РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
18 ноември 2015 година(*)
„Арбитражна клауза — Шеста и Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Добросъвестност — Извъндоговорна отговорност — Преквалифициране на иска — Съвместяване на искания за обезщетение на договорно и на извъндоговорно основание — Система за ранно предупреждение (СРП) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Причинно-следствена връзка“
По дело T‑106/13
d.d. Synergy Hellas Anonymi Emporiki Etaireia Parochis Ypiresion Pliroforikis, установено в Атина (Гърция), за което се явяват M. Angelopoulos и K. Damis, адвокати,
ищец,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват R. Lyal и A. Sauka, в качеството на представители, подпомагани от L. Athanassiou и G. Gerapetritis, адвокати,
ответник,
с предмет искания за обезщетение на договорно и на извъндоговорно основание, предявени във връзка с изпълнението на няколко договора, които Комисията сключва с ищеца по линия на Шестата и Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасящи за създаването на европейско пространство за изследвания и иновации,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka и V. Kreuschitz (докладчик), съдии,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 април 2015 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
От правна страна
I – По искането за договорно обезщетение
[…]
Б – По допустимостта
[…]
2. По допустимостта на доводите, отнасящи се до други проекти, а не до проекта ARTreat
44 Комисията смята, че не е допустимо ищецът да се позовава на доводи, отнасящи се до други проекти, а не до проекта ARTreat, за който става дума по настоящото дело. Освен това според нея твърденията относно проекта J‑WeB вече са били изложени във връзка с иска, по който е образувано дело Τ‑365/12 и който ищецът впоследствие оттегля (определение Synergy Hellas/Комисия, т. 22 по-горе, EU:T:2012:461). Тя смята, че би било в противоречие с доброто правораздаване и с принципа на процесуална икономия, ако се разреши на страните да предявяват отново искания и твърдения, които са оттеглили. В този смисъл ищецът вече не бил легитимиран да оспорва изводите от одита, извършен във връзка с договора J‑WeB. Ищецът оспорва твърдението, че тези доводи са недопустими.
45 Предвид тези доводи следва да се напомни, че Комисията прекратява сключения с ищеца договор ARTreat на основание член II.38, параграф 1, буква в) от този договор поради нарушенията, допуснати от ищеца при изпълнението на договора J‑WeB. Щом причината за прекратяването на договора ARTreat е лошото изпълнение на договора J‑WeB, ищецът трябва да може да оспорва твърдението за лошо изпълнение, когато иска договорно обезщетение поради упоменатото решение за прекратяване на другия договор. Следователно Комисията неоснователно поддържа, че ищецът не може да се позовава на доводи, свързани с проекта J‑WeB, в контекста на иск за договорно обезщетение, основан на договора ARTreat.
46 Оттеглянето на иска, по който е образувано дело T‑365/12, Synergy Hellas/Комисия (вж. т. 22 по-горе) и който се отнася до договора J‑WeB, не засяга правото на ищеца да изтъква нарушения при изпълнението на договора J‑WeB, за да обоснове разглежданите тук искания за реализиране на договорната отговорност на Комисията поради прекратяването на договора ARTreat.
47 Всъщност в случай на оттегляне на иска Общият съд не се произнася нито по допустимостта, нито по основателността му, а само констатира волята на ищеца да не продължава съдебния процес. Определението, с което се констатира оттеглянето на иска, няма сила на пресъдено нещо. В този смисъл вече е постановено, че когато ищецът оттегли висящия иск, спорът във връзка с него престава да съществува и съответно отпада състоянието на едновременна висящност със спора по друг иск. Съдът е пояснил, че интересът да се попречи правните субекти да използват тази възможност по начин, който противоречи на принципа на процесуална икономия, не означава, че положението на висящ процес трябва да продължи да съществува дори когато ищецът е оттеглил иска, тъй като този интерес е достатъчно защитен с осъждането на ищеца да заплати съдебните разноски (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сб., EU:C:2011:368, т. 32).
3. По допустимостта на първото искане във втората му част
48 Според Комисията искането тя да бъде осъдена да заплати сумата от 343 828,88 EUR, трябва да се отхвърли като недопустимо, по съображение че все още е в ход одитът на проекта ARTreat. Комисията отбелязва, че компетентните одитори все още разглеждат становището, новите декларирани разходи и обемната документация, които ищецът представил след връчването на неокончателния одитен доклад за проекта ARTreat. Оттук Комисията заключава, че към датата на предявяване на настоящия иск въпросът дали тя няма да плати исканата сума от 343 828,88 EUR, е несигурен и хипотетичен (вж. в този смисъл определение от 9 септември 2013 г., Planet/Комисия, T‑489/12, EU:T:2013:496, т. 38 и 42). Същевременно не било допустимо ищецът да се позовава на бъдещи и несигурни събития, за да докаже, че има действителен и настоящ интерес от решаването на спора. Освен това по този начин от Общия съд се искало да се произнесе по несъществуващ въпрос или пък относно несъществуващ акт. Ищецът оспорва тези доводи и твърди, че му се дължи сумата от 343 828,88 EUR.
