Language of document : ECLI:EU:T:2022:854

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

21 декември 2022 година(*)

„Социална политика — Безвъзмездни средства, предвидени за мерки за насърчаване на инициативи в областта на корпоративното управление —Покана за предложения VP/2020/008 — Изключване на европейските работнически съвети, които нямат правосубектност — Член 197, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2018/1046“

По дело T‑330/21

EWC Academy GmbH, установено в Хамбург (Германия), представлявано от H. Däubler-Gmelin, avocate,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от R. Pethke и B.‑R. Killmann,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се по време на разискванията от M. J. Costeira, председател, T. Perišin и P. Zilgalvis (докладчик), съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид определянето на друг съдия за попълване на състава, поради това че един от членовете му е възпрепятстван да изпълнява функциите си,

предвид изложеното в съдебното заседание от 8 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, дружество EWC Academy GmbH, иска да се отмени решението на Европейската комисия от 14 април 2021 г., с което същата отхвърля заявлението за безвъзмездни средства, подадено от него в качеството му на координатор на консорциум в рамките на покана за предложения VP/2020/008 относно участието на работниците в управлението на предприятието (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

 Поканата за предложения

2        На 2 юни 2020 г. е публикувана покана за предложения VP/2020/008 (information, consultation and participation of representatives of undertakings) (наричана по-нататък „поканата за предложения“) относно отпускането на безвъзмездни средства за действия за насърчаване на инициативи в областта на корпоративното управление.

3        Това публикуване е в рамките на Решение C(2019) 6522 final на Комисията от 16 септември 2019 година относно приемането на годишната работна програма през 2020 г. за безвъзмездните средства и пазарите, свързани с прерогативите и специфичните правомощия на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и включване“, което решение се счита за решение за финансиране.

4        Съгласно точка 2.1 от поканата за предложения с наличните бюджетни кредити по същество трябва да се финансират мерки, които да позволят на социалните партньори и обществените актьори да се запознаят с правото и политиките на Европейския съюз относно интегрирането на служителите в предприятията и да работят за определянето и практическото даване на конкретни отговори на предизвикателствата, породени от това интегриране. В тази насока определените за финансовата 2020 г. приоритети засягат в частност насърчаването на транснационалното сътрудничество между социалните партньори, обмена и разпространението на знания и добри практики, както и развитието на дейности в подкрепа на транснационални механизми и органи за информиране, консултиране и участие, включително европейските работнически съвети.

5        Във връзка с това в точка 6.1, буква b) от поканата за предложения се уточнява, че заявителите, водещите кандидати и съзаявителите, които имат право да участват в тази покана, трябва по-специално да бъдат юридически лица или представители на работниците, каквито са работническите съвети. Освен това организациите на социалните партньори, които нямат правосубектност съгласно приложимото национално право, също могат да подадат кандидатура на основание член 197, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент“), ако отговарят на изискванията на споменатия регламент.

6        По силата на точка 8.1 от поканата за предложения заявителите, водещите кандидати и съзаявителите трябва да имат солиден финансов капацитет, за да продължат дейността си, докато трае мярката, и при необходимост да спомогнат за финансирането ѝ.

 Административното производство

7        Жалбоподателят е дружество, което предлага обучителни и консултантски услуги и е специализирано по въпросите на представителството на работниците в трансграничен контекст.

8        Жалбоподателят и европейските работнически съвети на дружества Mayr-Melnhof Packaging и DS Smith plc се обединяват в консорциум, за да отговорят на поканата за предложения. Проектът на консорциума по същество визира разработването и провеждането на уъркшопове, конференции и обучения за работниците от опаковъчната промишленост.

9        На 30 юли 2020 г. жалбоподателят подава заявление за безвъзмездни средства и посочва като съзаявители европейските работнически съвети на Mayr-Melnhof Packaging и DS Smith (наричани по-нататък „съветите съзаявители“). Заявлението е придружено по-специално от клетвена декларация на председателите на посочените съвети, която удостоверява, че те имат необходимия финансов и оперативен капацитет съгласно условията, упоменати в поканата за предложения.

