РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
29 септември 2011 година
Дело F‑56/05
Peter Strobl
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Кандидати, включени в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник — Класиране в степен при прилагане на новите, по-неблагоприятни правила — Член 12 от приложение XIII към Правилника — Оправдани правни очаквания — Принцип на равенство — Дискриминация поради възраст“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strobl иска по-конкретно отмяната на решението на Комисията от 7 октомври 2004 г., с което той е класиран в степен A*6
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съветът, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица); Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 5, параграф 3, буква в) и член 31 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 3 от приложение XIII)
3. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 7, параграф 1, член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 3 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен — Одобрени кандидати по конкурси на общо основание, назначени между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г. — Прилагане на новите разпоредби — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 3 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 3 и член 13, параграф 2 от приложение XIII)
5. Длъжностни лица — Назначаване — Съответствие между степента и длъжността — Назначаване на длъжност от по-висока степен — Право на ново класиране — Липса
(член 7, параграф 1 и член 62, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Длъжностното лице не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова подзаконова разпоредба, най-вече в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка, що се отнася до необходимостта от реформи на статута. Впрочем право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Общността е породила у него основателни очаквания, като му е предоставила конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници, и обратно, никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени от администрацията.
Вярно е, че оправдани очаквания за запазването на критериите за класиране в степен по стария правилник са могли евентуално да бъдат породени от конкретни и еднозначни уверения в този смисъл. За сметка на това подобни правни очаквания не могат в никакъв случай да бъдат оправдани при наличието на предупреждение, за което се твърди, че е неточно, за текущото изготвяне на нов правилник и още по-малко при наличието на указание, за което също се твърди, че е неясно, за класирането, при което ще се извърши назначаването.
(вж. точки 39 и 44)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точки 9, 13 и 98
2. В качеството си на специална преходна разпоредба член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника по естеството си има за цел да дерогира от правилата с общ характер, посочени в постоянните разпоредби на Правилника, така че да няма никакво противоречие между този член, от една страна, и член 5, параграф 3, буква в) или член 31 от Правилника, от друга страна.
Освен това член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника няма обратно действие и не накърнява правата, за които се твърди, че са придобити от успелите кандидати на конкурси, обявени преди 1 май 2004 г.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точки 62 и 101
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 48 и сл.
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., De Luca/Комисия, F‑20/06, точка 86
3. В рамките на реформата на Правилника законодателят е могъл, от една страна, да предвиди, че издържалите конкурси лица, които преди 1 май 2004 г. са щели да бъдат назначени в степен A 7, след тази дата ще бъдат назначавани в степен A*6, и от друга страна, да намали по този начин полагащите се за тези степени заплати.
Действайки по този начин, законодателят не е нарушил принципа на равенство, и по-конкретно забраната за дискриминация, основана на възрастта, тъй като таблицата за съответствие на степените, съдържаща се в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, и таблицата с основните месечни заплати очевидно по никакъв начин не отчитат пряко или непряко възрастта на заинтересованите лица.
Нещо повече, в съответствие с правилото, което произтича от член 7, параграф 1, член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника, по силата на което равнището на длъжностите се определя в зависимост от тяхното естество, значение и обхват, независимо от квалификациите на заинтересованите лица, в таблицата за съответствие на степените, съдържаща се в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, базовата степен A*5 е разграничена от по-високата степен A*6, за да се отчете опитът, който се изисква за длъжности на това равнище.
Вследствие на това член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника налага на ОН да отчита това в интерес на службата при определяне по обективен начин на равнището на подлежащите на заемане длъжности.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, точки 98 и 104; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, точка 105
Съд на публичната служба — 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, точка 81
4. Принципът на равенство не може да накърнява свободата на законодателя във всеки един момент да внася в разпоредбите на Правилника промените, които счита за съобразени с интереса на службата, дори когато тези разпоредби са по-неблагоприятни от предходните, тъй като в противен случай това би възпрепятствало напълно развитието на законодателството.
Впрочем от член 3 от Правилника следва, че назначаването на длъжностно лице се основава задължително на едностранен акт на органа по назначаването (ОН) и че едва след като е бил адресат на такова решение, успелият кандидат от конкурс може да изисква качеството „длъжностно лице“ и следователно да отстоява правото си да се ползва от разпоредбите от Правилника.
