РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

29 септември 2021 година(*)

„Земеделие — Регламент (ЕС) 2016/2031 — Защитни мерки срещу вредителите по растенията — Списък с регулираните от Съюза некарантинни вредители — Праг, над който наличието на регулиран от Съюза некарантинен вредител по растенията за засаждане има неприемливо икономическо въздействие — Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 — Професионални сдружения — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Допустимост — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“

По дело T‑116/20,

Società agricola Vivai Maiorana Ss, установено в Куринга (Италия),

Confederazione Italiana Agricoltori — CIA, установена в Рим (Италия),

MIVA — Moltiplicatori Italiani Viticoli Associati, установено във Фаенца (Италия),

представлявани от E. Scoccini и G. Scoccini, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от B. Eggers и F. Moro,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, представляван от S. Emmerechts, A. Vitro и S. Barbagallo,

и от

Европейски парламент, представляван от L. Knudsen и G. Mendola,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на части: A, Б, В, Е, И и Й от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията от 28 ноември 2019 година за установяване на еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за отмяна на Регламент (ЕО) № 690/2008 на Комисията и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2019 на Комисията (ОВ L 319, 2019 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, D. Gratsias (докладчик) и M. Кънчева, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юни 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи по спора

1        Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/EИО, 93/85/EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета (ОВ L 317, 2016 г., стр. 4) има за предмет установяването на мерки за определяне на фитосанитарните рискове, породени от застрашаващи здравето на растенията вредители, като намали този риск до приемливо ниво.

2        Съгласно член 36 от Регламент 2016/2031:

„Даден вредител е регулиран некарантинен вредител от значение за Съюза, ако отговаря на всички посочени по-долу условия и е включен в списъка, посочен в член 37:

а)      видът му е определен в съответствие с приложение I, раздел 4, точка 1;

б)      наличен е на територията на Съюза;

в)      не е карантинен вредител от значение за Съюза или вредител, за който се прилагат мерките, приети съгласно член 30, параграф 1;

г)      предава се главно чрез определени растения за засаждане в съответствие с приложение I, раздел 4, точка 2;

д)      наличието му по посочените растения за засаждане има неприемливо икономическо въздействие по отношение на предвидената употреба на посочените растения за засаждане в съответствие с приложение I, раздел 4, точка 3;

е)      има практически осъществими и ефективни мерки за предотвратяване на наличието му по съответните растения за засаждане“.

3        Член 37, параграф 2 от Регламент 2016/2031 предвижда по същество, че Европейската комисия изготвя чрез акт за изпълнение списък, в който се посочват регулираните некарантинни вредители от значение за Съюза (наричани по-нататък „РНКВ“) и конкретните растения за засаждане. Съгласно член 37, параграф 1, първа алинея от Регламент 2016/2031 „[п]рофесионалните оператори не въвеждат в Съюза [РНКВ], нито придвижват тези вредители на територията на Съюза по растения за засаждане, чрез които те се предават, посочени в списъка по параграф 2“.

4        Съгласно член 37, параграф 8 от Регламент 2016/2031 когато член 36, буква д) от същия регламент е изпълнен само ако наличието на съответния вредител е над определен праг на разпространеност, по-висок от нула, този праг се определя в списъка по член 37, параграф 2, като се посочва, че забраната за въвеждане и движение се прилага само над този праг. За да може обаче Комисията да установи такъв праг, съгласно същата разпоредба е необходимо професионалните оператори да могат да гарантират, че въздействието на РНКВ върху растенията за засаждане, не надвишава този праг и че е възможно да се провери дали този праг не е превишен в партидите на въпросните растения.

5        Съгласно член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031 „професионален оператор“ означава лице, чиято дейност се урежда от публичното или частното право, което участва професионално в една или повече от следните дейности, свързани с растения, растителни продукти и други обекти, и носещо юридическа отговорност за тези дейности:

–        засаждане,

–        селекция,

–        производство, включително отглеждане, размножаване и поддържане,

–        въвеждане, и движение в рамките на територията на Съюза и извън нея,

–        предоставяне на пазара,

–        съхраняване, събиране, изпращане и преработка.

6        На основание член 37, параграф 2 от Регламент 2016/2031 (вж. т. 3 по-горе) Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 от 28 ноември 2019 година за установяване на еднакви условия за изпълнението на Регламент 2016/2031 за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за отмяна на Регламент (ЕО) № 690/2008 на Комисията и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2019 на Комисията (ОВ L 319, 2019 г., стр. 1) (наричан по-нататък „обжалваният регламент за изпълнение“).

7        Член 5 от обжалвания регламент за изпълнение гласи:

„Списъкът на [РНКВ] и на конкретните растения за засаждане с категории и прагове, посочен в член 37, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/2031, e определен в приложение IV към настоящия регламент. Тези растения за засаждане не се въвеждат и придвижват на територията на Съюза, ако наличието на РНКВ по тях или на симптоми, причинени от РНКВ, е над праговете.

Предвидената в първата алинея забрана за въвеждане и придвижване важи само по отношение на категориите растения за засаждане, посочени в приложение IV“.

8        Приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение съдържа списък на РНКВ за дванадесет конкретни растения. Така приложението е разделено на дванадесет части — от A до Л, от които:

–        част A, в която са посочени две комбинации на РНКВ и семена от фуражни култури,

–        част Б, в която са посочени две комбинации на РНКВ и семена от зърнени култури,

–        част В, в която са посочени девет комбинации на РНКВ и посадъчен лозов материал,

–        част Е, в която са посочени тринадесет комбинации на РНКВ и семена от зеленчукови култури,

–        част И, в която са посочени петнадесет комбинации на РНКВ и зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена,

–        част Й, в която са посочени 155 комбинации на РНКВ и овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове.

9        Въз основа на тези части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение Комисията е установила прага за наличие на РНКВ на 0 %, освен в четири случая по изключение.

 Производството и исканията на страните

10      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2020 г., жалбоподателите Società agricola Vivai Maiorana Ss, Confederazione Italiana Agricoltori — CIA (наричана по-нататък „CIA“) и MIVA — Moltiplicatori Italiani Viticoli Associati (наричано по-нататък „MIVA“) подават настоящата жалба.

11      С отделни молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 11 и 27 май 2020 г., Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са поискали да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определения съответно от 8 и 22 юли 2020 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска встъпването им. В определените им за това срокове встъпилите страни представят своите изявления при встъпване, а главните страни — писмените си отговори по тези изявления.

12      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени части A, Б, В, Е, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, доколкото в тях са установени прагове за наличие на РНКВ по съответните растения,

–        да обяви недействителността на член 36, член 37, параграф 2 и раздел 4, точка 3 от приложение I към Регламент 2016/2031,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията, Парламентът и Съветът искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

14      В рамките на процесуално-организационните действия, предприети съгласно член 89 от неговия процедурен правилник, Общият съд отправя на 8 февруари и на 30 април 2021 г. писмени въпроси до жалбоподателите. Жалбоподателите отговарят с писма съответно от 24 февруари и 14 май 2021 г. С писмо от 17 май 2021 г. Комисията представя становището си по данните, изложени от жалбоподателите на 24 февруари 2021 г.

15      По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети състав) решава да започне устната фаза на производството.

16      Поради възпрепятстване на първоначално определения съдия докладчик да заседава с решение на председателя на Общия съд от 8 юни 2021 г. настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, заседаващ в девети състав. Също така с решение от 8 юни 2021 г. председателят на девети състав определя друг съдия за попълване на състава.

 От правна страна

17      Жалбоподателите излагат четири основания в подкрепа на своята жалба, изведени съответно:

–        от нарушение на член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031, от нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за мотивиране,

–        от нарушение на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (наричан по-нататък „МДРГРПЗ“), чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2004/869/ЕО на Съвета от 24 февруари 2004 г. (ОВ L 378, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 169),

–        от нарушение на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 2018 г., стр. 1),

–        от несъвместимостта на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение с Общата селскостопанска политика.

18      Освен че оспорва основателността на жалбата, Комисията изразява съмнения относно нейната допустимост с оглед на правния интерес и процесуалната легитимация на жалбоподателите, както и на яснотата на повдигнатите основания за обжалване. От своя страна Парламентът и Съветът считат, че от повдигнатото срещу Регламент 2016/2031 възражение за незаконосъобразност не личат с необходимата яснота мотивите, на които то се основава, поради което то следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 По допустимостта

 По процесуалната легитимация

19      На първо място, Комисията подчертава, че обжалваният регламент за изпълнение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. От това следвало, че по смисъла на тази разпоредба, за да бъде допустима спорната жалба, Регламентът трябвало да засяга пряко жалбоподателите.

