РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
20 март 2012 година
Съединени дела T‑441/10 P—T‑443/10 P
Christian Kurrer и др.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Преходни правила за класиране в степен при назначаването — Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника — Принцип на равно третиране“
Предмет: Жалби, с които се иска отмяна на решенията на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 8 юли 2010 г. по дело Magazzu/Комисия (F‑126/06), дело Sotgia/Комисия (F‑130/06) и дело Kurrer/Комисия (F‑139/06)
Решение: Отхвърля жалбите. Г‑н Christian Kurrer, г‑н Salvatore Magazzu и г‑н Stefano Sotgia понасят направените от тях съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия по настоящото производство. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 4 от приложение XIII към него; Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
3. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Имплицитно мотивиране от страна на Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
1. Съгласно изричните и ясни разпоредби на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника както конкурсът за преминаване в друга категория, така и вътрешният конкурс трябва като последица да осигуряват възможност на успешно издържалите конкурса кандидати да променят категорията си, което обикновено не е възможно при спечелването на общ конкурс.
Всъщност стриктното граматическо тълкуване на посочената разпоредба предполага именно да се приеме, от една страна, че тази разпоредба не се отнася до срочно наетите служители, издържали общ конкурс, доколкото в резултат от тези конкурси обикновено не е възможно да се премине в друга категория при назначаването, и от друга, че текстът ѝ не оставя никаква свобода за преценка на администрацията да я тълкува и прилага различно.
Освен това телеологическото и систематичното тълкуване на посочената разпоредба не оборва този извод. Закрепеното в тази преходна норма изключение наистина ползва само срочно наетите служители, издържали конкурс за преминаване в друга категория или вътрешен конкурс, но това е направено с цел тези служители да бъдат поощрени да участват в такива конкурси, за да бъдат титуляризирани като длъжностни лица и едновременно с това да преминат в друга категория. Обратно, общият конкурс е открит за всички заинтересовани лица, включително за външни спрямо институциите лица, и съответно не е предназначен да осигури съчетаване на назначаването и титуляризирането с подобно преминаване в друга категория.
При тези условия няма основания да се приеме, че волята на законодателя е била да разпростре действието на режима по член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника и по отношение на срочно наетите служители, издържали общи конкурси.
(вж. точки 46, 48 и 49)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 8
Общ съд — 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 101
2. Неравно третиране е налице, когато спрямо две категории лица, чието положение от фактическа и правна страна не се различава съществено, се прилага различно третиране или когато различни положения се третират по еднакъв начин. В този смисъл за служителите, които се намират в еднакво положение, трябва да се прилагат едни и същи правила, а законодателят на Съюза трябва да отчита обективните разлики в условията за заинтересованите лица и в положението им. Освен това, когато решенията в съответната област се вземат при упражняване на дискреция, както е например при определянето на преходни правила за гарантиране на справедлив преход от стария към новия режим на длъжностните лица, принципът на равенство е нарушен, когато съответната институция прокарва разграничения, които са произволни или явно неподходящи предвид целта на разглежданата правна уредба.
Извън това контролът за спазването на общия принцип за равно третиране е контрол по правен въпрос, което означава, че Общият съд е компетентен да прецени дали разглежданите положения са сходни. В това отношение, за да се установи правилно сходството на положенията, следва да се държи сметка за целта на приложимата правна уредба.
Във връзка с това срочно наетите служители, кандидати на общ конкурс, организиран за заемане на длъжности от категорията, към която вече принадлежат, не се намират в същото положение като успешно издържалите конкурс, който има за цел или резултат преминаването в по-висока категория и следователно решително напредване в кариерата. Обстоятелството, че с приемането на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника законодателят е предвидил възможност последно споменатите служители да могат по изключение да бъдат назначавани като длъжностни лица в изпитателен срок със степента, която са притежавали в старата категория, не води, от гледна точка на преследваната от законодателя цел, до произволното или явно неподходящото им разграничаване от срочно наетите служители, назначени в резултат от общ конкурс като длъжностни лица в категорията, към която са принадлежали.
(вж. точки 54—56)
Позоваване на:
Съд — 11 септември 2007 г., Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стр. I‑6767, точка 64; 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стр. I‑9895, точка 26; 12 май 2011 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, Сборник, стр. I‑3727, точка 32
Първоинстанционен съд — 20 февруари 2009 г., Комисия/Bertolete и др., T‑359/07 P—T‑361/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑5 и II‑Б‑1‑21, точки 38, 39, 43 и сл., както и цитираната съдебна практика
3. Задължението на Съда на публичната служба да мотивира решенията си, установено в член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към този статут, не означава, че той е длъжен в изложението си да следва изчерпателно и едно по едно всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на по-горния съд — да упражни съдебен контрол въз основа на достатъчно данни. Всъщност това задължение не би могло да се тълкува като включващо задължението Съдът на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако този довод не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства.
(вж. точка 72)
Позоваване на:
Съд — 21 януари 2010, Iride и Iride Energia/Комисия, C‑150/09 P, непубликувано в Сборника, точка 42; 29 март 2011 г., ArcelorMittal Люксембург/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Люксембург и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, Сборник, стр. I‑2239, точка 78
Първоинстанционен съд — 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑35 и II‑Б‑1‑197, точка 34
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точка 64 и цитираната съдебна практика