РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
2 октомври 2013 година
Дело F‑111/12
Albert Nardone
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Бивше длъжностно лице — Експозиция на азбест и други вещества — Професионално заболяване — Злополука — Член 73 от Правилника — Лекарска комисия — Мотивиране — Иск за обезщетение — Продължителност на производството“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Nardone, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, иска по-конкретно, отмяната на решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от 8 ноември 2011 г., с което се потвърждава заключението на лекарската комисия от 25 август 2011 г., както и отпускането на сума, определена ex æquo et bono временно в размер от 100 000 EUR като обезщетение за твърдените неимуществени вреди.
Решение: Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑н Nardone лихви за забава за периода 1 март 2006 г.—15 юли 2010 г. върху сумата от 8 448,51 EUR, изчислени въз основа на лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции по финансиране и приложим за съответния период, увеличен с два пункта, както и сумата от 3 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и една четвърт от съдебните разноски на г‑н Nardone. Г‑н Nardone понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на лекарската комисия — Съдебен контрол — Граници — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)
2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Разглеждане на искане за признаване на професионалния произход на заболяване — Спазване на разумен срок — Нарушаване — Отражение върху становището на лекарската комисия — Граници — Вменяване на администрацията — Условия
(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Задачата на лекарската комисия, предвидена в член 23 от общите правила относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица, да дава напълно обективна и независима преценка по медицински въпроси, налага тази комисия, от една страна, да разполага с всички данни, които могат да ѝ бъдат полезни, и от друга страна, да има пълна свобода на преценка. Самите медицински преценки, изразени от лекарската комисия, трябва да бъдат считани за окончателни, когато са били направени по надлежен начин. Съдът е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно и от друга страна, дали нейното становище е редовно, по-специално дали то съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които са основани съдържащите се в него заключения, и дали е установена понятна връзка между медицинската преценка, която това становище съдържа, и заключенията, до които стига. Когато лекарската комисия е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна за поставяне диагноза, тя е длъжна по-специално да посочи в своето становище данните от досието, на което се основава, и да уточни в случай на значително разминаване причините, поради които тя се разграничава от някои по-ранни, относими медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.
Обстоятелството, че медицинската комисия не се е позовала изрично в своя доклад на някои документи, нито a fortiori на съдържанието на някои документи, изготвени по искане на жалбоподателя, не е достатъчно да опорочи валидността на нейните заключения. Що се отнася обаче до медицинските въпроси, по които лекарската комисия следва да се произнесе напълно обективно и независимо, нейната свобода на преценка трябва да е пълна. Вследствие на това тази комисия има задачата да реши до каква степен трябва да вземе предвид по-рано изготвените медицински доклади. Освен това въпросът дали трябва да се извършат други медицински проверки, е медицински въпрос, който в това си качество е извън контрола на съда на Съюза, когато оценката на медицинската комисия е била направена по надлежен начин.
(вж. точки 42, 43, 48, 49 и 51)
Позоваване на:
Съд — 29 ноември 1984 г., Suss/Комисия, 265/83, точка 13; 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точка 19; 24 октомври 1996 г., Комисия/Royale belge, C‑76/95, точка 73
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точки 30, 41, 68, 78 и 87; 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, точка 47
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Beau/Комисия, F‑39/05, точка 35; 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точки 64 и 65
2. Задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, за спазването на който съдът на Съюза следи и който е възпроизведен като елемент от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Независимо от това нарушаването на принципа за спазване на разумен срок по принцип не може да оправдае отмяната на решение, взето след провеждане на административна процедура. Всъщност само когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на приетото в края на административната процедура решение, това несъобразяване с принципа за разумния срок се отразява на валидността на административната процедура.
В това отношение евентуален прекомерно дълъг срок за разглеждането на искания за признаване на професионалния характер на заболяване или на влошаване на частична тайна инвалидност, свързано по-конкретно с последиците от злополуки, не би могъл по принцип да има значение за самото съдържание на становището, прието от лекарската комисия, нито върху това на окончателното решение на институцията. Всъщност подобен срок не би могъл, освен при изключителни обстоятелства, да измени преценката на лекарската комисия за професионалния характер на заболяването на засегнатото длъжностно лице или за влошаването на частична трайна инвалидност, дължащо се на последиците от злополука, на която това лице е станало жертва. Отмяната от Съда на Съюза на посоченото окончателно решение би имала като основна практическа последица обратен ефект, изразяващ се в допълнително удължаване на процедурата, поради това че тя вече е била прекалено дълга.
Освен това институцията носи отговорност за бързината, с която работят лекарите, които тя определя, за да издадат заключенията относно степента на частична трайна инвалидност. Въпреки това, доколкото е доказано, че забавянето на дейността на лекарската комисия се дължи на отлагащото и дори препятстващо поведение на длъжностното лице или на посочения от него лекар, институцията не трябва да се счита за отговорна за това забавяне. Нещо повече, използването на средствата за обжалване от длъжностното лице представлява обективен факт, който сам по себе си не може да се вмени на институцията освен при пълно доказване на отлагателни действия, за които тя би могла да носи отговорност.
(вж. точки 60—62, 66, 69 и 76)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 2000 г. SGA/Комисия, C‑39/00 P, точка 44
Първоинстанционен съд — 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94 — T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, точка 123; 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T‑67/01, точки 36 и 40 и цитираната съдебна практика; 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, точки 152, 154, 162 и 163
Общ съд — 6 декември 2012 г., Füller-Tomlinson/Парламент, T‑390/10 P, точки 115 и 116
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Füller-Tomlinson/Парламент, F‑97/08, точка 167; AE/Комисия, посочено по-горе, точка 101; 14 септември 2011 г., A/Комисия, F‑12/09, точка 226; 13 март 2013 г., AK/ Комисия, F‑91/10, точка 78, предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑288/13 P