Дело T‑9/15
Ball Beverage Packaging Europe Ltd
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ три кутийки за напитки — Предходен промишлен дизайн — Основание за обявяване на недействителност — Оригиналност — Различно общо впечатление — Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Няколко продукта, представляващи единен предмет — Обхват на описанието на регистрирания промишлен дизайн на Общността — Задължение за мотивиране — Заместване на страна по спора“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 13 юни 2017 г.
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
2. Промишлен дизайн на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС — Подразбиращи се мотиви на апелативния състав — Допустимост — Условия
(член 296 ДФЕС, член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 на Съвета)
3. Промишлен дизайн на Общността — Процедурни разпоредби — Процедура по регистрация — Бърз контрол главно от формално естество
(съображение 18 от Регламент № 6/2002 на Съвета)
4. Промишлен дизайн на Общността — Процедурни разпоредби — Заявка за регистрация — Условия за изпълнение — Описание, обясняващо изображението или спесимена
(член 10, параграф 1 и член 36, параграф 3, буква а) и параграф 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета, член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 2245/2002 на Комисията)
5. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Обща преценка на всички елементи на предходния промишлен дизайн
(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
6. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Информиран потребител — Понятие
(член 6, параграф 1, член 10, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
1. Краткото изложение на представените основания трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответната страна да подготви защитата си, а на Общия съд — да постанови решение по жалбата, при необходимост без да прибягва до друга информация. От това следва, че смисълът и обхватът на изтъкнато в подкрепа на иска или жалбата основание трябва да личат недвусмислено от жалбата.
(вж. т. 20)
2. Съгласно член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността решенията на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост се мотивират. Това задължение за мотивиране е със същия обхват като задължението по член 296 ДФЕС, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин, и има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението. Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поотделно всички съображения, които страните са представили пред тях. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
Освен това следва да се напомни, че задължението за мотивиране на решенията представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения.
(вж. т. 26 и 27)
3. Процедурата по регистрация на промишлени дизайни на Общността, установена с Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността, представлява бърз контрол главно от формално естество, който, както се посочва в съображение 18 от Регламента, не изисква разглеждане по същество, за да се прецени преди регистрацията дали промишленият дизайн отговаря на условията за получаване на закрила, и който, от друга страна, за разлика от производството за регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Европейския съюз не предвижда фаза, позволяваща на притежателя на предходен регистриран промишлен дизайн да се противопостави на регистрацията.
(вж. т. 55)
4. Всъщност, от една страна, съгласно член 36, параграф 3, буква а) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността функцията на описанието, което може да се съдържа в заявката за регистрация на промишления дизайн, е да обясни изображението или спесимена, а от друга страна, съгласно член 36, параграф 6 от посочения регламент това описание не засяга обхвата на закрилата на промишления дизайн като такъв. Член 10, параграф 1 от същия регламент, озаглавен „Обхват на закрилата“, уточнява, че закрилата, предоставяна от промишления дизайн на Общността, обхваща всеки промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно визуално впечатление.
От това следва, че описанието, което евентуално съдържа заявката за регистрация, не може да повлияе на преценката по същество относно новостта или оригиналността на съответния промишлен дизайн. Това впрочем се потвърждава от член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002, който предвижда по-специално, че описанието се отнася само до характеристиките, които се съдържат в изображенията на промишления дизайн или на спесимена, и не съдържа заявления относно твърдяната новост или оригиналност на промишления дизайн, нито за техническата му стойност.
От това също следва, че посоченото описание не може да се отрази на определянето на предмета на закрила на разглеждания промишлен дизайн, което безспорно е свързано с преценката за новост или оригиналност.
(вж. т. 66—68)
5. Съгласно съдебната практика промишленият дизайн е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото общо впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления.
Сравняването на общите впечатления, създадени от промишлени дизайни, трябва да се извършва по синтетичен метод и не може да се сведе само до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики. Това сравнение трябва да се отнася само до действително защитените елементи, без да се вземат предвид характеристиките, които не са обхванати от закрилата.
(вж. т. 78 и 79)
6. При преценката на оригиналността на промишлен дизайн трябва да се има предвид и гледната точка на информирания потребител. Съгласно съдебната практика понятието „информиран потребител“ по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността не се отнася нито до производител, нито до търговец на продукта, в който е предвидено да бъде включен промишленият дизайн или към който е предвидено да бъде приложен. Информираният потребител е лице, което е особено бдително и има известни познания за предходното развитие, т.е. за достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт, които са станали общодостъпни към датата на подаване на заявката за оспорвания промишлен дизайн или евентуално от датата на претендирания приоритет.
Що се отнася до степента на внимание на информирания потребител, съдът на Съюза е уточнил, че макар информираният потребител да не е средният потребител, който е относително информиран и в разумни граници наблюдателен и съобразителен и който обичайно възприема промишлените дизайни като едно цяло и не проверява подробно отделните детайли, той не е и експертът или вещото лице, способен или способно да забележи подробно най-малките разлики, които могат да съществуват между конфликтните промишлени дизайни. Така определението „информиран“ подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва.
(вж. т. 80 и 81)