РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
9 декември 2008 година
Дело F-106/05
T
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Отпуск по болест — Приспадане на отпуск по болест от годишния отпуск — Загуба на правото на възнаграждение — Искане за пренасяне на годишен отпуск — Недопустимост — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която Т по същество иска, на първо място, да се отменят решенията на Комисията, с които някои отсъствия на Т през 2004 г. се обявяват за неоснователни и съответно тези дни се приспадат от годишния ѝ отпуск и се намалява възнаграждението ѝ, на второ място, да се отмени решението на Комисията, с което се отказва да бъде пренесен за 2005 г. неизползваният през 2004 г. годишен отпуск, който надвишава 12 дни, и на трето място, Комисията да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение за вреди
Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателката сума в размер на 5 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата част. Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на жалбоподателката. Жалбоподателката поема една четвърт от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура — Искане за обезщетение на вредите, причинени от оттеглен акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срок за подаване на административна жалба — Изчисляване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 4 от Регламент № 1182/71 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Удостоверяване на заболяването — Представяне на медицинско свидетелство — Презумпция за редовност на отсъствието
(член 59, параграфи 1 и 3 от Правилника за длъжностните лица)
1. Когато в контекста на установената в членове 90 и 91 от Правилника система от способи за правна защита заинтересованото лице иска обезщетение за вреди, причинени от акт с неблагоприятни последици, който е бил оттеглен впоследствие от административния орган, досъдебната процедура не би могла да започне с подаването на административна жалба, доколкото в такива случаи се приема, че актът с неблагоприятни последици изобщо не е съществувал. Ето защо заинтересованото лице следва да сезира административния орган с искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, след което, ако искането бъде отхвърлено, да обжалва това отхвърляне с административна жалба.
От друга страна, ако актът с неблагоприятни последици е оттеглен след подаването в срок на административната жалба, би противоречало на процесуалната икономия да се изисква от заинтересованото лице да инициира нова досъдебна процедура и да сезира администрацията с искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника. След като административният орган се произнесе изрично или мълчаливо по административната жалба, заинтересованото лице може единствено да подаде в съответните срокове жалба по съдебен ред, с която да поиска обезщетение за вредите, които твърди, че са причинени от оттегления акт.
(вж. точки 94 и 95)
2. Тъй като Правилникът е акт на Съвета и доколкото липсват специални правила относно сроковете, определени в член 90 от него, по отношение на сроковете по член 90, параграф 2, който предвижда, че жалбата по административен ред се подава в срок от три месеца, се прилагат разпоредбите на член 3, параграф 4 от Регламент № 1182/71 за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове.
(вж. точки 98 и 99)
Позоваване на:
Съд — 2 май 1985 г., K./Парламент, 38/84, Recueil, стp. 1267, точка 20; 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, Recueil, стр. 223, точки 8 и 9
Първоинстанционен съд — 26 септември 1996 г., Maurissen/Сметна палата, T‑192/94, Recueil FP, стр. I‑A‑425 и стр. II‑1229, точка 28; 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑325, точка 50
3. Когато длъжностно лице отсъства по болест и е представило медицинско свидетелство, административният орган няма право, както е видно от член 59, параграф 1 от Правилника, да смята отсъствието за неоснователно, освен ако при медицинския преглед, на който е било подложено длъжностното лице, не се установи, че то е в състояние да изпълнява задълженията си или, в случай че заинтересованото лице оспори основателността на заключенията от извършения медицински преглед, ако независимият лекар, назначен в рамките на процедурата по член 59, параграф 1, пета алинея и сл. от Правилника, потвърди направените изводи при първоначалния медицински преглед. Единствено ако е изпълнено това условие, административният орган може в съответствие с член 59, параграф 3 от Правилника да приспадне неоснователното отсъствие от годишния отпуск на длъжностното лице, а в случай че годишният отпуск вече е изчерпан, да намали възнаграждението на длъжностното лице за съответния период.
(вж. точка 112)