по настоящото дело, тези документи само отразяват отдавна установена административна практика вътре в тази институция, изразяваща се в използване на немски, английски и френски като езици, на които документите трябва да се подсигурят, за да бъдат предоставени за одобрение от колегиума на членовете.

133    Що се отнася по-специално до естеството на документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, Комисията уточнява, че той е извадка от „Наръчника за оперативните процедури“, а именно вътрешно електронно ръководство, изготвено от службите на генералния ѝ секретар с цел по-специално посочената административна практика да бъде кодифицирана. Що се отнася до датата на приемане и на прилагане във времето на това ръководство, Комисията се позовава единствено на Бележка SEC(2003) 153 на генералния ѝ секретар до генералните директори и началниците на служби от 11 февруари 2003 г., посветена на актуализирането на посоченото ръководство и разпространението му чрез нейния интернет сайт.

134    Дори обаче да се предположи, че представеният от Комисията текст заедно с писмената ѝ защита е този, който е съществувал преди датата на публикуване на обжалваното обявление, документът, извлечен от „Наръчника за оперативните процедури“, не може да се разглежда като решение на нейния председател за определяне на езиците за представяне на документите, изпращани на колегиума, по смисъла на параграфи 6‑4.3, първо тире, 12‑13.1, първо тире и 13/14‑4.1, трето тире от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на Комисията. Освен това, нищо от материалите по делото на позволява да се приеме, че този документ е бил официално одобрен от председателя на Комисията, а още по-малко от колегиума на членовете ѝ.

135    Като цяло Комисията признава в отговорите си на процесуално-организационните действия, разпоредени ѝ от Общия съд по настоящото дело, че вътрешно решение за определяне на работните езици, използвани от нея, не съществува.

136    След като тези предварителни уточнения бяха направени, се налага констатацията, че след като единствената цел на всички представени от Комисията документи е да се определят езиците, необходими за протичане на различните ѝ процедури по вземане на решения, с тях не може да се обоснове ограничаването до немски, английски и френски на избора на втория език за разглеждания конкурс с оглед на функционалните особености на длъжностите, за които се отнася обжалваното обявление.

137    По-конкретно, от тези документи — нито a fortiori от другите материали по делото — не следва, че съществува задължително връзка между процедурите по вземане на решение на Комисията, по-специално протичащите в колегиума на нейните членове, и функциите, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват, а именно одиторските функции, както са описани в точка 96 по-горе. Всъщност, дори да се предположи, че членовете на определена институция използват изключително един или няколко езици при разискванията си, няма как без допълнителни обяснения да се презумира, че новоназначено длъжностно лице, което не владее нито един от тези езици, няма да бъде способно веднага да започне да извършва полезна работа във въпросната институция (решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 121 и 122). Това в още по-голяма степен се отнася за настоящото дело, по което се разглеждат доста специфични функции, които a priori нямат никаква тясна връзка с работите на колегиума на членовете на Комисията.

138    От представените от Комисията документи също така не следва, че и трите езика, квалифицирани като „процедурни езици“, действително се използват от тези служби в тяхната ежедневна работа. Освен това, видно от Съобщение SEC(2000) 2071/6 (вж. т. 116 по-горе), службата за писмен превод на тази институция „всячески“ участва в процеса по вземане на решения. В това съобщение също така са отбелязани срокът, необходим за получаване на писмените преводи, включително на редактираните документи от юрист-лингвистите, и необходимостта от своевременно предаване на съответните документи на службата за писмен превод. Тези отбелязвания съответно създават впечатление, че не службата, която фактически отговаря за съставянето на даден документ, а именно ГД „Писмени преводи“ изготвя текстовете на този документ на процедурните езици, необходими с оглед на тяхното предаване на колегиума на членовете, като отговарящата за тях служба има за задача само да провери преведения текст. Всъщност изглежда трудно да се допусне възможността, освен тази генерална дирекция, някоя служба да изисква от всеки член на своя персонал да предостави текстовете на три езика на документите, които трябва да се изпратят за приемане в колегиума.

139    Накрая, тъй като никое длъжностно лице не е длъжно да владее задоволително и трите езика, изисквани в обжалваното обявление, също толкова трудно е да се допусне възможността изготвянето на проект на акт на различните изисквани езици за предаването му на колегиума да бъде едновременно разпределено между съответен брой длъжностни лица от службата, отговаряща за съставянето на проекта. Тази възможност още по-трудно може да се допусне, тъй като няма никаква гаранция, че във всяка служба ще бъдат назначени длъжности лица, владеещи задоволително и трите въпросни езика.

140    Предходната преценка не може да се обори с доводите, които Комисията черпи от Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен. Според Комисията от този документ — по-специално от приложението към него, озаглавено „Норми за писмен превод след 2006 г.“ — следва, че при документите за вътрешна употреба се изисква единствено писмен превод на английски, френски и немски в допълнение към евентуалния език, текстът на който е автентичен. Освен това посоченото съобщение показвало, че освен ГД „Писмени преводи“, и другите служби на Комисията трябвало да изготвят писмени преводи, прибягвайки до езиковите познания на техния персонал, известни като „сиви“ писмени преводи.

141    В това отношение, от една страна, трябва да се отбележи, че съдържанието на Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен води не до отхвърляне, а напротив, до потвърждаване на преценката, изложена в точки 138 и 139 по-горе. Всъщност в „Нормите за писмен превод след 2006 г.“, представени в приложение към това съобщение, немският, английският и френският се отбелязват само като целеви езици, на които трябва да бъдат преведени някои категории документи, без в тях изобщо да се определя изходният език. Освен това за по-голямата част от посочените в това приложение категории документи се предвижда писмен превод на всички официални езици, като писменият превод само към немски, английски и френски на практика е изключението.

