Неокончателна редакция

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА

27 март 2024 година(*)

„Обжалване — Обезпечително производство — Сближаване на законодателствата — Регламент (ЕС) 2022/2065 — Единен пазар на цифрови услуги — Допълнителна прозрачност на онлайн рекламата — Решение за определяне като много голяма онлайн платформа — Жалба за отмяна“

По дело C‑639/23 P(R)

с предмет жалба на основание член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 октомври 2023 г.,

Европейска комисия, представлявана от L. Armati, A. de Gregorio Merino и P.‑J. Loewenthal,

жалбоподател,

подпомагана от:

Европейски парламент, представляван от M. Menegatti, E. Ni Chaoimh и L. Taïeb,

Съвет на Европейския съюз, представляван от N. Brzezinski, M. Moore и E. Sitbon,

встъпили страни в производството по обжалване,

като другата страна в производството е

Amazon Services Europe Sàrl, установено в Люксембург (Люксембург), представлявано от A. Conrad и M. Frank, Rechtsanwälte, I. Ioannidis, dikigoros, и R. Spanó, avocat,

жалбоподател в първоинстанционното производство,

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,

след изслушване на генералния адвокат M. M. Szpunar,

постанови настоящото

Определение

1        С жалбата си Европейската комисия иска отмяната на определение на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 27 септември 2023 г., Amazon Services Europe/Комисия (T‑367/23 R, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2023:589), с което той разпорежда, от една страна, спиране на изпълнението на Решение С(2023) 2746 final на Комисията от 25 април 2023 г., с което Amazon Store се определя като много голяма онлайн платформа (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в съответствие с член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1), в частта, в която с това решение Amazon Services Europe Sàrl (наричано по-нататък „Amazon“) се задължава да направи публично достъпно хранилището на рекламите по член 39 от този регламент, без да се засяга задължението на Amazon да състави такова хранилище, и от друга страна, отхвърля подадената от Amazon молба за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.

 Правна уредба

 Директива 2000/31/ЕО

2        Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1 Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), гласи в член 6, буква б):

„Освен другите изисквания за информация, които са предвидени в правото на Общността, държавите членки гарантират, че търговските съобщения, които са част от, или съставляват услуга на информационното общество, отговарят най-малко на следните условия:

[…]

б)      самоличността на физическото или юридическо лице, от името на което е извършено търговското съобщение, трябва да може лесно да се установи“.

 Директива 2005/29/ЕО

3        Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260), гласи в член 5, параграфи 1, 2 и 5:

„(1)      Забраняват се нелоялните търговски практики.

2.      Една търговска практика е нелоялна, ако:

а)      противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа,

и

б)      съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. […]

5.      Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива“.

4        Според приложение I към тази директива, сред търговските практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства, са заблуждаващите търговски практики. Съгласно точка 11 от това приложение заблуждаваща търговска практика е „[и]зползване[то] на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, за чиято реклама търговецът е платил, без да пояснява това в съдържанието, или чрез образи или звуци, ясно разпознаваеми от потребителя (позоваваща се)“.

 Регламент (ЕС) 2016/679

5        Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1), гласи в член 15, параграф 1, буква б) и з):

„Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация:

[…]

б)      съответните категории лични данни;

[…]

з)      съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните“.

 Регламент (ЕС) 2019/1150

6        Член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 2019 г., стр. 57) е със следния текст:

В своите общи условия доставчиците на посреднически онлайн услуги посочват основните параметри, определящи класирането, както и причините за тяхната относителна важност в сравнение с други параметри“.

 Регламент 2022/2065

7        Съображения 75, 76, 95 и 155 от Регламент 2022/2065 гласят следното:

„(75)      Предвид значението на много големите онлайн платформи поради техния обхват, в частност изразен в броя на техните получатели на услуги, за улесняване на обществения дебат, икономическите сделки и разпространението сред обществеността на информация, мнения и идеи, както и за оказване на влияние върху начина, по който получателите на услугите получават и съобщават информация онлайн, е необходимо да се наложат специални задължения на доставчиците на тези платформи, в допълнение към задълженията, приложими за всички онлайн платформи. […]

(76)      Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки могат да породят рискове за обществото, които са различни по обхват и въздействие от тези, които пораждат по-малките платформи. Доставчиците на подобни много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки следва съответно да поемат най-строги задължения за дължима грижа, които са съизмерими с тяхното въздействие върху обществото. […]

[…]

(95)      Рекламните системи, използвани от много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, пораждат особени рискове и изискват допълнителен публичен и регулаторен надзор поради своя мащаб и способност за целеви подбор на получателите на услугата въз основа на тяхното поведение във и извън онлайн интерфейса на тази платформа или търсачка. […]

[…]

(155)      Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и гарантирането на сигурна, предвидима и надеждна онлайн среда, в която се спазват основните права, залегнали в [Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, защото те не могат да осигурят необходимото ниво на сътрудничество и съгласуване, като действат самостоятелно, а поради териториалния и личния обхват могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на [Европейския съюз], Съюзът може да приеме мерки […]“.

8        Член 26, параграф 1, букви б)—г) от този регламент гласи:

„Доставчиците на онлайн платформи, които представят реклами в своите онлайн интерфейси, гарантират, че за всяка конкретна реклама, представена на всеки отделен получател, за получателите на услугата е възможно да бъде определено по ясен, сбит и недвусмислен начин и в реално време следното:

[…]

б)      физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)      физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако това лице е различно от физическото или юридическото лице, посочено в буква б); и

г)      съдържателна, пряко и леснодостъпна от рекламата информация относно основните параметри, използвани за определяне на получателя, на когото се представя рекламата, и когато е приложимо — как могат да бъдат променяни тези параметри“.

9        Съгласно член 33, параграфи 1 и 4 от посочения регламент:

„(1)      Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона, […]

[…]

4.      След консултация с държавата членка на установяване или след като вземе предвид информацията, предоставена от координатора за цифровите услуги по място на установяване […], Комисията приема решение, с което определя за много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка за целите на настоящия регламент онлайн платформата или онлайн търсачката с брой на средномесечните активни получатели на услугата, равен или по-голям от броя, посочен в параграф 1 от настоящия член. […]“.

10      Член 38 от същия регламент гласи:

„[…] доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които използват системи за препоръчване, предоставят за всяка от своите системи за препоръчване най-малко една възможност, която не се основава на профилиране […]“.

11      Член 39, параграфи 1 и 2 от Регламент 2022/2065 гласи:

„(1)      Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които представят реклама на своите онлайн интерфейси, съставят и правят публично достъпно в специален раздел в своя онлайн интерфейс - чрез надежден инструмент, предлагащ възможност за търсене, който позволява търсене по повече от един критерий, и чрез приложно-програмни интерфейси — хранилище, съдържащо информацията, посочена в параграф 2, за целия период, през който представят реклама, и до една година след като рекламата е била представена за последен път на техния онлайн интерфейс. Те гарантират, че хранилището не съдържа никакви лични данни за получателите на услугата, на които е била или е могло да бъде представена рекламата, и полагат разумни усилия да гарантират, че информацията е точна и пълна.

2.      Хранилището съдържа най-малко цялата посочена по-долу информация:

а)      съдържанието на рекламата, включително наименованието на продукта, услугата или марката и предмета на рекламата;

б)      физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)      физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако то е различно от лицето, посочено в буква б);

г)      периода, през който рекламата е била представяна;

е)      дали рекламата е предназначена да бъде представяна конкретно на една или повече определени групи получатели на услугата и ако това е така, основните параметри, използвани за тази цел, включително, когато е приложимо, основните параметри, които са използвани за изключването на една или повече подобни определени групи;

е)      търговските съобщения, публикувани на много големите онлайн платформи […];

ж)      общия брой на получателите, до които е достигнала услугата и когато е приложимо, агрегирани числени данни, разбити по държави членки за групата или групите получатели, към които е била насочена конкретно рекламата“.

12      Член 92 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, определени съгласно член 33, параграф 4, четири месеца след нотифицирането на съответния доставчик […], когато тази дата е преди 17 февруари 2024 г.“.

13      Член 93, параграф 2 от посочения регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това […] член 33, параграфи 3—6 […] [се прилага] от 16 ноември 2022 г.“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

14      Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—6 от обжалваното определение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва.

