Дело T‑286/09 RENV
Intel Corporation/Комисия
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 26 януари 2022 година
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на микропроцесори — Решение, с което се констатира нарушение на член 102 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП — Отстъпки за лоялност — „Голи“ ограничения — Квалифициране на дадена практика като злоупотреба — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Обща стратегия — Единно продължено нарушение“
1. Съдебно производство — Решение на Съда, което е задължително за Общия съд — Условия — Връщане на делото за ново разглеждане вследствие на обжалване — Правни въпроси, по които Съдът се е произнесъл окончателно при обжалването — Сила на пресъдено нещо — Обхват
(член 61, втора алинея от Статута на Съда; член 215 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 78—86)
2. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството — Ново правно обстоятелство — Приложимост в производството след връщане на делото за ново разглеждане вследствие на обжалване — Решение на Съда за връщане на делото за ново разглеждане — Изключване
(член 84, параграф 2 и член 217 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 105—111)
3. Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за изключителност или за лоялност —Презумпция за антиконкурентните последици — Доказателство в обратен смисъл — Анализ, който Комисията трябва да извърши относно възможността такива отстъпки да ограничат конкуренцията и да породят отстраняващ ефект — Критерии за преценка — Прилагане към анализа на също толкова ефективния конкурент
(член 102 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 116—122, 124—126, 133, 144—149, 492, 494, 499 и 507—521)
4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Съдебен контрол — Контрол за законосъобразност — Задълбочен контрол на всички релевантни доказателства — Цел и обхват
(членове 102 и 263 ДФЕС)
(вж. т. 150)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност
(членове 101 и 102 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 160—166, 210—256, 307—310, 319, 320, 335, 346—350, 371—373, 387—390 и 455—457)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Решение, което се основава на достатъчно доказателства за наличието на нарушението — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 102 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 164—166)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Злоупотреба с господстващо положение — Начин на доказване — Възможност дадена ценова практика да ограничи конкуренцията и да породи отстраняващ ефект —Вътрешни прогнози на клиент — Допустимост — Условия
(член 102 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 189—193)
8. Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за изключителност или за лоялност — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 263—271, 276, 282—287, 410, 411 и 433—440)
9. Господстващо положение — Злоупотреба — Плащания за изключителни права — Възможност за ограничаване на конкуренцията и пораждане на отстраняващ ефект — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 470—482)
10. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Последици — Частична отмяна на решение на Комисията, с което се констатира единно продължено нарушение на конкуренцията — Отражение върху преценката на наложената обща глоба
(членове 102 и 263 ДФЕС; член 54 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 522—531)
Резюме
Общият съд частично отменя решението на Комисията, с което на Intel се налага глоба от 1,06 милиарда евро
Направеният от Комисията анализ е непълен и не позволява да се докаже по надлежен начин, че спорните отстъпки са били в състояние или са могли да имат антиконкурентни последици
С решение от 13 май 2009 г.(1) Европейската комисия налага глоба в размер на 1,06 милиарда евро на производителя на микропроцесори Intel за това, че е злоупотребил с господстващото си положение на световния пазар на процесори(2) x86(3) в периода между октомври 2002 г. и декември 2007 г., като е приложил стратегия, с която да отстрани конкурентите си от пазара.
Според Комисията характерни за тази злоупотреба са били два вида търговско поведение, възприето от Intel по отношение на неговите търговски партньори, а именно т.нар. голи ограничения и условни отстъпки. Във връзка с последните по-конкретно Intel предоставило отстъпки на четирима стратегически производители на оригинално оборудване в областта на информатиката (Dell, Lenovo, Hewlett-Packard (HP) и NEC), с условието те да купуват от него всички или почти всички свои процесори x86. Също така Intel предоставило плащания на европейски търговец на микроелектронни устройства (Media-Saturn-Holding) при условие той да продава компютри, снабдени изключително с процесори x86 на Intel. Тези отстъпки и плащания (наричани по-нататък „спорните отстъпки“) осигурили лоялността на въпросните четирима производители и на Media-Saturn, като съответно значително намалили способността на конкурентите на Intel да се конкурират въз основа на качествата на своите процесори x86. По този начин антиконкурентното поведение на Intel довело до намален избор за потребителите и до по-слаби стимули за иновационна дейност.
Подадената от Intel жалба срещу това решение е изцяло отхвърлена от Общия съд с решение от 12 юни 2014 г.(4). Последното е обжалвано от Intel пред Съда, който с решение от 6 септември 2017 г. го отменя и връща делото за ново разглеждане от Общия съд(5).
