РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
8 май 2012 година(*)
„Дъмпинг — Внос на етаноламини с произход от САЩ — Окончателно антидъмпингово мито — Изтичане на срока на действие на антидъмпингови мерки — Преразглеждане — Вероятност от продължаване или повторна поява на дъмпинга — Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009“
По дело T‑158/10
The Dow Chemical Company, установено в Мидланд, Мичиган (САЩ), за което се явяват първоначално адв. J.‑F. Bellis, адв. R. Luff и адв. V. Hahn, а впоследствие адв. Bellis и адв. Luff,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.‑P. Hix, г‑н R. Szostak и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани от адв. G. Berrisch, и г‑н N. Chesaites, barrister,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н H. van Vliet и г‑н M. França, а впоследствие г‑н M. França и г‑жа A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2010 на Съвета от 19 януари 2010 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (ОВ L 17, стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑жа J. Weychert, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 септември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 февруари 1994 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 229/94 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на етаноламини с произход от Съединените американски щати и за окончателно събиране на временните мита (ОВ L 28, стр. 40).
2 На 20 юли 2000 г. вследствие на преразглеждане на основание Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ 1996, L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223 ), изменен [заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ, L 7, 2010 г., стр. 22 и OB L 36, 2011 г., стр. 20), наричан по-нататък „основният регламент“], и по-конкретно на основание член 11, параграфи 2 и 3 от Регламент № 384/96 (понастоящем член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент), Съветът приема Регламент (ЕО) № 1603/2000 за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито за вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (ОВ L 185, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 21, стр. 46). Антидъмпинговото мито за вноса от жалбоподателя The Dow Chemical Company е определено на 69,40 EUR за тон.
3 На 23 октомври 2006 г. вследствие на преразглеждане на основание член 11, параграфи 2 и 3 от Регламент № 384/96 Съветът приема Регламент (ЕО) № 1583/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (ОВ L 294, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 82). Регламент № 1583/2006 е бил приложим за период от две години. Той определя антидъмпинговото мито за вноса от жалбоподателя на 59,25 EUR за тон.
4 На 18 март 2008 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано уведомление за предстоящото изтичане на срока на действащите антидъмпингови мерки (ОВ C 71, стр. 13).
5 На 25 юли 2008 г. производители, представляващи повече от 50 % от всички производители на етаноламин в Европейския съюз, подават на основание член 11, параграф 2 от Регламент № 384/96 искане за преразглеждане на действащите антидъмпингови мерки.
6 На 25 октомври 2008 г. Комисията на Европейските общности публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за започване на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на антидъмпинговите мерки относно вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (ОВ C 270, стр. 26).
7 На 22 октомври 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя документ, съдържащ обща информация, и документ, съдържащ специална информация. В тях Комисията отбелязва по-специално, че вносът от жалбоподателя не е бил дъмпингов през разследвания период в рамките на преразглеждането, а именно периода от 1 октомври 2007 г. до 30 септември 2008 г. (наричан по-нататък „разследваният период в рамките на преразглеждането“). Освен това Комисията указва, че дъмпинговият марж на втория американски производител, Ineos Oxide LLC (наричан по-нататък „Ineos“), оказал съдействие в антидъмпинговото производство, е 11,9 %. Комисията определя същия дъмпингов марж за американските производители, които не са оказали съдействие в антидъмпинговото производство. В заключение Комисията приема, че е налице опасност от повторна поява на вреди.
8 На 6 ноември 2009 г. жалбоподателят изпраща своето становище по документите с информация, които е получил от Комисията.
9 На 19 януари 2010 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2010 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (ОВ L 17, 2010 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Обжалваният регламент е приложим за период от две години. Той определя антидъмпинговото мито за вноса от жалбоподателя на 59,25 EUR за тон. Съветът приема, че при отмяна на антидъмпинговите мерки съществува вероятност от повторна поява на вреда (съображение 91 от обжалвания регламент). В подкрепа на заключението си Съветът изтъква по-специално продължаването на дъмпинга през разследвания период в рамките на преразглеждането, неизползвания капацитет на американските производители, наложените в Китай антидъмпингови мита върху разглеждания продукт, търсенето на този продукт в САЩ и на експортните пазари на тази страна, пренасочването от производство на моноетиленгликол към производство на етаноламини и обстоятелството, че дружествата, които не са оказали съдействие в разследването, имат все още интерес да останат на пазара на Съюза и да увеличат експортните си дейности (съображение 81 от обжалвания регламент).
