РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
30 май 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) 2019/1150 — Членове 1, 15, 16 и 18 — Цел — Прилагане — Контрол — Преглед — Мерки, приети от държава членка — Задължение за предоставяне на информация за икономическото положение на доставчик на посреднически онлайн услуги“
По дело C‑663/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 10 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 19 октомври 2022 г., в рамките на производството по дело
Expedia Inc.
срещу
Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Expedia Inc., от P. Actis Perinetto, F. Brunetti, C. Osti и A. Vitale, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Delbono и R. Guizzi, avvocati dello Stato,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, T. Suchá и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Joyce и M. Tierney, в качеството на представители, подпомагани от D. Fennelly, BL,
– за Европейската комисия, от L. Armati, S. L. Kalėda и L. Malferrari, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 януари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 2019 г., стр. 57).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Expedia, дружество, установено в Съединените щати, и Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (Орган за регулиране на съобщенията, Италия) (наричан по-нататък „AGCOM“) относно мерките, приети от последния спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 7, 46 и 51 от Регламент 2019/1150 гласят:
„(7) На равнището на [Европейския съюз] следва да се създаде целенасочен набор от задължителни правила, с които да се осигури справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар. По-конкретно следва да се гарантира, че бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги разполагат с подходящо равнище на прозрачност и ефективни възможности за защита в целия Съюз, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза и по този начин да се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар и да се преодолее евентуалното възникване на фрагментация в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.
[…]
(46) От държавите членки следва да се изисква да гарантират адекватното и ефективно прилагане на настоящия регламент. В държавите членки вече съществуват различни системи на правоприлагане и те не следва да бъдат задължавани да създават нови национални правоприлагащи органи. Държавите членки следва да имат възможността да възлагат на съществуващите органи, включително съдилищата, прилагането на настоящия регламент. Настоящият регламент не следва да задължава държавите членки да предвиждат ex officio правоприлагане или да налагат глоби.
[…]
51. Доколкото целта на настоящия Регламент — а именно да се осигури справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от [ДЕС]. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел“.
4 Съгласно член 1 от този регламент:
„1. Целта на настоящия регламент е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез определяне на правила, които гарантират предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги и на ползвателите на корпоративни уебсайтове във връзка с онлайн търсачките.
2. Настоящият регламент се прилага по отношение на посредническите онлайн услуги и онлайн търсачките, предоставяни или предлагани съответно на бизнес ползвателите и на ползвателите на корпоративни уебсайтове, които са установени или пребивават в Съюза и които предлагат стоки или услуги на потребителите в Съюза с помощта на тези посреднически онлайн услуги или онлайн търсачки, независимо от мястото на установяване или на пребиваване на доставчиците на тези услуги и независимо от правото, което иначе е приложимо.
[…]
5. Настоящият регламент не засяга правото на Съюза, и по-специално правото на Съюза, приложимо в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, конкуренцията, защитата на данни, защитата на търговски тайни, защитата на потребителите, електронната търговия и финансовите услуги“.
5 Член 2, точка 1 от този регламент предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „бизнес ползвател“ означава всяко частно лице, което действа в търговско или професионално качество, или всяко юридическо лице, което използва посреднически онлайн услуги, за да предлага на потребителите стоки или услуги, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия“.
6 Член 15 от същия регламент гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира адекватното и ефективно прилагане на настоящия регламент.
2. Държавите членки установяват правилата, с които се определят мерките, приложими при нарушаване на настоящия регламент, и гарантират тяхното прилагане. Предвидените мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи“.
7 Член 16 от Регламент 2019/1150 гласи:
„[Европейската комисия], в тясно сътрудничество с държавите членки, следи отблизо въздействието на настоящия регламент върху взаимоотношенията между посредническите онлайн услуги и техните бизнес ползватели и между онлайн търсачките и ползвателите на корпоративни уебсайтове. За тази цел Комисията събира съответната информация, за да наблюдава промените в тези взаимоотношения, включително чрез извършване на необходимите проучвания. Държавите членки подпомагат Комисията, като предоставят, при поискване, цялата необходима информация, която са събрали, включително във връзка с конкретни случаи. За целите на настоящия член и на член 18 Комисията може да се стреми да събира информация от доставчиците на посреднически онлайн услуги“.
