Дело T‑769/16
Maxime Picard
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 24 март 2021 година
„Публична служба — Договорно наети служители — Реформа на Правилника от 2014 г. — Преходни разпоредби, отнасящи се до някои правила за изчисляване на пенсионните права — Промяна на режима след подписването на нов договор като договорно нает служител — Понятие „на служба“
Длъжностни лица — Пенсии — Правила за изчисляване на пенсионните права — Преходни разпоредби на Регламент № 1023/2013 — Прилагане по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г. — Понятие „на служба“ — Подписване след тази дата от договорно нает служител на нов договор, внасящ съществено изменение на функциите му — Изключване
(членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, изменен с Регламент № 1023/2013; член 1, параграф 1 и член 3а от приложението към Условията за работа на другите служители; съображение 36 от Регламент № 723/2004 на Съвета)
(вж. т. 65—83, 90 и 93)
Резюме
От 2008 г. жалбоподателят, г‑н Maxime Picard, е договорно нает служител в служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия. Първоначално е назначен като договорно нает служител от първа функционална група по силата на договор, подписан през 2008 г. (наричан по-нататък „договорът от 2008 г.“), който е подновяван три пъти с договори за определен срок, преди да бъде подновен с договор за неопределено време през 2011 г.
На 16 май 2014 г. жалбоподателят подписва нов договор за неопределено време като договорно нает служител, като е класиран във втора функционална група, след като е доказал, че е изпълнявал задачи, които спадат към тази функционална група. Този договор влиза в сила на 1 юни 2014 г. (наричан по-нататък „договорът от 2014 г.“).
Междувременно реформата от 2014 г. на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители(1), от една страна, въвежда нов годишен процент за придобиване на пенсионни права 1,8 %, който е по-неблагоприятен от предходния 1,9 %, и от друга страна, установява пенсионната възраст на 66 години, вместо предходната 63 години(2). Съгласно предвидения в Правилника преходен режим обаче длъжностни лица, „които са постъпили на служба в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г.“, продължават да имат право на 1,9 % за всяка година осигурителен стаж(3). Освен това „[д]лъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 […] години и които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършването на […] 64 години и 8 месеца“(4). Тези преходни разпоредби се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.(5).
Тъй като е подписал новия договор след влизането в сила на реформата на Правилника, жалбоподателят иска разяснения от началника на сектор „Пенсии“ на PMO относно последиците за положението му от реформата. В отговора си началникът потвърждава, че поради промяна на договора, считано от 1 юни 2014 г., жалбоподателят не се ползва от преходните разпоредби относно процента за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст.
След като жалбата му по административен ред срещу този отговор е отхвърлена, жалбоподателят сезира Общия съд с жалба, с която иска отмяна на отговора на началника на сектор „Пенсии“, както и на решението, с което се отхвърля жалбата му по административен ред. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че като дата на постъпване на служба за целите на прилагането на съответните преходни разпоредби администрацията е следвало да приеме 1 юли 2008 г. — датата, на която първоначално е бил назначен като договорно нает служител от първа функционална група, а не началната дата на новия договор от 2014 г.
Първи разширен състав на Общия съд обаче отхвърля жалбата. В решението си Общият съд се произнася по прилагането на въведените с реформата на Правилника преходни разпоредби относно процента за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст спрямо договорно наетите служители, подписали нов договор след въпросната реформа(6).
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд разглежда тълкуването на член 1, параграф 1 от приложението към Условията за работа на другите служители, съгласно който преходните разпоредби относно процента за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст, въведени с реформата на Правилника в полза на длъжностните лица, „се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.“(7). Най-напред Общият съд припомня, че преходните разпоредби се тълкуват стриктно и че прилагането им по аналогия по отношение на другите служители предполага съобразяване с конкретната специфика на длъжностните лица и служителите. В това отношение разликата между тези две категории персонал се корени по-специално в естеството на изпълняваните задачи, и в правната връзка между длъжностните лица или служителите и администрацията на Съюза. По-конкретно длъжностното лице работи в администрацията на Съюза по силата на служебно правоотношение, докато договорно наетият служител постъпва и остава на служба на основание на договорно правоотношение(8). Ето защо, за да се ползват от преходните разпоредби, другите служители „трябва да са на служба към 31 декември 2013 г.“, тоест да имат към тази дата сключен договор с администрацията на Съюза.
На второ място, Общият съд уточнява понятието „на служба към 31 декември 2013 г.“. Според Общия съд положението на служител отговаря на това понятие само ако последният не е подписал нов, предполагащ възникването на ново трудово правоотношение с администрацията на Съюза договор, тоест ако няма нов договор, който внася съществено изменение на функциите на служителя и който може да постави под въпрос функционалната приемственост в трудовото му правоотношение. От това следва, че преходните разпоредби се прилагат по аналогия към другите служители, които са били на служба към 31 декември 2013 г. и са останали на служба и след това по силата на договор, който не води до прекъсване на приемствеността в служебното правоотношение. Това тълкуване отчита правното значение на подписването на нов договор, като същевременно позволява да се запазят придобитите права и оправданите правни очаквания на персонала.
В конкретния случай Общият съд установява, че подписаният от жалбоподателя нов договор му позволява да получи достъп до по-висока функционална група и че това поставя под въпрос функционалната приемственост в трудовото му правоотношение с администрацията на Съюза по силата на договора от 2008 г. Следователно, макар че жалбоподателят е бил на служба към 31 декември 2013 г. по силата на първоначалния договор от 2008 г., новият договор от 2014 г. е довел до прекратяването на това му трудово правоотношение и до възникването на ново трудово правоотношение, като поради това жалбоподателят не може да се ползва от преходните разпоредби относно процента за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст.