Жалба, подадена на 14 юни 2021 г. от SGI Studio Galli Ingegneria Srl срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 14 април 2021 г. по дело T-285/19, SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия

(Дело C-371/21 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: SGI Studio Galli Ingegneria Srl (представители: F.S. Marini, V. Catenacci, R. Viglietta, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени обжалваното решение на Общия съд, девети състав, публикувано на 14 април 2021 г. и съобщено на същата дата, по дело T-285/19, SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, и съответно да уважи исканията на S.G.I., направени пред Общия съд, в посочената поредност, както следва:

да установи и обяви, че жалбоподателят не дължи на Европейската комисия сумите, поискани от последната с дебитно известие № 3241902288, получено на 22 февруари 2019 г., и последно със записка, получена на 29 април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540, поискани на основание възстановяване на помощта и неустойка за твърдяно неизпълнение от Studio Galli Ingegneria на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 във връзка с проекта, озаглавен „MARSOL”,

да установи и обяви липсата на твърдените от Комисията нарушения,

да установи и обяви незаконосъобразността, невалидността и при всички положения неоснователността на писмото за предварителна информация от 19 декември 2018 г., доклада от разследването на OLAF, дебитното известие от 22 февруари 2019 г., последващото напомняне от 2 април 2019 г. и окончателната записка — за определяне на нов размер на исканата сума и за отхвърляне на последващите искания на SGI — от април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540,

да установи и обяви липсата на твърдяното от Комисията вземане,

да установи и обяви правото на жалбоподателя на действително отпуснатата помощ от Комисията по силата на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 за проекта „MARSOL“,

при условията на евентуалност, да установи и обяви, че сумата, предмет на възстановяване от страна на Комисията, не може да надвишава 100 044,99 EUR, съобразно посоченото в третото основание на жалбата,

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да осъди Комисията да изплати на SGI разходите за изпълнението на проекта „MARSOL“ поради неоснователно обогатяване.

Основания и основни доводи

1.    Първо основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля първото основание на иска. Нарушение/неправилно прилагане на членове 41, 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Неспазване на принципа на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и съгласно член 1134 от белгийския Граждански кодекс.

Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че последният приема, че Комисията не е нарушила правата по член 41, 42 и 47 от Хартата и принципа на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, като не е взела предвид направеното от жалбоподателя искане за спиране на производството и за достъп до документите в преписката по разследването на OLAF. Напротив, поради факта, че дружеството не е имало фактическата възможност да отговори на окончателния доклад на OLAF поради вътрешни проблеми, ефективността на тези права е нарушена в административното, а следователно и в съдебното производство.

2.    Второ основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля второто основание на иска. Нарушение/неправилно прилагане на член 317 ДФЕС, член 172а, параграф 1 от Регламент № 2342/2002¹ , член 31, параграф 3, букви a) и в) от Регламент № 1906/2006² , член II.5 и член II.14, параграф 1 от общите условия на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Неспазване на принципите на презумпцията за невиновност, тежестта на доказване, безпристрастността, закрепени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013³ на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. Грешка в преценката на доказателствата в нарушение на член 1315 от белгийския Граждански кодекс.

Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля второто основание на иска, последният приема, че жалбоподателят не е доказал допустимостта на преките и непреките разходи във връзка с персонала нито пред OLAF и Комисията, нито пред Общия съд. Напротив, Общият съд не е взел предвид, че твърденията на OLAF не са били свързани с разглеждания проект, а с други финансирани проекти, и следователно не е приложил правилно принципите на презумпцията за невиновност и на тежестта на доказване. Освен това отчетите за отработените часове, представени в производството, е следвало да бъдат приети като достатъчно доказателство, предвид липсата на други възражения и установеното сключване проекта, за да се потвърди допустимостта на направените разходи, поискани от Комисията.

3.    Трето основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля третото основание на иска. Неспазване на принципите на пропорционалност, безпристрастност и добросъвестност при изпълнение на договорните задължения. Нарушение на член 5, параграф 4 ДФЕС. Нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля третото основание на иска, последният приема, че Комисията не е накърнила принципа на пропорционалност, като е поискала всички преки и непреки разходи във връзка с персонала. Напротив, поради факта, че в процедурата по разследване са били установени несъответствия само във връзка с двама заети по проекта специалисти, трябвало да бъдат поискани само тези разходи, като се има предвид установеното изпълнение на проекта и приетата от Комисията проверка на разходите от страна на външен специалист. При условията на евентуалност, отново в приложение на принципа на пропорционалност, Общият съд е трябвало да приеме направеното при условията на евентуалност искане за определяне на сумата, подлежаща на възстановяване.

4.    Четвърто основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля четвъртото основание на иска. Нарушение и/или неправилно прилагане на член 2, буква б) от Регламент № 58/2003⁴ на Съвета от 19 декември 2002 г. и на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Липса на мотиви и противоречивост на съдебното решение, тъй като то не съответства на предходната практика на Общия съд и на Съда в областта на неоснователното обогатяване.

Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля четвъртото основание на иска, последният отрича правото на жалбоподателя да запази отпуснатата помощ във връзка с преките и непреките разходи за персонала, което води до неоснователно обогатяване на Комисията. Поради факта, че в случая са налице условията за подаването на жалбата, а именно обогатяване на едната страна по договора и обедняване на другата, както и причинно-следствената връзка между обогатяването и обедняването, решението на Общия съд е незаконосъобразно.

____________

¹     Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).

²     Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за определяне на правила за участието на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (ОВ L 391, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 108).

³     Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).

⁴     Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256).