8 Съгласно член 18, параграфи 1 и 3 от посочения регламент:
„1. В срок до 13 януари 2022 г. и на всеки три години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя съответния доклад на Европейския парламент, на Съвета [на Европейския съюз] и на Европейския икономически и социален комитет.
[…]
3. Държавите членки предоставят цялата необходима информация, с която разполагат, която Комисията може да изиска за целите на изготвяне на доклада, посочен в параграф 1“.
Италианското право
Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
9 Член 1 от legge n. 249 — Istituzione dell’Autorità per le garanzie nelle comunicazioni e norme sui sistemi delle telecomunicazioni e radiotelevisivo (Закон № 249 за създаване на орган за регулиране на съобщенията и на норми за телекомуникационните и радио-телевизионни системи) от 31 юли 1997 г. (редовна притурка на GURI, бр. 177 от 31 юли 1997 г.) предвижда:
„[…]
29. На лицата, които в поисканите от [AGCOM] справки посочат счетоводни данни или фактически обстоятелства, отнасящи се до упражняването на тяхната дейност, които не отговарят на действителността, се налагат санкциите, предвидени в член 2621 от Гражданския кодекс.
30. Лицата, които не предоставят в определения срок и съобразно определените ред и условия поисканите от [AGCOM] документи, данни и сведения, се наказват с наложена от този орган административна глоба в размер от един милион [италиански лири (ITL) (около 516 евро) до 200 милиона ITL (около 103 000 евро)].
[…]“.
10 Закон № 249 от 31 юли 1997 г., изменен с Legge n. 178 — Bilancio di previsione dello Stato per l’anno finanziario 2021 e bilancio pluriennale per il triennio 2021‑2023 (Закон № 178 за държавния проектобюджет за финансовата 2021 г. и за многогодишния бюджет за тригодишния период 2021—2023 г.) от 30 декември 2020 г. (редовна притурка на GURI, бр. 322 от 30 декември 2020 г.), предвижда в член 1, параграф 6, буква a), точка 5 и буква c), точка 14-bis:
„Отговорностите на [AGCOM] се определят, както следва:
[…]
c) Съветът:
[…]
14-bis) следи за адекватното и ефективното прилагане на Регламент [2019/1150], по-специално чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и чрез събирането на съответна информация“.
Решение № 397/13
11 На 25 юни 2013 г. AGCOM приема Delibera n. 397/13/CONS — Informativa economica di sistema (Решение № 397/13/CONS — „Икономическа справка за системата“) (наричано по-нататък „Решение 397/13“).
12 В член 2, параграф 1 от Решение № 397/13 са изброени категориите лица, които са длъжни да изпратят на AGCOM документ с наименованието „Informativa economica di sistema“ (икономическа справка за системата) (наричана по-нататък „ИСС“).
13 Член 6 от посоченото решение предвижда:
„1. Лицата, които за целите на задължението по член 2 от настоящото решение предоставят неотговарящи на действителността данни, се наказват по реда на член 1, параграф 29 от Закон № [249 от 31 юли 1997 г.].
2. Лицата, които не изпълнят в определения срок и съобразно определените ред и условия задължението по член 2, се наказват по реда на член 1, параграф 30 от Закон № [249 от 31 юли 1997 г.]“.
Решение № 161/21
14 На 12 май 2021 г. AGCOM приема Delibera n. 161/21/CONS — Modifiche alla delibera n. 397/13 del 25 giugno 2013 „Informativa Economica di Sistema“ (Решение № 161/21/CONS за изменение на Решение № 397/13 от 25 юни 2013 г. „Икономическа справка за системата“) (наричано по-нататък „Решение № 161/21“).