Производство и искания на страните
10 На 19 април 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
11 На 21 май 2010 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 23 август 2010 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.
12 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
13 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, приканва Съвета да отговори на някои писмени въпроси. С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 15 юли 2011 г., Съветът отговаря на въпросите.
14 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 септември 2011 г.
15 В съдебното заседание Съветът указва, че желае да внесе поправки в писмените отговори, които е подал в секретариата на Общия съд на 15 юли 2011 г. Съветът е приканен да представи тези поправки писмено, което той прави в определения срок. Жалбоподателят е приканен да представи становище по внесените от Съвета поправки, което той прави в определения срок.
16 Устната фаза на производството приключва на 31 октомври 2011 г.
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент в частта му, която се отнася до него,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
18 Съветът и Комисията молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
19 Жалбата на жалбоподателя се основава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 11, параграф 2 от основния регламент. Това правно основание се разделя на седем части, в които се изтъкват явни грешки при установяването и преценката на фактите. Първата част се отнася до установяването на дъмпинг през разследвания период в рамките на преразглеждането. Втората част засяга нарастването на дъмпинга след посочения период. Третата част се отнася до неизползвания производствен капацитет в САЩ. Четвъртата част е свързана с пренасочването на търговията вследствие на антидъмпинговите мерки, прилагани от Китай. Петата част засяга промените в търсенето на пазара на САЩ и на други пазари. Шестата част се отнася до пренасочването от производство на моноетиленгликол към производство на етаноламини. Седмата част е свързана с отношението между цените в САЩ и цените в Съюза.
20 Общият съд счита за уместно да се произнесе по първата и третата част на правното основание.
21 В самото начало следва да се напомни първо, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 40 и Решение на Съда от 11 февруари 2010 г. по дело Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, Сборник, стр. I‑951, точка 61). В този контекст следва да се приеме, че разглеждането на вероятността от продължаване или повторна поява на дъмпинга и на вредата от него предполага преценка на сложни икономически въпроси и че при това положение съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не са налице явни грешки в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 юни 2001 г. по дело Euroalliages/Комисия, T‑188/99, Recueil, стр. II‑1757, точки 45 и 46).
22 Второ, съгласно член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент срокът на действие на антидъмпинговите мерки изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, „освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него“. От този текст, на първо място, е видно, че по правило срокът на действие на мерките изтича пет години след налагането им, а запазването им в сила представлява изключение. На следващо място, запазването в сила на мярката зависи от преценката на последиците от изтичането на срока ѝ на действие, тоест от прогноза, основана на хипотези относно бъдещото развитие на съответния пазар. На последно място, от тази разпоредба е видно, че сама по себе си възможността за продължаване или повторна поява на дъмпинга и вредата от него не е достатъчна, за да се обоснове запазването в сила на дадена мярка, тъй като за това е необходимо вероятността от продължаване или повторна поява на дъмпинга и вредата от него да е била действително установена въз основа на проверка от страна на компетентните органи (Решение на Общия съд по дело Euroalliages/Комисия, точка 21 по-горе, точки 41, 42 и 57 и Решение на Общия съд от 8 юли 2003 г. по дело Euroalliages и др./Комисия, T‑132/01, Recueil, стр. II‑2359, точка 37).
По първата част на единственото правно основание, отнасяща се до установяването на дъмпинг през разследвания период в рамките на преразглеждането
Доводи на страните
23 Като препраща към съображение 80 от обжалвания регламент, жалбоподателят отбелязва, че наличието на дъмпинг от 11,9 % формално е било установено само за едно дружество, а именно Ineos. Вносът от това дружество, което било свързано с едно от подалите жалба до Комисията лица, така или иначе представлявал само малък дял от целия внос на етаноламини от САЩ. В по-голямата си част, а именно над 85 %, този внос всъщност бил извършен от жалбоподателя. Дъмпинговият марж на жалбоподателя обаче бил –7 % (тоест липсвал дъмпинг). Следователно констатацията за дъмпинг от страна на Ineos не била представителна.
24 Освен това институциите приписали дъмпинговия марж на Ineos на трети американски производител, който бил второстепенен и не оказал съдействие в разследването. Нямало никакво основание обаче да се приеме, противно на твърдението на Съвета, възпроизведено в съображение 116 от обжалвания регламент, че този производител обезателно ще прибегне до дъмпинг, ако възобнови експортните си продажби към Съюза.
