РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
8 октомври 2015 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Форма на кутия за игра — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑547/13
Rosian Express SRL, установено в Медиаш (Румъния), за което се явяват E. Grecu и A. Tigau, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват V. Melgar и A. Geavela, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 11 юли 2013 г. (преписка R 797/2013‑5) относно заявка за регистрация на триизмерен знак във формата на кутия за игра като марка на Общността
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: I. Dragan, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 7 февруари 2014 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 24 април 2014 г.,
след съдебното заседание от 21 май 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 11 септември 2012 г. жалбоподателят, Rosian Express SRL, подава до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) заявка за регистрация на марка на Общността на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният триизмерен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 28 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 28: „Игри и играчки; гимнастически и спортни артикули, които не са включени в други класове; украшения за коледни елхи“,
– клас 35: „Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност“.
4 На 1 февруари 2013 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за „игрите и играчките“, спадащи към клас 28, на основание член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент № 207/2009.
5 На 28 март 2013 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба пред СХВП срещу решението на проверителя.
6 С решение от 11 юли 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата, с мотива че що се отнася до разглежданите стоки, триизмерният знак, който се иска да бъде регистриран като марка на Общността, няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да разпореди регистрацията на заявената марка за всички посочени стоки и услуги,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 Жалбоподателят изтъква две основания, първото е нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и второто, повдигнато в писмената реплика, е неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на правото на изслушване по смисъла на член 75 от посочения регламент.
10 Общият съд счита за уместно най-напред да разгледа второто основание, а именно за нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009.
По второто основание, а именно нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009
11 На първо място, жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране. В това отношение изтъква два довода. Първо, в обжалваното решение не било изяснено с кои форми е била сравнявана заявената марка, за да се установи, че тя няма отличителен характер. Второ, не било уточнено по-подробно с оглед на кои съответни потребители е преценен отличителният характер на заявената марка.
12 На второ място, жалбоподателят по същество изтъква, че апелативният състав е нарушил правото му да бъде изслушан. Всъщност той твърди, че апелативният състав е взел решението си въз основа на съдържанието на уебсайтове, въпреки че това съдържание е изменено или е могло да бъде изменено след проверката на проверителя или на апелативния състав.
13 Най-напред следва да се отбележи, че основанието, което е за нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009, е посочено от жалбоподателя в писмената реплика. Трябва обаче да се припомни, че видно от съдебната практика, липсата или непълнота на мотивите е абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 67 и от 12 март 2014 г., Tubes Radiatori/СХВП — Antrax It (Радиатор), T‑315/12, EU:T:2014:115, т. 96). Разглеждането на такова основание може следователно да стане на всеки етап на производството (решение от 20 февруари 1997 г., Комисия/Daffix, C‑166/95 P, Rec, EU:C:1997:73, т. 25).
14 Съгласно член 75 от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП се мотивират и се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция.
15 Що се отнася до задължението за мотивиране, то е със същия обхват като произтичащото от член 296 ДФЕС, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин. Това задължение има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението (решения от 19 май 2010 г., Zeta Europe/СХВП (Superleggera), T‑464/08, EU:T:2010:212, т. 47 и от 21 май 2014 г., Eni/СХВП – Emi (IP) (ENI), T‑599/11, EU:T:2014:269, т. 29).
16 Видно от точка 12 от обжалваното решение, апелативният състав по-специално се е основал на стандарта или обичайното в съответния сектор, в случая този за колективни игри и играчки, за да установи дали заявената марка има отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. От тази точка е видно също, че представянето на играта и опаковката от дърво са общи за сектора форми и материали.
17 В точка 13 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че може да се основава на общоизвестни факти, за да установи отличителния характер на заявената марка.
18 В точка 14 от обжалваното решение, използвайки израза „[в]ъв всеки случай“, апелативният състав се позовава непряко на уебсайтове за продажба на сходни продукти, като уточнява, че „самият заявител признава, че извършеното в интернет търсене позволява да се открият две стоки с форма, идентична на тази, за която е подадена заявката“.
19 Ето защо следва да се приеме, че видно от обжалваното решение, въз основа на общоизвестни факти апелативният състав счита, че опаковката от дърво и формата на заявената марка са познати в съответния сектор и заявената марка няма отличителен характер. Следователно решението е мотивирано така, че жалбоподателят да се запознае с мотивите, а Общият съд да може да упражни контрол в това отношение.