20      Случаят със Società agricola Vivai Maiorana, производител на посадъчен лозов материал и първи жалбоподател, обаче не бил такъв, след като то не твърди да е професионален оператор, засегнат от части А, Б, Е, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Следователно като производител на посадъчен лозов материал първият жалбоподател бил пряко засегнат само от част В от посоченото приложение.

21      Що се отнася до двете сдружения, които са жалбоподатели, а именно CIA и MIVA, Комисията твърди, че те имат процесуална легитимация да искат отмяна на обжалвания регламент за изпълнение само в три хипотези: първо, когато законът изрично им предоставя такова право, второ, когато някои от представляваните от тях членове имат процесуална легитимация на собствено основание, или трето, когато могат да се позоват на собствен интерес.

22      Първо обаче, тези жалбоподатели не твърдели, че първата от тези хипотези е изпълнена в настоящия случай.

23      Второ, сдруженията жалбоподатели не уточнявали кои от техните членове са професионални оператори, осъществяващи дейност в областта на производството и търговията със съответните растения, посочени в частите от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, чиято отмяна искат. Тази информация не била видна от уставите на CIA и на MIVA, нито можела да се извлече от приложените към репликата документи. Доколкото обаче първият жалбоподател е подал жалбата от свое име, MIVA не можело да обоснове процесуалната си легитимация с факта, че този жалбоподател е един от неговите членове. Що се отнася до операторите, посочени в отговора на жалбоподателите от 24 февруари 2021 г., последните не доказали, че те са вписани в официалния регистър на професионалните оператори, който държавите членки трябва да водят и актуализират в съответствие с член 65 от Регламент 2016/2031. Освен това Комисията оспорва релевантността на представените от жалбоподателите фактури. Във връзка с това Комисията изтъква, че в зависимост от професионалния оператор, за който става дума, те или не се отнасят до растенията, фигуриращи в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, или се отнасят само до някои от тези растения, или пък са с дата, по-късна от датата на подаване на жалбата. Комисията добавя, че съмненията, които продължават да съществуват по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателите, правели несигурен обхвата на жалбата и можели да накърнят нейното право на защита.

24      Трето, доколкото CIA изтъква собствен интерес, за да докаже процесуалната си легитимация, Комисията подчертава, че частите от приложение IV към обжалвания регламент, чиято отмяна се иска, не изменят правата или задълженията на CIA в качеството ѝ на сдружение, така че тя не била пряко засегната от разглежданите части.

25      От своя страна жалбоподателите също считат, че обжалваният регламент за изпълнение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, но според тях неговите разпоредби ги засягат пряко. С оглед на това жалбоподателите посочват, че първо, членовете на CIA са стопани, покриващи целия спектър от земеделски дейности, докато тези на MIVA са изключително производители на лозов размножителен материал. От това следвало, че всички членове на сдруженията жалбоподатели са процесуално легитимирани да искат отмяна на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение в качеството им на производители или приобретатели на семена, каквито се имат предвид в тези части. В това отношение, в отговор на процесуално-организационно действие, сдруженията жалбоподатели са представили доказателства, от които според тях се установява, че те представляват поне един професионален оператор, чиято дейност попада в обхвата на части A, Б, В, Е, И или Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение.

26      Освен това, предвид броя на своите членове CIA била особено представителна организация. В случая CIA имала за цел да защити колективен интерес в съответствие с уставната си цел, свързана с развитието и оползотворяването на селските райони, с развитието на селското стопанство и с насърчаването на биологичното разнообразие.

27      В самото начало следва да се припомни, че обжалваният регламент за изпълнение е приет по-специално на основание член 37, параграф 2 от Регламент 2016/2031. Доколкото е насочен към прилагането на последната разпоредба, обжалваният регламент за изпълнение има за цел съгласно съображения 2, 14 и 15 да класифицира РНКВ и специфичните категории растения за засаждане, като същевременно установява максимални прагове за наличието на РНКВ, когато са изпълнени условията за това (вж. т. 3, 4 и 6 по-горе).

28      В този контекст приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение съдържа списък на РНКВ и на специфичните растения за засаждане, съчетано с категории и прагове. Съгласно член 5 от обжалвания регламент за изпълнение тези растения за засаждане не се въвеждат или разпространяват на територията на Съюза, ако наличието на РНКВ по тях или на симптоми, причинени от РНКВ, надхвърля тези прагове (вж. т. 7—9 по-горе).

29      В това отношение, както изтъкват жалбоподателите и Комисията (вж. т. 19 и 25 по-горе), като незаконодателен акт с общо приложение обжалваният регламент за изпълнение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, T‑18/10, EU:T:2011:419, т. 56).

30      Също така, отново както посочват жалбоподателите и Комисията, следва да се отбележи, че доколкото установяват праговете за наличие на РНКВ по съответните растения за засаждане, спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Освен това член 5 от този регламент забранява въвеждането и разпространяването в Съюза, ако наличието на РНКВ или на симптоми, причинени от РНКВ по тези растения за засаждане, надвишава тези прагове — забрана, която също не включва мерки за изпълнение.

31      Следователно, за да имат жалбоподателите процесуална легитимация, достатъчно е да се установи, че по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС те са пряко засегнати от разпоредбите, чиято отмяна искат.

32      Предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението, което е предмет на жалбата, изисква кумулативното наличие на два критерия. От една страна, оспорената мярка трябва пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект. От друга страна, мярката не трябва да оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено нейното изпълнение, което е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42 и цитираната съдебна практика).

33      Без да повдига възражение за недопустимост с отделен акт, Комисията оспорва, че първото условие, свързано със засягането на правното положение на жалбоподателите, в случая е изпълнено по отношение на всички жалбоподатели и що се отнася до всички спорни части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение (вж. т. 19—24 по-горе).

34      Следва да се отбележи, че забраната по член 5 от обжалвания регламент за изпълнение — за въвеждане и разпространяване на растения за засаждане, ако наличието на РНКВ или на симптоми, причинени от РНКВ, надвишава праговете, определени в спорните части от приложение IV към този регламент — засяга пряко „професионалните оператори“ по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031 (вж. т. 5 по-горе). Всъщност съгласно член 37, параграф 1 от Регламент 2016/2031 разглежданата забрана се отнася именно до тези оператори (вж. т. 3 по-горе). Тази забрана не оставя никакво право на преценка на държавите членки, на които е възложено нейното прилагане. Следователно правното положение на професионален оператор по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031, чиято дейност е свързана с категорията растения, за които се отнасят една или няколко от спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, е пряко засегнато от установената в този регламент забрана.

35      В това отношение следва да се отбележи, първо, че Регламент 2016/2031 разграничава, от една страна, „професионалните оператори“ по член 2, точка 9) и „регистрираните оператори“ по член 2, точка 10) от същия регламент, които, от друга страна, са професионални оператори, регистриран съгласно член 65. Последно посочената разпоредба предвижда по същество националният компетентен орган да води и актуализира регистър, в който се вписват професионалните оператори, отговарящи на определени критерии. Съгласно член 65, параграф 3 от Регламент 2016/2031 обаче отговарящите на определени критерии професионални оператори, при които има фитосанитарен риск, свързан с отглежданите от тях растения, не следва да бъдат вписвани в този регистър.

36      Следователно забраната за въвеждане и разпространение на растения за засаждане, ако наличието на РНКВ или на симптоми, причинени от РНКВ, надвишава праговете, определени в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, се отнася до професионалните оператори по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031, а не само до регистрираните оператори по смисъла на член 2, точка 10) от същия регламент. Поради това трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че не било сигурно дали операторите, които са членове на втория и третия жалбоподател, са регистрирани оператори.

37      Второ, съгласно член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031 понятието „професионален оператор“ обхваща всяко лице, чиято дейност се урежда от публичното или частното право, което участва професионално в една или повече от дейностите, посочени в точка 5 по-горе, свързани по-специално с растенията.

38      Понятието „растения“ обаче е определено в член 2, точка 1) от Регламент 2016/2031 като включващо живите растения и живите части от растенията, като например семена, плодове, зеленчуци, грудки, издънки, резници и калеми.

39      Освен това от член 37, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/2031 следва, че списъкът на РНКВ и специфичните растения за засаждане, които Комисията изготвя с регламент за изпълнение какъвто е обжалваният регламент за изпълнение, не включва непременно всички растения, предназначени за засаждане, а само растенията за засаждане, „чрез които [РНКВ] се предават“. По-специално, както бе посочено в точка 8 по-горе, приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение е разделено на дванадесет части — от A до Л, всяка от които посочва определен брой комбинации от растения и РНКВ.