15      Amazon е част от групата Amazon — мултинационална група от дружества. Неговите търговски дейности включват онлайн търговия на дребно и други услуги, като облачни изчисления и цифров стрийминг. То предоставя на трети лица търговци услуги като електронен пазар, което им позволява да предлагат стоки за продажба с посредничеството на Amazon Store. То също така подкрепя трети лица търговци, като наред с останалото им предлага инструменти, които да ги подпомогнат при управлението и развитието на техните дейности, по-конкретно на Amazon Store.

16      С обжалваното решение Комисията определя Amazon Store като много голяма онлайн платформа на основание член 33, параграф 4 от Регламент 2022/2065.

 Производството пред Общия съд и обжалваното определение

17      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 юли 2023 г., Amazon иска отмяната на обжалваното решение.

18      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 юли 2023 г., Amazon иска да бъдат постановени обезпечителни мерки, и по-специално да бъде спряно до постановяването на окончателно решение на Общия съд в главното производство изпълнението на обжалваното решение в частта, в която налага задължение на Amazon, от една страна, да предостави на потребителите за всяка от системите за препоръчване възможност, която не се основава на профилиране, в съответствие с член 38 от Регламент 2022/2065, и от друга страна, да състави и да направи публично достъпно хранилището по член 39 от този регламент.

19      С определение от 28 юли 2023 г., Amazon Services Europe/Комисия (T‑367/23 R), прието на основание член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на обжалваното решение до постановяването на определение, с което се слага край на обезпечителното производство пред Общия съд.

20      С обжалваното определение председателят на Общия съд от една страна разпорежда спиране на изпълнението на обжалваното решение в частта му, в която задължава Amazon да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, без да се засяга задължението на Amazon да състави това хранилище, и от друга страна, отхвърля подадената от Amazon молба за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.

21      Най-напред, що се отнася до условието за неотложност, разгледано в точки 26—69 от това определение, в точка 55 от него председателят на Общият съд приема, че Amazon не е доказало наличието на значителна и непоправима вреда, която би настъпила вследствие привеждането на Amazon Store в съответствие с член 38 от Регламент 2022/2065. В точки 65—69 от посоченото определение обаче председателят на Общия съд приема, че е доказано в достатъчна степен, че привеждането на Amazon Store в съответствие с член 39 от този регламент вероятно ще доведе до значителна и непоправима вреда за Amazon.

22      По-нататък, що се отнася до условието относно fumus boni juris, председателят на Общия съд приема в точка 79 от същото определение, че третото правно основание, изтъкнато от Amazon в подкрепа на жалбата му за отмяна на обжалваното решение, което е незаконосъобразност на член 39 от посочения регламент, на пръв поглед не е лишено от сериозно основание и следователно заслужава задълбочен анализ, който не може да бъде направен от съдията по обезпечителното производство.

23      Накрая, в точка 83 от обжалваното определение председателят на Общия съд е приел, че „интересът от отхвърляне на молбата за обезпечителни мерки трябва да отстъпи пред защитавания от [Amazon] интерес“.

 Производството пред Съда и исканията на страните

24      С определение на заместник-председателя на Съда от 13 декември 2023 г., Комисия/Amazon Services Europe (C‑639/23 P(R), EU:C:2023:1006), Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са допуснати да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

25      Комисията иска от Съда:

–        да отмени обжалваното определение,

–        да се произнесе по спора с окончателен акт, като отхвърли молбата за временни мерки и молбата за междинни временни мерки,

–        при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да измени обжалваното определение така, че задължението на Amazon да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, да бъде спряно само по отношение на данните, изброени в член 39, параграф 2, букви г) и ж) от този регламент, и

–        да осъди Amazon да заплати съдебните разноски за тази инстанция.

26      Amazon моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с обжалването и

–        в случай че уважи жалбата, да му определи 28‑дневен срок за изпълнение на задължението да направи публично достъпно хранилището по член 39 от посочения регламент.

27      Парламентът и Съветът молят Съда да уважи исканията на Комисията

 По жалбата

28      В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква четири основания, като по същество първото е грешка при прилагане на правото и явно неправилно прилагане на условието за fumus boni juris, второто — процесуални нарушения, грешка при прилагане на правото и явно неправилно прилагане на условието за неотложност, третото — грешка при прилагане на правото и явно неправилно прилагане на условието за претегляне на интересите, и четвъртото — нарушение на принципа на пропорционалност.

29      Уместно е най-напред да се разгледа втората част от второто основание.

 Доводи

30      Във втората част от второто основание Комисията изтъква, че като приема в точка 24 от обжалваното определение, че „разполага с всички необходими данни, за да се произнесе“ по молбата за обезпечителни мерки, макар да не се е произнесъл по искането на Комисията за процесуално-организационни мерки, председателят на Общия съд е нарушил принципа на състезателност и така е нарушил и членове 88 и 90 от Процедурния правилник на Общия съд и принципа audi alteram partem.

31      В това отношение тя припомня, че на 28 юли 2023 г. председателят на Общия съд е приел процесуално-организационно действие, вследствие на което Amazon е представило дълго писмено становище в подкрепа на твърдението си, че информацията, която член 39 от Регламент 2022/2065 го задължава да направи публично достояние, е от поверително естество. Тя изтъква, че въпреки това председателят на Общия съд е отказал да уважи последвалото искане от нейна страна за процесуално-организационни мерки, за да може да отговори на новите доводи, изложени от Amazon в това становище.

32      Когато преценява необходимостта от предприемане на процесуално-организационно действие, председателят на Общия съд бил длъжен да спази състезателния характер на производството и принципа audi alteram partem. Следователно Комисията трябвало да получи възможност да отговори на доводите на Amazon, изложени в посоченото в предходната точка становище, още повече че обжалваното спиране на изпълнението в случая било обосновано изключително с твърдението, че спазването на член 39 от Регламент 2022/2065 би задължило Amazon да предостави публичен достъп до поверителна информация — твърдение, изложено само в това становище. Впрочем съображенията относно поверителността на въпросната информация, съдържащи се в точки 76—78 от обжалваното определение, почивали в голямата си част на тези доводи.

33      Неотложният характер на обезпечителното производство не оправдавала лишаването на Комисията от право на защита и поначало тя би трябвало да може да представи становище в много кратък срок.

34      Amazon счита, че председателят на Общия съд не е длъжен да уважи направеното от Комисията искане за процесуално-организационни действия. Всъщност принципът на състезателност единствено забранявал на съда на Съюза да обоснове решението си с факти и документи, по които страните или една от тях не са били в състояние да изразят становище. Тъй като Amazon било приканено да коментира определени правни въпроси, този принцип не бил нарушен. Нямало принцип, който да задължава председателя на Общия съд да предостави на всяка от страните един и същ брой писмени изявления по правен въпрос.

35      При всички случаи Комисията не доказвала, че ако беше дал на Комисията възможност да отговори на Amazon, председателят на Общия съд би достигнал до различен резултат.

 Анализ

36      Молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните фактически и правни обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба за допускане на обезпечителни мерки (определение от 19 юли 2012 г., Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), EU:C:2012:507, т. 55 и цитираната съдебна практика).

37      Освен това, с оглед на бързината, с която по естеството си се характеризира обезпечителното производство, може разумно да се изисква от страната, която иска налагането на временни мерки, да представи, освен в изключителни случаи, още на стадия на подаването на своята молба всички налични доказателства в подкрепа на същата, за да може съдията по обезпечителното производство да прецени въз основа на същите дали посочената молба е основателна (определение от 19 юли 2012 г., Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), EU:C:2012:507, т. 56 и цитираната съдебна практика).

38      Въпреки това в качеството си на съдия по обезпечителното производство председателят на Общия съд разполага по силата на член 157, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд с правомощието да постановява, ако е необходимо, извършването на процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства.

39      От практиката на Съда следва още, че в това си качество председателят на Общия съд трябва да разполага с широка свобода на преценка, за да прецени дали такива действия са подходящи (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 1 декември 2021 г., Inivos и Inivos/Комисия, C‑471/21 P(R), EU:C:2021:984, т. 45 и цитираната съдебна практика).

40      Свободата на преценка, с която разполага съдията по обезпечителното производство, трябва обаче да се упражнява в определени граници, като той е длъжен по-специално да спазва принципа на състезателност. Всъщност този принцип се прилага за всяко производство, което може да приключи с решение на институция на Съюза, което засяга значително интересите на дадено лице, и в частност за производствата пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл определение от 22 ноември 2018 г., Hércules Club de Fútbol/Комисия, C‑334/18 P(R), EU:C:2018:952, т. 47 и цитираната съдебна практика).

