Дело C‑366/13
Profit Investment SIM SpA
срещу
Stefano Ossi и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Понятие за противоречащи си съдебни решения — Искове, които нямат един и същ предмет и са насочени срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки — Условия за пророгация на компетентност — Клауза, с която се възлага компетентност — Понятие за дела, свързани с договор — Проверка за липса на валидно договорно отношение“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 20 април 2016 г.
1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Пророгация на компетентност — Изискване за писмена форма — Клауза, с която се възлага компетентност и която се съдържа в проспект за емисия облигации — Необходимост от отбелязване на приемането на тази клауза или от изрично препращане към проспекта в договора, който страните са подписали при емитирането на ценните книжа на първичния пазар — Противопоставимост на тази клауза на третото лице, придобило ценните книжа от финансов посредник — Условия
(член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001 на Съвета)
2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Пророгация на компетентност — Споразумение за предоставяне на компетентност — Изисквания за форма — Споразумение, сключено във форма, която е съобразена с обичая в международната търговия — Понятие — Клауза, с която се възлага компетентност и която се съдържа в проспект за емисия облигации — Включване — Условия
(член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 на Съвета)
3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Компетентност в договорната област — Понятие — Искове за обявяване на нищожност на договор и за връщане на недължимо платени въз основа на този договор суми — Включване
(член 5, точка 1, буква a) от Регламент № 44/2001 на Съвета)
4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Множество ответници — Компетентност на съда на един от ответниците — Условие — Връзка — Наличие на риск от противоречащи си решения — Обхват — Искания с различен предмет и основание, между които не съществува отношение на евентуалност или несъвместимост — Потенциално влияние на резултата от първото искане върху този от второто — Последица, която не е достатъчна за констатиране на противоречащи си решения
(член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
1. Член 23 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че включване на клауза, с която се възлага компетентност, в проспект за емисия облигации отговаря на поставеното с тази разпоредба изискване за писмена форма само ако договорът, който страните са подписали при емитирането на ценните книжа на първичния пазар, отбелязва приемането на клаузата или изрично препраща към проспекта.
Всъщност наличието на действително съгласие на заинтересованите страни е една от целите на член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001, като последният налага на сезирания съд задължение да прецени дали наистина последните са изразили такова съгласие по надлежния ясен и точен начин.
Освен това член 23 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза, с която се възлага компетентност, съдържаща се в проспект за емисия облигации, изготвен от емитента им, може да се противопостави на трето лице, което е придобило ценните книжа от финансов посредник, ако се установи, най-напред, че клаузата е валидна в отношенията между емитента и финансовия посредник, по-нататък, че като записва ценните книжа на вторичния пазар, третото лице встъпва по силата на приложимото национално право във всички свързани с тях права и задължения на финансовия посредник, и накрая, че третото лице е имало възможност да се запознае със съдържащия споменатата клауза проспект. Запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени.
(вж. т. 27, 29, 36, 37 и 51; т. 1 от диспозитива)
2. Член 23 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че включването на клауза, с която се възлага компетентност, в проспект за емисия облигации може да се счита за форма, която е съобразена с обичая в международната търговия и която позволява да се приеме, че лицето, на което споменатата клауза се противопоставя, се е съгласило с нея, ако по-специално се установи, от една страна, че операторите в съответния отрасъл обичайно и редовно следват такова поведение при сключването на договори от този вид, и от друга страна, или че между самите страни или между тях и извършващи дейност в същия отрасъл трети страни е имало по-ранни търговски отношения, или че разглежданото поведение в отрасъла е достатъчно познато, за да може да се приеме за утвърдена практика. Националната юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени.
В това отношение обстоятелствата, които запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид, са по-специално предварителното одобрение на проспекта от националната борса на страната на емитирането на облигациите и неговата публична достъпност на уебсайта ѝ. Освен това запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че третото лице, което е придобило ценните книжа от финансов посредник и на което се противопоставя клауза, с която се възлага компетентност, е предприятие, което извършва дейност в областта на финансовите инвестиции и което е имало търговски отношения в миналото с другите разглеждани страни. Националният съд трябва да провери и дали в този отрасъл на дейност емитирането на облигации на пазара обичайно и редовно се съпровожда с проспект, съдържащ клауза, с която се възлага компетентност, и дали една такава практика е достатъчно позната, за да се квалифицира като утвърдена.
(вж. т. 49—51; т. 1 от диспозитива)
3. Член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че искове за обявяване на нищожност на договор и за връщане на недължимо платени въз основа на този договор суми са „дела, свързани с договор“ по смисъла на същата разпоредба.
Всъщност, от една страна, компетентността на националния съд да се произнася по свързани с даден договор въпроси включва и компетентността му да преценява дали са налице съществените елементи на самия договор, като една такава преценка е абсолютно необходима, за да може сезираната национална юрисдикция да провери компетентността си по Регламент № 44/2001. В този смисъл съобразяването с целите и духа на този регламент налага посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът, който трябва да се произнесе по спор относно договор, може да проверява, дори и служебно, съществените условия за компетентността си с оглед на представени от заинтересованата страна убедителни и релевантни доказателства за съществуването или несъществуването на договора.
От друга страна, що се отнася до връзката между иск за обявяване на нищожност и връщане на недължимо платеното, ако не съществува свободно прието договорно отношение между страните, задължението няма да бъде изпълнено и няма да има право на връщане на платеното. Тази причинно-следствена връзка между правото на връщане на платеното и договорното отношение е достатъчна, за да се включи искът за връщане на платеното в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“.
(вж. т. 54, 55 и 58; т. 2 от диспозитива)
4. Член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, когато два иска са предявени срещу множество ответници, имат различен предмет и основание и помежду им не съществува отношение на евентуалност или несъвместимост, не е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тях потенциално да може да се отрази върху обхвата на правото, в защита на което е предявен другият иск, за да е налице риск от противоречащи си съдебни решения по смисъла на същата разпоредба.
По отношение в частност на иск за обявяване на нищожност и връщане на недължимо платеното, от една страна, и на иск за отговорност, от друга страна, единствено обстоятелството, че резултатът от едното от тях може да окаже влияние върху резултата от другото — и по-специално потенциалното влияние върху размера на подлежащата на връщане сума по първия иск върху оценката на евентуалните вреди по втория иск — не е достатъчно, за да могат решенията по двете производства да се квалифицират като „противоречащи си“ по смисъла на посочения член. Всъщност това правило за специална компетентност дерогира посочения в член 2 от Регламент № 44/2001 принцип, че компетентността се основава на местоживеенето на ответника, поради което подлежи на стриктно тълкуване и не позволява тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент.
(вж. т. 63, 66 и 67; т. 3 от диспозитива)