Language of document : ECLI:EU:T:2020:217

Дело T399/16

CK Telecoms UK Investments Ltd

срещу

Европейска комисия

 Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 28 май 2020 година

„Конкуренция — Концентрации — Далекосъобщителни дейности по безжичен път — Пазар на дребно на мобилните далекосъобщителни услуги — Пазар на едро за достъп и генериране на повиквания в обществени мобилни телефонни мрежи — Придобиване на Telefónica Europe от Hutchison — Решение, с което концентрацията е обявена за несъвместима с вътрешния пазар — Олигополен пазар — Съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция — Некоординирани ефекти — Тежест на доказване — Изискване във връзка с доказването — Пазарни дялове — Последици от концентрацията за цените — Количествен анализ на очаквания натиск за повишаване на цените — Близки конкуренти — Силен конкурентен натиск — Важен конкурентен фактор — Споразумения за съвместно използване на мрежата — Степен на концентрация — Индекс на Херфиндал-Хиршман — Грешка при прилагане на правото — Грешка в преценката“

1.      Жалба за отмяна — Решение за прилагане на правилата в областта на концентрациите между предприятия — Комплексна икономическа преценка — Съдебен контрол — Действие и предели — Контрол върху прилагането на правото спрямо фактите — Контрол върху преценката на последиците от концентрацията за конкуренцията

(член 263 ДФЕС; членове 2 и 8 от Регламент № 139/2004 на Съвета; трето съображение от Решение 88/591 на Съвета)

(вж. т. 72—76)

2.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Забрана — Условия — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Критерии за преценка — Премахване на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга — Отслабване на конкурентния натиск върху останалите конкуренти — Кумулативни условия

(член 3, параграф 3 ДЕС; съображения 5, 6, 8, 24, 25 и 26 и член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 81—97, 102—104 и 359)

3.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Тълкуване на правото на Съюза — Тълкуване на правилата в областта на концентрациите между предприятия — Насоки, приети от Комисията — Предходна практика на Комисията при вземане на решения — Задължителен характер — Липса — Възможност на съда да възприеме икономическите или правните ориентири и изводи на Комисията

(член 19 ДЕС; Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 100, 101 и 163)

4.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Прогнозен анализ — Изисквания за доказване — Преценка на вероятното бъдещо поведение на образувания вследствие на сливането субект и на конкурентите му — Преценка на голямата вероятност от съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар като пряка и непосредствена последица от концентрацията — Обхват на тежестта на доказване — Изискване за доказване без основателно съмнение — Съдебен контрол

(Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 107—118, 332 и 368)

5.      Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Критерии — Заменяемост на продуктите — Критерии за преценка — Условия на конкуренция на пазара — Структура на търсенето и предлагането

(Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 144—146)

6.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Критерии за преценка — Премахване на предприятие, което е „важен конкурентен фактор“ — Понятие — Предприятие, чиято роля за конкуренцията е по-важна, отколкото може да се съди от пазарните му дялове — Изключване — Изопачаване на понятието — Грешка при прилагане на правото — Грешка в преценката

(съображение 25 и член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 37 и 38 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 171—175)

7.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Критерии за преценка — Премахване на предприятие, което е „важен конкурентен фактор“ или упражнява силен конкурентен натиск на пазара — Критерии за преценка — Пазар на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги — Непълнота на доказателствата — Грешки в преценката

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 37 и 38 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 183—190, 193—198, 212—216, 219—225)

8.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Критерии за преценка — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги — Най-близки конкуренти — Понятие — Улики — Степен на заменяемост между продуктите на страните по концентрацията — Степен на надпревара между страните по концентрацията — Недостатъчно доказателства за премахването на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга — Грешка в преценката

(съображение 25 и член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 28 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 234—250)

9.      Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Отчитане на повишението на ефективността — Критерии за преценка — Доказателствена сила на показателите за натиска за повишаване на цените — Граници — Доказателство за вероятността от съществено повишение на цените поради премахването на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга — Липса — Грешка в преценката

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 76 и 78 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 274—282)

10.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Цялостна преценка на некоординираните ефекти — Обхват — Доказване на наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Липса — Грешка при прилагане на правото — Грешка в преценката

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 25 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 286—290)