15 Съгласно преамбюла на Решение № 161/21:
„[…]
като се има предвид Регламент 2019/1150 […]
като се има предвид Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.,] […]
[…]
като се има предвид, че [ИСС] е годишна декларация, която комуникационните оператори са длъжни [да попълват] и която се отнася до идентификационните и икономическите данни за дейността, извършвана от съответните лица, за да се съберат данните, които са необходими за изпълнението на конкретни правни задължения, включително оценката на Sistema integrato delle comunicazioni [(Интегрирана комуникационна система) (ИКС)] и проверката на пределите [на концентрация] в рамките на тази дейност; анализите на пазара и на евентуални случаи на господстващо положение или които във всички случаи накърняват плурализма; годишния доклад и проучванията […], както и за да се даде възможност за актуализиране на базата със статистически данни на комуникационните оператори;
като се има предвид, че Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.] предоставя нови правомощия на [AGCOM], като му възлага задачата да гарантира „адекватното и ефективно прилагане на Регламент [2019/1150], по-специално чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и чрез събирането на съответна информация“;
[като се има предвид, че] поради това е необходимо обхватът на [някои] задължения за предоставяне на ИСС да се разшири спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки, за да се събира ежегодно съответната информация и да се извършват дейностите, насочени към гарантиране на адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150 и упражняването на функциите, възложени на [AGCOM] със Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.].
[…]“.
16 Член 1, параграф 1 от това решение изменя списъка по член 2 от Решение № 397/13, за да се разшири обхватът на задължението да се изпраща ИСС на AGCOM спрямо следните две категории лица:
„[…]
h) доставчиците на посреднически онлайн услуги: физически или юридически лица, които, макар да не са установени или да пребивават на територията на страната, предоставят или предлагат доставката на посреднически онлайн услуги съгласно определението в Регламент (ЕО) № 2019/1150 на бизнес ползвателите, които са установени или пребивават в Италия;
i) Доставчиците на онлайн търсачки: физически или юридически лица, които, макар да не са установени или да пребивават на територията на страната, предоставят или предлагат доставката на онлайн търсачка съгласно определението в Регламент (ЕО) 2019/1150 на бизнес ползвателите, които са установени или пребивават в Италия.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 Expedia е дружество със седалище в Сиатъл (Съединени щати), което управлява компютърни платформи, позволяващи предоставянето на онлайн услуги за резервация на места за настаняване и пътувания.
18 В резултат на изменения в националната правна уредба, произтичащи от Закон № 178/2020 от 30 декември 2020 г. и от Решение № 161/2021, приети от италианските органи по-специално с цел да се гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, на Expedia, в качеството му на доставчик на посреднически онлайн услуги, занапред е наложено задължението да изпраща на AGCOM ИСС, документ, в който трябва да се включат сведения за икономическото положение на доставчика.
19 Expedia подава пред запитващата юрисдикция Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) жалба за отмяна на Решение № 161/21.
20 Пред посочената юрисдикция Expedia изтъква, че в частта, в която му налага задължението да изпраща ИСС на AGCOM, това решение противоречи на Регламент 2019/1150, който бил основан на принципа на пропорционалност акт за хармонизиране и поради това не допускал да се утежнят процесуалните изисквания, наложени на доставчиците на посреднически онлайн услуги, независимо дали са установени в Съюза, или в трета държава.
21 В това отношение посочената юрисдикция припомня, на първо място, че вследствие на приемането на Регламент 2019/1150, със Закон № 178 от 30 декември 2020 г. италианският законодател изменя Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
22 Така на AGCOM е възложено да гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, по-специално като събира информация [член 1, параграф 6, буква c), точка 14-bis от Закон № 249 от 31 юли 1997 г., изменен със Закон № 178 от 30 декември 2020 г.].
23 На второ място, запитващата юрисдикция посочва, че с Решение № 161/21 AGCOM изменя Решение № 397/13, за да се вземат предвид мерките, приети от италианския законодател за прилагането на Регламент 2019/1150. Вследствие на това обхватът на задължението да се изпраща ИСС на AGCOM е разширен и спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки (наричани по-нататък „доставчиците на съответните услуги“), които предлагат услуги в Италия.