41      В това отношение, макар член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да позволява на председателя на Общия съд да постанови временни мерки още преди другата страна да е представила становището си, тази разпоредба не може да се разбира в смисъл, че по принцип позволява на председателя на Общия съд да се произнесе, без да спазва принципа на състезателност. Всъщност посочената разпоредба предвижда единствено дерогираща процедура, която позволява на председателя на Общия съд да постанови такива мерки с цел обезпечение до постановяването на решението по молбата за допускане на временни мерки след приключване на състезателното производство по член 157, параграф 1 от посочения процедурен правилник (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 28 септември 2023 г., Съвет/Мазепин, C‑564/23 P(R), EU:C:2023:727, т. 60 и 61).

42      Принципът на състезателност по-специално предоставя на всяка от страните в процеса, независимо от правното ѝ качество, правото да се запознае с доказателствата и със становищата, представени на съда от противната страна, и да ги обсъди. За да бъдат изпълнени изискванията, свързани с правото на справедлив съдебен процес, е необходимо страните да са се запознали и да могат да обсъдят в състезателно производство както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на спора (вж. в този смисъл решения от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 54, от 4 декември 2019 г., Н/Съвет, С‑413/18 P, EU:C:2019:1044, т. 103 и 104, и от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 58 и 59).

43      По дела, различни от обезпечителното производство, от тези изисквания Съдът по-специално извежда, че макар Общият съд да може свободно да реши да постави въпрос на страна в определените от процедурния си правилник рамки, той е длъжен да даде на останалите страни възможност да изразят становище по отговора на този въпрос поне в случаите, когато той съдържа данни от решаващо значение за изхода на разглежданото дело (вж. в този смисъл решения от 4 декември 2019 г., Н/Съвет, С‑413/18 P, EU:C:2019:1044, т. 105—116, и от 10 септември 2020 г., Румъния/Комисия, C‑498/19 P, EU:C:2020:686, т. 75 и 76).

44      Това правило се прилага и когато председателят на Общия съд поставя въпрос на една от страните на основание член 157, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд.

45      Наистина, от една страна от практиката на Съда следва, че с оглед на бързината, която характеризира обезпечителното производство поради самото му естество, съдията в обезпечителното производство не е длъжен систематично да изслушва ищеца или жалбоподателя по всички данни, предоставени от ответника, които възнамерява да вземе предвид, за да се произнесе по молбата за допускане на временни мерки (определение на заместник-председателя на Съда от 1 декември 2021 г., Inivos и Inivos/Комисия, C‑471/21 P(R), EU:C:2021:984, т. 47).

46      Това разрешение обаче е последица от липсата на норма, която по принцип да предвижда представянето на реплика и дуплика в обезпечителното производство. Ето защо от него не следва извод, че когато председателят на Общия съд разреши на жалбоподателя да представи допълнителни данни в подкрепа на своята молба за обезпечителни мерки, ответникът няма право да обсъди тези данни, тъй като от съображенията в точки 36 и 37 от настоящото определение следва, че тази молба трябва да съдържа всички необходими за произнасянето данни и че член 157, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд гарантира правото на ответника да представи становище по посочената молба.

47      От друга страна, макар в определение от 17 декември 2020 г., Anglo Austrian AAB и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ (C‑207/20 P(R), EU:C:2020:1057), заместник-председателят на Съда да отхвърля оплакването на жалбоподателите в това дело за нарушение на правото на изслушване в резултат от невъзможността да изразят становище по едно от доказателствата, което не е било налично към датата на подаване на молбата за обезпечителни мерки, следва да се посочи, че липсата на състезателност, разглеждана в делото, по което е постановено това определение, не е породена от постановено от председателя на Общия съд процесуално-организационно действие. Освен това, за да отхвърли това оплакване, заместник-председателят на Съда се е обосновал изключително с обстоятелството, че жалбоподателите по това дело са отказали да се възползват от процесуална гаранция, с която са разполагали, като не са поискали от председателя на Общия съд да постанови извършването на процесуално-организационно действие на основание член 88 от Процедурния правилник на Общия съд.

48      В случая от преписката се установява, че с процесуално-организационно действие, постановено на 28 юли 2023 г., председателят на Общия съд е приканил Amazon да коментира точки 109—118 от писменото становище, представено от Комисията пред първата инстанция.

49      В отговора си на това процесуално-организационно действие Amazon е изложило поредица от доводи, с които да установи, че информацията, която член 39 от Регламент 2022/2065 го задължава да разкрие, е поверителна, че разкриването на тази информация би му причинило значителна вреда и че интересите, които биха били увредени от такова разкриване, заслужават защита.

50      Както подчертава Комисията, в преценката си относно fumus boni juris в точки 76—78 от обжалваното определение председателят на Общия съд се обосновава с доводи, които по същество възпроизвеждат данните, изложени от Amazon в отговора на процесуално-организационното действие от 28 юли 2023 г.

51      Следователно този отговор е съдържал данни от решаващо значение за изхода на делото.

52      Комисията е била напълно лишена от възможността да изрази становище по доводите, изложени от Amazon в посочения отговор.

53      Така, първо, отговорът на Amazon на процесуално-организационното действие от 28 юли 2023 г., е бил връчен на Комисията на 30 август 2023 г., без тя да е приканена да изрази становище по този отговор.

54      Второ, председателят на Общия съд не е уважил молбата за постановяване на процесуално-организационни действия, подадена от Комисията на 15 септември 2023 г. на основание член 88 от Процедурния правилник на Общия съд, с която тя е поискала разрешение да отговори на отговора на Amazon, посочен в точка 49 от настоящото определение, за да получат страните равни процесуални възможности и Общият съд да може да се произнесе по молбата за временни мерки след пълно изясняване на случая.

55      Трето, в точка 24 от обжалваното определение председателят на Общия съд е приел, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по молбата за временни мерки, без да е необходимо преди това да изслуша устните становища на страните.

56      От друга страна, доколкото от становището на Комисията се установява, че ако беше приканена от председателя на Общия съд да изрази становище по отговора на Amazon, посочен в точка 49 от настоящото определение, тя щеше да представи допълнителни доводи с цел да докаже, че информацията, която член 39 от Регламент 2022/2065 задължава Amazon да разкрие, не е поверителна, а priori не е изключено разглеждането на тези доводи да е можело да накара председателя на Общия съд да отхвърли молбата за обезпечителни мерки в нейната цялост.

57      От гореизложеното следва, че председателят на Общия съд е нарушил принципа на състезателност, поради което втората част от второто основание следва да се уважи.

58      След като преценката на председателя на Общия съд относно условието за fumus boni juris определено се основава на данни, които не са били обсъдени при прилагане на принципа на състезателност, нарушението на този принцип само по себе си е достатъчно, за да обоснове отмяната на точка 1 от диспозитива на обжалваното определение, с която председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на обжалваното решение в частта, с която по силата на това решение Amazon е задължено да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, без да се засяга задължението на Amazon да състави това хранилище.

59      Това нарушение на посочения принцип обаче не може да доведе до отмяна на точка 2 от диспозитива на въпросното определение, с която председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.

60      Всъщност тази точка 2 се основава на преценката на председателя на Общия съд, изложена в точка 55 от посоченото определение, че Amazon не е доказало наличието на значителна и непоправима вреда, която би произтекла от съобразяването с член 38 от Регламент 2022/2065 от страна на Amazon Store.

61      От една страна, тази преценка е резултат от съображения, изложени в точки 35—54 от същото определение, в които председателят на Общия съд не се позовава по никакъв начин на данните, дадени в отговора на Amazon, посочен в точка 49 от настоящото определение.

62      От друга страна, останалите части от второто основание на жалбата и другите основания, изложени от Комисията в подкрепа на жалбата ѝ, не са насочени срещу посочените точки 35—54.

63      От това следва, без да е необходимо да се разглеждат тези други части и основания, че жалбата следва да се отхвърли в частта, с която е поискана отмяната на точка 2 от диспозитива на обжалваното определение.

 По молбата за временни мерки, подадена пред Общия съд

64      Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. В съответствие с член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз тази разпоредба се прилага и в производствата по обжалване (определение на заместник-председателя на Съда от 2 февруари 2024 г., Mylan Ireland/Комисия, C‑604/23 P(R), EU:C:2024:117, т. 38).

