ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 22 април 2021 година(1)
Дело C‑30/20
RH
срещу
AB Volvo,
Volvo Group Trucks Central Europe GmbH,
Volvo Lastvagnar AB,
Volvo Group España SA
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil № 2 de Madrid (Търговски съд № 2, Мадрид, Испания)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Специална компетентност — Член 7, точка 2 — Компетентност при деликти или квазиделикти — Място, където е настъпило вредоносното събитие — Място на настъпване на вредата — Иск за поправяне на вредите, причинени от картел, който е обявен за противоречащ на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Пряко посочване на компетентния съд — Място на придобиване на вещите — Място на седалището — Възможност за държавите членки да въвеждат съсредоточаване на компетентността“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване на Juzgado de lo Mercantil № 2 de Madrid (Търговски съд № 2, Мадрид, Испания) се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2).
2. Запитването е отправено в рамките на иск, предявен от RH, установена в Кордоба (Испания), за поправяне на вредите, причинени ѝ от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.(3), срещу четири дружества от групата Volvo, седалищата на три от които са в държави членки, различни от Кралство Испания.
3. Съдът е сезиран, за да уточни дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 определя пряко компетентния съд, без да препраща към вътрешните норми на държавите членки.
4. Макар да изглежда, че отговорът на този въпрос може лесно да се изведе от някои решения на Съда, и по-специално от последните такива в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност, той очевидно се нуждае от допълване, по-специално с оглед на изразените от запитващата юрисдикция съмнения, по още три тясно свързани аспекта.
5. Всъщност целите за правна сигурност и за ефективност на сложните съдебни спорове за поправянето на вреди, причинени от антиконкурентни практики, обосновават необходимостта да се предоставят на националните съдилища полезни уточнения относно определянето на териториално компетентния съд и едновременното съществуване на няколко от възприетите в решенията на Съда привръзки. Това е повод да се разгледа и въпросът за свободата на държавите членки да съсредоточат разглеждането на тези спорове от специализирани съдилища, въпрос, който някои от тях повдигат в писмените си становища.
6. Така ще изложа причините, поради които като цяло считам, че:
– член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 определя както международната, така и вътрешната компетентност на сезирания съд,
– при обстоятелствата по делото в главното производство териториално компетентният съд е този, в чийто съдебен район се намира мястото на придобиване на разглежданите вещи, и
– в рамките на организацията на правораздаването си държавите членки могат да изберат да съсредоточат разглеждането на споровете в областта на антиконкурентните практики от някои специализирани съдилища при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
II. Регламент № 1215/2012
7. Съображения 15, 16 и 34 от Регламент № 1215/2012 имат следния текст:
„(15) Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.
(16) Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата.
[…]
(34) Следва да се гарантира приемственост между [Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(4), изменена с последващите конвенции за присъединяване на новите държави членки към нея(5)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(6)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на [тази] конвенция […] и на регламентите, които я заменят“.
8. Член 1, параграф 1 от глава I от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Приложно поле и определения“, предвижда:
„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. […]“.
9. В раздел 1 относно „[о]бщи[те] разпоредби“ на глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, са включени членове 4—6.
10. Член 4, параграф 1 от посочения регламент гласи:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
11. Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012:
„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.
12. В раздел 2 от посочената глава, озаглавен „Специална компетентност“, са включени членове 7—9.
13. Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 гласи следното:
„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:
[…]
2) по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.
14. Член 26 от посочения регламент, който се съдържа в глава II, раздел 7, озаглавен „Пророгация на компетентност“, предвижда в параграф 1:
„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24“.
III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалният въпрос
15. Както е видно от преписката, с която разполага Съдът, между 2004 г. и 2009 г. RH, установена в Кордоба, придобива за нуждите на превозваческата си дейност пет камиона от дистрибутор на Volvo Group España SA. Собствеността на един от камионите е прехвърлена на RH през 2008 г., след като преди това е била предмет на договор за лизинг.
16. На 19 юли 2016 г. Европейската комисия приема Решение относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони) (C(2016) 4673 final), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 6 април 2017 г.(7).
17. С това решение Комисията обявява съществуването в периода от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г. на картел между петнадесет производители на камиони, сред които AB Volvo, Volvo Lastvagnar AB и Volvo Group Trucks Central Europe GmbH, по отношение на две категории стоки, а именно камиони с тегло между 6 и 16 тона (средни камиони) и такива с тегло над 16 тона (тежкотоварни камиони), както несъчленени, така и влекачи.
18. Съгласно посоченото решение(8) „[н]арушението се е състояло от тайни споразумения относно ценообразуването и брутните увеличения на цените в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)] за камиони; [к]акто и относно времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждането на технологии за емисии на вредни газове за средни и тежкотоварни камиони, изисквани от стандартите EURO 3—6. Централните офиси на адресатите са участвали пряко в обсъжданията на цените, на увеличаванията на цените и на въвеждането на нови стандарти за емисии до 2004 г. Най-малко от август 2002 г. са се провеждали дискусии чрез дъщерни дружества в Германия, които, в различна степен, са докладвали на своите централни офиси. Обменът е бил извършван както на многостранно, така и на двустранно равнище. Тези тайни споразумения са включвали споразумения и/или съгласувани практики в областта на ценообразуването и брутните увеличения на цените, с цел привеждане в съответствие брутните цени в ЕИП, както и времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждане на технологии за емисиите на вредни газове, изисквани от стандартите EURO 3—6. Нарушението е обхващало цялото ЕИП и е продължило от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г.“.
19. Затова Комисията налага глоби на всички участващи субекти, сред които и Volvo, Volvo Lastagnar и Volvo Group Trucks Central Europe, с изключение на едно предприятие, на което е предоставен имунитет(9).
20. RH предявява иск срещу Volvo, Volvo Lastvingnar и Volvo Group Trucks Central Europe, както и срещу испанското дъщерно дружество на тези дружества майки, Volvo Group España (наричани по-нататък „дружествата Volvo“).
21. Последните оспорват само международната компетентност(10) на запитващата юрисдикция. Те се позовават на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 и на практиката на Съда, от която следвало, че установеният в него критерий за компетентност, а именно „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, е понятие от правото на Съюза и че става въпрос за мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, в случая мястото на сключване на картелното споразумение относно камионите. То не можело да се отъждестви с мястото по местоживеене на ищеца и се намирало извън Испания, в други държави членки.
22. Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно постоянната практика на Съда международната компетентност на испански съд може да се обоснове с оглед на мястото, където е настъпила вредата. Тя припомня, че според решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide(11), това е мястото на седалището на увреденото лице. Същата юрисдикция добавя, че в решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans(12), което се отнася до иск, предявен в Унгария срещу друг член на същия картел, с предмет, идентичен на този по предявения от RH иск, Съдът е решил, че „[к]огато засегнатият от антиконкурентното поведение пазар се намира в държавата членка, на чиято територия се претендира, че е настъпила твърдяната вреда, следва да се приеме, че за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 мястото на настъпване на вредата се намира в тази държава членка“(13).
23. Запитващата юрисдикция изразява съмнение дали тази съдебна практика се отнася само до международната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е настъпила вредата, или определя пряко и вътрешната местна подсъдност в рамките на тази държава членка.
24. Тя уточнява, че съгласно постоянната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд на Испания)(14) правилото, установено в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, не урежда вътрешната местна подсъдност. Поради това при липсата на специална национална правна норма, определяща териториалната компетентност на даден съд по граждански искове в областта на конкуренцията, адекватните правила за компетентност са тези, които са приложими по дела за нелоялна конкуренция, предвидени в член 52, параграф 1, точка 12 от Закон за гражданското съдопроизводство 1/2000. Следователно компетентен е съдът по мястото, където е настъпила вредата, а именно мястото на придобиване на превозното средство или на сключване на договора за лизинг.
25. Запитващата юрисдикция счита, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 може да се тълкува в смисъла, възприет от Съда в практиката му относно съдебната компетентност по дела, свързани с договор. В решения от 3 май 2007 г., Color Drack(15), и от 9 юли 2009 г., Rehder(16), Съдът е постановил, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 установява пряко компетентния съд, без да препраща към вътрешните правни норми на държавите членки. Ако случаят е такъв, компетентен ще е съдът по седалището на пострадалото от картела лице.
26. При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil № 2 de Madrid (Търговски съд № 2, Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?“.
27. На Съда са представени писмени становища от дружествата Volvo, от испанското, френското и нидерландското правителство, както и от Комисията.
28. Съдебното заседание за изслушване на устните състезания, чието провеждане първоначално е насрочено за 17 декември 2020 г., е отменено поради здравната криза, а въпросът, който е бил поставен за устен отговор, е преобразуван в такъв за писмен отговор и допълнен с други въпроси. Дружествата Volvo, испанското правителство и Комисията отговарят на тези въпроси в определения срок.
IV. Анализ
1. По допустимостта
29. Дружествата Volvo считат, че искането е недопустимо, тъй като отговорът на поставения от запитващата юрисдикция въпрос бил ясен.
30. Според постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, първо, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Второ, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност, освен ако нямат връзка със спора в главното производство(17).
31. В случая запитващата юрисдикция излага точно мотивите за съмнението, което изпитва по отношение на териториалната си компетентност и което обосновава преюдициалното ѝ запитване. Те са изведени от липсата на изрично решение на Съда в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност, което да касае обхвата на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, и от постоянната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд), съгласно която тази разпоредба не изключва прилагането на вътрешните правила за компетентност.
32. При тези условия поставеният от запитващата юрисдикция въпрос според мен е допустим.
2. По същество
33. С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт определя не само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която се намира предвиденият в тази разпоредба критерий на привързване, но и териториалната компетентност на съдилищата на тази държава.
1. Предварителни бележки
34. В подкрепа на преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция правилно припомня, че при фактическа обстановка, идентична на тази по делото в главното производство, а именно картела относно камионите, в решение Tibor-Trans Съдът се е произнесъл по въпроса за компетентността на съда, сезиран с иск за поправяне на причинена от нарушение на конкурентното право вреда. Освен това тя отбелязва, че отговорът на Съда в това решение не се отнася изрично до „смесения“ характер на правилото за компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, за разлика от решенията, постановени по дела във връзка с договор, а именно решения от 3 май 2007 г., Color Drack(18), и от 9 юли 2009 г., Rehder(19).
35. Отбелязвам, от една страна, че този неразглеждан до момента въпрос не е изолиран(20). Следователно националните съдилища, изглежда, очакват по-прецизно тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1215/2012. От друга страна, според мен на запитващата юрисдикция следва да се отговори в светлината на решения Verein für Konsumenteninformation и от 24 ноември 2020 г., Wikingerhof(21), които са постановени след сезирането на Съда.
36. Ето защо най-напред ще насоча анализа си към въпроса за обхвата на правилото за компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. По-нататък, ще изложа съображения, чиято цел е да се уточнят критериите за определяне на териториално компетентния съд. Накрая, ще разгледам предложението на френското правителство и на Комисията, свързано с възможността на държавите членки да изберат материалноправна организация на съдилищата, при която разглеждането на определени спорове се съсредоточава в специализирани съдилища.
37. За нуждите на разглеждането на всички тези въпроси припомням, че в съответствие с постоянната практика на Съда, доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, който от своя страна заменя Брюкселската конвенция, даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на последните правни инструменти се отнася и за разпоредбите на Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“(22). Такъв е случаят с член 5, точка 3 от тази конвенция и от Регламент № 44/2001, от една страна, и член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, от друга страна(23).
2. По определянето както на международната, така и на вътрешната съдебна компетентност
38. Считам, че изразеното от запитващата юрисдикция съмнение относно целта на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 може лесно да се разсее след постановяването на решение Wikingerhof. Съдът приема, че „компетентният съд на основание член 7, точка 2 [от този регламент], а именно […] този, където се намира пазарът, засегнат от твърдяното антиконкурентно поведение, е най-подходящият да се произнесе“(24).
39. Вследствие на това считам, подобно на всички страни и заинтересовани лица, които са представили писмени становища пред Съда, и на генералните адвокати, изказали се инцидентно по този въпрос по повод на предходни дела(25), че може изрично да се уточни, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 има за цел да уреди компетентността на съдилищата не само между държавите членки, но и на вътрешно ниво, докато останалите процесуални въпроси се уреждат от правото на държавата членка на сезирания съд(26).
40. Поради това би могло да е достатъчно да се посочи, от една страна, както в решение от 9 юли 2009 г., Rehder(27), постановено по дело във връзка с договор и отнасящо се до разпоредбите на Регламент № 44/2001, че съображения от същото естество като тези, на които Съдът основава тълкуването, формулирано в решение от 3 май 2007 г., Color Drack(28), са валидни и по отношение на еквивалентните правила за специална компетентност в Регламент № 1215/2012 с оглед на техния замисъл, на тяхната цел и на мястото им в системата, установена от този регламент. От друга страна, поради тези мотиви Съдът тълкува в същия смисъл и правилата за компетентност по дела за издръжка.