40      Така например в член 2, параграф 1, буква A) от Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 година относно търговията със семена от фуражни култури (ОВ P 125, 1966 г., стр. 2298; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 1, стр. 40) се изброяват 87 родове или видове фуражни култури. Част A от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение обаче, озаглавена „РНКВ, засягащи семена от фуражни култури“, посочва само вида люцерна (Medicago sativa L.), чрез който са се разпространили двата споменати в него РНКВ (Clavibacter michiganensis и Ditylenchus dipsaci).

41      От това следва, че понятието „професионален оператор“ включва всички оператори, участващи в една или повече от дейностите по член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031, които са свързани с „растения“, като посочените в член 2, точка 1) от Регламент 2016/2031 и изброените във всяка от директивите относно търговията с тях.

42      В този смисъл забраната, която произтича от член 5 от обжалвания регламент за изпълнение във връзка с член 37, параграф 1 от Регламент 2016/2031, да не се въвеждат и разпространяват РНКВ на територията на Съюза, се отнася ratione materiae до растенията за засаждане, изброени в приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Тази забрана обаче се отнася ratione personae до всички професионални оператори по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031.

43      По този начин законодателят е искал да ограничи риска от разпространяване на РНКВ не само от страна на „регистрираните оператори“ или операторите, извършвали дейности, конкретно свързани с растенията в приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, но и от страна на всеки професионален оператор, осъществяващ свързана с растенията активна дейност, която поради това може да бъде и дейност, свързана с растения, чрез които се предават РНКВ и които са изброени в посоченото приложение IV.

44      Поради това не може да се приеме подходът на Комисията, че е засегнато правното положение само на професионалните оператори, които са упражнявали дейността си единствено по отношение на растенията, изброени в спорните приложения към обжалвания регламент за изпълнение. Освен че този подход е в разрез с приложимите разпоредби (вж. т. 35—41 по-горе), той се основава на предпоставката, че забраната, която произтича от член 5 от обжалвания регламент за изпълнение, не е задължителна за всички професионални оператори по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031, а само за тези, които в миналото са упражнявали дейността си във връзка с растения, чрез които се предават РНКВ. Приемането на тази теза обаче би довело до сериозно засягане на полезното действие на политиката за предотвратяване на разпространяването на РНКВ в Съюза.

45      В този контекст се налага изводът, че като предприятие за посадъчен лозов материал, което извършва дейност в сектора на размножителния лозов материал, първият жалбоподател е професионален оператор по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031. В това му качество обаче, както отбелязва Комисията, правното положение на първия жалбоподател се оказва засегнато само от част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, която се отнася до РНКВ, свързани с посадъчния лозов материал. Следователно първият жалбоподател има процесуална легитимация само доколкото иска да се отмени тази част от обжалвания регламент за изпълнение.

46      Що се отнася до двете сдружения жалбоподатели, CIA и MIVA, следва да се припомни, че е допустимо сдружение, натоварено със защитата на колективните интереси на своите членове, да подаде жалба за отмяна поради засягането на собствените му интереси като сдружение или когато лицата, които то представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация на собствено основание (решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 20).

47      По отношение на първото от тези условия, на което се позовава CIA (вж. т. 26 по-горе), следва да се констатира, както отбелязва Комисията, че спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение не изменят самите права или задължения на това сдружение, така че те не засягат неговото правно положение. Поради това CIA няма основание да твърди, че е процесуално легитимирано, тъй като са засегнати собствените му интереси.

48      Що се отнася до процесуалната легитимация на лицата, които представлява CIA, в самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 3, осемнадесето тире от устава на тази организация, тя има за цел да придвижва интересите на своите членове. Към писмената реплика жалбоподателите са приложили списък с имената и адресите на 584 842 членове на CIA. Като отговор в рамките на процесуално-организационните действия (вж. т. 14 по-горе) жалбоподателите са представили доказателства, от които се установява, че осем членове на CIA са професионални оператори, действащи в секторите на семената от фуражни култури, семената от зърнени култури, посадъчния лозов материал, семената от зеленчукови култури, зеленчуковите култури и овощните растения. Към тези сектори се отнасят части A, Б, В, Е, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение.

49      Що се отнася до MIVA, от член 8 от устава на това сдружение следва, че то има членове, които са професионални оператори по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031 и се занимават с посадъчен лозов материал. Със сигурност такъв е случаят с първия жалбоподател. Това обстоятелство обаче не прави допустима жалбата в частта, в която тя е подкрепена от MIVA, тъй като първият жалбоподател е подал жалбата от свое име (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 25—27).

50      В отговор на процесуално-организационното действие, предприето на 8 февруари 2021 г., жалбоподателите са представили доказателства, че трима от членовете на MIVA, освен първия жалбоподател, са професионални оператори, които осъществяват дейност в секторите на посадъчния лозов материал, зеленчуковите култури и овощните растения. Към тези сектори се отнасят части В, И и Й от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072. Във връзка с това трябва да се добави, че съгласно член 3 от устава на MIVA това сдружение има за цел да придвижва интересите на своите членове с оглед на техните дейности, без да изключва от тях земеделските дейности, свързани с растения, освен посадъчния лозов материал.

51      Що се отнася до довода на Комисията, че някои от представените от жалбоподателите фактури имат по-късна дата от тази, на която е подадена жалбата, той не може да бъде приет. Всъщност качеството „професионален оператор“ по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031 може да се докаже, като се прибегне до съвкупност от съвпадащи косвени доказателства. Да се следва обаче логиката на Комисията би означавало само доказателства със същата дата като тази, на която е подадена жалбата, да могат да докажат качеството на професионален оператор, тъй като например фактури отпреди тази дата не биха могли да изключат възможността съответният оператор да се е отказал междувременно от дейността, свързана със съответните растения.

52      Но в случая жалбоподателите са представили няколко фактури за немалки суми, от които е видно, че техните издатели, които са членове на сдруженията на жалбоподателите, са професионални оператори по смисъла на член 2, точка 9) от Регламент 2016/2031. Освен това, както изтъкнаха жалбоподателите в хода на съдебното заседание, предлагането на пазара на растенията за засаждане изисква да се проведат редица предварителни действия, които в зависимост от съответното растение обхващат повече или по-малко продължителни периоди. От това следва, че представянето на фактури с по-късна дата от тази на подаването на жалбата, за да се докаже, че членовете на втория и третия жалбоподател имат качеството на професионални оператори в посочения по-горе смисъл, само по себе си не може да изключи релевантността на тези доказателства.

53      Накрая, тъй като на Комисията е била предоставена възможност да представи надлежно, писмено и устно, становището си по всички представени от жалбоподателите доказателства относно тяхната процесуална легитимация, не може да се констатира никакво нарушение на правото ѝ на защита.

54      От това следва, че жалбоподателите са процесуално легитимирани, както следва:

–        първият жалбоподател има процесуална легитимация да иска отмяна на част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение,

–        CIA има процесуална легитимация да иска отмяна на части A, Б, B, Е, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение,

–        MIVA има процесуална легитимация да иска отмяна на части В, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение.

 По правния интерес

55      Комисията изтъква, че евентуалната отмяна на части A, Б, В, Е, И и Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение би обезсилила определените в тях прагове за наличие на РНКВ, така че за съответните растения вече няма да се прилага забраната за въвеждане и разпространение на територията на Съюза. Подобна отмяна обаче нямало да засегне задълженията на професионалните оператори за оздравяване, които произтичат от различните директиви, уреждащи предлагането на пазара на тези растения. Тези директиви били самостоятелни актове, които само отчитат праговете за наличие на РНКВ, установени от спорните части на приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Следователно те не можело да бъдат квалифицирани като актове за изпълнение на обжалвания регламент за изпълнение, чиято валидност ще се засегне вследствие на евентуалната отмяна на последния. Поради това, дори жалбоподателите да постигнат дадената отмяна, съответните професионални оператори щели да са задължени винаги да спазват предвидените в посочените директиви фитосанитарни изисквания както по отношение на оздравяването, което е евтино на етапа на производството, така и на оздравяването, необходимо за предлагането на пазара на съответните растения. Накрая, интересът на жалбоподателите, състоящ се в защита на биологичното разнообразие, се основавал единствено на хипотези.

56      Видно от установената съдебна практика, жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Подобен интерес изисква отмяната на този акт да може сама по себе си да породи правни последици и жалбата да може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия (C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и цитираната съдебна практика).

57      В това отношение Комисията изтъква, че жалбоподателите не извличат никаква полза от евентуалната отмяна на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, тъй като отмяната не би засегнала задълженията за оздравяване на растенията за засаждане, произтичащи от съответните директиви, уреждащи търговията с тези растения.

