Дело C‑556/20
Schneider Electric SE и др.
срещу
Premier ministre
и
Ministre de l’Economie, des Finances et de la Relance
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)
Решение на Съда (втори състав) от 12 май 2022 година
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 90/435/ЕИО — Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Член 4 и член 7, параграф 2 — Избягване на икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти“
1. Сближаване на законодателствата — Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Директива 90/435 — Избягване на икономическото двойно данъчно облагане — Освобождаване от данъчно облагане на получените от дружеството майка дивиденти — Данъчна мярка, приета от държавата членка на дружеството майка, предвиждаща събирането на удръжка при преразпределянето от това дружество на дивиденти, които не са обложени с корпоративен данък по обичайната ставка — Облагане, надвишаващо предвидения в Директива 90/435 таван от 5 % — Недопустимост — Възможност за дружеството майка да се ползва от данъчен кредит — Липса на последици
(член 4 от Директива 90/435 на Съвета)
(вж. т. 41—49, 52—54, 58 — 65 и 88 и диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Директива 90/435 — Освобождаване от данъчно облагане на получените от дружеството майка дивиденти — Изключение за националните разпоредби или за разпоредбите, основаващи се на споразумения, с предмет премахване или намаляване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите — Данъчна мярка, приета от държавата членка на дружеството майка, предвиждаща събирането на удръжка при преразпределянето от това дружество на дивиденти, които не са обложени с корпоративен данък по обичайната ставка — Изключване
(член 7, параграф 2 от Директива 90/435 на Съвета)
(вж. т. 67—88 и диспозитива)
Резюме
През периода 2000 г. — 2004 г. дружеството Schneider Electric SE и други дружества, всички установени за данъчните цели във Франция, преразпределят на своите акционери дивиденти от дъщерни дружества, установени по-специално в други държави членки.
Във връзка с това преразпределяне посочените дружества са били длъжни да направят удръжка върху доходите от капитали, посочена в административните коментари. Като считат, че посочените административни коментари възпроизвеждат разпоредби на националното право(1), които са несъвместими с Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества(2), те подават пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) жалба, с която искат тяхната отмяна. Всъщност съгласно националната правна уредба трябва да се извърши удръжка върху доходите от капитали в случай на разпределение на печалба, което е основание за предоставяне на данъчен кредит, когато тази печалба не е обложена с обичайната ставка на корпоративния данък на нивото на дружеството майка. В това отношение Conseil d’État (Държавен съвет) въз основа на решението Accor(3) стига до заключението, че дружеството, което получава дивидентите, има право на данъчен кредит, позволяващ да се осигури еднакво данъчно третиране на дивидентите, получени от установени във Франция дружества, и на дивидентите, получени от установени в друга държава членка дружества, които се приспадат от удръжката върху доходите от капитали.
След като е сезиран с преюдициално запитване от тази юрисдикция, Съдът приема, че Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества(4) не допуска национална правна уредба, която предвижда, че дружество майка е длъжно да направи удръжка, когато преразпределя на акционерите си печалба, изплатена от дъщерните му дружества, когато тази печалба не е обложена с обичайната ставка на корпоративния данък, при положение че дължимите суми съгласно тази удръжка надвишават тавана от 5 %, предвиден в същата директива. Освен това подобна удръжка не попада в обхвата на разпоредбата на тази директива, според която посочената директива не засяга прилагането на национални разпоредби или на разпоредби, основаващи се на споразумения, предназначени да премахнат или да намалят икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти(5).
Съображения на Съда
Съдът най-напред отбелязва, че Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества има за цел да гарантира неутралност в данъчен смисъл на печалбата, която дъщерно дружество от една държава членка разпределя на дружеството майка, установено в друга държава членка. За да постигне тази цел, Директивата предвижда избягване на двойното данъчно облагане на тази печалба в икономически смисъл, с други думи — избягване на облагането на разпределената печалба веднъж при дъщерното дружество и втори път при дружеството майка(6). В това отношение Съдът уточнява, че посочената директива забранява на държавите членки да облагат дружеството майка за печалбата, разпределена от дъщерното дружество на дружеството майка, без да прави разграничение в зависимост от това дали данъчното задължение на дружеството майка възниква от получаването на тази печалба, или от нейното преразпределяне.
На следващо място, Съдът установява, че облагане на печалбата, разпределена от дъщерно дружество на неговото дружество майка, извършено от държавата членка на дружеството майка на равнището на това дружество при нейното преразпределяне, което би имало за последица тази печалба да бъде обложена с процент, надвишаващ предвидения в Директива за дружествата майки и дъщерните дружества(7) таван от 5 %, би довело до двойно облагане на нивото на посоченото дружество в противоречие с тази директива. В това отношение Съдът отбелязва, че прилагането на удръжка, която съответства на данъчния кредит, свързан с дивидентите, разпределяни от дружеството майка на неговите акционери, позволява тези дивиденти да се облагат с данък, надвишаващ тавана от 5 %, което противоречи на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества.
Накрая, Съдът изключва възможността данъчен кредит в полза на дружествата майки, получили дивиденти от дъщерно дружество, установено в друга държава членка, който е предоставен с цел да се отстрани несъвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, да може да може да отстрани последиците от национална правна уредба, които са несъвместими с Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества. Всъщност в такъв случай получаването на данъчен кредит зависи от образуването на административни и съдебни производства, както и от представянето на доказателства от данъчнозадълженото лице, докато тази директива не позволява да се предвидят такива условия. Освен това вземането предвид на данъчния кредит води до прилагане по отношение на дивидентите на метода на приспадане, въпреки че държавата членка е избрала метода на освобождаване от облагане, и не изключва възможността част от удръжката да продължава да е налице.
Що се отнася до въпроса дали удръжката попада в обхвата на член 7, параграф 2 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, Съдът припомня, че тази разпоредба позволява единствено да се запази прилагането на национални режими или основаващи се на споразумения режими, които съответстват на целта на тази директива и които са предназначени да премахнат или намалят само икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти. С оглед на тази цел данъчна удръжка би могла да попадне в приложното поле на тази разпоредба, ако нейното прилагане не заличава последиците от националните разпоредби или разпоредбите, основаващи се на споразумения, предназначени да премахнат или да намалят такова двойно данъчно облагане.
В това отношение Съдът отбелязва, че дори удръжката върху доходите от капитали да се включи в рамките на национални разпоредби, предназначени да премахнат или да намалят икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти на национално ниво, прилагането на посочената удръжка може да доведе до икономическо двойно данъчно облагане при преразпределянето на печалбата, получена от дружество майка от неговите дъщерни дружества, установени в друга държава членка. Съдът добавя, че прилагането на национална правна уредба, която води до такова двойно данъчно облагане, не може да бъде съвместимо с целта на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, дори когато последиците от това двойно данъчно облагане евентуално могат да бъдат намалени с последващо искане за възстановяване на недължимо платените суми под формата на данъчен кредит, установен от съдебната практика.