41. Въпреки това, за да се подпомогне разбирането на връзката между разпоредбите на Регламент № 1215/2012 в тяхната съвкупност, ми се струва уместно да разгледам в детайли елементите, полезни за тълкуването на член 7, точка 2 от този регламент, не само с оглед на неговия текст, но и на системата, която установява, и целите, които преследва(29).
42. Първо, изводи относно текста на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 могат да се изведат от съпоставянето му с текста на член 4, параграф 1 от този регламент. Този член касае „съдилищата“ на държавата членка по местоживеене на ответниците. С този общ израз се определя компетентността на съдилищата на държава членка, взети в тяхната цялост(30). Последващото посочване на териториално компетентния съд се урежда от национални правила.
43. За сметка на това в член 7 от Регламент № 1215/2012, с изключение на точка 6, законодателят на Съюза използва израза „в съдилищата на мястото“(31) или „в съда“, доколкото става въпрос за възможност, която се предоставя на ищеца по изключение от общото правило за компетентност, като се взема предвид конкретно място, в зависимост от предмета на иска(32). Така по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт критерият, възприет в член 7, параграф 2 от този регламент, е „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“. Също така по силата на член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент срещу ответника може да бъде предявен иск „в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение“.
44. Второ, трябва да се отбележи дерогационният характер на системата, установена с Регламент № 1215/2012, която позволява на ищеца да се позове на едно от предвидените в този регламент специални правила за компетентност(33), доколкото същата е запазена за определени дела или с нея се цели да се защити слаба страна.
45. Трето, следва да се подчертае, че формулирането на тези правила за специална компетентност се обосновава — както е уточнено в съображение 16 от Регламент № 1215/2012 — с целта на законодателя да допусне избор на съд на държава членка в зависимост от мястото, с което спорът има особено тяхна връзка, и със стремежа да се улесни доброто правораздаване(34). Тези принципи ръководят неизменно Съда при тълкуването на правилата за специална компетентност, с което се цели да се разпознаят подходящите критерии за привързване, така че да се консолидират стълкновителните правила за определяне на подсъдност(35) и да се посочи най-подходящият да се произнесе съд.
46. Този анализ е подкрепен от доклада на г‑н P. Jenard относно Брюкселската конвенция(36), чийто анализ е потвърден в доклада на г‑н P. Schlosser относно Конвенцията за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия към Брюкселската конвенция и към протокола относно тълкуването ѝ от Съда(37).
47. При тези обстоятелства и както вече може да се изведе от мотивите на предходни решения на Съда както по дела, свързани с договор(38), така и по дела за издръжка(39), няма съмнение, че с оглед на целите, които преследва, член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 определя пряко компетентния съд(40).
48. Такъв отговор — който задължава съд на държава членка, сезиран на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, да не прилага вътрешните правила за местна подсъдност — според мен би трябвало, по-специално с оглед на развитието на практиката на Съда относно компетентността в случай на нарушение на конкурентното право, да бъде надлежно допълнен с уточнения относно мястото на настъпване на твърдяната вреда(41), както и относно конкретното посочване на специално компетентния съд.
3. По определянето на мястото на настъпване на твърдяната вреда и посочването на компетентния съд
49. В мотивите на акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция се позовава на решения CDC Hydrogen Peroxide(42) и Tibor-Trans, които се отнасят до посочването на съда, компетентен да се произнесе по искове за поправяне на вреди, причинени от санкционирани от Комисията картели(43), без да прави разлика между тях, независимо че Съдът е възприел две различни местонастъпвания на вредата и че фактическите обстоятелства по делото в главното производство налагат сближаване с второто решение.
50. Вследствие на това според мен така е даден повод на Съда да внесе всички полезни за националните юрисдикции разяснения относно обхвата на решение Tibor-Trans, в светлината на решения Verein für Konsumenteninformation и Wikingerhof, постановени от Съда след преюдициалното запитване. Съдът трябва да уточни и дали може да се възприемат няколко критерия за компетентност, за да се постигне целта, обосноваваща тяхното съществуване, а именно да се отдаде предимство на връзката на близост със спора.
1) Решение Tibor-Trans
51. Въпреки че решение Tibor-Trans е постановено в контекст, почти идентичен с този на спора по главното производство, той заслужава да бъде анализиран обстойно в много отношения.
52. Първо, както в делото по главното производство, в делото, по което е постановено решение Tibor-Trans, запитващата юрисдикция е сезирана с иск за поправяне на вреди, изразяващи се в по-високи разходи поради изкуствено повишената цена на камиони, причинени от същите антиконкурентни практики.
53. Докато по делото, по което е постановено решение Tibor-Trans, дружеството жалбоподател е избрало да предяви иска си само срещу един от участниците в разглеждания картел, от който то не е придобило камионите пряко(44), в настоящия случай RH започва дело срещу няколко установени извън Испания дружества — измежду други, носещи отговорност за разглеждания картел — без да е закупила директно от тях камионите, които те са произвели. По-нататък, RH предявява иск срещу испанското дъщерно дружество на тези дружества(45), което отговаря за испанския дистрибутор на автомобили, доставил камионите на RH, както може да се заключи от материалите по делото(46).
54. Второ, в делото, по което е постановено решение Tibor-Trans, запитващата юрисдикция има съмнения относно приложимостта по аналогия на решение CDC Hydrogen Peroxide, в което Съдът определя за компетентен съда по седалището на дружеството ищец, предвид липсата на пряко договорно отношение между страните и задължението за невъзприемане на правило за компетентност, насърчаващо forum actoris(47).
55. Съдът постановява, че „член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с иск за поправяне на вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, изразяващо се по-специално в сключването на тайни споразумения относно определянето на цени и увеличение на брутните цени за камиони, „място[то], където е настъпило […] вредоносното събитие“, в случай като разглеждания в главното производство е мястото на пазара, засегнат от това нарушение (тоест мястото, където пазарните цени са били изкривени), където пострадалото лице твърди, че е претърпяло тази вреда, дори когато искът е насочен срещу участник в разглеждания картел, с когото това пострадало лице не е имало договорни отношения“(48).
56. Що се отнася до определянето на вредата, Съдът отбелязва, че „твърдяната в главното производство вреда се дължи главно на по-високите разходи заради изкуствено повишената цена и поради това е непосредствена последица от нарушението по член 101 ДФЕС, и следователно тя представлява пряка вреда, която по принцип би могла да обоснове компетентността на юрисдикциите на държавата членка, на чиято територия е настъпила“(49).
57. Относно локализирането на пряко претърпяната вреда Съдът приема, че „[к]огато засегнатият от антиконкурентното поведение пазар се намира в държавата членка, на чиято територия се претендира, че е настъпила твърдяната вреда, следва да се приеме, че за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 мястото на настъпване на вредата се намира в тази държава членка“(50).
58. В подкрепа на това решение Съдът цитира точка 40 от решение flyLAL-Lithuanian Airlines. Ето защо отбелязвам, от една страна, че в дело за ценови картел, който е от същото естество и е санкциониран при същите условия като този в основата на иска за обезщетение за вреди в решение CDC Hydrogen Peroxide(51), Съдът е разширил обхвата на разрешението, възприето от него по дело, в което национален орган за защита на конкуренцията е установил злоупотреба с господстващо положение и в което се твърди наличие на антиконкурентно споразумение(52). От друга страна, това разрешение се основава на съответствието на два елемента, а именно мястото на засегнатия пазар и мястото, на което се претендира, че е настъпила твърдяната вреда(53).
59. В по-общ смисъл, многобройните други позовавания на решение flyLAL-Lithuanian Airlines в решение Tibor-Trans отразяват развитието на практиката на Съда, с което се цели хармонизиране на връзките в мястото на пряко претърпяната вреда, без значение дали става въпрос за по-високи разходи при закупуване(54), или за спад в продажбите(55), и независимо дали антиконкурентното поведение е било констатирано с предходно решение на даден орган или не(56).
60. Това течение в съдебната практика в подкрепа на позоваването на пазара, засегнат от антиконкурентни практики, за които е поискано обезщетение пред съд, беше потвърдено наскоро в решение Wikingerhof, в което Съдът постановява, че иск с предмет преустановяване на някои действия, предприети в рамките на договорното правоотношение, обвързващо ищеца и ответника, който иск е основан на твърдение за злоупотреба с господстващо положение, извършена от ответника, в нарушение на конкурентното право, спада към делата относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012(57).
61. Съдът приема, че при обстоятелствата, разглеждани по делото в главното производство „компетентният съд на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, а именно […] съдът, където се намира пазарът, засегнат от твърдяното антиконкурентно поведение, е най-подходящият да се произнесе по основния въпрос за основателността на това твърдение, при това по-специално във връзка със събирането и преценката на релевантните в това отношение доказателства“(58).
62. Отбелязвам, от една страна, че в решение Wikingerhof Съдът отдава особено значение на това уточнение относно локализирането на вредоносното събитие, което е настъпило или може да настъпи, тъй като от него се иска да се произнесе по приложимостта на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 според квалификацията на претенциите на ищеца(59), а не по определянето на някой от критериите за компетентност, изведени от този член(60).
63. От друга страна, от препращането към решения Tibor-Trans и Verein für Konsumenteninformation в точка 37 от решение Wikingerhof според мен могат да се направят изводи, позволяващи да се обоснове по аналогия решението на Съда по въпроса за съдебната компетентност.
2) Обосноваването на избора на мястото на засегнатия пазар за целите на локализирането на вредата
64. В точка 34 от решение Tibor-Trans, към която решение Wikingerhof препраща(61) и която трябва да се разглежда заедно с точки 33 и 35 от първото решение, Съдът приема, че изборът на мястото на засегнатия пазар, на който пострадалото лице твърди, че е претърпяло вреда, произтича от необходимостта да се установи съдът, който се намира в най-добра позиция за разглеждането на искове за обезщетения за вреди, произтичащи от действие по ограничаване на конкуренцията, да се гарантира предвидимостта на такава уредба за съответния икономически оператор и да се удовлетворяват изискванията за съгласуваност с правото, приложимо към такива искове за обезщетения(62).
65. В точка 38 от решение Verein für Konsumenteninformation, към която решение Wikingerhof също препраща(63), Съдът обосновава тълкуването, поради което приема, че мястото на настъпване на вредата е мястото на придобиване на разглежданото превозно средство(64), като „[съответстващо] и на целите за близост и за добро правораздаване, посочени в съображение 16 от Регламент № 1215/2012, тъй като, за да определи размера на нанесената щета, на националната юрисдикция може да се наложи да прецени пазарните условия в държавата членка, на чиято територия е купено посоченото превозно средство. Юрисдикциите на последната държава членка впрочем могат най-лесно да получат достъп до доказателствените средства, които са необходими за извършването на тези преценки“(65).
66. Развитието на обосновката на възприетия от Съда в тези три решения критерий за привръзка според мен произтича от конкретното отчитане на особеното измерение на споровете в областта на конкуренцията. Всъщност в случай на незаконосъобразно поведение, засягащо икономически пазар, улесненият достъп до доказателствата, необходими за преценката на условията на този пазар и на последиците от такова поведение, допринася за надлежната организация на процеса(66). Следователно това е определящ елемент за избора на най-подходящия да гарантира спазването на правилата на здравословна конкуренция съд, който минава през санкционирането на всяко посегателство срещу нея и през гарантирането на ефективността на правото на защита на пострадалото лице.
67. Така практиката на Съда, препотвърдена въз основа на такива прагматични доказателствени съображения, трябва да се постави в контекст, чието значение съвсем наскоро беше изтъкнато отново(67). Всъщност изграждането на съдебната практика продължава да допринася за прилагането на конкурентното право, и по-специално за прилагането на член 101 ДФЕС в гражданскоправната сфера(68), като насърчава развитието и консолидирането на предявяваните пред националните съдилища искове за обезщетение(69). В това отношение трябва да се подчертае, че Съдът е възложил на тези съдилища защитата на това право, което укрепва оперативния характер на правилата на Съюза в областта на конкуренцията(70). Освен това Съдът уточнява, че предявените пред националните съдилища искове за вреди от нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията са неразделна част от системата за прилагане на тези правила, която цели да накаже антиконкурентните действия на предприятията и да ги възпре от извършването на такива действия(71).
68. Накрая, допълващото действие на органите по конкуренция на държавите членки и на националните съдилища е въведено с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(72). Освен това Директива 2014/104 определя, за целите на уреждането в националното право на исковете за обезщетение за вреди в случай на нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията, новите процесуални и материалноправни норми, които трябва да бъдат транспонирани във всички държави членки най-късно до 27 декември 2016 г.(73).
69. Същевременно, макар тези норми да целят да се позволи на увредените предприятия да получат пълно обезщетение, като предвиждат по-специално правила за доказване, предназначени да преодолеят съществените трудности, свързани с условията за реализиране на отговорността в споровете за поправяне на вреди от обхвата на конкурентното право, в тях все пак не са предвидени специални разпоредби относно компетентността.
70. Следователно, макар по принцип определянето, че мястото на настъпване на вредата е мястото на засегнатия от нарушението пазар (тоест мястото, където пазарните цени са били изкривени), където пострадалото лице твърди, че е претърпяло тази вреда, възприето от Съда в решение Tibor-Trans(74), да е съобразено с контекста, който припомних току-що за нуждите на определянето на международно компетентния съд(75), струва ми се, че това локализиране не е достатъчно точно, за да позволи да се посочи териториално компетентният съд в съответната държава членка(76). Впрочем с оглед на други решения на Съда това според мен поражда правна несигурност при избора на предвидената в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 опция за компетентност, с която разполага ищецът(77).
71. При това положение ми се струва уместно отговорът на Съда на въпросите на запитващата юрисдикция, който с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство трябва e в линията на решение Tibor-Trans, да бъде допълнен в този смисъл, за да могат националните съдилища да разполагат с отговор, надхвърлящ строгата рамка на делото, обосновало преюдициалното запитване. Трябва да се вземе предвид и броят на производствата, които могат да бъдат образувани предвид мащаба на разглеждания картел.
3) Точното локализиране на твърдяната вреда в рамките на засегнатия пазар с цел да се определи компетентният съд
72. В решение flyLAL-Lithuanian Airlines, което е отправната точка на решение Tibor-Trans, Съдът приема, че „в рамките на иск за обезщетение на вреда, причинена от антиконкурентно поведение, „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ в случай като този по главното производство по-специално е мястото на настъпване на загубата на приходи, изразяваща се в спад в продажбите, т.е. мястото на пазара, който е засегнат от посоченото поведение и на който пострадалото лице твърди, че е претърпяло тези загуби“(78).
73. Точното локализиране на твърдяната вреда лесно може да се изведе от това тълкуване. Всъщност спорът произтича от антиконкурентно поведение на икономически оператор на пазара, на който пострадалото от него лице — въздушен превозвач, извършва основната част от дейността си, а именно полети от и до летище Вилнюс (Литва) — столица на държавата членка, в която е установено това дружество. Съдът констатира, че става въпрос за „основно засегнат[ия] пазар[…]“(79).
74. Освен това в точка 40 от решение flyLAL-Lithuanian Airlines Съдът отбелязва, че то е основано на съответствието на два елемента, а именно мястото на пазара, който е засегнат от нарушилите конкуренцията практики, и мястото на настъпване на твърдяната вреда, причинена от тези практики. В този смисъл са гарантирани ограничаването на компетентността до вредата, претърпяна на територията на само една държава членка, както и наличието на връзка между нарушаването на общия интерес и това на интересите на предприятието или, в по-общ смисъл, на частните интереси.
75. Същевременно, когато засегнатият пазар е този, на който пострадалото лице извършва основната част от дейността си по продажба на въздушни превози и на който е претърпяло загуба на приходи(80), това условие за съответствие по презумпция е изпълнено(81). По-конкретно, то трябва да доведе до посочването на съда по мястото, където е установено пострадалото от антиконкурентните практики предприятие, като териториално компетентен съд(82), поради естеството на твърдяната вреда.
76. Анализът в решение Tibor-Trans е подобен на възприетия в решение flyLAL-Lithuanian Airlines. Съдът успява да установи наличието на връзка между засегнатия от нарушението пазар и пазара, на който пострадалото лице твърди, че е понесло по-високи разходи, поради факта че, както в делото по главното производство, пазарът, засегнат от ценовия картел относно камионите, е в държавата членка, в която пострадалото от този картел предприятие е закупило превозни средства чрез дистрибутор, установен в същата държава, която е и държавата на упражняване на транспортната му дейност(83).
77. Така в решение Tibor-Trans Съдът приема, че мястото на настъпване на вредата е „мястото, където пазарните цени са били изкривени[…], където пострадалото лице твърди, че е претърпяло […] вреда“(84), а не мястото на плащането на по-високия разход(85), което би могло да се изведе от директното прилагане на точка 43 от решение flyLAL-Lithuanian Airlinest(86), без обаче да уточнява, че това е мястото на настъпване на вредата(87).
78. Трябва обаче да се констатира, от една страна, че териториално компетентният съд в така посочената държава членка не подлежи на ясно установяване — за разлика от приетото от Съда в решение CDC Hydrogen Peroxide, по сходен случай на санкционирано от Комисията нарушение, а именно да възприеме като критерий за привръзка мястото на седалището на увреденото лице.
79. От друга страна, за да се надхвърли фактическата рамка, в която е отправено запитването до Съда, трябва да се отчете многообразието от обстоятелства, при които може да се претърпят вреди в случай на ценови картел, което представлява съществена разлика спрямо случаите на нарушение срещу развитието на икономическа дейност. Всъщност специално в сектора на продажбите на превозни средства и на транспорта мястото на пазара, засегнат от антиконкурентни практики, водещи до по-високи разходи, не съвпада непременно с мястото на закупуване на разглежданите стоки или с мястото на упражняване на дейността на крайния купувач, за разлика от положението на прекия купувач.
80. По тези съображения и с оглед на принципа, че понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“, трябва да се тълкува стриктно(88), следва да се изведат критериите за установяване на съда, който ищецът може да сезира.
81. За тази цел, подобно на дружествата Volvo, испанското правителство и Комисията, приканвам Съда да извърши съпоставка с решение Verein für Konsumenteninformation, тъй като то е постановено по дело, имащо много общи елементи с делото по главното производство, както и с това, по което е постановено решение Tibor-Trans, и се явява негово продължение(89). Всъщност с разглеждания иск се иска поправяне на вредата, причинена от придобиването на превозни средства от трето лице на цена, надхвърляща реалната им стойност(90), поради незаконосъобразно поведение на техните производители(91).
82. Съдът приема, че нанесената щета на крайния приобретател, която не е нито непряка, нито чисто имуществена, настъпва при придобиването на разглежданото превозно средство от трето лице(92). Това е единственият релевантен критерий за привръзка поради наличието на връзка с материално благо, която обосновава липсата на необходимост от търсене на други конкретни обстоятелства, като в делата, където финансови инвестиции водят до намаляване на активите на съответните лица(93).
83. Така, първо, вече ясно личи, че в случай на материална вреда, която произтича от загубата на стойност на вещ(94) и следователно не е чисто имуществена, мястото на настъпване на вредата е мястото на придобиване на тази вещ(95).
84. Освен това имуществената вреда произтича от факта, че след разкриването на незаконосъобразното поведение на производителя срещу плащането, извършено за придобиването на разглежданата вещ, се оказва предоставена вещ с по-малка стойност(96).
