РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
15 декември 2010 година
Дело F-14/09
Ana Maria Almeida Campos и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2008 г. — Съпоставяне на заслугите на администратори, назначени на длъжност лингвист, и администратори, назначени на длъжност в общата администрация“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Almeida Campos и четири други длъжностни лица на Съвета искат отмяната, от една страна, на решенията на Съвета, с които се отказва вписването им в списъка на повишените в степен AD 12 на основание на процедурата по повишаване за 2008 г. длъжностни лица, и от друга страна, на решенията за повишаване в степен AD 12 на длъжностни лица от функционална група AD, които изпълняват функции, различни от езиковите
Решение: Отменя решенията, с които Съветът на Европейския съюз е отказал да повиши жалбоподателите в степен AD 12 на основание на процедурата по повишаване за 2008 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Идентичност на предмет и основание
(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета
1. Правилото за съгласуваност между административната и съдебната жалба е нарушено само в случай че жалбата пред съда променя предмета или основанието на административната жалба, като понятието „основание“ трябва да се тълкува в широк смисъл. При такова тълкуване, и що се отнася до искането за отмяна, под „основание на спора“ трябва да се разбира оспорването на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт от страна на жалбоподателя или, като алтернатива, оспорването на неговата външна законосъобразност.
След като обаче в административните си жалби жалбоподателите са оспорили вътрешната законосъобразност на обжалваните актове, в рамките на техните съдебни жалби също е допустимо правно основание, с което се оспорва вътрешната законосъобразност на посочените актове.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/119, точки 119 и 120
2. От текста на член 45, параграф 1 от Правилника изрично следва, че в рамките на процедура по повишаване органът по назначаването е длъжен да направи избора си въз основа на съпоставяне на заслугите на длъжностните лице, които подлежат на повишаване.
Макар органът по назначаването да разполага с предвиденото в Правилника правомощие да извърши това съпоставяне съгласно процедурата или метода, която или който счита за най-подходящ(а), това правомощие е ограничено от необходимостта съпоставянето да се извърши грижливо и безпристрастно в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране. На практика това съпоставяне трябва да се проведе при равнопоставеност и като се изхожда от сравними източници на информация и сведения.
Освен това член 45, параграф 1 от Правилника, който задължава органа по назначаването да съпостави заслугите на длъжностните лице, които подлежат на повишаване, предполага, че това съпоставяне обхваща всички подлежащи на повишаване длъжностни лица независимо от изпълняваните от тях функции. Всъщност това изискване е израз както на принципа на равно третиране на длъжностните лица, така и на принципа за право на кариерно развитие.
В рамките на процедура по повишаване, която включва два последователни етапа, най-напред първи етап, които се състои от предварително съпоставяне от две отделни консултативни комисии по повишаване на заслугите на администраторите, които изпълняват езикови функции, и на администраторите, които изпълняват други функции, и след това втори етап, които се основава на съпоставяне от органа по назначаването на заслугите на администраторите, които принадлежат съответно към едната или другата от тези две групи, първият етап от процедурата по повишаване — а именно предварителното съпоставяне от две отделни консултативни комисии по повишаване на заслугите на двете групи администратори с оглед на спецификата на задачите, възложени на първите спрямо задачите, възложени на вторите, съпоставяне, което има за цел единствено да предостави на органа по назначаването имената на длъжностните лица, които следва да бъдат повишени — не може да попречи на извършването на съпоставяне, включващо заслугите на кандидатите, а напротив, съответства на принципа на добра администрация.
За разлика от това, що се отнася до втория етап от процедурата по повишаване, а именно съпоставянето от органа по назначаването на заслугите на администраторите, които подлежат на повишаване, Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника, както и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, слага край на провежданото преди това разграничение между длъжностите, които не изпълняват езикови функции, заемани от длъжностни лица от категории от А до D, и длъжностите, които изпълняват езикови функции, заемани от длъжностни лица от категорията LA, и създава нова структура, която обхваща две функционални групи, а именно функционална група „асистенти“ („AST“), която заменя старите категории C и B, и функционална група „администратори“ („AD“), която е предназначена да замени старата езикова категория LA. Така, след като намерението на законодателя е било да слее в е една-единствена функционална група всички администратори, които изпълняват езикови или други функции, органът по назначаването, който е компетентен да приеме решенията за повишаване, трябва да съпостави заслугите на всички администратори, които подлежат на повишаване в степен AD 12.
(вж. точки 29—31 и 33—35)
Позоваване на:
Съд — 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стp. 1167, точка 17
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стр. II‑1281, точка 21; 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 41; 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑603, точки 20 и 21; 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, Recueil FP стр. I‑A‑95 и II‑495, точки 98 и 121