65      В настоящия случай, доколкото, от една страна, Комисията е представила пред Съда доводите, с които е възнамерявала да оспори данните в отговора на Amazon, посочен в точка 49 от настоящото определение, и от друга страна, в исканията в своята жалба моли Съда да постанови окончателно решение по делото, с оглед на бързината, с която се характеризира обезпечителното производство, подадената от Amazon молба за обезпечителни мерки следва да се разгледа, доколкото се отнася до спирането на изпълнението на обжалваното решение в частта, с която това решение задължава Amazon да състави и да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065.

66      За тази цел е важно да се припомни, че съгласно член 156, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд в молбите за обезпечителни мерки трябва да се посочат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, и фактическите и правните основания, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканата временна мярка. Така според постоянната практика на Съда съдията по обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението и други временни мерки, ако бъде установено, че тяхното постановяване е обосновано на пръв поглед от фактическа и правна страна (fumus boni juris) и че те са неотложни, в смисъл че за да се предотврати значителна и непоправима вреда за интересите на поискалата ги страна, е необходимо те да бъдат постановени и да породят последиците си още преди решението по съществото на жалбата. Тези условия са кумулативни, поради което молбите за временни мерки трябва да бъдат отхвърлени, ако някое от тях не е изпълнено. Освен това във всеки конкретен случай съдията по обезпечителното производство претегля засегнатите интереси (определение на заместник-председателя на Съда от 2 февруари 2024 г., Mylan Ireland/Комисия, C‑604/23 P(R), EU:C:2024:117, т. 40).

 По fumus boni juris

 Доводи

67      За да докаже fumus boni juris, Amazon излага три основания, представени в подкрепа на жалбата в главното производство.

68      В своите доводи относно третото от тези основания, което е уместно да се разгледа най-напред, Amazon прави възражение за незаконосъобразност на член 39 от Регламент 2022/2065, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на членове 7, 16 и 17 от Хартата.

69      В това отношение Amazon изтъква, че предвиденото в посочения член 39 задължение да бъде публикувана в общодостъпно хранилище подробна информация за рекламата, представена на Amazon Store, би нарушило тежко член 7 от Хартата и общия принцип за защита на търговската тайна. Освен това предвид стратегическото естество на тази информация задължението за разкриването ѝ би попречило на търговската дейност на Amazon и така би нарушило членове 16 и 17 от Хартата.

70      Amazon уточнява, че макар наистина част от посочената информация да трябва да бъде разкрита по силата на различни актове от правото на Съюза, това не се отнася в частност до информацията относно периода, през който конкретна реклама е била представяна, или относно броя на получателите, до които е достигнала услугата. Нещо повече, тези актове на Съюза не създавали задължение информацията да бъде разкрита на цялата общественост, а да е достъпна само за получателите на рекламите.

71      От една страна, прилагането на член 39 от Регламент 2022/2065 не било уместно с оглед различията между онлайн платформите за търговия и другите много големи онлайн платформи. От друга страна, законодателят на Съюза можел да постигне целите за предотвратяване на риска от незаконни реклами или манипулативни техники и дезинформация, които имат реално отрицателно и предвидимо въздействие върху общественото здраве, обществената сигурност, гражданския дебат, участието в политическия живот и равенството, посредством алтернативно решение, което засяга в по-малка степен правата на Amazon, като го задължи да предостави достъп до разумно структурирано хранилище само на регулаторите и на одобрени изследователи.

72      Комисията счита, че третото изложено от Amazon основание не може да бъде уважено.

73      Първо, това основание било явно недопустимо. Всъщност според практиката на Съда възражение за незаконосъобразност на член 39 от Регламент 2022/2065, направено на основание член 277 ДФЕС, било допустимо само в случай че посоченият член 39 е правното основание на обжалваното решение или ако има пряка правна връзка с това решение. В случая това не било така. В частност фактът, че разпоредбите на глава III, раздел 5 от Регламент 2022/2065 се прилагат спрямо Amazon едва след приемането на решение на Комисията, като обжалваното решение, с което дружеството е определено като много голяма онлайн платформа или много голяма търсачка за целите на този регламент, не било достатъчно, за да се счита за пряка правна връзка между тези разпоредби и това решение. Обратното разрешение впрочем би лишило посочените разпоредби от пряка изпълнителна сила. Нещо повече, с оглед на естеството на съществуващата връзка между обжалваното решение и член 39 от посочения регламент, незаконосъобразността на този член не можела да доведе до отмяна на това решение.

74      Второ, Amazon по никакъв начин не доказвало твърдението, че член 39 от Регламент 2022/2065 нарушава негови основни права. Така молбата за обезпечителни мерки не съдържала никакви доводи за поверителния характер на информацията, която член 39 от Регламент 2022/2065 задължава Amazon да разкрие. В частност Amazon не доказвало, че тази информация е известна само на ограничен брой лица, че нейното разкриване може да му причини значителна вреда и че интересите, които могат да бъдат накърнени от разкриването, обективно заслужават защита.

75      При всички случаи тази информация не била поверителна, доколкото Amazon вече било длъжно по силата на други актове от правото на Съюза да направи публично достъпна по-голямата част от нея. В това отношение Комисията се позовава не само на Регламент 2022/2065, но и на Директиви 2000/31 и 2005/29, както и на Регламенти 2016/679 и 2019/1150. Освен това част от посочената информация можело да се получи от търговските оферти или от измерванията на рекламите и от предлагани на пазара анализи на данни.

76      Трето, разграничението между онлайн платформите за търговия и останалите много големи онлайн платформи, което Amazon прави, не било обосновано от гледна точка на целите на Регламент 2022/2065.

 Анализ

77      От постоянната практика на Съда следва, че условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от основанията в подкрепа на искането по същество, изложени от поискалата временни мерки страна, на пръв поглед не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание. Такъв е случаят, когато някое от изтъкнатите основания разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на производството по същество, или когато пренията между страните разкриват наличието на сериозен правен спор, чието решение не е категорично ясно (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г., Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 188 и цитираната съдебна практика).

78      Страните спорят на първо място по допустимостта на третото изложено от Amazon основание, изведено от незаконосъобразността на член 39 от Регламент 2022/2065.

79      Съгласно член 277 ДФЕС „всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея [ДФЕС], за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт“.

80      Според постоянната практика на Съда този член е израз на общ принцип, който гарантира на всяка страна правото инцидентно да оспори валидността на актовете с общо приложение, които формират правното основание на адресирано до нея решение, с цел да постигне отмяната му (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 44 и цитираната съдебна практика).

81      Тъй като член 277 ДФЕС няма за цел да допусне страна да оспори приложимостта на какъвто и да било акт с общо приложение в каквото и да било съдебно производство, актът, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в случая, който се разглежда в съдебното производство (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Commission/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 45 и цитираната съдебна практика).

82      Поради това по повод производства по жалби за отмяна на индивидуални решения Съдът приема за допустимо повдигането на възражение за незаконосъобразност на разпоредбите от акт с общо приложение, които съставляват правното основание на тези решения или имат пряка правна връзка с такива решения (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Commission/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 46 и цитираната съдебна практика).

83      Пряката правна връзка може да произтича по-конкретно от факта, че разпоредбата, срещу чиято незаконосъобразност е направено възражението, е част от мотивите на обжалваното решение, включително когато не е посочена във формалните мотиви на това решение (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., Комисия/Commission/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 52)

84      Съдът обаче счита за недопустимо възражение за незаконосъобразност, насочено срещу акт с общо приложение, когато обжалваното индивидуално решение не представлява мярка за прилагане на този акт (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Commission/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 47 и цитираната съдебна практика).

85      В настоящия случай е безспорно, че член 39 от Регламент 2022/2065 не съставлява правното основание на обжалваното решение.

86      Въпреки това от съдебната практика, цитирана в точка 82 от настоящото определение, следва, че може да бъде направено възражение за незаконосъобразност срещу всяка разпоредба от акт с общо приложение, която има пряка правна връзка с обжалваното решение, дори когато тази разпоредба не съставлява правното основание на това решение.

87      По настоящото дело Amazon твърди, че има достатъчно пряка правна връзка между член 39 от Регламент 2022/2065 и обжалваното решение, тъй като този член се прилага към Amazon Store в резултат от приемането на това решение, обстоятелство, от което дружеството прави по същество извода, че посоченият член и посоченото решение са част от общ правен режим, чиято законосъобразност Amazon смята да оспори.

88      А priori не е изключено връзка от такъв порядък да се счита за недостатъчно пряка, за да обоснове допустимостта на направеното от Amazon възражение за незаконосъобразност, както твърди Комисията, по-специално предвид факта, че няма нито твърдения, нито доказателства, че това би предположило член 39 от Регламент 2022/2065 да може да бъде привързан към съображенията, които са в основата на обжалваното решение, или към самите мотиви на последното.