85. Второ, обстоятелствата по делото в главното производство обосновават необходимостта да се постави въпросът за значението на термина „придобиване“, тъй като RH е сключила договори за лизинг, в рамките на които е станала собственик на камионите.
86. Фактът, че искането за обезщетение се основава на конкурентното право, според мен обосновава използването на икономически подход(97) по отношение на понятието „придобиване“, при положение че то се изразява в заприходяване на стоката, предмет на договор за лизинг към активите в счетоводния баланс.
87. В този смисъл споделям становището, изразено от генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona, че „правилната отправна точка е актът, въз основа на който вещта е преминала в имуществото на пострадалото лице и се е стигнало до увреждането. Мястото на настъпване на вредата е там, където е сключена такава сделка“(98).
88. Така в широк смисъл мястото на сделката може да се разбира като мястото на влизане в сила на споразумението относно вещта и относно цената(99), а не като мястото на плащане на цената(100) или на предаване на вещта, които могат да настъпят на други места и в момент, последващ сключването на това споразумение(101).
89. Изискването за предвидимост по отношение на ответника(102) ми се струва спазено, когато е възприето, от негова гледна точка, мястото на пускане в продажба на вещта, в случая — от дистрибутор на превозните средства или от който да било друг посредник, натоварен с продажбата им, независимо от прехвърлянето на собствеността в правен смисъл.
90. Изискването за добро правораздаване също е спазено предвид големия интерес, който може да произтече от компетентността на съда да разгледа и евентуалните искания на посредника по сделката на същото основание или въпроса за евентуалното прехвърляне на направените от него преразходи върху купувача надолу по веригата, което е често срещан защитен довод(103).
91. Целите на Регламент № 1215/2012, уточнени от Съда в най-новите решения, що се отнася до доказателствените изисквания по разглежданите спорове, които трябва бъдат изпълнени при най-добрите условия(104), според мен се постигат и с определянето на мястото на сделката като място на настъпване на вредата без други особени обстоятелства в случай на непрехвърляне на собствеността.
92. Всъщност връзката с мястото на сделката по принцип е достатъчна за определянето на съда, който обективно е в най-добро положение да анализира конститутивните елементи на отговорността на ответника, за разлика от споровете, по които твърдяната чисто имуществена вреда обосновава нуждата от някои конкретни елементи, които да компенсират липсата на връзка с материално благо(105).
93. Следователно да се установи, че компетентен е съдът по мястото на придобиване на камионите, чиито цени са били изкуствено завишени, отговаря на доказателствените нужди по спора, щом като пострадалото лице твърди, че е претърпяло вреда, свързана с по-висок разход за камионите, на дадено място в рамките на засегнатия пазар, което е мястото на неговата дейност, поради същите мотиви като изложените в решение Verein für Konsumenteninformation(106). В настоящия случай това важи за RH.
94. При това положение в края на първата част от моя анализ относно определянето на компетентния съд в рамките на засегнатия от антиконкурентни практики пазар предлагам на Съда да приеме, че компетентен да разгледа иск за поправяне на вредите, причинени от по-високите разходи, платени от увреденото от ценови картел лице, е по принцип съдът по мястото на придобиване на разглежданите вещи.
95. Въпреки това, както вече загатнах(107), според мен следва да се запази положението, при което мястото на настъпване на твърдяната вреда не съответства на мястото на дейност на лицето, пострадало от практиките на изкривяване на цените(108), например при закупуване на превозни средства в няколко държави членки или на множество места за доставка в рамките на една и съща държава членка, или пък при придобиване от продавач, установен извън засегнатия пазар(109).
96. Макар в мястото на всяка от сделките на засегнатия пазар или пазари условията за анализ на същия/същите да са идентични, това не е така, що се отнася до оценяването на щетата, претърпяна от пряко пострадалия от вредата ищец(110). Хипотетично погледнато, анализът би могъл да е по-труден, ако компетентният съд не е този, в чийто съдебен район увреденото лице упражнява икономическата си дейност. Както обаче Съдът вече е подчертал, в случай на незаконен картел, чието съществуване е било констатирано с обвързваща сила, това оценяване съставлява основната част от проверката на съда, сезиран с искане за поправяне на произтеклата от това вреда(111).
97. При тези условия считам, че въпросът дали продължава да е уместно да се използва връзката с мястото на седалището на увреденото предприятие, която Съдът възприема при особени обстоятелства(112), заслужава по-задълбочено разглеждане.
4) Локализирането на вредата в мястото на седалището на увреденото лице
98. С оглед на целта за близост, установена в Регламент № 1215/2012(113), някои обстоятелства според мен обосновават, че критерият за привръзка с мястото на седалището на пострадалото от антиконкурентни практики лице все още може да е релевантен за гарантиране на ефикасното разглеждане на тези сложни по естество(114) и предмет искове за обезщетение в случай на географски много разпръснати нарушения(115).
99. Всъщност на практика не виждам как на тази цел за близост, която вече съвсем конкретно присъства в практиката на Съда(116), може да съответства избор на критерий за привръзка, принуждаващ предприятие, закупило няколко камиона в различни държави членки, да сезира съда, в чийто район се намира всяко отделно място на придобиване, и в който освен това увреденото предприятие не извършва дейност(117). По-нататък, предвидените в член 30 от Регламент № 1215/2012 правила за конекситет не предлагат задоволителни разрешения поради установеното в параграф 2 условие, при положение че приемем, че съдът може да разглежда само настъпилата в неговия съдебен район вреда(118).
100. При тези обстоятелства към възприетото от Съда в решение CDC Hydrogen Peroxide трябва да се подходи с подновено внимание. Делото, по което е постановено това решение, се отнася до искания за обезщетение за всички вреди, причинени в различно време и на различно място в няколко държави членки(119) от констатиран от Комисията(120) картел относно цената на водородния пероксид, на предприятия, извършващи дейност в сектора на преработката на целулоза и хартия, които в периода от 1994 г. до 2006 г. са закупили големи количества водороден пероксид в различни държави — членки на Съюза или на ЕИП. Освен това някои от тях са получили доставките на водороден пероксид в заводи, разположени в няколко държави членки(121).
101. При тези обстоятелства, характеризиращи се с множеството места на закупуване на различни засегнати от разглеждания картел пазари, Съдът постановява, че съдът по мястото на седалището на предприятието ищец е компетентен да разгледа иска, предявен срещу един или повече от създателите на съответния картел, за всички вреди, които са му причинени поради направените от него преразходи за снабдяване със стоки, предмет на този картел(122). В точка 52 от това решение Съдът приема, че що се отнася до вредата, която се изразява в тези преразходи, мястото на конкретно проявяване на вредата „по принцип“ ще бъде в седалището на това лице.