25 При всички положения среднопретегленият дъмпингов марж на национално равнище за вноса на етаноламини от САЩ през разследвания период в рамките на преразглеждането бил –4,5 % (тоест липсвал дъмпинг). В това отношение жалбоподателят препраща към друг случай, в който Комисията използвала среднопретеглен марж на национално равнище, за да обоснове заключенията си. Жалбоподателят пояснява, че не поддържа, че член 9, параграф 3 от основния регламент се прилага в контекста на член 11, параграф 2 от същия регламент. Той посочвал този случай, за да изясни, че дъмпингът от страна на един или двама износители не трябва да прикрива липсата на дъмпинг на национално равнище. Жалбоподателят подчертава също, че в писмените си изявления пред Общия съд Съветът признавал, че в рамките на преразглеждането институциите е трябвало да извършат анализ по отношение на съответната страна износител. Това означавало, че дъмпингът трябвало да се прецени с оглед на вноса от САЩ като цяло. В конкретния случай Съветът признавал, че институциите не са установили, че вносът от САЩ като цяло действително е бил дъмпингов. Освен това Съветът преценил, че може да обоснове заключение за продължаване на дъмпинга с наличието на действителен или предполагаем дъмпинг от страна на износители, представляващи по-малко от 10 % от съответния внос. Съветът обаче изпадал в противоречие, доколкото в хода на производството институциите защитавали позицията, че преразглеждането на мерки, чийто срок изтича, не било проверка относно вноса от един-единствен износител. На последно място, докладът на апелативния орган на Световната търговска организация (СТО), изтъкнат от Съвета в писмените му изявления, потвърждавал, че институциите трябва да определят дъмпинговия марж „по продукт“. В конкретния случай този дъмпингов марж бил отрицателен.
26 Съветът посочва, че заключението, изведено в съображение 80 от обжалвания регламент, не съдържа никаква грешка. От конкретните заключения относно дъмпинга, изложени в съображение 23 от обжалвания регламент, било видно, че институциите не направили дори опит да установят действителния дъмпингов марж на двама американски производители. Освен това, що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че констатацията за дъмпинг от страна на Ineos не била представителна, Съветът пояснява, че институциите не са длъжни да установят наличието на дъмпинг за всеки износител поотделно, тъй като дъмпинговите маржове и съответните антидъмпингови мита не могат да бъдат изменени при този вид преразглеждане. Всъщност от значение било да се определи дали продължава да съществува дъмпинг от съответната страна износител. Този подход се потвърждавал от доклад на апелативния орган на СТО. В това отношение твърдението на жалбоподателя, че в посочения доклад се потвърждавало, че институциите трябва да определят дъмпинговия марж „по продукт“, било невярно. Констатациите на апелативния орган на СТО се отнасяли до член 9.2 от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ГATT) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112), съдържащо се в приложение 1 A към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), който се прилага към първоначалните разследвания, а не до член 11.3 от посоченото споразумение. На последно място, твърдението на жалбоподателя не отчитало дъмпинговия марж, който следвало да се определи на третия американски производител, посочен от жалбоподателя в писмените му изявления.
27 Що се отнася до третия американски производител, посочен от жалбоподателя в писмените му изявления, Съветът препраща към съображение 29 от обжалвания регламент и по същество счита, че въпросният производител не е бил второстепенен.
28 Що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че дъмпинговият марж за вноса на разглеждания продукт от САЩ е –4,5 %, Съветът поддържа, че институциите не са установили, че вносът от САЩ като цяло, както указва жалбоподателят, действително е бил дъмпингов. Освен това Съветът поддържа, че институциите не са длъжни да установят наличието на дъмпинг за всеки износител поотделно, нито да изчислят дъмпингов марж в национален мащаб. Посоченият от жалбоподателя в писмените му изявления случай не бил относим, тъй като засягал разследване, образувано на основание член 5 от основния регламент. Предвидените в член 9, параграф 3 от основния регламент условия и ред за приключване на този вид разследване обаче не били приложими към разследванията в рамките на преразглеждане на основание член 11, параграф 2 от същия регламент.
Съображения на Общия съд
29 Като начало следва да се отбележи, че обжалваният регламент съдържа раздел В, озаглавен „Вероятност от продължаване или повторна поява на дъмпинга“. В съображение 17 от обжалвания регламент Съветът уточнява, че е било „проучено дали […] има дъмпинг“.