49 В това отношение следва да се напомни, че всяко лице, което се обръща с определено искане към съда, трябва да има действителен и настоящ правен интерес (решение от 30 септември 2009 г., Lior/Комисия и Комисия/Lior, T‑192/01 и T‑245/04, EU:T:2009:365, т. 247) и че този правен интерес трябва да се разбира като ползата, която искът може да донесе на ищеца чрез резултата си (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, Сб., EU:C:2009:610, т. 23 и цитираната съдебна практика).
50 В настоящия случай разглежданото искане е за осъждането на Комисията да заплати определена сума в изпълнение на договора ARTreat. Всъщност ищецът иска Общият съд да осъди Комисията да му заплати сумата от 343 828,88 EUR ведно с лихвите, сума, която представлява дължими плащания във връзка с проекта ARTreat.
51 Обстоятелството, че Комисията все още проверява дали посочените от ищеца разходи са допустими и дали съответно му се дължи сумата от 343 828,88 EUR, не е основание да се направи извод за липса на действителен и настоящ правен интерес на ищеца по смисъла на цитираната съдебна практика. Всъщност още с предявяването на иска е очевидно, че ищецът би имал полза от това искът му да бъде уважен. Следователно той има действителен и настоящ интерес от това Общият съд да осъди Комисията да му заплати сумата от 343 828,88 EUR ведно с лихвите в изпълнение на договора ARTreat.
52 Освен това Комисията няма основание да твърди, че ищецът няма правен интерес, защото към момента на предявяването на иска било несигурно или хипотетично дали тя няма да му плати сумата от 343 828,88 EUR. Всъщност към момента на предявяването на иска е било сигурно, че Комисията не е платила тази сума.
53 Дали Комисията е била длъжна да плати сумата преди предявяването на иска, дали е можела да отложи плащането с оглед на текущия одит и дали Общият съд би трябвало да спре съдебното производство до приключването на одита на Комисията, или, напротив, би трябвало направо да се произнесе по допустимостта на разходите, са въпроси, свързани с основателността, а не с допустимостта на иска. В този смисъл по повод на иск, предявен на основание на арбитражна клауза, вече е постановявано, че съгласно приложимото към спора право наличието на безспорно, ликвидно и изискуемо вземане е условие за основателността на направеното от притежателя на това вземане искане за плащане (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия, T‑59/11, Сб., EU:T:2014:679, т. 280).
54 Определение Planet/Комисия (т. 48 по-горе, EU:T:2013:496), на което се позовава Комисията, не поставя под съмнение допустимостта на искането на ищеца Комисията да бъде осъдена да му заплати определена парична сума. Всъщност, за разлика от настоящия случай, в който ищецът иска изпълнение от страна на Комисията, целта на иска, предявен пред Общия съд по дело Planet, е била да се издейства констатация от съда на Съюза, която да позволи на ищеца да запази вече платените от Комисията суми на основание на процесните договори (вж. решение от 26 февруари 2015 г., Planet/Комисия, C‑564/13 P, EU:C:2015:124, т. 18).
55 Както обаче отбелязва генералният адвокат Kokott в заключението си по дело Planet/Комисия (C‑564/13 P, Сб., EU:C:2014:2352), докато при осъдителните искове, насочени към изпълнението на конкретни искания, по правило правният интерес може да бъде изведен без особени затруднения от контекста на самия иск, легитимният интерес на ищеца от установяването по съдебен ред дали съществува или не дадено правно отношение, съответно дали съществува или не определено право, по правило налага особено мотивиране. Всъщност юрисдикциите на Съюза не са компетентни да предоставят абстрактни правни становища (заключение на генералния адвокат Kokott по дело Planet/Комисия, посочено по-горе, EU:C:2014:2352, т. 41).
56 Поради това повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли.
В – По съществото на спора
1. Предварителни съображения
57 Член II.38, параграф 1 от приложение II към договора ARTreat предвижда:
„[…] Комисията може да прекрати договора за отпускане на безвъзмездна помощ или да прекрати участието на даден бенефициер в следните случаи: […]
в) когато бенефициерът умишлено или поради небрежност е допуснал нарушение при изпълнението на сключен с Комисията договор за отпускане на безвъзмездна помощ“.