20 Що се отнася до твърдението, че липсва определение за съответните потребители и степента на тяхното внимание, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите. Всъщност евентуалните погрешни мотиви не са равнозначни на липсата на мотиви (решения от 17 май 2011 г., Diagnostiko kai Therapeftiko Kentro Athinon „Ygeia“/СХВП (υγεία), T‑7/10, EU:T:2011:221, т. 59 и от 12 септември 2012 г., Duscholux Ibérica/СХВП — Duschprodukter i Skandinavien (duschy), T‑295/11, EU:T:2012:420, т. 41).
21 Трябва да се отбележи, че съответните потребители и степента на тяхното внимание са добре определени в точка 11 от обжалването решение (вж. точка 42 по-долу) и самият жалбоподател го признава в съдебното заседание, когато оспорва основателността на това определение.
22 Следователно, без да се засяга проверката на неговата основателност, която ще бъде извършена в рамките на основанието, което е нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, обжалваното решение е достатъчно мотивирано по отношение на съответните потребители и степента на тяхното внимание.
23 Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, противно на твърденията на жалбоподателя, че не е нарушен член 75 от Регламент № 207/2009, съгласно който решенията на СХВП се мотивират.
24 Второто изречение на член 75 от Регламент № 207/2009 утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото относно марките на Общността, който включва правото на изслушване. Съгласно този общ принцип на правото на Съюза адресатите на решенията на органи на публичната власт, с които се засягат чувствително интересите им, трябва да могат надлежно да представят своето становище (решение от 7 февруари 2007, Kustom Musical Amplification/СХВП (Форма на китара), T‑317/05, Сб., EU:T:2007:39, т. 26).
25 В съответствие с тази разпоредба апелативен състав на СХВП може да основава решението си само на правни или фактически обстоятелства, по които страните са имали възможност да представят своите становища. От това следва, че в случаите, когато апелативният състав служебно установява фактите, въз основа на които да постанови своето решение, той е длъжен да ги съобщи на страните, за да им се даде възможност да представят своите становища (решение от 21 октомври 2004 г, KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, Rec, EU:C:2004:649, т. 42 и 43).
26 В това отношение следва да се отбележи, че видно от точки 16—19 по-горе, обжалваното решение не се основава на съдържанието на въпросните уебсайтове, а на общоизвестни факти. Поради това твърдението за нарушение на правото на изслушване, следва да се отхвърли.
27 Освен това от решението на проверителя е видно, че в него са включени снимки на стоки, които проверителят е приел за идентични със заявената марка, взети от въпросните уебсайтове. Ето защо следва да се отбележи, че дори обжалваното решение да се основава на сравнение между заявената марка и стоки, намиращи се в разглежданите уебсайтове и съдържанието на тези уебсайтове междувременно да се е променило, жалбоподателят е имал възможност да представи становището си по съответните снимки, доколкото те са били възпроизведени в решението на проверителя. Впрочем основателно апелативният състав посочва в точка 13 от обжалваното решение, че самият жалбоподател признава съществуването на идентични стоки на пазара. Всъщност от преписката и доводите на жалбоподателя пред Общия съд е видно, че той е изразил становище относно съдържанието на разглежданите уебсайтове, като е поддържал, че тези уебсайтове са познати с продажбата на фалшифицирани продукти. Следователно жалбоподателят е бил напълно в състояние да представи становище относно съдържанието на уебсайтовете, което той впрочем е направил.
28 Предвид гореизложеното следва да се приеме, противно на твърдяното от жалбоподателя, че член 75 от Регламент № 207/2009 не е нарушен.
Относно нарушението на член 7, параграф 1), буква б) от Регламент № 207/2009
29 Жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид обстоятелството, че колективните игри, като играта реми, не са стоки за ежедневно потребление, а трайни стоки за продължително използване и следва да се приеме, че към момента на покупката им съответните потребители проявяват висока степен на внимание.
30 Що се отнася до отличителния характер на заявената марка, жалбоподателят оспорва съображенията на апелативния състав, че средният потребител няма навик да предполага какъв е търговският произход на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент. Той поддържа, че от Регламент № 207/2009 изобщо не произтича, че триизмерните марки трябва да се третират различно от другите видове марки, и че ако този подход се следва, би трябвало да се откаже всяка регистрация на триизмерна марка.