11.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Критерии за преценка — Необходимост да се избегнат вредите, произтичащи от възпрепятстването на съгласуването на интересите на партньорите по споразуменията за съвместно използване на мрежата — Нова практика при вземане на решения — Допустимост — Условия

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 328—332)

12.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Критерии за преценка — Възпрепятстване на съгласуването на интересите на партньорите по споразуменията за съвместно използване на мрежата — Отслабване на конкурентния натиск, упражняван от конкурентните предприятия, партньори по споразуменията за съвместно използване на мрежата, поради промяна на конкурентната им позиция — Допустимост — Условия — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Липса — Грешка в преценката

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 338—348)

13.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Критерии за преценка при липса на проверка на пазарната мощ на образувания вследствие на сливането субект, изразяващи се във влошаване на предлаганите услуги или на качеството на мрежата му — Необходимост от сериозна и убедителна проверка на последиците от концентрацията за конкурентите

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 25 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 358—361)

14.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Критерии за преценка — Последици от концентрацията за конкурентите — Отслабване на конкурентния натиск, упражняван от конкурентите, поради намаляване на инвестициите в инфраструктурата вследствие на възпрепятстването на съгласуването на интересите на партньорите по споразуменията за съвместно използване на мрежата — Допустимост — Условия — Доказателство за наличието на причинно-следствена връзка между увеличението на фиксираните разходи и на допълнителните разходи — Липса — Грешка в преценката

(съображение 25 и член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 364—379)

15.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Критерии за преценка — Последици от концентрацията за конкурентите — Отслабване на конкурентния натиск, упражняван от конкурентите, поради намаляване на инвестициите в инфраструктурата вследствие на възпрепятстването на съгласуването на интересите на партньорите по споразуменията за съвместно използване на мрежата — Факт, който не е достатъчен при липса на доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Опасност от влошаване на качеството на мрежите поради увеличение на разходите за поддръжка и подобряване на мрежите — Недостатъчна степен на вероятност — Грешка в преценката

(Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 380—396)

16.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги, които са сключили съответно с две други конкурентни предприятия споразумения за съвместно използване на мрежата — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Прогнозен анализ — Необходимост от отчитане на евентуалните координирани или некоординирани ефекти в дългосрочен план — Липса — Грешка при прилагане на правото

(Регламент № 139/2004 на Съвета)

(вж. т. 408—416)

17.    Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация, която не създава или засилва господстващо положение — Концентрация на олигополен пазар, която поражда некоординирани ефекти — Концентрация между две предприятия, осъществяващи дейност на пазара на едро на мобилни далекосъобщителни услуги — Доказателство за наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Критерии за преценка — Намаляване на броя на операторите, осъществяващи дейност на пазара — Премахване на предприятие, което притежава малки пазарни дялове — Непълнота на доказателствата — Доказателство за премахването на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга — Липса — Грешки в преценката

(член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 14, 19—21, 27, 37 и 38 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)

(вж. т. 434—453)

Резюме

С решение CK Telecoms UK Investments/Европейска комисия (T‑399/16), обявено на 28 май 2020 г., Общият съд отменя решението, с което Комисията(1) се противопоставя на осъществяването на планираната концентрация между двама от четиримата оператори в областта на мобилните далекосъобщения, осъществяващи дейност на пазара на дребно на мобилните далекосъобщителни услуги в Обединеното кралство.

Планираната концентрация, за която Комисията е уведомена на 11 септември 2015 г., трябва да позволи на жалбоподателя, CK Telecoms UK Investments Ltd (наричано по-нататък „Three“), непряко дъщерно дружество на CK Hutchison Holdings Ltd, да придобие изключителния контрол върху Telefónica Europe Plc (наричано по-нататък „O2“) и следователно да се превърне в основния участник на този пазар, изпреварвайки другите двама оставащи оператори — EE Ltd, което е дъщерно дружество на BT Group plc (наричано по-нататък „BT/EE“) и предишният традиционен оператор, и Vodafone.

В обжалваното решение в съответствие с Регламента за концентрациите(2) и приетите от нея Насоки относно оценката на хоризонталните сливания (наричани по-нататък „Насоките“)(3) Комисията обявява концентрацията за несъвместима с вътрешния пазар въз основа на три „теории за вредите“. Всъщност тя приема, че операцията ще възпрепятства съществено ефективната конкуренция поради наличието на некоординирани ефекти, свързани, първо, с премахването на силния конкурентен натиск на пазара на дребно (първа „теория за вредите“), което вероятно ще доведе до увеличение на цените на мобилните телефонни услуги и до ограничаване на избора на потребителите. Второ, тъй като съответният пазар се характеризира с това, че BT/EE и Three, от една страна, и Vodafone и O2, от друга, са сключили споразумения за съвместно използване на мрежата, операцията ще породи отрицателни последици за качеството на услугите, предлагани на потребителите, като възпрепятства развитието на инфраструктурата на мобилната мрежа в Обединеното кралство (втора „теория за вредите“). Трето, тъй като трима оператори на виртуални мобилни мрежи, които не разполагат със собствена мрежа — Tesco Mobile, Virgin Mobile и TalkTalk (наричани по-нататък „субектите, различни от ОММ“), са сключили споразумения, за да получат достъп до мрежата на друг оператор на цени на едро, има опасност концентрацията да породи значителни некоординирани ефекти на пазара на едро (трета „теория за вредите“).

Ето защо Общият съд трябва за първи път да се произнесе по условията за прилагане на Регламента за концентрациите спрямо концентрация на олигополен пазар, която не създава или засилва индивидуално или колективно господстващо положение, а поражда некоординирани ефекти.

След като припомня пределите на контрола за законосъобразност, който следва да упражни върху сложните преценки, извършвани във връзка с контрола върху концентрациите, Общият съд най-напред определя приложимите критерии, за да се установи дали такава операция води до „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“, както изисква член 2, параграф 3 от Регламента за концентрациите, и пояснява тежестта и степента на доказване, с които Комисията трябва да се съобрази в такъв контекст(4). Той пояснява по-специално че за да е възможно некоординираните ефекти на дадена концентрация да водят до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, трябва да са изпълнени две кумулативни условия: концентрацията трябва да включва, от една страна, премахването на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга, и от друга, отслабването на конкурентния натиск по отношение на останалите конкуренти. Освен това Общият съд подчертава, че в рамките на двуетапния прогнозен анализ, който Комисията трябва да извърши в това отношение, тя не трябва да доказва, че възприетите от нея сценарии и теории за вредите неизбежно ще се осъществят, а да представи достатъчно доказателства, удостоверяващи, че е много вероятно да е налице съществено възпрепятстване вследствие на концентрацията.

В случая Общият съд постановява, че Комисията не е успяла да докаже, че концентрацията, за която е изпратено уведомление, ще породи некоординирани ефекти, които може да съставляват съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция било на пазара на дребно, в рамките на първата и втората теория за вредите, било на пазара на едро, в рамките на третата теория.

Общият съд констатира, на първо място, че Комисията е допуснала редица грешки, като е заключила по първата теория за вредите, че на пазара на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги вероятно са настъпили некоординирани ефекти, свързани с премахването на силния конкурентен натиск. Той приема най-напред, че Комисията не е доказала, че Three е „важен конкурентен фактор“, чието премахване би довело до отслабване на конкурентния натиск, достатъчно, за да се докаже наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция. От друга страна, като смесва понятията „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“(5), „премахване на силния конкурентен натиск“(6) и „премахване на важен конкурентен фактор“(7), Комисията разширява съществено приложното поле на правилата в областта на концентрациите между предприятия и изопачава понятието „важен конкурентен фактор“. От друга страна, Общият съд приема за недостатъчни различните обстоятелствата, които Комисията е взела предвид, за да заключи, че Three е важен конкурентен фактор или поне упражнява силен конкурентен натиск на пазара, независимо дали става въпрос за увеличението на брутния дял на нови абонати с оглед на пазарния му дял, за нарастването на броя на абонатите му, за провежданата от него агресивна ценова политика или пък за традиционната му роля на нарушител на пазара.

Общият съд констатира също така, че макар съответният пазар на дребно на мобилни далекосъобщителни услуги действително да се характеризира със слаба степен на разграничаване на продуктите, поради което страните по концентрацията, както и другите осъществяващи дейност на този пазар оператори може да бъдат приети за сравнително близки конкуренти, само този факт все пак не е достатъчен, за да се докаже премахването на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията упражняват една върху друга, а оттам и наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция.