58 Понятието за нарушение е дефинирано в член II.1, параграф 10 от приложение II към договора ARTreat като „всяко нарушение на норма от общностното право или неизпълнение на договорно задължение чрез действие или бездействие на съдоговорителя, което ощетява или би могло да ощети с недължими разходи общия бюджет на Европейските общности или управляваните от тях бюджети“.
59 Комисията прекратява сключения с ищеца договор за проекта ARTreat на основание на упоменатия член II.38, по съображение че финансовият одит във връзка с договора J‑WeB, извършен по нейна поръчка от дружеството Kypris & Associates, е показал, че голяма част от декларираните от ищеца разходи са недопустими (вж. окончателния одитен доклад за договора J‑WeB).
60 Ищецът смята, че прекратяването на договора е неправомерно, тъй като Комисията неоснователно счела за недопустими разходите му по проекта J‑WeB. Ищецът мотивира искането си за договорно обезщетение с твърдението, че въпросното прекратяване на договора съставлява, от една страна, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и от друга, нарушение на принципа на пропорционалност (вж. т. 42 по-горе). Според ищеца неправомерното прекратяване на договора ARTreat му е причинило вреди на стойност 343 828,88 EUR. От тази сума 94 112,93 EUR му се дължали за пропуснати ползи за периода между датата на прекратяването на договора ARTreat и приключването на проекта ARTreat, а 249 715,95 EUR му се дължали за направени разходи преди прекратяването на договора ARTreat.
2. Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
61 В подкрепа на твърдението си, че договорът ARTreat е прекратен в нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ищецът, първо, оспорва надеждността на окончателния одитен доклад за проекта J‑WeB. Всъщност одитните доклади на дружеството Ernst & Young за проекта Metabo и тези на дружеството BDO за проекта J‑WeB потвърждавали надеждността на прилаганата от ищеца система за отчитане на времето и допустимостта на направените от него разходи. Второ, ищецът смята, че за да се произнесе по необходимостта от защита на оправданите му правни очаквания, Общият съд трябва да вземе предвид факта, че разходните му декларации са отхвърлени шестнадесет месеца след одита, извършен от дружеството Ernst & Young за договора Metabo, което надхвърля разумния срок за това. Трето, според ищеца протоколът от срещата на 22 август 2012 г. и електронното писмо от 24 септември 2012 г. сочат, че с Комисията са постигнали споразумение да не се прекратява договорът ARTreat. Комисията обаче неправомерно се оттеглила от това споразумение, с което му причинила съществени имуществени и неимуществени вреди.
62 Комисията оспорва доводите на ищеца. Най-напред, предвид яснотата на договорното правоотношение с ищеца Комисията смята, че той няма основание да се оплаква от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, който я обвързва като административен орган в отношенията ѝ с гражданите. Освен това тя смята, че ищецът не излага доводи, що се отнася до проявите на защитата на оправданите правни очаквания в облигационното право. По-нататък, оплакванията за нарушение на принципа на добросъвестност и за злоупотреба с право били недопустими, тъй като били повдигнати за първи път в репликата и били твърде неясни. Накрая, Комисията смята, че при всички случаи не е давала повод на ищеца да храни каквито и да било очаквания и не е действала извън разумния срок.
63 Предвид тези доводи следва да се напомни, че Договорът за функционирането на ЕС въвежда система от самостоятелни средства за правна защита. Член 272 ДФЕС предвижда, че Съдът е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име.
64 Ищецът предявява искане за договорно обезщетение на основание на арбитражната клауза, съдържаща се в член 9 от договора ARTreat, който предвижда, че единствено Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по всеки евентуален спор между Комисията и бенефициера, що се отнася до тълкуването и действителността на този договор за отпускане на безвъзмездна помощ (вж. т. 38 по-горе).
65 В контекста на това искане за договорно обезщетение ищецът твърди — по съображенията, изложени в точка 61 по-горе — че е нарушен принципът на защита на оправданите правни очаквания. Ищецът пояснява, че изтъкнатите оправдани очаквания „се преценяват от гледна точка на гражданина“ и „изискват да се защити доверието на последния в последователността и надеждността на държавните действия, въз основа на които той може да предприема определени действия и на които може да основава определени очаквания“. Освен това според ищеца този принцип съставлява „ограничение на правото на оттегляне на незаконосъобразните административни актове“.
