ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
10 ноември 2014 година(*)
„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Програма за подкрепа за стабилност на Кипър — Меморандум за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Република Кипър и ЕМС — Компетентност на Общия съд — Причинно-следствена връзка — Жалба, която е отчасти недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание“
По дело T‑289/13,
Ledra Advertising Ltd, установено в Никозия (Кипър), за което се явяват C. Paschalides, solicitor, и A. Paschalides, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват B. Smulders и J.‑P. Keppenne, в качеството на представители,
и
Европейска централна банка (ЕЦБ), за която се явяват A. Sáinz de Vicuña Barroso, N. Lenihan и F. Athanasiou, в качеството на представители, подпомагани от W. Bussian, W. Devroe и D. Arts, адвокати,
ответници,
с предмет, на първо място, искане за отмяна на точки 1.23—1.27 от меморандума за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Република Кипър и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на 26 април 2013 г., и на второ място, искане за обезщетение за вредите, които се твърди, че жалбоподателят е претърпял поради включването в меморандума за разбирателство на точки 1.23—1.27 от същия и поради неизпълнение на задължението за контрол на Комисията,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
Договор за ЕМС
1 На 2 февруари 2012 г. в Брюксел (Белгия) е сключен Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия (наричан по-нататък „Договор за ЕМС“). Съгласно членове 1, 2 и член 32, параграф 2 от този договор страните по него, тоест държавите членки, чиято парична единица е еврото, създават помежду си международна финансова институция, Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), която е юридическо лице. Договорът за ЕМС влиза в сила на 27 септември 2012 г.
2 Съображение 1 от Договора за ЕМС има следния текст:
„На 17 декември 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие, че е необходимо държавите членки от еврозоната да създадат постоянен механизъм за стабилност. [ЕМС] ще поеме функциите, възложени понастоящем на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), като предоставя при необходимост финансова помощ на държави членки от еврозоната“. [неофициален превод]
3 Член 3 от Договора за ЕМС описва неговата цел по следния начин:
„Целта на ЕМС е мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. За тази цел той може да набира средства посредством емитирането на финансови инструменти или сключването на финансови или други споразумения или спогодби със своите членове, с финансови институции или с трети лица“. [неофициален превод]
4 Член 4 от Договора за ЕМС предвижда следното:
„1. ЕМС има управителен съвет, изпълнителен съвет, както и изпълнителен директор и други служители при необходимост.
[…]
3. За приемането на решения по общо съгласие е необходимо единодушие на участващите в гласуването членове. Въздържането от гласуване не е пречка за приемане на решение по общо съгласие.
4. Чрез дерогация от параграф 3 може да се прилага процедура за спешно гласуване, когато Комисията и [Европейската централна банка] смятат, че ако не се приеме спешно решение за предоставянето или прилагането на финансова помощ по смисъла на членове 13—18, това би застрашило икономическата и финансовата устойчивост на еврозоната […]“. [неофициален превод]
5 Член 5, параграф 3 от Договора за ЕМС предвижда: „[ч]ленът на Европейската комисия, който отговаря за икономическите и паричните въпроси, председателят на [Европейската централна банка] и председателят на Еврогрупата (ако той самият не е председател или член на управителния съвет) могат да участват в заседанията на управителния съвет [на ЕМС] в качеството на наблюдатели“ [неофициален превод].
6 Член 6, параграф 2 от Договора за ЕМС гласи: „[ч]ленът на Европейската комисия, който отговаря за икономическите и паричните въпроси, и председателят на [Европейската централна банка] могат да определят по един наблюдател [в изпълнителния съвет на ЕМС]“ [неофициален превод].
