Дело T‑424/13
Jinan Meide Casting Co. Ltd
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Дъмпинг — Внос на резбовани принадлежности за тръбопроводи от ковък чугун с произход от Китай — Окончателно антидъмпингово мито — Поверително третиране на изчисленията на нормалната стойност — Своевременно представена информация — Срок за приемане на решение относно статута на предприятие, което упражнява дейност в условията на пазарна икономика — Право на защита — Равно третиране — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила — Член 2, параграфи 7—11, член 3, параграфи 1—3, член 6, параграф 7, член 19, параграфи 1 и 5 и член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 30 юни 2016 г.
1. Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Материалноправни норми — Разграничаване — Прилагане във времето на Регламент № 1168/2012, който изменя основния регламент № 1225/2009 — Изменение на срока за произнасяне по статута на предприятие, което действа в условия на пазарна икономика — Прилагане към решение, прието преди влизането в сила на Регламент № 1168/2012 — Недопустимост
(член 1, точка 1, буква а) и член 2 от Регламент № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Внос от страни без пазарна икономика като посочените в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009 — Процедура по преценка на условията, позволяващи на даден производител да се ползва от статута на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Срок — Императивен характер
(член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Непреодолима сила — Понятие
4. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Процесуално нарушение — Възможност за отмяна на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито при доказване само на вероятност за различно решение при липсата на посоченото процесуално нарушение
(Регламент № 1225/2009 на Съвета)
5. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Зачитане на правото на защита — Задължение на институциите да осигурят информирането на заинтересованите предприятия и да зачитат поверителността на информациите, като съгласуват тези задължения — Спазване на принципа на добра администрация — Задължение на институциите да зачитат поверителността на информациите
(член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 7, членове 19 и 20 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Зачитане на правото на защита — Задължение на институциите да осигурят информирането на заинтересованите предприятия — Обхват — Сведения, предоставени на Комисията от производителя от държавата аналог, които не могат да се използват в хода на разследването — Изключване
(член 6, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
7. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Зачитане на правото на защита — Задължение на институциите да осигурят информирането на заинтересованите предприятия — Обхват — Задължение на Комисията да отговори писмено на молба за представяне на уточнения относно информацията, съдържаща се в документа за окончателно разгласяване, и да спази едномесечен срок, преди да изпрати предложението за окончателен регламент — Липса
(член 15 и член 20, параграф 4 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
8. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Право на изслушване — Обхват — Задължение на институциите да приемат гледната точка на заинтересованите страни — Липса — Задължение да се отговори на всички доводи на страните — Липса
(Регламент № 1225/2009 на Съвета)
9. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Съдебен контрол — Вземане предвид на мотиви, на които не се основава актът, довел до твърдяно нарушение на правото на защита — Недопустимост
10. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Съобщаване на информация на предприятията от Комисията — Спазване на принципите на добра администрация и на равно третиране
(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 19 и 20 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
11. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Съобщаване на информация на предприятията от Комисията — Възможност поверителна информация да се предостави само на конкретна заинтересована страна с изричното съгласие на предоставилото я лице
(член 6.5 от Споразумението за прилагането на член VI на общото споразумение по митата и търговията, „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“; член 19, параграфи 1 и 5 и член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
12. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Задължение за тълкуване на актовете на вторичното право в съответствие с тези споразумения — Прилагане в областта на антидъмпинговите мерки
(член 6.5 от Споразумението за прилагането на член VI на общото споразумение по митата и търговията, „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“; член 19, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
1. Член 2 от Регламент № 1168/2012 (наричан по-нататък „регламентът за изменение“) за изменение на Регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, предвижда, че регламентът за изменение се прилага за всички нови и всички текущи разследвания, считано от датата на влизането му в сила. Впрочем изменението на срока за произнасяне по статута на ТДПИ, въведено с член 1, точка 1, буква а) от този регламент, би било приложимо за всички текущи разследвания дори при липсата на посочения член 2, доколкото в случая става въпрос за изменение на процесуалноправна норма.
Следователно горепосоченото изменение на срока за произнасяне на решение по статута на ТДПИ по правило се прилага, в рамките на текущо антидъмпингово разследване, за всяко решение на Комисията, с което тя решава дали дадено предприятие изпълнява критериите за получаване на статут на ТДПИ, по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, и което е прието на датата на влизане в сила на това изменение или на по-късна дата.
За сметка на това член 2 от регламента за изменение не може да доведе до прилагане на член 1, точка 1, буква а) от регламента за изменение спрямо решение относно статута на ТДПИ, прието преди влизането в сила на този регламент. Всъщност по този начин би се придало обратно действие на тази разпоредба, което не следва от текста на член 2 от регламента за изменение. Освен това, макар новите норми, и по-специално процесуалноправните норми, да могат да се отнасят до възникнали и окончателно установени при действието на стария закон правни положения, прилагането на тези нови норми трябва все пак да е съобразено с принципа на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила. Зачитането на този принцип има за последица това, че законосъобразността на акт на Съюза трябва по правило да се преценява с оглед на правната му основа, която е в сила към датата на приемането му.
(вж. т. 66—68)
2. Само по себе си обстоятелството, че Комисията има възможност и дори задължение да измени първоначалното си решение относно статут на дружество, което действа в условия на пазарна икономика (ТДПИ), при което е допуснала грешка, е без значение за задължението ѝ да спази срока, установен за приемането на такова първоначално решение от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност. Освен това текстът на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния антидъмпингов регламент не съдържа индикации в смисъл, че предвиденият в него срок е само указателен. Ето защо зачитането на тримесечния срок за произнасяне по статута на ТДПИ, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния антидъмпингов регламент, не представлява възможност, а задължение за Комисията.
(вж. т. 70—72)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 76)
4. В областта на дъмпинга наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на регламент за установяване на окончателни антидъмпингови мита само доколкото не може да се изключи напълно възможността административното производство да е довело поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на жалбоподателя.
В това отношение жалбоподателят не е длъжен да докаже, че решението на институциите е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, ако бе могъл по-добре да осигури своята защита в отсъствието на установеното процесуално нарушение.
(вж. т. 81, 152, 194 и 214)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 92—97, 103 и 105)
6. В рамките на антидъмпингово разследване Комисията не е нарушила член 6, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, нито е нарушила правото на защита на жалбоподателя, като не му е предоставила достъп до кореспонденция по електронна поща, която се отнася само до трудностите за производителя от държавата аналог или държавата на износа при предоставянето на исканите от Комисията данни с оглед на определянето на нормалната стойност на стоката, за чийто внос е наложено антидъмпингово мито, и уточненията на Комисията в отговор на тези трудности. Всъщност сама по себе си тази кореспонденция не съдържа сведения, предоставени от този производител на Комисията, които да са използвани в хода на разследването, както изисква член 6, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент, за да се допусне достъп до тях.
(вж. т. 111 и 114)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 120—122, 124 и 125)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 126)
9. Когато една от институциите на Съюза иска от Общия съд да замести с други мотиви мотивите, които друга такава институция изтъква в хода на производството по разследване във връзка с налагане на антидъмпингово мито, за да отхвърли искането на жалбоподателя за разгласяване на изчисленията на нормалната стойност, следва да се приеме, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта.
Впрочем нарушаването на правото на защита по време на административното производство относно дъмпинг може да доведе до отмяна на антидъмпинговия регламент. Ето защо това нарушаване не може да се санира само с проверка от страна на съда на Съюза на мотивите, които може да са обосновали решението, от което произтича твърдяното нарушение. Всъщност тази проверка е ограничена до съдебен контрол на правните основания и не може да замести пълното разследване на случая в рамките на административно производство. Освен това, доколкото жалбоподателят се е запознал за пръв път в рамките на производството пред съда с мотивите, изтъкнати от институциите пред Общия съд, положението му е различно от това, в което щеше да се намира, ако беше могъл да представи становището си по този мотив в хода на производството по разследване. Поради това във всички случаи Общият съд не може да установи дали е налице нарушение на правото на защита на заинтересованата страна поради отказа да ѝ бъдат предоставени в стадия на административното производство изчисленията на нормалната стойност, като разгледа мотиви, на които не се основава този отказ.
(вж. т. 150 и 151)
10. При прилагането на член 19 във връзка с член 20 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, институциите трябва да следят за спазването на принципите на добра администрация и равно третиране.
Последният принцип е конкретизиран в член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент. Разликата в третирането е обоснована с обективен и разумен критерий, когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на преследваната от съответното третиране цел
Фактът, че производителят от държавата аналог е дал съгласието си по смисъла на член 19, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент да се предостави достъп до данните му на производител износител, обективно изменя положението на последния в сравнение с това на другите производители износители, включени в извадката, което обосновава различно третиране по отношение на поверителността на изчисленията на нормалната стойност, които се основават на тези данни. При липса на такова съгласие член 19, параграф 5 задължава институциите да не разгласяват информация, по отношение на която е поискано поверително третиране. За сметка на това, наличието на такова съгласие предоставя най-малкото право на съответният производител износител да бъде разгледана основателността на искането му въз основа на претегляне на правото му на защита и на интересите, защитени от поверителния характер на поисканата информация.
Обстоятелството, че съгласието на производителя от държавата аналог се отнася само до информацията, предоставена от последния на Комисията, а не до изготвените въз основа на тази информация изчисления на нормалната стойност, е без значение за обхвата на това съгласие, когато Комисията е заличила изчисленията на нормалната стойност поради необходимостта да запази поверителния характер на тази информация.
Тезата, че такова съгласие не може да обхване информацията, която е поверителна по своето естество по смисъла на член 19, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, също трябва да се отхвърли. Съгласно текста на член 19, параграф 5 от основния регламент посоченото в тази разпоредба съгласие се отнася до всяка информация, за която е поискано поверително третиране. Освен тона текстът на член 19, параграф 1 от посочения регламент не изключва възможността тази категория на поверителна по естеството си информация да включва и информация, за която предоставилото я лице е представило искане за поверително третиране. На последно място, доколкото в определени случаи разгласяването на такава поверителна по естеството си информация не може да се изключи обстоятелството, че предоставилото тази информация лице е дало съгласието си за нейното разгласяване, безспорно е от значение.
Това тълкуване се потвърждава от текста на член 6.5 от Споразумението за прилагането на член VI на общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (антидъмпингово споразумение), който по същество е възпроизведен в член 19 от основния антидъмпингов регламент и съгласно който разрешението на лицето, предоставило поверителна информация на разследващите органи, се отнася както до категорията на поверителната по естеството си информация, така и до категорията на информацията, която е предоставена на конфиденциална основа от страни по разследване.
(вж. т. 156—158, 177, 178, 180 и 182—188)
11. В рамките на антидъмпингово разследване позицията, че не е възможно да се снеме поверителността на определена информация само по отношение на конкретна заинтересована страна, не е обоснована от релевантните разпоредби на основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.
На първо място, от текста на член 19, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент не следва, че съгласието на предоставилото информацията лице, необходимо за всяко разгласяване на информация, за която то е поискало поверително третиране, не може да се предостави само по отношение на една или няколко конкретни заинтересовани страни.
На следващо място, от примерно изброените в член 19, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент основания за поверителност личи, че преценката на поверителния характер на информация, предоставена в рамките на антидъмпингово разследване, може да изисква да се вземе предвид съответното положение както на предоставилото информацията лице, така и на заинтересованите страни, които могат да получат достъп до нея.
От текста на член 19, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент обаче не следва, че защитата на свързана с търговската тайна информация, която по естеството си е поверителна и по правило не се разгласява, изисква да се изключи по принцип всяка възможност за разгласяването ѝ, а оттам и за преценка на конкретното положение на заинтересована страна, която иска да получи достъп до тази информация.