102. Следователно, първо, тълкуването, възприето в решение CDC Hydrogen Peroxide, според мен може да е съвместимо с тълкуването в постановените след него решения, при съответствие между мястото на засегнатия от нарушаването на конкуренцията пазар и настъпването на вредата, изразяваща се в по-високи разходи или в спад на продажбите, а именно както решение flyLAL-Lithuanian Airlines, така и решение Tibor-Trans, тъй като в делото, по което е постановено това решение, превозните средства са придобити само в една държава членка — тази, в която пострадалото лице извършва дейността си(123). С други думи, ако изискването за близост обосновава да се отдаде предимство на forum actoris, не виждам затруднение за това(124).
103. Второ, що се отнася до определеното в член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 място на седалището или основно място на стопанска дейност, то трябва да има тясна връзка с мястото на вредата(125). По-точно, свързаната със спора дейност, която се осъществява на това място, трябва да е в основата на сделката, обосновала искането за обезщетение за вредата. Считам и че мястото на засягане на дейността на предприятието или мястото, в което се организира дейността, също е определящо.
104. Трето, обхватът на местата на настъпване на вредите, който е характерен за антиконкурентните дейности в рамките на вътрешния пазар(126), както и развитието на сделките, сключвани по интернет(127), са в подкрепа на избора за локализиране на настъпването на вредата в седалището. В това отношение ми се струва уместно да се потърси известна съгласуваност с практиката на Съда, която отчита мащаба на нарушенията на правата, извършвани в контекста на интернет(128). Съдът е уточнил, че тази възможност лицето, което счита, че е увредено, да сезира юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, с иск за отговорност за цялата вреда, е обоснована в интерес на доброто правораздаване, а не за да се защити по-специално ищецът(129).
105. Четвърто, по делата за конкурентни практики рискът да се допуснат искове при условията на злоупотреба, които се предполагат по-лесни за предявяване в мястото на седалището (или местоживеенето) на увреденото лице, което отчасти обосновава изборът да се отдаде предимство на мястото по местоживеене на ответника(130), не ми изглежда възпрепятстващ. Всъщност трябва да се има предвид, че в повечето случаи искът за обезщетение се основава на предварителното констатиране на нарушение на конкурентното право(131).
106. Струва ми се впрочем, че предложенията в доктрината в подкрепа на възможността за сезиране на съда по седалището на ищеца трябва да бъдат вземани предвид, когато се основават на констатиране на множество засегнати пазари(132) или на риск от сезиране на съда на засегната от международен картел държава членка, в която не е установена нито една от страните по спора(133), или пък на релативизиране на целта за извеждане на идентичен критерий за привръзка, а именно този на засегнатия пазар, за стълкновението на закони и за подсъдността(134).
107. В по-общ план намирам за много интересно и предложението като водещ фактор при определянето на компетентността на съдилищата да се дефинира улесняването на задоволителното поправяне на незаконосъобразните действия или на нарушенията на основни принципи(135). Всъщност то отразява идеята, че укрепването на ефективното упражняване на правата в тези специфични области допринася за прилагането на общите политики за превенция.
108. От всички тези съображения според мен следва, че е възможно едновременно да съществуват два критерия за локализиране на вредата с цел определяне на съдебната компетентност при искове за поправяне на вреди от антиконкурентни практики, поради необходимостта от изпълнение на целта за близост, и по-специално на целта за улесняване на достъпа до доказателствените средства. Такова решение позволява да се осигури съгласуваност с целите на Директива 2014/104, която съдържа многобройни разпоредби относно доказването, с оглед на трудностите при събирането на счетоводни и финансови данни за предприятията и за разглеждания пазар(136), и да се допринесе за по-ефикасното разрешаване на спорове, чиято сложност произтича от документите, изготвени от Комисията и замислени като практическа помощ за националните съдилища(137).
109. При тези условия считам, че такова тълкуване на правилата за компетентност допринася за гарантирането на ефективната съдебна защита на правото на Съюза в областта на конкуренцията(138).
110. В края на общия си анализ относно определянето на мястото на настъпване на твърдяната вреда и посочването на компетентния съд на територията на държавата членка, в която се намира това място, предлагам на Съда да приеме, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на иск за обезщетение за вредата, причинена от нарушение по член 101 ДФЕС, състоящо се по-специално в тайни споразумения относно определянето и увеличението на цените на вещи, мястото на настъпване на вредата е в държавата членка на засегнатия от това нарушение пазар, в който са понесени преразходи. Териториално компетентният съд по принцип е този, в чийто съдебен район се намира мястото на придобиване на тези вещи от предприятието, извършващо дейността си в същата държава членка, като тази дейност трябва да се определи въз основа на икономически критерии. При липса на съответствие между мястото на настъпване на вредата и мястото на дейността на увреденото лице искът може да бъде предявен пред съда, в чийто съдебен район е установено увреденото лице.
111. Сега ще обясня причините, поради които предлагам на Съда да уточни, че конкретното посочване на определения в съответствие с член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 съд се урежда от вътрешните норми на организация на съдилищата, които държавите членки могат да определят с оглед на евентуалното им специализиране.
4. По съсредоточаването на компетентността
112. В представените си пред Съда писмени становища френското правителство и Комисията по същество подчертават, че макар член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да определя международната и териториалната подсъдност на съдилищата, компетентни да разглеждат трансгранични спорове по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, все пак държавите членки са тези, които в рамките на своята организация на правораздаването трябва да определят района на компетентните съдилища, и по-специално на тези, специализирани в исковете за обезщетение за вреди при нарушения на разпоредбите на конкурентното право. В отговора си на писмения въпрос на Съда по тази тема испанското правителство подкрепя този анализ.
113. Аз също споделям това мнение поради установената с Регламент № 1215/2012 система и поради спецификата на исковете за поправяне на вредите, причинени от антиконкурентни практики(139).
1) Систематичен анализ
114. Струва ми се, че по някои аспекти могат да се възприемат съображения, аналогични на възприетите от Съда в решение Sanders и Huber(140), и в по-малка степен — в решение от 9 януари 2015 г., RG(141).
115. В решение Sanders и Huber Съдът е сезиран с въпроси, отнасящи се до съсредоточаването на правораздавателната компетентност в областта на трансграничните задължения за издръжка в полза на първоинстанционен съд, установен в района на апелативния съд(142).