66 В това отношение следва да се приеме, че изтъкнатият от ищеца принцип на защита на оправданите правни очаквания се прилага в отношенията на власт и подчинение между гражданите и администрацията, и да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика правото да се изиска защита на оправданите правни очаквания в отношенията с администрацията на Съюза, принадлежи на всеки частноправен субект в случаите, когато тази администрация му е дала точни уверения, с което е породила у него основателни надежди. Подобни уверения представляват, независимо от формата, под която са дадени, конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения от упълномощени и достоверни източници. За сметка на това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (вж. решение от 19 март 2003 г., Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Rec, EU:T:2003:78, т. 26 и цитираната съдебна практика). Следователно този принцип е от значение при контрола за законосъобразност, който Общият съд може да упражнява на основание член 263 ДФЕС по отношение на актовете на институциите.
67 В настоящия случай обаче Общият съд е сезиран в качеството си на договорно определен арбитър. Наистина по силата на член 9 от договора ARTreat (вж. т. 39 по-горе) за този договор се прилага в частност правото на Съюза, но това обстоятелство не е годно да промени правомощията на Общия съд, които се определят от избрания от ищеца способ за защита. Ето защо ищецът не може да мотивира искането си за договорно обезщетение с друго, освен с допуснати от Комисията нарушения на приложимото към договора право, тоест нарушения на разпоредбите на самия договор, на Финансовия регламент или на правилата на белгийското облигационно право (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2009 г., Комисия/Burie Onderzoek en Advies, T‑179/06, EU:T:2009:171, т. 118).
68 Следователно във връзка с предявеното от ищеца искане за договорно обезщетение Общият съд трябва да разглежда като недопустими оплакванията му, че при изпълнението на договора ARTreat Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, дефиниран в точка 66 по-горе.
69 В репликата си обаче ищецът пояснява, че оплакването му за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания трябва да се преценява в светлината на изискването за добросъвестно изпълнение на договорите и забраната за превратно прилагане на договорните клаузи.
70 Противно на поддържаното от Комисията в отговора ѝ на зададените от Общия съд писмени въпроси, това твърдение не е недопустимо заради това, че е изложено късно или неясно. Всъщност следва да се допускат основания или доводи, с които се допълва основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и които се намират в тясна връзка с последното (вж. решение от 14 март 2007 г., Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сб., EU:T:2007:85, т. 60 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче в исковата си молба ищецът се позовава на член 1134 от белгийския Code civil (Граждански кодекс), който е приложим към договора ARTreat по силата на член 9 от същия. Тази разпоредба на белгийския граждански кодекс закрепва задължението на страните по договора да го изпълняват добросъвестно. Освен това в облигационното право е възможно позоваване на определена форма на оправдани правни очаквания, доколкото тя има отношение към спазването на задължението на страните по договора да го изпълняват добросъвестно.
71 Освен това Комисията не може да твърди, че оплакването на ищеца е неясно, при положение че в дупликата си е могла да се аргументира с това, че бенефициерът на финансова помощ от Съюза, който не спази съществено условие за отпускането на тази помощ, няма право да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспори отказа на Комисията да му изплати първоначално договорената сума, и че ищецът няма право да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, защото не е спазил финансовите задължения, наложени му във връзка с това финансиране.
72 Обстоятелството, че в облигационното право не е изключено позоваване на определена форма на оправдани правни очаквания, доколкото тя има отношение към спазването на задължението на страните по договора да го изпълняват добросъвестно, произтича от факта, че този принцип за добросъвестно изпълнение на договорите включва забрана за изпълняване на договора по начин, който би съставлявал злоупотреба с право.
73 В този смисъл белгийският Cour de cassation (Касационен съд) постановява, че принципът, закрепен в член 1134 от белгийския граждански кодекс, по силата на който договорите трябва да се изпълняват добросъвестно, забранява на страните да злоупотребяват с правата си по договора. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява по начин, който явно надхвърля границите на това, което един разумен и грижлив човек би направил в обичайния случай, за да упражни това право (Cass 16.11.2007 AR nr C.06.0349.F.1). Съответно не е изключено да е налице злоупотреба с право, когато носителят на дадено право го упражнява, след като е създал оправдани очаквания у другата страна, че няма да го упражни по начин, който е обективно несъвместим с обичайното упражняване на това право.
74 В настоящия случай обаче Комисията изобщо не е давала повод на ищеца да храни някакви очаквания, че тя няма да прекрати договора ARTreat на основание член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към този договор, ако резултатите от одита, извършен от дружеството Kypris & Associates във връзка с договора J‑WeB, покажат наличието на множество недопустими разходи.