Що се отнася до класирането в степен на длъжностни лица, които са били наети на длъжност, считано от 1 май 2004 г., то е можело да се извърши законно единствено в приложение на новите, действащи към тази дата критерии. През преходния период от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. тези критерии са били определени в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.
Освен това законосъобразността на обжалван акт се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства към датата на неговото приемане и ОН разполага с широко право на преценка да определи условията за допускане до конкурсите в зависимост от нуждите на службата. Следователно длъжностно лице не би могло да направи извод за нарушение на принципа на равенство посредством член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника единствено от факта, че с оглед на нуждите на службите конкурсите за наемане на длъжностни лица на по-високи степени са били организирани след реформата на Правилника. Същата логика важи, що се отнася до факта, че свободните длъжности са били запазени в специфични области за кандидати с по-високи степени от тази на заинтересованото лице.
Освен това възможността, предоставена на институциите с член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, да наемат длъжностни лица в качеството на юрист-лингвисти със степен A*7, се обяснява с техния специфичен профил на пазара на труда, и по-конкретно с трудностите, които могат да срещнат институциите при наемането им.
Накрая, член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника или обжалваното решение, прието в приложение на тази разпоредба, няма дискриминационен характер, в сравнение с длъжностните лица, започнали своята кариера на по-ранна възраст от заинтересованото лице в рамките на Европейския съюз. В този контекст неотчитането при първоначалното класиране в степен на всеки трудов опит, придобит преди наемането от институцията, се отразява в хода на кариерата. В този случай полезният опит за подлежащите на заемане длъжности се фиксира по обективен начин и с оглед на нуждите на службата при определянето в обявлението за конкурс на равнището на тези длъжности и при това определяне на полезния опит администрацията преследва законна цел, без да прави произволно или явно неподходящо разграничение. Освен това с оглед на предмета на европейската публична служба лицата, работили в качеството на длъжностни лица, по принцип не се намират в сходно положение с това на лицата, които са придобили опит извън институциите. Всъщност, за разлика поначало от външните лица, длъжностните лица придобиват релевантен опит в институциите, доколкото вече са доказали своите способности да изпълняват задачи на същите в рамките на особеностите на европейската административна организация и на трудовите правоотношения, предвидени в Правилника в тази област, по-конкретно в рамките на йерархията, оценяването и дисциплината, както и в мултикултурен контекст и различни традиции.
(вж. точки 79, 81, 82 и 87)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Campoli/Комисия, посочено по-горе, точка 105; Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 86 и 113; 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, точки 43, 44 и 52; 15 ноември 2001 г., Van Huffel/Комисия, T‑142/00, точка 52
Съд на публичната служба — 15 юни 2006 г., Mc Sweeney и Armstrong/Комисия, F‑25/05, точка 39; 3 май 2007 г., Bracke/Комисия, F‑123/05, точки 51 и 56; Davis и др./Съвет, посочено по-горе, точка 81
5. От тълкуването на член 7, параграф 1 във връзка с член 62, първа алинея от Правилника, съгласно който длъжностното лице има право на заплата, полагаща се за неговата степен и стъпка, произтича, че след като на длъжностното лице бъде определена степента и съответно заплатата, то не може да бъде назначено на длъжност, която не съответства на тази степен. С други думи, степента и съответно заплатата, на която длъжностното лице има право, определят задачите, които могат да му бъдат възлагани. Поради това принципът на съответствие между степента и длъжността дава право на длъжностното лице да откаже да бъде назначено на длъжност, която не съответства на неговата степен, и следователно в крайна сметка да откаже да изпълнява функции, които не отговарят на възнаграждението му.
Дори ако дадено длъжностно лице приеме да упражнява длъжност, която отговаря на по-висока от неговата степен, принципът за съответствие между степента и длъжността не дава на това длъжностно лице никакво право на ново класиране на неговата длъжност в по-висока степен.
(вж. точки 90 и 92)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 май 1991 г., Jongen/Комисия, T‑18/90, точка 27; 20 март 2002 г., LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, точка 367; 22 декември 2005 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T‑146/04, точка 141