РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
9 февруари 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2014/17/ЕС — Договори за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители — Член 25, параграф 1 — Предсрочно погасяване — Право на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита, отнасящо се до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора — Член 4, точка 13 — Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“ — Независещи от срока на договора разходи“
По дело C‑555/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 19 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 септември 2021 г., в рамките на производство по дело
UniCredit Bank Austria AG
срещу
Verein für Konsumenteninformation,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, M. Safjan (докладчик), N. Piçarra, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: S. Beer, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 юли 2022 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за UniCredit Bank Austria AG, от M. Kellner и F. Liebel, Rechtsanwälte,
– за Verein für Konsumenteninformation, от A.‑M. Kosesnik-Wehrle и S. Langer, Rechtsanwälte,
– за германското правителство, от J. Möller и M. Hellmann, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Rocchitta, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от G. Goddin, B.‑R. Killmann и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 2014 г., стр. 34).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между UniCredit Bank Austria AG (наричано по-нататък „UCBA“) и Verein für Konsumenteninformation (наричано по-нататък „VKI“) по повод на това, че в договорите си за кредити за недвижими имоти UCBA използва стандартна клауза, съгласно която независещите от срока на кредита разходи за обработка не се възстановяват на потребителя в случаите на предсрочно погасяване на кредита.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2008/48/ЕО
3 Член 3 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) е озаглавен „Определения“ и гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
ж) „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;
[…]“.
4 Член 16 от Директива 2008/48 е озаглавен „Предсрочно погасяване“ и параграф 1 от него предвижда:
„Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит. В такива случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора“.
Директива 2014/17
5 Съображения 15, 19, 20, 22 и 50 от Директива 2014/17 гласят:
„(15) Целта на настоящата директива е да се гарантира, че потребителите, сключващи договори за кредит за недвижими имоти, се ползват с високо равнище на защита. […]
[…]
(19) От съображения за правна сигурност правната рамка на [Европейския съюз] в областта на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти следва да бъде съгласувана с другите актове на Съюза и да ги допълва, по-специално в сферата на защитата на потребителите и пруденциалния надзор. […]
(20) За да се гарантира съгласувана рамка за потребителите в областта на кредитирането, както и да се сведе до минимум административната тежест за кредиторите и кредитните посредници, основната рамка на настоящата директива трябва да следва структурата на Директива [2008/48], доколкото е възможно […].
[…]
(22) Същевременно е важно да се имат предвид особеностите на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, поради които е необходим диференциран подход. […]
[…]
(50) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, които потребителят трябва да плати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Ето защо в общите разходи следва да се включат лихвата, комисионите, таксите, възнагражденията за кредитните посредници, разходите за оценка на имота за целите на ипотеката и всички останали възнаграждения, с изключение на нотариалните такси, които се изискват за получаването на кредита, например застраховка живот, или за получаването му при предлаганите условия, например застраховка срещу пожар. […] От общите разходи по кредита за потребителя следва да се изключват разходите, които потребителят заплаща във връзка с покупката на недвижимия имот или земята, като свързаните данъци и нотариални разходи или разходите за регистрация на земята. […]“.
6 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:
„С настоящата директива се създава обща рамка за някои аспекти от законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, които се отнасят до договорите, включващи в обхвата си обезпечени с ипотека или по друг начин потребителски кредити за жилищни недвижими имоти, включително задължението да се извършва оценка на кредитоспособността преди отпускането на кредит, като основа за разработването на ефективни стандарти за отпускане на кредити за жилищни недвижими имоти в държавите членки, както и за някои пруденциални и надзорни изисквания, включително установяването и надзора върху кредитните посредници, назначените представители и некредитните институции“.
7 Член 4 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
13) „общи разходи по кредита за потребителя“ означава общите разходи по кредита за потребителя съгласно определението по член 3, буква ж) от Директива [2008/48], включително разходите за оценка на имота, когато такава оценка е необходима за получаването на кредита, но без да се включват таксите за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. От тях се изключват разходите, дължими от потребителя за неспазване на определените в договора за кредит задължения;
[…]“.
