Language of document : ECLI:EU:F:2009:149

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

10 ноември 2009 година

Дело F-14/08 DEP

X

срещу

Европейски парламент

„Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет: Иск за определяне на съдебните разноски, предявен от X в приложение на член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба на Европейския съюз след Определението на Съда на публичната служба от 18 декември 2008 г. (F‑14/08, X/Парламент, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000)

Решение: Определя размера на подлежащите на възстановяване на X съдебни разноски по дело F‑14/08 на 5 670 EUR, като върху посочената сума се начисляват мораторни лихви от датата на връчване на настоящото определение до датата на изплащане. Приложимият лихвен процент се изчислява въз основа на определения от Европейската централна банка лихвен процент за основните операции по рефинансиране през съответния период, увеличен с 2 пункта, но не повече от поисканите от ищеца 6 %.

Резюме

1.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви

1.      От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели. Освен това ищецът следва да представи доказателства за реалното извършване на разходите, чието възстановяване е поискал.

(вж. точка 21)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 20 ноември 2002 г., Spruyt/Комисия, T‑171/00 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1127, точка 22; 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑219 и II‑973, точка 42

Съд на публичната служба — 16 май 2007 г., Chatziioannidou/Комисия, F‑100/05 DEP, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 17

2.      Общностният съд е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, общностната юрисдикция не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Когато не съществуват приложими общностни разпоредби от тарифно естество, общностният съд трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на общностното право, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници и материалния интерес на спора за страните. В рамките на своята свобода на преценка общностната юрисдикция може да определи подлежащите на възстановяване съдебни разноски в размер, по-нисък от този, който страната, която е задължена да ги понесе, би била склонна да изплати на другата страна.

(вж. точки 22 и 23)

Позоваване на:

Съд — 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 61 и 62

Първоинстанционен съд — Spruyt/Комисия, посочено по-горе, точки 25 и 26; De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точка 32; 2 юни 2009 г., Sison/Съвет, T‑47/03 DEP, Сборник, стр. II‑1483, точка 48

Съд на публичната служба — Chatziioannidou/Комисия, посочено по-горе, точка 20

3.      Ищецът има право на мораторни лихви върху размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, определен от съда, считано от връчването на определението, с което съдебните разноски се определят, до действителното им изплащане.

(вж. точка 38)