89      Както изглежда обаче, Съдът все още не е определил дали такава връзка може да се квалифицира като „пряка правна връзка“ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 82 от настоящото определение.

90      Освен това от практиката на Съда следва, че с цел гарантиране на ефективна съдебна защита член 277 ДФЕС трябва да се тълкува така, че да се избегне изкуственото разделяне на отделните аспекти на един и същ правен режим (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 76).

91      В този контекст преценката на естеството на съществуващата правна връзка между член 39 от Регламент 2022/2065 и обжалваното решение за целите на прилагането на член 277 ДФЕС, изглежда, представлява сложен правен въпрос, чието разрешение не е очевидно и следователно се нуждае от задълбочен анализ.

92      На второ място, ако третото основание бъде прието за допустимо, разглеждането на това основание би предположило съдът по същество да определи дали член 39 от Регламент 2022/2065 съответства на принципа на равно третиране и на членове 7, 16 и 17 от Хартата.

93      За преценката на изложените от Amazon доводи относно условието за fumus boni juris е необходимо най-напред да се разгледа това основание, доколкото е свързано с твърдение за нарушение на членове 7 и 16 от Хартата.

94      Член 7 от Хартата гласи, че всеки има право на зачитане на своя личен и семеен живот, на своето жилище и тайната на своите съобщения.

95      От своя страна член 16 от Хартата гласи, че свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

96      От член 39, параграфи 1 и 2 от Регламент 2022/2065 следва, че прилагането на тези разпоредби спрямо Amazon би го задължило да направи публично достъпно хранилище, съдържащо различна информация за рекламите, представяни на много големите онлайн платформи. Тази информация включва по-специално съдържанието на рекламата, лицето, от чието име се представя рекламата, периода, през който рекламата е била представяна, основните параметри, използвани за определяне на някои получатели, търговските съобщения, публикувани на много големите онлайн платформи, както и общия брой на получателите, до които е достигнала услугата.

97      Тъй като съвкупността от тази информация дава подробни данни за всички дейности на Amazon в областта на онлайн рекламата, включително за неговите отношения с клиентите му и точните условия на провежданите търговски комуникационни кампании, не може a priori да се изключи възможността наложените с член 39 от Регламент 2022/2065 задължения да се приемат за ограничаващи правата, които Amazon черпи от членове 7 и 16 от Хартата, както то твърди, като за достигането на такъв предварителен извод не е необходимо Amazon да представя допълнителни доводи, за да установи поверителния характер на посочената информация.

98      Наистина, би било различно ако се приеме, както изтъква Комисията, че информацията, която член 39 от Регламент 2022/2065 задължава Amazon да разкрие, всъщност вече е публично достъпна, независимо от прилагането на този член.

99      В това отношение действително изглежда, че част от тази информация трябва да бъде разкрита по силата на други разпоредби от правото на Съюза.

100    В частност, най-напред, изглежда, че оповестяването на самоличността на лицето, от чието име се представя рекламата, се изисква на основание член 6, буква б) от Директива 2000/31 и член 26, параграф 1, буква б) от Регламент 2022/2065. По-нататък, a priori изглежда, че Комисията основателно твърди, че основните параметри, използвани при определяне на някои получатели, трябва да бъдат разкрити по силата на член 15, параграф 1, букви б) и з) от Регламент 2016/679, член 5, параграф 1 от Регламент 2019/1150 и член 26, параграф 1, буква г) от Регламент 2022/2065. На последно място, не е изключено публикуването на търговско съобщение на много голяма онлайн платформа, без заинтересованият получател да е уведомен за това, да може да се квалифицира като нелоялна търговска практика по силата на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и точка 11 от приложение I към нея.

101    От доводите на Комисията, и в по-широк смисъл, от преписката, с която разполага заместник-председателят на Съда, обаче не следва, че цялата информация, посочена в член 39, параграф 2 от Регламент 2022/2065, и в частност периодът, през който рекламата е била представяна, или общият брой на получателите, до които е достигнала услугата, трябва да бъдат разкрити независимо от прилагането на въпросния член 39. Трябва да се отбележи, че Комисията твърди само че по-голямата част от информацията е обхваната от такива задължения за разкриване, и следователно не претендира, че това се отнася за цялата посочена информация.

102    Нещо повече, въпросът дали за целите на прилагането на членове 7 и 16 от Хартата предоставянето на достъп до дадена информация само на заинтересования потребител или на цялата общественост са равностойни, е съвсем нов въпрос, който показва определена сложност.

103    Освен това макар Комисията да твърди, че аналогична на посочената в член 39, параграф 2 от Регламент 2022/2065 информация за Amazon може да бъде получена от търговски оферти, тя не представя никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

104    Що се отнася до твърдението, че такава информация може да бъде получена въз основа на измервания на рекламите и предлагани на пазара анализи на данни, в отсъствие на допълнителни уточнения относно съответната информация то не е достатъчно да докаже, че Amazon не е било длъжно на основание член 39 от този регламент да предостави публичен достъп до информация, която всъщност е поверителна.

105    От друга страна, доводът на Комисията, че Amazon е било длъжно да докаже, че разкриването на въпросната информация е в състояние да му нанесе значителна вреда и че интересите, които могат да бъдат увредени от разкриването, обективно заслужават защита, представлява тълкуване на релевантните разпоредби от Хартата, което не следва на пръв поглед нито от текста на тези разпоредби, нито от практиката на Съда. Ето защо основателността на този довод трябва да бъде преценена от съда, който ще разгледа спора по същество.

106    При тези условия съдията по обезпечителното производство би могъл единствено да констатира, че е установено в достатъчна степен, че информацията, която Amazon е длъжно да разкрие по силата на член 39 от Регламент 2022/2065, не е поверителна и че следователно прилагането на този член 39 спрямо Amazon не би довело до ограничаване на правата, които то може да черпи от членове 7 и 16 от Хартата.

107    Такова ограничаване на тези права обаче би могло да обоснове незаконосъобразността на член 39 от Регламент 2022/2065 само ако това ограничаване не съответства на условията, посочени в член 52, параграф 1 от Хартата.

108    Тази разпоредба гласи, че ограничения на упражняването на права като прогласените в членове 7 и 16 от Хартата могат да бъдат налагани само ако са предвидени в закон, ако зачитат основното съдържание на посочените права и свободи и ако при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

109    Преценката, която трябва да се извърши, за да се определи дали в случая тези условия са изпълнени, предполага да се вземат предвид различни фактори, като степента, в която публикуването на цялата информация по член 39, параграф 2 от Регламент 2022/2065 ще допринесе за постигане на преследваните от законодателя на Съюза цели, равнището на тежест на ограничението на предвидените в членове 7 и 16 от Хартата права или евентуалното съществуване на алтернативни разрешения, които засягат тези права в по-малка степен.

110    Ето защо, макар на законодателя на Съюза да трябва да се признае широка свобода на преценка в това отношение, въпросът дали той е надхвърлил границите на тази свобода на преценка с приемането на член 39 от Регламент 2022/2065 в отсъствието на ясни прецеденти представлява важен правен спор, чието решение не е очевидно.

111    Предвид гореизложеното, след общата проверка, възложена на съдията по обезпечителното производство, и без произнасяне по основателността на третото изложено от Amazon основание, което е от компетентността единствено на съда по същество, не може да се приеме, че това основание на пръв поглед трябва да се счита за напълно несериозно.

112    От това следва, че условието за fumus boni juris е изпълнено, предвид доводите, изведени от възражението за незаконосъобразност на член 39 от Регламент 2022/2065.

 По неотложността

 Доводи

113    За да докаже, че условието за неотложност е изпълнено, Amazon твърди, че предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065 ще му причини значителна и непоправима вреда.

114    Най-напред, предоставянето на публичен достъп до това хранилище щяло да задължи Amazon да разкрие поверителна информация за Amazon и неговите рекламодатели. В частност посоченото хранилище щяло да съдържа параметрите за определяне на получателите, които Amazon може да предостави, и броя на клиентите, до които тези параметри позволяват да се достигне. След разкриването на тази информация конкурентите на Amazon щели да запазят научените най-ефективни стратегии и технологии. Освен това достъпът до тази информация щял да навреди на партньорите рекламодатели на Amazon, като разкрие техните стратегии. Така рекламните дейности на Amazon щели да бъдат значително и непоправимо увредени.