116. Така Съдът тълкува член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка(143), по силата на който компетентен да разглежда трансгранични спорове относно задължения за издръжка е съдът по „обичайно местопребиваване на взискателя“.
117. Става въпрос за една от разпоредбите относно правилата за компетентност, заместващи тези на Регламент № 44/2001, който се явява продължение на Брюкселската конвенция(144). Съдът постановява, че „[т]ази разпоредба, която определя както международната, така и местната подсъдност, има за цел да уеднакви правилата за определяне на подсъдността (вж. в този смисъл по аналогия решение Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30)“(145).
118. В решение Sanders и Huber Съдът констатира, че макар стълкновителните правила за определяне на подсъдността да са хармонизирани посредством определянето на общи критерии за привръзка, конкретното определяне на компетентната юрисдикция остава от компетентността на държавите членки, при условие че съответното национално законодателство не застрашава постигането на целите на Регламент № 4/2009, нито премахва неговото полезно действие(146).
119. Съдът уточнява, че изпълнението на целите за близост и за добро правораздаване не предполага задължение за държавите членки да установят компетентни юрисдикции на всяко едно място(147) и че е необходимо компетентна да е тази юрисдикция, която се намира в особено тясна връзка с обичайното местопребиваване на взискателя по вземането за издръжка, посочено в член 3, буква б) от Регламент № 4/2009(148).
120. В това отношение Съдът оценява положително съсредоточаването на компетентността, тъй като в областта на задълженията за издръжка подобен организационен избор може да допринесе за придобиването на специален опит, отговарящ на част от преследваните с Регламент № 4/2009 цели и на добрата организация на правораздаването(149).
121. Следователно поради същите мотиви според мен е достатъчно да се приеме, че що се отнася до член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, сезираният съд се признава за компетентен на това основание поради намиращия се в съдебния му район релевантен фактор на привръзка(150), т.е. в частта от националната територия, в която упражнява своите правомощия(151). Това означава също така да се избегне използването на географския критерий като фактор на привръзка в тесния смисъл на думата, която дава предимство на близостта за сметка на доброто правораздаване(152).
122. В решение Sanders и Huber обаче Съдът приема, че в случай на съсредоточаване на компетентността се налага да се провери какво е конкретното положение в съответната държава членка, за да се гарантира, че националното законодателство не премахва полезното действие на приложимия към спора регламент(153).
123. Тази резерва е изразена и в решение от 9 януари 2015 г., RG(154), относно предоставянето на специализиран съд на компетентността да се произнася по връщането на дете или по упражняването на родителските права върху него дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето(155), по повод на разглеждането на разпоредби за определяне на компетентния национален съд по избор на държавите членки. Интересно е да се отбележи, че в този случай Съдът е възприел целта за бързина на производствата, изведена от Регламент № 2201/2003(156).
124. По делата за нарушение на конкурентното право обаче законодателната рамка, в която се установява съсредоточаване на компетентността в държава членка(157), е доста различна. Според мен следва да се отбележи липсата на ограничения при деликтите и квазиделиктите като произтичащите от специфичния предмет по-конкретно на Регламент № 4/2009(158), и що се отнася до делото, по което е постановено решение Sanders и Huber, особеностите на разглежданото национално законодателство предвид целите на този регламент(159).
125. В този смисъл споделям изразеното по-рано от други генерални адвокати становище относно автономията на държавите членки в областта на съсредоточаването на териториалната компетентност, произтичащо или не от разпределянето на материалноправната компетентност, ограничено от липсата на засягане на полезното действие на Регламент № 1215/2012 и от принципа на равностойност(160).
126. Освен това, щом като предметът на разглежданите искове заема важна част от анализа на Съда(161), следва да се подчертаят елементите, които характеризират по-специално споровете относно поправянето на антиконкурентни практики.
2) Спецификата на исковете за поправяне на антиконкурентни практики
127. Първо, следва да се припомни липсата на правна уредба относно процесуалните условия за предявяване на искове в областта на конкурентното право, поради което може да се счита, че в рамките на организацията си на правораздаването държавите членки определят кой съд е компетентен ratione materiae и какъв е обхватът на неговия район при спазване на принципите на равностойност(162) и ефективност(163).
128. Второ, подобно на Комисията считам, че трябва да се вземат предвид влизането в сила и транспонирането на Директива 2014/104(164), както и техническата сложност на правилата, приложими към исковете за обезщетение за вреди за нарушения на разпоредбите на конкурентното право(165).
129. Поради тези мотиви ми се струва абсолютно необходимо в отговора си на запитващата юрисдикция Съдът да се ръководи от текста на решения от 16 май 2013 г., Melzer(166) или CDC Hydrogen Peroxide, отнасящи се до компетентността по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, в които е използван изразът „съдът, в съдебния район на който […]“.
130. С оглед на всички тези съображения относно съсредоточаването на компетентността на съдилищата предлагам на Съда да тълкува член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в смисъл, че макар същият да определя териториалната компетентност както в международен, така и във вътрешен план на съдилищата, компетентни да разглеждат трансгранични спорове по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, в рамките на своята организация на правораздаването държавите членки могат да изберат да съсредоточат разглеждането на тези спорове пред определени юрисдикции при спазване на принципите на равностойност и ефективност. По-специално в областта на конкурентното право държавите членки трябва да следят правилата, които установяват или прилагат, да не възпрепятстват ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.
V. Заключение
131. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Juzgado de lo Mercantil № 2 de Madrid (Търговски съд № 2, Мадрид, Испания) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че:
– посочва компетентния съд на държавата членка, в съдебния район на който по-конкретно е настъпила пряката вреда,
– в рамките на иск за обезщетение за вредата, причинена от нарушение по член 101 ДФЕС, състоящо се по-специално в тайни споразумения относно определянето и увеличението на цените на вещи, мястото на настъпване на вредата е в държавата членка на засегнатия от това нарушение пазар, в който са понесени преразходи. Териториално компетентният съд по принцип е този, в чийто съдебен район се намира мястото на придобиване на тези вещи от предприятието, извършващо дейността си в същата държава членка, като тази дейност трябва да се определи въз основа на икономически критерии. При липса на съответствие между мястото на настъпване на вредата и мястото на дейността на увреденото лице искът може да бъде предявен пред съда, в чийто съдебен район е установено увреденото лице, и
– в рамките на своята организация на правораздаването държавите членки могат да изберат да съсредоточат разглеждането на споровете пред определени юрисдикции при спазване на принципите на равностойност и ефективност. По-специално в областта на конкурентното право държавите членки трябва да следят правилата, които установяват или прилагат, да не възпрепятстват ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС“.