Освен това, макар да признава, че Комисията може да вземе предвид показателите за натиска за повишаване на цените(8), доколкото те разкриват подтика към страните по концентрацията да увеличат цените си, Общият съд все пак приема, че извършеният от нея количествен анализ няма доказателствена сила, тъй като тя не е доказала с достатъчна степен на вероятност, че цените „съществено“ ще се повишат вследствие на премахването на силния конкурентен натиск. Той констатира също, че Комисията не е включила в количествения си анализ повишението на ефективността, до което може да доведе концентрацията. На последно място, Общият съд приема, че в рамките на цялостната си преценка на некоординираните ефекти Комисията въобще не е уточнила дали те са „значителни“, или ще доведат до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция.

На второ място, Общият съд приема, че Комисията също така е допуснала грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, като в рамките на втората теория за вредите е заключила, че са налице некоординирани ефекти, произтичащи от нарушаването на споразуменията за съвместно използване на мрежата.

Като изхожда от принципа, че споразуменията за съвместно използване на мрежата може да имат благоприятни последици за ефективната конкуренция в полза на потребителите, Комисията разглежда в каква степен концентрацията, като нарушава съществуващите споразумения, може да премахне конкурентната им динамика. След проверка на плановете за консолидиране на мрежите, представени от изпратилите уведомлението страни, както и на пет други сценария за интегриране на съществуващите мрежи Комисията заключава, че операцията може да породи некоординирани антиконкурентни ефекти на пазара на дребно, който е олигополен пазар със сериозни пречки пред навлизането. От една страна, концентрацията може да отслаби конкурентната позиция на конкурентите, партньори по споразуменията за съвместно използване на мрежата, и следователно да отслаби конкурентния им натиск. От друга страна, има вероятност тя да доведе до спад на инвестициите в сектора на инфраструктурите на мрежата, а оттам и до отслабване на степента на ефективна конкуренция.

В това отношение Общият съд най-напред подчертава, че фактът, че тази теория е нова спрямо предходната практика на Комисията при вземане на решения, не означава, че тя не е вероятна или основателна, и обявява, че в известна степен я приема. Той подчертава обаче, че конкурентоспособността на BT/EE и Vodafone и подтикът към тях да инвестират не зависят категорично от решенията на образувания вследствие на сливането субект относно инвестициите или от увеличение на разходите, а по-специално от равнището на конкуренция, пред което са изправени, финансовите им средства и стратегиите им. От това Общият съд заключава, че в настоящия случай възможният разрив на интересите между партньорите по споразуменията за съвместно използване на мрежата, нарушаването на тези споразумения вследствие на концентрацията и дори тяхното прекратяване сами по себе си не са съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция в рамките на теория за вредите, основаваща се на некоординирани ефекти.

Като припомня, че правилата на Съюза в областта на конкуренцията са насочени главно към защита на конкурентния процес като такъв, а не на конкурентите, на следващо място Общият съд разглежда преценката на Комисията по отношение на последиците от концентрацията за двамата конкуренти, BT/EE и Vodafone, отчитайки съответно отнасящите се до тях планове за консолидиране на мрежите.

Що се отнася до BT/EE, Общият съд приема, че Комисията не е успяла да докаже, че като води до увеличение на разходите за поддръжка и за подобряване на мрежата и до влошаване на качеството ѝ, концентрацията би засегнала конкурентното му положение до такава степен, че да съставлява съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция. В това отношение Общият съд констатира по-специално че Комисията не е доказала, че теорията ѝ за вредите се основава на причинно-следствена връзка между предполагаемото увеличение на фиксираните разходи и това на допълнителните разходи, което ще доведе до по-малко инвестиции, влошаване на качеството на предлаганите на пазара услуги или, ако бъде прехвърлено на потребителите посредством увеличение на цените, до отслабване на конкурентния натиск на BT/EE и Vodafone на пазара.

Що се отнася до Vodafone, след като припомня, че отслабването на конкурентния натиск, който това предприятие може да упражни, само по себе си не е достатъчно, за да се докаже съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция в настоящия случай, Общият съд приема по-специално че Комисията не е доказала надлежно, че е достатъчно реалистично и вероятно решението на Vodafone да ограничи инвестициите в собствената си мрежа да произтече от концентрацията, че то ще измени факторите, определящи състоянието на конкуренцията на засегнатите пазари, и в случая ще възпрепятства „съществено“ ефективната конкуренция на съответния пазар.