142    От друга страна, що се отнася до довода, изведен от извършването на „сиви“ писмени преводи, той не е подкрепен с нито едно доказателство за точното съотношение на този вид писмен превод спрямо общия обем писмени преводи, изготвяни в Комисията. Макар в точка 2.2 от Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен да се признава, че е „изключително трудно да се определи количеството на тези писмени преводи поради липсата на достоверни показатели“, в точка 3.1 от него все пак се съдържа приблизителна оценка за 2007 г., според която писмените преводи, изготвени от ГД „Писмени преводи“, представляват 1 700 000 страници, докато „сивите“ писмени преводи достигнат 100 000 страници. Тъй като обаче последната стойност се отнася за всички служби на Комисията, различни от ГД „Писмени преводи“, повече от очевидно е, че „сивите“ писмени преводи са много малко като количество спрямо обема на преводите, изготвяни само от тази генерална дирекция. Накрая, което е и най-важно, с нищо от материалите по делото не може да се докаже, че посочените три езика са езиците, към които се извършват тези „сиви“ писмени преводи.

143    При това положение, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на този документ, се налага изводът, че Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен не е релевантно за разрешаването на настоящия спор.

144    Във всички случаи — и дори независимо от наличието на връзка между процедурите на Комисията по вземане на решение и конкретните функции, посочени в обжалваното обявление — се налага констатацията, че представените от тази институция документи изобщо не разкриват изключителна употреба на трите „процедурни“ езика в процедурите, за които тези документи се отнасят.

145    Всъщност, от една страна, от документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, разглеждан във връзка с Правилата за прилагане на Процедурния правилник на Комисията, действително следва, че за започването на процедура по приемане е нужно — по принцип, и без това да засяга възможността за използване само на един език в процедурите с оправомощаване и делегиране — проектът на акт да се представи на трите процедурни езика. Това не променя факта, че приемането на този проект може да направи или прави непременно задължително — според изискванията, произтичащи от естеството на съответния акт — подсигуряването му също и на един или няколко други езика, а дори и на всички официални езици на Съюза, когато въпросният акт трябва да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз или предаден на други институции.

146    От друга страна, както следва и от документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, дерогации са възможни относно броя на процедурните езици, използвани за започването на процедура по приемане, а дори и за приемането на проект на акт (вж. т. 130 по-горе).

147    Що се отнася по-специално до постоянните дерогации, за които стана въпрос в точка 131 по-горе, в документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, се посочва например че индивидуалните решения в областта на държавните помощи се изготвят на един от процедурните езици — „обикновено английски или френски език“. Що се отнася до другите области, за които се отнася този вид дерогация, с бележки на генералния секретар на Комисията — които последната представя пред Общия съд в отговор на процесуално-организационните действия — се разрешава представянето на проекти на акт само на един процедурен език. Трябва обаче да се констатира, че в тези бележки не се посочва кой от трите процедурни езика може конкретно да се използва, което не позволява да се направят полезни изводи.

148    Освен това не трябва да се забравя, че съгласно документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, винаги е възможно да се предостави конкретна дерогация относно езиковия режим за проект на даден акт, при това независимо от вида на процедурата по вземане на решение.

149    С оглед на гореизложения анализ се налага констатацията, че представените от Комисията документи не позволяват да се докаже, че ограничаването на избора на втория език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, може да отговори на реалните нужди на службата, и съответно предвид функционалните особености на длъжностите, за които се отнася това обявление, да се установи наличието на интерес на службата новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни.

–       Доказателствата, свързани с използваните езици от членовете на персонала на Комисията, натоварени с одиторските функции

150    Комисията представя две приложения, които съдържат събрани статистически данни от генералната дирекция, отговаряща за персонала, за използваните езици от длъжностните лица и другите служители, натоварени с одиторските функции, от нейните различни служби. Според Комисията с тези приложения може да се докаже, че немският, английският и френският са трите езика, използвани като работни или оперативни езици от администраторите, изпълняващи задачи като посочените в обжалваното обявление.

151    Според Италианската република данните за езиковите познания на съответния персонал не позволяват да се направят изводи за реалното състояние на вътрешната комуникация във въпросните служби. Релевантно значение имало само това кой или кои са основните работни езици, тоест езиците, позволяващи ефикасна комуникация между лица с различен майчин език.

152    На първо място, трябва да се отбележи, че в приложението, озаглавено „Данни за използването на английски, немски и френски като оперативни езици от активно заетия персонал на Комисията в областта на одита към 30.09.2016 г.“, се прави преглед на декларираните познания по първи, втори и трети език от администратори, спадащи към категориите „длъжностно лице“ и „срочно нает служител“ и натоварени с функциите по вътрешен одит, външен одит и управление на политиките в областта на одита (policy officers), а именно общо 430 администратори.

153    Що се отнася до данните за „език 1“, тоест очевидно майчиния език на съответните лица (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 134, декларираните три първи езика са френски (68 лица), нидерландски (53 лица) и английски (46 лица), изпреварващи по-специално испански (31 лица), немски (26 лица) и италиански (26 лица).

154    Що се отнася до данните за „език 2“, декларираните три първи езика са английски (312 лица), френски (72 лица) и немски (14 лица), следвани по-специално от италиански (7 лица), испански (5 лица) и нидерландски (4 лица). Що се отнася до нивото на владеене на така декларираните езици, в хода на съдебното заседание Комисията уточнява, че трябва да се приеме за даденост, че то съответства на ниво B2 от Общата европейска референтна рамка за езиците (ОЕРР) и съответно показва „задоволително“ владеене.