31 В подкрепа на твърдението, че заявената марка има отличителен характер, жалбоподателят се основава на практиката на СХВП при вземане на решения, която според него показва, че триизмерни марки, сходни със заявената марка, са регистрирани за стоки, спадащи към клас 28, и апелативният състав е трябвало да го вземе предвид. Освен това, обратно на извода на апелативния състав в точка 12 от обжалваното решение, а именно че заявената марка е само промяна във вида на представяне и опаковката, често срещани за разглежданите стоки, той поддържа, че заявената марка се различава значително от стандартите и обичаите в сектора за игри. В това отношение той посочва, че апелативният състав не е обяснил какво разбира под „основна форма“ и че при всички случаи не съществува „основна форма“ за играта реми, а множество начини да се представи и сглоби този вид игра. Ето защо той счита, че апелативният състав е трябвало да обърне особено внимание на начина, по който в настоящия случай отделните елементи на играта реми са изготвени и сглобени.
32 Жалбоподателят упреква апелативния състав и че не е подкрепил с доказателства извода в точка 12 от обжалваното решение, че „[е] обичайно колективните игри и играчките (например видовете играчки на играта реми за деца) да бъдат опаковани и продавани в опаковки, изработени от различни видове материали, включително и дървени кутии“, и че „[о]паковката и представянето на този вид са общи за оспорваните игри и съответните потребители не биха ги объркали с нещо различно от игра и нейната опаковка“. Апелативният състав не е взел предвид всички релевантни в настоящия случай фактори, и по-специално състоянието на пазара, което сочело, че формата на заявената марка се различава съществено от другите съществуващи на пазара форми.
33 Според жалбоподателя разглежданите стоки, а именно играта реми, не изискват определена форма на опаковката. Поради това неправилно апелативният състав е заключил, че формата на заявената марка се дължи на естеството на разглежданата стока.
34 На последно място, той упреква апелативният състав, че е сравнил заявената марка с идентични продукти, продавани чрез интернет, за да заключи, че на пазара има сходни форми, въпреки че става въпрос за фалшификати. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят представя за първи път пред Общия съд статии, приложени към репликата, от престижни специализирани публикации, които привличат вниманието към фалшификатите в интернет, на които се позовават проверителят и апелативният състав.
35 Следва да се припомни, че според член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрация на „марките, които са лишени от отличителен характер“.
36 Отличителният характер на марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 означава, че тя позволява да се установи, че стоката, за която се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките, произхождащи от други предприятия (вж. решение от 9 декември 2010 г., Wilo/СХВП (Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети), T‑253/09 и T‑254/09, EU:T:2010:507, т. 17 и цитираната съдебна практика).
37 Този отличителен характер на марката следва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които е поискана регистрация, и от друга страна, с оглед на възприемането ѝ от съответните потребители, представлявани от средния потребител на тези стоки или услуги, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 36 по-горе, EU:T:2010:507, т. 18 и цитираната съдебна практика).
38 Според постоянната съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на марките, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от критериите, приложими към останалите категории марки (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 36 по-горе, EU:T:2010:507, т. 19 и цитираната съдебна практика).
39 Независимо от това при прилагането на тези критерии съответните потребители невинаги възприемат по един и същ начин състояща се от външния вид на самата стока триизмерна марка и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Наистина средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка при липсата на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 36 по-горе, EU:T:2010:507, т. 20 и цитираната съдебна практика).
40 Впрочем според съдебната практика колкото повече формата, която се иска да бъде регистрирана като марка на Общността, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При това положение само марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в бранша и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 36 по-горе, EU:T:2010:507, т. 21 и цитираната съдебна практика).
41 Обжалваното решение следва да се разгледа в светлината на тези съображения.
42 Във връзка със съответните потребители апелативният състав с основание приема, че по принцип това са средните потребители, които са относително осведомени и наблюдателни и съобразителни в разумна степен, и че с оглед на естеството и цената на разглежданите стоки степента на осведоменост на съответните потребители може да варира от средна до висока (точка 11 от обжалваното решение). Всъщност разглежданите стоки с оглед на тяхното описание спадат към сектора на игрите и играчките. Те са предназначени за общо използване, а не само от професионалисти или любители, тъй като всеки може да придобива в един или в друг момент тези стоки редовно или еднократно (вж. в този смисъл решение от 24 март 2011 г., Cybergun/СХВП — Umarex Sportwaffen (AK 47), T‑419/09, EU:T:2011:121, т. 37 и цитираната съдебна практика). Поради това неоснователно жалбоподателят твърди, че апелативният състав е трябвало да приеме, че съответните потребители проявяват висока степен на внимание.
43 Освен това твърдението, че апелативният състав е допуснал грешка, тъй като не е представил доказателства кои са съответните потребители и степента на тяхното внимание, също следва да се отхвърли. Всъщност не може да се изисква от СХВП да направи икономически анализ на пазара или проучване сред потребителите, за да установи доколко последните подхождат внимателно към външния вид на стоки от определена категория (решение от 5 март 2003, Unilever/СХВП (Яйцевидна таблетка), T‑194/01, Rec, EU:T:2003:53, т. 48).
44 Що се отнася до отличителния характер на заявената марка, следва най-напред да се припомни описанието на жалбоподателя, че заявената марка е правоъгълна дървена кутия, снабдена със система за плъзгане на стойките, на които се поставят частите, и система за затваряне на тези стойки в двата края на кутията. Ето защо заявената марка има система за плъзгане, позволяваща четирите стойки на играта да се включат в един набор, частите на играта и подпорите на стойките са включени между четирите стойки, които служат за стени, поддържащи цялата структура, на която са завинтени две малки плочки, служещи за затварящ механизъм, без да е необходима допълнителна опаковка. Всички странични стени, служещи за затварянето, са правоъгълни със заоблени краища и скосени ръбове, захванати в рамката с винт.
45 С оглед на това описание основателно в точка 12 от обжалваното решение апелативният състав стига до извода, че заявената марка „не се различава значително от стандартите или обичаите в съответния сектор“ и че „е обичайно за колективните игри и играчките (например видовете играчки на играта реми за деца) да бъдат опаковани и продавани в опаковки, изработени от различни видове материали, включително и дървени кутии“.
46 Всъщност общоизвестно е, че разглежданите стоки често се представят в правоъгълни дървени кутии. Освен това начинът на разгръщане и сглобяване на кутията, чиято форма съставлява разглежданата марка, а именно система за плъзгане на стойките, позволяваща да се подреди или сглоби играта, не се различава значително от стандартите и обичаите в сектора. В действителност е общоизвестно, че съществуват сходни плъзгащи системи за подреждане и сглобяване на разглежданите стоки. Разгледани в тяхната цялост, различните характеристики на заявената марка, посочени в точка 44 по-горе, не позволяват да се приеме, че заявената марка се различава значително от стандартите и обичаите в съответния сектор. Следователно следва да се приеме, че заявената марка няма отличителен характер, позволяващ на съответните потребители да разпознаят разглежданите стоки като произхождащи от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките на други предприятия.
47 Що се отнася до твърдението, че при преценката на отличителния характер на марката апелативният състав не е определил израза „основни форми“ и не е подкрепил изводите си в това отношение с доказателства, следва да се припомни, че съгласно член 76, параграф 1 от Регламент 207/2009 СХВП е длъжна да провери служебно фактите, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютно основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент. От това следва, че СХВП може да обоснова решенията си с факти, които не са били посочени от заявителя (вж. в този смисъл решения от 19 април 2007 г., СХВП/Celltech, C‑273/05 P, Сб., EU:C:2007:224, т. 38 и цитираната съдебна практика и от 14 юли 2014 г., BSH/СХВП (Wash & Coffee), T‑5/12, EU:T:2014:647, т. 46).