7 В член 12 от Договора за ЕМС са установени принципите, които се прилагат по отношение на подкрепата за стабилност, като параграф 1 от него предвижда следното:
„ЕМС може да предостави на свой член подкрепа за стабилност при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. Обвързването с условия може да бъде по-специално във формата на програма за макроикономическа адаптация или на задължение да продължават да се спазват предварително установените условия за предоставянето на подкрепата“. [неофициален превод]
8 Процедурата по предоставяне на подкрепа за стабилност на член от ЕМС е изложена в член 13 от Договора за ЕМС, както следва:
„1. Член на ЕМС може да подаде искане за подкрепа за стабилност до председателя на управителния съвет. В искането се посочват инструмент(ите) за финансова помощ, който/които следва да бъдат предвидени. След получаването на искането председателят на управителния съвет възлага на Европейската комисия съвместно с [Европейската централна банка] следните задачи:
а) извършването на оценка за наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло или на държавите членки в нея, освен ако [Европейската централна банка] вече е направила анализ по член 18, параграф 2;
б) извършването на оценка на устойчивостта на обслужването на държавния дълг. Когато е целесъобразно и възможно, се очаква оценката да се извърши в сътрудничество с [Международния валутен фонд];
в) извършването на оценка на действителните или евентуални потребности от финансиране на съответния член на ЕМС.
2. Въз основа на искането от съответния член на ЕМС и на оценката по параграф 1 управителният съвет може да реши да предостави, по принцип, подкрепа за стабилност на съответния член на ЕМС под формата на инструмент за финансова помощ.
3. В случай че приеме решение по параграф 2, управителният съвет възлага на Европейската комисия, съвместно с [Европейската централна банка], и когато е възможно, заедно с [Международния валутен фонд], да договори със съответния член на ЕМС меморандум за разбирателство, в който точно се определят условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ. В съдържанието на меморандума за разбирателство се вземат предвид сериозността на слабостите, които следва да бъдат преодолени, и избраният инструмент за финансова помощ. Същевременно изпълнителният директор на ЕМС изготвя предложение за споразумение относно инструмента за финансова помощ, в което се уреждат редът и условията за финансиране на помощта и изборът на инструменти и което се приема от управителния съвет.
Меморандумът за разбирателство трябва да бъде в пълно съответствие с мерките за координиране на икономическите политики, предвидени в [Договора за функционирането на ЕС], по-специално с всеки акт на правото на Европейския съюз, в това число всяко становище, предупреждение, препоръка или решение, чийто адресат е съответният член на ЕМС.
4. Европейската комисия подписва меморандума за разбирателство от името на ЕМС, когато той е в съответствие с условията по параграф 3 и е бил одобрен от управителния съвет.
5. Изпълнителният съвет одобрява споразумението относно инструмента за финансова помощ, уреждащо подробно финансовите аспекти на подкрепата за стабилност, която следва да се предостави, както и, ако е приложимо, изплащането на първия транш от помощта.
[…]
7. На Европейската комисия, съвместно с [Европейската централна банка], и когато е възможно, заедно с [Международния валутен фонд], се възлага задачата да следи за спазването на условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ“. [неофициален превод]
Финансови затруднения на Република Кипър и приети мерки
9 През първите месеци на 2012 г. някои установени в Кипър банки, сред които Cyprus Popular Bank Public Co Ltd (Laïki) и Trapeza Kyprou Dimosia Etaira Ltd (BoC), изпитват финансови затруднения. Република Кипър приема за необходимо те да бъдат рекапитализирани и представя в това отношение на председателя на Еврогрупата искане за финансова помощ от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) или от ЕМС.
10 С декларация от 27 юни 2012 г. Еврогрупата посочва, че исканата финансова помощ ще бъде предоставена или от ЕИФС, или от ЕМС в рамките на програма за макроикономическа адаптация, която следва да бъде конкретизирана в меморандум за разбирателство, преговорите по който ще се водят, от една страна, от Европейската комисия заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), и от друга страна, от кипърските власти.
11 През март 2013 г. Република Кипър и другите държави членки, чиято парична единица е еврото, постигат политическо споразумение по проект на меморандум за разбирателство. С декларация от 16 март 2013 г. Еврогрупата приветства това споразумение, като посочва някои от предвидените мерки за адаптация, сред които въвеждането на данък върху банковите депозити. Еврогрупата изтъква, че в този контекст тя приема по принцип за обосновано отпускането на финансова помощ, която да осигури финансовата стабилност на Република Кипър и на еврозоната, и приканва заинтересованите страни да ускорят водените преговори.
