РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

11 декември 2008 година

Дело F-116/06

Anne Buckingham и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване, наречено „от втори кръг“ — Процедура за повишаване за 2005 г. — Предоставяне на точки за предимство — Преходни разпоредби — Общи разпоредби за прилагането на член  45 от Правилника — Равно третиране — Допустимост“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Buckingham и тринадесет други длъжностни лица от Комисията искат по същество отмяна на решението, публикувано в Административни известия № 85‑2005 от 23 ноември 2005 г., с което не са им предоставени точки за предимство за 2004 г. като признание за извършената в интерес на институцията работа през 2003 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Решение за предоставяне на някои категории точки за повишаване — Подготвителен акт — Решение за определяне на общия брой точки, които се предоставят на длъжностните лица — Решение, подлежащо на обжалване

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Преминаване от една система към друга

(член 45, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      В системата за повишаване, въведена от Комисията, индивидуалните решения за предоставяне на някои категории точки за повишаване, приети преди органът по назначаването да определи окончателно общия брой точки, получени от всяко длъжностно лице, представляват подготвителни актове, предварителни и необходими за крайното решение, с което се определя общият брой точки. Това се отнася по-конкретно за предоставянето от генералните директори, въз основа на вътрешна правна уредба на Комисията, на точки за предимство, които са на разположение на всяка генерална дирекция или за предоставянето от органа по назначаването по предложение на комитетите по повишаването на точки за предимство като признание за извършената в интерес на институцията работа въз основа на посочената правна уредба. С тези решения не се определя окончателно становището на органа по назначаването по отношение на съответните длъжностни лица.

По този начин окончателното решение на органа по назначаването, с което се определя общият брой на получените от всяко длъжностно лице точки, което е на разположение за справка в личното досие за повишаване, представлява съвкупност от окончателни решения за предоставяне на конкретни категории точки за повишаване. Обикновено тези решения се получават в резултат на разпределянето на общия брой точки, получени от всяко длъжностно лице, както е отразено в личното досие за повишаване на всяко длъжностно лице. Ако и тези решения за предоставяне на някои категории точки за повишаване трябва също да се разглеждат като подготвителни и предварителни решения за решението, с което се определя общият брой точки и следователно от приемането им не започва да тече срок за подаване на жалба по административен ред, това не ги прави в по-малка степен решения, с които се определя окончателно положението на заинтересованото длъжностното лице, що се отнася до съответната категория точки.

При това положение следва да се приеме, че като иска в последния етап на процедурата за повишаване отмяната на списъка на длъжностните лица, на които са били предоставени точки за предимство като признание за извършената в интерес на институцията работа, длъжностното лице очевидно е искало да оспори общия брой точки, които е получило и неговата жалба не може да бъде отхвърлена като недопустима само поради това че не е изрично насочена срещу решението, с което се определя общият брой точки.

(вж. точки 50—54)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стp. II‑4137, точки 96 и 97

2.      Задълженията, присъщи на преминаването от един начин на управление към друг, когато става въпрос за кариерата на длъжностните лица, могат да наложат на администрацията да се отклони временно и в определени граници от точното прилагане на нормите и принципите с трайно значение, които обикновено се прилагат в разглежданите положения. Тези отклонения обаче трябва да бъдат оправдани от свързана с прехода императивна необходимост и тяхната продължителност и техният обхват не трябва да превишават това, което е необходимо, за да се осигури преминаването от един режим към друг при спазване на определен ред.

3.      При първата процедура за повишаване, при условията на новата, въведена с вътрешна правна уредба на Комисията, система за повишаване, основана на количественото измерване на заслугите, която предвижда временни мерки, целящи да гарантират прехода от старата система, когато се предвижда на длъжностните лица със степен А 12 да бъдат предоставени различни видове точки за предимство, за годината, предхождаща тази процедура за повишаване, но Комисията реши като преходна мярка да ограничи предоставянето на точки за предимство, не може да се счита, че такова ограничение превишава правото на администрацията да уреди като преходна мярка промяната на правилата относно повишаването на длъжностните лица. Тя всъщност се ограничава до това да въведе ограничения при отчитането на по-рано признатите заслуги.

Дори да е вярно, че теоретически е възможно да се предвиди друга система, администрацията няма задължения в това отношение. Предполага се, че промяната на действащите методи за повишаването на длъжностните лица всъщност има за цел да избегне някои неудобства, произтичащи от прилагането на старите правила. Следователно в такъв процес на реформа, необходимостта от който администрацията може да прецени, като се ползва с голяма свобода на преценка, е присъщо да се предвиди от определен момент оценяването на заслугите на длъжностните лица да започне да се извършва въз основа на нови правила.

(вж. точки 81—83)

Позоваване на:

Съд — 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стр. 1167, точка 17

Първоинстанционен съд — 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стp. I‑A‑195 и II‑603, точка 20, 11 февруари 2003 г., Leonhardt/Парламент, T‑30/02, Recueil FP стp. I‑A‑41 и II‑265, точки 51 и 55, 3 май 2006 г., Klaas/Парламент, T‑393/04, Recueil FP стp. I‑A‑2‑103 и II‑A‑2‑465, точка 56, Buendía Sierra/Комисия, посочено по-горе, точки 213 и 220