Тълкуване в този смисъл не се подкрепя и от съдебната практика относно защитата на търговската тайна. Когато естеството на производството го налага, защитените интереси в рамките на специалната закрила, от която се ползва търговската тайна, трябва да се претеглят с правото на защита на заинтересованите страни в това производство. Това важи за антидъмпингово разследване и следователно дори когато информацията представлява търговска тайна, Комисията няма абсолютно задължение да откаже нейното разгласяване, без да прецени конкретните обстоятелства на случая, и по-специално конкретното положение на съответната заинтересована страна.
Свобода на преценка на Комисията за съгласуване на правото на информация на заинтересованите страни и защитата на поверителната информация не е ограничена, когато съответната заинтересована страна е производител износител, който не е получил статут на дружество, което действа в условия на пазарна икономика (ТДПИ).
По-конкретно на този производител износител, както и на всяка заинтересована стана не може да се противопостави принципен отказ на молбите му за достъп до неговите изчисления без преценка на конкретните обстоятелства с единствения мотив, че възможността да му се предостави тази информация, ще създаде „системен дисбаланс“ в отношенията между Комисията, от една страна, и засегнатите от разследването предприятия, като например производител, който не е получил статут на ТДПИ, и производител от държавата аналог, от друга страна.
На последно място, от текста на член 20, параграфи 2—4 от основния антидъмпингов регламент не следва, че институциите нямат възможност да предоставят на конкретна заинтересована страна, по нейно искане, определена информация, която е пропусната в окончателното разгласяване, поради това че и другите заинтересованите страни би трябвало да имат достъп до нея. По-конкретно, на заинтересованата страна не може да се откаже достъп до информация от вида на посочените в член 20, параграфи 2—4 от основния антидъмпингов регламент с единствения мотив, че други заинтересованите страни също имат право да получат достъп до нея, ако последните не са представили искане в този смисъл.
От гореизложеното следва, че Комисията трябва да разгледа исканията за достъп до поверителна информация, представени от определена заинтересована страна, с оглед на конкретното положение на последната и независимо от положението на другите заинтересовани страни, за които тази информация може да е от полза.
Тълкуване в обратен смисъл води до принципно ограничаване на достъпната информация за заинтересованите страни, несъвместимо с изискванията, свързани със зачитането на правото на защита, и в случаи като настоящия ще лиши производителя износител от достъп до информация, която може да е особено важна за правото му на защита, предвид че изчислението на нормалната стойност се отразява на определянето на дъмпинговия му марж.
(вж. т. 159—162, 164, 165, 167, 168, 170, 171 и 175)
12. При прилагането на правилата на Световната търговска организация (СТО) предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения. Това съображение важи по-специално в областта на антидъмпинговите мерки, доколкото е установено, че разглежданата разпоредба от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, е приета в изпълнение на особено задължение, поето в рамките на Споразумението за прилагането на член VI на общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (антидъмпингово споразумение).
От текста на член 19, параграфи 1 и 5 от основния антидъмпингов регламент, който възпроизвежда текста на член 6.5 от антидъмпинговото споразумение, личи, че законодателят на Съюза е изразил намерението си да изпълни особеното задължение по тази разпоредба от антидъмпинговото споразумение. Сам по себе си фактът, че законодателят на Съюза е избрал да приеме различна структура от тази на член 6.5 от антидъмпинговото споразумение по-специално като е възпроизвел двете части на този член в два отделни параграфа на член 19 от основния антидъмпингов регламент, не показва намерение на законодателя на Съюза да възприеме самостоятелен подход в правото на Съюза, различен от следвания в антидъмпинговото споразумение. Всъщност този избор се обхваща от свободата на преценка, предоставена на законодателя на Съюза, за да изпълни задълженията по член 6.5 от антидъмпинговото споразумение, така че посоченият избор не може да представлява пречка за тълкуването на член 19, параграфи 1 и 5 от основния антидъмпингов регламент в светлината на посочената разпоредба от антидъмпинговото споразумение.
(вж. т. 188 и 190)