Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. - Intel/Комисия

(Дело T-286/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intel Corp. (Wilmington, Съединени американски щати) (представители: N. Green, I. Forrester, QC, M. Hoskins, K. Bacon, S. Singla, Barristers, A. Parr и R. MacKenzie, Solicitors)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло или отчасти Решение С(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 г. по дело COMP/С-3/37.990 - Intel,

при условията на евентуалност, наложената глоба да се отмени или да се намали значително по размер,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Intel.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска съгласно член 230 ЕО отмяна на Решение С(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 г. по дело COMP/С-3/37.990 - Intel, с което се установява, че между октомври 2002 г. и декември 2007 г. той е извършил продължавано нарушение на член 82 ЕО и на член 54 от Споразумението за ЕИП, като е прилагал стратегия за възпиране на конкурентите на пазара на процесори x86 CPU ("процесори"). По-нататък жалбоподателят иска отмяна или намаляване на наложената му глоба.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят сочи следните правни основания.

Първо, той твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като:

а)    установява, че предоставените от Intel на неговите клиенти условни отстъпки сами по себе си са с характера на злоупотреба по силата на това, че са обвързани с определени условия, без да установява, че те действително са годни да възпрат конкуренцията;

б)    се позовава на определена форма на структурни злоупотреби, наречена "голи ограничения", без по отношение на тях да пристъпва към какъвто и да било анализ на възпирането (дори на годността или вероятността от възпиране);

в)    не анализира дали уговорките на Intel с неговите клиенти за възстановяване на част от цената се прилагат на територията на Европейската общност и/или са имали непосредствени, съществени, преки и предвидими последици в рамките на Европейската общност.

Второ, жалбоподателят твърди, че при анализа на доказателствата Комисията не удовлетворява необходимия стандарт на доказване. В този смисъл Комисията не доказва, че уговорките на Intel за възстановяване на част от цената зависят от условието клиентите му да удовлетворяват при него всички или почти всички свои нужди от процесори x86 CPU. В допълнение Комисията прилага критерия за "ефективния конкурент" ("ЕК"), за да определи дали случаите на възстановяване на част от цената от Intel са в състояние да ограничат конкуренцията, но допуска редица грешки в анализа и оценката на доказателствата, свързани с прилагането на посочения критерий. Комисията също не съобразява други видове доказателства, отнасящи се до последиците от отстъпките на Intel. По-специално Комисията не:

а)    съобразява доказателствата, които установяват, че по време на твърдяното нарушение един от конкурентите на Intel съществено увеличава пазарния дял и рентабилността си, но липсата на успех от негова страна в определени пазарни сегменти от пазара и/или при някои производители на оригинално оборудване ("ПОО") се дължи на собствените му недостатъци;

б)    установява причинно-следствена връзка между това, което според нея са условни отстъпки, и решенията на клиентите на Intel да не се снабдяват от този конкурент;

в)    анализира доказателствата за въздействието на отстъпките на Intel върху потребителите.

Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията не доказва провеждането на дългосрочна стратегия от Intel за възпиране на конкурентите. Доказателствата не подкрепят тази констатация и тя не отговаря на откъслечните по естеството си твърдения на Комисията (както във връзка с разглежданите стоки, така и с периода от време) по отношение на всеки от клиентите на Intel.

Жалбоподателят твърди също, че решението трябва да се отмени изцяло или отчасти поради това, че Комисията е допуснала съществени процесуални нарушения по време на административното производство, които нарушили в значителна степен правото на защита на Intel. По-специално Комисията не:

а)    осигурила на Intel устно изслушване във връзка с допълнителното изложение на възраженията и писмото с факти, въпреки че в тях се правели съвсем нови твърдения и се упоменавали нови доказателства, широко застъпени в обжалваното решение;

б)    представя, след като е поискано от жалбоподателя, някои вътрешни документи от конкурента, които да се включат по делото, независимо от това че по мнение на жалбоподателя документите:

(i)        се отнасят пряко до твърденията на Комисията срещу Intel,

(ii)        могат евентуално да оневинят Intel и

(iii)    са точно посочени от Intel;

в)    не отчита надлежно срещата си с ключов свидетел от един от клиентите на Intel, който много вероятно е щял да представи оневиняващи доказателства.

Съгласно член 229 ЕО жалбоподателят оспорва и размера на наложената му глоба, посочвайки най-вече три основания.

Първо, той твърди, че глобата от 1 060 000 000 EUR (най-високата глоба, налагана някога от Комисията на отделна фирма) е явно несъразмерна, като се има предвид, че Комисията не установява увреждане на потребителите или възпиране на конкурентите.

Второ, жалбоподателят сочи, че не е нарушил умишлено или поради небрежност член 82 ЕО: ЕК анализът на Комисията се основавал на информация, която той не е могъл да знае към момента на предоставяне на отстъпки на неговите клиенти.

Трето, жалбоподателят изтъква, че при определяне на глобата Комисията не прилага правилно приетите от нея през 2006 г. Насоки относно метода за определяне на глобите и взема предвид неотносими или неподходящи съображения.

____________