Дело C‑122/16 P
British Airways plc
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Европейски пазар на въздушен превоз на товари — Решение на Комисията относно споразумения и съгласувани практики по отношение на редица елементи на цените на услугите по въздушен превоз на товари — Порок в мотивите — Абсолютно основание за отмяна, разглеждано служебно от Съда на Европейския съюз — Забрана за произнасяне ultra petita — Съдържащо се в петитума на първоинстанционната жалба искане за частична отмяна на спорното решение — Забрана за Общия съд на Европейския съюз изцяло да отмени спорното решение — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г.
1. Обжалване — Изисквания за форма — Посочване на обжалвания съдебен акт на Общия съд — Изискване жалбата да съдържа като приложение обжалвания съдебен акт — Липса
(член 168, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда)
2. Обжалване — Основания — Искане за частична отмяна на диспозитива на решението на Общия съд — Допустимост
(член 169, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)
3. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Забрана за произнасяне ultra petita — Служебно разглеждане от съда на абсолютните основания за отмяна — Допустимост — Възможност за съда на Съюза да отмени съответния акт в по-голяма част от посочената в жалбата — Изключване
(член 263 ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Забрана за произнасяне ultra petita — Нарушение на принципа на съдебна защита — Липса
(член 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Що се отнася до допустимостта на жалбата срещу съдебен акт на Общия съд, член 168, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 г. предвижда, че тази жалба съдържа посочване на обжалвания акт на Общия съд, като не се изисква този акт да бъде приложен към нея. Затова след влизането в сила на посочения процедурен правилник на 1 ноември 2012 г. вече не е необходимо към жалбата срещу съдебен акт на Общия съд да се прилага този акт, като в това отношение е достатъчно той да се посочи.
(вж. т. 46—48)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 50—53)
3. При разглежданите от съда на Съюза спорове за законосъобразност страните са тези, които инициират производството и очертават предмета на спора, в частност като посочват в петитума на жалбата акта или частта от акта, който/която да бъде подложен(а) на съдебна проверка. Съдът, осъществяващ контрол за законосъобразност, не може да се произнася ultra petita и поради това постановената от него отмяна не може да надхвърля по обхват поисканата от жалбоподателя.
Без съмнение съдът на Съюза трябва служебно да разглежда абсолютните основания за отмяна. Правомощието на съда, осъществяващ контрол за законосъобразност, служебно да разгледа абсолютно основание за отмяна, изобщо не предполага обаче правомощие служебно да измени исканията на жалбоподателя. Всъщност, ако основанията за обжалване са необходимата основа на изложените в петитума на първоинстанционната жалба искания, те все пак неминуемо се различават от последните, които определят пределите на спора, отнесен до съда на Съюза.
Следователно, макар да е вярно, че като служебно разглежда абсолютно основание за отмяна, на което по принцип страните не са се позовали, съдът на Съюза не излиза извън рамките на спора, с който е сезиран, и не нарушава по никакъв начин процесуалните правила относно представянето на предмета на спора и на основанията в жалбата, това не важи, ако след проверка по същество на съответния акт този съд — разглеждайки служебно основание за отмяна — го отмени в по-голяма част от посочената в петитума на редовно подадената жалба, по съображение че такава отмяна е необходима, за да се отстрани незаконосъобразността, констатирана служебно при въпросната проверка.
(вж. т. 81 и 87—90)
4. Що се отнася до съдебния контрол върху решенията, с които Комисията налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, контролът за законосъобразност по член 263 ДФЕС, допълнен с правомощието за пълен съдебен контрол по отношение на размера на глобата, предвидено в член 31 от Регламент № 1/2003, предполага съдът на Съюза да упражнява контрол както от правна, така и от фактическа страна и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобата.
В този контекст не е в противоречие с принципа на ефективната съдебна защита това, че осъществяваният от съда на Съюза контрол за законосъобразност е ограничен от исканията, които страните са формулирали в писмените си изявления, тъй като този принцип изобщо не изисква този съд да разпростира проверката си върху части от решение, които не са обхванати от спора, с който е сезиран.
(вж. т. 104 и 105)