58      За да се прецени основателността на този довод на Комисията, трябва да се изложат основните елементи на фитосанитарния режим на Съюза по отношение на РНКВ, както следват от Регламент 2016/2031, от обжалвания регламент за изпълнение и от директивите, уреждащи търговията със засегнатите от настоящата жалба растения.

59      По-конкретно, от една страна, съгласно член 36 от Регламент 2016/2031 РНКВ са вредители, намиращи се на територията на Съюза, които са се разпространили най-вече чрез някои растения за засаждане и чието наличие върху тях има неприемливо икономическо въздействие по отношение на предвидената употреба на тези растения.

60      Съгласно съображение 23 от Регламент 2016/2031, за да се ограничи наличието на РНКВ, тяхното въвеждане или разпространение на територията на Съюза чрез съответните растения за засаждане следва да бъде забранено, когато наличието на тези вредители е над определен праг.

61      Както бе посочено в точки 3 и 4 по-горе, Комисията съставя списък на РНКВ и на специфичните растения за засаждане, евентуално придружен с прагове по-високи от нула, над които наличието на РНКВ върху растенията за засаждане има неприемливо икономическо въздействие. Този списък се съдържа в приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение (вж. т. 8 по-горе).

62      От друга страна правилата, уреждащи търговията с всяко растение за засаждане, за което се отнася дадена част от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, са установени чрез директиви. Съответствието между изброените във всяка от спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение РНКВ и отнасящите се до тях директиви за търговията с тях, се съдържа в следната таблица:

Част от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение	Директива за предлагане на пазара
Част A РНКВ, засягащи семена от фуражни култури	Директива 66/401
Част Б РНКВ, засягащи семена от зърнени култури	Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (ОВ 125, 1966 г., стр. 2309; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 1, стр. 53)
Част В РНКВ, засягащи посадъчен лозов материал	Директива 68/193/ЕИО на Съвета от 9 април 1968 г. относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози (ОВ L 93, 1968 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 1, стр. 97)
Част Е РНКВ, засягащи семена от зеленчукови култури	Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (ОВ L 193, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 171)
Част И РНКВ, засягащи зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена	Директива 2008/72/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно търговията със зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена (ОВ L 205, 2008 г., стр. 28) Директива 93/61/ЕИО на Комисията от 2 юли 1993 г. относно установяване на таблиците за условията, на които следва да отговаря зеленчуковият размножителен и посадъчен материал, различен от семена, съгласно Директива 92/33/ЕИО на Съвета (ОВ L 250, 1993 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 13, стр. 273)
Част Й РНКВ, засягащи овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове	Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (ОВ L 267, 2008 г., стр. 8) Директива за изпълнение 2014/98/ЕС на Комисията от 15 октомври 2014 г. за прилагане на Директива 2008/90 по отношение на специфичните изисквания за родовете и видовете овощни растения, посочени в приложение I към нея, специфичните изисквания, които да бъдат изпълнени от доставчиците, както и подробни правила относно официалните инспекции (ОВ L 298, 2014 г., стр. 22)

63      Директивите за предлагане на пазара предвиждат фитосанитарни мерки, които трябва да се вземат, за да се управлява рискът от наличие на РНКВ, и да се гарантира, че въведените и разпространявани в Съюза растения са в съответствие с изискванията на съответната част от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение по отношение на наличието на РНКВ.

64      По този начин след приемането на обжалвания регламент за изпълнение директивите, които уреждат търговията с растения, са били изменени чрез Директива за изпълнение (ЕС) 2020/177 на Комисията от 11 февруари 2020 година за изменение на директиви 66/401, 66/402, 68/193, 2002/55, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО на Съвета, директиви 93/49/ЕИО и 93/61 и директиви за изпълнение 2014/21/ЕС и 2014/98 на Комисията по отношение на вредителите по растенията върху семена и друг растителен репродуктивен материал (ОВ L 41, 2020 г., стр. 1).

65      По-специално от съображения 5, 6, 8, 10—12, 14 и 19—23 от Директива за изпълнение 2020/177 следва, че директивите, уреждащи търговията с растенията, за които се отнасят спорните части от обжалвания регламент за изпълнение, е трябвало да бъдат изменени, за да се предвидят мерки, така че растителният репродуктивен материал, попадащ в тяхното приложно поле, да отговаря по-конкретно на изискванията относно РНКВ, предвидени в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Директива 66/401 относно търговията със семена от фуражни култури представлява частично изключение, в смисъл че е била изменена, за да укаже, че въпросните семена трябва да отговарят и на изискванията относно РНКВ, установени в част А от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, без обаче да предвижда допълнителни изисквания спрямо тези, които са били в сила преди приемането на Директива за изпълнение 2020/177.

66      Тази систематична връзка между, от една страна, обжалвания регламент за изпълнение, и от друга страна, директивите, уреждащи търговията с растенията за засаждане, попадащи в обхвата на спорните части от приложение IV към посочения регламент, изрично се потвърждава от Комисията в точки 24—27 от писмената защита и в точки 68 и 70 от дупликата.

67      Както посочва Комисията, от тези констатации следва, че макар въпросните директиви да не са актове за изпълнение на обжалвания регламент за изпълнение, те предвиждат задължения за операторите, които вземат предвид установените с него норми за наличие на РНКВ и които имат за цел да гарантират спазването от операторите на тези норми. Този извод се отнася и до Директива 66/401, която предвижда отглеждането и семената на фуражни култури вече да отговарят и на изискванията относно наличието на РНКВ, установени в част А от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, макар в нея да не са установени съответни допълнителни мерки.

68      Следователно Комисията няма основание да твърди, че евентуалната отмяна на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение не би могла в никакъв случай да донесе полза за първия жалбоподател или за членовете на CIA и MIVA. Всъщност предвид вътрешната съгласуваност на фитосанитарния режим на Съюза, която се характеризира със системна връзка между обжалвания регламент за изпълнение и директивите, уреждащи търговията с растения за засаждане, в случай на частична отмяна на посочения регламент за изпълнение, в зависимост от мотивите за отмяната и мерките, които трябва да бъдат взети съгласно член 266 ДФЕС, законодателят би могъл да преразгледа въпросните директиви, които ще са загубили своята нормативна основа в настоящата ѝ редакция.

69      Следователно разпоредбите на директивите, отнасящи се до търговията на растенията за засаждане, не обезсилват интереса на жалбоподателите да искат отмяна на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, които съгласно уточненията, изложени в точки 34—54 по-горе, засягат пряко тяхното правно положение. От това следва също така, че за допустимостта на жалбата от гледна точка на правния интерес не е необходимо жалбоподателите да доказват специфичен собствен интерес от защитата на биологичното разнообразие, поради което доводът на Комисията, че подобен интерес имал хипотетичен характер, трябва да се отхвърли като несъстоятелен.

 По яснотата на жалбата

70      Комисията изтъква, подкрепяна от Парламента и от Съвета, първо, че от изложението на основанията за обжалване не се разбирало кои правни норми са нарушени от член 36, член 37, параграф 2 и от раздел 4, точка 3 от приложение I към Регламент 2016/2031, които нарушения биха довели до недействителността на тези разпоредби в съответствие с исканията на жалбоподателите. Второ, Комисията посочва, че жалбоподателите представят конкретни доводи, от които се разбира коя е твърдяната незаконосъобразност, единствено по отношение на част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. За сметка на това искането за отмяна на другите спорни части от приложение IV към посочения регламент почивало само върху общи положения, които не отговаряли на изискванията за точност в член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, дори да се вземат предвид дадените в репликата обяснения. При всички положения Регламент 2016/2031 не бил опорочен от нито една от незаконосъобразностите, за които можело да се приеме, че са изтъкнати по отношение на него.

71      Вярно е действително, че жалбата не съдържа изложение, което да може подробно да мотивира твърдяната незаконосъобразност на Регламент 2016/2031 и че в нея не се съдържа конкретен анализ на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, освен на неговата част В. Вярно е също така, че редица доводи на жалбоподателите са представени под формата на изводи, чиято връзка със спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение често не е очевидна.

72      При все това, първо, в репликата жалбоподателите са посочили доводи относно някои от спорните части, освен част В, от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Тези доводи, които се вписват в рамките на изложените в жалбата основания, представляват допустимо разширение на тези основания. Второ, макар връзката между някои от доводите в подкрепа на изложените основания за обжалване да не е винаги очевидна, подробното разглеждане на цялостната правна рамка позволява да се разбере обхватът на оплакванията, които се повдигат от жалбоподателите. Трето, като се има предвид цялостното изложение на доводите на жалбоподателите, позоваванията на твърдяното нарушение от Регламент 2016/2031 на принципа на пропорционалност позволяват на Общия съд да упражни контрол в това отношение.