8 Член 14 от Директивата е озаглавен „Преддоговорна информация“ и параграфи 1 и 2 от него гласят:
„1. Държавите членки гарантират, че кредиторът или, по целесъобразност, кредитният посредник, или назначеният представител предоставят на потребителя персонализираната информация, необходима за съпоставянето на кредитите, съществуващи на пазара, за оценяването на последиците от тях и вземането на информирано решение относно това, дали да се сключи договор за кредит:
а) незабавно след като потребителят е предоставил необходимата информация за своите потребности, финансово положение и предпочитания в съответствие с член 20; и
б) своевременно преди потребителят да се е обвързал с договор или предложение за кредит.
2. Посочената в параграф 1 персонализирана информация на хартиен или на друг траен носител се предоставя посредством [Европейския стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ)], изложен в приложение II“.
9 Член 25 от Директива 2014/17 е озаглавен „Предсрочно погасяване“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки гарантират, че потребителят има право да погаси изцяло или частично задълженията си по даден договор за кредит преди изтичането на срока на този договор. В такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита за потребителя, като това намаление включва лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора“.
10 Член 41 от тази директива е озаглавен „Задължителен характер на настоящата директива“ и предвижда:
„Държавите членки гарантират, че:
[…]
б) мерките, приемани от тях за транспонирането на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени по начин, поради който потребителите биха могли да загубят защитата, предоставена им съгласно настоящата директива в резултат на начина, по който се формулират договорите, по-конкретно чрез включване на договори за кредит, попадащи в обхвата на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да се избегне прилагането на въпросните мерки“.
Австрийското право
11 Член 20 от Bundesgesetz über Hypothekar- und Immobilienkreditverträge und sonstige Kreditierungen zu Gunsten von Verbrauchern (Федерален закон за договорите за ипотечни и имотни кредити и другите кредити за потребителите) от 26 ноември 2015 г. (BGBl. I, 135/2015), в редакцията му, в сила до 31 декември 2020 г. (BGBl. I, 93/2017), е озаглавен „Предсрочно погасяване“ и параграф 1 от него предвижда:
„Кредитополучателят има право по всяко време да погаси частично или изцяло сумата по кредита преди изтичането на уговорения срок. Предсрочното погасяване на цялата сума по кредита заедно с лихвите се счита за прекратяване на договора за кредит. В случаите на предсрочно погасяване дължимите от кредитополучателя лихви се намаляват пропорционално на намалението на дълга и евентуално на намалението на срока на договора; зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12 Сдружението за защита на интересите на потребителите VKI предявява иск пред австрийските граждански съдилища, с който иска кредитната институция UCBA да бъде задължена да преустанови използването на определена стандартна договорна клауза при сключването на договори за ипотечни кредити, попадащи в обхвата на Директива 2014/17. Въпросната клауза предвижда, че в случаите на предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя лихвите и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, а „независещите от срока на кредита разходи за обработка не се възстановяват, дори пропорционално“.
13 VKI смята, че подобна клауза е несъвместима с член 25, параграф 1 от Директива 2014/17, който закрепва правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита. В това отношение то се позовава на решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18, EU:C:2019:702), в което Съдът постановява, че член 16, параграф 1 от Директива 2008/48, който предвижда такова право в областта на договорите за потребителски кредити, трябва да се тълкува в смисъл, че това право включва всички разходи, възложени на потребителя.
14 Първоинстанционният съд отхвърля иска на VKI, като се мотивира с това, че Директива 2014/17 установява система, различна от тази по Директива 2008/48. Според въпросния съд между двете директиви има разлики в частност що се отнася до понятието за „общи разходи по кредита за потребителя“, които подлежат на намаляване в случаите на предсрочно погасяване.
15 Въззивният съд изменя това съдебно решение, като приема, че поради почти идентичния си текст член 16, параграф 1 от Директива 2008/48 и член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 трябва да се тълкуват еднакво. Според него предвид решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18, EU:C:2019:702), не е възможно от Директива 2014/17 да се стигне до извода, че не се изисква пропорционално възстановяване на разходите, които не зависят от срока на договора за кредит.
16 Сезирана с ревизионна жалба от UCBA, запитващата юрисдикция — Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), преценява, че подходът на въззивния съд не е безспорен.
17 Според запитващата юрисдикция би могло наистина да се смята, че предвид почти идентичния текст на двете разпоредби и общата цел на двете директиви да осигурят висока защита на потребителите член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 следва да се тълкува в същия смисъл като член 16, параграф 1 от Директива 2008/48.