В подкрепа на искането за отмяна на първоначалното съдебно решение Intel твърди по-конкретно, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не преценил спорните отстъпки с оглед на всички обстоятелства по случая. Във връзка с това Съдът констатира, че Общият съд, както и Комисията са се основали на предпоставката, че предоставените от предприятие с господстващо положение отстъпки за лоялност по самото си естество са годни да ограничат конкуренцията, поради което не е необходимо да се анализират всички обстоятелства по случая, и конкретно да се прилага критерият AEC (наричан на английски „as efficient competitor test“)(6). При все това в своето решение Комисията прави задълбочен анализ на тези обстоятелства, който я довежда до извода, че всеки също толкова ефективен конкурент би бил принуден да прилага цени, които не биха били рентабилни, и следователно практиката със спорните отстъпки би могла да има отстраняващ ефект по отношение на такъв конкурент. Въз основа на това Съдът прави извода, че тъй като критерият AEC е имал действително значение за преценката на Комисията за годността на спорната практика да породи отстраняващ ефект по отношение на конкурентите, Общият съд е трябвало да прецени всички доводи на Intel относно този критерий и неговото прилагане от Комисията. Тъй като Общият съд не е извършил такава преценка, Съдът е отменил първоначалното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от Общия съд, който да провери с оглед на изложените от Intel доводи годността на спорните отстъпки да ограничават конкуренцията.
С решението си от 26 януари 2022 г., произнасяйки се по върнатото за ново разглеждане дело, Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която то квалифицира спорните отстъпки като злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС и налага глоба на Intel за предприетите от него действия в тяхната съвкупност, определяйки ги като злоупотреба.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд уточнява обхвата на спора след връщането на делото за ново разглеждане. Във връзка с това той посочва, че единствената грешка, обосновала отмяната на първоначалното съдебно решение, се състои в това, че в него са оставени без внимание доводите, с които Intel оспорва направения от Комисията анализ AEC. При тези условия Общият съд преценява, че може да възпроизведе в своя анализ всички констатации, за които Съдът не е установил допусната грешка. В случая става дума, от една страна, за констатациите в първоначалното съдебно решение относно т.нар. голи ограничения и тяхната незаконосъобразност с оглед на член 102 ДФЕС. Според Общия съд всъщност поначало Съдът не е обезсилил направеното в обжалваното решение разграничение между прилагането на подобни ограничения и другите действия на Intel, за които единствено се отнася въпросният анализ AEC. От друга страна, Общият съд възпроизвежда съдържащите се в първоначалното съдебно решение съображения, съгласно които в обжалваното решение Комисията е доказала наличието на спорните отстъпки.
След това уточнение Общият съд разглежда, на първо място, искането за отмяна на обжалваното решение, като излага посочения от Съда метод за определяне на годността на дадена схема за отстъпки да ограничи конкуренцията. Във връзка с това той припомня, че макар въведена от предприятие с господстващо положение на пазара схема за отстъпки да може да се квалифицира като ограничение на конкуренцията, доколкото поради нейното естество могат да се презумират ограничителните ѝ последици върху конкуренцията, в случая става дума за оборима презумпция, което при всички случаи не освобождава Комисията от задължението ѝ да разгледа антиконкурентните последици на тази схема. Така, ако предприятие с господстващо положение твърди в хода на административното производство, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи отстраняващия ефект, в който е упрекнато, Комисията трябва да анализира евентуалния отстраняващ ефект на схемата за отстъпки. В рамките на такъв анализ тя трябва не само да провери, от една страна, значението на господстващото положение на предприятието на съответния пазар, от друга страна — степента на пазарно покритие от страна на спорната практика, както и условията и правилата за предоставяне на разглежданите отстъпки, продължителността и техния размер, но също така и да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни. Освен това, когато Комисията е приложила критерия AEC, той става част от доказателствата, които тя трябва да вземе предвид, за да прецени годността на схемата за отстъпки да ограничи конкуренцията.
На второ място, Общият съд проверява най-напред дали преценката от страна на Комисията на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията се основава на така определения метод. По този въпрос в самото начало той посочва, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че приложеният все пак от нея критерий AEC не е бил необходим, за да се прецени дали спорните отстъпки на Intel представляват злоупотреба. При дадените обстоятелства Общият съд счита, че тази констатация не е задоволителна. Тъй като в решението по жалбата до Съда се посочва, че критерият AEC има реално значение за преценката на Комисията дали спорната практика на отстъпки може да породи отстраняващ ефект, Общият съд е трябвало да разгледа доводите на Intel по отношение на този критерий.
