Language of document : ECLI:EU:F:2012:35

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

20 март 2012 година


Дело F‑2/12 R


Емил Христов

срещу

Европейска комисия
и

Европейска агенция по лекарствата

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“

Предмет: Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АЕ, както и на основание член 279 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за Евратом на основание член 106а от него, с която г‑н Христов иска да бъде спряно изпълнението на решението на управителния съвет на Европейската агенция по лекарствата (EMA) от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор на EMA

Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 и член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Интерес на молителя от допускането на временната мярка

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за временни мерки трябва да се уточнят в частност обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.

Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на искането (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. Освен това съдията по обезпечителното производство следва да претегли съответните интереси.

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да се установи дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.

(вж. точки 11—13)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22, както и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16

2.      Целта на обезпечителното производство е не да осигури обезщетение за вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по съществото на спора. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значителна и непоправима вреда за интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решение по жалбата. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, носи тежестта да докаже, че не може да изчака приключването на производството по жалбата, без да понесе вреди от такова естество.

При преценката дали е изпълнено условието за неотложност обаче съдията по обезпечителното производство следва да вземе предвид твърдение за значителна и непоправима вреда само ако тази вреда може да засегне интересите на страната, поискала временната мярка.

(вж. точки 15 и 18)

Позоваване на:

Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), точка 62

Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 25; 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27

Съд на публичната служба — 14 юли 2010 г., Bermejo Garde/ЕИСК, F‑41/10 R, точка 28 и цитираната съдебна практика