73      Следователно възражението за недопустимост, свързано с яснотата на жалбата, трябва да се отхвърли.

 По същество

 По първото основание, изведено от нарушение на член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031, от нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за мотивиране

74      Жалбоподателите припомнят, че по силата на член 36 от Регламент 2016/2031 даден вредоносен организъм може да бъде включен в списъка на РНКВ само ако отговаря на установените в тази разпоредба условия. Сред тези условия са неприемливото икономическо въздействие, до което води наличието на вредители по смисъла на раздел 4, точка 3) от приложение I към посочения регламент, и съществуването на практически осъществими и ефективни мерки за предотвратяване на това наличие по растенията (член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031). Праговете, установени по силата на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, обаче не били мотивирани от използването на подробен анализ на икономическото въздействие от възможното наличие на РНКВ по съответните растения, нито почивали на практически осъществими и ефективни мерки за предотвратяване на това наличие. Освен това определянето на праговете за наличие на РНКВ на 0 % водело до възникване на задължения за фитосанитарно оздравяване посредством генетичен подбор на съответните сортове, което на свой ред щяло да унищожи окончателно разнообразието от сортове от „стандартна“ категория, които понастоящем не били оздравени, и щяло да премахне разграничението между сортовете от „стандартни“ категории, от една страна, и „сертифицираните“, от друга страна.

75      Така например праговете, установени по силата на част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, щели да доведат до забрана за пускане в продажба поради липсата на клонинги, които могат да осигурят спазването на нулевия праг за наличие на РНКВ, на 57,7 % от вписаните в италианския лозов регистър лозови сортове, които са предназначени за производството на вино. Тази забрана щяла да направи невъзможно в продължение поне на десетилетие подновяването или засаждането на нови местни сортове, защитени от наименования за произход или географски указания, и щяло да доведе до коренно опростяване на някои сортови биотипове. Значителното намаляване на биологичното междусортово разнообразие щяло да бъде резултат най-вече от мерките за оздравяване, необходими за борба с вирусите, вироидите и заболяванията, близки до вирозите. От тези пагубни последици обаче нямало да има никаква полза, нито щяло да има гаранция, че оздравените растения няма да бъдат заразени чрез насекоми преносители, след като са били засадени. Комисията обаче трябвало да вземе предвид тези последици при своята преценка на неприемливото икономическо въздействие от РНКВ по растенията за засаждане. За сметка на това настоящото положение показвало, че наличието на РНКВ, което е предмет на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, не е засегнало рентабилността на съответните земеделски стопанства, така че никакво неприемливо икономическо въздействие не можело да се счита за последица от това наличие по смисъла на член 36, буква д) от Регламент 2016/2031.

76      При тези условия се налагал изводът, че изследването на Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (наричана по-нататък „ЕОРЗ“), на което се е основала Комисията при приемането на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, било опорочено от грешки и пропуски, тъй като в него е възприето установяването на прагове за наличие от 0 % по отношение на наличните от много време в Европа РНКВ, без те да са свързани с отрицателно икономическо въздействие.

77      Жалбоподателите добавят, че наложеното оздравяване предполага разноски от 120 000 EUR за всеки сорт и десет години работа в специализирани структури, без изгледи за възстановяване на тези разходи. Подобна финансова тежест не била поносима при обработвана площ по-малка от 1000 хектара за всеки сорт приблизително, какъвто бил случаят, когато става дума за местните сортове с ограничено разпространение. В редките случаи, в които би имало икономически интерес от въпросното оздравяване, то би намалило първоначалния генофонд на сорта. Комисията обаче не взела под внимание това въздействие, преди да установи праговете за наличие на РНКВ в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, така че предвиденото в член 36, буква е) от Регламент 2016/2031 условие не било изпълнено.

78      В този контекст се налагал изводът, че непредвиждането в членове 36 и 37 от Регламент 2016/2031 на прагове за наличието, които да са пропорционални, от една страна, на риска от РНКВ за специфичните територии, и от друга страна, на разходите за оздравяване, представлявало нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за защита на идентичността на тези територии.

79      Накрая жалбоподателите изтъкват, че последиците за биоразнообразието, както и за разходите за оздравяване чрез вече изисквания генетичен подбор, от установяването на праг за наличието на РНКВ от 0 % е трябвало да бъдат предмет на оценка на въздействието в съответствие с Междуинституционалното споразумение между Парламента, Съвета и Комисията за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 2016 г., стр. 1). Несъставянето на такава оценка опорочавало спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение поради липсата на мотиви и нарушаването на принципа на пропорционалност.

80      От своя страна Комисията оспорва тези преценки.

81      В рамките на първото основание жалбоподателите твърдят по същество, че Комисията е нарушила член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031. В подкрепа на този извод жалбоподателите изтъкват три основни оплаквания.

82      С първото оплакване се твърдят неблагоприятни последици за биологичното разнообразие от установяването на праг за наличието на РНКВ от 0 %. В рамките на това оплакване жалбоподателите посочват, че установяването на прага за наличие от 0 % води до налагането на задължение за оздравяване чрез генетичен подбор, което щяло да намали драстично разнообразието на растенията за засаждане от „стандартна“ категория, които при все това понастоящем били многобройни. Това обстоятелство премахвало и различията между материалите от „стандартни“ и от „сертифицирани“ категории (вж. т. 92 по-долу), и би имало пагубни последици за лозарския сектор. Според жалбоподателите Комисията е трябвало да вземе предвид тези обстоятелства, за да прецени дали и най-малкото наличие на РНКВ по растенията за засаждане има неприемливо икономическо въздействие в съответствие с член 36, буква д) от Регламент 2016/2031, както и за да провери дали съществуват практически осъществими и ефективни мерки за предотвратяване на това наличие в съответствие с член 36, буква е) от същия регламент. Във връзка с това жалбоподателите добавят, че разпространяването на РНКВ може да се извърши чрез насекоми преносители и че извършеният от ЕОРЗ анализ на икономическото въздействие на РНКВ е недостатъчен (вж. т. 74—76 по-горе).

83      Второто оплакване е изведено от това, че Комисията не е взела предвид разходите за мерките за оздравяване, които са станали необходими след установяването на прага за наличие на РНКВ от 0 %, а това нарушавало член 36, буква е) от Регламент 2016/2031 (вж. т. 77 по-горе). Освен това жалбоподателите изтъкват, че поради допускането на такъв подход членове 36 и 37 от Регламент 2016/2031 са опорочени от нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за „защита на идентичността на територията“ (вж. т. 78 по-горе).

84      Третото оплакване е изведено от факта, че преди да приеме обжалвания регламент за изпълнение, Комисията не е направила оценка на социалното и икономическото въздействие и на въздействието върху околната среда. В това отношение жалбоподателите изтъкват също липсата на мотиви и нарушението на принципа на пропорционалност (вж. т. 79 по-горе).

85      Всички тези оплаквания почиват само на една предпоставка. Става въпрос за твърдението, че въвеждането на прага от 0 % за наличие на РНКВ, които са описани в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, води до задължение за оздравяване чрез генетичен подбор на растенията за засаждане, за които са отнасят тези спорни части. Това задължение имало, от една страна, пагубни последици за биологичното разнообразие, и от друга страна, водело до прекомерни разходи за оздравяване за професионалните оператори. Фактът, че Комисията не взела предвид тези обстоятелства при установяването на праговете за наличие на РНКВ по растенията за засаждане, представлявал главното нарушение на член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031. Ако се приеме, че член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031 не налага да се вземат предвид тези обстоятелства, то според жалбоподателите тази разпоредба би нарушила принципа на пропорционалност и задължението за „защита на идентичността на територията“.

86      Първо, следва да се отбележи, както е посочено в съображение 12 от обжалвания регламент за изпълнение, че ЕОРЗ е направила повторна оценка на вредителите, изброени дотогава, от една страна, в Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (ОВ L 169, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 33, стр. 68), и от друга страна, в директивите за предлагане на пазара на растенията за засаждане.

87      Съгласно съображение 13 от обжалвания регламент за изпълнение тази повторна оценка е била необходима, за да се актуализира фитосанитарният статус на тези вредители съгласно последните достижения на научно-техническия прогрес, както и да се оцени тяхното съответствие с приложимите критерии, определени в член 36 от Регламент 2016/2031 по отношение на територията на Съюза и в раздел 4 от приложение I към него (вж. т. 2 по-горе).

88      Вследствие на повторната оценка се стигна до заключението, че някои вредители отговарят на условията по член 36 от Регламент 2016/2031 по отношение на територията на Съюза и поради това трябва да бъдат включени в списъка на РНКВ (съображение 14 от обжалвания регламент за изпълнение). Отчетени са били и условията по член 37, параграф 8 от същия регламент във връзка с евентуалното установяване на прагове за наличието на РНКВ, по-високи от 0 % (съображение 15 от обжалвания регламент за изпълнение).

