Дело T‑291/09
Carrols Corp.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „Pollo Tropical CHICKEN ON THE GRILL“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Законосъобразност на решението на апелативен състав, който се произнася в производство по възражение — Оспорване чрез позоваването на нови факти — Недопустимост — Вземане предвид за целите на тълкуването на общностното право на общностна, национална или международна съдебна практика, която не е била изтъкната в производството пред Службата — Допустимост
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Заявител, който е недобросъвестен към момента на подаване на заявката за марка — Критерии за преценка — Отчитане на всички релевантни критерии, съществуващи към момента на подаване на заявката за регистрация
(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Целта на жалбата до Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. При това положение задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. От това следва, че единствено доказателствата, които са представени в рамките на административното производство пред Службата, са допустими.
При все това, макар да не са изтъкнати в рамките на производство пред Службата, националните съдебни решения трябва да бъдат обявени за допустими. Всъщност нито за страните, нито за Общия съд съществува пречка при тълкуването на правото на Съюза да се позовават на съдебната практика на Съюза, на националната или на международната съдебна практика. От това следва, че страна трябва да разполага с възможността да се позове на решения на национални юрисдикции за първи път пред Общия съд, стига да не твърди, че апелативният състав е пропуснал да вземе предвид факти от определено решение на национална юрисдикция, а че е нарушил разпоредба на Регламент № 207/2009, и да посочи съдебната практика в подкрепа на това правно основание.
(вж. точки 30, 31, 34 и 35)
2. За наличието на недобросъвестност на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността трябва да се направи цялостна преценка, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай.
Презумпция за обстоятелството, че заявителят знае, че трето лице използва идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена, може да следва по-конкретно от факта, че това използване е общоизвестно в съответния икономически сектор, за което може да се съди по-специално от продължителността на използването. Всъщност колкото по-отдавна е налице това използване, толкова по-вероятно е заявителят да знае за него към момента на подаването на заявката за регистрация.
При все това, дори ако заявителят знае или трябва да знае, че трето лице отдавна използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена, това не е достатъчно само по себе си, за да се установи наличието на недобросъвестност на заявителя. Всъщност трябва да се вземе предвид намерението на заявителя към относимия момент — субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно обективните обстоятелства в конкретния случай. Така намерението да се възпрепятства пускането в продажба на стока от трето лице може при определени обстоятелства да характеризира недобросъвестността на заявителя. Такъв е по-конкретно случаят, когато заявителят е поискал знак да се регистрира като марка на Общността, без намерение да го използва, само за да възпрепятства навлизането на трето лице на пазара.
Обстоятелството, че трето лице отдавна използва знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със заявената марка, и че този знак се ползва от правна закрила в определена степен, е един от относимите фактори, за да се прецени наличието на недобросъвестност на заявителя. Дори в подобен случай обаче е възможно регистрирането на марка на Общността да не се тълкува като извършено недобросъвестно, по-специално когато към момента на подаването на заявката заявителят знае, че трето лице, което отскоро е навлязло на пазара, се стреми да се възползва от посочения знак, като имитира неговото представяне, което подтиква заявителя да поиска да се регистрира знакът, за да възпрепятства използването на това представяне.
За преценката на наличието на недобросъвестност на заявителя може да се вземе предвид степента на общоизвестност, с която се ползва определен знак към момента на подаване на заявката с оглед на регистрацията му като марка на Общността. Именно подобна степен на общоизвестност може да обоснове интереса на заявителя да осигури по-широка правна закрила на своя знак.
(вж. точки 48—54)