Жалба, подадена на 19 януари 2011 г. - Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия

(Дело T-22/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband (Münster, Германия) (представители: Rechtsanwälte I. Liebach и A. Rosenfeld)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени частично Решение на Комисията от 21 декември 2010 г. по дело C(2010) 9525 окончателен за държавна помощ MC 8/2009 и C 43/2009 - Германия - WestLB, доколкото с него се отказва да се продължи след 15 февруари 2011 г., както е поискала на 28 октомври 2010 г. Германия, срока, предвиден за прехвърлянето и приключването на новите сделки на Westdeutsche Immobilienbank AG;

при условията на евентуалност, да се отмени частично Решение на Комисията от 21 декември 2010 г. по дело C(2010) 9525 окончателен за държавна помощ MC 8/2009 и C 43/2009 - Германия - WestLB, доколкото Комисията е решила имплицитно, че Германия е представила само една единствена молба, която има за предмет продължаването до 15 февруари 2011 г. на срока, предвиден за прехвърлянето и приключването на новите сделки на Westdeutsche Immobilienbank AG и че следователно не е трябвало да се взима никакво друго решение относно продължаване на срока след тази дата.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания:

1.     Първо правно основание: нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС

Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е изложила мотивите, поради които е прегрупирала двете молби за продължаване на срока, отправени до нея от Германия, в една единствена молба.

Също според жалбоподателя Комисията не е изложила мотивите, поради които условията, предвидени за продължаване на срока по член 2, параграф 2 от Решение на Комисията K(2900) 3900 окончателен, коригирано на 12 май 2009 г., относно държавната помощ, която Германия възнамерява да предостави в полза на преструктурирането на WestLB AG (C 43/2008 [N 390/2008]) (наричано по-нататък "Решението от 12 май 2009 г."), не са изпълнени в конкретния случай.

2.    Второ правно основание: грешка в преценката и злоупотреба с власт

Жалбоподателят поддържа, че Комисията основава решението си по преценка за продължаване на срока на погрешно установяване на фактите, тъй като тя е приела погрешно, че продължаването на срока било поискано едва на 15 февруари 2011 г. и е заключила имплицитно, че не е необходимо да се произнася по друга молба, предвиждаща по-дълъг срок.

По-нататък жалбоподателят подчертава, че Комисията не се е възползвала от възможността за продължаване на изрично предвидения в член 2, параграф 2 от Решението от 12 май 2009 г. срок, въпреки че условията били изпълнени. Освен това Комисията се позовала на неписано право на продължаване sui generis, което не почива на никаква правна основа и отделните условия за което били изключително неясни.

3.    Трето правно основание: нарушаване на принципа на пропорционалност

Жалбоподателят изтъква по-специално, че решението на Комисията относно приключването на новите сделки на Westdeutsche Immobilienbank AG, считано от 15 февруари 2011г., е непропорционално спрямо неудобствата, които поражда.

4.    Четвърто правно основание: нарушаване на принципа на равно третиране

Жалбоподателят поддържа, че в други случаи, свързани с финансовата криза, при които финансови институции са получавали помощи в значително по-висок размер, Комисията е предоставяла много по-дълги срокове за продажба на дяловите участия и на дружествата за финансиране на сделки, свързани с недвижими имоти.

5.    Пето правно основание: нарушаване на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на добра администрация

Жалбоподателят подчертава, че Комисията няма право да тълкува молбите на държава членка в противоречие с изричното им съдържание, с техния предмет и цел, нито има право да взема решение в зависимост от такова тълкуване.

____________