10      На 14 септември 2020 г. Комисията отправя искане до жалбоподателя да представи доказателства, че съветите съзаявители са регистрирани пред националните публични власти.

11      На 15 септември 2020 г. жалбоподателят отговаря, че последните са европейски работнически съвети, за чието създаване не е необходима регистрация, и че те са представлявани от председателите си.

12      С писмо от 20 януари 2021 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че заявлението на консорциума е преминало успешно етапа на оценяване по същество, и го приканва да изпрати допълнителни документи, и по-специално формуляра, озаглавен „Правен субект“.

13      На 25 януари 2021 г. жалбоподателят уведомява Комисията, че съветите съзаявители не са юридически лица и поради това не може да се представи никакъв документ в този смисъл.

14      Въз основа на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент Комисията приканва жалбоподателя да представи доказателства за финансовия капацитет на европейския работнически съвет на Mayr-Melnhof Packaging, като в електронно писмо от 24 март 2021 г. изисква баланса, както и отчета за печалбите и загубите на този съвет.

15      В писмото си от 29 март 2021 г. жалбоподателят посочва, че няма как да представи доказателства за финансовия капацитет на съветите съзаявители поради факта, че с изключение на Франция, европейските работнически съвети нямат собствена банкова сметка и не водят счетоводен баланс.

16      С писмо Ares (2021) 2519314 от 14 април 2021 г. Комисията приема обжалваното решение, с което отхвърля заявлението на жалбоподателя за безвъзмездни средства, подадено в рамките на поканата за предложения в качеството му на координатор на консорциума.

17      В обжалваното решение Комисията отбелязва, че въпреки клетвените декларации, представени от съветите съзаявители, в които се посочва, че те имат достатъчен финансов капацитет да предприемат действията, за които е отправена поканата за предложения, те нямат нито годишни отчети (счетоводен баланс и/или отчет за печалби и загуби), нито банкова сметка. Поради това Комисията приема, че тези два съвета не отговарят на условията по член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент и по точка 8.1 от поканата за предложения.

18      След като констатира, че съветите съзаявители не отговарят на изискванията, Комисията приема, че жалбоподателят не покрива минималния критерий за допустимост по точка 6.1, буква b) от поканата за предложения, поради което заявлението трябва да се отхвърли изцяло.

 Искания на страните

19      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да задължи Европейската комисия да приеме законосъобразно решение за предоставяне на финансиране,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима, що се отнася до задължаването ѝ да приеме законосъобразно решение за предоставяне на финансиране,

–        да отхвърли жалбата в останалата ѝ част като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По компетентността на Общия съд

21      Според Комисията Общият съд няма компетентност да се произнесе по второто искане, доколкото жалбоподателят иска да бъде направена констатация за последиците от евентуално отменително съдебно решение, което би представлявало разпореждане, що се отнася до реда и условията за изпълнението му.

22      Налага се изводът, че с това искане действително се настоява Общият съд да задължи Комисията да приеме валидно решение за отпускане на безвъзмездни средства.

23      В тази насока е достатъчно да се припомни, че в рамките на контрола за законосъобразност на основание член 263 ДФЕС Общият съд няма компетентност да дава разпореждания на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (определение от 22 септември 2016 г., Gaki/Комисия, C‑130/16 P, непубликувано, EU:C:2016:731, т. 14), дори когато се отнасят до реда и условията за изпълнение на решенията му (определение от 19 юли 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑169/16, непубликувано, EU:T:2016:441, т. 13).

24      Оттук следва, че второто искане трябва да се отхвърли поради липса на компетентност на Общия съд да го разгледа.

 По същество

25      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество излага три основания, с които твърди — първото — нарушение на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент във връзка с точка 8.1 от поканата за предложения, второто — нарушение на член 197, параграф 3 от този регламент, и третото — нарушение на принципа на защита на оправдани правни очаквания.