12 На 18 март 2013 г. Република Кипър разпорежда затваряне на банките на 19 и 20 март 2013 г., които са работни дни. Кипърските власти решават да удължат затварянето на банките до 28 март 2013 г. с цел да се избегне масово теглене от депозитите.
13 На 19 март 2013 г. кипърският парламент отхвърля законопроекта на кипърското правителство за въвеждане на данък върху всички банкови депозити в Кипър. При това положение кипърското правителство изготвя нов проект, предвиждащ единствено преструктуриране на две банки — BoC и Laïki.
14 На 22 март 2013 г. кипърският парламент приема O peri exiyiansis pistotikon kai allon idrimaton nomos (Закон за оздравяването на кредитни и други институции, EE, приложение I(I), № 4379, 22.3.2013 г., наричан по-нататък „Закон от 22 март 2013 г.“). Съгласно точка 3(1) и точка 5(1) от този закон Централната банка на Кипър (ЦБК) е натоварена с оздравяването на посочените в този закон институции, заедно с Министерството на финансите. За тази цел, от една страна, точка 12(1) от Закона от 22 март 2013 г. предвижда, че ЦБК може посредством декрет да преструктурира пасивите и задълженията на институция, спрямо която се прилага оздравителна процедура, включително чрез намаляване, изменение, разсрочване или новиране на основния или остатъчен размер на всякакви съществуващи или бъдещи вземания към тази институция или чрез превръщане на дългови ценни книжа в собствен капитал. От друга страна, тази точка предвижда, че „гарантираните депозити“ по смисъла на точка 2, пета алинея от Закона от 22 март 2013 г. са изключени от тези мерки. Между страните не се спори, че става въпрос за депозитите до 100 000 EUR, включително.
15 С декларация от 25 март 2013 г. Еврогрупата изтъква постигането на споразумение с кипърските власти по съществените елементи на бъдещата програма за макроикономическа адаптация, което се подкрепя от всички държави членки, чиято парична единица е еврото, както и от Комисията, ЕЦБ и МВФ. Освен това Еврогрупата приветства плановете за преструктуриране на финансовия сектор, посочени в приложение към тази декларация.
16 На 25 март 2013 г. управителят на ЦБК прилага оздравителни мерки спрямо BoC и Laïki. За тази цел на 29 март 2013 г. са обнародвани два декрета на основание Закона от 22 март 2013 г., а именно:
– To peri diasosis me idia mesa tis Trapezas Kyprou Dimosias Etaireias Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi № 103 (декрет от 2013 г. относно оздравяването на BoC със собствени средства, подзаконов административен акт № 103, наричан по-нататък „декрет № 103“, EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 769—780) и
– To Peri tis Polisis Orismenon Ergasion tis Cyprus Popular Bank Public Co Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi № 104 (декрет от 2013 г. относно продажбата на определени дейности на Laïki, подзаконов административен акт № 104, наричан по-нататък „декрет № 104“, EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 781—788).
17 Декрет № 103 предвижда рекапитализация на BoC за сметка по-специално на вложителите с негарантирани депозити, на акционерите и на облигационерите, за да може банката да продължи да предоставя банкови услуги. Така негарантираните депозити са превърнати в акции на BoC (37,5 % от всеки негарантиран депозит), в инструменти, конвертируеми от BoC в акции или в депозити (22,5 % от всеки негарантиран депозит), и в инструменти, които могат да бъдат конвертирани в депозити от ЦБК (40 % от всеки негарантиран депозит). Съгласно точка 10 от декрет № 103 същият влиза в сила на 29 март 2013 г. в 6 часа.
18 Що се отнася до декрет № 104, точка 2 във връзка с точка 5 от него предвижда за 6 ч. и 10 мин. на 29 март 2013 г. прехвърлянето на някои активи и пасиви от Laïki към BoC, включително депозитите до 100 000 EUR. Депозитите над 100 000 EUR са запазени в Laïki в очакване на ликвидацията ѝ.
