Жалба, подадена на 11 февруари 2010 г. - Испания/Комисия
(Дело T-65/10)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Кралство Испания (представител: г-н J. Rodríguez Cárcamo)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени Решение № С (2009) 9270 окончателен на Комисията от 30 ноември 2009 г., с което се намалява помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за оперативната програма Андалусия Цел 1 (1994-1999) в Испания по силата на Решение C (94) 3456 от 9 декември 1994 г., ЕФРР № 94.11.09.001 и
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба Кралство Испания оспорва посоченото по-горе решение. В подкрепа на жалбата си държавата жалбоподател привежда следните доводи:
- Нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година
1 поради това, че в решението е използван методът на екстраполирането, като се има предвид, че посоченият член не предвижда възможността да се екстраполират нередностите, установени в конкретни дейности, от съвкупността дейности, включени във финансираните със средства на ЕФРР оперативни програми. Извършената от Комисията в обжалваното решение корекция е лишена от правно основание, тъй като Насоките на Комисията от 15 октомври 1997 година относно нетните финансови корекции в рамките на прилагането на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета не могат да породят правни последици спрямо държавите членки в съответствие с Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Кралство Испания/Комисия, C-443/97
2, и тъй като член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година предвижда единствено намаляването на помощите, чиято проверка потвърждава наличието на нередност - принцип, който контрастира с прилагането на корекции вследствие на екстраполиране.
- При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година във връзка с настоящия член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество), доколкото корекцията посредством екстраполиране е била приложена, въпреки че не е била констатирана негодност на системата за управление, контрол или одитиране във връзка с изменените договори, тъй като управленските органи са прилагали испанското законодателство, което Съдът не е обявил за намиращо се в несъответствие с правото на Европейския съюз. Кралство Испания счита, че спазването от управленските органи на националното право, дори ако може да доведе до това Комисията да констатира наличието на конкретни нередности или нарушения на правото на Европейския съюз, не може да служи за основа на екстраполиране, отнасящо се до неефикасност в системата за управление, когато законът, който посочените органи прилагат, не е бил обявен от Съда за намиращ се в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито Комисията е започнала производство срещу държавата членка по смисъла на член 258 ДФЕС.
- При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година поради липсата на представителност на модела, използван за прилагането на финансовата корекция чрез екстраполиране. Комисията е използвала модел за прилагането на екстраполирането със силно редуциран брой проекти (37 от 5 319), без да вземе предвид всички насоки на оперативната програма, като се включват предварително отклонени от испанските власти разходи, изхожда се от декларирания разход, а не от отпуснатата помощ, и то чрез прилагането на компютърна програма, предлагаща ниво на достоверност, което е по-ниско от 85 %. Ето защо Кралство Испания счита, че моделът не съдържа необходимите условия за представителност, за да служи като основа на екстраполиране.
- Погасяване на процедурите по давност в приложение на член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година
3. На последно място, Кралство Испания счита, че съобщаването на испанските власти за наличието на нередности (станало през октомври 2004 г., отнасящо се в по-голямата си част до случаи на нередности, допуснати през 1997, 1998 и 1999 г.) трябва да обуслови давността за същите, като се приложи предвиденият в член 3 от Регламент № 2988/95 4-годишен срок.