18 Същевременно урежданите от Директива 2008/48 договори за потребителски кредити имат значителни разлики спрямо урежданите от Директива 2014/17 договори за ипотечни или имотни кредити, като при последните в общия случай има множество независещи от срока на договора разходи, върху чийто размер кредитната институция практически няма влияние. Като такива запитващата юрисдикция посочва например разходите за оценяване на недвижимия имот, разходите за удостоверяване на подписите за целите на вписването на ипотеката в имотния регистър, разходите за запазване на реда на ипотеката с оглед на бъдещо прехвърляне на имота или учредяване на обезпечение върху него и разходите за вписване на ипотеката в имотния регистър.
19 Освен това, що се отнася до независещите от срока на договора разходи в контекста на Директива 2014/17, кредиторът изобщо не разполага с договорна свобода на действие, за да преквалифицира тези разходи в зависещи от срока на договора. В това отношение австрийските съдилища упражняват контрол, при необходимост чрез преквалифицирането им, за това дали определени наложени на потребителя разходи представляват възнаграждение за временното ползване на средствата, или са насрещно плащане за предоставяна от кредитора услуга, независеща от срока на договора.
20 При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 25, параграф 1 от Директива [2014/17] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, докато за независещите от срока на кредита разходи няма такава уредба?“.
По преюдициалния въпрос
21 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита обхваща само лихвата и зависещите от срока на кредита разходи.
22 Съгласно тази разпоредба държавите членки трябва да гарантират, че потребителят ще има право да погаси изцяло или частично задълженията си по даден договор за кредит преди изтичането на срока на този договор. В такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаление включва лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
23 На първо място, що се отнася до разходите, които биха могли да спадат към „общите разходи по кредита за потребителя“, законодателят на Съюза е дал широко определение на това понятие.
24 Всъщност от член 4, точка 13 от Директива 2014/17 във връзка с член 3, буква ж) от Директива 2008/48 следва, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на първата от тези разпоредби включва всички разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Както се потвърждава в съображение 50 от Директива 2014/17, изрично изключени от понятието са единствено нотариалните разходи, разходите за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот като разходите за вписване в имотния регистър и съответните такси, както и разходите, дължими от потребителя за неспазване на определените в договора за кредит задължения.
25 Ето защо е задача на запитващата юрисдикция да провери дали видовете разходи, които тя споменава и които са припомнени в точка 18 от настоящото решение, спадат към разходите, които потребителят трябва да поеме във връзка с разглеждания в главното производство договор за кредит и които са известни на кредитора, в частност предвид хипотезите, изрично посочени в член 4, точка 13 от Директива 2014/17 и в член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и ако е така, дали попадат в обхвата на обобщените в предходната точка изключения, по-конкретно за нотариалните разходи.
26 На второ място, що се отнася до обхвата на понятието „намаляване на общите разходи по кредита за потребителя“ по член 25, параграф 1 от Директива 2014/17, в точки 24 и 25 от решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18, EU:C:2019:702), Съдът вече е констатирал по повод на член 16, параграф 1 от Директива 2008/48, че нито споменаването на „оставащата част от договора“ в тази разпоредба, нито сравнителният анализ на текста ѝ на различни езици позволяват да се определи точният обхват на предвиденото в тази разпоредба намаляване на разходите. Оттук в точка 26 от онова решение Съдът стига до извода, че затова съгласно постоянната си практика трябва да тълкува тази разпоредба в зависимост от контекста ѝ и от целите на правната уредба, от която тя е част.
27 Член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 е формулиран по почти идентичен начин с член 16, параграф 1 от Директива 2008/48, поради което следва да се приеме, че текстът му сам по себе си не позволява да се определи точният обхват на предвиденото в разпоредбата намаляване на разходите. Ето защо разпоредбата следва да се тълкува с оглед на контекста ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част.
28 В това отношение от съображения 19 и 20 от Директива 2014/17 се установява, че от съображения за правна сигурност тази директива следва да е съгласувана с други актове в сферата на защитата на потребителите и да ги допълва. От съображение 22 от Директивата обаче следва и че е важно да се имат предвид особеностите на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, поради които е необходим диференциран подход.