19 При влизането в сила на декрети № 103 и 104 жалбоподателят, Ledra Advertising Ltd, има депозит в BoC. Прилагането на предвидените в декрет № 103 мерки предизвиква съществено намаление на стойността на този депозит, чийто точен размер е посочен от жалбоподателя.
20 На заседанието си от 24 април 2013 г. управителният съвет на ЕМС:
– решава да предостави подкрепа за стабилност на Република Кипър под формата на инструмент за финансова помощ (наричан по-нататък „ИФП“) в съответствие с предложението на изпълнителния директор на ЕМС,
– одобрява проекта на меморандум за разбирателство, договорен между Комисията (в сътрудничество с ЕЦБ и МВФ) и Република Кипър,
– възлага на Комисията да подпише този меморандум от името на ЕМС.
21 Меморандумът за разбирателство е подписан на 26 април 2013 г. от министъра на финансите на Република Кипър, от управителя на ЦБК и от г‑н O. Rehn, заместник-председател на Комисията, от името на същата.
22 Предоставеният от жалбоподателя в приложение към жалбата текст на точки 1.23—1.27 от меморандума за разбирателство (наричани по-нататък „спорните текстове“), под заглавие „Преструктуриране и оздравяване на [Laïki] и [BoC]“, е следният:
„1.23 Вече споменатата проверка на финансовата и счетоводната стойност показва, че двете най-големи банки на Кипър са неплатежоспособни. За да уреди това положение, правителството привежда в действие широкообхватен план за оздравяване и преструктуриране. С цел избягване на натрупването на бъдещи неравновесия и възстановяване на жизнеспособността на сектора, запазвайки същевременно конкуренцията, се приема стратегия от четири части, която не е свързана с използване на паричните средства на данъкоплатците.
1.24 Първо, всички свързани с Гърция активи (включително кредитите в областта на морския транспорт) и пасиви, оценени съответно на 16,4 и на 15 милиарда евро при неблагоприятния сценарий, са прехвърлени. Гръцките активи и пасиви са придобити от Piraeus Bank, чието преструктуриране ще бъде поето от гръцките власти. Прехвърлянето се осъществява въз основа на споразумение, подписано на 26 март 2013 г. При счетоводна стойност на активите в размер на 19,2 милиарда евро това прехвърляне позволява значително да се намалят взаимните експозиции между Гърция и Кипър.
1.25 Що се отнася до клона на [Laïki] в Обединеното кралство, всички депозити са прехвърлени на британското дъщерно дружество на [BoC]. Свързаните активи са включени в [BoC].
1.26 Второ, посредством процедура по закупуване на активи и поемане на задължения [BoC] получава кипърските активи на [Laïki] на справедлива стойност, както и нейните гарантирани депозити и експозицията ѝ към спешна помощ за осигуряване на ликвидност на номинална стойност. Негарантираните депозити на [Laïki] се запазват в предходното образувание. Целта е стойността на прехвърлените активи да бъде по-висока от тази на прехвърлените пасиви, така че разликата, съответстваща на рекапитализацията на [BoC] от [Laïki], да е в размер на 9 % от прехвърлените рисково претеглени активи. [BoC] се рекапитализира, така че в края на програмата да се постигне съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (core tier one ratio) от 9 % при неблагоприятен резултат от стрес теста, което би трябвало да спомогне за възстановяване на доверието и за нормализиране на условията на финансиране. Превръщането на 37,5 % от негарантираните депозити в [BoC] в акции от клас А, даващи пълно право на глас и право на дивидент, покрива най-голямата част от нуждите от капитал при допълнителен принос със собствен капитал от страна на предходното образувание [Laïki]. Част от останалите негарантирани депозити на [BoC] ще бъде временно замразена.