89      Този процес е довел до приемането на приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, в което се установяват правилата за наличие на РНКВ по растенията за засаждане, така че те да могат да бъдат въвеждани и разпространявани в Съюза.

90      Второ, настоящото основание за обжалване се основава изцяло на погрешно разбиране за задълженията, възникващи за съответните професионални оператори от установяването на 0 % на прага за наличие на РНКВ, които са посочени в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение.

91      По-точно, както бе посочено в точка 63 по-горе, директивите, които уреждат търговията с растения за засаждане, определят мерките, които трябва да бъдат взети, за да се регулира рискът и да се гарантира, че внесените и разпространяваните в Съюза растения съответстват на изискванията на съответната част от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение по отношение на наличието на РНКВ.

92      В този контекст някои от тези директиви разпределят растенията за засаждане в категории. Например Директива 68/193 относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози, върху която жалбоподателите съсредоточават своя анализ, разпределя в член 2, параграф 1, букви Г, Д, Е и Ж попадащия в приложното ѝ поле посадъчен материал съответно на „първоначален“ материал, „базов“ материал, „сертифициран“ материал и „стандартен“ материал.

93      Във връзка с това осмо съображение от Директива 68/193 има следното съдържание:

„като има предвид, че е желателно търговията да се ограничава до сертифициран лозов посадъчен материал, получен чрез клониращ подбор; като има предвид, че въпреки това понастоящем е невъзможно да се постигне тази цел, тъй като такъв материал не би могъл изцяло да покрие изискванията в Общността; като има предвид, че поради това следва временно да се разреши търговията с проверен стандартен материал, който трябва да притежава и идентичност и сортова чистота, но не винаги позволява същите гаранции като посадъчния материал, получен чрез клониращ подбор; като има предвид, че въпреки това тази категория следва постепенно да се премахва“.

94      От член 2, параграф 1, буква Ж, както и от раздел 8, точка 6, буква в) от приложение I към Директива 68/193, изменена с Директива за изпълнение 2020/177, обаче следва, че на пазара винаги се предлага категорията „стандартен“ материал за размножаване на лозята (вж. т. 101 по-долу). По-специално таблицата в част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение установява праг за наличието на РНКВ, от една страна, за „първоначалния“, „базовия“ и „сертифицирания“ посадъчен материал, и от друга страна, праг за „стандартния“ посадъчен материал.

95      От своя страна жалбоподателите считат, че определянето на праговете за наличие на РНКВ на 0 % има като последица засягането най-вече на „стандартните“ категории растения за засаждане. Според жалбоподателите тези категории обхващат местни посадъчни материали, които са предмет на ограничена търговия в отделни територии.

96      Що се отнася до последиците от праговете за наличие на РНКВ, действително, директивите за предлагане на пазара, изменени с Директива за изпълнение 2020/177 (вж. т. 64 и 65 по-горе), предвиждат във връзка с това някои мерки за оздравяване на посадъчните материали. Както посочва Комисията обаче, нито една от тези директиви не задължава съответните професионални оператори да предприемат оздравяване чрез генетичен подбор, което би могло да повлияе на биологичното разнообразие по посочения от жалбоподателите начин.

97      По-конкретно:

–        Директива 66/401 относно търговията със семена от фуражни култури е изменена, за да се предвиди, че фуражните култури и семената от фуражни култури трябва да отговарят и на изискванията относно наличието на РНКВ, установени в част А от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, въпреки че в него не е предвидено никакво допълнително изискване за конкретни РНКВ (вж. съображение 8, член 1 и приложение I към Директива за изпълнение 2020/177),

–        Директива 66/402 относно търговията със семена от зърнени култури е изменена, за да се предвиди, че наличието на РНКВ върху зърнените култури и семената трябва да отговаря на изискванията, установени в част Б от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Освен това в изменената редакция на тази директива се уточнява какъв е максималният брой растения със симптоми, наблюдавани при инспекции на представителна проба, за да може културата да се счита за „практически свободна“ от гъбите Gibberella fujikuroi Sawada [GIBBFU], каквото е изискването в част Б от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение (вж. съображение 10, член 2 и приложение II към Директива за изпълнение 2020/177),

–        Директива 68/193 относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози е изменена, за да се предвиди по същество, че маточниците и разсадниците за калеми подлежат на визуална проверка, и евентуално се подлагат на вземане на проби и изпитване за удостоверяване на липсата на РНКВ, посочени в част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. При наличие на РНКВ или на симптоми, свързани с тях, приложение I към Директива 68/193, съгласно направените в нея изменения, предвижда в зависимост от РНКВ и от категорията на посадъчния материал да се предприемат мерки като изкореняване и унищожаване на съответните лози, неизползването им за размножаване, обработка с гореща вода, бактерицидна обработка, съхраняване в обезопасени срещу насекоми съоръжения, подходящо присаждане или опушване (вж. съображение 11, член 3 и приложение III към Директива за изпълнение 2020/177),

–        Директива 2002/55 относно търговията със семена от зеленчукови култури е изменена, за да се предвиди, че наличието на РНКВ по семената от зеленчукови култури не трябва да надвишава, поне въз основа на визуална проверка, съответните прагове, определени в част Е от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение (вж. съображение 14, член 6 и приложение VI към Директива за изпълнение 2020/177),

–        Директива 93/61 относно търговията със зеленчукови култури и зеленчуков посадъчен материал, различен от семена, е изменена, за да се предвиди, че наличието на РНКВ по тези растения поне въз основа на визуална проверка не превишава праговете, установени в част И от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение (вж. съображение 12, член 5 и приложение V към Директива за изпълнение 2020/177),

–        Директива за изпълнение 2014/98, съдържаща специфични указания по-точно относно търговията с посадъчен материал от овощни растения и с овощни растения, предназначени за производството на плодове, е изменена, за да се предвиди, че предбазовите майчини растения, предбазовият материал, базовите майчини растения, базовият материал, сертифицираните майчини растения и сертифицираният материал трябва, поне въз основа на визуална проверка и евентуално като се подложат на вземане на проби и изпитване, да бъдат удостоверени за липсата на РНКВ, посочени в част Й от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение. Ако се установи наличието на РНКВ или на свързани с тях симптоми, приложение IV към Директива за изпълнение 2014/98, съгласно направените в нея изменения, предвижда в зависимост от РНКВ и от категорията на посадъчния материал да се предприемат мерки като изкореняване и унищожаване на съответния посадъчния материал и съответните растения, както и анализиране на представителна извадка от посадъчния материал и от растенията без симптоми (вж. съображения 19—23, член 10 и приложение X към Директива за изпълнение 2020/177).

98      От тези елементи следва, както отбелязва и Комисията, че праговете за наличие на РНКВ, установени в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, несъмнено предполагат задължение да се предприемат определени мерки, състоящи се във визуалното наблюдение на растенията, а при появата на евентуални симптоми на РНКВ — да се прилагат подходящи хигиенни мерки или лечение. От спорните разпоредби на обжалвания регламент за изпълнение или от директивите относно търговията със съответните растения обаче не произтича каквото и да било задължение за професионалните оператори да предприемат оздравяване чрез генетичен подбор.

99      Освен това жалбоподателите не се позовават на нито една разпоредба, която да налага такова задължение.

100    В това отношение жалбоподателите се фокусират (вж. т. 75 по-горе) върху твърдените последици, до които водела част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, по отношение на разнообразието от посадъчен лозов материал, заразен с вируси, вироиди и заболявания, близки до вирозите. Според жалбоподателите при липсата на подходящи хигиенни мерки или на подходящи антивирусни продукти, засегнатите от тези заболявания сортове могат да бъдат оздравени само чрез методи, като топлинна терапия, отглеждане на връхни образувателни тъкани или чрез соматична ембриогенеза, които според тях предполагат значително намаляване на междусортовото биологично разнообразие.

101    Достатъчно е обаче да се отбележи, че съгласно раздел 2, точки 2 и 3 и раздел 8, точка 6, буква в) от приложение I към Директива 68/193, изменена с Директива за изпълнение 2020/177, вследствие на визуална проверка симптомите на тези РНКВ са допустими при не повече от 10 % от лозите в разсадниците за маточници, предназначени за производството на материал от „стандартна“ категория, като съответните лози не се използват за размножаване. За сметка на това съгласно раздел 8, точка 5, буква в) от същото приложение към посочената директива за „първоначалния“, „базовия“ и „сертифицирания“ посадъчен материал (вж. т. 93 по-горе) се прилагат по-строги стандарти по отношение на въпросните симптоми, без обаче и в този случай да се предвижда генетичен подбор.