На последно място, Общият съд постановява, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че по-голямата прозрачност относно общите инвестиции на операторите на мобилни мрежи, произтичаща от споразуменията за съвместно използване на мрежата, ще намали подтика им да инвестират в мрежата си и следователно ще отслаби конкурентния им натиск, без обаче да посочи подходящата времева рамка, във връзка с която възнамерява да докаже наличие на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция. Всъщност Комисията е анализирала, от една страна, непосредствените последици от концентрацията в краткосрочен и средносрочен план, посредством времево припокриване на двете споразумения за съвместно използване на мрежите, и от друга, последиците в средносрочен и дългосрочен план с оглед на плановете за консолидиране на мрежата. За сметка на това, тя не е взела предвид факта, че в дългосрочен план страните по концентрацията няма да запазят две отделни мрежи, макар неколкократно да е изтъкнала тази възможност в обжалваното решение. При все това анализът на последиците от дадена концентрация на олигополен пазар в сектора на далекосъобщенията, който изисква дългосрочни инвестиции и на който потребителите често са обвързани с договори за няколко години, е динамичен прогнозен анализ, за който е необходимо да се отчетат евентуалните координирани или едностранни ефекти в сравнително дълъг бъдещ период от време. Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е квалифицирала отражението на по-голямата прозрачност върху общите инвестиции в мрежите като некоординиран ефект.

На трето и последно място, Общият съд постановява, че Комисията не е успяла да докаже, в рамките на третата теория за вредите, наличието на некоординирани ефекти на пазара на едро.

В това отношение Общият съд отбелязва най-напред, че намаляването на броя на операторите на мобилни мрежи от четирима на трима само по себе си не доказва наличието на съществено възпрепятстване на конкуренцията, тъй като много олигополни пазари демонстрират добро равнище на конкуренция. След това той приема, че макар в настоящия случай индексът на Херфиндал-Хиршман, използван за определяне на степента на концентрация на даден пазар, да превишава прага, под който по принцип(9) е изключено концентрацията да предизвика проблеми за конкуренцията, съгласно точка 21 от Насоките превишаването на тези прагове не означава по презумпция наличие на проблеми за конкуренцията. При все това, като констатира, че за да заключи, че Three е „важен конкурентен фактор“ на пазара на едро, Комисията не се основава на традиционните му пазарни дялове и на степента на концентрация, а на брутните дялове на новите клиенти и на извършения от нея качествен анализ на значимостта му на пазара на едро, Общият съд приема, че тази институция не е изложила достатъчно убедителни причини по въпроса защо брутните дялове на новите клиенти са до такава степен решаващи в настоящия случай, а поради това не е доказала наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция при липса на обстойна проверка на фактите.

Освен това Общият съд констатира, че макар да може да се приеме, че с оглед на брутния му дял на нови клиенти Three е способно да се конкурира с останалите участници на пазара на едро, че е реален конкурент, въздейства на конкуренцията и е засилило пазарната си позиция, това все пак не е достатъчно нито за да се докаже наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция в контекст, в който пазарният му дял в действителност е много малък, нито за да се заключи, че Three е важен конкурентен фактор. На последно място, той приема, че Комисията не е доказала, че концентрацията ще доведе до премахване на силния конкурентен натиск, който страните по концентрацията преди са упражнявали една върху друга.


1      Решение на Комисията от 11 май 2016 година за обявяване на концентрация за несъвместима с вътрешния пазар (дело M.7612 — Hutchison 3G UK/Telefónica UK), нотифицирано под номер C(2016) 2796; неповерителният му вариант е на разположение на английски език на следния адрес: <https ://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/decisions/m7612_6555_3.pdf>. (Резюме, публикувано в ОВ C 357, 2016 г., стр. 15).


2      Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).


3      Насоки относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 31, 2004 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 56).


4      Съгласно член 2, параграф 3 от Регламента за концентрациите, тълкуван с оглед на съображение 25 от него.


5      Правен критерий, посочен в член 2, параграф 3 от Регламента за концентрациите.


6      Критерий, споменат в съображение 25 от Регламента за концентрациите.


7      Критерий, изведен от Насоките, използвани в обжалваното решение.


8      Анализ, наричан още „upward pricing pressure“ или UPP (НПЦ).


9      Съгласно точки 19—21 от Насоките.