24 Тази юрисдикция уточнява, че изпращането на ИСС първоначално е било предвидено за нуждите на Garante per la radiodiffusione e l’editoria (Надзорен орган в областта на радио- и телевизионното излъчване и издателската дейност, Италия) по силата на законови разпоредби, които му предоставят правомощието да приема мерки за определяне на счетоводните данни и други сведения, които някои субекти трябва да му предоставят, и че правомощията на надзорния орган са прехвърлени на AGCOM.
25 Посочената юрисдикция счита, че с Решение № 161/21 AGCOM е наложил на доставчиците на съответните услуги задължението да му предоставят съществени и конкретни сведения относно икономическото си положение. Така например тези доставчици са длъжни да съобщават общите приходи от уебсайтове за онлайн продажби, сумите, събирани като такси за абонаментите и като такси за вписване, членство или абонамент за използването на платформата за онлайн продажби на тези доставчици от установени в Италия ползватели, за да предлагат стоки или услуги на потребителите, комисионите с фиксиран и променлив размер, събирани за продажбите чрез платформата за онлайн продажби на стоки или услуги, предлагани на потребителите от бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент 2019/1150 (наричани по-нататък „бизнес ползвателите“), установени в Италия, комисиони с фиксиран или променлив размер, плащани от установените в Италия бизнес ползватели за продажбите на стоки или услуги, предлагани на потребителите чрез платформата за онлайн продажби, други приходи от посреднически услуги, различни от реклама, предоставени на бизнес ползватели или на други ползватели, различни от тези предприятия, установени в Италия, които предлагат стоки или услуги на потребителите чрез платформата за онлайн продажби.
26 Запитващата юрисдикция подчертава, че за неизпращането на ИСС на AGCOM или за предоставянето на неточни данни се налагат санкциите, предвидени в член 1, параграфи 29 и 30 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
27 С оглед на тези обстоятелства тази юрисдикция счита, че задължението да се изпраща ИСС на AGCOM можело да е несъвместимо с Регламент 2019/1150.
28 Тази юрисдикция отбелязва, че Регламентът съдържа разпоредби относно контрола по прилагането му и последиците от него. От една страна, тя припомня, че съгласно член 15 от него държавите членки гарантират адекватното и ефективно прилагане на посочения регламент и определят мерките, приложими при нарушенията му, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
29 От друга страна, запитващата юрисдикция цитира член 16 от Регламент 2019/1150, съгласно който, най-напред, Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, следи отблизо въздействието на Регламента по-специално върху взаимоотношенията между посредническите онлайн услуги и техните бизнес ползватели, на следващо място и за тази цел Комисията събира съответната информация, за да наблюдава промените в тези взаимоотношения с помощта на държавите членки, които при поискване ѝ предоставят цялата необходима информация, която са събрали, включително във връзка с конкретни случаи, и на последно място, Комисията може да събира информация от доставчиците на съответните услуги.
30 Поради това посочената юрисдикция счита, че няма никаква връзка между спазването на предвидените в Регламент 2019/1150 задължения и сведенията, изисквани във връзка с ИСС, които се отнасят главно до приходите на доставчиците на съответните услуги и не са релевантни за осигуряването на прозрачността и справедливостта в отношенията между доставчиците и бизнес ползвателите. Ето защо посочената юрисдикция счита, че с националните мерки, по силата на които доставчиците на посреднически онлайн услуги са длъжни занапред да изпращат ИСС на AGCOM (наричани по-нататък „спорните национални мерки“), италианските органи са въвели в правния си ред разпоредби, предвиждащи контрол на присъщи на тези доставчици белези, който бил напълно различен от предвидения в този регламент контрол за спазването от тяхна страна на предвидените в посочения регламент задължения.
31 Тя уточнява, че ако задължението да се изпраща ИСС на AGCOM, е несъвместимо с Регламент 2019/1150, Решение № 161/21 е невалидно, доколкото Закон № 178 от 30 декември 2020 г. възлага на AGCOM само функцията да гарантира адекватното и ефективно прилагане на този регламент, а не правомощието да приема други регулаторни актове в съответния сектор.