29 Освен това трябва да се припомни, че съгласно член 1 от Директива 2014/17, разглеждан в светлината на съображение 15 от нея, тази директива създава обща рамка за някои аспекти от законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, които се отнасят до договорите, включващи в обхвата си обезпечени с ипотека или по друг начин потребителски кредити за жилищни недвижими имоти, с цел да се осигури високо равнище на защита на потребителите (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2020 г., Association française des usagers de banques, C‑778/18, EU:C:2020:831, т. 34).
30 Следва обаче да се констатира, както по същество подчертава генералният адвокат в точка 69 от заключението си, че правото на намаляване на разходите, предвидено в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17, не цели потребителят да бъде поставен в положението, в което би се намирал, ако договорът за кредит е бил сключен за по-кратък срок, за по-малка сума или по-общо при различни условия. Напротив, целта му е договорът да се адаптира към обстоятелствата по предсрочното погасяване на кредита.
31 При тези условия въпросното право не би могло да обхваща разходите, които независимо от срока на договора потребителят дължи в полза на кредитора или в полза на трето лице за услуги, които към момента на предсрочното погасяване вече са изцяло изпълнени.
32 Вярно е, че в контекста на Директива 2008/48 Съдът е постановил, че ефективността на правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита би била отслабена, ако намаляването им може да се ограничи с вземането предвид само на разходите, представени от кредитора като зависещи от срока на договора, тъй като разходите и категоризирането им се определят едностранно от банката, а начисляването на разходи може да включва и определен марж на печалба. Освен това ограничаването на възможността за намаляване на общите разходи по кредита само до разходите, свързани изрично с продължителността на договора, би породило риск на потребителя да се наложат по-високи еднократни плащания в момента на сключване на договора за кредит, тъй като кредиторът би могъл да се изкуши да сведе до минимум зависещите от срока на договора разходи (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 31 и 32).
33 Затова Съдът е подчертал, че в контекста на онази директива свободата на действие, с която разполагат кредитните институции във връзка с начисляването на разходи и вътрешната си организация, прави на практика много трудно за потребителя или за съда да определи обективно свързаните със срока на договора разходи (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 33).
34 В това отношение обаче следва да се припомни, че съгласно член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/17 кредиторът или евентуално кредитният посредник или назначеният му представител е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация посредством ЕСИФ, който се съдържа в приложение II към Директивата. Този формуляр предвижда категоризиране на заплащаните от потребителя разходи в зависимост от това дали са периодични, или еднократни.
35 Такава стандартизирана категоризация на дължимите от потребителя разходи обаче чувствително намалява свободата на действие на кредитните институции при начисляването на разходите и вътрешната им организация и позволява както на потребителя, така и на националния съд да проверяват дали съответният вид разход е обективно свързан със срока на договора.
36 Ето защо рискът от злоупотреба от страна на кредитора, за който става дума в съдебната практика, цитирана в точки 32 и 33 от настоящото решение, не може да оправдае включване на независещите от срока на договора разходи в обхвата на правото на намаляване на общите разходи по кредита, предвидено в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17.
37 По този повод обаче следва да се припомни, че за да се гарантира защитата, на която имат право потребителите по силата на Директива 2014/17, член 41, буква б) от нея задължава държавите членки да гарантират, че приеманите от тях мерки за транспонирането на Директивата няма да могат да бъдат заобикаляни по начин, поради който потребителите биха могли да загубят защитата, предоставена им съгласно тази директива, в резултат на начина, по който се формулират договорите.
38 За да се гарантира тази защита, националните съдилища имат задачата да следят разходите, които се налагат на потребителя независимо от срока на договора за кредит, да не представляват, обективно погледнато, възнаграждение за кредитора за временното ползване на средствата, предмет на договора, или за услуги, които към момента на предсрочното погасяване все още предстои да се извършат за потребителя. В това отношение кредиторът е длъжен да докаже дали съответните разходи са периодични, или еднократни.
39 По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита обхваща само лихвата и зависещите от срока на кредита разходи.
По съдебните разноски
40 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010
трябва да се тълкува в смисъл, че:
допуска национална правна уредба, съгласно която правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита обхваща само лихвата и зависещите от срока на кредита разходи.
Подписи