115    По-нататък, предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065 щяло да намали необратимо пазарния дял както на общите дейности на Amazon за продажби на дребно, така и на неговата рекламна дейност. Всъщност предоставянето на публичен достъп до това хранилище щяло да отблъсне третите лица продавачи от Amazon Store и да ги накара да се въздържат от рекламиране в Amazon Store. Освен това конкурентите на операторите, представящи реклами в Amazon Store, щели да могат да копират и да възпроизведат най-ефективните рекламни стратегии. В дългосрочен план предоставянето на публичен достъп до посоченото хранилище създава опасност от засягане на резултатите за потребителите, като намали рекламата и отдалечи продавачите от платформата Amazon Store.

116    На последно място, претърпяната от Amazon вреда не била само имуществена и не се определяла единствено от финансовия аспект. Така влошаването на неговото конкурентно положение би могло да доведе до поява на отрицателна обратна връзка. Освен това вероятно било невъзможно да се изчислят с точност специфичните последици от предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, доколкото именно това предоставяне би предполагало разкриването на поверителна информация.

117    Комисията счита, че Amazon не е доказало, че в случая е изпълнено условието за неотложност.

118    Amazon единствено излагало, най-често в условно наклонение, недоказани и несвързани помежду си твърдения. Освен това Amazon не представяло информация, от която да се установи, че твърдяната от него вреда е предвидима с достатъчна степен на вероятност. От друга страна, обстоятелството, че Amazon би се затруднило да докаже основателността на иск за обезщетение за претърпяната от него вреда, не доказвало, че тази вреда не може да се определи по размер.

119    От друга страна, Amazon не доказвало, че условието относно fumus boni juris е изпълнено, що се отнася до поверителния характер на информацията, която то трябвало да въведе в хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065. Единствено ако това условие било изпълнено, за целите на преценката на условието за неотложност съдията по обезпечителното производство трябвало да предположи, че част от информацията има поверителен характер. Във всички случаи тази информация не била поверителна.

 Анализ

120    От практиката на Съда следва, че целта на обезпечителното производство е да се гарантира пълният ефект на бъдещото окончателно решение, за да се избегне празнота в правната защита, осигурявана от Съда. За да се постигне тази цел, неотложността се преценява в зависимост от необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се предотврати значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита. Тази страна трябва да докаже, че не би могла да изчака изхода на производството по същество, без да претърпи такава вреда. Макар за доказване на наличието на тази вреда да не е необходимо да се изисква с абсолютна сигурност да се установи нейното непосредствено настъпване, а е достатъчно посочената вреда да е предвидима с достатъчна степен на вероятност, това не означава, че страната, която иска временна мярка, не е длъжна да докаже фактите, за които счита, че обосновават възможността за настъпване на такава вреда (определение на заместник-председателя на Съда от 16 юли 2021 г., Symrise/ECHA, C‑282/21 P(R), EU:C:2021:631, т. 40).

121    На първо място, що се отнася до твърдението на Amazon, че предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065 ще доведе до спадане на неговия пазарен дял и съответно ще му причини значителна и непоправима вреда, следва да се припомни, че когато страната, поискала временната мярка, се позовава на загуба на пазарния си дял, тя трябва да докаже, че поради пречки от структурен или правен характер ще ѝ е невъзможно да си възвърне значителна част от този пазарен дял в хипотеза, при която жалбата ѝ в главното производство в крайна сметка бъде уважена (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 2 февруари 2024 г., Mylan Ireland/Комисия, C‑604/23 P(R), EU:C:2024:117, т. 84 и цитираната съдебна практика).

122    Макар Amazon действително да твърди, че загубата на пазарен дял вследствие от предоставянето на публичен достъп до това хранилище ще бъде необратима, в своята молба за обезпечителни мерки то не сочи специфични пречки, които биха му попречили да си възвърне този пазарен дял, ако на по-късен етап задължението му да поддържа това онлайн хранилище отпадне поради отмяната на обжалваното решение.

123    Наистина, в това отношение Amazon се позовава и на някои точки от експертиза, представена като приложение към молбата му за обезпечителни мерки, от която следва, че за Amazon може да е трудно да върне на своята платформа напусналите я търговци, доколкото последните биха могли да привикнат да използват друга платформа и биха могли да пожелаят да запазят създадените връзки със своите клиенти чрез тази друга платформа.

124    Въпреки това, от една страна, тази експертиза единствено излага хипотези, без да изчислява вероятността от настъпването им. От друга страна, тя не съдържа никакви доказателства или позовавания, от които да се установи, че настъпването на посочените хипотези наистина е вероятно.

125    Ето защо не може да се приеме, че Amazon е доказало наличието на пречки от структурно или правно естество, които не му позволяват в случай на отмяна на обжалваното решение да възвърне значителна част от пазарния си дял, който евентуално е загубило след предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065. От това следва, че във всички случаи то не е доказало, че загубата на пазарен дял, която би била предизвикана от предоставянето на публичен достъп до това хранилище, би му причинила непоправима вреда.

126    На второ място, що се отнася до доводите, изведени от разкриването на поверителна информация, от практиката на Съда следва, че когато, от една страна, поискалото обезпечение лице твърди, че сведенията, чието публикуване се цели да се възпрепятства временно, представляват търговска тайна, и когато, от друга страна, това твърдение отговаря на условието за fumus boni juris, съдията по обезпечителното производство по принцип е длъжен при разглеждането на свързаното с неотложността условие да предположи, че тези сведения са търговска тайна (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 12 юни 2018 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑65/18 P(R), EU:C:2018:426, т. 21).

127    Доколкото от точки 96—105 от настоящото определение следва, че твърдението на Amazon, че поне част от информацията, посочена в член 39, параграф 2 от Регламент 2022/2065, е поверителна, отговаря на условието за fumus boni juris, за целите на преценката на условието относно неотложността следва да се изхожда от предположението, че прилагането на тази разпоредба ще доведе до разкриването на поверителна информация.

128    Следователно доводът на Комисията, че разглежданата информация не е поверителна, не би могъл да е основание да се приеме, че последното условие не е изпълнено.

129    В този контекст, макар Amazon да твърди, че вредата, произтичаща от предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, не може да се определи по размер само във финансов аспект, то все пак не доказва по какъв начин предоставянето на публичен достъп до това хранилище ще му нанесе неимуществена вреда.

130    Amazon обаче ясно се позовава на имуществена вреда вследствие от предоставянето на публичен достъп до това хранилище, която щяла да е последица както от колебанието на третите лица търговци да публикуват реклами в Amazon Store, което в крайна сметка би могло да доведе до напускането на платформата от част от тях, така и от узнаването от страна на конкурентите на Amazon на стратегии, които могат да се приложат за подобряване на тяхното конкурентно положение.

131    Предвид разнообразието на конкретната търговска информация, която трябва да фигурира в хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, предвид интереса на рекламодателите да могат да приложат рекламни практики, които не могат лесно да се възпроизведат от техните конкуренти, и предвид предимството, което конкурентните на Amazon биха могли да получат от пълния достъп до такава търговска информация, вредата от предоставянето на публичен достъп до това хранилище трябва да се счита за значителна по своя характер, каквото е условието за постановяване на временни мерки (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 10 септември 2013 г., Комисия/Pilkington Group, C‑278/13 P(R), EU:C:2013:558, т. 47).

132    Що се отнася до непоправимия характер на тази вреда, достатъчно е да се припомни, че безспорно, освен при изключителни обстоятелства, имуществените вреди не могат да се считат за непоправими, тъй като парично обезщетение по принцип може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата. Все пак това не е така и такава имуществена вреда може да се счита за непоправима, ако не може да бъде изчислена (определение на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 92 и цитираната съдебна практика).

133    Несигурността, свързана с обезщетяването на имуществена вреда в рамките на евентуален иск за обезщетение за вреди, обаче не може да се счита сама по себе си за обстоятелство, което може да докаже непоправимия характер на такава вреда, съгласно практиката на Съда. Всъщност на етапа на обезпечителното производство възможността да се получи обезщетение в един по-късен момент, в рамките на евентуален иск за обезщетение за вреди, какъвто би могъл да се предяви след отмяната на обжалвания акт, винаги е несигурна. Обезпечителното производство обаче няма за цел да замести такъв иск за обезщетение, за да премахне тази несигурност, тъй като то има за цел само да гарантира пълното действие на окончателното решение, което ще бъде постановено в производството по същество, в което обезпечителното производство се вписва, в настоящия случай — производството по жалба за отмяна (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 93 и цитираната съдебна практика).