32 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допускат ли [Регламент 2019/1150], и по-специално член 15 от него, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган […], която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
2. При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на [ИСС], да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно [прилагане] на Регламент 2019/1150?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
33 Италианското правителство изпитва съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като двата поставени въпроса били противоречиви, доколкото запитващата юрисдикция, без да обяснява основанията за това, от една страна, твърдяла, че задължението да се изпраща ИСС на AGCOM няма връзка с прилагането на Регламент 2019/1150, и от друга страна, искала от Съда да разгледа дали е релевантна и полезна информацията, която трябва да се включи в ИСС за целите на правилното прилагане на този регламент, при положение че тази проверка била от компетентността на запитващата юрисдикция, по-специално тъй като тя е свързана с извършването на преценки от фактическо естество.
34 На първо място, е необходимо да се напомни, че в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националният съд е компетентен да извърши всяка преценка на обстоятелствата по делото. За да е полезен със своя отговор обаче, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да ѝ предостави всички указания, които счита за необходими (решение от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 30 и цитираната съдебна практика).
35 Освен това, макар Съдът да не е длъжен да тълкува нормите на вътрешното право на държава членка, той все пак може предостави на запитващата юрисдикция необходимите разяснения във връзка с разпоредбите на правото на Съюза, които може да не допускат въпросните норми (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2016 г., Lesoochranárske zoskupenie VLK, C‑243/15, EU:C:2016:838, т. 64 и цитираната съдебна практика, и от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F. A. Bonporti, C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 29 и цитираната съдебна практика).
36 На второ място, следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 80 от заключението си, че изтъкнатото от италианското правителство противоречие, посочено в точка 33 от настоящото решение, произтича от факта, че самата запитваща юрисдикция посочва в първия си въпрос, че според нея информацията, която трябва да се предостави във връзка с ИСС, не е свързана с целите на Регламент 2019/1150, като същевременно с втория си въпрос иска да се установи дали тази информация може да бъде релевантна и полезна за адекватното и ефективно прилагане на този регламент.
37 Съмненията на италианското правителство, които се отнасят както до пределите на компетентността на Съда, така и до твърдения противоречив характер на поставените въпроси, обаче могат да бъдат разсеяни чрез съвместното разглеждане на тези въпроси, що се отнася до обстоятелството дали Регламент 2019/1150 допуска национални мерки като спорните национални мерки.
38 Следователно настоящото преюдициално запитване е допустимо.
По преюдициалните въпроси
39 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент 2019/1150 трябва да се тълкува в смисъл, че обосновава приемането от държава членка на мерки, съгласно които доставчиците на посреднически онлайн услуги, за да предоставят своите услуги в тази държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на последната документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно реализираните приходи от доставчиците, като в противен случай им се налагат санкции.
40 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика по силата на член 288 ДФЕС и с оглед на самото естество на регламентите и тяхната функция в системата от източници на правото на Съюза разпоредбите на регламентите по принцип имат непосредствено действие в националните правни системи, без да е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагането им. При все това някои от тези разпоредби могат да налагат приемането на национални мерки за прилагане от държавите членки (решение от 15 юни 2021 г., Facebook Ireland и др., C‑645/19, EU:C:2021:483, т. 110 и цитираната съдебна практика).
41 Доколкото се изисква с оглед на прилагането на определени разпоредби от даден регламент, държавите членки могат да приемат мерки за неговото прилагане, ако не създават пречка за пряката му приложимост, не прикриват неговото естество на акт на правото на Съюза и ако уточнят, че упражняват предоставената им с посочения регламент свобода на преценка, спазвайки неговите разпоредби (решение от 22 януари 2020 г., Ursa Major Services, C‑814/18, EU:C:2020:27, т. 34 и цитираната съдебна практика).