75 Всъщност, доколкото ищецът смята, че очакванията му за допустимост на разходите по проекта J‑WeB са били оправдани, тъй като дружеството Ernst & Young е извършило аналогичен одит на проекта Metabo и е приело разходите му за допустими, следва да се отбележи, че одитният доклад за проекта Metabo, на който се позовава ищецът, е само проект. Той е неокончателен документ, което изключва възможността да е създал оправдани очаквания у ищеца.
76 Освен това ищецът пропуска да обясни достатъчно конкретно защо смята, че оценката на разходите по договора Metabo би важала и за разходите по проекта J‑WeB. Той не посочва и на какво основание смята, че одитният доклад за проекта Metabo е бил приет от Комисията. В този проект за одитен доклад се отбелязва, че е изготвен по поръчка на Комисията, но изразените становища са становища на независимия одитор и не отразяват официалната позиция на Комисията. Освен това в дупликата си Комисията посочва, че този проектодоклад така и не става окончателен, тъй като тя не го приема, и е трябвало да бъде заменен от одитния доклад по проекта ARTreat.
77 Тези изводи не намират опровержение в посоченото от ищеца обстоятелство, че изтичат шестнадесет месеца между изготвянето на проекта за одитен доклад от дружеството Ernst & Young относно изпълнението на договора Metabo и отхвърлянето на множество разходи вследствие на одита за изпълнението на договора J‑WeB. Всъщност изтеклото време между тези две оценки е без значение за това дали са верни съдържащите се в разглежданите одитни доклади заключения. Изтичането на това време не прави по-надеждни заключенията в първия одитен доклад.
[…]
3. Нарушение на принципа на пропорционалност
a) Пропорционалност на прекратяването на договора
87 Ищецът по същество смята, че прекратяването на договора ARTreat вследствие от одитния доклад по договора J‑WeB е непропорционално. В подкрепа на това оплакване той твърди, първо, че констатациите в одитния доклад по проекта J‑WeB за наличие на финансови нарушения са погрешни, както сочели одитните доклади на дружествата BDO и Ernst & Young, и че одитният доклад за проекта J‑WeB е резултат от произволна преценка поради липсата на безпристрастност на дружеството Kypris & Associates. Второ, според ищеца прекратяването на този договор е в противоречие с уговореното с Комисията на срещата от 22 август 2012 г. Трето, той твърди неспазване на срока по точка 5.3 от приложението към Решение 2011/161, в който комитетът по обжалването е трябвало да преразгледа решението за прекратяване на договора ARTreat, и на срока по член II.22 от приложение II към договора ARTreat, в който е трябвало да бъде изпратен окончателният одитен доклад. Четвърто, ищецът поддържа, че прекратяването на договорите ARTreat и Metabo е неправомерно, тъй като е направено още преди изтичането на срока за обжалване по административен ред пред комитета по обжалването и преди този комитет да се произнесе. Комисията оспорва тези доводи и поддържа, че прекратяването на договора е пропорционална мярка.
88 Предвид тези оплаквания следва да се припомни, че принципът на пропорционалност е общ принцип на правото на Съюза, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС. Този принцип изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на търсената цел (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, Сб., EU:T:2013:431, т. 98 и цитираната съдебна практика).
89 Този принцип се прилага към всички видове действия на Съюза, независимо дали са предприети в рамките на договорно правоотношение или не (решение от 25 май 2004 г., Distilleria Palma/Комисия, T‑154/01, Rec, EU:T:2004:154, т. 44). Всъщност в контекста на изпълнението на договорни задължения спазването на този принцип е част от по-общото задължение на страните по договора да го изпълняват добросъвестно. По силата на белгийското право, което е приложимо към договора ARTreat (вж. т. 39 по-горе), задължението за добросъвестно изпълнение на договорите не допуска дадена страна да упражни свое право по начин, който явно надхвърля границите на това, което един разумен и грижлив човек би направил в обичайния случай, за да упражни това право (вж. т. 73 по-горе).
90 В настоящия случай на основание член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към договора ARTreat Комисията едностранно прекратява този договор по отношение на ищеца вследствие от окончателния одитен доклад по договора J‑WeB. Комисията приема, че окончателният одитен доклад за проекта J‑WeB доказва, че ищецът е извършил нарушение по смисъла на член II.1 от приложение II към договора ARTreat, което е основание тя едностранно да прекрати договора съгласно член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към този договор.