1.27 Трето, за да се гарантира постигането на целите на капитализацията, до края на юни 2013 г. ще се извърши по-подробна и актуализирана независима оценка на активите на [BoC] и [Laïki] в съответствие с изискванията по рамката за възстановяване и оздравяване на банките. В това отношение общите условия за извършване на независимата оценка ще бъдат договорени най-късно до средата на април 2013 г. при консултация с Европейската комисия, [ЕЦБ] и [МВФ]. След тази оценка, ако е необходимо, ще се пристъпи към допълнително превръщане на негарантирани депозити в акции от клас А, за да се гарантира, че в края на програмата ще може да бъде постигната целта за съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 9 % в условията на криза. Ако [BoC] се окаже свръхкапитализирана предвид тази цел, ще се пристъпи към обратно изкупуване на акции, за да бъдат върнати на вложителите средствата, съответстващи на свръхкапитализацията“.
23 На 8 май 2013 г. изпълнителният съвет на ЕМС одобрява споразумението относно инструмента за финансова помощ, както и предложение относно реда за изплащане на първия транш от помощта за Република Кипър. Този транш е разделен на две плащания, извършени съответно на 13 май 2013 г. (два милиарда евро) и на 26 юни 2013 г. (един милиард евро).
Производство и искания на страните
24 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 май 2013 г., жалбоподателят иска от Общия съд:
– да осъди Комисията и ЕЦБ да му изплатят обезщетение, равно на намалението на стойността на депозита му в BoC,
– „освен това и/или при условията на евентуалност“ да отмени спорните текстове,
– спешно да разгледа жалбата и в очакване на това разглеждане да приеме „необходимите временни мерки в съответствие с член [279 ДФЕС], за да запази [неговото] положение […], без обаче да засегне предоставената на [Република Кипър] подкрепа за стабилност“.
25 С отделни актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 24 септември и 1 октомври 2013 г., Комисията и ЕЦБ правят възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд. Те искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
26 При условията на евентуалност Комисията изтъква, че жалбата е явно лишена от всякакво правно основание по смисъла на член 111 от Процедурния правилник.
27 На 13 и 16 декември 2013 г. жалбоподателят представя становища по възраженията за недопустимост на Комисията и на ЕЦБ.
От правна страна
28 Съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражение за недопустимост, без да засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член производството преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. Съгласно параграф 4 от същия член Общият съд се произнася по молбата отделно или с решението по същество.
29 Освен това съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба са явно лишени от всякакво правно основание, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
30 В конкретния случай Общият съд счита, че от доказателствата по делото става достатъчно ясно, че не следва да се започва устната фаза на производството.
31 Следва да се разгледа, от една страна, допустимостта и основателността на първото искане и от друга страна, допустимостта на второто и третото искане.
По допустимостта и основателността на първото искане
32 Първото искане е за обезщетение на основание член 340, втора алинея ДФЕС. Във възражението си за недопустимост ЕЦБ изтъква, че жалбата не съответства на изискванията за форма, предвидени в член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд. Най-напред трябва да бъде разгледано това възражение за липса на процесуални предпоставки.
33 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим в производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, и съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Те трябва да бъдат посочени достатъчно ясно и точно, за да може ответникът да подготви защитата си, а Общият съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Определение на Общия съд от 28 април 1993 г. по дело De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20 и Определение на Общия съд от 21 май 1999 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49).
34 Съгласно постоянната съдебна практика, за да бъдат изпълнени припомнените в точка 33 по-горе изисквания, искова молба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия и вредата, която твърди че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑387/94, Recueil, стр. II‑961, точка 107 и Решение на Общия съд от 29 януари 1998 г. по дело Dubois et Fils/Съвет и Комисия, T‑113/96, Recueil, стр. II‑125, точка 30).
35 В настоящия случай жалбоподателят посочва, най-напред, че Комисията е подписала меморандума за разбирателство въз основа на правомощията, предоставени ѝ от член 13 от Договора за ЕМС, и отбелязва, че спорните текстове нарушават член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., както и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
36 По-нататък, жалбоподателят посочва, че съществува „достатъчна причинно-следствена връзка“ между включването на спорните текстове в меморандума за разбирателство, „[изисквано] от Комисията съгласно член 13 от [Договора за ЕМС,] и загубата на средства, които [той] е имал като актив и от които е бил лишен [вследствие на] достатъчно съществено нарушение на правна норма с по-висок ранг, закриляща частноправните субекти“.