На трето място, Общият съд припомня правилата относно разпределянето на доказателствената тежест и изискуемата степен на доказване, доколкото анализът на годността на спорните отстъпки да ограничават конкуренцията е част от доказването на съществуващо нарушение на правото на конкуренцията — в случая на злоупотреба с господстващо положение. Принципът на презумпцията за невиновност, също приложим в случая, предполага съответно Комисията да докаже наличието на подобно нарушение, при необходимост чрез улики, които са точни и непротиворечиви, така че да се отстрани всяко съмнение по този въпрос. Когато тя твърди, че установените факти могат да се обяснят единствено с антиконкурентно поведение, наличието на спорното нарушение не следва да се приеме за достатъчно доказано, ако засегнатите предприятия успеят да изложат друго, достатъчно правдоподобно обяснение на фактите. За сметка на това, когато Комисията се основава на доказателства, които поначало могат да установят наличието на нарушение, засегнатите предприятия трябва да оборят тяхната доказателствена стойност.
На четвърто място, с оглед на тези правила Общият съд разглежда доводите относно грешките, за които се твърди, че били допуснати от Комисията в нейния анализ AEC. Във връзка с това той приема, предвид доводите на Intel относно направената от Комисията преценка на съответните критерии за анализ, че Комисията не е доказала надлежно годността на всяка от спорните отстъпки да породи отстраняващ ефект.
Всъщност, първо, що се отнася до прилагането на критерия AEC спрямо Dell, Общият съд счита, че при обстоятелствата по случая Комисията действително е могла с основание да се позове на данни, които са известни на други икономически оператори, освен предприятието с господстващо положение, за да направи преценка на „спорната част“(7). При все това, след разглеждане на представените от Intel по този въпрос доказателства, Общият съд заключва, че те пораждат съмнение в резултата от тази преценка, приемайки съответно посочените от Комисията доказателства за недостатъчни да потвърдят, че предоставените на Dell отстъпки са годни да породят отстраняващ ефект през целия разглеждан период. Второ, според Общия съд същото се отнася и до анализа на предоставените на HP отстъпки, по-специално тъй като твърденият отстраняващ ефект не е бил доказан за целия период на нарушението. Трето, по отношение на отстъпките, предоставени под различни условия на интегрирани в групата NEC дружества, Общият съд установява две грешки, които опорочават анализа на Комисията — едната засяга стойността на условните отстъпки, а другата се отнася до недостатъчно оправданата екстраполация спрямо целия период на нарушението на резултати, свързани само с едно тримесечие. Четвърто, Общият съд приема също така, че не са достатъчни доказателствата за годността на предоставените на Lenovo отстъпки да породят отстраняващ ефект, тъй като Комисията е допуснала грешки в цифровата преценка на разглежданите предимства в натура. Пето, Общият съд прави подобен извод и по отношение на приложения спрямо Media-Saturn анализ AEC, приемайки по-конкретно, че Комисията изобщо не е обяснила защо при разглеждането на предоставените на този дистрибутор плащания, анализирайки отстъпките, предоставени на NEC, тя е екстраполирала спрямо целия период на нарушението получения резултат за период от едно тримесечие.
На пето и последно място, Общият съд проверява дали обжалваното решение е отчело по надлежен начин всички критерии, които съгласно практиката на Съда позволяват да се докаже, че дадени ценови практики са годни да породят отстраняващ ефект. По този въпрос обаче той констатира, че Комисията не е разгледала надлежно критерия за степента на пазарно покритие от страна на спорната практика и също така не е извършила правилен анализ на продължителността на отстъпките.
От всички изложени съображения следва, че направеният от Комисията анализ не е пълен и при всички случаи не позволява да се докаже надлежно, че спорните отстъпки са били в състояние или са могли да имат антиконкурентни последици, поради което Общият съд отменя решението, доколкото в него тези практики се определят като злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС.
Накрая, що се отнася до отражението на подобна частична отмяна на обжалваното решение върху размера на наложената от Комисията глоба на Intel, Общият съд не счита за възможно да определи размера на глобата по отношение само на т.нар. голи ограничения. Поради това той отменя изцяло разпоредбата от обжалваното решение, с която се налага глоба на Intel в размер на 1,06 милиарда евро за установеното нарушение.