91 За да се прецени дали Комисията е приложила пропорционално член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към договора ARTreat, следва да се отбележи, че в окончателния одитен доклад относно договора, който Комисията сключва с ищеца за отпускането на безвъзмездна помощ за проекта J‑WeB, одиторите от дружеството Kypris & Associates отхвърлят всички декларирани разходи за персонал като недопустими. Те стигат до този извод въз основа на следните констатации:
– ненадеждност на системата на ищеца за отчитане на работното време,
– липса на достатъчно годни доказателства за броя отработени часове и извършената работа от персонала, деклариран от ищеца във връзка с изпълнението на проекта, и
– наличие на договор за подизпълнение между ищеца и трето дружество, във връзка с който са издавани фактури, в които е упоменат договорът J‑WeB, без Комисията да е уведомена за договора за подизпълнение, нито да го е одобрявала, което поражда съмнения кой всъщност е изпълнявал проекта J‑WeB.
92 Оттук следва, че ищецът не е дал надеждна информация, когато е декларирал тези разходи с оглед на възстановяването им от Комисията, и така е нарушил договорните си задължения да декларира само допустими разходи. Тези действия съставляват нарушения по смисъла на член II.1, параграф 10 от приложение II към договора ARTreat. Всъщност те са ощетили или са можели да ощетят общия бюджет на Съюза. По силата на член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към договора ARTreat те са основание за прекратяването на този договор, без да може това да се разглежда като непропорционална мярка или злоупотреба с право. Ищецът не твърди, че клаузите за прекратяване на договора, предвидени в член II.38, параграф 1, буква в) от приложение II към договора ARTreat, са в противоречие със закона. Освен това констатираните в одитния доклад нарушения са достатъчно тежки, така че прекратяването на договора ARTreat не съставлява упражняване на правото на едностранно прекратяване на договора по начин, който явно надхвърля границите на това, което един разумен и грижлив човек би направил в обичайния случай, за да упражни това право.
[…]
II – По искането за извъндоговорно обезщетение
[…]
В – По съществото на спора
[…]
2. Нарушения на задължението за поверителност и на споразумението, споменато в протокола от 22 август 2012 г., неприемане на становището относно неокончателния одит във връзка с договорите ARTreat и Metabo, неприемане на окончателен одитен доклад и нарушение на принципа на „добра администрация“
141 Комисията смята, че предметът на предявеното от ищеца искане за извъндоговорно обезщетение в случая всъщност се отнася до вреди от договорно неизпълнение. Оттук тя стига до извода, че твърденията на ищеца в подкрепа на искането му за извъндоговорно обезщетение би трябвало да се преценяват от гледна точка на клаузите на договора.
142 В това отношение следва да се припомни, че Договорът за функционирането на ЕС установява завършена система от способи за защита. Всеки от тези способи за защита е самостоятелен, изпълнява особена функция в рамките на системата от способи за защита и е обвързан с условия за упражняването му, установени с оглед на специфичния му предмет (вж. в този смисъл решения от 23 март 2004 г., Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, Rec, EU:C:2004:174, т. 59 и от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сб., EU:C:2008:461, т. 281).
143 Предвиденият в член 268 ДФЕС иск, чрез който се реализира извъндоговорна отговорност, има за предмет искане за обезщетение за вредите, произтичащи от противоправно действие или бездействие на институция или орган на Съюза (решение Омбудсман/Lamberts, т. 142 по-горе, EU:C:2004:174, т. 59). Както бе припомнено в точка 124 по-горе, извъндоговорната отговорност на Съюза може да се реализира при кумулативното наличие на определени условия, а именно противоправност на съответното поведение на институцията или органа на Съюза, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между поведението на институцията и сочената вреда.
144 Предвиденият в член 272 ДФЕС иск, чрез който се реализира договорна отговорност, има за предмет искане за обезщетение за вреди, произтичащи от договор, сключен от Съюза или от негово име. Компетентността на съда на Съюза да разглежда тези искове и обхватът на отговорността на страните по договора зависят от клаузите на този договор, и в частност от клаузите относно подсъдността и приложимото към договора право. Тази компетентност е отклонение от общия режим и поради това следва да се тълкува стриктно (решения от 18 декември 1986 г., Комисия/Zoubek, 426/85, Rec, EU:C:1986:501, т. 11 и от 16 декември 2010 г., Комисия/Arci Nuova associazione comitato di Cagliari и Gessa, T‑259/09, EU:T:2010:536, т. 39). В този смисъл Общият съд може да разглежда само искания, които произтичат от съдържащия арбитражната клауза договор или имат пряка връзка с произтичащите от него задължения (решение Комисия/Zoubek, посочено по-горе, EU:C:1986:501, т. 11).