37 Накрая, жалбоподателят точно определя вредите, които смята, че е претърпял.
38 Затова следва да се приеме, че що се отнася до първото искане, жалбата съответства на изискванията за форма, предвидени в член 21 от Статута на Съда и в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд.
39 По-нататък следва да се провери дали първото искане е недопустимо по други причини, както твърдят Комисията и ЕЦБ във възраженията си за недопустимост. В това отношение по-специално те изтъкват по същество, че поведението в основата на претърпените вреди не може да бъде вменено на институция на Съюза.
40 По този въпрос следва да се отбележи, че както следва от точки 35 и 36 по-горе, в жалбата се споменава само едно действие или поведение, стоящо според жалбоподателя в основата на вредата, която той смята, че е претърпял, а именно включването на спорните текстове в меморандума за разбирателство.
41 Всъщност в жалбата жалбоподателят не посочва друго действие или поведение, предприето в нарушение на правна норма, което да е довело до намаляване на стойността на депозита му в BoC. Тази констатация се потвърждава от твърдението на жалбоподателя в становището му по възражението за недопустимост на ЕЦБ, че „[у]словията, с които е обвързан [ИФП], предоставена на [Република Кипър] на 26 април 2013 г., и начинът, по който Комисията и ЕЦБ изискват изпълнението им, са причинили на жалбоподателя вредите, за които той иска обезщетение на основание членове 268 [ДФЕС] и 340 ДФЕС“.
42 Съгласно разпоредбите на член 268 ДФЕС и на член 340, втора и трета алинея ДФЕС обаче в случай на извъндоговорна отговорност Общият съд е компетентен да разглежда само споровете относно поправянето на вредите, причинени от институциите на Съюза или от техните служители при изпълнението на техните задължения.
43 Ето защо искане за обезщетение, насочено срещу Съюза и основано само на неправомерността на действие или на поведение, което не е предприето от институция на Съюза или от нейни служители, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо (вж. в този смисъл Определение на Съда от 4 юли 2013 г. по дело Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия и др., C‑520/12 P, непубликувано в Сборника, точки 35—38 и Решение на Общия съд от 4 февруари 1998 г. по дело Laga/Комисия, T‑93/95, Recueil, стр. II‑195, точка 47).
44 Меморандумът за разбирателство е приет заедно от ЕМС и Република Кипър. Действително той е подписан на 26 април 2013 г., от една страна, от посочените в точка 21 по-горе кипърски власти и от друга страна, от заместник-председателя на Комисията, от името на същата. От член 13, параграф 4 от Договора за ЕМС обаче е видно, че Комисията подписва меморандума за разбирателство единствено от името на ЕМС.
45 В това отношение следва да се добави, че макар Договорът за ЕМС да възлага на Комисията и на ЕЦБ някои задачи, свързани с изпълнението на целите по този договор, от практиката на Съда следва, от една страна, че функциите, предоставени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на Договора за ЕМС, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения, и от друга страна, че дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС (Решение на Съда от 27 ноември 2012 г. по дело Pringle, C‑370/12, точка 161).
46 Ето защо не е възможно да се приеме, че Комисията или ЕЦБ са в основата на приемането на меморандума за разбирателство.
47 Следователно в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 43 по-горе, Общият съд не е компетентен да разгледа настоящото искане за обезщетение, доколкото то се основава на незаконосъобразност на някои разпоредби от меморандума за разбирателство.
48 По-нататък следва да се отбележи, че в становищата си по възраженията за недопустимост на Комисията и на ЕЦБ жалбоподателят изтъква, че Комисията „не е отстъпила ефективния контрол спрямо ролята си в процеса на приемане на решения по член 136, параграф 3 ДФЕС, в приложение на признатите ѝ в член 17 ДЕС правомощия да действа като институция на [Съюза], отговорна за осигуряване на съответствието с правото на Съюза [на актовете, сключени по силата на Договора за ЕМС]“.