134    Положението обаче е различно, когато още при преценката от съдията в обезпечителното производство ясно личи, че поради естеството и предвидимостта на настъпването на твърдяната вреда, ако възникне, тя няма да може да бъде установена и изчислена точно, и че следователно на практика няма да може да бъде поправена чрез иск за обезщетение. Такъв по-специално може да бъде случаят, що се отнася до публикуването на специфична поверителна търговска информация (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 94 и цитираната съдебна практика).

135    В това отношение се налага констатацията, че вредата, която Amazon може да понесе поради публикуването на търговските му тайни, ще бъде различна както по естество, така и по обхват, в зависимост от това дали лицата, които ще се запознаят с тези търговски тайни, ще са негови клиенти, конкуренти, финансови анализатори или широката общественост. Всъщност би било невъзможно да се определят броят и качеството на всички лица, които действително са се запознали с публикуваната информация, и да се прецени по този начин какво би могло да бъде действителното въздействие на нейното публикуване върху търговските и икономическите интереси на Amazon (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 95 и цитираната съдебна практика).

136    Тази несигурност, която се наблюдава и в настоящия случай, може да докаже непоправимия характер на твърдяната имуществена вреда (вж. в този смисъл определения на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 96, и от 1 март 2017 г., ЕМА/EMA/MSD Animal Health Innovation и Intervet international, С‑512/16 P(R), EU:C:2017:149, т. 113—118).

137    Ето защо следва да се приеме, че Amazon е доказало, че твърдяната вреда има изискваните характеристики. Следователно условието за неотложност е изпълнено.

 По претеглянето на интересите

 Доводи

138    Amazon твърди, че неговият интерес от спиране на изпълнението на обжалваното решение има превес над останалите интереси, свързани с незабавното изпълнение на това решение по три причини.

139    Най-напред, отказът да бъдат постановени временни мерки щял да наруши ефективността на бъдещо решение за отмяна на обжалваното решение, доколкото за Amazon има риск да понесе непоправима вреда още преди постановяването на такова решение за отмяна. Така разкритата при предоставянето на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065 информация би загубила окончателно своя поверителен характер. Освен това решението за отмяна нямало да позволи връщането на Amazon Store на третите лица търговци, които вече са напуснали тази платформа.

140    След това, спирането на изпълнението на обжалваното решение би имало за последица единствено поддържане на статуквото до постановяване на решение по същество.

141    Накрая, останалите мерки, предвидени в Регламент 2022/2065, които ще се прилагат дори в случай на спиране на изпълнението на обжалваното решение, щели да са достатъчни за постигане на преследваните от законодателя на Съюза цели. Така член 39 от този регламент не можел да се счита за основна норма от регламента, тъй като въведените с него задължения не се прилагат към повечето посреднически услуги.

142    Комисията счита, че изложените от Amazon причини, разгледани поотделно или в своята съвкупност, не са достатъчни, за да се счете, че при претегляне на интересите превес има постановяването на поисканите временни мерки. Първо, настъпването на непоправима вреда не било решаващ довод, а предпоставка за претеглянето на интересите от съдията по обезпечителните мерки. Второ, спирането на изпълнението на обжалваното решение не запазвало статуквото. Напротив, постановяването на такова спиране щяло да доведе до прилагането спрямо Amazon в продължение на години на режим, различен от режима, наложен на другите много големи онлайн платформи. Трето, законодателят на Съюза предвидил специален режим за тази категория платформи именно защото общите задължения, предвидени в Регламент 2022/2065, не били достатъчни за предпазване от системните обществени рискове, породени от тези платформи, както било видно от някои актуални случаи. Имало неотложна необходимост да се гарантира прилагането на този специален режим, за да се избегнат посочените рискове, както сочел по-конкретно член 93, параграф 2 от този регламент.

 Анализ

143    Видно е, че при повечето обезпечителни производства както постановяването, така и отказът да се постанови спиране на изпълнението могат в известна степен да породят някои окончателни последици, като при разглеждането на молбата за спиране на изпълнението съдията по обезпечителното производство трябва да претегли рисковете, свързани с всяко от възможните решения. Това по-конкретно означава да се прецени дали интересът на поискалата временните мерки страна от спиране на изпълнението на обжалвания акт има превес над интереса от незабавното му прилагане. При тази преценка следва да се определи дали евентуалната отмяна на този акт от съда, който се произнася по същество, би могла да доведе до премахване на положението, създадено в резултат от незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението му би могло да възпрепятства постигането на преследваните с него цели в случай на отхвърляне на жалбата по същество (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г., Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 248 и цитираната съдебна практика).

144    Що се отнася, на първо място, до интереса от постановяване на исканите временни мерки, важно е да се подчертае, че евентуално решение за отмяна на обжалваното решение няма да бъде лишено от действие, ако молбата за обезпечителни мерки бъде отхвърлена и ако вследствие от това Amazon е длъжно незабавно да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065.

145    Наистина, информацията, публикувана в това хранилище до постановяване на решение за отмяна на обжалваното решение, на практика би била необратимо лишена от поверителност, доколкото тя вече не може да бъде изведена от знанието на третите лица.

146    От член 39, параграф 1 от този регламент обаче следва, че посоченото хранилище трябва да бъде постоянно актуализирано, доколкото трябва да съдържа информацията по член 39, параграф 2 от посочения регламент за целия период, през който доставчикът на съответната много голяма онлайн платформа представя дадена реклама, и до една година след като рекламата е била представена за последен път на неговия онлайн интерфейс.

147    Следователно в случай на отмяна на обжалваното решение ще отпадне задължението на Amazon да състави хранилището по посочения член 39. Ето защо ще отпадне задължението му за съхраняване на онлайн информация относно рекламите, представени на Amazon Store, както и за разкриване на информация във връзка с развитието на рекламните му кампании или на нови рекламни кампании. Следователно посочената отмяна ще осигури на рекламодателите завръщане в по-привлекателна търговска среда и ще позволи на Amazon да развие нови стратегии при воденето на своята рекламна дейност, без неговите конкуренти да могат да ги узнаят посредством това хранилище.

148    Така отмяната на обжалваното решение ще доведе до запазване на интереса на Amazon и до реална ефективност, дори да не са постановени временни мерки. Това положение разграничава настоящия случай от случаите, в които решаващият мотив на Съда при анализа за претегляне на засегнатите интереси се основава на обстоятелството, че разкриването на информация в дадено решение или доклад окончателно и напълно ще лиши от действие евентуалната отмяна на решението, с което е разпоредено разкриването на тази информация (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 105, и определение на председателя на Съда от 1 март 2017 г., EMA/PTC Therapeutics International, C‑513/16 P(R), EU:C:2017:148, т. 136).

149    Предвид това, както твърди Amazon и както следва от точки 126—137 от настоящото определение, в отсъствието на постановени временни мерки вероятно то ще понесе значителна и непоправима вреда преди евентуалното постановяване на решение за отмяна на обжалваното решение.

150    Това обстоятелство обаче не може да се счита за решаващо само по себе си, тъй като самият предмет на претеглянето на съответните интереси е да се прецени дали въпреки засягането на интересите на молителя, какъвто е рискът той да понесе значителна и непоправима вреда, отчитането на свързаните с незабавното изпълнение на обжалваното решение интереси може да обоснове отказ да бъдат постановени исканите временни мерки (вж. в този смисъл определение от 12 юли 1996 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96 R, EU:C:1996:308, т. 90—92, определение на председателя на Съда от 11 април 2001 г., Комисия/Cambridge Healthcare Supplies, C‑471/00 P(R), EU:C:2001:218, т. 120, и определение на заместник-председателя на Съда от 8 април 2014 г., Комисия/ANKO, C‑78/14 P-R, EU:C:2014:239, т. 40).

151    За целите на тази преценка е необходимо да се отбележи, че макар при разглеждането на условието относно неотложността да следва, че Amazon действително може в отсъствието на постановени временни мерки да понесе значителна и непоправима имуществена вреда, от изложените от него данни не следва, че прилагането на член 39 от Регламент 2022/2065 спрямо Amazon Store до постановяване на решението на съда по същество, би имало за последица застрашаване на съществуването или дългосрочното развитие на Amazon.

152    Най-напред, не са направени твърдения и a fortiori не е доказано, че при липсата на постановени временни мерки Amazon ще бъде изложено на риск от преустановяване на дейностите си.

