Language of document : ECLI:EU:C:2018:557

Дело C15/17

Bosphorus Queen Shipping Ltd Corp.

срещу

Rajavartiolaitos

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus)

„Преюдициално запитване — Конвенция от Монтего Бей — Член 220, параграф 6 — Обезпечаване на изпълнението от крайбрежните държави — Компетентност на Съда да тълкува разпоредби на международното право — Директива 2005/35/ЕО — Замърсяване от кораби — Член 7, параграф 2 — Конвенция Marpol 73/78 — Изхвърляне на нефт в изключителната икономическа зона от чуждестранен кораб, преминаващ транзитно — Обстоятелства, при които крайбрежната държава може да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд — Свобода на корабоплаването — Защита на морската среда — Тежки щети или опасност от тежки щети за крайбрежието, свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на изключителната икономическа зона — Явни обективни доказателства“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 юли 2018 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Задължителна за Съюза международна конвенция — Тълкуване на разпоредбите на конвенция, подписана и одобрена от Съюза — Включване — Конвенция по морско право от 1982 г. (Конвенция от Монтего Бей)

(член 267 ДФЕС; член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

2.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Незадължителна за Съюза международна конвенция — Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенция Marpol 73/78) — Тълкуване на разпоредбите на вторичното право на Съюза, попадащи в приложното поле на конвенцията — Включване

(член 267 ДФЕС; член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

3.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Незадължителна за Съюза международна конвенция — Конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт — Изключване

(член 267 ДФЕС)

4.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Явни обективни доказателства за извършване на нарушението — Понятие

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

5.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Нарушение, вследствие на което са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на крайбрежието или на свързаните с него интереси на съответната държава членка — Понятие за крайбрежие или свързани с него интереси

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

6.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Щети за ресурсите на териториалното море или на изключителната икономическа зона на крайбрежна държава — Понятие за ресурси — Широко тълкуване

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

7.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Нарушение, вследствие на което са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на крайбрежието или на свързаните с него интереси на съответната държава членка — Преценка на последиците от нарушението — Релевантност на понятието за значително замърсяване по смисъла на Конвенцията по морско право от 1982 г. (Конвенция от Монтего Бей) — Липса

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

8.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Нарушение, вследствие на което са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на крайбрежието или на свързаните с него интереси на съответната държава членка — Преценка на последиците от нарушението — Критерии

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

9.        Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Условия — Нарушение, вследствие на което са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на крайбрежието или на свързаните с него интереси на съответната държава членка — Преценка на последиците от нарушението — Отчитане на особеностите на съответния морски район — Граници

(член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

10.      Транспорт — Морски транспорт — Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения — Директива 2005/35 — Изпълнение на мерките от крайбрежните държави — Задържане на кораб — Възможност дадена държава членка да наложи по-строга мярка в съответствие с международното право — Изключване

(член 1, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/123)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 44 и 49)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 45)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 46)

4.      Член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване, изменена с Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че съответно употребените в тези разпоредби изрази „явни обективни доказателства“ и „несъмнено доказателство“ се отнасят не само до извършването на нарушение, но и до доказателствата за последиците от това нарушение.

Следователно волята на авторите на Конвенцията от Монтего Бей видимо е крайбрежната държава да бъде оправомощена да предприема такава особено строга мярка, когато, от една страна, извършеното от плавателния съд нарушение е причинило или има опасност да причини тежки щети на тази държава и от друга, е доказано, че именно съответният плавателен съд е извършил такова нарушение. Тъй като тези две, равностойни по значение условия са кумулативно предвидени, член 220, параграф 6 от Конвенцията от Монтего Бей следва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба крайбрежната държава може да упражни правомощието си за намеса, ако има явни обективни доказателства както за това, че съответният плавателен съд е извършил нарушение по смисъла на член 220, параграф 3 от тази конвенция, така и за това, че то е причинило или има опасност да причини тежки щети на крайбрежната държава.

(вж. т. 61, 62 и 65; т. 1 от диспозитива)

5.      Изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкуват в смисъл, че по принцип имат същото значение като израза „за тяхното крайбрежие или свързани с него интереси“ в член 1, параграф 1 и член 2, точка 4 от Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, сключена в Брюксел на 29 ноември 1969 г., като се има предвид, че член 220, параграф 6 се прилага и за неживите ресурси на териториалното море на крайбрежната държава и за всички ресурси на изключителната икономическа зона на последната.

(вж. т. 79; т. 2 от диспозитива)

6.      Член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкуват в смисъл, че употребеното в тези разпоредби понятие за ресурси на териториалното море или изключителната икономическа зона на крайбрежната държава обхваща подлежащите на улов видове, но и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове, като например растителните и животинските видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове.