30 В съображение 23 от обжалвания регламент Съветът указва, че сравнението на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглените експортни цени „разкри наличието на дъмпинг“. В това отношение Съветът установява, че дъмпинговият марж на жалбоподателя е 0 % (като изчисленият действителен марж е –7 %) и че дъмпинговият марж на Ineos е 11,9 %. Освен това този дъмпингов марж се приписва и на другите износители, които не са оказали съдействие в антидъмпинговото производство.
31 В съображение 24 от обжалвания регламент Съветът посочва, че след анализа за „наличие на дъмпинг“ е била разгледана вероятността от „продължаване на дъмпинга“.
32 В съображение 25 от обжалвания регламент, в рамките на анализа на равнището на дъмпинга при отмяна на мерките, Съветът пояснява, че „[а]ко експортните цени се намалят пропорционално с равнището на антидъмпинговите мита, наблюдаваните през [разследваният период в рамките на преразглеждането] дъмпингови маржове ще бъдат 12 % за [Ineos] и за несъдействащите страни (в съответствие с член 18 от основния регламент), докато в случая на [жалбоподателя] все още няма да има дъмпинг“.
33 В резултат на извършената проверка Съветът заключава, че съществува вероятност от „продължаване на дъмпинга“ (съображение 51 от обжалвания регламент).
34 В съображение 74 от обжалвания регламент, в рамките на анализа на състоянието на общностната промишленост, Съветът припомня, че „дъмпингът е продължил през [разследвания период в рамките на преразглеждането]“.
35 В съображение 80 от обжалвания регламент, в рамките на анализа на вероятността от повторна поява на вреда, Съветът посочва следното: „[през разследвания период в рамките на преразглеждането] се установи продължаване на дъмпинга по отношение на двама[…] американски производители износители“.
36 На последно място, в съображения 113 и 114 от обжалвания регламент Съветът заключава, че „[р]азследването показа, че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга (включително и вероятно нарастване на обема на дъмпинговия износ), както и вероятност от повторна поява на вреда“ и че „[д]ори ако се вземе предвид фактът, че единият от двамата съдействащи производители износители не е извършвал дъмпинг и (следователно) се допусне, че и за в бъдеще неговата част от вноса от САЩ няма да представлява дъмпингов внос, […] са изпълнени условията за продължаване на действието на митата въз основа на член 11, параграф 2“.
37 От горното следва, че за да изведе заключение за необходимостта от запазване в сила на антидъмпинговите мерки, Съветът се е основал единствено на вероятността от продължаване на дъмпинга. Съветът не е изтъкнал вероятността от повторна поява на дъмпинг. Освен това, за да изведе заключението, че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга, Съветът се е основал по-специално на обстоятелството, че дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на преразглеждането. На последно място, заключението на Съвета, че дъмпингът е продължил през този период, почива на обстоятелството, че двама производители износители са извършвали дъмпинг. Съветът не посочва, че жалбоподателят е продължил да извършва дъмпинг, нито че отново е възможен дъмпинг. От това също имплицитно, но неизбежно следва, че Съветът е направил връзка между извършвания от двама производители износители дъмпинг през разследвания период в рамките на преразглеждането и вероятността от продължаване на дъмпинга, в случай че мерките бъдат отменени.
38 Жалбоподателят по същество счита, че Съветът не може да пренебрегне факта, че през разследвания период в рамките на преразглеждането той не е извършвал дъмпинг.
39 Първо, следва да се подчертае, че в случая Съветът се е основал на вероятност от продължаване на дъмпинга, като е счел по-специално, че дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на преразглеждането.
40 Второ, следва да се отбележи, че понятието „дъмпинг“, използвано в член 11, параграф 2 от основния регламент, не е определено. Все пак с оглед общата структура на основния регламент и при липса на указание в противен смисъл следва да се приеме, че понятието „дъмпинг“, използвано в член 11, параграф 2 от основния регламент, има същото значение като понятието „дъмпинг“, определено в член 1 от посочения регламент, отнасящ се до „принципите“.
41 Трето, по смисъла на член 1 от основния регламент, и по-конкретно на параграфи 1 и 2 от него, дъмпингът се отнася до продукт, пуснат в свободно обращение в Европейския съюз. Ако не са налице други условия, институциите могат да наложат антидъмпингови мерки, когато посоченият продукт е предмет на дъмпинг и причинява вреда.