102    Впрочем жалбоподателите не твърдят, че всички материали от „стандартна“ категория по естеството си се засягат от РНКВ, така че прилагането на праг за наличие от 0 % да доведе автоматично до задължение те да не са използвани въобще за размножаване. Самото предвиждане на горна граница от 10 % в раздел 8, точка 6, буква в) от приложение I към Директива 68/193, изменена с Директива за изпълнение 2020/177 (вж. т. 101 по-горе), по-скоро показва обратното.

103    Следователно, както отбелязва Комисията, част В от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение няма нито за цел, нито за резултат да задължи професионалните оператори да прилагат методи за оздравяване чрез генетичен подбор, каквито са посочените в точка 100 по-горе, нито да забрани предлагането на пазара на посадъчен лозов материал, спадащ към „стандартната“ категория.

104    В същия контекст следва да се добави, както посочва Комисията, че редица директиви, уреждащи търговията с растения за засаждане, съдържат изключения, чиято цел е именно да насърчават генетичното разнообразие.

105    По-конкретно става дума за:

–        член 3, параграф 3, буква в) от Директива 68/193 относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози,

–        член 8, параграф 2, буква в) от Директива 2008/72 относно търговията със зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена, и

–        член 3, параграф 4, буква в) от Директива 2008/90 относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове.

106    Целта на тези разпоредби е да се позволи търговията с определени количества растения за засаждане, въпреки че не отговарят на свързаните с тях фитосанитарни изисквания, когато с тази търговия се допринася за опазването на генетичното разнообразие.

107    Във връзка с това трябва да се посочи и член 44, параграф 2, буква а) от Директива 2002/55 относно търговията със семена от зеленчукови култури, на основание на който е приета Директива 2009/145/ЕО на Комисията от 26 ноември 2009 година за предоставяне на някои дерогации относно признаването на зеленчукови местни видове и сортове, които са традиционно отглеждани в определени местности и райони и са застрашени от генетична ерозия, и на зеленчукови сортове без истинска стойност за производството на търговски култури, но развивани с цел отглеждане при специални условия, както и относно търговията със семена от посочените местни видове и сортове (ОВ L 312, 2009 г., стр. 44).

108    Следва да се отхвърли и доводът, който жалбоподателите извеждат от твърдението, че установяването на прагове от 0 % за наличието на РНКВ е неефективно, тъй като тези вредители могат да се разпространяват чрез насекоми преносители. Всъщност, както уточнява Комисията, задължението за липса на РНКВ във всеки растителен материал за засаждане в съответствие с изискванията на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение е от естество да предотврати разпространяването на тези вредители чрез насекоми преносители.

109    Относно довода, с който се твърди, че направеният от ЕОРЗ анализ на икономическото въздействие на РНКВ е недостатъчен (вж. т. 76 по-горе), следва да се отбележи, че търговията с посадъчен лозов материал от „стандартна“ категория от много години не може да опровергае наличието на неприемливо икономическо въздействие за предвидената употреба на растенията за засаждане от наличието на РНКВ по смисъла на член 36, буква д) от Регламент 2016/2031. Всъщност, видно от проучването, в което се обобщава извършената от ЕОРЗ работа, обстоятелството, че даден РНКВ вече присъства на територията на Съюза, предполага това да е било установено въз основа на вече налична подробна и непосредствена информация.

110    От него следва също така, че доколкото РНКВ вече са обхванати от режими на сертифициране, които ограничават икономическото въздействие от тяхното наличие, анализът за тях трябва да отчита въздействието, което би било налице, ако въведените ограничения се премахнат. По този начин оценката на икономическото въздействие е била основана на данни, предоставени от националните органи за защита на растенията, както и от заинтересованите страни, встъпили в процедурата по оценяване.

111    Доколкото анализът на ЕОРЗ се поставя под съмнение с твърдението, че не било взето предвид неизбежното изчезване на посадъчния материал от „стандартна“ категория поради прекомерните разходи за оздравяване, този довод трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 90—108 по-горе.

112    Поради това искането на жалбоподателите за събиране на доказателства чрез назначаване на експерт не следва да се уважи.

113    От тези съображения следва, че първото оплакване на жалбоподателите, изведено от нарушение на член 36, букви д) и е) от Регламент 2016/2031 поради твърдените пагубни последици за биологичното разнообразие от установяването на праг от 0 % за наличието на РНКВ, се основава на погрешната предпоставка, че този праг налага използването на методи за оздравяване чрез генетичен подбор на растенията за засаждане. Поради това оплакването трябва да се отхвърли.

114    По същите съображения трябва да се отхвърли и второто оплакване, изведено от това, че Комисията не е взела предвид разходите за мерките за оздравяване, които са необходими при установяването на праг от 0 % за наличието на РНКВ, което представлявало нарушение на член 36, буква е) от Регламент 2016/2031 (вж. т. 83 по-горе).

115    Всъщност, от една страна, твърдението на жалбоподателите, че разходите за оздравителни мерки, до които води установяването на праг от 0 % за наличието на РНКВ, били прекомерни, се основава също на предпоставката, че това оздравяване трябва да се извършва чрез генетичен подбор. Както обаче следва от точки 90—113 по-горе, тази предпоставка е погрешна.

116    От друга страна, както изтъква Комисията, от съвместния прочит на член 36, букви д) и е) и на член 37, параграф 8 от Регламент 2016/2031 следва, че наличието на практически осъществими и ефективни мерки за предотвратяване на наличието на даден вредител по растенията за засаждане представлява условие за включването на тази вредител в списъка на РНКВ, и не се отнася до възможността да се установи праг за наличието на този организъм, по-висок от 0 %. Жалбоподателите обаче не искат спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение да бъдат отменени, поради това че в съответствие с тях Комисията е съставила списъка на РНКВ, а само защото в тези части са определени прагове от 0 % за наличието на тези вредители.

117    От неправилния характер на предпоставката, на която се основава първото оплакване, следва, че и възражението за незаконосъобразност на членове 36 и 37 от Регламент 2016/2031 трябва да се отхвърли. Всъщност жалбоподателите изтъкват по същество в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, че с тези разпоредби е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като те не са попречили на Комисията чрез установяването на прага от 0 % за наличието на РНКВ да наложи непропорционални задължения, отнасящи се до оздравяването чрез генетичен подбор. Тъй като обаче обжалваният регламент за изпълнение няма нито за цел, нито за резултат да налага такива задължения, оплакването, че въпросните разпоредби от Регламент 2016/2031 нарушават принципа на пропорционалност или не зачитат каквото и да било задължение за „защита на територията“, трябва във всички случаи да се отхвърли като несъстоятелно (вж. т. 78 по-горе).

118    Относно третото оплакване, изведено от липсата на оценка на въздействието (вж. т. 79 по-горе), то също е обречено на неуспех, тъй като се основава на твърдените вредни последици за биологичното разнообразие и на твърдените прекомерни разходи за оздравителните мерки чрез генетичен подбор, предизвикани от установяването на праг от 0 % за наличието на РНКВ — твърдения, които обаче са неоснователни (вж. т. 90—113 по-горе).

119    Относно твърдението за нарушение на задължението за мотивиране следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста на този акт, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Във връзка с последното, когато става въпрос за акт с общо приложение, както е в случая, мотивирането може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до неговото приемане, и от друга страна, на общите цели, които той следва да постигне (решение от 7 септември 2006 г., Испания/Съвет, C‑310/04, EU:C:2006:521, т. 57 и 58).

120    Налага се обаче изводът, че съображения 12—15 от обжалвания регламент за изпълнение (вж. т. 86—88 по-горе) ясно посочват контекста на неговото приемане и целите, които се стреми да постигне. Освен това съдържанието на Директива за изпълнение 2020/177 потвърждава факта, че санитарните предписания на ЕОРЗ за търговията с растения за засаждане след установяването на прага от 0 % за наличие на РНКВ не предвиждат оздравяване чрез генетичен подбор. Поради това Комисията не е била длъжна да мотивира приемането на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение чрез позоваване на разходите за подобни методи за оздравяване или на твърдените последици от тях за биологичното разнообразие.

121    Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание, изведено от нарушение на МДРГРПЗ

122    Жалбоподателите твърдят, че въвеждането на праг от 0 % за наличието на РНКВ по местните сортове растения нарушава член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ. Тази разпоредба гарантирала на земеделските стопани правото да запазват, използват, разменят и продават запазени в стопанството семена или размножителен материал. Наложеният обаче от спорните части на приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение генетичен подбор с оглед на необходимостта от оздравяване застрашавал опазването на генофонда на растителните ресурси до степен да изпразни от съдържание правата, които земеделските стопани би трябвало да ползват по силата на посочената разпоредба.

