Жалба, подадена на 6 април 2010 г. - Confederación de Cooperativas Agrarias de España и CEPES/Комисия

(Дело Т-156/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Confederación de Cooperativas Agrarias de España (Мадрид, Испания), Confederación Empresarial Española de la Economía Social (CEPES) (Мадрид, Испания) (представители: M. Araujo Boyd, abogado и M. Muñoz de Juan, abogada)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

да бъдат приети за допустими и да се уважат правните основания за отмяна, посочени в настоящото искане,

да се отмени член 1 от обжалваното решение,

при условията на евентуалност, да се отмени член 4 от обжалваното решение, и

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията от 15.12.2009 г. (помощ № C 22/2001) относно мерките в подкрепа на селскостопанския сектор, приложени от Испания в следствие от увеличаване на разходите за гориво. В това решение е обявено, че определени мерки в подкрепа на селскостопанския сектор, включени в Кралския законодателен указ № 10/2000 от 6 октомври за спешни мерки в подкрепа на селскостопанския, рибарския и транспортния сектор¹ и съобщени от Испания на 29 септември 2000 г., представляват държавни помощи, които са несъвместими с общия пазар, и се разпорежда тяхното възстановяване.

Посочените мерки са били предмет на първоначално Решение на Комисията от 11 ноември 2001 г. (наричано по-нататък "Първоначалното решение"), в което се обявява, че "съдържащите се в Кралския законодателен указ № 10/2000 (...) мерки в подкрепа на земеделските кооперации не съставляват помощ на основание член 87, параграф 1 от Договора за ЕО". Това Първоначално решение е отменено с Решение от 12 декември 2006 г.² поради липса на мотиви, доколкото в решението си Комисията не е взела предвид в достатъчна степен влиянието, които може да са имали други данъци, различни от корпоративния данък, върху данъчния режим на кооперациите. По-нататък, без да приеме ново решение за откриване на производството, на 15 декември 2009 г. Комисията приема оспорваното решение.

Жалбоподателите изтъкват пет правни основания за отмяна:

Първото правно основание се базира на нарушението от страна на Комисията на правото на заинтересованите страни в производството, да бъдат изслушани, доколкото Комисията била приела оспорваното решение, съдържащо заключения, напълно различни от съдържащите се в Първоначалното решение, без да открие отново официалната процедура, нито да даде на заинтересованите страни възможност да представят становищата си.

Във второто правно основание се изтъква, че Комисията се отклонява от указанията в постановеното по дело Т-146/03 решение, с което са били санкционирани единствено липсата на достатъчно мотиви в някои аспекти на Първоначалното решение. Вместо да поправи посочените аспекти, Комисията била изменила някои части от Първоначалното си решение, които не са били поставени под въпрос от съда. Това действие на Комисията нарушавало принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания на заинтересованите страни.

На трето място, жалбоподателите оспорват квалифицирането на мярката като държавна помощ, като считат, че не е достатъчно да се твърди, че земеделските кооперации, които не осъществяват 100 % от дейността си със своите съкооператори (взаимоспомагателен кооперативен модел в чист вид) се ползват от "предимство" в резултат от данъчно облагане, различно от това на дружествата, без да се отчете обстоятелството, че кооперациите и капиталовите дружества не се намират нито в сходно фактическо, нито в сходно правно положение. Освен това, дори това сравнение да бъде прието -quod non, данъчният режим на кооперациите не предполага предимство, а различия, обосновани от структурата и естеството на испанската данъчна система, както самата Комисия е признала в Първоначалното решение, което в това отношение не е поставено под въпрос с решението от 12 декември 2006 г.

Като четвърто правно основание със субсидиарен характер жалбоподателите считат, че Комисията не е представила достатъчно мотиви и е допуснала грешка при анализа на съвместимостта на мярката с оглед на разпоредбите на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и че посочената мярка трябвало да бъде обявена за съвместима.

На последно място, жалбоподателите оспорват разпореждането за възстановяване, което се съдържа в оспорваното решение.

____________

¹ - Boletín Oficial del Estado [испански официален вестник] № 241/2000 от 7 октомври, стр. 34614.

² - Дело T-146/03, Recueil, стр. II-98.