153    По-нататък, от точки 121—125 от настоящото определение следва, че Amazon не е доказало наличието на значителен риск от загуба на пазарни дялове в хипотеза, при която член 39 от Регламент 2022/2065 ще се прилага спрямо Amazon Store през периода от датата на разглеждане на молбата за обезпечителни мерки до датата на решението по същество.

154    Накрая, от молбата за обезпечителни мерки се установява, че приходите на Amazon от рекламна дейност са само 7 % от общите му приходи. Ето защо ограничаването на възможностите за развитие на рекламните стратегии, което би могло да произтече от прилагането на член 39 от Регламент 2022/2065, би оказало влияние само върху ограничена част от дейностите на Amazon, като се има предвид, че не е доказано, че непреките последици от такова ограничаване върху останалите дейности на Amazon биха били значителни.

155    На второ място, що се отнася до интереса от незабавно прилагане на обжалваното решение, важно е да се подчертае, че Регламент 2022/2065 е централен елемент от политиката, която законодателят на Съюза развива в цифровия сектор. В рамките на тази политика този регламент преследва цели от голямо значение, доколкото според съображение 155 от него той има за цел да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и гарантирането на сигурна, предвидима и надеждна онлайн среда, в която се спазват основните права, залегнали в Хартата.

156    Наистина Комисията не твърди и a fortiori не доказва, че постановяването на временни мерки, което ще доведе до неприлагането на член 39 от Регламент 2022/2065 спрямо Amazon Store до произнасянето по жалбата по същество, би могло необратимо да попречи на постигането на тези цели.

157    Необходимо е обаче да се отбележи, че неприлагането на някои от предвидените в този регламент задължения ще довело до отлагане, вероятно с години, на пълното постигане на посочените цели. Следователно това неприлагане ще породи риск потенциално да бъде оставена да съществува или да се развива онлайн среда, която застрашава основните права, предвидени в Хартата.

158    Тази констатация не може да се постави под съмнение от довода на Amazon, че такъв риск бил изключен поради прилагането спрямо Amazon Store на задълженията по посочения регламент, наложени на всички посреднически услуги.

159    Всъщност от съображения 75 и 76 от Регламент 2022/2065 следва, че законодателят на Съюза е преценил — и съдията по обезпечителното производство не може да постави под въпрос преценката му — че много големите онлайн платформи играят важна роля в цифровата среда и че могат да породят рискове за обществото, които са различни по своя обхват и въздействие от рисковете, породени от по-малките платформи.

160    В частност от съображение 95 от този регламент следва, че според законодателя на Съюза рекламните системи, използвани от много големите онлайн платформи, пораждат особени рискове и изискват допълнителен публичен и регулаторен надзор.

161    Ето защо не може да се счита, че прилагането спрямо Amazon Store само на задълженията, наложени с Регламент 2022/2065 по отношение на всички посреднически услуги, би могло приемливо да замести прилагането спрямо тази платформа на задълженията, произтичащи от член 39 от Регламента, тъй като това би означавало да се отхвърли преценката на законодателя на Съюза, чиято неправилност не е доказана, а това надхвърля правомощията на съдията по обезпечителното производство.

162    Законодателят на Съюза придава особена важност на възможно най-бързото прилагане на посочения регламент спрямо много големите онлайн платформи. Така от член 92 и член 93, параграф 2 от посочения регламент следва, че макар той да се прилага едва от 17 февруари 2024 г., той може да се прилага по-рано за много големите онлайн платформи.

163    Необходимо е да се добави, че обратно на твърдяното от Amazon, постановяването на исканите временни мерки няма да доведе единствено до запазване на статуквото. Всъщност спирането на изпълнението на обжалваното решение няма да има последици нито за прилагането на общите задължения, предвидени от Регламент 2022/2065 по отношение на всички посреднически услуги, нито за прилагането на присъщите на много големите онлайн платформи задължения към платформите, различни от Amazon, които са били определени като такива от Комисията на основание член 33, параграф 4 от този регламент. Следователно спирането на изпълнението би могло да доведе до промяна в конкурентното положение в цифровия сектор по начин, който не е бил предвиден от законодателя на Съюза, като Amazon се подчини на режим, различен от режима, приложим към останалите оператори в този сектор, които от гледна точка на дефинираните от посочения законодател критерии има сходни характеристики с това дружество.

164    С оглед всички тези обстоятелства следва да се приеме, че в случая защитаваните от законодателя на Съюза интереси имат превес над имуществените интереси на Amazon, поради което претеглянето на интересите е в полза на отхвърлянето на молбата за обезпечителни мерки.

165    Ето защо молбата за обезпечителни мерки следва да се отхвърли, доколкото с нея е поискано спиране на обжалваното решение в частта, в която това решение задължава Amazon да състави и да направи публично достъпно хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065.

 По молбата на Amazon, отправена при условията на евентуалност

 Доводи

166    Amazon моли Съда, в случай че уважи жалбата, да му даде 28‑дневен срок за привеждане в съответствие със задължението за съставяне и предоставяне на публичен достъп до хранилището по член 39 от Регламент 2022/2065, считано от датата на решението, с което се слага край на производството по обжалване. То твърди, че този срок е необходим в техническо отношение за изпълнение на това задължение.

 Анализ

167    Най-напред, не може да се счита, че отправената от Amazon при условията на евентуалност молба може да се подаде на основание член 174 от Процедурния правилник на Съда, доколкото тази разпоредба предвижда, че исканията в писмения отговор са за уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата.

168    По-нататък, доколкото от член 170, параграф 1 от посочения процедурен правилник следва, че подалата жалбата страна не може да допълва направените от нея искания в първоинстанционното производство, такава възможност не може да бъде предоставена и на ответника в производството по обжалване поради липса на специална разпоредба за това.

169    В исканията си пред първата инстанция Amazon не е поискало от Общия съд да му даде срок в случай на отхвърляне на молбата му за обезпечителни мерки.

170    Ето защо, дори да се приеме, че направеното от Amazon искане при условията на евентуалност трябва да се счита за направено с оглед допълване на исканията му в първоинстанционното производство, то трябва да бъде отхвърлено, доколкото представлява ново искане (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 20 март 2023 г., Xpand Consortium и др./Комисия, C‑739/22 P(R), EU:C:2023:228, т. 20).

171    На последно място, това ново искане не може да се счита и за молба за временни мерки, подадена на основание член 160 от Процедурния правилник на Съда, доколкото член 160, параграф 4 от този процедурен правилник поставя изискването тя да бъде подадена като отделна молба, за да бъде допустима (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 20 март 2023 г., Xpand Consortium и др./Комисия, C‑739/22 P(R), EU:C:2023:228, т. 21).

172    Следователно направената от Amazon при условията на евентуалност молба следва да се отхвърли като недопустима.

 По съдебните разноски

173    Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

174    Що се отнася до съдебните разноски в производството по обжалване, необходимо е да се припомни, от една страна, че по силата на член 138, параграф 1 от този правилник, приложим в производството по обжалване на основание член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Amazon да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и то е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати наред със собствените си разноски в производството по обжалване и направените от Комисията съдебни разноски, свързани с това производство.

175    От друга страна, на основание член 140, параграф 1 от посочения правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски в производството по обжалване.

176    Що се отнася до съдебните разноски, свързани с обезпечителното производство пред първата инстанция, съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, не се следва произнасяне по съдебните разноски на Комисията и на Amazon.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:

1)      Отменя точка 1 от диспозитива на определение на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 27 септември 2023 г., Amazon Services Europe/Commission (T‑367/23 R, EU:T:2023:589).

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Отхвърля молбата за обезпечителни мерки в частта ѝ, с която е поискано спиране на изпълнението на Решение C(2023) 2746 final на Комисията от 25 април 2023 г., с което Amazon Store се определя за много голяма онлайн платформа в съответствие с член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги), в частта му, в която това решение налага задължение на Amazon Store да състави и да направи публично достъпно хранилището по член 39 от този регламент.

4)      Отхвърля молбата на Amazon Services Europe Sàrl, в случай че жалбата бъде уважена, да му бъде предоставен 28‑дневен срок за привеждане в съответствие със задължението да състави хранилище на рекламите.

5)      Amazon Services Europe Sàrl понася направените от него съдебни разноски в производството по обжалване, както и съдебните разноски, направени от Комисията в това производство.

6)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски в производството по обжалване.

7)      Не се произнася по съдебните разноски за обезпечителното производство пред първата инстанция.

Подписи

*      Език на производството: английски.