123    Както първото основание така и второто основание също почива на погрешната предпоставка, че установяването в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение на праг от 0 % за наличието на РНКВ води до задължение за оздравяване чрез генетичен подбор на растенията за засаждане, за които се отнасят тези части. Поради това следователно даденото основание трябва да бъде отхвърлено.

124    При всички случаи разглеждането на валидността на акт от правото на Съюза от гледна точка на международен договор изисква по-специално изтъкнатата разпоредба да съдържа ясно и точно задължение, чието изпълнение или действие не зависи от издаването на последващ акт (решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др., C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 55).

125    В това отношение член 9 от МДРГРПЗ предвижда, че договарящите страни следва, „ако е уместно и според своето национално законодателство“, да приложат мерки за защита и подкрепяне на правата на земеделските стопани.

126    В частност съгласно параграф 2 от този член в съответствие със своите потребности и приоритети всяка договаряща страна следва, „ако е уместно и според своето национално законодателство“, да приложи мерки за защита и подкрепяне на правата на земеделските стопани, включително:

–        защита на традиционните знания, свързани с растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие,

–        правото на справедливо участие в поделяне на ползите от оползотворяване на растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие,

–        правото на участие във взимането на решения на национално равнище, свързани с опазването и устойчивото използване на растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие.

127    В този контекст член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ, на който се позовават жалбоподателите, предвижда, че нищо в член 9 не трябва да се тълкува като ограничаващо правата на земеделските стопани да запазват, използват, разменят и продават запазени в стопанството семена или размножителен материал „в зависимост от националните закони и когато е уместно“.

128    Несъмнено член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ има за цел да изключи възможността същият член 9 да се тълкува по начин, ограничаващ правата на земеделските стопани да запазват, използват, разменят и продават запазени в стопанството семена или размножителен материал. Последно посочените права обаче не са гарантирани от член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ. Всъщност, както изрично предвижда член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ, доколкото те са предоставени от националното законодателство, тези права трябва да се упражняват при спазване на разпоредбите на това законодателство.

129    Поради това член 9, параграф 3 от МДРГРПЗ не съдържа каквото и да било задължение в тежест на Съюза, така че законосъобразността на Регламент 2016/2031 или на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение при всички случаи не може да се преценява с оглед на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2012 г., Association Kokopelli, C‑59/11, EU:C:2012:447, т. 90—92).

130    Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от нарушение на Регламент 2018/848

131    Жалбоподателите твърдят, че установяването на праг от 0 % за наличието на РНКВ по местните сортове растения нарушава член 13 от Регламент 2018/848. За да запази генетичната изменчивост на растенията, тази разпоредба допускала на пазара да се предлага растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, който не отговаря на изискванията за регистрация и на категориите за сертифициране — „предбазов“, „базов“ и „сертифициран“ материал, нито на изискванията за други категории, определени в директивите, уреждащи пускането на пазара на растенията за засаждане.

132    В самото начало следва да се отбележи, че доколкото е от същия ранг като Регламент 2016/2031, не може да се прави позоваване на Регламент 2018/848, за да се оспори валидността на първия от тези регламенти. Следователно това основание може да се разбира само като отнасящо се изключително до обжалвания регламент за изпълнение.

133    По-нататък, действително съображение 18 от Регламент 2018/848 се позовава на необходимостта от съсредоточване върху селскостопанските добиви, генетичното разнообразие, устойчивостта на болести, продължителността на живота на растителните видове и адаптирането към различни местни почвени и климатични условия, като се зачитат естествените пречки за кръстосването.

134    По този начин съгласно съображение 36 от Регламент 2018/848 научните изследвания в Съюза относно растителния репродуктивен материал, който не отговаря на определението за сорт по отношение на хомогенността, показват, че би могло да има ползи от използването на този разнообразен материал, по-специално що се отнася до биологичното производство, например за ограничаване на разпространението на болести, за подобряване на устойчивостта, както и за повишаване на биологичното разнообразие.

135    В този контекст в съображение 37 от Регламент 2018/848 се посочва, че растителният репродуктивен материал, който не принадлежи към даден сорт, но принадлежи към една растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон с високо равнище на генетично и фенотипно разнообразие между отделните репродуктивни единици, следва да бъде на разположение за използване в биологичното производство. По тази причина съгласно същото съображение законодателят е разрешил на операторите да пускат на пазара растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, без да се спазват изискванията за регистрация и за категориите за сертифициране — „предбазов“, „базов“ и „сертифициран“ материал, нито на изискванията за други категории, определени в директивите, уреждащи предлагането на пазара.

136    Във връзка с това член 13 от Регламент 2018/848 има следното съдържание:

„1.      Растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал може да се предлага на пазара, без да отговаря на изискванията за регистрация и без да отговаря на категориите за сертифициране — предбазов, базов и сертифициран материал, нито на изискванията за други категории, определени в директиви [66/401], [66/402], [68/193], 98/56/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, [2002/55], 2002/56/ЕО, 2002/57/ЕО, [2008/72] и [2008/90], или в актовете, приети в съответствие с тези директиви.

2.      Растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, съгласно посоченото в параграф 1, може да се предлага на пазара след изпратено уведомление за биологичния хетерогенен материал от доставчика до отговорните официални органи, посочени в директиви [66/401], [66/402], [68/193], 98/56/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, [2002/55], 2002/56/ЕО, 2002/57/ЕО, [2008/72] и [2008/90] […]“.

137    Член 13, параграф 2 от Регламент 2018/848 предвижда също основното съдържание на уведомлението, за което става дума в същата разпоредба, както и свързаните с него процедурни правила, а параграф 3 от същия член оправомощава Комисията да приема правила, уреждащи производството и търговията с растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал от конкретни родове или видове.

138    Така, вместо да поставя под съмнение законосъобразността на установяването на прагове за наличието на РНКВ в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, член 13 от Регламент 2018/848 позволява, по изключение и в точно определена рамка, да се търгува с растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, без да се спазват изискванията, посочени в директивите, уреждащи предлагането на пазара. От това следва, че тази разпоредба не може да се посочва, за да се оспори законосъобразността на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение, доколкото в тези части праговете за наличие на РНКВ по растенията за засаждане са определени на 0 %.

139    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото основание, изведено от несъвместимостта на спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение с общата селскостопанска политика

140    Жалбоподателите твърдят, че установяването в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение на прагове от 0 % за наличието на РНКВ:

–        прави невъзможно, поради наложения по този начин процес на генетичен подбор на малък брой видове, да се изпълни задължението за предотвратяване на въвеждането на неместни видове, установено със специалните разпоредби на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109),

–        противоречи на политиката за опазване на местните неоздравени растителни ресурси, прилагана по силата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1),

–        нарушава принципа на устойчиво развитие на земеделието и подобряването на растителното биологично разнообразие, които се финансират чрез инструменти, установени в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487),

–        води до непоследователност по отношение, първо, на нормите на международното право, както и на правото на Съюза, целящи опазване на биологичното разнообразие, второ, на нормите на правото на Съюза, които имат за цел опазването на полуестествените местообитания и развитието на селските райони, и трето, на директивите, които уреждат търговията със семена и репродуктивен материал на овощните растения.

141    В началото трябва да се отбележи, че тъй като са от същия ранг като Регламент 2016/2031, регламентите, посочени в точка 140, първо—трето тире по-горе, не могат да бъдат изтъквани, за да се оспори неговата валидност. Следователно това основание може да се разбира само като отнасящо се изключително до обжалвания регламент за изпълнение.

142    От всички изложени в подкрепа на това основание доводи обаче следва, че то също се основава на хипотезата, според която установяването в спорните части от приложение IV към обжалвания регламент за изпълнение на праг от 0 % за наличието на РНКВ води до задължение за оздравяване чрез генетичен подбор на растенията за засаждане, за които се отнасят тези части, което би довело до пагубни последици за биологичното разнообразие. Както обаче следва от анализа на първото основание (вж. т. 90—113 по-горе), тази предпоставка е погрешна.

143    С оглед на гореизложените съображения четвъртото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

144    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят направените от Комисията съдебни разноски в съответствие с нейните искания.

145    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това следва да се постанови, че Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Società agricola Vivai Maiorana Ss, Confederazione Italiana Agricoltori — CIA и MIVA — Moltiplicatori Italiani Viticoli Associati понасят, освен направените от тях съдебни разноски, също и тези, които са направени от Европейската комисия.

3)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят поотделно направените от тях съдебни разноски.

Costeira Gratsias Кънчева

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 септември 2021 година.

Подписи

*      Език на производството: италиански.