42 Четвърто, следва да се припомни, че антидъмпинговите процедури по принцип се отнасят до целия внос на определена категория продукти от трета страна, а не до вноса на продукти на определени предприятия (Решение на Съда от 7 декември 1993 г. по дело Rima Eletrometalurgia/Съвет, C‑216/91, Recueil, стр. I‑6303, точка 17). Освен това на основание член 9, параграф 5 от основния регламент антидъмпингово мито се налага в подходящ за всеки случай размер, на недискриминационна основа, върху вноса на даден продукт.
43 Пето, трябва да се подчертае, че в контекста на член 11, параграф 2 от основния регламент институциите могат или да запазят в сила действащите мерки, или да оставят срока им на действие да изтече. Те не могат да изменят посочените мерки, по-специално за да вземат предвид обстоятелството, че някои предприятия не са извършвали дъмпинг.
44 От изложеното следва, че понятието за продължаване на дъмпинга, съдържащо се в член 11, параграф 2 от основния регламент, обхваща дъмпинга, на който е предмет съответният продукт с произход трета страна, а не само дъмпинга, извършван от някои предприятия, както впрочем признава Съветът в своите писмени изявления.
45 В конкретния случай, от една страна, от доказателствата, представени в съдебното заседание, е видно, че вносът от жалбоподателя представлява по-голямата част от вноса от САЩ през разследвания период в рамките на преразглеждането, а именно над 85 %, което Съветът не оспорва. От друга страна, ако вносът от жалбоподателя беше надлежно взет предвид при анализа на институциите, същите нямаше да стигнат до заключението, че през разследвания период в рамките на преразглеждането дъмпингът за съответния продукт, произхождащ от САЩ, е продължил. Всъщност в този случай институциите е трябвало да констатират, че в по-голямата си част, а именно над 85 %, вносът от САЩ е бил извършен без дъмпинг. Това положение като цяло е трябвало да доведе до констатация, че среднопретегленият марж за вноса на разглеждания продукт, произхождащ от САЩ, е отрицателен (тоест че липсва дъмпинг), както е видно от извършените от жалбоподателя изчисления, които не са оспорени от Съвета. При тези обстоятелства Съветът не е можел да стигне до заключението, че дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на преразглеждането, нито че е съществувала вероятност от продължаване на дъмпинга. При това положение Съветът е трябвало да докаже, че съществува вероятност от повторна поява на дъмпинга.
46 При всички положения, дори да се приеме, че понятието за продължаване на дъмпинга, съдържащо се в член 11, параграф 2 от основния регламент, може да се тълкува като отнасящо се всъщност до дъмпинга на отделните предприятия или на някои от тях, следва да се отбележи, че що се отнася до жалбоподателя, институциите не могат да изведат заключение за продължаване на дъмпинга, което впрочем не са и направили. Освен това в съображение 25 от обжалвания регламент Съветът пояснява, че при отмяна на мерките „в случая на [жалбоподателя] все още няма да има дъмпинг“. При тези обстоятелства институциите е трябвало да докажат не само вероятността от продължаване на дъмпинга (за другите двама производители износители), но и — що се отнася до жалбоподателя — вероятността от повторна поява на дъмпинга. Обжалваният регламент обаче не съдържа никаква разпоредба в това отношение.
47 От всички изложени съображения следва, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е заключил, че дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на преразглеждането, и въз основа на това, като е приел, че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга. При това положение първата част от единственото правно основание следва да се приеме и съответно обжалваният регламент да се отмени в частта, в която се отнася до жалбоподателя.
По третата част на единственото правно основание, отнасяща се до неизползвания капацитет за производство на етаноламини в САЩ
Доводи на страните
48 Жалбоподателят счита, че съдържащото се в съображение 28 от обжалвания регламент твърдение на Съвета за наличието на неизползван капацитет в САЩ не е обосновано. Ставало въпрос за съществен елемент в подкрепа на заключението на институциите, че антидъмпинговите мерки трябва да се запазят в сила за още две години, както се отбелязва в съображение 117 от обжалвания регламент. В хода на административното производство жалбоподателят привлякъл вниманието върху обстоятелството, че оценката на институциите (70 000 тона) е била основана на погрешно изчисление, тъй като максималното възможно производство (тоест ефективният промишлен капацитет) било сравнено с общото потребление в САЩ, а не с общото производство в САЩ. Вследствие на становището на жалбоподателя институциите посочили, че са променили използвания от тях метод на изчисляване. В съображение 26 от обжалвания регламент обаче Съветът се позовал на данните, обосноваващи първоначалното изчисление на неизползвания капацитет. В действителност икономическият доклад, посочен в съображение 26 от обжалвания регламент, показвал, че в САЩ няма неизползван производствен капацитет, ако производственият капацитет се сравни с действителната продукция в САЩ. Промишлеността на САЩ функционирала с максималния си производствен капацитет. Жалбоподателят добавя, че в писмените си изявления пред Общия съд Съветът продължава да смесва неизползвания производствен капацитет със свръхпредлагането на пазара в САЩ. Освен това, що се отнася до изтъкнатия от Съвета факт, че жалбоподателят използва 80 % от пълния си номинален капацитет, следва да се имат предвид ураганите, засегнали щатите Луизиана и Тексас (САЩ) през разследвания период в рамките на преразглеждането и довели до затварянето на заводи, видно от цитираната в обжалвания регламент публикация. В този контекст ефективният производствен капацитет спаднал и жалбоподателят използвал 98,7 % от производствения си капацитет.
