ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

7 октомври 2014 година

Дело T‑59/13 P

BT

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Неподновяване на договора — Член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба“

Предмет:      Жалба срещу определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 3 декември 2012 г., BT/Комисия (F‑45/12, СбПС, EU:F:2012:168), с която се иска отмяната на това определение

Решение:      Отхвърля жалбата. BT понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Забрана за произнасяне ultra petita

2.      Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Възможност за произнасяне без провеждане на устна фаза на производството — Нарушение на правото на защита — Липса — Оспорване — Условия — Задължение за оспорване на направената от Съда на публичната служба преценка на тези условия

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Доколкото сезираният с жалба за отмяна съд на Съюза не може да се произнася ultra petita, той не е оправомощен нито да предефинира главния предмет на жалбата, нито служебно да въвежда основание извън особените случаи, в които общественият интерес изисква неговата намеса.

(вж. точка 22)

Позоваване на:

Общ съд — решения от 18 декември 2008 г., Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сб., EU:T:2008:605, т. 72—75, и от 5 октомври 2009 г., Комисия/Roodhuijzen, T‑58/08 P, Сб., EU:T:2009:385, т. 34

2.      Самото прилагане на предвидената в член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба процедура, позволяваща да се постанови определение по делото без провеждане на съдебно заседание, не нарушава правото на редовна и ефективна съдебна защита, след като тази разпоредба се прилага само по делата, по които Съдът на публичната служба очевидно не е компетентен да се произнесе по жалбата или по някои от исканията в нея, или когато жалбата е изцяло или отчасти явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание.

В рамките на тази процедура Съдът на публичната служба няма задължение да предупреди жалбоподателя, че жалбата му е явно недопустима, нито да разреши втора размяна на писмени становища. Освен това от самия текст на този член е видно, че провеждането на съдебно заседание изобщо не е право на жалбоподателите, от което не са възможни изключения.

Ако жалбоподател счита, че Съдът на публичната служба не е приложил правилно този член, той трябва да оспори направената от първата инстанция преценка на условията, от които зависи прилагането на тази разпоредба.

(вж. точки 28, 29, 32—36 и 38)

Позоваване на:

Съд — определения от 8 юли 1999 г., Goldstein/Комисия, C‑199/98 P, EU:C:1999:379, т. 18, от 3 юни 2005 г., Killinger/Германия и др., C‑396/03 P, Rec., EU:C:2005:355, т. 9, и решение от 19 февруари 2009 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C‑308/07 P, Сб., EU:C:2009:103, т. 36

Общ съд: решение от 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, СбПС, EU:T:2008:314, т. 33, и определение от 16 декември 2010 г., Meister/СХВП, T‑48/10 P, СбПС, EU:T:2010:542, т. 29