155    Накрая, що се отнася до данните за „език 3“, френски (184 лица), английски (51 лица) и немски (49 лица) са декларираните три първи езика, а следващите три са испански (29 лица), нидерландски (25 лица) и италиански (8 лица). В хода на съдебното заседание, след като бе запитана от Общия съд, Комисията не можа да даде уточнения за нивото на владеене на декларираните по този показател езици.

156    Важно е освен това да се отбележи, както следва от приложението, озаглавено „Данни за използването на английски, немски и френски като оперативни езици от активно заетия персонал на Комисията в областта на одита към 30.09.2016 г.“, че съдържащите се в него данни отразяват състоянието на тези езикови познания към дата, която е по-късна от тази, на която е публикувано обжалваното обявление, а именно 12 май 2016 г. Предвид обаче малкото време, изтекло между тези две дати, може да се приеме, че въпросните данни отразяват като цяло състоянието на езиковите познания към датата на публикуването. Ето защо те трябва да се вземат предвид при преценката дали е правилно съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, изложено в обжалваното обявление.

157    Налага се обаче констатацията, че разглежданите данни обобщават само езиковите познания на администраторите, изпълняващи одиторски функции вътре в Комисията. Те съответно не позволяват — нито сами по себе си, нито в комбинация с документите, разгледани в точки 106—149 по-горе — да се установи кои са оперативните език или езици, действително използвани от различните служби, от които са взети тези данни, в ежедневната им работа и дори кои са езикът или езиците, които са абсолютно необходими за изпълнението на функциите, посочени в обжалваното обявление. Тези данни съответно не позволяват да се установи кои са езика или езиците, чието задоволително владеене би превърнало кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, в незабавно оперативни администратори.

158    Поради същите причини представените от Комисията допълнителни доказателства за езиковите познания на работещия в областта на одита неин персонал, спадащ към функционална група AST и категорията на договорно наетите служители, не могат да бъдат релевантни за разрешаването на настоящия спор.

159    Важно е освен това да се припомни, както следва от съдебната практика, че ограничаване на избора на втория език на кандидатите в конкурс до малък брой от официалните езици не може да се счита за обективно обосновано и пропорционално, когато сред тези езици освен език, чието владеене е желателно, дори необходимо, са включени други езици, които не дават никакво особено предимство на евентуалните успели кандидати в конкурс спрямо друг официален език. Всъщност, ако като алтернатива на единствения език, чието владеене е предимство за новоназначено длъжностно лице, се приемат други езици, владеенето на които не е преимущество, няма никаква основателна причина да не се приемат също всички други официални езици (решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 140).

160    Така, дори ако се допусне, че е възможно езиковите познания на активно заетия персонал да показват, че за да бъде незабавно оперативно във вътрешната комуникация, новоназначеното лице трябва да владее език, чието равнище на разпространение сред персонала е особено високо, с представените от Комисията данни в настоящия случай не може да се обоснове ограничаването, извършено с обжалваното обявление, на избора на втория език за разглеждания конкурс.

161    Всъщност при анализ на данните за езиците, декларирани като „език 1“ и „език 2“ (вж. т. 153 и 154 по-горе), е видно, че само задоволителното владеене на английски език би могло да се счете за осигуряващо предимство на потенциално издържалите конкурса кандидати. Тези данни обаче не позволяват да се обясни защо кандидат, който например владее задълбочено италиански и задоволително немски език, може да бъде незабавно оперативен във вътрешната комуникация, а кандидат, който владее задълбочено италиански и задоволително нидерландски или испански език, да не може.

162    Що се отнася освен това до данните за „език 3“, трябва да се направи уточнението, че макар съдържанието им изобщо да не променя преценката, изложена в точка 161 по-горе, те във всички случаи не могат да се вземат предвид. Всъщност съгласно член 45, параграф 2 от Правилника, умението за работа на трети език е предварително условие за първото повишаване след назначаването на длъжностно лице. В настоящия случай обаче от представеното от Комисията приложение изобщо не следва, че всички включени в него длъжности лица вече са доказали такова умение или пък че вече са получили първото си повишение. Освен това посоченото приложение се отнася не само за длъжности лица, но и за срочно наети служители и договорно наети служители, като за последните не се прилага същият режим на повишаване, предвиден в Правилника (вж. в този смисъл, що се отнася до договорно наетите служители, решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 58).

163    Следователно данните за езиковите познания на активно заетия персонал на Комисията в областта на одита не позволяват да се обоснове ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс предвид целта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни.

164    На второ място, Комисията представя документ, съдържащ събрани от службата ѝ за вътрешен одит данни, от които следвало, че консултациите на последната с други нейни служби протичат единствено на английски и френски език, а окончателните одиторски доклади се приемат само на английски език.

165    Тъй като обаче този документ не съдържа никакви доказателства, които могат да покажат, че немският се използва като работен или оперативен език вътре в съответните служби, той не може да се счита за релевантен за разрешаването на настоящия спор.

iii) Доказателствата, свързани с функционирането на Сметната палата

166    Комисията представя три приложения, свързани със Сметната палата, първите две от които засягат някои езикови изисквания, приложими вътре в тази институция, а третото — езиковите познания на нейния персонал. Според нея с тези документи може да се докаже, че оперативните езици, използвани от службите на Сметната палата, са именно немски, английски и френски.

167    Италианската република оспорва релевантността на тези приложения, твърдейки че първите две засягат само подготовката и протичането на заседанията на членовете на Сметната палата, а третото не позволява да се направят изводи за езиците, служещи за оперативни вътре в службите на тази институция.