26      Досежно първото основание, жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е нарушила член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент във връзка с точка 8.1 от поканата за предложения. Той счита, че Комисията няма как да задължи европейските работнически съвети, които нямат правосубектност, да докажат, че имат собствена банкова сметка или водят собствен годишен баланс.

27      В тази насока жалбоподателят поддържа, че всички членове на консорциума са доказали, че имат достатъчен достъп до финансови ресурси. В анализа си Комисията не отчела, че австрийското и британското право, приложими съответно към европейския работнически съвет на Mayr-Melnhof Packaging и към европейския работнически съвет на DS Smith, предвиждат възможност посочените съвети да поискат от предприятието да се възстановят разходите, произтичащи от дейността им, включително да продължи да се изплаща възнаграждението на председателите и на участващите в проекта членове.

28      Освен това член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент изисквал субектите, които нямат правосубектност, да представят не доказателства, подобни на изискваните от юридическите лица, а равностойни доказателства.

29      Накрая, според жалбоподателя тълкуването на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент, така както е направено от Комисията в обжалваното решение, води до изключване от процедурата за покана за отправяне на предложения не само на консорциума заявител, но и на мнозинството европейски работнически съвети на държавите членки, които нямат правосубектност.

30      Комисията поддържа, че доказателствата за финансовия капацитет, посочен в член 198, параграф 2 от Финансовия регламент, трябва да бъдат представени от всички заявители, независимо дали имат правосубектност.

31      Според Комисията проверката на финансовия капацитет трябва да се извърши въз основа на информацията и доказателствените документи, посочени в член 196, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент. Целта на тази проверка била да се предостави информация за стабилността и финансовата платежоспособност на съответния заявител.

32      В този смисъл съществувала по-голяма несигурност за финансовия капацитет на субектите, които нямат правосубектност. Това увеличавало финансовия риск, свързан с отпускането на безвъзмездни средства, за общия бюджет на Съюза и за финансовите му интереси. В тази насока, доколкото изисквал доказателства, равностойни на посочените в член 196, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент, член 197, параграф 2, буква в) от него просто целял да се противодейства на несигурността, свързана с правния статус на тези субекти, което оправдавало възможността да се въведе изискване, по-строго от предвиденото за юридическите лица.

33      По мнение на Комисията съветите съзаявители следва да представят не само доказателства, сходни с изброените в член 196, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент, но и доказателства за тяхната равностойност в съответствие с член 197, параграф 2, буква в) от същия регламент. Доказателството било равностойно, ако съответства на изискваното от юридическо лице и в този смисъл съдържа информацията, изисквана от член 196, параграф 1, буква в) от посочения регламент.

34      Всъщност според Комисията в обжалваното решение не се прави оценка дали финансовият капацитет на съветите съзаявители е равностоен на този на юридическо лице, доколкото посочените съвети не успели да докажат посочения капацитет по силата на член 198 от Финансовия регламент. В тази насока последните не доказали, че имат финансови средства, с които могат да разполагат свободно.

35      Уместно е да се припомни, че съгласно член 198, параграф 2 от Финансовия регламент заявителят на безвъзмездни средства трябва да разполага със „стабилни и достатъчни източници на финансиране за поддържане на своята дейност през целия период, за който се отпускат безвъзмездните средства, и за участие в нейното финансиране (наричани по-долу „финансов капацитет“)“. Съгласно член 198, параграф 4 финансовият капацитет се проверява по-специално въз основа на анализ на информация или придружаващи документи, посочени в член 196 от Финансовия регламент, предмет на който е съдържанието на заявленията за безвъзмездни средства, включително по-специално отчетът за приходите и разходите и счетоводният баланс най-много за последните три финансови години, за които сметките са приключени.