145 Като се има предвид самостоятелността на упоменатите способи за защита и характерните за всеки от тях условия за реализиране на отговорността, Общият съд е длъжен да определи дали предявеният пред него иск е иск за обезщетение за вреди, който обективно се основава на договорни права и задължения, или иск на извъндоговорно основание (вж. по аналогия решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, Сб., EU:C:2013:245, т. 66).
146 Във връзка с това е постановено, че само по себе си позоваването на правни норми или принципи, които не са закрепени в договора между страните, но все пак ги обвързват, не би могло да промени договорния характер на спора (вж. решения от 20 май 2009 г., Guigard/Комисия, C‑214/08 P, EU:C:2009:330, т. 43, Комисия/Systran и Systran Luxembourg, т. 145 по-горе, EU:C:2013:245, т. 65 и от 19 май 2010 г., Nexus Europe (Ireland)/Комисия, T‑424/08, EU:T:2010:211, т. 60).
147 Въпреки това, като се има предвид, че по силата на Договора за функционирането на ЕС съдилищата на Съюза са по принцип компетентни да се произнасят както по искове, свързани с извъндоговорната отговорност на институциите, така и по искове, свързани с договорната отговорност на институциите, когато същите са сключили договор, съдържащ арбитражна клауза, в съдебната практика е прието, че когато е сезиран с деликтен иск, а спорът всъщност е с договорен характер, Общият съд следва да преквалифицира иска, ако са изпълнени условията за това (решение от 19 септември 2001 г., Lecureur/Комисия, T‑26/00, Rec, EU:T:2001:222, т. 38, определение от 10 май 2004 г., Musée Grévin/Комисия, T‑314/03 и T‑378/03, Rec, EU:T:2004:139, т. 88 и решение от 24 октомври 2014 г., Technische Universität Dresden/Комисия, T‑29/11, Сб., EU:T:2014:912, т. 42).
148 По-конкретно, както се приема в съдебната практика, при спорове от такова естество Общият съд няма възможност да преквалифицира иска, ако това е недопустимо поради изричната воля на ищеца да не брани правата си със способа по член 272 ДФЕС (вж. в този смисъл определение Musée Grévin/Комисия, т. 147 по-горе, EU:T:2004:139, т. 88, решение CEVA/Комисия, т. 99 по-горе, EU:T:2010:240, т. 59 и определение от 6 септември 2012 г., Technion и Technion Research & Development Foundation/Комисия, T‑657/11, EU:T:2012:411, т. 55) или ако искът не почива на нито едно основание, свързано с нарушаване на нормите, уреждащи съответното договорно правоотношение, били те договорни клаузи или разпоредби на избраното в договора приложимо национално право (вж. решение от 16 октомври 2014 г., Federación Española de Hostelería/EACEA, T‑340/13, EU:T:2014:889, т. 35 и цитираната съдебна практика).
149 Освен това следва да се отбележи, че нарушението на договорна разпоредба от страна на дадена институция не може само по себе си да е основание за реализиране на извъндоговорната отговорност на тази институция по отношение на някоя от страните, с които тя е сключила съдържащия разпоредбата договор. Всъщност в такива случаи противоправността в поведението на институцията има чисто договорен произход и произтича от задълженията ѝ като страна по съответния договор, а не е следствие от някакво друго нейно качество, например на административен орган. Следователно при такива обстоятелства е безпредметно да се твърди нарушение на договорна разпоредба, за да се обоснове искане за извъндоговорно обезщетение.
150 Не е изключено обаче институцията на Съюза да носи едновременно договорна и извъндоговорна отговорност спрямо някой от съдоговорителите си. Всъщност естеството на увреждащото противоправно поведение на дадена институция, във връзка с което може да се иска извъндоговорно обезщетение, не е предварително определено (вж. в този смисъл решения Омбудсман/Lamberts, т. 142 по-горе, EU:C:2004:174, т. 59 и цитираната съдебна практика, както и от 18 декември 2009 г., Arizmendi и др./Съвет и Комисия, T‑440/03, T‑121/04, T‑171/04, T‑208/04, T‑365/04 и T‑484/04, Сб., EU:T:2009:530, т. 65). Ако се допусне, че съществува такова съвместяване на двата типа отговорност на институциите, то би било възможно само при условие че от една страна, противоправното поведение на съответната институция съставлява неизпълнение не просто на договорно задължение, но и на нейно общо задължение и от друга, с това противоправно от гледна точка на упоменатото общо задължение поведение са причинени вреди, различни от вредите от лошото изпълнение на договора.
151 В настоящия случай три от четирите оплаквания на ищеца във връзка с искането му за извъндоговорно обезщетение, обобщени в точка 125 и сл. по-горе, обективно се основават на твърдения за договорно неизпълнение и не се сочи наличие на вреди, различни от тези, които произтичат от лошото изпълнение на договора.
152 Всъщност, що се отнася до твърденията за разгласяване на поверителна информация от страна на Комисията, следва да се отбележи, че става дума за това, че тя е информирала координаторите на проектите ARTreat и Metabo за прекратяването съответно на договора ARTreat и на договора Metabo. Информацията, която според ищеца е поверителна, а именно информацията за прекратяването от Комисията на договорите ARTreat и Metabo с ищеца, е информация, чийто източник е Комисията и с която същата разполага в качеството си на страна по договора, а не в качеството си на административен орган. Освен това координаторите на въпросните проекти, на които е била съобщена сочената за поверителна информация, не са трети лица спрямо страните по тези договори. Те са съдоговорители на ищеца и на Комисията. Накрая, в подкрепа на оплакването си ищецът сам посочва, че е нарушен член II.22, параграф 8 от приложение II към тези договори, съгласно който Комисията може да извършва проверки на място в съответствие с регламенти № 2185/96 и (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от OLAF (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129), а пропуска да спомене факта, че член II.38, параграф 2 от приложение II към тези договори предвижда, че прекратяването на участието на един или няколко от бенефициерите по инициатива на Комисията се съобщава на съответните бенефициери с копие до координатора. Следователно задължението за поверителност, което според ищеца Комисията е нарушила, е обективно свързано с договорните ѝ права и задължения, а не със задълженията ѝ по член 339 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права, на които той също се позовава.
153 Освен това Общият съд констатира, че ищецът не твърди, още по-малко пък доказва, че с разгласяването на сочената за поверителна информация пред координаторите по договорите са му причинени вреди, различни от вредите, които биха произтекли от лошото изпълнение на договорите, в частност на членове II.22 и II.38 от приложение II към тези договори.
154 Що се отнася до нарушението на споразумението, което ищецът смята, че е постигнал с Комисията, и за което се споменава в протокола от срещата от 22 август 2012 г., следва да се констатира, че това оплакване се отнася до начина, по който страните са изпълнявали договорите ARTreat и Metabo. Тази констатация не намира опровержение в обстоятелството, че според ищеца с неспазването на това споразумение Комисията е нарушила изискването за добросъвестност и почтеност, злоупотребила е с правомощията си, допуснала е дискриминационно отношение и е нарушила принципите на пропорционалност и последователност в действията на администрацията. В действителност с тези оплаквания се сочат нарушения, които са обективно свързани с договорни права и задължения. Освен това при всички случаи ищецът не твърди, още по-малко пък доказва, че в резултат от тези нарушения са му причинени вреди, различни от вредите, които биха произтекли от лошото изпълнение на посочените договори.
155 Накрая, що се отнася до твърденията за неприемане на становището относно неокончателните одитни доклади по проектите ARTreat и Metabo и за твърде късно приемане на окончателните одитни доклади за изпълнението на договорите ARTreat и Metabo, тези оплаквания обективно се отнасят до изпълнението на въпросните договори от Комисията като страна по тях. Впрочем в подкрепа на тези оплаквания ищецът сочи нарушение на член II.22, параграф 5 от разглежданите договори. Само по себе си позоваването на принципите за спазване на разумен срок и на правото на защита, които Комисията е длъжна да съблюдава, не би могло да промени договорния характер на спора. Накрая, при всички положения ищецът не твърди, още по-малко пък доказва, че в резултат от тези нарушения са му причинени вреди, различни от вредите, които биха произтекли от лошото изпълнение на посочените договори.
156 В съдебното заседание Общият съд отправи въпрос до ищеца дали е съгласен искането му за извъндоговорно обезщетение в частта, в която се основава на оплаквания от нарушение на разпоредбите на разглежданите договори, да бъде преквалифицирано в искане за договорно обезщетение. В отговор на този въпрос ищецът заяви, че не е съгласен искането му да бъде преквалифицирано.
157 Като се има предвид, че ищецът не е съгласен да се преквалифицира искането му и че трите му оплаквания във връзка с искането за извъндоговорно обезщетение, възпроизведени в точка 151 и сл. по-горе, се отнасят обективно до изпълнението на разглежданите договори, предявеното от него искане за извъндоговорно обезщетение във връзка с посочените оплаквания следва да бъде отхвърлено като безпредметно.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля иска.
2) Осъжда d.d. Synergy Hellas Anonymi Emporiki Etaireia Parochis Ypiresion Pliroforikis да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 ноември 2015 година.
Подписи