РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
9 септември 2008 година
Дело F-18/08
Luis Ritto
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Надбавка за жилищни нужди — Явна неправомерност на плащането“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑н Ritto иска както да се отмени решението на Комисията от 14 май 2007 г., с което е уведомен, че считано от 1 септември 2001 г., няма да получава надбавката за жилищни нужди и че от посочената дата нататък получената на това основание сума подлежи на възстановяване съгласно член 85 от Правилника, като посоченото решение е взето заедно с решенията на Комисията от 1 и 21 юни 2007 г., които определят реда и условията за това възстановяване, така и да се отмени решението на Комисията от 7 ноември 2007 г., с което се отхвърля неговата административна жалба срещу горепосочените решения
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия
(член 85 от Правилника за длъжностните лица; член 1, параграф 3 от приложение VII)
От член 85, първа алинея от Правилника следва, че за да може неоснователно платена сума да бъде възстановена, е необходимо да се докаже или че получателят действително е знаел, че плащането е неоснователно, или че надплащането е толкова явно, че получателят не е могъл да не знае за него. Когато липсва доказателство, че получателят действително е знаел, че плащането е неоснователно, следва да се разгледат обстоятелствата, при които то е извършено, за да се установи дали липсата на основание е явна.
Изразът „толкова явно“, който характеризира надплащането по смисъла на член 85, първа алинея от Правилника, не означава, че получателят на неоснователно платените суми изобщо не е длъжен да направи преценка или проверка, а че възстановяване се дължи винаги когато става въпрос за грешка, която длъжностно лице, полагащо обичайната дължима грижа, не може да не забележи.
Само с прочит на разпоредбите на член 1, параграф 3 от приложение VII към Правилника всяко длъжностно лице, дори без юридическо образование, може да разбере, че получаването на надбавка за жилищни нужди зависи единствено от условието доходите на неговия съпруг от професионална дейност да не надвишават определен праг. Освен това длъжностно лице с висок ранг в йерархията и с голям трудов стаж и опит със сигурност е наясно с последиците от надвишаването на тавана, посочен в член 1, параграф 3 от приложение VII към Правилника.
Обстоятелството, че всяка година надлежно е предоставяло на администрацията доказателства за доходите на своя съпруг от професионална дейност, не освобождава длъжностното лице от задължението самò да установи, че тези доходи надвишават тавана, посочен в член 1, параграф 3 от приложение VII към Правилника. Във всеки случай обстоятелството, че администрацията е допуснала грешка или е проявила небрежност, е ирелевантно за прилагането на член 85 от Правилника, който предполага именно че администрацията е допуснала грешка, като е извършила плащане без основание. Всъщност става въпрос не за това дали грешката е била явна или не за администрацията, а за това дали е била явна за заинтересованото лице. Тъй като както всяко длъжностно лице жалбоподателят има личен интерес да проверява сумите, които му са изплащани ежемесечно, неговото положение не може да бъде сравнено с това на администрация, която осигурява изплащането на хиляди трудови възнаграждения и надбавки от всякакъв род.
(вж. точки 29—31, 34, 36, 39 и 40)
Позоваване на:
Съд — 27 юни 1973 г., Kuhl/Съвет, 71/72, Recueil, стр. 705, точка 11; 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, Recueil, стр. 2393, точки 11 и 13; 11 октомври 1979 г., Berghmans/Комисия, 142/78, Recueil, стр. 3125, точка 9
Първоинстанционен съд — 12 юли 1990 г., Scheiber/Съвет, T‑111/89, Recueil, стр. II‑429, точка 43; 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑143, точка 38; 24 февруари 1994 г., Stahlschmidt/Парламент, T‑38/93, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑227, точка 23; 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, Recueil FP, стр. I‑A‑211 и II‑1065, точки 47—49; 15 юли 2004 г., Gouvras/Комисия, T‑180/02 и T‑113/03, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑987, точка 76