–       Доказателствата, свързани с вътрешната практика на Сметната палата в областта на езиците

168    На първо място, Комисията представя Решение 22/2004 на Сметната палата от 25 май 2004 година относно правилата за писмения превод на документите за заседанията на нейните членове, одитните групи и административния комитет (наричано по-нататък „Решение 22/2004“). В отговор на процесуално-организационни действия в хода на съдебното заседание Комисията потвърждава, че това решение действително е било приложимо към датата на публикуване на обжалваното обявление и че освен това продължава да е сила, без обаче да представя допълнителни доказателства в това отношение.

169    Доколкото Решение 22/2004 действително е било приложимо към тази дата, трябва да се отбележи, че съгласно член 1 от него „[е]зиците за съставяне на документи/пилотните езици в Палатата са английски и френски“.

170    Съгласно член 2 от Решение 22/2004 „[в]сички заявки за писмен превод се изпращат чрез информатизираната система за заявка на писмен превод (Artemis)“.

171    В член 4 от Решение 22/2004 се прави следното уточнение:

„Всички оригинални документи се изготвят на един от езиците за съставяне на документи. Само за важни части от документ, в съставянето на които са участвали повече от една служба автор, се допуска изключение от това правило […]. След предоставянето на първия писмен превод документът става едноезичен“.

172    Най-напред, както правилно отбелязва Италианската република, се налага констатацията, че няма как Решение 22/2004 да бъде релевантно в разглеждания случай, тъй като не съдържа никакво доказателство за използването на немския като работен или оперативен език вътре в службите на Сметната палата.

173    Във всички случаи трябва да се отбележи, че материалното приложно поле на Решение 22/2004 се свежда до „писмения превод на документите за заседанията на [Сметната палата], одитните групи и административния комитет“. Следователно, противно на твърденията на Комисията, въпросното решение не позволява да се направят полезни изводи за работните или оперативните езици, използвани от всички служби на Сметната палата.

174    Накрая, макар по-специално от членове 2 и 4 от Решение 22/2004 да следва, че всички оригинални документи се изготвят на един от езиците за съставяне на документи, за да бъдат впоследствие изпратени за писмен превод на компетентната служба на Сметната палата, от това не е възможно да се заключи какъв е конкретният обхват на участието на службата за писмен превод на тази институция. Във въпросното решение по-специално не се уточнява дали изготвянето на документ на втория език за съставяне се осигурява от службата, отговаряща за изготвянето на този документ на първия език за съставяне, или от службата за писмен превод. От това решение съответно не може да се направи никакъв полезен извод за работните или оперативните езици, използвани от службите на Сметната палата, и по-конкретно от службите, в които евентуално ще бъдат наети кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление (вж. т. 138 по-горе).

175    На второ място, Комисията представя бележка от 11 ноември 1983 г. от бивш председател на Сметната палата до членовете, посветена на симултанния устен превод по време на заседанията на Сметната палата. Към тази бележка се приложени, от една страна, доклад за закритото заседание от 12 октомври 1982 г. относно режима на устния превод за заседанията на Сметната палата, и от друга страна, бележка до членовете, която също е подписана от посочения председател и е от същата дата, посветена на устния превод и на фактическата организация на заседанията на Сметната палата.

176    В бележката от 12 октомври 1982 г. се описвала „общата правна система“ за симултанния устен превод по време на заседанията на Сметната палата. По тази система всеки член имал възможност да се изказва на собствения си език, а устен превод се осигурявал на всички езици на членовете, участващи в съответното заседание. Посочената система била смекчена по време на заседанието от същия ден, за което се отнася посоченият в точка 175 по-горе доклад, чрез въвеждането на „полуолекотен“ механизъм, приет единодушно. Съгласно този механизъм, който трябвало да продължи да се прилага вместо „общата правна система“ докато се подкрепя единодушно от членовете на Сметната палата, устният превод се осигурявал към „достатъчен брой езици, разбирани от всеки от членовете“. Накрая, видно от бележката от 11 ноември 1983 г., този механизъм бил допълнително опростен по общо съгласие на членовете на Сметната палата, за да може всеки член да се изказва по свой избор на немски, английски или френски с устен симултанен превод към другите два езика. Тази система на „олекотен“ устен превод била приета „единствено с цел да се отговори на фактическото положение, съществуващо към този момент в Сметната палата, предвид различните езикови умения на [тогавашните] членове и добрата воля на всеки от тях“. Както уточнява Комисията в хода на съдебното заседание, тази „олекотена“ система продължава да се прилага и понастоящем.

177    Трябва да се констатира, че документите, посочени в точки 175 и 176 по-горе, не позволяват да се определи кои са работните език или езици или пък оперативните езици, използвани в службите, където евентуално ще бъдат назначени кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, а са посветени само на режима на устен превод по време на заседанията на членовете на Сметната палата.

178    Трябва освен това да се отбележи, че предметът на тези документи, посветени на режима на устен превод по време на заседанията на членовете на Сметната палата, ясно се отличава от този в Решение 22/2004, описан в точка 173 по-горе. Не може съответно да се приеме доводът на Комисията, чрез който тя по същество иска да докаже, че вследствие по-специално на бележката от 11 ноември 1983 г. немският е бил добавен към двата „езика на съставяне на документи/пилотни езици“, които според това по-късно решение са английският и френският.

179    В допълнение, дори да се предположи, че бележката от 11 ноември 1983 г. отразява практика, която продължава да се прилага при устния превод по време на заседанията на членовете на Сметната палата, това не променя факта, както следва от самия текст на бележката, че в основата на това фактическо положение стои общо съгласие на тези членове и „добрата воля“ на всеки от тях, тоест обстоятелства, които във всеки момент е възможно да се променят.