42 В това отношение на въпроса дали относимите разпоредби от разглеждания регламент забраняват, налагат или разрешават на държавите членки да приемат определени мерки за прилагане, и по-специално в последната хипотеза — дали съответната мярка попада в рамките на признатата на всяка държава членка свобода на преценка, следва да се отговори въз основа на същите разпоредби, тълкувани в светлината на целите на този регламент (решение от 22 януари 2020 г., Ursa Major Services, C‑814/18, EU:C:2020:27, т. 35 и цитираната съдебна практика).
43 От съдебната практика следва също, че когато приемат такива мерки, държавите членки са длъжни да спазват принципа на пропорционалност, който обвързва техните законодателни и регулаторни органи при прилагането на правото на Съюза и изисква с въведените с дадена разпоредба мерки да може да се постигне преследваната с разглежданата правна уредба на Съюза цел и те да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл решение от 12 април 2018 г., Комисия/Дания, C‑541/16, EU:C:2018:251, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).
44 Ето защо, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се установи каква е преследваната с Регламент 2019/1150 цел, както и с кои разпоредби от него на държавите членки е отредена роля във връзка с неговото прилагане.
45 Що се отнася до целта, от една страна, от съображения 7 и 51 от Регламента следва, че той има за цел да установи целенасочен набор от задължителни правила на равнището на Съюза, за да се създаде справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар. По-специално бизнес ползвателите следва да разполагат с подходящо равнище на прозрачност и ефективни възможности за защита в целия Съюз, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза и по този начин да се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар.
46 В член 1, параграф 1 от посочения регламент се уточнява, че той допринася за правилното функциониране на посочения пазар чрез определяне на правила, които гарантират предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите и на ползвателите на корпоративни уебсайтове във връзка с онлайн търсачките.
47 В този контекст, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 100 от заключението си, Регламент 2019/1150 налага на доставчиците на съответните услуги конкретни задължения относно прозрачността и справедливостта на условията, прилагани по отношение на бизнес ползвателите, и предвижда разпоредби за извънсъдебното и съдебното решаване на спорове между такива доставчици и бизнес ползвателите.
48 Що се отнася, от друга страна, до разпоредбите на Регламент 2019/1150, с които на държавите членки е отредена роля във връзка с неговото прилагане, следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 15, параграф 1 от този регламент всяка „държава членка гарантира адекватното и ефективно прилагане“ на посочения регламент. В параграф 2 от този член се уточнява, че „[д]ържавите членки установяват правилата, с които се определят мерките, приложими при нарушаване на [същия] регламент, и гарантират тяхното прилагане“ и че тези мерки са „ефективни, пропорционални и възпиращи“.
49 Посоченият член 15 трябва да се тълкува в светлината на съображение 46 от Регламент 2019/1150, съгласно което „държавите членки следва да имат възможността да възлагат на съществуващите органи, включително съдилищата, прилагането на настоящия регламент“, като се уточнява обаче, че този „регламент не следва да задължава държавите членки да предвиждат ex officio правоприлагане или да налагат глоби“.
50 На второ място, член 16 от Регламент 2019/1150 гласи по-специално, че „Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, следи отблизо въздействието на настоящия регламент върху взаимоотношенията между посредническите онлайн услуги и техните бизнес ползватели“. За тази цел „Комисията събира съответната информация, за да наблюдава промените в тези взаимоотношения“. Що се отнася до държавите членки, въпросният член 16 предвижда, че те „подпомагат Комисията, като предоставят, при поискване, цялата необходима информация, която са събрали, включително във връзка с конкретни случаи“. Освен това „Комисията може да се стреми да събира информация от доставчиците на посреднически онлайн услуги“.
51 На трето място, в член 18, параграф 3 от Регламент 2019/1150 се уточнява, че „[д]ържавите членки предоставят [на Комисията] цялата необходима информация, с която разполагат, която [тя] може да изиска за целите на изготвяне на доклада“, който тази институция трябва периодично да изготвя в рамките на прегледа на посочения регламент, предвиден в параграф 1 от този член 18.
