Language of document :

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 22 април 2022 г. — CH/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-279/22)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: CH

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2 от Директива 2013/34/ЕС1 да се тълкува в смисъл, че в нейното приложно поле не се включват физическите лица, а само търговските дружества и другите видове предприятия, посочени в приложения I и II от нея?

При утвърдителен отговор означава ли това, че разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС, които установяват задължения, не са приложими по отношение на физическите лица, тоест задълженията, предвидени за предприятията, които са включени в приложното поле на директивата, не могат да бъдат наложени на физическите лица и не могат да бъдат изтъкнати срещу тях при разглеждането на данъчните им задължения?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос действията на данъчната администрация на държава членка в съответствие ли са със счетоводните принципи и с целта и функцията на задължението за публикуване, посочени в членове 4, 30 и 33 от Директива 2013/34/ЕС, с правото на справедлив процес, признато в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като общ принцип на правото, както и с основните принципи на правна сигурност и на пропорционалност, когато въз основа на Закона за счетоводството тази данъчна администрация установява разлика в данъчните задължения в тежест на физическо лице само поради факта, че това лице не е могло да предостави на посочената администрация всички счетоводни документи на дружество, което е независимо от него, за да докаже, че в интерес на това дружество и в качеството си на работодател е използвало суми в брой, с които е разполагало в рамките на своята дейност по силата на разпореждания или на упълномощаване, като данъчната администрация съответно приема, че физическото лице не е представило доказателства, с които обаче то не е било длъжно да разполага и впрочем не е можело да разполага по обективни причини, имайки предвид обстоятелството, че годишните финансови отчети на дружеството са обществено достъпни с оглед на задължението на предприятията за публикуване?

Трябва ли разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС и по-специално нейният преамбюл и членове 4, 6, 30 и 33 от нея да се тълкуват в смисъл, че изпълнението на задълженията, предвидени в тези членове, поражда законова презумпция за съответствие на съдържанието на годишните финансови отчети с основните счетоводни принципи и по-специално с принципите на достоверност и обосновка?

Действията на данъчната администрация в съответствие ли са с членове 4, 6, 30 и 33 от Директива 2013/34/ЕС, с правото на справедлив процес, признато в член 47 от Хартата, както и с основния принцип на правна сигурност, когато без да обори законовата презумпция за съответствие, породена в резултат от спазването на разпоредбите на тази директива, и без да разгледа съдържанието на декларацията тази администрация отказва да приеме публикуваните от дружеството годишни финансови отчети като доказателство за тяхното съдържание, тъй като счита, че те не са достатъчни, за да докажат по надежден начин това съдържание, тоест че физическото лице е върнало на дружеството взетите суми, като за тази цел било необходимо да се представят всички счетоводни документи на дружеството?

____________

1 Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета текст от значение за ЕИП (ОВ L 182, 2013 г., стр. 19).