180    От гореизложеното следва, че документите, представени от Комисията относно вътрешната езикова практика в Сметната палата, не са релевантни за разрешаването на настоящия спор.

–       Доказателствата, свързани с използваните езици от членовете на персонала на Сметната палата

181    Комисията също така представя таблица, озаглавена „Езици, говорени от активно заетия персонал на Сметната палата към 30.09.2016 г.“, от която според нея е видно, че немският, английският и френският са най-говорените втори и трети език от този персонал.

182    Италианската република оспорва релевантността на този документ, твърдейки по-специално че в него само се обобщават езиковите познания на персонала на Сметната палата и че освен това начинът, по който е изготвен, го прави напълно неразбираем.

183    В това отношение трябва да се отбележи, че тази таблица съдържа данни за декларираните познания по първи, втори и трети език от „одиторите“, длъжностните лица, спадащи към функционална група AD, и всички длъжности лица на Сметната палата.

184    Независимо че тези данни се отнасят за 30 септември 2016 г. (вж. т. 156 по-горе), трябва да се отбележи, що се отнася до частта от таблицата, посветена на „одиторите“ (303 лица) — а именно администратори, за които може да се презумира, че функциите им съответстват на посочените в обжалваното обявление — и като се изключат данните за „език 3“ (вж. т. 162 по-горе), английският е деклариран като „език 1“ от 14 лица и като „език 2“ от 228 лица, френският съответно от 39 и 45 лица, а немският съответно от 30 и 19 лица. Следват по-специално испанският (24 и 3 лица) и италианският (22 и 3 лица), докато полският е деклариран като „език 1“ от 30 лица.

185    Налага се обаче констатацията, също както при представените от Комисията данни за собствения ѝ персонал (вж. т. 157 по-горе), че съдържащите се в посочената таблица данни само обобщават езиковите познания на различени категории длъжностни лица на Сметната палата. Те съответно не позволяват — нито сами по себе си, нито в комбинация с документите, разгледани в точки 168—180 по-горе — да се установи кои са оперативните език или езици, действително използвани от службите, от които са взети тези данни, в ежедневната им работа и дори кои са езикът или езиците, които са абсолютно необходими за изпълнението на функциите, посочени в обжалваното обявление. Тези данни съответно не позволяват да се установи кои са езикът или езиците, чието задоволително владеене би превърнало кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, в незабавно оперативни лица.

186    Във всички случаи тези данни позволяват най-много да се констатира, че само задоволителното владеене на английски език може да предостави на потенциалните кандидати, издържали конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, предимство по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 159 по-горе. С тях обаче не може да се обясни защо кандидат, който например владее задълбочено италиански и задоволително немски език, би могъл да се счете за незабавно оперативен във вътрешната комуникация, а това да не е възможно за кандидат, който владее задълбочено италиански и задоволително испански език.

187    Ето защо с представените от Комисията данни за езиковите познания на персонала на Сметната палата не може да се обоснове ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс предвид целта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни.

188    Предвид анализа, извършен в точки 106—187 по-горе, се налага констатацията, че с всички доказателства, представени от Комисията за нейните собствени служби и тези на Сметната палата, не може да се обоснове съображението относно необходимостта назначените администратори да бъдат незабавно оперативни, изложено в обжалваното обявление.

iv)    Доказателствата, свързани с разпространението на немски, английски и френски като говорени и изучавани чужди езици в Европа

189    Комисията твърди, че сред данните, които трябва да се вземат предвид при претеглянето на различните засегнати интереси в организацията на конкурсна процедура, са най-изучаваните езици като втори език от лицата, които кандидатстват в публичната служба на Съюза, а именно „младите граждани на Съюза“.

190    В подкрепа на доводите си, първо, Комисията представя доклад на статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), публикуван в Statistics in Focus № 49/2010. Съгласно този доклад, от една страна, английският „категорично е най-изучаваният чужд език [в Европа] на всички нива на обучение, следван от френския, немския, руския и [в] по-малка степен от испанския“, а от друга страна, „за най-познаван [в Европа] чужд език категорично се счита английският, следван от немския, руския, френския и испанския“.

191    Второ, Комисията представя специалния доклад Евробарометър № 386 от юни 2012 г., въз основа на който заключава, че немският е най-говореният език в Европа, „тъй като се използва от 16 % от цялото население на Съюза […], и че трите най-изучавани и говорени чужди езици в Европа като втори език са английски, френски и немски, говорени съответно от 38 %, 12 % и 11 % от населението на Съюза“.

192    Накрая, трето, Комисията прилага към писмените си изявления прессъобщение № 144/2014 на Евростат от 25 септември 2014 г., посветено на най-изучаваните езици през 2012 г. в долната степен на средното образование, заключавайки от него, че разглежданите три езика „се оказват […] най-изучаваните езици в Европа от европейските граждани, тоест от тези, които кандидатстват в конкурсните процедури по смисъла на член 28, [буква] а) от Правилника“.

193    В това отношение трябва да се отбележи, че въпросните статистически данни се отнасят за всички граждани на Съюза, включително ненавършили пълнолетие лица, поради което не може да се презумира, че отразяват правилно езиковите познания на потенциалните кандидати в конкурса, за който се отнася обжалваното обявление (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495 т. 142).

194    Освен това с тези статистически данни може да се докаже единствено че броят на потенциалните кандидати, засегнати от ограничаването до немски, английски и френски на езиците, които могат да бъдат избрани като втори език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, е по-малък отколкото би бил, ако този избор бе ограничен до други езици. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че въпросното ограничаване не е дискриминационно, тъй като евентуално стесненият брой на неблагоприятно засегнатите лица не може да бъде валиден довод в това отношение (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 143).