49 Доколкото този довод може да бъде тълкуван в смисъл, че поведението, стоящо според жалбоподателя в основата на вредите, които той смята, че е претърпял, е неизпълнението от Комисията на твърдяното задължение да осигури съответствието на меморандума за разбирателство с правото на Съюза, и без да е необходимо да се проверява дали става въпрос за нов довод, въведен в хода на производството по смисъла на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340 ДФЕС, трябва да са изпълнени няколко условия, а именно: неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите на Съюза, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. Определение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело Portela/Комисия, T‑137/07, непубликувано в Сборника, точка 76 и цитираната съдебна практика).
50 От установената съдебна практика следва още, че щом като едно от тези условия не е изпълнено, искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е необходимо да се изследват другите условия за ангажиране на посочената отговорност (вж. Определение по дело Portela/Комисия, точка 49 по-горе, точка 77 и цитираната съдебна практика).
51 В случая следва първо да се разгледа въпросът за съществуването на причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно неизпълнение на задължение от страна на Комисията и претендираната от жалбоподателя вреда.
52 Съгласно постоянната съдебна практика свързаното с причинно-следствената връзка условие по член 340 ДФЕС предполага наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите на Съюза и вредата (вж. Определение по дело Portela/Комисия, точка 49 по-горе, точка 79 и цитираната съдебна практика).
53 Освен това от съдебната практика следва, че когато поведението, за което се твърди, че е в основата на претендираната вреда, представлява бездействие, особено е необходимо да е сигурно, че посочената вреда действително е била причинена от твърдените бездействия и не е могла да бъде предизвикана от поведение, различно от вменяваното на институцията ответник (вж. Определение по дело Portela/Комисия, точка 49 по-горе, точка 80 и цитираната съдебна практика).
54 В случая поведението, за което се твърди, че е в основата на претендираната вреда, е бездействие от страна на Комисията при подписването на меморандума за разбирателство, доколкото жалбоподателят посочва, че Комисията е трябвало да следи този меморандум да съответства на правото на Съюза (вж. точка 49 по-горе). Меморандумът за разбирателство обаче е подписан след намаляването на стойността на депозита на жалбоподателя в BoC. Всъщност това намаляване настъпва с влизането в сила на декрет № 103, съгласно който част от този депозит е превърната в акции или в конвертируеми инструменти. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят е успял да докаже по достатъчно сигурен начин, че вредата, която смята, че е понесъл, действително е била причинена от твърдяното бездействие на Комисията.
55 От всички изложени по-горе съображения следва, че първото искане трябва да бъде отхвърлено като отчасти недопустимо и отчасти явно лишено от всякакво правно основание, без да е необходимо да бъдат разглеждани другите доводи и възражения за липса на процесуални предпоставки, изложени от Комисията и ЕЦБ.
По допустимостта на второто искане
56 Следва да се отбележи, че в рамките на жалбата за отмяна по член 263 ДФЕС Общият съд е компетентен само да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.
57 Като моли за отмяна на спорните текстове, жалбоподателят иска частична отмяна на меморандума за разбирателство, приет заедно от Република Кипър и ЕМС.
58 Тъй като обаче нито ЕМС, нито Република Кипър са институции, органи, служби или агенции на Съюза, Общият съд не е компетентен да се произнесе по законосъобразността на актовете, които те са приели заедно.
59 Затова искането за отмяна на спорните текстове е недопустимо.
60 Следователно второто искане трябва да бъде отхвърлено.
По допустимостта на третото искане
61 Третото искане на жалбоподателя цели налагането на временна мярка от Общия съд. От член 104, параграф 3 от Процедурния правилник обаче е видно, че молбата за налагане на временни мерки е допустима само ако е подадена отделно, а настоящият случай не е такъв.
62 Следователно третото искане трябва да се отхвърли като недопустимо.
63 Ето защо жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост като отчасти недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание.
По съдебните разноски
64 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в съответствие с исканията на Комисията и ЕЦБ.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ledra Advertising Ltd да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Съставено в Люксембург на 10 ноември 2014 година.