Дело T‑154/10

Френска република

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Помощ, за която се твърди, че е приведена в изпълнение от Франция под формата на неограничена мълчалива гаранция в полза на La Poste, произтичаща от статута ѝ на публично предприятие — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Правен интерес — Допустимост — Тежест на доказване на наличието на държавна помощ — Предимство“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 20 септември 2013 г.

1.      Жалба за отмяна — Жалби на държавите членки — Жалба, насочена срещу решението на Комисията, констатиращо несъвместимост на помощ с общия пазар — Допустимост, която не е обусловена от доказването на правен интерес

(член 263 ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията, установяващо несъвместимост на помощ с общия пазар — Обжалваем акт — Премахване от държавата членка на мярката, квалифицирана като съществуваща помощ с решението на Комисията, няколко месеца преди приемането на това решение — Липса на последици

(член 263 ДФЕС)

3.      Съдебно производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия

(член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Съдебен контрол — Свобода на преценката на фактите и доказателствата

7.      Национално право — Френско право — Неограничена гаранция от държавата на дълговете на публичните предприятия

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощ, отпусната под формата на гаранция — Позоваване на позициите на агенциите за кредитен рейтинг при доказването на финансово предимство

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

9.      Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Необходимост да се осигурят достатъчно сведения, за да се направи извод за наличието на предимство, представляващо държавна помощ

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 36 и 37)

2.      Решение на Комисията, в което се прави извод за наличие на държавна помощ в полза на предприятие под формата на неограничена гаранция и тя се обявява за несъвместима с общия пазар, е предназначено непременно да породи задължителни правни последици и следователно представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

В това отношение следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че държава членка сама, без каквато и да било принуда от страна на Комисията, е решила да премахне мярката, квалифицирана с решението на Комисията като съществуваща помощ, няколко месеца преди приемането на това решение, тази държава е била правно обвързана да изпълни обжалваното решение. Обстоятелството, че в изпълнението на обжалваното решение било налице съвпадане на интересите, защитавани от Комисията и тези на държавата членка, не може да попречи на последната да подаде жалба за отмяна срещу същото това решение. Всъщност възприемането на подобна пречка би довело до санкциониране на държавите членки в зависимост от това дали са имали собствен интерес да се съобразят с решение на Комисията и определено би имало субективен характер. Анализът на въпроса дали срещу даден акт може да се подаде жалба за отмяна, тъй като поражда или е насочен да породи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, обаче трябва да се основава на обективна преценка на същността на този акт.

(вж. точки 38 и 40)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 54—56)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 58)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 59)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 65)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 66, 76, 78, 83, 84, 87, 90, 91, 94, 96 и 98)

8.      Отпускането на гаранция при условия, които не съответстват на пазарните, като неограничена гаранция, отпускана безвъзмездно, по общо правило може да предостави предимство на лицето, което се ползва от нея, в смисъл че тя води до подобряване на финансовото положение на получателя чрез облекчаване на тежестите, които обичайно натоварват неговия бюджет. В това отношение понятието за помощ е по-общо от това за субсидия, тъй като включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове държавна намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици. За да се прецени дали дадена държавна мярка представлява държавна помощ, следва да се определи дали предприятието бенефициер получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.

Неограничената държавна гаранция позволява по-конкретно на своя бенефициер да получи по-изгодни условия на кредитиране от тези, които би получил единствено въз основа на заслугите си, и съответно му позволява да намали натиска, който обременява бюджета му. За да установи, че публично предприятие се е ползвало от по-изгодни условия на кредитиране и следователно от финансово предимство, Комисията може да се позове на позициите на агенциите за кредитен рейтинг, и по-специално на най-значимите измежду тях. Всъщност, доколкото е установено, че пазарът отчита оценките на значими агенции за кредитен рейтинг при оценяването какъв кредит да бъде отпуснат на дадено предприятие, определянето от тези агенции на кредитен рейтинг, по-висок от рейтинг, който би бил определен при липсата на гаранция, може да доведе до предимство за публичното предприятие, което то не би получило при обичайни пазарни условия.

(вж. точки 106—109)

9.      Комисията не може да предполага, че дадено предприятие се е ползвало от предимство, представляващо държавна помощ, като се основава само на отрицателна презумпция, опираща се на липсата на информация, която позволява да се направи обратното заключение, при липсата на други данни, от естество да установят със сигурност съществуването на такова предимство. С оглед на това Комисията е длъжна най-малкото да се увери, че сведенията, с които разполага, макар да са откъслечни и непълни, представляват достатъчна основа, за да се направи заключение, че дадено предприятие се е възползвало от предимство, представляващо държавна помощ.

В това отношение естеството на доказателствата, които Комисията трябва да представи, е в голяма степен зависимо от предвидената държавна мярка. Що се отнася по-специално до доказателството, че е налице мълчалива държавна гаранция, то може да се изведе от съвкупност от непротиворечиви данни с определена степен на надеждност и съгласуваност, получени по-специално чрез тълкуване на относимите разпоредби на националното право, и по-конкретно това доказателство може да се изведе от правните последици, произтичащи от правния статут на предприятието получател. В това отношение с оглед да се докаже, че дадена държава е отпуснала на предприятие с особен статут мълчалива финансова гаранция, която по принцип не е изрично предвидена в национален закон, за относими доказателства могат да се считат докладни записки и тълкувателни циркулярни писма.

Що се отнася до доказването на действителните последици на спорната мярка, Комисията не е длъжна да го направи по отношение на вече предоставени помощи. В това отношение не следва да се извършва каквото и да било разграничение между съществуващи и незаконосъобразни помощи. Освен това действителният ефект на предимството, което предоставя държавната гаранция, може да се презумира. Подобна гаранция предоставя на заемополучателя възможността да се ползва от по-ниски лихвени проценти или да представи обезпечение с по-ниска стойност. Дори предимство, което е предоставено чрез потенциална допълнителна тежест за държавата, може да представлява държавна помощ. Такъв най-често е случаят на гаранциите, които по принцип са свързани със заем или с друго финансово задължение, което се договаря между заемополучателя и заемодателя.

(вж. точки 119, 120, 123 и 124)