Иск, предявен на 20 октомври 2013 г. — Šumelj и др./Европейски съюз

(Дело T-546/13)

Език на производството: хърватски

Страни

Ищци: Ante Šumelj (Загреб, Хърватия), Đurđica Crnčević (Св. Иван Зелина, Хърватия), Miroslav Lovreković (Крижевци, Хърватия) (представител: адв. Mato Krmek)

Ответник: Европейски съюз

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

да постанови междинно решение, с което да признае за установено, че Европейската комисия не е спазила задължението си да следи за изпълнението на Договора за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, което има по силата на член 36 от Акта за присъединяване (приложение VII, точка 1), що се отнася до въвеждането на длъжността държавен съдебен изпълнител в съдебната система на Република Хърватия,

да осъди Европейския съюз да изплати обезщетение за причинените на ищците (имуществени и неимуществени) вреди по силата на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз съгласно член 340, параграф 2 ДФЕС,

да осъди Европейския съюз да заплати разноските по настоящото производство,

да не пристъпва към разглеждане на въпроса за размера на обезщетението, докато не влезе в сила междинното решение.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците излагат три основания.

Първото основание е изведено от обстоятелството, че Европейската комисия е нарушила 36 от Акта за присъединяване (приложение VII, точка 1), който е неразделна част от Договора за присъединяването към Европейския съюз, сключен между Република Хърватия и държавите — членки на Европейския съюз [Narodne novine – Međunarodni ugovori nº 2/12 (Държавен вестник – Международни договори)], като не е попречила на отмяната на законите, с които се създава и регламентира длъжността държавен съдебен изпълнител и които Република Хърватия е приела по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Член 36 от Акта за присъединяване задължава Комисията да следи за изпълнението (monitoring) на всички ангажименти, поети от Република Хърватия в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, и следователно на поетите от Република Хърватия правни задължения да създаде длъжността държавен съдебен изпълнител и да осигури всички условия, необходими за цялостното интегриране на тази длъжност в хърватския правен ред най-късно до 1 януари 2012 г.

Второто основание е изведено от това, че с посоченото нарушение Европейската комисия пряко е причинила вреди на ищците, които са били определени да заемат длъжностите държавни съдебни изпълнители и са имали оправдани очаквания, че ще встъпят в длъжност на 1 януари 2012 г.

Третото основание е изведено от това, че като не е изпълнила задълженията си съгласно Договора за присъединяване, Комисията явно и грубо е превишила пределите на дискреционната си власт, а като не е оправдала правните очаквания на ищците (определени за държавни съдебни изпълнители), им е причинила значителни имуществени и неимуществени вреди, за които съгласно член 340, параграф 2 ДФЕС дължи обезщетение.