49 Съветът посочва, че в хода на производството институциите действително са променили използвания от тях метод на изчисляване (за да достигнат до окончателно изчисление, възлизащо на 60 000 тона неизползван производствен капацитет). Противно обаче на това, което може да се предположи от писмените изявления на жалбоподателя, методът на изчисляване, възприет в обжалвания регламент, бил методът, резултат от промяната, а не този, който според жалбоподателя първоначално съдържал грешка. Това било видно от изразите, използвани в съображение 26 от обжалвания регламент, и от доказателствата, представени на жалбоподателя в хода на производството. В това отношение Съветът уточнява, че неизползваният капацитет е бил изчислен чрез изваждане на действителния обем на продукцията от ефективния производствен капацитет. Институциите преценили, че равнището на ефективния производствен капацитет е 90 % от общия номинален капацитет. За да определят действителния обем на продукцията, институциите се основали на данни, според които жалбоподателят използвал 80 % от пълния си номинален капацитет. Според Съвета този процент е бил приложен и към производителя износител, който не оказал съдействие. Освен това обстоятелството, че в същото съображение Съветът посочва съществената разлика между общия номинален капацитет в САЩ и търсенето в тази страна, в никакъв случай не доказвало, че той е изчислил неизползвания производствен капацитет, сравнявайки тези два показателя.
50 Що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че промишлеността на САЩ функционирала с максималния си производствен капацитет, то се опровергавало от данните, които в хода на производството той представя във връзка с използвания от него производствен капацитет (а именно 80 % през разследвания период в рамките на преразглеждането). Впрочем, взети в техния контекст, данните, посочени от жалбоподателя в писмените му изявления, не подкрепяли извода му. Освен това изтъкнатите от жалбоподателя данни във връзка с ураганите, засегнали щатите Луизиана и Тексас през разследвания период в рамките на преразглеждането, не били представени в хода на административното производство. Поради това жалбоподателят не можел да се позове на тези данни, за да докаже допусната от институциите явна грешка в преценката. Впрочем твърденията на жалбоподателя не били подкрепени с доказателства. При всички положения от съображение 26 от обжалвания регламент било видно, че институциите са взели предвид въздействието на ураганите, засегнали щатите Луизиана и Тексас през въпросния период. Жалбоподателят не оспорвал това.
51 Що се отнася до икономическия доклад, споменат от жалбоподателя в писмените му изявления и посочен в съображение 26 от обжалвания регламент, той потвърждавал наличието на потенциално неизползван производствен капацитет в САЩ. В частност от този доклад се виждало, че на пазара в САЩ е налице свръхпредлагане. Освен наличието на неизползван производствен капацитет, това свръхпредлагане потвърждавало и наличието на неизползван производствен капацитет спрямо вътрешното потребление. На последно място, Съветът подчертава, че целта на формулираното в съображение 117 от обжалвания регламент твърдение всъщност била да се обоснове „ограничаването“ на срока на запазване на антидъмпинговите мерки на две години вместо на пет.
Съображения на Общия съд
52 В съображение 26 от обжалвания регламент Съветът посочва, че през разследвания период в рамките на преразглеждането неизползваният капацитет за производство на етаноламини в САЩ е 60 000 тона.