Следва да се отбележи, че член 220, параграф 6 от Конвенцията от Монтего Бей се отнася до щетите, които са причинени или има опасност да бъдат причинени на „ресурсите“ на териториалното море или на ИИЗ на крайбрежната държава. Поради това тази разпоредба трябва да се тълкува разширително в това отношение, както следва от самия ѝ текст, и да не се тълкува в смисъл, че някои ресурси не попадат в обхвата ѝ.

(вж. т. 81 и 84; т. 3 от диспозитива)

7.      По принцип понятието „значително замърсяване“, употребено в член 220, параграф 5 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, не следва да се взема предвид при прилагане на член 220, параграф 6 от тази конвенция и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, и по-специално при преценка на последиците от нарушението, както са определени в тези разпоредби.

При все това, макар защитата на „свързаните интереси“ на крайбрежната държава обикновено да е релевантна в случай на замърсяване, следва да се констатира, че член 2, точка 4 от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г. все пак се отнася конкретно до вредоносните икономически и социални последици от такова замърсяване за крайбрежната държава и последиците за здравето, а именно по-специално до обстоятелството, че са причинени или има опасност да бъдат причинени тежки щети, най-напред, на различните професионални дейности на населението в крайбрежния район, свързани с използването на морето, които са основното средство за препитание на това население, на следващо място, на туристическата дейност в крайбрежните райони и накрая, на здравето и благосъстоянието на посоченото население. От това сравнение следва, че между член 220, параграф 5 и член 220, параграф 6 от Конвенцията от Монтего Бей има съществени разлики. Всъщност, от една страна, член 220, параграф 5, тълкуван във връзка с член 1, параграф 4 от Конвенцията от Монтего Бей, не цели конкретно защитата на благата и свързаните с тях интереси на крайбрежната държава и от друга страна, тази държава не следва да доказва, че са причинени „тежки щети“ на посочените интереси.

(вж. т. 88—90 и 92; т. 4 от диспозитива)

8.      За да се преценят последиците от нарушението, както са определени в член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, следва да се вземат предвид всички доказателства, че са причинени или има опасност да бъдат причинени щети на благата и свързаните с тях интереси на крайбрежната държава, както и да се оцени размерът на щетите, които са причинени или има опасност да бъдат причинени на посочените блага или интереси, като се отчитат по-специално:

–        едновременното засягане на няколко или дори на всички тези блага и свързани с тях интереси и различната степен на уязвимост на крайбрежната държава с оглед на различните засегнати блага и свързани с тях интереси,

–        предвидимите неблагоприятни последици от изхвърлянето на нефт за посочените блага и свързани с тях интереси с оглед не само на наличните научни данни, но и на естеството на вредното вещество или вещества, съдържащи се в изхвърления нефт, както и обемът на изхвърления нефт, посоката, скоростта и продължителността на неговото разпространение.

(вж. т. 102; т. 5 от диспозитива)

9.      Конкретните географски и екологични особености и уязвимостта на района на Балтийско море имат значение за условията за прилагане на член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, що се отнася до определянето и квалификацията на нарушението, и макар и не автоматично, за оценката на размера на щетите, които с това нарушение са причинени на благата и свързаните с тях интереси на крайбрежната държава.

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 105 от заключението си, Балтийско море е международно признато за особен район, който се характеризира с географски особености и особено уязвима екосистема, която се нуждае от специална закрила. Въпреки това следва да се припомни, че конкретната цел на член 220, параграф 6 от Конвенцията от Монтего Бей е не да се гарантира специална закрила на особените райони, а да бъдат защитени определени блага и интереси на крайбрежната държава, независимо дали морето, на което тя се намира, е особен район или не.

(вж. т. 104, 106 и 108; т. 6 от диспозитива)

10.    Член 1, параграф 2 от Директива 2005/35, изменена с Директива 2009/123, трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да налагат по-строги мерки, в съответствие с международното право, от предвидените в член 7, параграф 2 от тази директива, когато той е приложим, като държавите членки могат да приемат други мерки с обхват, равностоен на този на мерките по член 220, параграф 6.

Както обаче следва от точка 63 от настоящото решение, член 220, параграф 6 отразява залегналия в Конвенцията от Монтего Бей стремеж за всички морски пространства да бъде установено справедливо равновесие между интересите на държавите в качеството им на крайбрежни държави и интересите на държавите в качеството им на държави на знамето. Следователно член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 не може да се тълкува в смисъл, че позволява на крайбрежната държава да приема по-строги мерки от предвидените в член 220, параграф 6 от Конвенцията от Монтего Бей, тъй като в противен случай има опасност да бъде нарушено справедливото равновесие между интересите на крайбрежната държава и на държавата на знамето, което последната разпоредба цели да постигне. При все това подобно тълкуване не би могло да възпрепятства крайбрежната държава да приема мерки с обхват, равностоен на този на мерките по член 220, параграф 6, тъй като посочената разпоредба не съдържа изчерпателен списък на разрешените мерки, както е видно от употребата на израза „включително и“.

(вж. т. 115—118; т. 7 от диспозитива)