195    С тези данни най-много би могъл да се докаже пропорционалният характер на въпросното ограничаване, ако бе установено, че то отговаря на необходимостта на службите, за които се отнася обжалваното обявление, издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 144) и дори че отговаря на изисквания, свързани с бюджетни и оперативни ограничения или с естеството на процедурата за подбор. Както обаче бе констатирано, по-специално в точки 91 и 188 по-горе, Комисията не е доказала, че въпросното ограничаване действително е обосновано с такива съображения.

196    Ето защо, поради изложените причини, с посочените в точки 190—192 по-горе статистически данни не е възможно — нито със самите тях, нито разглеждани заедно с други доказателства по делото, сред които по-специално посочените в точка 89 по-горе — да се обоснове ограничаването на избора на втория език за разглеждания конкурс до немски, английски и френски.

197    Въз основа на всички изложени по-горе съображения се налага изводът, че ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, не е нито обективно обосновано, нито пропорционално спрямо заложената първостепенна цел, а именно да се назначат администратори, които да бъдат незабавно оперативни. Освен това — а и в продължение на доводите, изложени в точки 85—91 по-горе — съображенията относно бюджетните и оперативните ограничения, както и относно естеството на процедурата за подбор, дори да се разгледат заедно със съображението относно необходимостта да се назначат администратори, които да бъдат незабавно оперативни, също не могат да обосноват въпросното ограничаване.

198    Не е достатъчно всъщност да се защити принципът за такова ограничаване, като се отбележи големият брой езици, признати в член 1 от Регламент № 1 за официални и работни езици на Съюза, и произтичащата от това необходимост за избор на по-малък брой езици, а дори само един, като езици за вътрешна комуникация или „оперативни езици“. Трябва освен това — предвид член 1г, параграф 1 и параграф 6, първо изречение от Правилника — обективно да се обоснове избирането на един или няколко конкретни езика, изключващо всички останали (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, непубликувано, EU:T:2016:495, т. 156 и цитираната съдебна практика).

199    Именно това не са направили както EPSO, автор на обжалваното обявление, така и Комисията, ответник пред Общия съд.

200    Ето защо, третото и седмото основание, изтъкнати от Италианската република, следва да бъдат уважени и обжалваното обявление да бъде отменено в частта, в която изборът на втория език за разглеждания конкурс се ограничава до немски, английски и френски.

201    Трябва освен това да се отбележи, че установената незаконосъобразност води неизбежно и до незаконосъобразност на ограничаването на езика, който трябва да се използва за някои изпити в последния етап на конкурса, за който се отнася обжалваното обявление (вж. т. 13 по-горе).

2.      Законосъобразността на ограничаването на избора на езиците, които могат да бъдат използвани в комуникациите между кандидатите в конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, и EPSO

202    На компонента от обжалваното обявление, отнасящ се за ограничаването на избора на езиците, които могат да бъдат използвани в комуникациите между кандидатите в разглеждания конкурс и EPSO, е посветено шестото основание, изтъкнато от Италианската република. Това основание е изведено от нарушение на член 18 ДФЕС и член 24, четвърта алинея ДФЕС, член 22 от Хартата, член 2 от Регламент № 1 и член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника.

203    Според Италианската република с тези разпоредби се установява правото на всеки гражданин на Съюза да се обърне към институциите на какъвто и да било език на Съюза и да получи отговор на същия език, което право в разглеждания случай било нарушено чрез разглежданото ограничаване. Тя се позовава на решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), и твърди, че езикът, използван в конкурсна процедура, изобщо не е само въпрос на вътрешна организация, а представлява основен елемент от конституционно по естеството си правоотношение между съответния гражданин и Съюза. Поради това езикът в конкурс трябвало да бъде този на гражданина, а именно на кандидата, който все още не е част от публичната служба на Съюза.

204    Според Италианската република обжалваното обявление освен това е опорочено от явна липса на мотиви, тъй като в него изобщо не се обсъждат причините, обосноваващи ограничаването на избора на езиците за попълване на формуляра за кандидатстване.

205    Кралство Испания подкрепя доводите, изложени от Италианската република.

206    Комисията от своя страна посочва, че точките от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), на които се позовава Италианската република, не са релевантни в разглеждания случай, тъй като засягат само въпроса за езика на публикуване на обявленията за конкурс.

207    Във всички случаи при конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, според Комисията трябва да се прави разлика според това дали комуникацията се отнася за общи и абстрактни въпроси, или има специфично естество, доколкото целта ѝ е да се разбере какъв е интересът на кандидата от получаване на работа в публичната служба на Съюза, което по-специално включва подаването на формуляра за кандидатстване.

208    В първата хипотеза кандидатите имали възможност да посочат поне два от всички езици на Съюза, на които желаят да получават отговорите на EPSO. Твърденията за нарушение на разпоредби от Регламент № 1 съответно не можело да се приемат в това отношение. За тази цел Комисията представя формуляра за контакт, който EPSO предоставила на кандидатите на своя интернет сайт, както и данни за езиците, на които същата служба давала отговори на въпроси или на искания, отправени в рамките за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление.

209    Във втората хипотеза кандидатите били длъжни да използват своя втори език за конкурса, който трябвало да изберат само между немски, английски или френски. Това ограничаване се обосновавало с член 28, буква е) от Правилника, който правел владеенето на два езика на Съюза условие за назначаване на длъжностите лица, но и с изискването за равно третиране на кандидатите. Това ограничаване също така отговаряло на интереса на службата комуникациите от този вид да протичат бързо и ефикасно, да бъдат управлявани на равни начала от конкурсната комисия, работните езици на чиито членове винаги били трите посочени по-горе езика, и от EPSO, и накрая, да не водят до значително натоварване в управлението на ресурсите от EPSO.