48 Макар че по принцип тези органи са длъжни да установят в решенията си точността на такива факти, случаят не е такъв, когато изтъкват общоизвестни факти (вж. решение СХВП/Celltech, точка 47 по-горе, EU:C:2007:224, т. 39 и цитираната съдебна практика, решение Wash & Coffee, точка 47 по-горе, EU:T:2014:647, т. 47). Следователно няма пречка при преценката си СХВП да вземе предвид общоизвестни факти (вж. решение от 25 март 2014 г., Deutsche Bank/СХВП (Passion to Perform), T‑291/12, EU:T:2014:155, т. 51 и цитираната съдебна практика). Ето защо в настоящия случай апелативният състав е могъл законно да приеме липсата на отличителен характер на заявената марка, основавайки се на общоизвестни факти, произтичащи от практическия опит от пускането в продажба на стоки за обща употреба, без задължително да се налага да се посочват конкретни примери (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2004 г., Storck/СХВП (Форма на обвивка на бонбон), T‑402/02, Rec, EU:T:2004:330, т. 58). Освен това следва да се отбележи, че видно от точка 12 от обжалваното решение, апелативният състав не е основал преценката на заявената марка на сравнението между нея и „основните форми“, а с оглед на стандартите и обичаите в съответния сектор въз основа на съдебната практика, която той цитира в точка 9 от обжалваното решение. Наистина в точка 10 от обжалваното решение апелативният състав посочва „основните форми на разглежданите стоки“. Това посочване обаче е само във връзка с припомнянето на изведените в съдебната практика принципи, които следва да се вземат предвид, за да се прецени отличителният характер на триизмерните марки. Всъщност апелативният състав не се позовава на тях при преценката на отличителния характер на заявената марка.
49 Що се отнася до представените от жалбоподателя доказателства с цел да докаже, че не съществуват сходни на заявената марка форми, следва да се припомни, че изводът за липса на отличителен характер на дадена марка не може да се промени заради по-големия или по-малък брой сходни форми, присъстващи на пазара (решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Rec, EU:C:2004:258, т. 62 и от 23 май 2007 г., Procter & Gamble/СХВП (Бели квадратни таблетки с цветно изображение на цвете), T‑241/05, T‑262/05—T‑264/05, T‑346/05, T‑347/05 и T‑29/06—T‑31/06, Сб., EU:T:2007:151, т. 81), нито заради липсата на пазара на форми, идентични с тази, за която се иска регистрацията (вж. в този смисъл решение от 31 май 2006 г., De Waele/СХВП (Форма на колбас), T‑15/05, Rec, EU:T:2006:142, т. 40).
50 В това отношение следва да се подчертае, че средният потребител, който не се впуска в изследване на пазара, няма да знае предварително, че само едно предприятие предлага на пазара даден продукт с определен вид опаковка, докато неговите конкуренти използват други начини на опаковане на тази стока (решение от 12 януари 2006 г., Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Rec, EU:C:2006:20, т. 34).
51 От това следва също така, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на представените в това отношение доказателства, че твърденията на жалбоподателя, според които апелативният състав е допуснал грешка, като се е позовал на други предлагани на пазара стоки, въпреки че последните били фалшификати, не са от значение.
52 Що се отнася до аргумента, че СХВП е допуснала регистрацията на триизмерни марки, сходни на заявената марка, за стоки, спадащи към клас 28, следва да се припомни, че СХВП е длъжна да упражнява правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. С оглед на принципите на равно третиране и на добра администрация СХВП трябва да вземе предвид постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин. При прилагането на тези принципи обаче трябва да се спазва принципът на законосъобразност. Следователно лицето, което заявява регистрацията на даден знак като марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната нередност по отношение на друго лице, за да бъде постановено идентично решение. Наред с това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне неправомерната регистрация на марки. Ето защо такава проверка трябва да се прави във всеки отделен случай. Всъщност регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали спрямо разглеждания знак не е приложимо някое основание за отказ (вж. решение от 14 януари 2015 г., Melt Water/СХВП (Форма на цилиндрична прозрачна бутилка), T‑70/14, EU:T:2015:9, т. 39 и цитираната съдебна практика).
53 В настоящия случай апелативният състав е заключил — след пълна проверка и отчитайки представата на съответните потребители — че заявената марка няма отличителен характер. Както следва от точки 42—51 по-горе, тази констатация сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на съответните стоки регистрацията на разглеждания триизмерен знак като марка на Общността е в разрез с абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
54 Следователно, доколкото законосъобразността на обжалваното решение, в частта му относно негодността на заявената марка да бъде регистрирана като марка на Общността за съответните стоки, е установена пряко на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, от цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика следва, че тя не може да бъде оспорена просто защото в настоящия случай апелативният състав не следвал практиката на СХВП по вземане на решение.
55 Следователно апелативният състав правилно приема, че за всички посочени стоки заявената марка няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
56 Поради това първото основание и жалбата в цялост следва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо произнасяне по искането на жалбоподателя Общият съд да разпореди регистрация на марката за всички заявени стоки и услуги.
По съдебните разноски
57 Съгласно член 134 параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
58 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Rosian Express SRL да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 октомври 2015 година.
Подписи