Дело T‑766/16
Hércules Club de Fútbol, SAD
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 март 2019 година
„Държавни помощи — Помощи, предоставени от Испания в полза на някои професионални футболни клубове — Гаранция — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Предимство — Задължение за мотивиране“
1. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Искане за представяне на документи — Право на преценка на съда на Съюза — Задължения на отправилата искането страна — Отхвърляне на искането при липсата на доказано значение — Нарушение на правото на защита — Липса
(член 88, параграф 1 и член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 27—34)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Насоки на Комисията, приети от държавите членки — Обвързващо действие — Граници — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС; параграф 10, буква а) и параграф 11 от Известие 2004/C 244/02 на Комисията)
(вж. т. 40 и 41)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за оздравяване на предприятие в затруднение — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Предприятие в затруднение — Понятие
(член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС; параграф 9 от Известие 2004/C 244/02 на Комисията)
(вж. т. 45—52)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията за констатиране на несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Задължение за мотивиране — Обхват — Установяване на предимство — Държавна гаранция на банков заем — Известие относно държавните помощи под формата на гаранции — Разглеждане от Комисията на отражението на насрещна гаранция върху констатацията за наличие на помощ — Липса — Нарушение на задължението за мотивиране
(членове 107, 108 и 296 ДФЕС; точка 3.2, буква г) и точка 4.2 от Известие 2008/C 155/02 на Комисията)
(вж. т. 61—77)
Резюме
С решение Hércules Club de Fútbol/Комисия (T‑766/16), постановено на 20 март 2019 г., четвърти състав на Общия съд отменя поради липса на мотиви решението(1), с което Комисията, от една страна, обявява за незаконосъобразна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, предоставена от Кралство Испания на три професионални футболни клуба, сред които и жалбоподателя, и от друга страна, разпорежда на посочената държава членка да си възстанови посочената помощ от жалбоподателя.
Жалбоподателят, Hércules Club de Fútbol, е испански професионален футболен клуб. Fundación Hércules е организация с нестопанска цел, свързана с дейностите на този футболен клуб, която на 26 юли 2010 г. получава от Instituto Valenciano de Finanzas (наричан по-нататък „IVF“), финансова институция на Generalitat Valenciana (автономна област Валенсия, Испания), гаранция за банков заем от 18 милиона евро, предоставен от Caja de Ahorros del Mediterráneo, за да придобие акции, емитирани от жалбоподателя в рамките на увеличаване на капитала. Като насрещна гаранция IVF е трябвало да получи залог върху акциите, придобити от Fundación Hércules, а в очакване на посоченото залагане, гаранция от собственика на стадион José Rico Pérez, Aligestión Integral SA (наричан по-нататък „Aligéstion“), както и залога върху акциите на жалбоподателя, притежавани от Aligéstion.
В обжалваното решение Комисията приема, че предоставената от IVF гаранция на Fundación Hércules използва държавни ресурси и е вменима на Кралство Испания, че получателят на тази помощ е жалбоподателят, тъй като Fundación Hércules действа само като финансов пренос, и че финансовото положение на жалбоподателя към момента на предоставянето на въпросната мярка е такова на предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение(2). От гледна точка на критериите, определени в Известието на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 ДФЕС по отношение на държавните помощи под формата на гаранции(3), и като отчита финансовото положение на жалбоподателя и условията на държавната гаранция, от която той се е ползвал, Комисията стига до заключението за наличието на несъвместима помощ.
На първо място, след като подчертава, че Комисията е обвързана от известията и рамките, които приема, доколкото те не са в разрез с нормите на Договора и са приети от държавите членки, че тези текстове не могат да се тълкуват в смисъл, който ограничава обхвата на членове 107 и 108 ДФЕС или в противоречие с преследваните от тях цели, Общият съд отхвърля основанието, което жалбоподателят извежда от грешката, която Комисията е допуснала, като го е квалифицирала като предприятие в затруднено положение. В това отношение той по-специално отбелязва, че еднократната проява на поведения, чужди на пазарната логика, подобно на действия на спонсорство, не е достатъчна, за да се постави под въпрос икономическото естество на разглежданата дейност, което съдебната практика вече е признала по отношение на професионалните футболни клубове(4), и че понятието за предприятие в затруднено положение, така както е определено в Насоките за оздравяване и преструктуриране, е обективно понятие, което трябва да се преценява единствено с оглед на конкретните показатели за финансовото и икономическото положение на съответното предприятие, което изключва възможността то да се основава на сравнение на финансовото положение на жалбоподателя със средното положение на други испански и европейски клубове.
На второ място, Общият съд констатира, че обжалваното решение не съдържа никакъв анализ на въздействието на насрещната гаранция, предоставена на IVF от Aligéstion, и че следователно той трябва да разгледа служебно тази липса на мотиви, която е част от фактическия състав на съществено процесуално нарушение. В това отношение той констатира, че мотивите на обжалваното решение се свеждат до констатацията за временния характер на предоставената от Aligéstion насрещна гаранция, до залагането на акциите на жалбоподателя от Fundación Hércules, без да се уточнява дали това обстоятелство е основание само по себе си да не се взема предвид за установяване на наличието на помощ, нито се обяснява защо това е така. От Известието относно гаранциите обаче е видно, че обезпеченията, учредени по повод приемането на гаранцията или на стоящия в основата заем, представляват релевантен фактор за целите на преценката на съществуването на държавна помощ. От това Общият съд прави извода, че с оглед на правните норми, уреждащи областта на държавните помощи, заинтересованите лица, от една страна, и съдът, от друга, са можели да очакват, че в обжалваното решение са изложени съображенията на Комисията относно отражението на предоставената от Aligéstion насрещна гаранция върху констатацията за наличието на помощ, както и евентуално върху нейния размер. Общият съд добавя, че тази част от мотивите има съществено значение в контекста на обжалваното решение, като се имат предвид констатациите на Комисията относно стойността на единствено разгледаното обезпечение, както и относно финансовото положение на жалбоподателя. Вследствие на това той отменя обжалваното решение поради липса на мотиви.