210    Най-напред, що се отнася до твърдяната от Италианската република липса на мотиви, трябва да се отбележи, както следва от точка 3 от приложение II към обжалваното обявление, че ограничаването на избора на езиците за комуникация, включително на езиците за подаване на формуляра за кандидатстване, по същество е мотивирано от „[загриженост] да бъде общуването бързо и ефикасно“ и от необходимостта „съпоставянето на кандидатите […] да се извърши на равни начала“ (вж. т. 11 по-горе). Следователно твърдението на Италианската република за липса на мотиви трябва да се отхвърли.

211    Що се отнася по-нататък до наличието на дискриминация и до евентуалното ѝ обосноваване, трябва да се припомни, че съгласно член 2 от Регламент № 1 — който по същество съответства на член 24, четвърта алинея ДФЕС и на член 41, параграф 4 от Хартата — документите, адресирани до институциите на Съюза от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици, посочени в член 1 от този регламент, а отговорът на институцията трябва да се изготви на същия език. Като съществен елемент от зачитането на езиковото многообразие на Съюза, чиято значимост е припомнена в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС, както и в член 22 от Хартата, предоставеното на тези лица право да избират измежду официалните езици на Съюза езика, който да се използва в кореспонденцията с институциите, има фундаментално значение (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 36).

212    Както обаче следва от практиката на Съда, от задължението на Съюза да зачита езиковото многообразие не може да се заключи, че съществува общ правен принцип, който гарантира на всяко лице правото всичко, което може да засегне интересите му, при всички обстоятелства да бъдат изготвено на неговия език и съгласно който институциите са длъжни, без да е допустимо каквото и да било отклонение, да използват всички официални езици във всяка хипотеза (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 37 и цитираната съдебна практика).

213    По-специално, в конкретния контекст на процедурите за подбор на персонал на Съюза, според Съда на институциите не могат да бъдат вменени задължения, които надхвърлят предвидените изисквания в член 1г от Правилника (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 39 и цитираната съдебна практика).

214    От член 1г, параграф 1 и параграф 6, първо изречение от Правилника следва, че макар да не е изключена възможността интересът на службата да обосновава ограничаването на избора на втория език за конкурс, включително езика или езиците за комуникация между кандидатите и EPSO, до малък брой официални езици, чието владеене е най-разпространено в Съюза, подобно ограничаване задължително трябва да се основава на данни, които са обективно проверими както от кандидатите в конкурса, така и от юрисдикциите на Съюза, и са годни да обосноват изискваните езикови познания, а последните трябва да са пропорционални на реалните нужди на службата (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 124 и цитираната съдебна практика).

215    В това отношение, трябва да се отбележи, че съгласно уводната част от приложение II към обжалваното обявление „[к]андидатите трябва да използват своя втори език за конкурса (английски, немски или френски) при попълването на електронните формуляри за кандидатстване, а EPSO трябва да използва тези езици при общ[ата комуникация] с кандидатите, които са подали валидни формуляри за кандидатстване“ (вж. т. 8 по-горе).

216    Освен това в точка 3 от приложение II към обжалваното обявление се посочва, че „[к]андидатите могат да се свързват с EPSO на всеки един от официалните езици на [Съюза], но за да може EPSO да обработва техните запитвания по-ефективно, кандидатите се насърчават да използват ограничен брой езици, за които служителите на EPSO са в състояние да осигурят незабавно езиково покритие, без да е необходимо да се прибягва до писмен превод“ (вж. т. 11 по-горе).

217    Макар, що се отнася до комуникациите от последния вид — предвид доказателствата, представени от Комисията и посочени в точка 208 по-горе — да не се оказва, че кандидатите не могат да комуникират с EPSO на избран от тях официален език, се налага констатацията, че както подаването на формуляра за кандидатстване, така и „общ[ата комуникация] с кандидатите, които са подали валидни формуляри за кандидатстване“, трябва да се извършат единствено на немски, английски или френски език. Ето защо, а и поради същите съображенията като съдържащите се в точки 51—55 по-горе за втория език на изпитите в конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, такова ограничаване съставлява езикова дискриминация, която по принцип е забранена с член 1г, параграф 1 от Правилника.

218    Това ограничаване не може да бъде компенсирано и с отбелязаната в точка 217 по-горе възможност, с която разполагат кандидатите, за комуникиране с EPSO на избран от тях официален език във връзка с други аспекти на разглежданата процедура за подбор (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 48).

219    Що се отнася до правилността на съображенията, изтъкнати в подкрепа на посоченото ограничаване — изведени по същество от необходимостта да се осигури бърза и ефикасна комуникация и да се извърши съпоставяне на кандидатите на равни начала (вж. т. 210 по-горе) — трябва да се отбележи, че сами по себе си те могат да обосноват само ограничаване in abstracto на броя на езиците, които могат да бъдат използвани за попълването на формуляра за кандидатстване и за „общата комуникация“ на EPSO с допустимите кандидати. Както самата Комисия признава по същество в точка 148 от писмената си защита, с въпросните съображения обаче може да се обоснове ограничаване на езиците за комуникация до немски, английски и френски само ако задоволителното владеене на тези езици позволява на кандидатите — предвид естеството на функциите, които трябва да се изпълняват, и реалните нужди на службата — да бъдат незабавно оперативни.

220    Както обаче бе констатирано в точка 197 по-горе, това не е така в разглеждания случай.