53 Първо, следва да се отбележи, че съображение 26 от обжалвания регламент разкрива несъгласуваност по отношение на относимите обстоятелства, взети предвид, за да се определи неизползваният капацитет в САЩ. Всъщност, макар в посоченото съображение Съветът да указва, че е основал изчислението си „на произведените обеми от двамата оказали съдействие производители износители на факта, че обикновено очакваните равнища на производство са около 90 % от номиналния [производствен] капацитет, на предположението, че действителните равнища на произведена продукция на несъдействащите производители от САЩ при действителните равнища на производство не са били по-ниски от 80 % от номиналния капацитет, както и на информация от водещи пазарни списания“, той на два пъти се позовава и на преценка, основана на вътрешното потребление в САЩ. По-конкретно Съветът посочва най-напред, че „[в] сравнение с номиналния общ капацитет в САЩ, оценяван на 732 000 тона, оценяваното общо търсене, включително потреблението, свързано със собствена употреба, възлиза на 588 000 тона“ и че „[о]тносително ниското равнище на използване на капацитета е последица от известен брой инциденти“. На следващо място, Съветът пояснява, че „[н]аличието на потенциално неизползван производствен капацитет в САЩ през 2007 г. и 2008 г., т.е. през период, обхванат от [разследвания период в рамките на преразглеждането], също се потвърди и от водеща годишна публикация, в която се прави преглед на пазара на етаноламини“, и че „[в] тази публикация за 2007 г. се прави оценка, че съществува свръхпредлагане в размер на 65 000 тона на пазара в САЩ“. Както обаче по същество признава Съветът в писмените си изявления, при изчисляването на равнището на използване на производствения капацитет не е взето предвид вътрешното потребление. Впрочем Съветът посочва в съдебното заседание, че в това отношение е възможно текстът на съображение 26 от обжалвания регламент да изглежда неясен.
54 Второ, от писмените отговори на Съвета на поставените от Общия съд въпроси е видно, че методологията за изчисляване на неизползвания капацитет в САЩ е несигурна, дори несъгласувана спрямо доказателствата по делото. Всъщност, на първо място, макар Съветът в началото да твърди, че действителната продукция на жалбоподателя и на Ineos е била извадена от ефективния производствен капацитет в САЩ, накрая той уточнява, че действителната продукция на Ineos е била извадена от общия номинален производствен капацитет в САЩ, преди да се изчисли ефективният производствен капацитет в тази страна. По-нататък, докато действителната продукция на Ineos е била извадена от общия номинален производствен капацитет в САЩ, действителната продукция на жалбоподателя и на другите производители, които не са съдействали в разследването, била извадена според Съвета от ефективния производствен капацитет в тази страна. Не са представени обаче никакви конкретни данни за това, че действителната продукция на разглежданите предприятия е била извадена за някои от общия номинален производствен капацитет в САЩ, а за други — от ефективния производствен капацитет в тази страна.
55 Трето, „водеща[та] годишна публикация, в която се прави преглед на пазара на етаноламини“ (а именно Chemical Economics Handbook Product Review, „Ethanolamines“, SRI Consulting, наричана по-нататък „докладът SRI“), изтъкнатата Съвета в съображение 26 от обжалвания регламент, не подкрепя извода, че В САЩ е налице неизползван производствен капацитет с обем 60 000 тона. Всъщност предвид данните от доклада SRI и използвания от Съвета метод за определяне на ефективния капацитет за производство на етаноламини в САЩ (тоест номиналния капацитет, умножен с 90 %), неизползваният капацитет в тази страна е 8 000 тона през ноември 2008 г. (или един месец след края на разследвания период в рамките на преразглеждането), както жалбоподателят основателно отбелязва в своите писмени изявления, без да бъде опроверган от Съвета. Ако обаче се вземе предвид процентна стойност от 95 % за изчисляване на ефективния производствен капацитет — и ако се предположи, че подобно заместване е възможно, — резултатът ще бъде 45 400 тона, или почти два пъти по-ниска цифра от посочените в съображение 26 от обжалвания регламент 85 000 тона, изчислени съобразно „по-високи равнища на производство“, тоест процентна стойност от 95 %, както потвърждава Съветът в писмените си изявления. Освен това, що се отнася до 2007 година (като се има предвид, че разследваният период в рамките на преразглеждането обхваща месеците октомври, ноември и декември 2007 г.), данните от доклада SRI позволяват да се определи неизползван производствен капацитет от най-много 5650 тона.
56 Четвърто, следва да се отбележи, че в доклада SRI многократно се посочва обстоятелството, че равнището на използване на производствения капацитет в САЩ е много високо.