36      Освен това член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент предвижда, че субектите, които нямат правосубектност, могат да участват в покана за предложения, при условие че предоставят гаранции за защитата на финансовите интереси на Съюза, които са равностойни на гаранциите, предоставени от юридическите лица. В този смисъл заявителят е длъжен да има финансов капацитет, равностоен на този на посочените лица, и чрез своите представители да докаже, че тези условия са изпълнени.

37      С оглед на съдържанието на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент, чиято цел е да позволи на субектите, които нямат правосубектност, да участват също както юридическите лица в поканите на Съюза за предложения, посочените в член 196, параграф 1, буква в) от този регламент информация и придружаващи документи, които са необходими за доказване на финансов капацитет в рамките на заявление за безвъзмездни средства и които включват по-специално отчета за приходите и разходите и счетоводния баланс най-много за последните три финансови години, за които сметките са приключени, няма как да се тълкуват в смисъл, че наличието на този капацитет може да бъде доказано само с тях.

38      Освен това тълкуване на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент, в резултат от което би се наложило субектите, които нямат правосубектност, да представят доказателства, обикновено свързани с притежаването на такава правосубектност, би поставило под въпрос полезния ефект на тази разпоредба, създавайки пречки за участието им в заявленията за безвъзмездни средства.

39      Действително наличието на финансов капацитет, равностоен на този на юридическо лице, трябва да може да бъде доказано и със средства, различни от упоменатите например в член 196, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент, но същевременно данните, представени, за да се докаже съществуването на такъв капацитет, трябва да позволяват да се гарантира, че субектът, който няма правосубектност, е в състояние да предложи гаранции за защита на финансовите интереси на Съюза, равностойни на предложените от юридическо лице, както следва от текста на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент.

40      В случая Комисията приема в обжалваното решение, че съветите съзаявители не отговарят на условията по член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент и по точка 8.1 от поканата за предложения, съгласно която заявителите, водещите кандидати и съзаявителите трябва да имат солиден финансов капацитет, за да продължат дейността си, докато трае мярката, и при необходимост да спомогнат за финансирането ѝ, само по съображение че посочените съвети нямали нито годишни отчети (счетоводен баланс и/или отчет за печалби и загуби), нито банкова сметка (вж. точка 17 по-горе). Ето защо от обжалваното решение личи, че според Комисията доказването на солиден финансов капацитет налага да се представят доказателства, свързани със съществуването на годишни отчети (счетоводен баланс и/или отчет за печалби и загуби) или на банкова сметка.

41      Както обаче бе констатирано в точки 36—39 по-горе, член 197, параграф 2, буква в) във връзка с член 196, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент не предвижда, че информацията, годна да докаже финансовия капацитет на субектите, които нямат правосубектност, се свежда до доказателства, които удостоверяват, че те имат собствени годишни отчети (счетоводен баланс и/или отчет за печалби и загуби) или банкови сметки.

42      Следователно обжалваното решение е прието в нарушение на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент.

43      Освен това и въпреки доводите на Комисията, че по-специално съветите съзаявители не били в състояние да представят доказателства за финансовия си капацитет, следва да се отбележи, че обжалваното решение не се основава на това обстоятелство, което не е посочено в него, и следователно не изяснява защо данните, които жалбоподателят евентуално е предоставил от името на консорциума, не са допустими доказателства за финансов капацитет по смисъла на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент.

44      От предходното следва, че основанието, с което се твърди нарушение на член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент във връзка с точка 8.1 от поканата за предложения, е налице.

45      Ето защо обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание, както и въпросът, повдигнат в съдебното заседание, за твърдяно изменение на размера в първоначално подаденото заявление за безвъзмездни средства.

 По съдебните разноски

46      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, в съответствие с искането на същия.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 14 април 2021 г. за отхвърляне на заявлението за безвъзмездни средства, подадено от EWC Academy GmbH съгласно покана за предложения VP/2020/008.

2)      Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на EWC Academy.

Costeira

Perišin

Zilgalvis

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.