Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
11 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 1215/2012 — Член 6, параграф 1 — Приложно поле — Договор, сключен от потребител, който е гражданин на трета държава, с установена в държава членка банка — Иск срещу този потребител — Съд по последното известно местоживеене на потребителя на територията на държава членка“
По дело C‑183/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie (Варшавски районен съд — Център, Полша) с акт от 27 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 22 март 2023 г., в рамките на производство по дело
Credit Agricole Bank Polska SA
срещу
AB,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, J.‑C. Bonichot и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller и M. Hellmann, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Hottiaux и S. Noë, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на правен спор между Credit Agricole Bank Polska S.A., установено в Полша, и AB, потребител с неизвестен настоящ адрес, относно заплащането на парична сума, която тази банка претендира от последния въз основа на договор за потребителски кредит.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 6, 15 и 18 от Регламент № 1215/2012 гласят:
„(6) С оглед на постигане на целта за свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, да се уреждат с правен инструмент на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.
[…]
(15) Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. […]
[…]
(18) Във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила“.
4 Член 4, параграф 1 от този регламент гласи:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
5 Съгласно член 5, параграф 1 от този регламент:
„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.
6 Съгласно член 6, параграф 1 от същия Регламент:
„Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25“.
7 Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 гласи:
„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:
a) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;
б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или
в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности“.
8 Член 18, параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда:
„1. Потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.
2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят“.
9 Съгласно член 26 от посочения регламент:
„1. Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24.
2. По делата, посочени в раздели 3, 4 или 5, когато притежателят на полицата, застрахованият, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят е ответник, преди да се признае за компетентен въз основа на параграф 1, съдът гарантира, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда и за последиците от явяването или неявяването си“.
10 Съгласно член 28, параграфи 1 и 2 от същия регламент:
„1. Когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.
2. Съдът спира разглеждането на делото дотогава, докато не бъде доказано, че ответникът е могъл да получи документа за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, който да му позволи да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими стъпки за тази цел“.
11 Член 62 от Регламент № 1215/2012 гласи:
„1. За да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право.
2. Ако една страна няма местожителство в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дадено дело, тогава, за да се определи дали страната има местожителство в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка“.
Полското право
12 Съгласно член 144, параграф 1 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемане на Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U., бр. 43, позиция 296), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“):
„Председателят на съда назначава особен представител, ако ищецът докаже, че е неизвестно местопребиваването на страната. […]“.
13 Съгласно член 69, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, който се прилага mutatis mutandis за особения представител, назначен по реда на член 144 от този кодекс:
„Назначеният съгласно параграф 1 особен представител има право да предприема всички процесуални действия, свързани със съответното дело“.
14 Член 1391 от Гражданския процесуален кодекс предвижда:
„1) Ако въпреки новото връчване в съответствие с член 139, параграф 1, второ изречение ответникът не е оттеглил молбата или всякакъв друг процесуален документ, който установява необходимостта от защита на правата му, и ако преди това не му е бил връчен никакъв документ или уведомление за такъв документ по реда на предходните членове, и в случай че не е приложим член 139, параграфи 2—31 или друга специална разпоредба, предвиждаща, че се поражда действие на връчване, председателят уведомява ищеца за това, като му изпраща копие от документа, предназначен за ответника, и разпорежда този документ да бъде връчен на ответника чрез съдебен изпълнител.
2) В срок от два месеца от датата, на която е известен за посоченото в параграф 1 задължение, ищецът трябва или да приложи по делото потвърждение за връчването на документа на ответника от съдебен изпълнител, или да върне документа и да посочи настоящия адрес на ответника или да докаже, че ответникът живее на посочения в исковата молба адрес. Ако срокът изтече, без да има резултат от тези действия, се прилага член 177, параграф 1, точка 6“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 С иск, предявен на 22 декември 2021 г. пред Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie (Варшавски районен съд — Център, Полша), който е запитващата юрисдикция, Credit Agricole Bank Polska иска AB, гражданин на трета държава, който има качеството потребител, да бъде осъден да му заплати парична сума в размер на 10 591,64 PLN (полски злоти) (около 2 250 евро), заедно с приложимите лихви и съдебните разноски.
16 Този иск е предявен на основание договор за потребителски кредит, сключен на 16 юли 2020 г. между ищеца в главното производство и ответника в главното производство, който има за цел последният да му позволи да си купи мобилен телефон. Посоченият в исковата молба адрес на ответника съответства на посочения в договора.
17 На 30 март 2022 г. съдебният помощник към запитващата юрисдикция (наричан по-нататък „съдебният помощник“) издава заповед за плащане срещу AB, с която разпорежда на последния да заплати на ищеца в главното производство сумата от 10 591,64 PLN, заедно с договорните лихви за забава и съдебните разноски, плюс законната лихва за забава, изчислена от датата, на която заповедта за плащане стане окончателна, до датата на плащането, поискано от него.
18 Препис от тази искова молба и от заповедта за плащане, както и друга информация до ответника в главното производство са му изпратени по пощата на посочения в исковата молба адрес. На 5 май 2022 г. това писмо е върнато, след като адресатът не го е получил.
19 Съдебният помощник възлага на процесуалния представител на ищеца в главното производство да връчи препис от исковата молба и от заповедта за плащане на ответника в главното производство чрез съдебен изпълнител по реда на полското право, като посочва, че в противен случай производството ще бъде спряно. С писмо от 15 септември 2022 г. този процесуален представител уведомява запитващата юрисдикция, че връчване не е могло да бъде извършено успешно, тъй като ответникът не е бил открит на посочения адрес.
20 С определение от 4 октомври 2022 г. съдебният помощник назначава особен представител на посочения ответник.
21 На 26 октомври 2022 г. особеният представител повдига възражение срещу заповедта за плащане, издадена на 30 март същата година, с мотива, че ищецът в главното производство не е доказал, че е кредитор по парично вземане в претендирания размер. Особеният представител посочва също така, че не е в състояние да установи местопребиваването на ответника в главното производство, но не повдига възражение, с което да оспори международната компетентност на запитващата юрисдикция да разгледа главното дело съгласно членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012.
22 След процесуалните действия, извършени от този съд, както и от процесуалния представител на ищеца в главното производство и от особения представител на ответника в главното производство, не може да се установи местопребиваването или местоживеенето на последния. Само се констатира, че ответникът е пристигнал в Полша на 29 септември 2017 г., че през 2018 г. той е напуснал адреса, на който е бил регистриран в тази държава членка, и че към момента на извършените проверки той не е бил лишен от свобода на територията на посочената държава членка.
23 Според посочения съд не е изключено ответникът в главното производство да е напуснал полската територия, без това обстоятелство да може да се установи със сигурност предвид липсата на контрол по някои от сухопътните граници на Република Полша.
24 Запитващата юрисдикция иска най-напред да се установи дали с оглед на член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 тя е длъжна да установи компетентността си в съответствие с правилата на вътрешното си право или в съответствие с установените в този регламент единни правила относно съдебната компетентност.
25 Според тази юрисдикция от съдебната практика, установена с решения от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka (C‑327/10, EU:C:2011:745), и от 15 март 2012 г., G (C‑292/10, EU:C:2012:142), следва, че е възможно да се приложат националните правила вместо единните правила относно съдебната компетентност само ако сезираната юрисдикция разполага с доказателства, позволяващи ѝ да направи извод, че ответникът — гражданин на Съюза, който няма местоживеене в държавата членка на последната юрисдикция, действително има местоживеене извън територията на Европейския съюз.
26 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази съдебна практика следва да се прилага и в случай като разглеждания в главното производство, където ответникът е лице, което не е гражданин на държава членка, но вероятно има местоживеене на територията на държава членка. Този съд отбелязва, че обстоятелство в подкрепа на утвърдителния отговор на този въпрос би могла да е необходимостта от спазването на установения в правото на Съюза принцип на ефективна съдебна защита, особено когато става въпрос за потребители.
27 По-нататък, запитващата юрисдикция иска да се установи дали с оглед на член 26 от Регламент № 1215/2012, когато производството протича в присъствието на особения представител на ответника в главното производство, може да се приеме, че този ответник се е явил пред сезирания съд и следователно е приел неговата компетентност.
28 Запитващата юрисдикция уточнява, че институтът на curator absentis (особен представител на отсъстващ ответник) цели да гарантира правото на съд, което има ищец, който по независещи от волята си причини не е в състояние да установи местоживеенето на съответния ответник. Този съд изтъква, че както следва от съдебната практика, установена с решения от 2 април 2009 г., Gambazzi (C‑394/07, EU:C:2009:219), и от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka (C‑327/10, EU:C:2011:745), макар че възможността за продължаване на производството без знанието на ответника, посредством, както в главното производство, връчването на исковата молба на назначен от сезирания съд особен представител, ограничава правото на защита на ответника, това ограничение е оправдано с оглед правото на ищеца на ефективна съдебна защита.
29 Запитващата юрисдикция все пак има съмнения дали особеният представител на отсъстващ потребител, чието местопребиваване е неизвестно, може да приеме компетентността на съд, който в действителност не е компетентен с оглед на Регламент № 1215/2012, като се яви пред него.
30 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че делото в главното производство се различава от делото, по което е постановено решение от 10 октомври 1996 г., Hendrikman и Feyen (C‑78/95, EU:C:1996:380), в което Съдът приема, че явяването на незаконосъобразно назначен представител на ответника не може да се счита за явяване на този ответник пред сезирания съд. Всъщност в конкретния случай особеният представител на ответника в главното производство е назначен в съответствие с полското право, като този особен представител има правомощията да предприема всички процесуални действия, свързани с делото по главното производство, от името на ответника, чието местопребиваване е останало неизвестно в хода на производството.
31 Според тази юрисдикция от член 26, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 следва, че за да се презумира, че потребител е приел компетентността на даден съд, която не следва от този регламент, и по-специално от член 18, параграф 2 от същия, е необходимо потребителят да бъде уведомен за правото си да оспори компетентността на последния съд и за последиците от явяването си или от неявяването си пред този съд. Следователно, ако се приемело, че това уведомяване може да бъде заместено от уведомяване на представителя на посочения потребител, би се нарушила същинската цел, преследвана с член 26, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 — да се защити този потребител.
32 При тези обстоятелства Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie (Варшавски районен съд — Център) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
2) Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
33 На първо място, следва да се припомни, че тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който от своя страна заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции във връзка с присъединяването на нови държави членки към нея, даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от последните правни актове се отнася и за тълкуването на Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“ (решение от 9 юли 2020 г., Verein für Konsumenteninformation, C‑343/19, EU:C:2020:534, т. 22 и цитираната съдебна практика).
34 На второ място, следва да се констатира, че както в мотивите на преюдициалното запитване, така и в самите поставени въпроси запитващата юрисдикция се позовава алтернативно на местопребиваването и местоживеенето на ответника в главното производство.
35 Следва обаче да се отбележи, че Регламент № 1215/2012 се позовава единствено на понятието „местоживеене“ на ответника, което е общият критерий на привързване, позволяващ да се установи международната компетентност на даден съд в съответствие с член 4, параграф 1 от този регламент.
36 В това отношение, както изрично следва от доклада на г‑н Женар относно Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1), чиито коментари относно определянето на местоживеенето на ответника важат и при тълкуването на Регламент № 1215/2012, изборът на законодателя на Съюза да приложи критерия за местоживеенето на ответника, а не този за обичайното му местопребиваване или паралелно тези два критерия, е мотивиран от необходимостта да се избегне увеличаването на броя на компетентните съдилища.
37 Подобно на Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, с изменения, и на Регламент № 44/2001, Регламент № 1215/2012 не дефинира понятието „местоживеене“. Така член 62, параграф 1 от последния регламент препраща към правото на държавата членка на сезирания съд, за да се определи дали дадена страна има местоживеене в тази държава членка. Съгласно член 62, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, „[а]ко една страна няма местожителство в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дадено дело, тогава, за да се определи дали страната има местожителство в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка“.
38 С оглед на всички изложени съображения следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция следва да установи дали е компетентна да разгледа делото в главното производство, като вземе предвид понятието „местоживеене“, установено в полското право.
По първия въпрос
39 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато последното известно местоживеене на ответник, който е гражданин на трета държава и има качеството потребител, се намира на територията на държавата членка на сезирания съд и последният нито е успял да установи актуалното местоживеене на този ответник, нито разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че този потребител действително има местоживеене на територията на друга държава членка или извън територията на Съюза, компетентността за разглеждането на този правен спор се определя по правото на държавата членка на този съд.
40 Следва да се припомни, че Регламент № 1215/2012 е предназначен да уеднакви правилата, приложими при спорове за компетентност по граждански и търговски дела, чрез правила за компетентност, които да са във висока степен предвидими. В този смисъл Регламентът преследва цел за правна сигурност, която се изразява в укрепване на правната защита на установените в Съюза лица, като едновременно позволява на ищеца лесно да определи съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован (решение от 4 октомври 2018 г., Feniks, C‑337/17, EU:C:2018:805, т. 34 и цитираната съдебна практика).
41 Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, ако ответникът няма местоживеене в държава членка, във всяка държава членка компетентността се определя от правото на тази държава членка при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2 и на членове 24 и 25 от този регламент.
42 Доколкото член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 позволява вместо установените в този регламент единни правила за компетентност да се прилагат нормите на правото на всяка държава членка, трябва да се тълкува стриктно предпоставката, на която се основава прилагането на тази разпоредба, а именно липсата на местоживеене на ответника на територията на държава членка.
43 Подобно стриктно тълкуване е обосновано в още по-голяма степен, когато ответникът има качеството потребител и по този начин на основание член 18 от Регламент № 1215/2012 се ползва от засилена защита чрез въвеждането на правило за специална компетентност в полза на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е местоживеенето му. Това е така, защото не може да се изключи възможността този потребител да понесе риска да загуби тази защита, в случай че се приложат установените в националното право правила относно съдебната компетентност.
44 Поради тази причина, ако е неизвестно местоживеенето на ответник потребител, който е гражданин на държава членка, Съдът е постановил, че член 4, параграф 1 от Регламент № 44/2001, чийто текст има по същество равнозначна формулировка с този на член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, намира приложение само ако националният съд разполага с доказателства, които му позволяват да заключи, че ответникът действително има местоживеене извън територията на Съюза (вж. в този смисъл решения от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka, C‑327/10, EU:C:2011:745, т. 42, и от 15 март 2012 г., G, C‑292/10, EU:C:2012:142, т. 42).
45 Съдът приема обаче, че когато националният съд не разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че местоживеенето на ответника потребител действително е извън територията на Съюза, и не успее да установи къде е то, правилото за специална компетентност, предвидено в член 16, параграф 2 от Регламент № 44/2001, понастоящем член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, съгласно което другата страна по договора трябва да предяви иска срещу съответния потребител пред съдилищата на държавата членка, където е местоживеенето на потребителя, се отнася и до последното известно местоживеене на посочения потребител (в този смисъл вж. решение от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka, C‑327/10, EU:C:2011:745, т. 42).
46 Запитващата юрисдикция иска да установи дали съдебната практика, посочена в точки 44 и 45 от настоящото решение, намира приложение и в случай като разглеждания в главното производство, в който е предявен иск срещу потребител, който не е гражданин на държава членка, но е гражданин на трета държава с последно известно местоживеене на територията на държавата членка на сезирания съд, без да може да се установи със сигурност, че потребителят е напуснал тази територия в друга държава членка или че е напуснал територията на Съюза.
47 Във връзка с това следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение, от значение за Регламент № 1215/2012 е критерият местоживеене на ответника, а не критерият гражданство на този потребител. Член 4, параграф 1 от този регламент всъщност гласи, че искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава.
48 Следователно посоченото в точка 45 от настоящото решение правило за компетентност, основано на последното известно местоживеене на потребителя ответник, се прилага независимо от гражданството на този потребител.
49 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато последното известно местоживеене на ответник, който е гражданин на трета държава и има качеството потребител, се намира на територията на държавата членка на сезирания съд и последният нито е успял да установи актуалното местоживеене на този ответник, нито разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че този потребител действително има местоживеене на територията на друга държава членка или извън територията на Европейския съюз, компетентността за разглеждането на този правен спор не се определя по правото на държавата членка на този съд, а от член 18, параграф 2 от този регламент, който предоставя на съда, в чийто съдебен район се намира последното известно местоживеене на посочения ответник, компетентност да разгледа посочения правен спор.
По втория въпрос
50 С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особен представител, назначен от национален съд да представлява отсъстващ ответник потребител с неизвестно актуално местоживеене, е равносилно на явяване на този потребител пред посочения съд и по този начин позволява да се презумира международната компетентност на посочения съд.
51 В самото начало следва да се припомни, че член 26 от Регламент № 1215/2012 се намира в глава II, раздел 7, озаглавен „Пророгация на компетентност“.
52 Член 26, параграф 1 от този регламент предвижда правило относно съдебната компетентност, основано на явяването на ответника —по отношение на всички правни спорове, в които компетентността на сезирания съд не следва от други разпоредби от посочения регламент, с изключение на правните спорове, които попадат в обхвата на правилото за изключителна компетентност по член 24 от същия регламент и за които явяването на ответника не води до пророгация на компетентност.
53 По отношение на застрахователните, потребителските и индивидуалните трудови договори член 26, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 възлага на съда, който счита, че е компетентен на основание параграф 1 от този член, задължение за информиране на по-слабата страна, преди да признае, че е компетентен. Така, когато потребител ответник се яви пред съд, различен от този по неговото местоживеене, който е компетентен на основание член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, сезираният съд трябва да се увери, че потребителят е информиран за правото си да оспори компетентността на съда, и за последиците от явяването си.
54 От изложеното следва, че въпросът за пророгацията на компетентност въз основа на явяването на ответника потребител или евентуално на неговия попечител се поставя само когато сезираната юрисдикция не черпи компетентността си да разгледа съответния правен спор, от разпоредби, различни от член 26, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.
55 В случая обаче, както следва от отговора на първия въпрос, тъй като не успява да установи местоживеенето на съответния потребител, и тъй като не са налице доказателства, че този потребител действително е напуснал територията на Съюза, запитващата юрисдикция извежда компетентността си от член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 в качеството си на съда по последното известно местоживеене на посочения потребител.
56 Следователно, предвид отговора, даден на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че
когато последното известно местоживеене на ответник, който е гражданин на трета държава и има качеството потребител, се намира на територията на държавата членка на сезирания съд и последният нито е успял да установи актуалното местоживеене на този ответник, нито разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че този потребител действително има местоживеене на територията на друга държава членка или извън територията на Европейския съюз, компетентността за разглеждането на този правен спор не се определя по правото на държавата членка на този съд, а от член 18, параграф 2 от този регламент, който предоставя на съда, в чийто съдебен район се намира последното известно местоживеене на посочения ответник, компетентност да разгледа посочения правен спор.
Подписи