57 Пето, следва да се подчертае, че производственото равнище през разследвания период в рамките на преразглеждането е засегнато от ураганите Густав и Ике (септември 2008 г.), което Съветът изрично признава в съображение 26 от обжалвания регламент. По-конкретно Съветът посочва, че относително ниското равнище на използване на производствения капацитет е последица от известен брой инциденти, настъпили през последните години, и по-конкретно „влиянието на ураганите Густав и Ике върху определени производствени мощности или съответно върху някои производствени мощности за добив на суровини“. Той отбелязва, че „[щ]о се отнася до ураганите Густав и Ике, те все още оказваха известно влияние по време на разследвания период в рамките на преразглеждането, но [впоследствие] въздействието им изчезна“. На следващо място Съветът отбелязва, като се позовава на специализирана публикация, че „[въздействието на ураганите Густав и Ике] според оценките за 2008 г. на PCI Consulting Group (PCI) […] възлиза на 39 000 тона загуба на продукция“. От обжалвания регламент, и по-специално от съображение 26 от него, обаче не е видно, че при определянето на неизползвания производствен капацитет Съветът е взел предвид конюнктурните обстоятелства и особено въздействието на ураганите Густав и Ике. Съветът обаче твърди в писмената си дуплика, че „при изчисляването на равнището на неизползвания капацитет в САЩ институциите са взели предвид въздействието на ураганите Густав и Ике върху общото производство в САЩ и са се основали на оценка за загуба на продукция в тази страна, възлизаща на 39 000 тона“. Пред Общия съд обаче не са представени конкретни доказателства, въз основа на които да се приеме, че обемът от 39 000 тона, посочен в съображение 26 от обжалвания регламент, действително е бил включен при изчисляването на неизползвания капацитет в САЩ. В отговор на поставен от Общия съд въпрос в това отношение Съветът най-напред посочва, че при изчисляването институциите са използвали номиналния производствен капацитет (тоест 732 000 тона), фигуриращ в доклада SRI, който отчита въздействието на ураганите Густав и Ике. По-нататък Съветът уточнява, че отговорът му е бил неточен и указва, че единствено сведенията, фигуриращи в доклада SRI относно ефективния производствен капацитет (а не тези относно номиналния производствен капацитет), отчитат смущенията, причинени от ураганите Густав и Ике. Същевременно във връзка с поставените от Общия съд писмени въпроси Съветът пояснява, че институциите не са използвали данните от доклада SRI, с изключение на тези относно номиналния производствен капацитет. Следователно е безспорно, че Съветът не е използвал данните, фигуриращи в доклада SRI, относно ефективния производствен капацитет. Ето защо — противно на това, което може да се предположи от първия отговор на Съвета, който той впоследствие поправя — няма никакво основание да се приеме, че институциите са използвали данните, които отчитат въздействието на ураганите Густав и Ике върху производството на етаноламини в САЩ, или че това въздействие е било отчетено при изчисляването на неизползвания производствен капацитет в САЩ.
58 Шесто, пред Общия съд не са изтъкнати никакви други конкретни данни за наличието на сочения от Съвета в обжалвания регламент обем от 60 000 тона неизползван капацитет за производство на етаноламини в САЩ, особено като се имат предвид отбелязаните по-горе несъответствия и противоречия.
59 С оглед на изложеното следва са се приеме, че изтъкнатите от Съвета доказателства в подкрепа на заключението, че в САЩ са налице 60 000 тона неизползван капацитет за производство на етаноламини, са както несъгласувани, така и в противоречие с относими обстоятелства, които трябва да се вземат предвид. От това следва, че в случая Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е определил равнището на неизползван капацитет за производство на етаноламини в САЩ на 60 000 тона. Следва да се добави, че тази грешка е повлияла върху общото заключение, изведено в съображение 26 от обжалвания регламент, тъй като на това основание Съветът посочва, че „съществува потенциал за увеличаване на износа от САЩ и заемане на част от пазара на Съюза“.
60 При това положение третата част на единственото правно основание на жалбоподателя трябва да се приеме и обжалваният регламент трябва да се отмени и поради това в частта му, която се отнася до жалбоподателя.
По съдебните разноски
61 Съгласно член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
62 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията, която е встъпила в подкрепа на Съвета, следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2010 на Съвета от 19 януари 2010 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати в частта му, която се отнася до The Dow Chemical Company.
2) Съветът на Европейския съюз понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на The Dow Chemical Company.
3) Европейската комисията понася направените от нея съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 май 2012 година.
Подписи