52 Първо, от точки 50 и 51 от настоящото решение следва, че информацията, която може да се изисква да предоставят държавите членки на Комисията по силата на членове 16 и 18 от Регламент 2019/1150, трябва да е релевантна, за да може тази институция да наблюдава промените във взаимоотношенията по-специално между доставчиците на посреднически онлайн услуги и бизнес ползвателите или да изготвя доклади за оценката на този регламент.
53 Както следва от точки 45—47 от настоящото решение, Регламент 2019/1150 има за цел да създаде справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар, в която се гарантира предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите, ето защо събраната от националните органи информация може да се квалифицира като „релевантна“ по смисъла на членове 16 и 18 от посочения регламент само ако има достатъчно пряка връзка с тази цел.
54 За сметка на това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 113 и 114 от заключението си, държава членка не може за целите на прилагането на Регламент 2019/1150 да събира произволно избрана информация, с мотива че тя би могла впоследствие да бъде поискана от Комисията при изпълнение на задачата ѝ за наблюдение и преглед на този регламент. Всъщност възможността за събиране на информация под такъв претекст би позволила на държава членка да заобиколи изискванията, произтичащи от принципите, припомнени в точки 41—43 от настоящото решение, що се отнася до приемането от държавите членки на мерки за прилагане на регламент. Освен това Регламент 2019/1150 не задължава държавите членки да събират по собствена инициатива информацията, от която Комисията би могла да се нуждае, за да изпълнява задачите си, тъй като такава информация трябва да се представя само „при поискване“ от тази институция, която впрочем може да се опита да събира информация пряко от доставчиците на посреднически онлайн услуги.
55 Второ, когато държава членка възлага на административен орган задачата да контролира в съответствие с член 15 от Регламент 2019/1150 прилагането на последния, информацията, която този орган може да събира при изпълнението на тази задача, е подходяща за постигане на целта на този регламент само ако има достатъчно пряка връзка с него.
56 В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 121—123 от заключението си, информацията относно икономическото положение на доставчиците на посреднически онлайн услуги няма достатъчно пряка връзка с целта на Регламент 2019/1150, припомнена в точки 45—47 от настоящото решение. Всъщност информацията, изисквана от доставчиците на тези услуги на основание на Регламент 2019/1150, трябва да се отнася до условията за предоставяната услуга, по-специално за да се даде възможност на компетентните органи да се запознаят и да преценят справедливия характер на договорните условия, определени от тези доставчици за бизнес ползвателите в Съюза. Ако обаче се предположи, че между икономическото положение на доставчик на такива услуги, от една страна, и условията, при които тези услуги се предоставят в полза на бизнес ползвателите, от друга страна, е налице връзка, тя може да е само непряка. Следователно с оглед на този регламент проверката на верността на информацията относно това икономическо положение, на която се позовава италианското правителство, не е релевантна. Що се отнася до установяването на евентуални „нарушения на конкуренцията“, на което това правителство също се позовава, то не попада в обхвата на целта на посочения регламент, тъй като той не засяга приложимото право на Съюза в областта на конкуренцията, както се уточнява в член 1, параграф 5 от него.
57 Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точки 125—128 от заключението си, с оглед на примерно изложените от запитващата юрисдикция данни за съдържанието на ИСС, посочени в точка 25 от настоящото решение, изглежда, че изпълнението на Регламент 2019/1150 не обосновава мерки като спорните национални мерки.
58 По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че Регламент 2019/1150 трябва да се тълкува в смисъл, че не обосновава с оглед на адекватното и ефективното си прилагане приемането от държава членка на мерки, съгласно които доставчиците на посреднически онлайн услуги, за да предоставят своите услуги в тази държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на последната документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно реализираните приходи от доставчиците, като в противен случай им се налагат санкции.
По съдебните разноски
59 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги
трябва да се тълкува в смисъл, че
не обосновава с оглед на адекватното и ефективното си прилагане приемането от държава членка на мерки, съгласно които доставчиците на посреднически онлайн услуги, за да предоставят своите услуги в тази държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на последната документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно реализираните приходи от доставчиците, като в противен случай им се налагат санкции.
Подписи