РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
13 декември 2007 година
Съединени дела F‑51/05 и F‑18/06
Tineke Duyster
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Езици — Допустимост — Решение с неблагоприятни последици — Липса — Отпуск за отглеждане на дете — Искане за отлагане на началната дата на отпуска за отглеждане на дете — Значение на отпуска по болест“
Предмет: Жалби на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с които г‑жа Duyster в частност иска: по дело F‑51/05, първо, отмяна на три решения на Комисията, а именно решението от 22 октомври 2004 г. за разрешаване на отпуск за отглеждане на дете от 1 ноември 2004 г. до 30 април 2005 г. включително, отказа от 30 ноември 2004 г. по искането ѝ за отлагане или отмяна на отпуска за отглеждане на дете и фиша за заплатата ѝ за ноември 2004 г.; второ, да се постанови, че тя все още има право да поиска отпуск за отглеждане на дете, конкретно за сина си; трето, да ѝ се заплатят различни суми като обезщетение за вреди, в частност обезщетение за вредите, настъпили поради несигурността ѝ дали има статут на длъжностно лице, и на неимуществените вреди, произтичащи от тази несигурност; по дело F‑18/06, от една страна, отмяна на решението на Комисията от 17 ноември 2005 г. за определяне на 8 ноември 2004 г. за начална дата на отпуска ѝ за отглеждане на дете и от друга страна, обезщетение за вреди, в частност за имуществените и неимуществените вреди, претърпени поради посоченото решение
Решение: Отхвърля жалбите. Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и една трета от разноските на жалбоподателката. Жалбоподателката понася две трети от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Задължение за полагане на грижа
(член 21, трета алинея ЕО)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Мотиви на решението — Изключване
(член 230 ЕО)
4. Производство — Възражение за неподсъдност поради гледане на делото от друг съд
5. Длъжностни лица — Отпуски — Отпуск за отглеждане на дете — Оттегляне на искане — Условия
(член 42а от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Отпуски — Отпуск за отглеждане на дете — Прекъсване — Условия
(член 42а от Правилника за длъжностните лица)
1. По силата на задължението си за полагане на грижа институциите следва да съставят адресираните до длъжностното лице индивидуални решения на език, който то задълбочено владее, тъй като администрацията е длъжна да се увери, че длъжностните лица могат действително и лесно да се запознаят с административните актове, които лично ги засягат.
Въпреки това от член 21, трета алинея ЕО не може да се заключи, че всяко решение на общностна институция, адресирано до едно от длъжностните ѝ лица, трябва да се изготвя на родния език на това лице. Всъщност разпоредбите на Договора относно употребата на езиците на Европейския съюз не може да се разглеждат като израз на някакъв общ принцип на общностното право, съгласно който всеки гражданин да има право да изисква всичко, което би могло да засегне интересите му, при всички случаи да бъде съставено на неговия език.
(вж. точки 56—58)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2003 г., Kik/СХВП, C‑361/01 P, Recueil, стр. I‑8283, точка 82
Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 46
2. Само актовете, които пораждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и лично заинтересованите лица, като измени съществено правното им положение, могат да се считат за увреждащи.
Въпреки това, макар да не засягат имуществените интереси или степента на съответното длъжностно лице, някои актове могат да се считат за увреждащи предвид естеството на съответната длъжност и обстоятелствата, ако засягат неимуществените интереси или бъдещото развитие на заинтересованото лице. Същностният признак на увреждащия акт е, че засяга интересите на съответното лице, т.е. може да увреди тези интереси, особено с оглед на искането, което то е направило. Жалбата трябва да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.
(вж. точки 78—80)
Позоваване на:
Съд — 27 юни 1973 г., Kley/Комисия, 35/72, Recueil, стр. 679, точки 4 и 5; 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стр. 2539, точка 17; 3 декември 1992 г., Moat/Комисия, C‑32/92 P, Recueil, стр. I‑6379, точка 9; 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, Recueil, стр. I‑1, точка 42
3. Изводите в мотивите към определено решение сами по себе си не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна и не подлежат на контрол за законосъобразност от общностния съд, освен доколкото като мотиви към увреждащ акт представляват необходимата основа на разпоредителната част на този акт или най-малкото доколкото тези мотиви могат да изменят съдържанието на разпоредителната част на въпросния акт.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 април 2007 г., EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, T‑387/04, Сборник, стр. II‑1195, точка 127 и цитираната съдебна практика
4. Жалбата се отхвърля като недопустима, когато страните, предметът и правното основание са същите като при подадена по-рано жалба.
(вж. точки 94 и 102)
Позоваване на:
Съд — 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9; 22 септември 1988 г., Франция/Парламент, 358/85 и 51/86, Recueil, стр. 4821, точка 12
Първоинстанционен съд — 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано в Сборника, точка 16
5. Длъжностното лице може едностранно да оттегли искането си за отпуск за отглеждане на дете, но само ако го направи в разумен срок и при всички случаи не по-късно от датата, на която му е връчено решението по неговото искане, или най-много до датата, на която е узнало за това решение.
(вж. точка 139)
6. Член 2, параграф 4 от приетите от Комисията общи разпоредби за изпълнение на член 42а от Правилника, според който органът по назначаването може по искане на заинтересованото лице да отмени решението за разрешаване на отпуск за отглеждане на дете, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява и временно прекъсване на отпуска за отглеждане на дете.
Уточнението в тази разпоредба, че органът по назначаването „може“ да отмени отпуска и следователно не е длъжен да уважава всяко искане за отмяна или прекъсване, налага извода, че всяко решение в този смисъл на органа по назначаването трябва да се основава на посочени от длъжностното лице основателни съображения, съответстващи на целите на отпуска за отглеждане на дете, и да е резултат от претегляне на интересите на съответното длъжностно лице и на институцията.
Свободата на преценка, с която разполага администрацията, обаче е ограничена, когато в искането си за прекъсване на отпуска за отглеждане на дете ползващото този отпуск лице докаже, че настъпили след разрешаването на отпуска събития безспорно го поставят в невъзможност да се грижи за детето при първоначално предвидените условия. Такъв може например да е случаят, когато длъжностното лице пострада от заболяване, което поради тежестта или особеностите си го поставя в подобна невъзможност.
(вж. точки 163, 167, 169 и 170)
Позоваване на:
Съд — 20 септември 2007 г., Kiiski, C‑116/06, Recueil FP, стр. I‑7643, точка 38