221    Освен това, що се отнася до довода на Комисията, свързан с наличието на бюджетни ограничения, той трябва да бъде отхвърлен поради същите причини като изложените в точки 85—88 по-горе. Предвид извършения в точки 106—188 по-горе анализ на представените от Комисията доказателства във връзка със собственото ѝ функциониране и това на Сметната палата трябва да се отхвърли и твърдението ѝ, че работните езици на длъжностите лица, формиращи конкурсната комисия, „винаги“ са немски, английски или френски.

222    С оглед на гореизложеното шестото основание, изтъкнато от Италианската република, трябва да бъде уважено и съответно обжалваното обявление да бъде отменено в частта, в която изборът на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO се ограничава само до немски, английски и френски.

223    Поради това и без да необходимо да се разглеждат другите основания, изтъкнати от Италианската република, разглежданата жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното обявление следва да бъде отменено изцяло.

224    Важно е всъщност да се отбележи, че предвид изложеното в точка 36 по-горе, установените нарушения в езиковия режим, предвиден в обжалваното обявление, засягат цялата разглеждана процедура за подбор и съответно налагат обявлението да бъде отменено изцяло (вж. в този смисъл определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 130).

225    Що се отнася до последиците от отмяната на обжалваното обявление, трябва да се отбележи, че в хода на съдебното заседание Италианската република, запитана по този въпрос от Общия съд, изрази мнение, че в резултат трябва да бъдат отменени и списъците с резерви, съставени след приключването на разглеждания конкурс. Всъщност предвид съдебната практика на Съда и Общия съд от 2012 г. нататък никакви правни очаквания не можели да се възлагат на запазването на тези списъци. Кралство Испания подкрепя позицията на Италианската република.

226    В отговор Комисията твърди, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент (C‑377/16, EU:C:2019:249) — по което Кралство Испания изрично поискало да бъде отменена базата данни, изготвена в резултат на поканата за изразяване на интерес, отменена със същото решение — по настоящото дело Италианската република не можела да иска отмяна на списъците с резерви, съставени след приключването на разглеждания конкурс, тъй като не е направила искане в такъв смисъл в жалбата си. Освен това, според Комисията разглежданата процедура за подбор по делото, по което е постановено посоченото по-горе решение, е била много по-гъвкава от разглежданата по настоящото дело, поради което отмяната на всички резултати от последната би изглеждала напълно необоснована.

227    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвид могат да се вземат само исканията, посочени в жалбата, с която започва производството, и че основателността ѝ трябва да се преценява единствено с оглед на тези искания (вж. решение от 25 февруари 2016 г., Musso/Парламент, T‑589/14 и T‑772/14, непубликувано, EU:T:2016:101, т. 30 и цитираната съдебна практика). Следователно по принцип жалбоподателят не може в хода на производството да прави нови искания или да разширява предмета на вече направените, което би довело до промяна на предмета на спора (вж. в този смисъл решение от 8 юли 1965 г., Krawczynski/Комисия, 83/63, EU:C:1965:70, стр. 785), освен ако са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Процедурния правилник, посветен на изменението на жалбата. Както обаче следва от материалите по настоящото дело, това не е така в разглеждания случай.

228    Поради това, доколкото мнението, изразено от Италианската република в хода на съдебното заседание, може да се разглежда в смисъл, че с него се цели отмяна на списъците с резерви, съставени след приключването на разглеждания конкурс, това искане, след като не отговаря на припомнените в точка 227 по-горе изисквания, трябва да се отхвърли като недопустимо.

229    При всички положения трябва да се припомни, че съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение за отмяна на акта. В това отношение Съдът е приел, че за да се съобрази с такова решение и да го изпълни в неговата цялост, съответната институция е длъжна да спази не само диспозитива на решението, но и мотивите, които са довели до постановяването му и които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (вж. решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 35 и цитираната съдебна практика).

230    Поради причини, аналогични на изложените в точки 83—87 от решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент (C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 85), отмяната на обжалваното обявление обаче не може да засегне евентуални назначения, които вече са извършени въз основа на списъците с резерви, съставени след приключването на разглежданата процедура за подбор, предвид оправданите правни очаквания на кандидатите, на които вече е предложена работа въз основа на вписването им в посочените списъци (вж. в този смисъл определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 131).

 По съдебните разноски

231    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Италианската република.

232    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отменя обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/322/16 за съставяне на списъци с резерви за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5/AD 7).

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително тези на Италианската република.

3)      Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

Costeira Gratsias Кънчева

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2020 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора

II. Производство и искания на страните

III. От правна страна

А. Законосъобразността на ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за конкурса, за който се отнася обжалваното обявление

1. Мотивите на обжалваното обявление

2. Правилността на съображенията, изложени в обжалваното обявление, за ограничаването до немски, английски и френски на избирания от кандидатите втори език за разглеждания конкурс

а) Наличието на дискриминация

б) Наличието на обосновка за спорната дискриминация

1) Съображенията, изложени в обжалваното обявление

2) Представените от Комисията доказателства

i) Предварителни бележки

ii) Доказателствата, свързани с функционирането на Комисията

– Доказателствата, свързани с вътрешната практика на Комисията в областта на езиците

– Доказателствата, свързани с използваните езици от членовете на персонала на Комисията, натоварени с одиторските функции

iii) Доказателствата, свързани с функционирането на Сметната палата

– Доказателствата, свързани с вътрешната практика на Сметната палата в областта на езиците

– Доказателствата, свързани с използваните езици от членовете на персонала на Сметната палата

iv) Доказателствата, свързани с разпространението на немски, английски и френски като говорени и изучавани чужди езици в Европа

Б. Законосъобразността на ограничаването на избора на езиците, които могат да бъдат използвани в комуникациите между кандидатите в конкурса, за който се отнася обжалваното обявление, и EPSO

По съдебните разноски

*      Език на производството: италиански.